Междинен преглед на установените значими проблеми в управлението на водите в дунавския речния басейн

Съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1, т.б от Рамковата Директива за водите 2000/60 и Графика за информиране на обществеността по изготвянето на План за управление на речните басейни, Басейнова дирекция Дунавски район изготви междинен преглед на установените в Дунавския речен басейн значими проблеми по управлението на водите. Изготвената оценка на антропогенно въздействие и анализ на състоянието на водите по елементи и области на въздействие даде възможност да се идентифицират четири значими проблеми в управлението на водите:

• 
  Замърсявания от органични вещества
  
• 
  Замърсявания от биогенни вещества
  
• 
  Замърсявания от опасни вещества
  
• 
  Хидроморфоложки изменения
  

• 
  Проблеми от точкови източници на замърсяване
  

• 
  Проблеми от дифузни източници на замърсяване
  

Проблемите произлизащи от дифузното натоварване на повърхностните води с азот се влияе основно от притока от подземните води (разтворените вещества), а с фосфор се предизвиква основно от ерозията (внесените количества твърди частици).

Други замърсявания, които имат значение са стари замърсявания и/или опасни замърсявания на почвата, (включително от депа, аварии), при изоставени минно-технически съоръжения или значително сухо или мокро отлагане от атмосферата.

• 
  Проблеми в следствие на хидроморфологични изменения
  

- Проблеми възникнали в резултат на водочерпения за питейно-битови, промишлени, селскостопански, хидроенергийни и др. цели.

- Проблеми от регулиране на оттока

Това са проблеми възникнали в следствие изграждане на хидроенергийни съоръжения (ВЕЦ, МВЕЦ), изграждане на язовири, диги за защита от наводнения, бентове и преливници. Въздействия, свързани с хидроморфологични промени значително се отразяват върху водните организми. Особено силно е въздействието на напречни строителни съоръжения, тъй като се прекъсва проходимостта за онези водни организми, които не са в състояние да преодолеят тези прегради.

Прекъсването на естествената дължина на реките, физически изменения на коритото, развитие на инфраструктурата (пътища, мостове), инженерни дейности, земекопни работи са важни и съществени въздействия, които влияят върху натоварването с вредни и биогенни вещества. Често те отнемат на водните организми тяхната жизнената среда и достъпа до хранителни вещества, а с това и възможността им за оцеляване.

• 
  Проблеми от точкови източници на замърсяване :
  

• 
  Проблеми от дифузни източници на замърсяване
  

Значимите проблеми от този вид въздействие върху подземните води са увеличаване съдържанието на нитрати, фосфати, сулфати, хром, желязо и манган. Съдържанието на нитрати е водещ параметър за дифузните внасяния при подземните води.

• 
  Проблеми от значими водочерпения
  

Мерките, които се прилагат са на базата на действащи правни разпоредби в Република България и в Европейската Общност.

Съгласно изготвената риск оценка на повърхностните водни тела има единадесет тела в лошо екологично състояние. Осем от тях са разположени в долното течение на р. Огоста от гр. Монтана до устието й при р. Дунав, а останалите три са българския участъка от р. Тимок, цялата р. Витбол и р. Цибрица от гр. Вълчедръм до устието и на р. Дунав.

Проблемите водещи до недоброто им състояние са в резултат на органични замърсители, опасни вещества и замърсяване с нитрати. Това са зауствания на непречистени отпадъчни води от селищни канализации и от недобре работещи локални пречиствателни съоръжения за производствени отпадъчни води или директни зауствания на отпадъчни производствени води.

Основни източници на замърсяване на река Огоста са битовите отпадъчни води на гр. Монтана, гр. Берковица, гр. Бойчиновци, гр. Бяла Слатина и производствени отпадъчни води от промишлени предприятия.

В речният басейн на река Огоста и западно от Огоста са идентифицирани 8 броя подземни водни тела в лош стаус. Проблемите са от биогенни замърсявания - повишени концентрации на азот, фосфати и сулфати.

Съгласно изготвената риск оценка на повърхностните водни тела има десет тела в лошо екологично състояние, разположени в средното и долно течение на р. Искър от гр. София до вливането й в р. Дунав.

Проблемите водещи до недоброто им състояние са от органични вещества и опасни вещества. Основни източници на замърсявания са пречиствателни станции за отпадъчни води, отпадъчни води от селищни канализации без пречистване, индустриални предприятия, селскостопански дейности.

В най-голяма степен са замърсени водите от селищната канализация на градовете: Елин Пелин, Костинброд, Своге, Мездра и Роман.

В речният басей на река Искър има 2 подземни водни тела в лош статус. Проблемите са от повишени стойности на биогенни вещества – нитрати и фосфати,

- Порови води в Неоген-Кватернера - Софийска долина - Основни източници на замърсявания са: 82 нерагламентирани сметища, 7 склада за пестициди, 8 населени места без канализация.

Съгласно изготвената риск оценка на повърхностните водни тела има едно тяло в лошо екологично състояние, разположено в долното течение на р. Вит между гр. Долна Митрополия и гр. Гулянци.

Проблемите водещи до недоброто му състояние са в резултат на замърсяване с нитрати и опасни вещества. Основна причина за повишеното съдържание на нитрати в повърхностните води е използването на по-големи количества торове от изкуствен и органичен произход в земеделието, както и отпадъчните води от силажи, замърсени води от земеделски дейности.

Причина за лошия статус на водното тяло от опасни вещества, може да бъде от заустването на градските канализации с и без ПСОВ, както и промишлени отпадъчни води с и без пречистване. В района на водното тяло е разположена ПСОВ на гр. Плевен. Собственият и контролният й мониторинг за 2006 г. показват, превишения два пъти над емисионното ограничение по показатели кадмий, олово, общ фосфор, общ азот, нефтопродукти и феноли.

Във водосбора на река Вит са идентифицирани има 2 подземни тела в лош стаус. Проблемите са от повишено съдържание на нитрати, фосфати, манган, хром, свръводочерпене.

Съгласно изготвената риск оценка на повърхностните водни тела има осем тела в лошо екологично състояние, разположени в средното и долно течение на реката от гр. Троян до устието й при р. Дунав.

Значими източници на замърсяване се явяват градските канализации на общините Ловеч, Троян, Летница и Левски, ПСОВ “БАЛКАН” АД, “Осъм" АД, “Куинс” АД, “Фруктоджус” ЕООД, “ММ Никопол”, хотелските комплекси, къщите за селски туризъм, мандрите и месопреработвателните предприятия.

Района на р. Осъм в и след гр. Троян е с добре развита промишленост - дървообработваща, хранително – вкусова и месопреработвателна, което прави антропогенният натиск силно изразен. Особено натоварване оказва заустването в градската канализацията отпадъните води на завод „Лесопласт” гр.Троян. Това затруднява работата на ПСОВ и води до чести спирания за регулиране на режима. Друг източник на замърсяване е кланицата на „Троямес”. След този пункт има наличие на високи суспендирани вещества, нитрити и феноли.

Във водосборът на река Осъм въз основа на извършената риск оценка има 3 подземни водни тела в лош статус. Проблемите са от биогенни вещества - повишено съдържание на нитрати, фосфати,манган, хром.

Съгласно изготвената риск оценка на повърхностните водни тела има дванадесет тела в лошо екологично състояние, четири от тях са разположени на р. Янтра, а останалите на нейните притоци, р. Росица, р. Негованка, р. Бохът, р. Магър, р. Биюк дере и р. Дряновска.

Проблемите водещи до недоброто им състояние са в резултат на органични замърсители, опасни вещества и замърсяване с нитрати и са предизвикани от зауствания на пречиствателни станции за отпадъчни води, отпадъчни води от селищни канализации без пречистване, индустриални предприятия, селскостопански дейности.


Подземни води

Във водосборът на река Янтра въз основа на извършената риск оценка има 2 подземни водни тела в лош статус. Такива са алувиалните води на река Янтра и междуречния масив между река Янтра и река Осъм. Проблемите са биогенни замърсявания - повишено съдържание на нитрати, манган.

Съгласно изготвената риск оценка на повърхностните водни тела има шест тела в лошо екологично състояние, разположени в средното и долно течение на р. Русенски Лом.

Проблемите водещи до недоброто им състояние са в резултат на органични замърсители, опасни вещества и замърсяване с нитрати, вследствие на заустване на битово-фекални и промишлени непречистени отпадъчни води.


Подземни води

Въз основа на оценка на риска е идентифицирано едно подземно водно тяло в риск, намиращо се в Бръшлянската низина. Проблемите са биогенни замърсявания - повишено съдържание на нитрати, манган и свръводочерпене.