Междубиблиотечната заемна служба в Регионалана библиотека „Проф. Беню Цонев” – традиции и проблеми

Професионалният дълг на библиотеките е да осигурят правото на гражданите на равноправен и свободен достъп до библлиотечно-информационното обслужване, гарантирано от библиотечния закон. За съжаление, съвременното състояние на библиотечните фондове, нивото на техния информационен потенциал и материално-техническата база на библиотеките не позволява да се обезпечи всеобща достъпност до фондовете и не предоставя равни възможности в използването на ресурсите за всички потребители, независимо от тяхното местожителство, социална и професионална принадлежност. В последните двадесет години се наблюдава и тенденция на изменение състава на библиотечните фондове в количествено и качествено отношение. Нивото на комплектуване стана нестабилно. Финансирането на библиотеките е ограничено. Това доведе до повишаване на отказите и неудовлетворените читателски търсения на фона на постоянно увеличаващия се информационен поток. В тази ситуация се увеличава потребността от взаимно използване на фондовете на библиотеките на различни нива.

Важно средство за всеобща достъпност до фондовете на библиотеките – това е системата на междубиблиотечното заемане.

В Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” междубиблиотечната служба съществува повече от тридесет години. Статистиката от последните десет години показва, че изпращаме по 100 – 120 поръчки годишно. Според мен е малък броя на читателите, които се ползват от предимствата на междубиблиотечната заемна служба на фона на слабото комплектуване, а в същото време разширяване тематиките на търсенията. На МЗС се дължи по-малко от 1% от заемането в библиотеката.

Има няколко причини за слабото ползване. Услугата съществува и се предлага от много години, приема се като част от традиционната библиотечна дейност и никога не е представяна специално с подробности за възможностите, които дава. Междубиблиотечното заемане се предлага в конкретни случаи на читателите като вариант при откази на техни търсения. Ако даденият материал е много важен за потребителя, той полага всички усилия, за да го получи и тогава използва междубиблиотечното заемане, но понякога като пречка се явява времето. Голяма част от читателите държат да получат желаните материали веднага, съответно не ги устройват и ограниченията при ползване. Понякога причина е и липсата на библиографски данни. Не рядко е проблем и заплащането на пощенските разходи.

Нашата междубиблиотечна служба винаги е работила с Регионална библиотека „Любен Каравелов”, което е регламентирано и от правилника за междубиблиотечно заемане в България. В последните години правилникът не се спазва стриктно и за това има основателни причини. Днес той изглежда тромав и има нужда от актуализиране. Негласно и от самосебе си отпадна препращането на поръчките по начина, описан в правилника. Това беше неизбежно, защото освен лошото, което се случи на библиотеките, а именно нарушеното комплектуване, се случи и нещо много хубаво – в библиотеките влязоха компютрите и интернет. Библиотеките присъстват вече с електронни каталози и бази данни в глобалната мрежа. Тази нова ситуация изисква да се променят правилата за изпращане на поръчките, да се направи анализ и на видовете литература, подлежаща на междубиблиотечно заемане, като се вземат под внимание затруднения при набавяне на литература, да се регламентира заплащането. В един нов правилник водещо трябва да бъде вниманието към потребителя, как да бъде улеснен процесът на получаване на информация, а развитието на информационните технологии как да го направят най-кратък и качествен.

Без да омаловажавам постигнатото през годините, смятам, че от доста време междубиблиотечното заемане преживява период на неопределеност. Имам усещането, че на тази услуга се отреди второстепенна роля, а изпълнението на заявките не се счита за задължително или поне за наложително да се изпълни бързо. И ако съществува и се развива в някаква степен, то това е благодарение на инициативата на конкретни библиотекари, на техния ентусиазъм, находчивост, предприемчивост.

Пример за отлично работеща междубиблиотечна заемна служба – това е в Регионална библиотека „Любен Каравелов”. Ако в нашата библиотека тази услуга съществува и се поддържа на някакво ниво, то е благодарение на отличното сътрудничество с колегите в Русе. Водени от идеята, че читателските потребности са водещи и мотивират за развитие на информационния продукт и услуга, много често колегите от Русе са изпълнявали наши искания, въпреки непълни или неточни библиографски данни, при това винаги в много кратки срокове.

Отскоро, във връзка с чл. 15. от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, който гласи, че ползване на депозирани печатни и други произведения се разрешава само на регистрирани читатели на територията на институцията получател, получаваме от Русе откази на по-голяма част от заявките. Това в момента определено е проблем, тъй като трябва да търсим отказаните заглавия в други библиотеки, но по този начин се увеличава времето за изпълняване на поръчката, а и пощенските разходи ще се увеличат. Законите трябва да се спазват, но си мисля, че всичко зависи от политиката на дадена библиотека, от отношението на ръководството към междубиблиотечното заемане. Създаването на система за електронна доставка на документи ще позволи да се реши въпросът за съвместно използване ресурсите на библиотеките при наличие във фонда на единствен екземпляр от документа, ще оптимизира технологията на междубиблиотечното обслужване, ще съкрати финансовите разходи. Всичко това ще се случи, не се съмнявам в това, но дали днес сме готови и имаме възможност да го осъществим.

В бъдеще непосредствено влияние върху междубиблиотечното заеманне ще оказват тенденции от общ характер за библиотеките, а именно:

- повишаване ролята на интернет като комуникационна среда за информационен обмен, за междубиблиотечното взаимодействие с различни организации и потребители;

- създаване на електронни информационни ресурси и електронни библиотеки;