Международна изследователска фондация Хасуми-България Национална среща 2007 г с международно участие

„Имунна подкрепа за здравето от природата и науката в България”

Зала „Аугуста”

SPA Хотел „Аугуста”,

гр. Хисар

17.15-17.30 Откриване и поздравителни адреси

17.30-18.00 Роля на дендритните клетки в имунния отговор при онкологични заболявания

18.00-18.30 Полибактериални имуностимуланти в медицинската практика

Чл. кор. проф. д-р Богдан Петрунов, д.м.н., Директор на НЦЗПБ, проф. Пламен Ненков, д.м.н.,Бул-Био- НЦЗПБ, проф. Рахамин Шекерджийски, д.ф.н., „НатСтим”.

18.30-19.15 Дискусия

08.30-09.00 Минералните води в България и техният възможен принос за укрепване на общественото здраве

09.00-09.30 Влияние на климатичните фактори върху защитните сили на организма

09.30-10.00 Проучване на биоразнообразието на българската флора като източник на съединения с имуномодулираща и/или антинеопластична активност: Съвременни предизвикателства и перспективи

10.00-10.30 Място на българските билки и пчелни продукти в природолечението

11.00-11.30 Хранителна модулация на имунния отговор

Проф. Кирил Фърцов, дтн - Институт по криобиология и хранителни технологии;

Акад. проф. Цветан Цветков, дтн – Институт по криобиология и хранителни технологии;

Доц. Стефан Кемилев, дт. – Университет по хранителни

Н.с. І ст. д-р Наум Симов, – Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, София.

12.30-13.00 Дискусия

13.00-14.00 Обяд

Сесия 6. Председател - Огнян Палавеев – дфн


14.00-16.00 Приемане на заключителен документ и план за

действие

16.00-16.10 Закриване. Заключително обръщение – д-р Кеничиро Хасуми, основател на Международна изследователска фондация Хасуми-България и член на Настоятелството.

Проф. д-р Ив. Черноземски – съ-председател

Доц. д-р Зл. Кълвачев - секретар

Проф. д-р И. Алтънкова

Проф. Ив. Мургов

Проф. Ст. Николов

О. Палавеев, д.ф.н.

Проф. д-р Ст. Петрова

Проф. К. Фърцов

Проф. К. Щерев

А. Абаджиева

Д-р В. Йорданов

Д-р Д. Фурнаджиева

И. Боянова

Н. Черноземски

Унифарм АД

Шукокай Инкорпорейтид

„БулБио-НЦЗПБ”;"ЕлБи Булгарикум" ЕАД; „Натстим” ЕООД

РЕЗЮМЕТА
НА ДОКЛАДИТЕ

ДЕНДРИТНИ КЛЕТКИ В ИМУННИЯ ОТГОВОР

И ПРИ КАРЦИНОМИ
Искра Алтънкова, Доброслав Кюркчиев
УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, София, България

Дендритните клетки (ДК) са професионални антиген-представящи клетки, които играят централна роля в генерирането и регулацията на имунния отговор, включително и противотуморния имунитет. В зависимост от произхода си те биват миелоидни и лимфоидни. Миелоидните ДК произхождат от моноцитите и присъстват в незряло състояние във всички тъкани, където ефикасно разпознават, улавят и преработват голям брой бактериални, вирусни или туморни антигени. Те са подложени на локалното цитокиново въздействие и след антигенното залавяне мигрират към регионалните лимфни възли, при което настъпват промени във функционалното им състояние, обозначени като съзряване. Зрелите дендритни клетки показват способност да регулират имунния отговор като от една страна стимулират и диференцират Т-лимфоцитите, генерирайки специфични имунни отговори - клетъчна цитотоксичност, антитялообразуване, NK цитотоксичност и др., а от друга са способни да индуцират толеранс към собствените антигени.

Антиген представящата способност е по-типична за незрелите дендритни клетки, докато имунорегулаторното действие се свързва със зрелите. Тези им качества ги правят много подходящи кандидати за насочена промяна на имунитета при злокачествени заболявания с цел получаване на по-ефективен имунен отговор при имунизацията с дендритни клетки като антитуморна терапия. Представени са резултати от наши изследвания върху дендритните клетки, прогестерон-индуцирано съзряване на ДК in vitro и ролята им в процеса на имплантация на плода.

ПОЛИБАКТЕРИАЛНИТЕ ИМУНОСТИМУЛАТОРИ

В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА
Богдан Петрунов¹, Пламен Ненков², Рахамин Шекерджийски³
1. Национален център по заразни и паразитни болести, София, България

2. БулБио - НЦЗПБ ЕООД, София, България

3. „Натстим” ЕОД, София, България

В резултат на увеличаващата се резистентност на бактериите към антибиотици, често наблюдаваните алергични реакции към тях и добре известният имуносупресивен ефект на голяма част от тях, медицинската практика се изправя пред сериозен проблем. Едно от направленията за излизане от тази ситуация се явява използването на различни имуномостимулиращи средства, които предизвикват засилване на естествените защитни сили на организма спрямо бактериални и вирусни инфекции по пътя на активиране на неспецифичните механизми на имунната система. В продължение на повече от 20 години в НЦЗПБ и БулБио-НЦЗПБ, София се разработват и изучават различни перорални имуностимулатори, които широко и много успешно се използват в клиничната практика за целите на имонотерапията и имунопрофилактиката: Респивакс, Уростим, Дентавакс.

Представените данни за имуностимулиращото действие на българските полибактериални имуностимулатори показват, че засилват значително фагоцитарната активност, синтеза на секреторните ИгА антитела, интерфероновата продукция, нивото на белодробния сърфактант и редица цитокини отнасящи се към Тх1 тип имунологичен отговор. Многочислени клинически изследвания, някои от които проведени в условията на двойно-слепи проучвания, убедително показват тяхната висока ефективвост в лечението и профилактиката на неспецихфичните инфекции на дихателната и урогенитална системи и устната лигавица и пародонта, a така също и в комплексната терапия на ХИВ/СПИН. Всичко това дава основание да се приеме, че полибактериалните имуностимулатори са много перспективни в имуномодулацията на имунния отговор в благоприятно за човека направление.

Минералните води в България и техният възможен принос за укрепване на общественото здраве
Костадин Щерев

„Акватер-Хидротерм”, София, България

В земните недра на България са открити и идентифициране над 20 типа минерални води, които се отличават по генезис, химичен състав, физико-химични свойства и съдържание на биологично-активни вещества. Почти всички типове води имат повишени и високи температури и се оценяват като и на геотермална енергия.

Хидротермалните системи и полета в Южна България и по-голямата част от морското крайбрежие генерират минерални води с ниско съдържание на разтворени вещества и силно изразени редукционни (противоокислителни) свойства. Главни биологично-активни вещества в тях са сулфидната сяра, силицият и флуорът. Хидротермалните резервоари и системи в Северна България и някои части на крайбрежието съдържат горещи солени води с хлориден състав и високо съдържание на йод, бор, сереводород и други биологично-активни вещества. В по-ограничени зони в Южна България са открити минерални води с екзотичен състав, които по генезис и свойства са сходни или много близки с известни минерални води в Судетската област на Чехия и Германия (Karlovy Vary, Marianske Lazne, Bad Elster и др.).

Използването на минерални води за лечебно-оздравителни цели, релаксиране и развлечение в българските земи има дълбоки исторически корени и традиции. Те са заложени в антично време от траки, елини и римляни и обогатявани от по-късни влияния на Византия и Ориента.

Значителен напредък в използването на минерални води, калолечебни вещества и биоклиматични фактори за лечение и профилактика е осъществен след Възраждането на българската държава преди 129 години. Понастоящем, след трудни и болезнени постсоциалистически преобразования възникват нови идеи и проекти за изграждане и развитие на хидротермални центрове и заведения за лечение, профилактика и рекреация, насочени към реални потребности и интереси на граждани на Европейския съюз и извън него. Назрява нуждата от нови идеи и проекти за използване на оздравителния потенциал на минералните води, калололечебните вещества и общодостъпни програми за укрепване на общественото здраве.

В търсенето на добри решения за използване на оздравителния потенциал на минералните води се очертава сблъсък на две съществено различни тенденции или философии. Едната е англосаксонска или американска. Тя залага на развитие на SPA-центрове и технологии с програми за тонизиране, релаксиране, освобождаване от стреса, отслабване, психическо възраждане, диетична гастрономия и други важни за относително здравия човек ползи. Другата е философията на класическия и модерния европейски термализъм, която се развива и преуспява в Италия, Франция, Германия, Чехия, Словакия, Русия и много други страни от Европа и Средиземноморието, а вероятно и в Япония. Тя търси и използва реално доказани лечебни и превантивни въздействия на минералните води при широк кръг социално значими заболявания, прилагайки адекватни на заболяването и свойствата на водата програми, процедури и технологии. Създадени са и се развиват класически и модерни програми, съоръжения и технологии за къпални, иригационни (промивни), инхалационни (аерозолни), питейни и естетични (еудермични) процедури и въздействия. Техният терапевтичен и превантивен ефект при много възпалителни, алергични, храносмилателни, метаболитни и други заболявания силно или съществено превъзхожда медикаментозната терапия, която не е свободна от нежелателни увреждания и последици.

Европейската термалистична концепция, която има почва и отлично бъдеще в България, предвижда форми и технологии за използване на лечебно-оздравителния потенциал на минералните води и извън границите на балнеолечебните центрове и заведения. Това постига индустрията за бутилиране и разпространение на строго лечебни води за питейно и инхалационно (аерозолно) приложение или на произведени от такива води соли, унгвенти и други препарати за домашно ползване.

България има природни предпоставки и социално-икономически интереси да развива всички ефективни форми на използване на минералните води и даде значим принос в укрепването на общественото здраве чрез оздравителните сили на своята богата природа.

Иван Ангелов

Биоклиматичниресурси, физиопрофилактика, стрес, имунна защита.

Традициите на българската народна медицина, включваща лечение с билки, мед и пчелни продукти се коренят от времето на траките, славяните и прабългарите. Наименованието билка произлиза от старобългарската дума “биле”, а лечителите се наричали “билери”. Лечението с билки е известно на човека от най-дълбока древност, а България е на второ място в света по богатство и разнообразие на билки след Тибет. Бащата на медицината, Хипократ, описва над 236 лекарствени растения, които прилага за лечение. В лекарствените растения се съдържат химични вещества, които могат да влияят по различен начин върху жизнените процеси, протичащи в организма на човека. Някои от тези вещества и днес са ненадминати по действие в сравнение с веществата, синтезирани по химичен път. Голямо значение за определяне на лечебните свойства на тези растения имат следните групи съединения, които се съдържат в тях: алкалоиди, сапонини, глюкозиди, витамини, ферменти, етерични масла, фитонциди, мастни вещества, восъци, въглехидрати, дъбилни вещества, белтъчини, растителни хормони, органични киселини и неорганични вещества.

Лечението с билки изисква продължителен период, не по-малко от 1 до 3 месеца, а в някои случаи и повече. Българските билки се използват широко за заболявания на дихателната система: стръкове мащерка, листа от подбел, корени от бял оман, корени сладник, цветове от иглика, синя тинтява; при бронхиална астма – цвят от бял равнец, стръкове босилек, цвят от слез, корени от дилянка; при белодробен емфизем – шишарки от хмел, корени от кръвен здравец. При сърдечни проблеми – нарушения в сърдечния ритъм – се използват листа от маточина, листа от мента, стръкове от жълта комунига, стръкове от невен. Особено популярни са българските билки при болести на бъбреците и пикочополовата система – жълт енчец, листа от бреза, листа от червена боровинка, полски хвощ, корени от кисел трън, плод от хвойна.

Различните билкови комбинации се използват с голям успех при хипертрофия на простата, нощно напикаване, при болести на храносмилателната система – гастрити, язви, колити, заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, болести на обмяната, болести на кръвотворенето.Според някои най-нови изследвания, българските билки имат противотуморно действие – мощен антиоксидантен ефект, но лечението с тях трябва да се прилага успоредно с възможностите за терапия на официалната медицина.

Дозирането и внимателно прилагане на билки и билкови комбинации в съчетание с мед и пчелни продукти води до подобряване на имунитета и укрепване здравето на човека.

Хранителна модулация на имунния отговор
Стефка Петрова

Национален център по опазване на общественото здраве, София, България
През последните двадесет години разбирането ни за взаимодействията на имунната система с храненето на човека се увеличи значително. Храненето повлиява по два начина имунната система. Активността на имунната система предизвиква неблагоприятно въздействие върху хранителния статус, а промените в приема на хранителни вещества модулират интензивността на различни активности на имунната система. Имунният отговор има висока метаболитна цена за организма като предизвиква промени в метаболизма на белтъците, мазнините и микроминералите, в телесната температура и апетита, белтъчния синтез в черния дроб. Повечето от защитните механизми на човека се нарушават при белтъчно-енергийно недохранване даже когато хранителният дефицит е умерен. Намаляването на телесното тегло чрез нискокалорични диети предизвиква редукция на Т-клетките, В-клетките и функциите на други имунни клетки. Затлъстяването също е свързано с нарушаване на имунитета, специално с намаляване отговора на Т и В лимфоцитите. Експериментални проучвания и клинични наблюдения са показали, че много аспекти на имунния отговор могат да бъдат модифицирани чрез промяна в приема на белтък, специфични аминокиселини, липиди и микронутриенти (витамин А, В6, С, Е, рибофлавин, мед, цинк, желязо, селен). Капацитетът на клетките–убийци да разграждат туморни клетки се увеличава при намаляване общия прием на мазнини. Докато n-6 полиненаситените мастни киселини (ПНМК) и холестеролът промотират имунните отговори, които водят до възпаление, n-3 ПНМК и мононенаситените мастни киселини предизвикват противоположен ефект. Хранителните антиоксиданти могат да потискат възпалителните компоненти на отговора към инфекции и травми и увеличават компонентите, свързани с клетъчно-медиирания имунитет. Пробиотичните бактерии във ферментиралите млечни продукти и пребиотиците играят важна роля в поддържането на имунната защитна бариера на червата.

Модифицирането на имунния отговор чрез храненето може да има голямо значение за намаляване на риска и/ или лечението на широк кръг заболявания, включително вирусни инфекции, астма и алергии, сърдечно-съдови заболявания, стомашно-чревни болести, автоимунни заболявания, някои видове рак.

Като се отчита важната роля на млечнокиселите бактерии и бифидобактериите в регулиране на стомашно-чревната микрофлора и за подобряване на храносмилането, за потискане на гнилостните и токисигенни микроби и поддържането на селективността на чревната пропускливост, от националния генофонд са селекционирани щамове лактобацили и бифидобактерии с пробиотични свойства. Те притежават висока размножителна способност, преживяват в условията на храносмилателния тракт в симбиоза помежду си и с гостоприемника, продуцират бактериоцини, късоверижни мастни и др. органични киселини и растежни фактори и по такъв начин пряко влияят върху баланса на микрофлората в стомаха и червата.

Чрез прилагане на съвременни технологии за ферментация и сублимационнао сушене са създадени пробиотични препарати с доказано профилактично и лечебно действие при деца и възрастни срещу колити, включително и улцерозен колит, гастрити, ентерити, язвена болест, чревни инфекции, дисбактериози и някои диспепсии. Пробиотиците са изпитани във водещи клиники у нас и в чужбина и е доказана високата им ефективност и безвредност.

Чрез съчетаване на пробиотиците с микроелементи в органогенна форма, витамини и аминокиселини е разработена серия пробиотични добавки, които помагат при проблеми в ендокринната система (диабет, хиперплазия на простатата, стрес и нарушена функция на щитовидната жлеза), при неврологични заболявания като мултиплена склероза, епилепсия, болест на Паркинсон. Някои от разновидностите позволяват сполучливо да се преодоляват хранителни и медикаментозни алергии, повишен холестерол и хипертония. По такъв начин може да се намали или спре употребата на много от химичните противохипертонични средства, които имат и редица противопоказания върху организма. Този клас пробиотични препарати са особено актуални за България, в която над 2 милиона са хипертониците, а по инсулти, инфаркти и сърдечно-съдови заболявания е на водещо място в Европа.

Създадено е кисело мляко, в което е включена пробиотична закваска от млечнокисели бактерии. Концентрацията на Lactobacillus delbrueckii ssp.bulgaricus е над 10 милиарда в 1 g продукт, а трайността на мякото е над 40 дни. Това кисело мляко възпроизвежда класическия вкус на българското кисело мляко, а високата концентрация на лактобацилите повишава лечебно-профилактичните му свойства. Така най-масовият български продукт киселото мляко се превърна в пробиотичен. Създаването и на други подобни пробиотични храни, с включването на ацидофилни бактерии и бифидобактерии позволява да се разшири асортимента от продукти с профилактична роля за населението, което е ключ към опазване на общественото здраве.

Количествено изолиране и прочистване на проантоцианидини от гроздови семки на сортовете „Мелник” и „Каберне Совиньон” и проучване на възможностите им за противотуморно лечение
Кирил Фърцов¹, Цветан Цветков¹, Стефан Кемилев², Наум Симов³
1. Институт по криобиология и хранителни технологии, София, България;

2. Университет по хранителни технологии, Пловдив, България;

3. Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, София, България.
Повечето от тези свойства и действия са резултат от наблюдения и експерименти базирани на комплексна смес от проантоцианидини, най-често с ниско ниво на чистота. Това налага проантоцианидините да бъдат произвеждани под формата на чисти и лесни за идентифициране молекули и след това да се тестват качеството и свойствата на всяка една от молекулите.

Представяните изследвания имат за цел изолирането и пречистването на катехинови и проантоцианидинови молекули от семена на грозде, от една страна, а от друга – изследването на най-важните им качества, т.е. капацитета им да улавят (блокират) свободните радикали особено супероксидния анион .

Проведено е количествено изолиране и пречистване на 56 катехинови и проантоцианидинови молекули чрез течна колонна хроматография (изолиране на кондензираните фракции) и преперативна хроматография (индивидуално изолиране и пречистване на молекули на базата на първичните фракции). Получени са чисти молекули. Полимеризираните молекули не са идентифицирани.

Получените чисти молекули са тествани по отношение на капацитета им да улавят (блокират) свободните окислителни радикали (супероксидния анион). Тезата се основава на използване на полиграфичен метод, базиращ се на факта, че супероксидният анион не се определя чрез електрода на Clark`s и блокира инградиентите като О₂.

Това влияние на тестваните молекули варира в зависимост от:

• 
  природата на мономерите (+) катехин и (-) епикатехин;
  
• 
  процента на кондензация: димери, тримери, тетрамери;
  
• 
  от мястото на спецификация на галовата киселина.
  

(-) епикатехин (16,81), (+) катехин (14,20),

(+) галокатехин (2,00), (-)епигалокатехин (0,95),

(-) епикатехин галат (0,74), (+) катехин галат (0.66).

Сред кондензираните форми, дериватите на (-)епикатехин показват по-висок улавящ капацитет в сравнение с дериватите на (+) катехин:

- В2 показва по-висок улавящ капацитет (4,15) от В3 (7,30);

- В5 показва по-висок улавящ капацитет (0,98) от В6 (1,00).

Сред тримерите, С₁ показва по-висок улавящ капацитет от С₂ (7,80). Естерификацията посредством галовата киселина силно повишава капацитета на проантоцианидолните молекули да улавят супероксидния анион, докато позицията на галовата киселина е доста нестабилна.

1. България разполага със значими природни дадености от ресурси: лечебни води, морски и планински богатства, растения, микроорганизми и интелектуален потенциал за обезпечаване на природосъобразен начин на хранене и на профилактика на множество съвременни заболявания. Съчетаването на посочените природни дадености с постиженията на съвременните технологии, медицината, фармацията и образованието е предпоставка за осъществяване на единение на традиционна, съвременна и алтернативна медицина в здравеопазването, като на профилактиката се предоставя водещо място.

2. Прекомерната употреба на антибиотици и химиотерапевтични средства в лечението на детските заболявания, както и на възрастни създава допълнителни проблеми на съвременните хора поради множеството им странични и отрицателни ефекти. В детското здравеопазване използването на антибиотици превишава трикратно прилагането им при възрастни, което е особено неблагоприятно за развитието на децата.

3. По-нататъшно развитие на националните традиции в използването на природните дадености на България в здравната профилактика и във възстановяването на здравето на страдащи, като балнеолечение, организиран здравен отдих на море и планина, достъпен до широки слоеве от населението, съчетани с национални билки, храни и напитки с доказан здравословен ефект.

4. Необходимо е разработване и приемане на научнообоснована здравна програма, в която да се обединят фитотерапията, водо - и балнеолечението, планинският отдих, пробиотиците, пробиотичните и функционални храни, хранителните добавки и нетрадиционната медицина.

5. Необходимо е интегриране на усилията на специалисти от областта на медицината, микробиологията, биотехнологията и хранителните технологии, социалните служби и медиите за широка здравна просвета и за разширяване на дела на здравната профилактика.

6. Разширяване на сътрудничеството с МИФ Хасуми-България по внедряването на противоракови препарати и ваксини с доказан ефект.

7. Да се направи анализ на допустимото експериментиране на чужди фармацевтични препарати и оценка на ефективността им, като не се допускат необосновани опити с населението.

- функционални храни и имунитет – перспективи;