Международна научна конференция „модерната статистика: нови предизвикателства за развитие“ 24-25 юни 2015 година, гр. София



Дата24.10.2018
Размер98.39 Kb.
#96188
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

МОДЕРНАТА СТАТИСТИКА: НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА РАЗВИТИЕ“


24-25 юни 2015 година, гр. София

РОЛЯ НА СТАТИСТИКАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА


Ас. ВИКТОР ПЕТРОВ ПЕТРОВ,

Катедра „Статистика и иконометрия“

Университет за национално и световно стопанство

София, юни 2015 година

Уважаеми колеги, уважаеми гости,
Фактът, че Националният статистически институт чества 135 години статистика в България сам по себе си е достоен повод за гордост и професионално удовлетворение. За да може да оценим ролята и мястото на българската статистика в настоящето и нейната фундаментална значимост за бъдещето на българската държава, е важно да знаем и изминатия път.

Статистическата институция в България е преминала през много трансформации, с променливи приоритети, задачи, успехи и неуспехи. Различна е била и организационната структура, и управленската подчиненост. Обработвани са данни за нуждите на държавното управление на икономика с принципно различен облик. От една предимно земеделска Царска България, през годините на превръщане на Народна Република България в планова индустриална икономика до последните 25 години на свободна пазарна икономика и интегриране към обединена Европа. От 2007 година НСИ работи в тясно сътрудничество с Евростат и предоставя съпоставими, надеждни и обективни данни за България като част от променяща се Европа.

Но ако миналото е важно за историята, то е два пъти по-важно като основа за проектиране на бъдещето на статистиката и ролята й за една по-добре управлявана и просперираща България.

Нашата страна преживява в последните 25 години коренна промяна в политическото и социално-икономическото си развитие. Всички ние сме свидетели на години на икономически растеж и години на инфлация, на разгръщане на потенциала на частното предприемачество, но и на зависимости от непазарни, конюнктурни или чисто политически решения при управлението на държавата и икономиката. Приемането на България в Европейския съюз през 2007 година отвори нови възможности, постави нови изисквания и породи нови надежди и очаквания. Нашата роля като статистици в годините напред е да предлагаме повече, по-съвременни и по-ефективни статистически продукти и услуги в полза на цялото общество и държавата като негова най-висша организационна институционална структура.

Изпълнявайки своята „Стратегия за развитие на Националната статистическа система на Република България 2013-2017“, българската статистика ще отговори на очакванията и повишаващите се потребности на обществото и бизнеса за качествена, актуална и съдържателна статистическа информация за социалното, икономическото и демографското състояние и текущите процеси на промяна в България. Ще подпомогне информационно формулирането на икономическите и социалните политики на държавата на всички нива и последващия мониторинг на изпълнението на тези политики. Дори нещо повече – със своята работа българската статистика може да влияе върху работата на държавата и правителството чрез предоставянето на гражданското общество, политическите субекти и бизнеса на достатъчно информация за необходимостта и основателността от вземане на определени управленски решения с очаквано положителен ефект. И съответно да бъде в подкрепа на аргументиран обществен дебат за спорни държавни политики на основата на конкретика от своите изследвания и анализи. С което дефинира еднозначно и фундаменталната си роля в управлението на държавата като основен инструмент за вземане на информирани решения.

Българската статистика може и следва да прилага и прозрачен механизъм за оценка на своята работа чрез обратна връзка от потребителите на данни. Това ще гарантира и независимостта на работата на НСИ от политическата конюнктура в светлината на европейските практики за официална статистическа дейност.

За да извършва мониторинг над България, Европейската комисия в своите анализи и годишни доклади се основава на данни от Националната статистическа система. Важната роля на статистиката в управлението на държавата намира нова реализацията в системата от показатели за мониторинг на напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, както и относно изпълнението на европейските цели, заложени в Стратегия „Европа 2020”. Не случайно генералният директор на Евростат Валтер Радермахер в своя доклад от 2013 година за напредъка по отношение на целите на „Европа 2020“ заявява: "Безпристрастната и обективна статистическа информация е от съществено значение за обосноваване на вземането на политически решения и е в основата на ролята на Евростат в контекста на стратегия „Европа 2020“". Приоритетни области на наблюдение и осигуряване със статистически данни за България следва да са1:

1. Реформата на здравеопазването и необходимостта от повишаване на качеството на медицинската помощ и грижи, ефективността на изразходване на средствата на НЗОК, оптимизиране на структурата на болничния сектор, изпълнението на Националната здравна стратегия от 2014 година;

2. Пенсионната реформа, имаща за цел постигане на адекватност и устойчивост на пенсионната система, стимулиране на по-дълга трудова заетост с по-малко на брой прекъсвания, допълнително ограничаване растежа на разходите, свързани със застаряването на населението, и дългосрочната устойчивост на публичните финанси;

3. Изпълнението на стратегиите за висшето образование, за реформата на училищното образование и за професионалното образование и обучение, които имат за обща своя цел да допринесат за подобряването на образователната система, за адаптирането ѝ в по-голяма степен към нуждите на икономиката, както и за насърчаването на нововъведенията и разкриването на работни места;

4. Стартиране на реформата на съдебната система с цел гарантиране на независима, висококачествена и ефективна съдебна система, и прилагане на успешни механизми за борба с корупцията;

5. Провеждането на последователна и целенасочена активна държавна политика за намаляване на безработицата, преструктуриране и по-добра координация на ангажираните държавни служби по заетостта и социалното подпомагане, активни мерки за промяна на структурата на безработицата и на пазара на труда в България;

6. Прилагането на приетата стратегия за реформа на публичната администрация и за въвеждане на електронно управление, с цел повишаване качеството на публичните услуги, увеличаване на тяхната прозрачност и намаляване на административната тежест, коренна промяна на механизма за възлагане на обществени поръчки и укрепване на административния капацитет.

7. Работата на държавата и нейните органи на всички нива по изработване и прилагане на цялостна стратегия за спазване на данъчното законодателство, основана на подробен анализ на рисковете, системна оценка на въздействието на вече предприетите мерки и тясно сътрудничество между всички органи, участващи в събирането на данъци.

В контекста на важността на изброените приоритетни области българската статистика следва да търси, развива и прилага нови методи и да използва нови възможности за събиране, обработване и анализ на данни. Така ще обезпечава с актуална информация управленските субекти преди вземане на важни решения, а не само да отчита резултатите след изпълнението на тези решения. Динамиката на социално икономическите процеси, дълбочината на промените и разнопосочното влияние на много фактори изискват бърз достъп до актуална статистическа информация за обосноваване на решение с цялата тежест и отговорност на този управленски избор. На практика овластените днес да вземат тези управленски решения нямат нито време, нито право на грешки. Защото всяка грешка в посочените по-горе приоритетни области поражда риск от загуба на политически, икономически и обществен ресурс. И най-вече загуба на невъзстановимия ресурс ВРЕМЕ на България. Затова българската статистика има изключително отговорната роля да подава изпреварваща информация за вземане на държавнически решения в условия без аналог в миналото и натрупани емпирични данни. Статистиката има нужния научен инструментариум да работи в територията на вземане на решения в условия на неопределеност. И следва да разширява практическото приложение на тези методи чрез разработване на методики за оперативна оценка на потенциалните ползи от избор на едно или друго управленско решение на база на съществуваща информация. Напълно постижимо и много полезно ще е екипите на ресорните министерства, отговорни за наблюдаваните приоритетни области на реформи, да искат и да получават от НСИ, БНБ и органите на статистиката научно обосновано предвиждане за ефективността на всеки от вариантите за важно управленско решение. На тази база ще се търси и постига максимална полза с минимални икономически и обществени ресурси. Статистици следва да участват във всички важни работни групи, които разработват стратегии и програми за реформи и да имат решаваща роля и дума при избор на управленски решения. Както и да оценяват бъдещия ефект от вземане на конкретни законодателни решения от парламента с цел излизане от порочната практика да се редактират току що приети нормативни актове.

Съвременното общество се развива в епохата на информационните технологии и те видимо променят и самата познавателна същност на статистическите изследвания. Нашият живот е немислим без компютрите и сме свидетели на електронизация във всяка област. През 2011 година Организацията на обединените нации прие, че достъпът до интернет е основно човешко право. Всичко това позволява генерирането и съхранението на огромни обеми от данни. Практически всички електронизирани дейности могат да бъдат източник на данни и в тези процеси участват всички държавни структури и бизнеса. Активно се реализират проекти по свързване на тези масиви от данни и по предоставяне на все повече канали и начини за достъп до тях. Създаденият Съвет по електронно управление към Министерски съвет има за цел да отвори за общо ползване над 100 бази с данни. Ключова роля за описаните процеси има и НСИ.

И следва закономерният въпрос – как да бъдат използвани и да се извлече максимална полза от т.нар. BIG DATA2? Отговорът е пред нас – методите на статистиката са най-краткият и най-сигурният път към ново познание, скрито в натрупаните масиви от данни, и неразкрития потенциал, надхвърлящ всичко познато досега. И това е следващата роля и предизвикателство пред българската статистика – да работи в посока разширяване използването на BIG DATA за подобряване на съществуващите процеси и начини на вземане на решения на всички нива на държавното управление. Това е огромен ресурс, който може да бъде основа за качествен скок в много области на общественото развитие. Благодарение на използване на статистическите методи за работа с BIG DATA е възможно да се преодолява обективно съществуваща неопределеност и да се обосноват в кратки срокове успешни държавни ресорни политики за ускоряване работата на реформите в приоритетните области, посочени по-горе. Естествено това ще промени и бизнеса, като го направи по-ефективен и предостави нови възможности за създаване на продукти и услуги. Българският бизнес вече осъзнава потенциала на BIG DATA и активно инвестира в т.нар. Business Intelligent системи, за да подобри начините на вземане на решения, да редуцира разходите или за да идентифицира неефективните бизнес процеси, които се нуждаят от реформиране.

Според мен в контекста на възможностите на информационните технологии, на непрекъснато увеличаващите се масиви от данни и на необходимостта от вземане на решения в условия на неопределеност вече е уместно и целесъобразно да се отдели подобаващо място и на един малко познат в България, но перспективен подход при статистическия анализ – бейсовия анализ. От теорията е известно, че за разлика от класическата статистика, школата на бейсовите статистици разглежда вероятността като измерител на знанието за изучавания обект, а не негова вътрешно присъща характеристика3. Именно комбинацията от бейсови методи и BIG DATA ще позволи да се вземат по-бързо и обосновано сложни управленски решения, без да е необходимо да се изчаква провеждането на представителни изследвания и анализа на събраните данни. Това може да бъде от изключителна полза и да издигне на ново ниво ролята на българската статистика в управлението на държавата. Така държавата ще има на разположение не само познание от класическите представителни изследвания от програмата на НСИ, но и достъп до принципно ново знание, достъпно чрез анализа на съществуващите масиви от данни.

Използването на методи от бейсовата статистика ще подпомогне процесите по вземане на решения в условия на неопределеност за постигане на по-висока обща управленска ефективност и ускоряване на реформите в ключови за България области. Ще позволи предварително да се прави обоснована оценка на риска от избор на едно или друго решение.
Уважаеми колеги,

135 години история, богатия опит и научно-практическите постижения на българската статистика са фундаментална предпоставка за нейната активна роля и значимост при вземане на информирани решения в управлението на държавата. Съчетаването на класически и нови статистически методи с технологиите на информационното общество разгръщат пред нас, статистиците, широко поле за професионална изява и развитие на теорията и практиката в полза на цялото общество. Това е едновременно изключителен шанс и голямо доверие, което дава възможност за издигане и утвърждаване авторитета на българската статистическа наука и НСИ.



Използвани литературни източници:
1. Харалампиев, К. (2007) За парадигмите в статистиката – Бейсовска статистика. Сборник доклади от научна конференция „Актуални проблеми на статистическата теория и практика. Университетско издателство „Стопанство“, София

2. Стратегия за развитие на Националната статистическа система на Република България, 2013 - 2017 година. (2013), НСИ, София

3. Препоръка на съвета относно Националната програма за реформи на България за 2015 г. (2015) Европейска комисия, Брюксел

4. Официален сайт на НСИ (www.nsi.bg)



1 Препоръка на съвета относно Националната програма за реформи на България за 2015 г. (2015) Европейска комисия, Брюксел

2 С терминът Big Data се описват процесите на анализиране на големите масиви от информация с цел дефиниране и изследователска проверка на изводи и прогнозиране на ефективни решения на сложни въпроси. Така се генерира добавена стойност към вече съществуващите масиви от данни.

3 Харалампиев, К. (2007) За парадигмите в статистиката – Бейсовска статистика. Сборник доклади от научна конференция „Актуални проблеми на статистическата теория и практика. Университетско издателство „Стопанство“, София


Каталог: sites -> default -> files -> files -> pages
pages -> Терминологичен речник на качеството Термин en term extension
pages -> Термин Определение
pages -> Отчет за разхода на горива и енергия Национален орган, отговорен за събирането на данни
pages -> Ръководство за попълване на електронен формуляр "отчет реализация на основни групи суровини, материали, електрическа енергия и горива"
pages -> Регламент №1172/98 Отчетна страна: Република България Отчетен период: 1-во тримесечие на 2010 година
pages -> Състав на работна група 12 „статистика” към съвета по европейските въпроси, утвърден със заповед
pages -> Отчет за производството на електрическа енергия и топлинна енергия Национален орган, отговорен за събирането на данни
pages -> Инструкция за ползване Последна актуализация: 11. 2016 година
pages -> Отчет за Нефта и нефтените продукти Национален орган, отговорен за събирането на данни


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница