Международни отношения

Автор:

студентка по “Международни отношения”, ІІІ курс

УНСС

Когато си на двадесет, животът някак си е по- лесен... по- често живееш за мига и по- рядко си задаваш въпроси за онова, което те очаква утре. Завършваш гимназия и, като че по инерция, ставаш студент. Характерна черта на младите хора в България е, че сякаш са тласкани от установилата се мода непременно да бъдеш студент, и невинаги си дават сметка за истинските причини, които стоят в основата на техния избор.

Като погледна назад живота си дотук, откривам, че горещото желание да стана студентка се корени в моето семейство. От малка съм възпитавана в дух на зачитане и преклонение пред знанието и науката. Това неизменно е дало отражение върху настоящата ми концепция за образованието като висша ценност. Винаги съм смятала, че образованите хора заслужават истинско преклонение и възхищение. Причината за това е, че те са достигнали едно друго, по- високо ниво на саморазвитие и самоусъвършенстване. Като че за тях светът е различен- по- пъстър, по- интересен, по- разнообразен...

Не мога с лека ръка да подмина и годините в гимназията. Това е времето, когато младият човек се изгражда като личност, оформя своя светоглед и осъзнава принципите, които ще го ръководят занапред. И този важен период от живота си аз прекарах в езикова гимназия, заобиколена от хора с високи цели и стремежи. Още тогава осъзнах, че да стана студентка е едно предизвикателство, което на всяка цена трябва да преодолея. Сега, от позицията на студент, аз мога да кажа, че съм се справила успешно и съм реализирала първата важна цел в моя съзнателен живот.

Тъжно е да призная, че всички ние живеем в един безскрупулен свят, където властва силата на материалните блага; свят, изпълнен с човешко страдание, безконечна битка за оцеляване, алчност и неморалност...Обсебени от многобройните проблеми на ежедневното си битие, хората забравят или оставят на заден план истинските неща, а именно своите мечти. Някой мъдро е казал, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Е, аз нито за миг не съм забравила за моите и това ме кара да се чувствам истински жива и пълноценна. Една от моя арсенал от мечти е желанието ми да успея. Това безспорно е много относително понятие. И все пак, за мен успехът е професионално израстване, което не е за сметка на моралния кодекс. Не вярвам в добрите феи, нито в чудесата. Не вярвам, че един ден ще се събудя с осъществени копнежи и блянове. Но вярвам, че това е възможно с много труд и непоклатима воля. И най- доброто начало на пътя към успеха е университетът. Според мен, висшето образование, получено с усърдие, дава предимство. Въпреки всеобщо битуващото мнение в нашата страна, че печели този, които е материално богат и притежава необходимите познанства, аз все още съм на мнение, че не това е най- важното, за да преуспееш. Качества като образованост, трудолюбие и квалификация продължават да бъдат ценени и едва ли някой уважаващ себе си работодател би пренебрегнал.

Навсякъде по света удостоверението за завършено висше образование, особено от добър и акредитиран университет, значи много. Това, макар и на пръв поглед незначително обстоятелство, е в състояние да отвори вратите пред младия човек към истинска кариера. Разбира се, не мисля, че единствено хората, завършили висше учебно заведение, притежават знания, умения и професионализъм. Краткият ми житейски път ме е научил, че не образованието е най- определящо. Но въпреки това то говори много за човека. Това е нещо като визитна картичка, когато се явяваш на интервю за работа, и е първото впечатление, което работодателя си създава за човека пред него. Затова за мен е важно да завърша университет. Защото ако на този етап получаване на свидетелство за успешно взета бакалавърска степен е цел, то след време това ще бъде средство, за да постигна това, което желая. Вярвам, че сега поставям основите на бъдещата си кариера, на моето израстване в професионален план. Въпреки че често ставаме неволни свидетели на корупция и нечестност, аз нито за миг не губя оптимизъм, че бидейки сега студентка, аз осигурявам бъдещето си. Искам да вярвам, че всички тези усилия, които полагам днес, утре ще бъдат възнаградени. Искам да вярвам, че колкото по- целенасочена съм в моето образование, толкова по- близо съм до заветната цел- професионална реализация и светло бъдеще за мен и моето семейство.

Мисля, че сега е моментът да споделя, че желанието ми да съм студентка не е свързано само с прагматични подбуди. Аз съм такава, защото искам да съм такава. Това, с което се занимавам сега ми доставя неописуемо удоволствие и предизвиква нестихващ интерес у мен. Силата, която постоянно ми дава стимул да продължавам да дерзая напред, е силното ми влечение в областта на политиката и външните работи на България. Мечтата ми някой ден е да заемам престижен пост в йерархията на държавното управление; да бъда човек, от когото зависят важни обстоятелства; да бъда човек, притежаващ силата да промени много от язвите на страната. Поставяйки си толкова висока цел, аз осъзнавам, че постигането й няма да е лесно. Това ще бъде дълга и сурова борба с наличието на силни конкуренти. Единственият начин моята мечта да се превърне в реалност е да получа образование, съответстващо на дълбочината на моите стремежи. И точно това непреходно желание ми дава непоклатимата воля да изкачвам стълбицата на висшето образование.

Но стремежът ми да съм студент не е свързано само и единствено с амбицията за професионално израстване и кариера. Университетът е място, където не само черпя знания и умения, но и много приятелства. В тази социална среда аз мога да се разгърна творчески и да споделя своите мечти с хора, които ме разбират. Общуването с амбициозни и образовани личности всеки ден ми помага да усъвършенствам себе си като личност. Ежедневно обогатявам своя кръгозор и се развивам. Смятам, че за един човек до голяма степен е определящо обкръжението, в което се намира. Всеки един иска да намери своето физическо и емоционално пространство, където ще се чувства пълен и щастлив. Надеждата и убеждението, че като стана студентка, аз ще намеря средата за мен, беше основателна причина сега да се занимавам с това. И с радост в сърцето мога да кажа, че наистина я открих!

Емоционалният фактор, обаче, не е единственият, който изигра ключова роля при избора ми. Друго предимство на общуването с ерудирани млади хора е постоянната конкуренция между тях. Университетът е място, където се сблъскват различни хора, но едно нещо ги обединява- амбицията да успеят. Тази своеобразна битка, която се води всеки ден там, е нещо като подготовка за реалната житейска борба за оцеляване и растеж в избраната професионална сфера. Истинският живот е суров и нищо в него не идва даром, поднесено на златен поднос. Способността да оцеляваш не се преподава в университета, но все пак там получаваш начални уроци за това как да се справиш при сблъсъка с трудностите и несгодите на прага на професионалната кариера. В университетът се пресъздава реалността, макар в много слаба степен. Там си сам- няма ги родителите, които да ти помогнат; няма класен ръководител, на когото да се оплачеш... Там си напълно сам. Сам срещу преподаватели, състуденти, бюрокрация... И ако успееш да се справиш успешно, значи си отчасти готов да се изправиш пред предизвикателствата на живота.