Международният тероризъм и сигурността: Глобалният джихад Салафи и международната терористическа мрежа Ал-Кайда изготвил: Николета Манолова Проверил
Изтегляне 163.61 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Международни конвенции приети от Общото събрание на ООН са
- Международна конвенция за борба срещу вземането на заложници, 1979 г.
- Други международни актове на международната общност са
- Конвенция за борба с незаконното завладяване на самолети, 1970 г.
- Конвенция за физическа защита на ядрения материал, 1980 г.
- Конвенция за отбелязване на пластични експлозиви с цел разпознаване, 1991 г.
|
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ ”Н. РИЛСКИ” Правно-исторически факултет гр. Благоевград К У Р С О В А Р А Б О Т А по Международна и национална сигурност на тема: Международният тероризъм и сигурността: Глобалният джихад Салафи и международната терористическа мрежа Ал-Кайда изготвил: Николета Манолова Проверил: спец.: Международни отношения д-р Петър Петров курс: III фак. N: 0547 Благоевград 2005 Какво представлява международният тероризъм?Коя е силата,която раздели света на религии,цивилизации и идеологии?Самият ”тероризъм” като термин означава използването на насилие за постигане на определени политически цели.В някои случаи обаче насилието се използва и за постигане не само на политически,а и на идеологически цели. За удовлетворяване на болни амбиции и интереси,като се отнемат човешки животи в името на нещо нереално и необяснимо. А кой има основният принос за най-мащабните и убийствени терористични прояви е реторичен въпрос…Ал-Кайда… al-Qā'idah,което в превод означава "базата" или "основата", е сунитска ислямистка терористична организация, водена от саудитския терорист-фундаменталист Осама бин Ладен(на арабски أسامة بن لادن).Тя води началото си от няколко по-малки групировки, създадени по време на съветската окупация на Афганистан през 80-те години на миналия век. В този си период те са активно подкрепяни от ЦРУ и Саудитска Арабия. За това свидетелстват множество доказателства,както и известните снимки от 80-те години на Збигнев Бжежински (тогавашен държавен секретар на САЩ) с Осама бин Ладен в Афганистан. Към момента Ал-Кайда пряко е поела отговорност или е основен заподозрян за стотици атентати в световен мащаб, като атаките се отличават с големия брой жертви и наличието на символизъм.Сред най-известните са:29 дек.1992, Аден, Йемен - 3 хотела, често посещавани от чужденци са взривени, загиват двама души. Смята се, че това е първата операция на групировката;26 февруари, 1993, Ню Йорк, САЩ -първи атентат срещу Световния Търговски Център, загиват 6, ранените са над 1 000;7 август, 1998, Кения, Танзания - взривени са американските посолства в Найроби и Дар-ес-Салаам. Убитите са 224, над 4 000 са ранени;12 октомври, 2000, Аден, Йемен - терористи взривяват лодка, пълна с експлозиви, в близост до USS Cole, убивайки 19 моряка и ранявайки 37 други;11 септември, 2001, Ню Йорк и Вашингтон, САЩ -над 3000 души загиват при най-мащабната операция на организацията до ден днешен;11 април, 2002, Гриба, Тунис - камион бомба унищожава синагога, 21 загиват, а над 30 са ранени;6 октомври, 2002, Аден, Йемен - Танкерът Лимбург е атакуван с лодка, пълна с екплозиви. Загива българският моряк Атанас Атанасов, а 12 други моряци са ранени. 12 октомври, 2002, Бали, Индонезия - атакувани са дискотека и бар, посещавани от чужденци. 202 души загиват, а над 220 са ранени;28 ноември, 2002, Момбаса, Кения - взривен е израелски хотел, при което загиват 13 души, а над 80 са ранени. Минути по-късно неизвестни лица изстрелват ракети земя-въздух по самолет на израелските авиолинии, като по чудо те не уцелват машината с 271 пътници на борда;12 май, 2003, Рияд, Саудитска Арабия - унищожени са няколко жилищни комплекса, в които живеят чужденци. Убитите са 26, а ранените над 160;16 май, 2003, Казабланка, Мароко - 33 загиват, а над 100 са ранени след нападения срещу ресторант и кафене, често посещавани от чужденци;8 ноември, 2003, Рияд, Саудитска Арабия - отново са атакувани жилищни комплекси, загиват 18, а над 110 са ранени;15 ноември, 2003, Истанбул, Турция - терористи взривяват 2 синагоги, убивайки 27, а над 300 са ранени;20 ноември, 2003, Истанбул, Турция - взривени са офисите на HSBC и сградата на британското консулство. Загиват 33, включително британския посланик, а над 400 са ранени;11 март, 2004, Мадрид, Испания - терористи взривяват 4 влака в столицата на Испания, убивайки 192 и ранявайки над 2 050;7 юли, 2005, Лондон, Англия - четирима терористи-камикадзе се самовзривяват в 3 станции на метрото и 1 автобус - загиват 52, а ранените са над 700;23 юли, 2005, Шарм ел-Шейх, Египет - атакувани са 3 хотела пълни с чужденци, в следствие на което загиват 88 души, а над 150 са ранени;1 октомври, 2005, Бали, Индонезия - за втори път са атакувани няколко заведения на популярния за туристите остров. Загиват 20 души, а над 130 са ранени;9 ноември, 2005, Аман, Йордания - взривени са 3 хотела, 60 души загиват, а 115 са ранени. Мнозинството от жертвите са мюсюлмани, което довежда до протести срещу атаката;2 март, 2006, Карачи, Пакистан - четирима загиват и над 30 са ранени след атака с кола бомба срещу сградата на американското посолство. Атентатите от 11 септември са едно от най-значителните събития на 21 век, което повлиява силно в политически, психологически и икономически аспект не само на САЩ, но и почти в целия свят. Това са поредица от координирани самоубийствени атентати срещу САЩ, проведени в четвъртък, 11-ти септември 2001 г., в които общо 19 терористи от арабски произход едновременно вземат контрол над 4 самолета Боинг. Два от тях блъскат в кулите на световния търговски център в Манхатън, Ню Йорк; всеки от тях в двете най-високи кули, в рамките на 18 минути. В разстояние на 2 часа кулите падат. Терористите разбиват третия самолет в главния щаб на министерството на отбраната на САЩ, в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият се разбива в поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, вследствие съпротивата на пътниците. По официална статистика броят на загиналите от атаките е 2986, заедно с 19-те терористи. За терористите е установено, че са свързани с Ал-Кайда. Двама от терористите са били от обединените емирства, а останалите — от Египет и Ливан. Американските следователи заключават, че Халид Шейх Мохамед е планирал атаките. Той е заловен през 2003 г. А Бин Ладен първоначално отрича, но по-късно потвърждава съучастието си в атаките.Още след Войната в Персийския залив през 1991 отношенията между САЩ и Ирак продължават да се влошават и в началото на 90-те по време на управлението на Бил Клинтън в страната са въведени специални зони, в които не е разрешено да навлизат иракски самолети и хеликоптери. Тези зони обхващат северните части на страната, населени с кюрди, които са обект на чести атаки от страна на силите на Саддам Хюсеин, а също така и южните райони, където живеят шиитите — мнозинство сред населението, но малцинство в политически план. След атаките от 11 септември 2001, американското правителство обявява война срещу световния тероризъм и представя списък на държави, криещи или помагащи на терористи според САЩ.Освен Ирак,в списъка са включени Иран, Северна Корея и Сирия. Скоро след това, осъзнавайки че имат необходимата подкрепа за военна намеса в Ирак, американските държавници започват да оказват натиск над режима на Саддам Хюсеин да позволи на оръжейните инспектори на Световната агенция за ядрена енергия (IAEA) да посетят няколко обекта в страната. ООН приема резолюция 1441, която позволява на инспекторите да извършат необходимите проверки. Комисията открива че Ирак установила връзка с Ал-Кайда през 1996г., а също и че това нямало нищо общо с терористичните атаки. На 14 декември 2005, докато бил обсъждан въпроса за въоръжаването на Ирак, Буш заявил: “Вярно е, че повечето от нас сгрешиха…” През цялата 2002 и в началото на 2003 САЩ продължават да упражняват натиск и искат да накарат Ирак да се съобрази с изискванията, поставени в резолюция 1441. През февруари 2003 САЩ и Великобритания се опитват да получат разрешение от Съвета за сигурност на ООН за инвазия на Ирак, но предупреждават страните-членки на ООН, че ще атакуват със или без нужната резолюция. Секретарят на Щатите Колин Пауел увещавал колегите от администрацията на Буш да избегнат война, макар и без изричното одобрение на ООН, но администрацията на Буш използвала закон, който потвърдил позволението за използване на военна сила. Осама Бин Ладен от своя страна открито заявява, че Ал-Кайда ще атакува всяка държава, която подкрепя войната в Ирак. И въпреки опозицията от страна на Франция и Германия Буш започнал подготовка за война. Първите действия са на 7 октомври 2001г. Официалните причини, представени от съюзниците за инвазията, са, че правителството на Ирак и неговия водач, Саддам Хюсеин: нарушават човешките права, стигайки дори до форми на геноцид; не са представили категорични доказателства, че са прекратили програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и че са унищожили наличните си запаси от биологични, химични, ядрени и други секретни оръжия; подкрепят и осигуряват финансово терористи и терористични организации, които с действията си застрашават сигурността на САЩ и всички американци. Друга от основните причини за инвазията, посочени от САЩ, е вероятната връзка на режима на Саддам Хюсеин с терористични организации, и в частност с Алкайда. Американското правителство на няколко пъти изказва предположението, че групировката има лагери за обучение на терористи на територията на Ирак и че самият Саддам Хюсеин я подпомага финансово. Водачът на Алкайда — Осама бин Ладен — категорично отрича това, наричайки иракския президент „неверник“. Възгледите на организацията противоречат на управлението в Ирак и тя се дистанцира от него. Въпреки това има причини Ирак да бъде обвързван с терористични организации — единственият терорист, успял да се измъкне от САЩ след атаките срещу Световният Търговски Център през 1993 — Абдул Рахман Ясин — намира убежище именно там, и дори получава дом и парични помощи от режима на Саддам. Впоследствие се оказва, че въпреки няколкото състояли се срещи между представители на Ал-Кайда и такива на режима, не се стига до никакви сериозни действия помежду им. В Ирак обаче действа радикалната ислямистка групировка Ансар ал Ислам, контролираща няколко селища в планинска област в северозападните части на страната, близо до границата с Иран. Тя стои зад няколко големи атаки срещу кюрдски политически партии и коалиционни сили и има доказани връзки с правителството на Саддам Хюсеин. Друг известен активист е Муктада Садр-млад иракски проповедник, открит противник на присъствието на коалиционни сили в Ирак и основател на армията на Мехди. Неговите последователи действат главно в квартал Садр в Багдад, Наджаф, Кут и Басра. През април 2004 Садр е обвинен в организирането на убийството на имам Абдул Маджид ал-Хоеи през април 2003. Американските военни затварят офисите на неговия вестник в Багдад, както и сградите му в Наджаф, което провокира армията на Мехди да започне бунт в столицата и южните райони. Безредиците са овладяни едва през юни на цената на почти 100 загинали американски войници и близо 500 бунтовници. През август напрежението отново ескалира и армията на Мехди поема контрола върху градовете Кут и Куфа. След двуседмични боеве е обявено примирие, но по време на боевете загиват около 80 коалиционни войници и около 350 поддръжници на Садр. След този втори бунт армията на Махди се оттегля в на практика контролираните от тях Наджаф и Кут и провежда мирни демонстрации в протест на присъствието на чужди войски на територията на Ирак.След атаката от 11 септември 2001г. САЩ формират Глобална коалиция срещу тероризма.Същата година президентът Буш казва на нацията си:“Аз ви чувам, останалата част от света ви чува, и хората, съборили тези сгради, ще чуят всички ни много скоро.”Но явно той не е чул заплахите,които Бин Ладен отправил към САЩ още през 1996 и 98г…И досега Бин Ладен не е заловен. А до какво тогава доведе тази т.нар. война “срещу тероризма”?До смъртта на 2315 американци, 103 британци и 94 съюзнически войници. Иракските военни жертви са между 4 895 и 6 730. Цивилните – между 33 679 и 37 795. Българските жертви са 19,а загиналите журналисти-64.
|