Меморандум за противодействие на демографската катастрофа

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО

ДЕМОГРАФСКА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

МЕМОРАНДУМ

ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА

ДЕМОГРАФСКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ.

Когато се говори за сегашната демографска ситуация в България често се забравя че тя е „подготвена” още в края на 50-те и началото на 60-те години от ХХ век с форсирането на процесите на индустриализация и урбанизация у нас, които довеждат до масови миграции от селата към големите ни градове и бърза промяна в ценностната система и поведението на милиони български граждани. Всичко това води до бързо преразпределение на населението и рефлектира върху демографското му поведение и модела на семействата у нас.

Обобщаващ показател за демографската ситуация в страната ни и един от многото демографски проблеми е тенденцията в броя на населението и неговата динамика. До средата на ХХ век българското население нараства средногодишно с темпове между 1,5% и 2%, като това се дължи на поддържането на високи стойности на раждаемост и плодовитост /около 6 деца/ и имиграцията на бежанци от другите балкански страни.

До 1988г. населението на България нараства, но с постоянно забавящи се темпове, които достигат в края на 80-те години около 0,2% средногодишно. През периода 1988-2013г. общата численост на населението в България намаля от 8993000д. на 7245677д. постоянни жители /с 1747323д./, или с около 70000 д. средногодишно /0,6%/. Днес наличното население в страната ни е около 6700000д. През последните 4-5 години средногодишният темп на намаление е спаднал на около 0,4%, но това се дължи основно на ограничените емиграционни потоци, поради липсата на демографски ресурси за тях. По темпове на намаляване на населението България зажалост е „световен шампион”..Това обаче трябва да се промени, защото има една проста истина – увеличаващото се население в определена страна е предпоставка за социално-икономическото й развитие , защото се осигурява работна ръка и вътрешен пазар./виж справка за водещите икономики в света/.

До средата на 90-те години на ХХ век намаляването на българското население се определяше от отрицателното му миграционно салдо, но през последните 17 години то се определя от отрицателните стойности на „естествения му прираст”, което се нарича „депопулация”. Намаляването на населението у нас е свързано и със спад на географската му гъстота от 81д/кв.км в краят на 80-те години на ХХ век на 65д/кв.км в края на 2013г. Същевременно продължава концентрацията на население в най-големите български градове /с повече от 100 000 жители/- София, Пловдив, Варна, Бургас,Русе, Стара Загора и Плевен , където вече живеят 34,3% от жителите на страната. Това от своя страна е пречка за ефективното усвояване на ресурсите в значителна част от територията на България, която е обезлюдена.

При запазването на досегашните тенденции в демографското развитие на страната ни, според прогнозите на НСИ до 2020г. населението ни ще намалее до около 6800000д., а до 2055г. – до около 5500000д. Същевременно прогнозите на ООН сочат намаляване на българското население до 2050г. на около 5 млн.д. Тези прогнози се базират на тенденциите в демографските и социално-икономическите процеси у нас и в крайна сметка поставят въпроса за съществуването на българската държава, защото в средата на ХХІ век населението й ще има и коренно различна етно-конфесионална структура и облик за сметка на българския етнос.

Наред с намаляващият брой родени деца, у нас нараства дела на категорията „извънбрачни деца”, който през 2013г. е над 56%. Това води до редица социално-психични проблеми пред развитието на тази категория новородени.

Друг обезпокоителен факт е промяната в етноконфесионалната структура на новородените, сред които българския етнос вече е около 40%. Това личи и от регионалните различия в нивото на раждаемостта и тоталната плодовитост на жените. С максимална раждаемост изпъкват Североизточния и Югоизточен региони /около 10%о/. , докато минимални са стойностите й в Северозападния и Северен централен региони /около 8,5%о/. С най-висока раждаемост е населението в областите Сливен/12,1%о / , Бургас/10,0%о/, Шумен /10,0%о/, град София/10,0%о/ и Ямбол/9,9%о/ , докато с най-ниска раждаемост е населението във Видинска /6,8%о/ и Смолянска /6,5%о/ области. Много ниски са стойностите на раждаемостта и в областите Перник, Кюстендил, Монтана и др. С максимална тотална плодовитост са жените в областите Сливен /2,1/, Ямбол/1,89/, Ловеч/1,83/,Пазарджик/1,7/, Стара Загора/1,72/и Монтана/1,8/, докато минимална е плодовитостта им в град София/1,6/ и Смолянска област /1,16/ при средна за страната 1,48. Тоталната плодовитост на жените в България е значително по-ниска от средната за света /2,6/ и за редица европейски страни които имат плодовитост около и над 2 /Франция, Норвегия, Исландия, Ирландия, Великобритания и др./. Това предопределя стесненото естествено възпроизводство на българското население и не може да не буди тревога у всички нас за бъдещето на страната ни.

Трябва да посоча и още един тревожен факт. Относителното задържане на стойностите на раждаемостта и плодовитостта през последните 8 години не е свързано с увеличаване на брачността, а се дължи на увеличаващият се брой на „Консенсусните бракове”/свободните съжителства/. В тази връзка е и високият дял на „извънбрачните деца” в България. Той е свързан с непризнаването на бащинството за около 1/3 от родените деца в условията на свободно съжителство.

През 2010г. в България са били сключени официално 24286 брака, докато през 2013г. техният брой е намалял до 21943 /78% от тях са сключени в градовете/, като само в София са сключени около 25% от браковете в страната. В тази връзка нивото на брачност е спаднало от 3,3%о през 2010г. на 2,9%о през 2013г., при 15,5%о в началото на ХХ век. С максимална брачност изпъкват областите Кърджали/4,3%о/, Разград/4,2%о/ и град София/3,8%о/, докато минимални са стойностите й в областите Видин/1,5%о/ и Враца/1,7%о/. Тези регионални различия се дължат на различията в състоянието на Полово-Възрастовата и етно-конфесионалната структура на населението.

През последните 25 години нивото на разводимост се задържа около 1,5%о., въпреки наличието на множество фактически раздяли. Броят на разводите достигна вече 50% от този на сключените бракове и това говори за „нарастване неустойчивостта на браковете” в България, което се обяснява както с въздействието на социално-икономическите фактори, така и с влиянието на чисто психологически и културни фактори. В крайна сметка обаче това е неблагоприятно от гледна точка на нормалното възпроизводство на българското население.

Депопулацията на българското население се дължи не само на намаляването на броя на родените деца у нас, но и на високите стойности на общата смъртност в страната ни. През последните 8 години те постоянно нарастват и през 2012г. достигнаха 15,0%о/12,2%о в градовете и 23,2%о в селата/, при средно ниво на смъртност в Европа от 11%о и 8%о за света. През 2013г. статистиката отчита незначителен спад на смърттността до 14,4%о. Най-високи са стойностите на този показател за населението в областите Видин/21,1%о/, Монтана/20,1%о/, Кюктендил и Перник/18,4%о/, докато най-ниски стойности имат областите Кърджали/11,3%о/, град София/11,5%о/ и Благоевград /11,7%о/. Тези различия се дължат основно на различията в ПВС на населението в отделните области от страната. Трябва да се отбележи и факта, че е налице тенденция към „подмладяване” на смъртността у нас / 22,4% от починалите лица имат по-малка възраст от средната продължителност на живота/. Същевременно се запазва и разликата в нивото на смъртността сред мъжете/15,9%о/ и жените/14,0%о/.

Обезпокоителен е и факта, че България вече над 20 години продължава да бъде в тройката европейски държави с най-висока смъртност предизвикана от сърдечно-съдови /над 66%/ и ракови/около 20%/ заболявания, което е показателно за социално-икономическото състояние на страната ни и особено за незадоволителното състояние на здравеопазването ни. Последното се доказва и от относително високите стойности на детската смъртност у нас /7,5%о за 2013г./ в сравнение с ЕС /3,8%о/ и други региони от света. Въпреки че за последните 8 години детската смъртност е спаднала с около 5 пункта нейните стойности са 2-3 пъти по –високи от тези в най-развитите държави в света. Най-ниски са стойностите на този показател в град София/4,4%о/ и Смолянска област /2,6%о/ , докато в област Сливен те са макисмални за страната /16,6%о/. България изпъква и с висока смъртност вследствие на травматизъм, което е свързано и с културното ниво на българското население. Недоброто здравословно състояние на населението и високите стойности на смъртността му определят и изоставането на страната ни с около 6-7 години по отношение средната продължителност на предстоящия живот /74,5г. средно/ в сравнение с много европейски, азиатски и американски държави. През периода 2010-2012г. с максимална продължителност на живота изпъква населението в Кърджалийска/75,5г./, Смолянска /75г./ и Старозагорска /75г./ области, докато с минимална продължителност е живота в областите Сливен/71,9г./ и Добрич/72г./. Мъжете в България живеят средно около 70,6г., докато жените живеят средно 77,6г.

Така направения кратък анализ на тенденциите в естественото възпроизводство на българското население показва, че те са повлияни както от стопанската ситуация в страната ни /нисък жизнен стандарт свързан с ниски доходи, бързо променящ се пазар на труда и др./, така и от състоянието на демографските, социално-икономическите и териториалните му структури .

Българското население определено е застаряло и това личи от промените в няколко показателя: Намаляването на дела на лицата в под трудоспособна възраст; Нарастването на дела на лицата в над трудоспособна възраст; Увеличаването на хората в напреднала възраст, които все още се намират в трудоспособния възрастов диапазон. Това личи добре от данните в табл.1

Днес над 13% от заетите са на възраст между 55 и 64 години и през следващите 5-6 години ще излязат в пенсия. Същевременно едва около 1,4% от заетите са на възраст над 64 години като не може да се очаква увеличаването на дела им на фона на икономическата ситуация у нас.

През следващите 2-3 години в пенсионна възраст ще встъпят хора с по-високи пенсии, докато най-възрастните, които са и с най-висок дял в минималните пенсии ще намалеят значително, поради високата смъртност сред тях. Същевременно лицата под трудоспособна възраст ще намаляват все повече. При това положение в бъдеще проблема с неблагоприятното съотношение между заетите лица и пенсионерите у нас ще се задълбочава. В крайна сметка според мен значително увеличаване на пенсиите в България е възможно само ако се увеличи броят на заетите и нарастне значително БВП на страната ни, който в момента е около 9500 лева/жител /Видинска област-4800лева, Монтана-5000лева, Ловеч-5800 лева и Плевен-5100 лева/. При очакваното запазване в близка перспектива на неблагоприятното съотношение между заетите лица и пенсионерите, както и очакваното увеличаване на пенсионерите с по-висок коефициент, то бързо увеличаване на пенсиите у нас е невъзможно.

Неблагоприятните тенденции в раждаемостта и смъртността и бързото застаряване на населението в България водят до увеличаването на дисбаланса в половата му структура. Това личи от бързото нарастване дела на жените /51,4%/, като вече на 1000 мъже се падат 1056 жени. По този начин много сфери от българската икономика имат и ще имат затруднения при набирането на работна ръка. Подобни затруднения ще има и за българската армия и органите за сигурност. Половият дисбаланс влияе отрицателно и върху естественото възпроизводство на българското население.

Втората по численост етническа общност у нас е турската. Тя обитава основно Южна и Североизточна България и относителният й дял в населението на страната ни намалява. Българските турци имат по –млада възрастова структура, по-висока плодовитост и религиозна хомогенност в сравнение с българският етнос.

Трета по численост етническа общност у нас е ромската. Тя се отличава с най-висока плодовитост, млада възрастова и влошена образователна структура. Спорен е въпросът за точната численост на тази общност като се има предвид факта, че ромите имат и най-ниска емиграционна подвижност в сравнение с останалите етноси в страната ни. Над 1/3 от тях обитават областите Пазарджик,Пловдив и Сливен.

Сред останалите етнически общности обитаващи страната ни най-многобройни са руснаците /10000д./ и арменците/6500д./.

В крайна сметка промените в етническата структура на българското население са неблагоприятни от гледна точка бъдещото социално-икономическо и политическо развитие на страната ни, защото основният етнос във всяка държава определя и отговаря за съществуването на държавата.

Силно влияние върху поведението на хората оказва религиозната им принадлежност. Данните от последното преброяване обаче не позволяват да се направят верни изводи за промените в религиозната структура на българското население защото около 1,7 млн.д. от преброените не са отговорили на въпроса за религиозната си принадлежност.

Застаряването на българското население и ограничаването на потенциалния контингент емигранти, както и икономическата криза в много дестинации предпочитани от българските емигранти доведоха през последните години до намаляване на отрицателното миграционно салдо за страната ни /само 1100д. за 2013г. при 7600д. през 2009г. и 5023д. през 2012г./. Въпреки това през последните 10 години от страната ни са емигрирали около 200000д., което определено не отговаря на националните ни интереси, защото страната ни губи интелектуален и човешки ресурс, както и изразходвани средства за обучението на тези хора.

През последните няколко години се отбелязва тенденция към „затихване” и на вътрешните миграции. Така например през 2010г. са мигрирали в страната ни над 150 000д., докато през 2013г. техният брой е спаднал на 86400д. Най-привлекателни за заселване разбираемо са София, Пловдив, Варна и още някои от най-големите градове на страната ни / наличие на работни места, относително по-добра обслужваща сфера и др./. Това обаче засилва процеса на обезлюдяване на много региони от страната, което е предпоставка за икономически и политически проблеми пред развитието им. Не бива да се пропуска и фактът, че има твърде голяма разлика в миграционната подвижност на отделните етнически общности в България, което води до териториално разграничение между тях и стремеж за прекъсването на културните контакти, което е неблагоприятно за бъдещото развитие на България.

От краткият анализ на демографската ситуация в страната ни може да бъдат определени следните основни демографски проблеми пред България, които имат пряко отношение и към различните аспекти на националната ни сигурност :

• 
  Намаляването на населението с най-бързи темпове в света.
  
• 
  Застаряването на населението и промяната на половото съотношение, което е неблагоприятно от гледна точка възпроизводството на населението, осигуряването на работна сила и намирането на брачни партньори.
  
• 
  Намаляването на раждаемостта и поддържането на високи стойности на смъртността.
  
• 
  Наличието на значителни различия в тоталната плодовитост на жените от различните етнически общности.
  
• 
  Промените в етно-конфесионалната структура на българското население.
  
• 
  Значителната по обем и интензитет емиграция от страната, в която участват основно високообразовани и квалифицирани млади хора.
  
• 
  Неблагоприятното състояние на образователната структура на населението, което води до проблеми на пазара на труда и социалния статус на много хора в страната.
  

Негативните тенденции в демографското развитие на страната ни в крайна сметка крият редица рискове и пред националната ни сигурност. Тези рискове са в няколко посоки:

1. 
   Намаляването на числеността на българското население и неговата географска гъстота водят до отслабването на държавата ни в политическо, икономическо и военно отношение. Неминуемо обезлюдяването на българската територия в бъдеще ще доведе до нарастването на „интереса за заселване” на неродствени за нас етнически и конфесионални общности в страната ни. Това крие опасност от още по-бърза промяна в етно-конфесионалната структура на населението при задълбочена икономическа криза.
   
2. 
   Намаляването на относителния дял на населението под трудоспособна възраст ще доведе и до проблеми в бъдеще при осигуряването на работна сила за икономиката ни, в развитието на образователната ни система и осигуряването на жива сила за отбраната и вътрешната ни сигурност. Подобен проблем създава и нарастването на дисбаланса в половата структура на населението ни в полза на жените.
   
3. 
   Застаряването на населението води до ограничаването на вътрешният ни пазар и нарастване на социалните плащания през бюджета, което затруднява икономическият ни растеж.
   
4. 
   Намаляването и застаряването на българското население в крайна сметка е свързано с бърза промяна в етно-конфесионалният му облик, което пък поставя въпроса за бъдещото политическо развитие на страната ни като се имат предвид „практиките” при парламентарните и други избори у нас.
   
5. 
   Продължаващите значителни по обем и интензивност емиграции от страната ни води до отслабването на научният, творческият и икономическият й потенциал.
   

Трябва да се подчертае , че концепцията ни би трябвало да е ориентирана към 2020г. и нейната реализация предполага устойчиво развитие на страната ни, което е немислимо без ясна стратегия за цялостно развитие на България до края на периода.

Основните направления на демографската политика следва да са:

„1. Имиграционна политика: а) привличане на лица от български етнос от съседни или по-далечни страни, особено където са по-малобройни и заплашени от асимилация (напр. Таджикистан, Туркменистан и др.); б) създаване на условия за връщане на лица от български произход, емигрирали в други страни и техни потомци; в) при изчерпване на посочения ресурс да се привличат от други страни лица, близки по език и култура до българите; г) в краен случай да се привличат и приемат лица, изповядващи основната (християнска) религия. За целта е необходимо да се създадат благоприятни условия за привличане и пребиваване – жилища, работа, продължаване на образованието, олекотена процедура за получаване на българско гражданство и др. Би могло да се използват парични фондове от Европейския съюз и (или) да се създаде специален фонд от вътрешни ресурси.

2. Политика за снижаване на смъртността: а) свеждане до възможно най-ниския предел на смъртните случаи от външни причини – пътно-транспортни произшествия, трудови злополуки, убийства и др. подобни; б) ограничение на употребата на наркотици и нейните последици, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол; в) профилактика за ранно откриване на различни заболявания, довеждащи до преждевременна смърт и др. Непременно трябва да се отбележи, че в снижаването на смъртността съществува голям резерв. Същевременно това снижаване може в някои от посочените случай да бъде постигнато принудително. За целта съществуващата нормативна база от закони, правилници и наредби трябва да се прилага с пълната строгост. Държавата освен опитите да се прекъснат каналите за внасяне, производство и разпространение на наркотици е необходимо по-активно да се намесва в своевременното лекуване на последиците чрез създаване и поддържане на подходящи лечебни заведения.

3. Политика на поощряване на раждаемостта: а) създаване на всички условия за нормално отглеждане на децата преди всичко в семейна среда; б) предотвратяване на ражданията в прекалено млада възраст; в) криминилизиране на изоставянето на деца от техните майки; г) профилактика и лекуване на безплодието много други. Трябва да се отбележи, че за действия в част от тези направления вече съществува нормативна база, но тя трябва да се прилага по-настоятелно. Същевременно при поощряването на раждаемостта е по-трудно да се постигнат резултати, тъй като някои мероприятия се основават само на доброволност от страна на лицата, към които са насочени.

4. Други политики в социалната област. Тук има още много да се желае и да се прави. Би могло да се помисли в някои направления като: а) разработване и приемане на закон за скитничеството; б) изтърпяване на някои наказания чрез общественополезен труд; в) прекратяване на подхода да се дават социални помощи и да се разработват и финансират проекти, насочени към определени общности като цяло - например като към ромската (циганската). Този подход е в противоречие с вижданията в самия Европейски съюз, но се поддържа неизвестно защо именно от неговите институции. Подходът тук трябва да бъде строго индивидуален. Необходимо е да се дава шанс само на тези, които искрено желаят и се стараят да променят поведението си към по-добро. В противен случай ще се постигне точно обратният резултат и огромен финансов ресурс се пропилява и ще продължи да се пропилява без никаква полза.

Трябва да се отбележи, че по някои от тези направления има съобщения, че правителството на България вече работи, което без съмнение е твърде положително действие.”

В тази светлина ми се ще да се опишат и аргументират по-подробно някои от посочените предложения.

Още от началото на 19-ти век те са подложени на асимилационен натиск. В отделните области положението е с някои особености. Освен естествения асимилационен процес, дължащ се на преселване в градовете сред друго население, смесени бракове и пр., съществуват различни действия на официалните власти в това направление.

В Одеска област инспекторът, отговарящ за образованието на малцинствените езици в областта, си позволява да даде предписание българските деца да се обучават на руски език (друг малцинствен език) наместо на български. Въпросната инспекторка е от руски произход.

В Запорожска област (която е съседна с районите в Източна Украйна, където продължават да се водят военни действия) асимилационният процес е доста напреднал. Само 1/3 от българите са с майчин език български. Но и този български е силно русофициран, особено в лексиката. Така че тук се говори на някакъв смесен българо-руски език и изреченията се построяват с руски и сродни думи, но с окончания, членуване, предлози и други особености на българския език.

Най-трагично е положението в Крим. През 1944 г. почти всички българи тук (наред с кримските татари и други етноси) са изселени в Сибир и Средна Азия с обвинението, че са сътрудничили на немския окупатор. Въпреки предоставеното им право да се завърнат отново в родните си места, малцина са го направили и още има много заключени къщи в отделните градове и села, където никой не живее.

В Украйна (предимно в Одеска област) обитават и други чада на българската земя – гагаузите.

Отделни малобройни групи българско население има и в други държави от пространството на бившия Съветски съюз.

По принцип предложенията е необходимо да бъдат огласявани към всички наши сънародници. За целта могат да се използват съществуващите канали и средства за комуникации (вкл. и дипломатически). Най-настоятелно това е нужно да се прави към тези, които са сравнително малобройни в съответната страна, подложени са на различни притеснения и в крайна сметка се очаква да бъдат асимилирани (вкл. по насилствен път).

За да могат да се осъществят успешно действията по преселването е нужно да се създадат съответните условия:

1. Финансиране на цялостния процес. За целта могат да се използват средства от фондовете на Европейския съюз. Една такава форма е подпомагането на бежанците. Друга възможност е създаване на специален фонд от вътрешни ресурси, която възможност при настоящите условия е по-трудно да се осъществи.

2. Набелязване на райони в страната, където да бъдат настанявани. Вероятно това трябват да бъдат райони, заплашени от обезлюдяване. Същевременно тук е нужно да се предоставят жилища за настаняване, които да бъдат предоставени безвъзмездно или изплащани за по-дълъг интервал от време. Трябва предварително да бъдат юридически уредени отношенията със собствениците на жилищните имоти. Желателно (а за някои услуги и задължително) е населените места да имат съответна инфраструктура – електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, училище, здравно заведение, пощенски услуги, банков клон, транспорт до други населени места и т.н.

3. Осигуряване на заетост. Вероятно това ще бъде проблем. Един от начините за разрешаване е чрез предоставяне на земеделска земя за обработване и отглеждане на селскостопански животни и земеделски култури. Подобно на жилищата юридическата и финансовата страна е необходимо да бъде уредена предварително. Посочената възможност не изключва и други видове заетост в зависимост от квалификацията и образованието на съответните лица.

4. Осигуряване на достъп до образование и други услуги.

5. Олекотена процедура за предоставяне на българско гражданство. Съществуващата процедура все още е доста тромава и продължителна. На всичко отгоре е съпроводена от корупционни практики. Едно от изисквания, което забавя и без това продължителната процедура, е доказване с документ на българския произход. Това изискване е едно безумие, което е основна пречка за получаване на гражданство. Нашите сънародници в повечето случаи не могат да предоставят официален документ от властите на съответната държава. Това изискване е остаряло поне със 100 и повече години, откакто в Европа се създават и утвърждават националните държави. Понякога декларирането на българския произход в съответната държава е дори опасно и с непредвидими последици. Декларацията за български произход трябва да е достатъчна, защото модерното виждане по въпроса е самоопределението. (Дали циганите в България доказват с документ, че са от цигански произход, за да получат съответни облаги заради този произход?) Разбира се, необходимо е да се проверява дали съответното лице не принадлежи към мафиотски, терористични и др. структури, да не подлежи на съдебно дирене за криминални деяния и т.н.

Част от нашите сънародници са на мнение, че те са се устроили вече в съответната страна, притежават имоти, които не биха искали да изоставят, освен ако някои извънредни обстоятелства не налагат това. Техните права, вкл. предоставени от местното законодателство, трябва да бъдат отстоявани и защищавани с всички възможни средства и начини от българската държава. Трябва да се има предвид и икономическото развитие на съответната държава в сравнение с България – по-високите доходи, социална сигурност и други придобивки намаляват желанието за изселване.

ІІ. Връщане на лица от български произход, емигрирали в други страни и техни потомци.

1. Състояние. В по-голяма част от държавите и териториите по света има лица от български произход и техни потомци. Те са там в резултат на емиграция от България в продължение на няколко столетия. В настояще време най-големи са групите от такива лица в САЩ, Канада, Австралия, Германия, Великобритания, Испания, Гърция и много други. Част от тях са потомци на емигранти от други страни, в които има части от българската етническа територия на Балканския полуостров.

Международната практика показва, че емигрантите обикновено се претопяват в основното население на страната-приемник. Този процес може да бъде както по-кратък, така и по-продължителен. Това зависи от близостта на езика, културните особености, компактността на заселване, наличие или отсъствие на дискриминация, теснотата на контактите с държавата-майка (вкл. икономически и социални), наличие на образование на съответния език, културни организации, издания и предавания на съответния език, други политики в приемащата държава (позволяване на двойно гражданство) и много други.

Обикновено езикът се запазва в първото поколение, родено в приемащата страна, но в следващите поколение или не се предава, или се предава в незначителна степен.

2. Възможности и условия за имигриране в България. Повечето от държавите (но не всички), в които отсядат емигрантите, имат и по-добро икономическо и социално развитие от България.

Това трябва да се има предвид за привличане на посочения контингент в България.

Емигранти и техните потомци, които са в активна възраст, могат да се върнат в България, само ако се осигури подходяща заетост, която да им представя доходи и социални условия, които или са същите, или почти същите, или по-добри, отколкото в страната, от която идват.

Другата възможност е посочената категория лица да се завърнат в България, когато вече са приключили активната си трудова дейност, получават пенсии и др. доходи, които им осигуряват добро жизнено равнище.

Един от основните проблеми, които се поставят за разрешаване пред българското общество (колкото и тривиално да изглежда), това е проблемът с част от ромското (циганското) население. Названието „цигани” или „роми” е всъщност събирателно за някои групи население с вероятен произход от пространството на бившата Британска Индия. Тези групи се различават по много признаци: говорим език, религия, обичаи, външен (физически) вид в зависимост от пребиваването им в различни страни по пътя им към Европа, който продължава няколко века.

Както в повечето случаи даден проблем или процес започва да се генерира и развива много по-рано, докато набере достатъчна сила и се прояви в общественото пространство.

Проблемът с някои части на циганското население започва да се развива след решението да се прекрати чергаруването на тези части и те да преминат към уседналост. Това става в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. Тогава се създават прочутите сега цигански гета в повечето градове и села на страната. Те са основният генератор на сега съществуващите проблеми – незаконни жилища, неплащане на различни консумативи (ел. енергия, питейна вода и пр.), развитие на престъпността, ниска образователна и санитарна култура на населението, развитие на клановите структури и т.н.

По това време етническите проблеми в страната вече са набрали достатъчно сила и ръководството на държавата търси начини за тяхното преодоляване. За съжаление в това отношение се допуска груба грешка. Тогава се смята, че бъдещият основен проблем ще бъде с турското (и мюсюлманското) население, тъй като то има държава-майка - Турция, която се намесва и ще се намесва във вътрешните работи на България. Затова се случват емиграциите на това население, „възродителният процес”, „голямата екскурзия” и пр.

Тогавашните управляващи наивно смятат, че съществуващите проблеми с циганското население ще бъдат разрешени много по-лесно, защото то няма държава-майка, която да се намесва и да предизвиква международни реакции като Турция.

Сегашното положение се дължи до голяма степен на недоглеждането на проблема още преди няколко десетилетия, който сега е набрал такава скорост, че е трудно, но не невъзможно, да бъде овладян. Ако нищо не се направи, в обозримо време е възможно да избухне драстичен конфликт между части от циганското население и останалото население на страната. Сблъсъкът в Катуница беше симптоматичен. Той беше последван от този в Гърмен. Все по-често ще се проявяват локални конфликти, докато това не стане в национален мащаб. Конфликтът не е само битов, но е и етнически и социален. Замазването и омаловажаването му ще има непредвидими последици.

Основните фактори, които поддържат сегашното положение, са външни и вътрешни.

Към външните фактори спада натискът още отпреди 20 и повече години България да приеме шизофреничната идеология (по думите на наш известен политолог и коментатор) на мултикултурализма. В българския вариант това се отнасяше за правата на ромите (циганите). Така и до ден днешен ние не разбрахме, какви са всъщност тези права. Това се правеше, за да може България да стане член на Европейския съюз. Ние получавахме напътствия от страни, които всъщност нямат моралното право да дават такива съвети. Характерното за тях, че те са избили или прогонили своите цигани още през Средновековието, че сега нямат налице местни цигани, че са бивши колониални държави, където са извършвали ограбване на местното население и ресурсите на съответната колония. Нито една държава от Източна Европа не е била колониална сила. Не е била такава и България. Ние не сме грабили други народи и не трябва да ни се внушава вина, която вероятно изпитват народите на бившите колониални империи. Характерно е, че нито една страна от Южна Европа, където и сега има местни цигани, не ни е критикувала по този въпрос. Това не е правено дори от Франция.

Към вътрешните фактори спада преди всичко отсъствието на политическа воля да се промени статуквото. Основната причина за това е, че практически всички политически партии разчитат и купуват цигански гласове по време на изборите (особено на местните).

Голяма вина за сегашното състояние имат и т.нар. правозащитни организации. Те не защищават правата на всички български граждани, а само на тази част, за която обсъждаме тук. Никой не си е направил труда да провери откъде се появиха тези организации и най-важното – какъв е начинът на тяхното финансиране. Оказа се, че на една от най-известните – Българският хелзинкски комитет, никога не е правен одит от Сметната палата за финансовите й средства. По същество тези организации работят против интересите на България.

По такъв начин негласно се оставя съществуващото положение и част от циганите извършват безобразия, които не биха могли да съществуват в нормална страна.

Похарчени са десетки милиони евро за интеграция на циганите, но резултатите са никакви. Интеграцията е невъзможна, защото е неизгодна. Дори не е направено нищо те да се съобразяват със законите и правилата в България. Единствената полза е за циганските главатари, някои от които забогатяха неправомерно.

Проблемът тук е цивилизационен. Циганите се придържат към източен (неевропейски) цивилизационен модел, който се отличава с голяма консервативност и наличие на традиции и обичаи отпреди хиляди години. В този смисъл проблемът е и етнически, и социален и всякакъв.

Какви конкретни мерки биха могли да се вземат, за да се промени статуквото?

1. Разрушаване на гетата. Повечето (а някъде и всички) от построените там къщи са незаконни. Те трябва да бъдат разрушени. Още при започването на незаконен строеж той трябва да бъде спиран веднага от съответните власти.

2. Разделяне на живеещите в тези гета на отделни домакинства и даване на жилища срещу заплащане или под наем сред основното (нециганско) население на държавата. Ресурсът от свободни жилища е доста голям и го има практически във всички населени места на страната. По този начин в училищата циганските деца ще бъдат по-малка част, ще спазват правилата, а по-будните от тях ще получат необходимите знания. Разкъсването на клановите връзки ще намали влиянието на главатарите върху това население, организирането му и контролиране по време на избори и т.н. По този начин би могла да се осъществи естествена интеграция.

3. Обуздаване на битовата престъпност, където основните извършители са лица от циганското население. Една от формите за изтърпяване на наказанията да бъде и общественополезен труд – когато не могат да се плащат глоби, сметки за ток, вода и т.н. и други подобни поради отсъствие на парични средства, това да става чрез отработване.

4. Държавните органи на най-високо равнище да престанат да се съобразяват безропотно с всякакви искания, критики и внушения от външни международни и други органи и организации. В повечето случаи получаваните препоръки са израз на дълбоко непознаване същността на проблема, предложения по принцип, резултат от линейно мислене. При необходимост от съответните български органи да се дава аргументиран и твърд отпор, съобразен с българските интереси.

5. Противодействие на антибългарската кампания в следствие изселването на части от циганското население в страните, най-ревностни защитници на техните „права” и отстояване принципа за свободно предвижване на хора в рамките на ЕС.

6. Детските надбавки да се обвържат с образователния ценз на родителите и главно на майките. В тази връзка би трябвалода се премахне и "финансовия праг" за семейните помощи, защото те сега се насочват основно към многодетните семейства с декларирани ниски доходи, които същевременно са и с нисък образователен ценз на родителите. В момента детските надбавки реално са скрита форма на "антинаталистична демографска политика" за голяма част от населението ни и за жалост основно за етническите българи! Трябва да се подчертае и факта, че завишеният размер на "помощите" за самотни майки дискриминира омъжените майки.

7. Да се оптимизира връзката между реалното посещаване на училище на децата и помощите получавани от техните родители, защото сега това не е налице!

1. 
   Да се премахне ДДС за детските храни и стоки, които биха намалили приходите в бюджета са мо с около 20 млн. лева, но биха намалили разходите за отглеждането на деца в семействата на образовани родители, които имат високи изисквания за своето поколение!
   
2. 
   Въвеждане на семейно подоходно облагане.
   
3. 
   Законово закрепени изисквания за инвестиции на общините в детски заведения и условия за отглеждане на децата.