Мениджърът online и лечението като вид управление е управление на несигурността Ж. Винарова, П. Михова



Дата13.09.2016
Размер164.71 Kb.
#9512
Мениджърът online и лечението като вид управление е управление на несигурността

Ж. Винарова, П. Михова

НБУ, департамент Медикобиологични науки

jvinarova@nbu.bg poly_mihova@abv.bg
Абстракт

Настоящото изследване е посветено на твърде голяма цел: да се потърсят и анализират социалните роли на произвежданата в здравния сектор медицинска и здравна информация, на нейните предшественици и производни и как те спомагат за подобряване управлението на медицинските и здравни заведения.

Мениджмънт в медицината и здравеопазването e грижливо управление (контрол и регулация, както и поддръжка) на обекти, субекти, действия, отношения, процеси, събития и явления в ресора, в интерес на тяхното оптимално развитие, съобразно вижданията и възможностите за изява на мениджъра и в съответствие с нормативни и правни регламенти. Може да се опише със свои фази на планиране, организация, мотивация, регулация и контрол, необходими за формулиране и постигане целите на организацията.
Ключови думи: информационен мениджмънт, мениджмънт на информацията, здравният мениджър он-лайн, информационни системи
Abstract

The presented study is dedicated to a very big goal: to seek and analyze the social roles of medical and health information, produced within the health sector, its predecessors and derivatives and how would they assist to improve the management of medical and health institutions.



Management in medicine and health care is (control, regulation and maintenance) of objects, persons, actions, relationships, processes, events and phenomena, who should be optimized, according to manager`s views and opportunities and in accordance to statutory and legal regulations. It can be described as phases of planning, organization, motivation and control needed to formulate and achieve preliminary selected goals.
Keywords: information management, healthcare manager on-line, information systems




Въведение

Предмет на медицинската информатика е създаване модели на медицинския трудов процес с цел неговото оптимизирано управление чрез технологично партньорство. Най-общо това е лечебно-диагностичният цикъл, който включва:

  • профилактика и промоция на здравето

  • диагностика

  • терапия – по видове

  • прогнозиране

  • научно-изследователска работа

  • образование

  • социално-икономически процеси Фиг.1.Системен подход на мед.информатика




  • системно управление – мениджмънт (и финансов )
  • проектиране на здравни политически тези

  • имиджинг.


Системният подход, както е представен на схемата, е специфичен изследователски метод на медицинската информатика. Компонент на социалната среда е здравеопазването – с неговите потребители и експерти и пряко свързаните, зависещи от него и влияещи му – образователна и телемедицинска системи. Всички ги свързва поливалентна информация, която произвеждат, чрез която могат да се презентират като модели, подложени са на управление и следва и да се самоуправляват.

В този вариант, на телемедицината се отдава самостоятелно място, като с това се подчертава нейната особена позиция в обществото – в роля на нова социална пресечна точка от интереси и при многопотребителско участие. Важна е и директната връзка с образователната система – работа в такъв режим предполага обучение на медицинските експерти, както и на пациентите, от които се очаква персонален здравен мениджмънт.

В социума се проектира интегралното публично здраве, а здравето е отражение и последица на общественото битие.

Здравето е отделна социална категория не защото :

  • е масово явление

  • е част от националната сигурност

  • се нуждае от планирани държавни грижи и контрол

  • а защото има двупосочна връзка и безспорна зависимост от обществения организъм .

Между тях не е трудно да се опише схема на корелация от класически тип “причина-действие - следствие”:


● здравни процеси, събития и явления ● заболеваемост ● здравна култура и здравно съзнание● здравни потребности ● здравно поведение ● здравно състояние● здравен мениджмънт – личен и професионален ● здравна политика (локална, регионална, национална).

Медицинското обслужване и здравни грижи се определят от минимум четири критерия и множество техни производни. Те са :

  • логистична база

  • квалифицирана работна ръка

  • управление на здравните ресурси

  • удовлетвореност на пациента.

Всеки от тези компоненти също е система, където се произвеждат поливалентни данни, информация и техни производни, така че употребата им за целево ръководене на процесите и явленията в здравеопазването е база за неговия публичен успех.

Примерно представяне на създаваната централизирана персонална инфо-база за пацинет, който е здравно осигурен, включва четири основни потока данни, информация и постинформационни продукти:

  • всякакви видове сведения предоставени от болния – при физически контакт или дистанционно – еднократно или текущо

  • от доверения му лекар – текущо

  • всичките му болнични лечения през времето, стандартизирани чрез входен документ като негов модел – хартиен или електронен

  • данни за неговата здравна осигуровка – задължителна през НЗОК и ако има и друга.




Методите и технически средства за регистрация на тези данни, както и способите за превръщането им в информация – експертно или технологично – не са специално посочени. Не се отчитат и разликите между тяхната субективна и/или обективна характеристика.

Фиг.2.Персонална централизирана база данни

За ролите и функциите на здравния мениджър

Мениджмънт е процес на вземане и прилагане на решения. Стремежът е той да бъде : ефективен и стратегически, т.е. финансово изгоден и съобразен с дългосрочните, трайни политики и проекти на институцията.

Управление е процесът за постигане на определени цели спрямо управлявания обект / процес / явление чрез организиране на ресурси.

Управител по здравни грижи е експерт, който действа по тази схема, като отговаря само за обгрижване на болния и на неговата болест. Той има като задачи да извърши избрани изследвания, регистрации, текущи назначения, да проследи във времето динамиката на състоянието, като съдейства за архивиране на събраната клинична и параклинична информация, съгласно действащия регистър на книжни медицински документи в BG.



Управление на здравните грижи е част от менажирането им. Организирани са като системна категория, за обединяване въздействия върху пациентите, изпълнявани от всички видове здравни специалисти – лекари, медицински сестри, акушерки, рентгенови и клинични лаборанти, рехабилитатори, санитарни инспектори, фармацевти, парамедици и др. Те са част от евристичен процес за поддържане и благоприятстване състоянието на пациента, който преживява здравословни промени с различен характер, динамика, спешност и последици.

Мениджмънт в здравеопазването е целенасочено въздействие чрез управление, контрол, регулиране, упражняване на власт и интегриране на хора, за постигане на цели и намаляване ентропията на дадена здравна /медицинска система. Така се очаква ефективното й функциониране чрез съгласуваност в работата на всички нейни елементи във времето, при налични ресурси. Водеща тенденция в модерния здравен мениджмънт е общото повишаване на управленската култура в здравната организация и ангажирането на по-широк кръг професионалисти в управленския процес.

И още: той е процес на целенасочено въздействие за осигуряване ефективно функциониране на здравната система, при съгласуваност на всички нейни подсистеми и процеси, чрез намаляване на ентропията. Целта е задоволяване здравните потребности на населението при налични ресурси и в конкретна среда.



Необходимите мениджърски умения се класифицират в три категории:

  • водачески умения, които се отнасят до функциите лидерство и регулация на междугрупови и междуличностни отношения

  • експертни концептуални и прогностични умения

  • технически и технологични умения

  • практикуване при постоянна употреба на данни, информация и постинформационни продукти – т.е. вземане на научно обосновани решения. Възприемане подход на мениджмънт, при който експертът има ясна представа за доказателствата при налагане и поддръжка на административни практики, както и за ролята на тези доказателства.

Планираното и търсено състояние на управлявания включва: анализ на възможните алтернативи от/за положителни промени, изследване на последствията от тях, избор на решения, имплементирането им чрез мениджърски въздействия и тяхното оценяване в различен времеви порядък.

Ролите на мениджъра, като набор от изпълнявани поведенчески шаблони, могат да бъдат повлияни от характера на изпълнението, но тяхното съдържание е предварително зададено и то се изразява в рационално вземане на решения за максимизиране на промените, които ще доведат до предвидените резултати в управлявания обект, субект, процес или явление. Всички роли са свързани и взаимозависими. Отделната личност може индивидуално да влияе на характера на изпълнението им, но не би следвало да променя съдържанието, а само да го интерпретира.

В такава връзка ролите на модерния здравен мениджър могат да се групират така:

(а) посредничество и ръководене на хора

(б) аргументация, избор и реализиране на професионални решения – като пример на рационален процес, който следва да е базиран на доказателства, т.е. да е качествено информационно обезпечен

(в) информационни манипулации и употреби- практикуване мениджмънт основан на доказателства.

При него следва да се направят следните стъпки:

  • преформулиране възникналият практически проблем във въпрос

  • максимално обективно събиране на информация и нейни производни по въпроса, основно доказателства

  • оценка на тези информационни продукти по тяхната валидност, стандарти, ефективност и уместност за ползване

  • приложението им като вариант за избор в конкретната среда.

Здравният мениджър е жива експертна система за обработка на поливалентна професионална и помощна информация – сегашна и минала.

Една версия за представяне ролите и влиянията на здравния мениджмънт е посочена по-долу, като се отчита че постоянен източник на данни, информация и постинформационни производни са : пациентът + трудовият процес като експертиза, логистика и ценообразуване- за медицински и парамедицински специалисти от социално ангажирани звена

Фиг.4.Взаимовръзки и взаимодействия на участниците в социалната здравна среда


  • пациентът е самостоятелна информационна система – процеси, явления и събития за здравето му – субективни и обективни, развили се във времето, които той представя по избран и контролиран от него начин

  • той е в двупосочна връзка със системата за здравни грижи и услуги – там неговата здравна съдба следва да има своя архивирана история, в съответен хартиен/електронен вариант, съхранявана в съответствие със законовите изисквания за права на достъп и време

  • пациентът, полагащите за него грижи и социалната здравна среда са изцяло зависими от организационната и техническа рамки, които позволяват предлагане на здравеопазване с различно качество- съобразно мениджмънта и здравната политика и във функция от техническото и технологично обезпечаване на ресора.

Тази група организационни роли придобива уникално по мащабите си значение, което е част от стратегическите задачи на Информационните системи в медицината и здравеопазването. Днес на тяхното съдружествено участие не се гледа само като на технологично партньорство – автоматизиране на рутинни дейности, но преди всичко като научно доказан метод за подобряване ефикасността на експертния труд.

По този повод можем да очертаем примерна Информационна стратегия на здравна организация, която следва да обединява:

  • обща ИТ платформа и инфраструктура – компютърно оборудване (инвестиции, приоритизиране) и неговото развитие в мрежови и комуникационни посоки – телемедицина в различни версии. Могат да се посочат следните физически елементи на ИТ инфраструктурата:

  1. интегрирани електронни канали за връзки – интернет, интранет, електронна поща, сканирани документи, интерактивна гласова комуникация, безжични комуникации – всички видове и др.

  2. сигурност и мениджмънт на риска – новата технологична сигурност изисква нови средства и практики чрез оторизация достъпа до базите от данни, информация и знание, както и планове за действия при аварии и възстановяване на информационни загуби

  3. комуникации – комплексът за взаимодействие, като мениджмънт (персонален и професионален), като помощ и подкрепа, като имидж, като споделени услуги, цени и регламенти, стандарти, закони, нормативни уредби, цени, партньори и знание

  4. инфраструктурни приложения - за надграждане: функционално, технологично, документално, потребителско със стратегии за употреба и интегриране към планирани и пожелани партньори

  5. мениджмънт на постинформационните продукти – доказателства, знание (медицина и здравеопазване базирани на доказателства), “добрите практики”- за публично достояние и достъпи до тях

  • ИТ компетенции и умения– обучение, квалификация, развитие на диалози, дружелюбен интерфейс и предпочетен компютърен дизайн, в съответствие с лекарските практики и традиции

  • ИТ стандарти – задължително условие за семантична и технологична интероперативност на всяка специализирана Информационна системата в ресора, с оглед задължителното й бъдещо интегриране на различни нива – национално и европейско

  • ИТ като стратегически актив – решения, които способстват такова развитие и пазар на постиженията

  • Мениджмънт на информацията като фундамент на информационно базирания мениджмънт, като начин за създаване на лидери и стойности (социални и финансови).

В съответствие с това разбиране, функциите на мениджъра се представят като поредица от : планиране, организиране, мотивиране изпълнителите и контрол на процесите, т.е. мениджърът е една уникална специализирана система за обработка на информация; център, където се събират и използват най-целеустремено данни, информация и нейни производни, за да се превърнат в стратегически ресурси, за постигане мисията на ръководената организация.

Плановете на всяко експертно действие са ориентирани към способността да се управляват и контролират специализиран кръг от обекти, процеси и явления. За медицината и здравеопазването това е човешката организмична структура във всички нейни състояния, факторите, които й влияят и създадените институции, ангажирани с тези процеси.

Целта на медицинския и здравен експерт е да поддържа този регулаторен и управленски ритъм чрез менажиране събитията и процесите по най-оптимален за организмичната структура начин и в съответствие със социалната среда. И тук идват трудните въпроси:

Има ли и какъв е стандартизираният алгоритъм, който гарантира такова експертно поведение?

Тук е направен опит за описание на препоръчителна поредица от дейности, като възможен вариант на подобно поведение:

(1) Променливите величини от източника на информация да се превърнат в данни:

– Важната задача: колко и как от параметричните величини ща регистрираме и употребим – стремеж към участие на нови и по-голям брой обективни показатели – значение на електромедицинската техника за практикуване медицина базирана на доказателства и ускоряване процеса на събиране и регистрация .

(2) Експертна трансформация чрез когнитивно интерпретиране на данните в експертна информация :

– Важната задача: ролята на тълкувателските качества и личната база от данни и знания (“личната когнитивна карта”) на възприемателя, приучване към бърз достъп до нови информационни източници, ползване консултантска подкрепа.

(3) Обработката на тази информация “по новому”:

– Важната задача: произвеждането на лична информация става при асистирано участие на И(нформационните) Т(ехнологии) в различни роли: като автоматизирани справки и архив, за статистическа обработка, за алгоритмична обработка с предлагане на компютърни решения и планове за управленско поведение, за телекомуникации и консултации, за диалог в реално време, за уникални експертни дейности по поддръжка на хомеостазата и др. Така увеличената по своята обективност и съдружествено произведена информация може да продължи да подпомага управлението като:

(а) се включи в личната когнитивна база от данни (за участие в някой бъдещ момент);

(б) изпълни моментната си роля, променяйки генезиса на управлението, като замени субективното лекарско решение с групово, което е в някаква степен обективно, базирано на проверими доказателства. Сега могат да вземат участие дистанционни групи от експерти – телемедицина, телеконференция и компютърни технологии в различни роли.

(4) Обединяване на участниците в този процес в система (а не в сборна група!):

– Важната задача: създават се трайни връзки между източник на информация, регистратор на данни, експерт-доставчик на чужда специализирана информация, експерт-интерпретатор, технологии за информационна обработка и трансфер на информация, в една уникална общност, партньори, които образуват СИСТЕМА и то ИНФОРМАЦИОННА, защото свързващото звено е информацията, от която всички зависят, за да изберат максимално доброто за източника й възвратно въздействие.

(5) Участието на И(нформационните) T(ехнологии) е решаващо като новост и отлика, защото те внасят всички различни елементи на поведение и пораждат променени социокултурни отношения:

– Важната задача: обучение и преквалификация за свързаните в системата – информираност на пациента и неговата нова роля за създаване на конкурентна среда.Тенденция към обучението му за практикуване на персонален здравен мениджмънт.

(6) Тази технологична система предполага като всяко ново изследване внедряване на съответни методи и методики за работа, които се проектират и програмират в хармония с практиката и стандартите на медицинските и здравни експерти:



Какво сега е различно?

  • партньорството с технологии – електромедицинска техника и ИКТ като обективен регистратор и консултант (техните функции са зададени от потребителя и проектирани според модела на неговото експертно поведение!)

  • овладяване на нов метод, методика, различна квалификация

  • осъзнаване ролята на информацията като водещ ресурс за влияние и власт, като поле на фиксирани отношения и условие и възможност за въздействие и на тази основа нейното истинско остойностяване

  • информацията и постинформационните продукти – доказателства, знание, култура са най-важните инструменти за ефективен мениджмънт

  • създаване достъп до произведената информация за колегия, за заинтересувани лица и превръщане на лекарското поведение, както и всички други видове труд в стандартизиран процес, чиито етапи могат да се възпроизведат и проверят

  • възникване нови междуличностни културни практики – постоянна интерактивност експерт/болен на информационно ниво, без да са препятствие времето, разстоянието и физическото общуване.

Каква е цената?

  • въвеждане на технологии, тяхното стъпково развитие и поддръжка

  • обучение и квалификация

  • психологическа готовност на експертите да направят публична работата си чрез предоставяне достъп до информацията, с която основно следва да мотивират своето управленско поведение.

Какво следва?

  • естествено превръщане управлението на болния (и всеки друг здравен или медицински източник) в информационно (т.е. НАУЧНО!) базиран процес, който веднага може да бъде оценен ( като социален феномен), остойностен ( като пари и икономическа ефективност) и получи своите стандарти за изпълнение.

В предлаганата схема са очертани важните системни връзки със здравната политика, маркетинг, консултации и потребители, които мениджърската информация позволява.




Фиг.5. Системата “Информационен мениджмънт”
Заключение

Информационният мениджмънт е модерният, научен и обективен метод за регулация на ресора, за неговото планирано развитие, за създаване на здравна политика и свързаните с нея институции.



Здравният мениджмънт базиран на информация и доказателства обслужва и здравната индустрия, организации за здравни грижи на пациенти, платци, здравни изследвания и здравна политика (агенции, държавни институции)и може да се профилира като проектен, инвестиционен, ресурсен, договорен, обучителен и всякакви други свързани със здравето дейности и производства.




Тази статия е част от IV глава „Социалният свят и управлението на медицинския и здравен ресор: мениджърът online, политикът online” на Монографията под печат „Здравната информация като социален ретулатор” с автори Ж.Винарова и П.Михова.

Използвана литература


  1. Български синонимен речник, Л.Нанов, А.Нанова, индекс 808Б, изд. “Наука и изкуство”, 1987

  2. Български тълковен речник, Л.Андрейчин и др (четвърто издание, допълнено и преработено от Д.Попов), ISBN 954-02-0156- Х , изд. “Наука и изкуство”, 2005

  3. Виртуалният човек (социално-комуникационни особености на интернет потребителя), Мария Попова, изд. “Изток/Запад”, 2005

  4. Изследване на човека, Ернст Касирер, изд. “ГАЛ – ИКО” , 1996

  5. Мениджмънт на информацията, Иван Сариев, изд. “Класика и стил”, 2007

  6. Новата социална интелигентност, Даниъл Голман, изд. “Изток/Запад”, 2010

  7. Филмова дискография – 15 DVD учебни филма, ISBN 13: 978-954-516-910-6, Ж.Винарова, П.Михова, видеопродукция Ст.Станев, София, 2009

  8. CD “Информационен мениджмънт в медицината”, съставители: Ж.Винарова, П.Михова, ISBN 978-954-535-517-2, изд. НБУ, София, 2011

  9. CD “Регламенти за използване на информационни източници”, автори: Ж.Винарова, П.Михова, ISBN 978-954-535-678-0, изд. НБУ, София, 2011

  10. CD „Кръгла маса и Workshop „Профилактичната телемедицина”, автори: П.Михова, Ж.Винарова, ISBN 978-954-535-684-1, НБУ, София, 2011

  11. Винарова Ж., М.Вуков, Учебник “Информационни системи в медицината и здравеопазването”, изд. НБУ, София, 2005

  12. Винарова Ж., П.Михова, Учебник "Медицинска информатика", ISBN 13: 978-954-535-515-8, изд. НБУ, София, 2008

  13. Винарова Ж., П.Михова, Ст.Тонев, А.Петков, Учебник "Електронно здравеопазване", ISBN 13: 978-954-516-910-6, изд. Летера, София, 2009



Каталог: 1523


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница