Mens sana in corpore sano Психичното здраве или какво значи да си нормален?



Дата24.10.2018
Размер68.91 Kb.
#95089

Mens sana in corpore sano

Психичното здраве или какво значи да си нормален?


Смятате ли, че за да отиде човек на психотерапевт, това означава, че той не е нормален, че е по-зле от средностатистическия представител за психично здраве? И какво всъщност означава да си нормален?… Ако си задавате този въпрос и се чудите къде всъщност е истината, може би ще ви е интересно да разберете за скалата на психично здраве на Робин Скинър?

Робин Скинър, известен английски психотерапевт, представя в книгата си “Животът и как да успеем” една нова концепция за психичното здраве. Тя се основава не на традиционния подход в психотерапията, който извежда определението за психично здраве според това, кое е обратното на психичната болест, а на изследване, в продължение на много години, с група хора, които показват не само високо ниво на успех в обществото, но и много високо ниво на щастие, лична удовлетвореност и пълноценни взаимоотношения със семейството, приятелите и колегите. С други думи, той изследва психологическите характеристики на така наречените от него “изключително психически здрави индивиди”, за да разбере какво всъщност представлява психичното здраве. В резултат на своите изследвания той създава скала за психичното здраве, в която можем да поместим себе си, своите приятели и близки, своето семейство, професионална организация или група… и да разберем колко близо се намираме към нейния най-висок край – там, където е максимума психично здраве, който можем да постигнем в живота си.

Едно от най-важните неща, които тази скала прави, е че успява да покаже, че така нареченият средностатистически човек, който обикновено използваме като еталон за нормалност, е просто средно-статистически здрав! С други думи, да си нормален не означава задължително, че си с високо ниво на психично здраве! Нещо повече -тези, които имат наистина високи нива на психично здраве може да се възприемат от хората в средния обхват на скалата като “ненормални”, защото те изглеждат заплашително щастливи, добронамерени и свободни

Ако се опитаме да опишем тази скала от гледна точка на това кой къде се намира, можем да кажем, че в долния й край се намират индивидите, за които животът е борба и които обхващат около 20% от населението в развитите страни. Това са хората, които използват незрели или невротични защитни механизми, които ги откъсват от контакта с реалността. Характерно за психичното благополучие на хората от средния обхват на скалата е, че те са постигнали известна степен на стабилност поради яснота кои са и какво са, т.е. за разлика от предишната група, си знаят “границите”. Проблемът при тях обаче е, че дълбоко в себе си те не са съвсем уверени в способността си да запазят постигнатото. че все още се притесняват, че може да загубят стабилността и яснотата, ако не са вкопчени в тях. Затова общото за тях е сковаността. Всичко тяхно – отношения, мнения, убеждения и принципи – е здраво заковано, така че да не се изпусне от контрол. Тези хора не могат да се отпуснат изцяло. Общото при всички тях е, че потискат емоционалните си реакции и водят някак равен, безрадостен и здраво контролиран тип живот. Тези хора обхващат около 60% от населението на развитите страни.

За разлика от тях, изключително здравите индивиди и семейства са усъвършенствали умението да се живее до такава степен на увереност, че могат да оставят всичко на самотек и просто да се радват на преживяванията си. Именно спонтанността, добронамереността, увереността, здравата връзка с реалността, живеенето на максимум са основните характеристики на хората с високите нива на психично здраве. Този вид хора обхващат оставащите 20% в горния край на скалата за психичното здраве, като хората, които са “изключително психически здрави” са само 5% от тях!

Първата задача на една наука, чиято основна цел е възстановяване на здравето, е да определи какво е „здраве”, да определи задачата или целта на лечението и в каква посока трябва да бъде воден пациента по време на лечението.

Когато болката премине, когато изчезне безпокоящ симптом, когато патологията вече не е очевидна, обикновено се казва, че пациентът е излекуван. При това обикновено не се вземат предвид късните увреждания, които лечението може да предизвика, особено на по-дълбоките и по-фини нива на човешкия организъм, а в най-лошия случай на умствено или емоционално ниво.
Определение за здраве на физическо ниво
Болестта, изявена чрез болка, дискомфорт или слабост, винаги се стреми да ограничи индивида. Нейната противоположност – здравето, му дава чувство за свобода или освободеност. Нужно е  отделно определение за здраве на всяко от трите нива, понеже човек може да бъде болен на едно ниво и в същото време да изглежда  съвършено здрав на друго.  Например един шизофреник, който е много дълбоко разстроен на умствено-емоционално ниво, може да бъде изключително здрав физически. Всяка болка, дискомфорт, неразположение, дистрес или слабост на физическото тяло води до ограничаване на свободата и до усещане за зависимост от болката или дискомфорта. Индивидът по необходимост концентрира цялото си внимание върху болката , загубва общото си усещане за благополучие.  Поради това, на физическо ниво здравето може да бъде определено по следния начин:

Здравето е освободеност от болка на физическото тяло и състояние на благополучие, постигнато в резултат на това.


Определение за здравето на емоционално ниво
В емоционален план това ,което заробва човека и поглъща цялото му внимание, е прекомерната страст – страст в широкия смисъл на думата , а не само като чувственост.

Прекомерната, необикновена страст към каквото и да е показва определена степен на дисбаланс в емоционалната сфера. Ако една страст, дори и най-възвишена, подтиква индивида към деструктивни действия спрямо другите, тя определено е болестно състояние, а не оправдан идеализъм.В състояние на здраве емоциите никога не водят до разрушителност, а по-скоро остават в „златната среда”.

Прекалено често бъркаме собствените си емоционални нужди  и несигурност с истинската любов и обич. Но любовта предполага безрезервно отдаване. Емоционалната привързаност е тази, която постоянно отправя изисквания към другите под претекст че дава. Разбира се, противоположната страст – апатията не е по-добра. Тя е нездраво емоционално състояние, много близко до идеята за смъртта. Желателно е човек да бъде в състояние на ведрост и спокойствие, което е динамично и творческо, а не пасивно безразлично или разрушително – състояние, при което любовта и положителните емоции преобладават над омразата и другите отрицателни емоции.

За да оправдаят произхода  и предназначението си хората трябва да превъзмогнат животинската си природа и да направят съзнателни усилия да еволюират, не толкова на физическо ниво, колкото на умствено и емоционално. Страстите се дължат по-скоро на слабост, отколкото на сила в емоционален план.



Определение за здраве на умствено-духовно ниво.
Да се даде кратко определение за здраве на умствено-духовно ниво е твърде трудна задача, защото предварително трябва да се определят важните умствено-духовни качества, чието увреждане може сериозно да разстрои психичното равновесие.Спокойствието на ума може да бъде драстично нарушено от егоизъм, себичност и голямо желание за притежаване. Колкото по-егоистичен и себичен е даден човек, толкова по-голяма е възможността той да развие умствени смущения. Човек, затънал в собственото си его, нито може да гледа обективно, нито да възприема истината. Той си въобразява че знае винаги всичко , при това по-добре от всеки друг. Затова се прекланяме пред светиите – защото  са потиснали егото си и са пожертвали живота си за благото на другите. Особеното е ,че такова състояние на здраве може да бъде постигнато само чрез съзнателните усилия на индивида, докато здравето на физическо ниво е право по рождение. Дисбалансът на умствено-духовно ниво е вероятно най-сложният проблем, с който се сблъскваме. Колкото по-егоистичен и себичен е човек, толкова по-голяма е вероятността от умствен срив.

Обобщено определението за здраве на човека изглежда така :


Здравето е освободеност от болка на физическо ниво в резултат постигане на благополучие; освободеност от страсти на емоционално ниво и в резултат постигане на динамично състояние на ведрина и спокойствие; освободеност от себичност на умствено ниво и в резултат пълно единение с Истината.

Очевидно е ,че това състояние на здраве е идеал, който никой не притежава напълно , но това е един идеален модел за здраве, към който трябва да се стреми всяко лечение. Колкото повече пациентът се приближава до този модел, толкова по-здрав става и обратно – колкото по се отдалечава , толкова повече се влошава неговото здраве.

Най-важно е умствено-духовното ниво, което е централното. Разрушението на това ниво унищожава всичко най-важно и ценно за дадения индивид, всичко, което го отличава от животното. Загубата на умствени способности е най-лошото, което може да се случи на човека. Чрез своята физическа структура организмът се стреми да защити преди всичко тази своя част и не допуска лесно появата на увреждания. Следващо по значение е емоционалното ниво.  А на последно място физическото тяло. Добре известен е фактът, че емоционалното страдание е много по-непоносимо от физическата болка. По същество самоубийствата, дължащи се на физическа болка, са съвсем малко на брой. Почти всички от тези крайни действия, се  предприемат поради емоционално страдание. Организмът се опитва да защити по-важните си части като спира увреждането на по-периферните нива. Тази идея за йерархията се вижда при развитието на болестния процес в даден индивид.

Психическото здраве е интегрална част и компонент от цялостното здраве на човека. Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.  Важна последица от това определение е, че психическото здраве се описва като нещо повече от липса на ментални заболявания или недъзи.



Поддържането на психичното здраве зависи в голяма степен от взаимодействието на различни вътрешносекторни стратегии. Намеса в ранна детска възраст (например домашни посещения на бременни жени, предучилищни психично-социални дейности, комбинирана хранителна и психо-социална помощ за групите в неравностойно положение).

  • Подкрепа за децата (детски и младежки програми, развиващи различни умения).

  • Социално-икономически възможности за жените

  • Социална подкрепа за възрастните (например инициативи на сприятеляване и дневни центрове за възрастни).

  • Програми, насочени към уязвимите групи, като малцинствата, местното население, имигранти и хора, засегнати от различни конфликти и бедствия (например психо-социални интервенции след бедствията).

  • Различни дейности за поддържане на психичното здраве в училищата.

  • Програми за поддържане на добро психично здраве по време на работния процес (например програми за превенция на стреса).

  • Подобряване на жилищната политика

  • Програми за превенция над насилието Програми за развитие на Общността

Каталог: Document -> ActulInfo -> PSIHO -> 10102014-psihzdrave
ActulInfo -> Инициативи по повод 1 декември 2011 г. Световен ден за борба срещу спин
ActulInfo -> 24 март – световен ден за борба с туберкулозата
ActulInfo -> Артериална хипертония
ActulInfo -> На вниманието на опл, специалисти по очни болести, унг болести, вътрешни болести и микробиология от мц и дкц, лечебни заведения за болнична помощ
ActulInfo -> Състояние на водата на местните водоизточници в Ямболска област, изследвани в рзи ямбол
ActulInfo -> Туберкулоза


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница