Месечен информационен б ю л е т и н

* * *

Сепаратистите от организацията “Тигри за освобождение на Тамил Елам” водят въоръжена борба за самостоятелна държава в северните и източните части на острова от средата на 80-те години на миналия век. Равносметката е над 70 000 убити.

* * *

ДР Конго – Около 30 000 конгоански бежанци навлязоха в Уганда бягайки от размириците и военните стълкновения в източната част на страната. Според изявлението на угандийския министър за борба с бедствията Тарсис Кабвегиере, направено пред Гласът на Америка, много от бежанците са деца, останали без родители, или загубили ги при бягството от района на сраженията.

* * *

Вече неколкостотин са убитите и над 1000 ранените палестинци при масираните въздушни нападения, предприети от Израел срещу Ивицата Газа. Израелската операция “Разтопено олово” започна на 27 декември и има за цел да бъде спрян ракетният обстрел срещу селищата в южната част на страната. Това стана седмица след като изтече действието на шестмесечното примирие с палестинската групировка Хамас. Според местните наблюдатели след изтичането на примирието от Газа са били изстреляни над 300 ракети и минометни снаряда по израелски цели.

Операцията е започнала с бомбардировки, извършвани от над 100 израелски изтребители и щурмови хеликоптери. С бомби и ракети са поразени около 200 цели, между които щабът на Хамас, затворът, полицейската академия, в която се провеждала церемония по завършване на поредния випуск, бившата резиденция на Ясер Арафат, която сега се използва от непризнатия премиер Исмаил Хание, и казармите на “Изедин ал Касем”. Близо една трета от жертвите са униформени от полицейската академия. Междувременно израелското правителство е мобилизирало нови 6500 души от запаса и предупреждава, че ще предприеме и сухопътни операции. Близо до границата с Ивицата Газа са концентрирани десетки израелски танкове.
ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ БЕЖАНСКИ СТАТУТ В БЪЛГАРИЯ
Индия

ХРИСТИЯНСКОТО МАЛЦИНСТВО В ЩАТА ОРИСА Е ЗАСТРАШЕНО

След убийството в началото на ноември на Растрия Суайамсевак, лидер на радикалното движение на етническите хинду в щата Ориса организацията Общество на застрашените хора се обърна към индийския премиер с призив за защита на християнското малцинство, опасявайки се от надигането на нова вълна на насилие. Въпреки че убийството е извършено от трима маоисти, християните са обхванати от паника. Основание за това са събитията от 23 август 2008 г., когато бе убит хиндуският радикален лидер Суами Лакшманананда. Фанатизираните етнически хинду обвиниха за това християните, въпреки писменото изявление на маоистите, че поемат отговорността за убийството. В избухналите размирици бяха убити 59 християни, а около 50 000 напуснаха домовете си. Около 150 църкви бяха опожарени и 4 400 къщи в 300 села бяха разрушени.

В щата Ориса местните власти често арестуват християни като заподозряни, но без да се повдигат обвинения срещу тях.
Западна Сахара

4-500 БЕЖАНЦИ ОТ РЕГИОНА НА ЗАПАДНА САХАРА ТЪРСЯТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ ОТ МАРОКО ПРЕЗ ГИБРАЛТАРА

Испанската неправителствена организация Асоциация за човешките права на Андалузия съобщава, че около 5 000 бежанци от региона на Северна Сахара се намират в Северно Мароко в очакване да им се разкрие възможност да пресекат Гибралтарския проток. Честите съобщения за потъването на плавателни съдове с емигранти и смъртната заплаха от това нямат какъвто и да е ефект върху тях тъй като те вече са преминали през много такива изпитания. По сведения на организацията мавританците са концентрирани в региона на Ужда, чиито брегове са срещуположни на провинциите Алмерия и Гранада.

Мароко претендира да притежава територията на Западна Сахара, която има население от приблизително 267 хиляди души и упражнява мароканското право и администрира 85 % от контролираната от него територия.

Суверенитетът на Западна Сахара се оспорва и от фронта Полисарио - организация претендираща за независимост на региона (Народен фронт за освобождаването на Сагуиа ал Хамра и Рио де Оро). От 1973 г. Полисарио оспорва претенциите на Испания, Мавритания и Мароко спрямо териториите на Западна Сахара.

През 1975 г. мароканското правителство, след изтеглянето на испанските войски, изпрати военни части и заселници в северните две трети части на територията и разшири своето управление и върху южната провинция Кед ед Дахаб, след като Мавритания се отказа от своите претенции през 1979 г.

През периода 1979 г. - 1991 г. мароканското правителство и фронтът Полисарио водиха непрекъснати военни действия до постигане на споразумение за прекратяването им и въвеждането на мироопазващ контингент на ООН, известен с френското си съкращение MINURSO през 1991 г. През 1975 г. Международният съд към ООН прие, че по време на периода на испанското колониално владичество са съществували правни връзки на феодална зависимост между Мароко и някои от племената, обитаващи Западна Сахара, както и, че не “съществуват връзки на териториална зависимост” от страна на Мароко. Бе постановено също, че не съществуват “правни връзки”, които могат да засягат резолюция 1514 на Общото събрание на ООН, регламентираща деколонизацията на територията и в частност на принципа за самоопределение на нейните граждани.

Сахравите (както наричат себе си местните жители на територията) живеят или като граждани на Мароко, или като бежанци в Алжир, близо до границата с Мароко, и в по-малка степен в Мавритания. Мароканските власти са построили пясъчна стена, известна под името ”берм”, която отделя територията, контролирана от мароканските власти и секторите, контролирани от Полисарио. През 1988 г. Мароко и Полисарио приеха съвместните предложения на ОАЕ и ООН за урегулиране на спора и провеждането на референдум, позволяващ на Сахравите да избират между интегрирането им в Мароко или даване на независимост на територията. Разногласията относно приемливите качества на избирателите не позволиха провеждането на този референдум. На 28 октомври 2005 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 1634, удължаваща мандата на MINURSO и неговия 227–членен състав до 30 април 2006 г. и призоваваща страните към намиране на усилващи доверието мерки за улесняване на контактите между членове на семейства, разделени от конфликта.

Мароканското правителство отпуска значителни средства с оглед усилване на миграцията и развитието за запазване на контрола върху 80% от територията, като субсидира доходите, горивата, електричеството, водата и основните хранителни продукти за своите граждани, живеещи в Западна Сахара. През 2004 г. то обявява започването на 5-годишна програма за развитието на региона на стойност 800 млн.долара(приблизително 7,2 млрд. дирхама) . Мароканското право се прилага спрямо гражданското население, живеещо под администрацията на мароканското правителство на територията на Западна Сахара. Политическите права на живеещите на територията са ограничени. Наблюдателите на ООН и групите за защита на човешките права твърдят, че мароканското правителство наблюдава отблизо политическите възгледи на Сахравите , и особено на тези от тях, които подкрепят независимостта на Западна Сахара и фронта Полисарио.

От 1977 г. живеещите в сахарските провинции Лааюн (Laayoune), Смара (Smara), Аусард ( Awsard) и Буждур (Boujdour ) , а от 1983 г. и Кед ед Дахаб (Oued Ed Dahab) участват в провежданите и контролирани от правителството на Мароко избори.

На проведените през 2002 г. парламентарни избори, определящите се като Сахрави, с възгледи, близки до тези на мароканското правителство, попълниха всичките определени за тях места в парламента. През 2003 г. мароканското правителство проведе общински избори в Мароко и Западна Сахара. На изборите не участваха Сахрави, които са опозиция на правителството. Според статистиката на правителството процентът на гласували беше общо 54%, включително 68% за територията на Западна Сахара.

Понастоящем няма сведения за политически мотивирани изчезвания на лица на територията под управление на мароканското правителство. Такива насилствени изчезвания на опозиционно настроени спрямо правителството лица са се случвали преди години. През 1997 г. правителството декларира, че тази практика ще бъде прекратена и обеща да разкрие такива случаи, извършвали се преди това., като е предоставило информация за 112 доказани такива случая на изчезвания. Независимо от това , изказват се предположения за продължаващи такива случаи на изчезвания на лица от територията на ЗС, като се споменават цифри между 1000 и 1500 души., които цифри обаче не могат да бъдат доказани. Изчезналите са както Сахрави, така и мароканци, които са опозиционно настроени спрямо претенциите на правителството към територията на ЗС или други действия на правителството. За много от тях се съобщава, че са били задържани в секретни лагери. Много от роднините на изчезналите нямат никаква информация за тях в продължение на повече от 20 години от изчезването им. През 2000 г чрез действията на арбитражната комисия към Кралския Съвет по Човешки Права на Мароко (КСЧП) правителството започна разпределяне на финансови компенсации на Сахрави или членове на техните семейства, които се водят изчезнали или задържани, като бе обявено, че ще се изплатят и допълнителни компенсации след разглеждането на исковите молби на Сахравите.

През януари 2004 г. Комисията по исковете и помиряването (КИП) при правителството на Мароко, продължи работата на КСЧП с мандат да предостави компенсации на членове на изчезнали или задържани жители на ЗС и да отчете всички обстоятелства, довели до нарушаване на човешките им права, както и при извършването на криминални деяния по тези поводи. Във връзка с това КИП е получила 22 хиляди заявления, от които голям брой са на жители на територията на ЗС. Екипи на КИП са извършили посещения на територията на ЗС и са провели изслушвания на 16 861 жертви, семейства на жертви и свидетели на нарушения на човешки права. КИП са идентифицирали над 693 гроба на жертви чрез свидетелски показания и чрез документи. Мароканското правителство е идентифицирало 63 гроба като гробове на Сахрави, но се споменава, че много повече Сахрави са починали по време на задържането им. Накрая КИП е предоставила на краля на Мароко окончателен доклад с оценка на дължимо обезщетение на жертвите и препоръки за предотвратяване на нарушения на човешки права за в бъдеще. В доклада се избягва посочването на причините за насилие, както и за отговорността на институциите.

Мароканското правителство общо взето ограничава свободите на изявления, събирания и сдружавания. Съобщава се за блокиране на интернет-сайтове на лица, определящи се като Сахрави. Активисти на Сахрави твърдят, че им се пречи при формиране на политически сдружения или политически ориентирани НПО (не правителствени организации). През 2003 г., според френска организация за защита на човешките права, фронтът Полисарио е ограничавал свободите на изявления, събирания и сдружавания в лагери, намиращи се до град Тиндуф.

С оглед продължаващия контрол на мароканското правителство върху територията на Западна Сахара, законите и ограниченията,засягащи религиозните организации и религиозните свободи са същите, като тези в Мароко.

Правителството на Мароко и Полисарио ограничават придвижването на лица в районите, разглеждани като чувствителни във военно отношение. Сахравите продължават да изпитват трудности при получаването на марокански паспорти. Така например на сахравския активист Али Салем Талек е бил издаден паспорт и му е било разрешено да пътува зад граница, но след това е бил арестуван във връзка с неговата роля в демонстрациите от май-октомври 2005 г. Правителството е препятствало на сахравски националисти, които са били освободени от затвор в Мароко, да живеят на оспорваната територия.

Законът предвижда големи глоби или ефективен затвор за лица, включително държавни служители, въвлечени или не възпрепятстващи трафика на хора. Територията на ЗС е била транзитен район за организиране на трафика на хора.

Не съществуват организирани профсъюзни дейности. На територията действа същото трудово законодателство, както това в Мароко. В районите, контролирани от Мароко са представени марокански профсъюзи, които обаче не действат. В районите, контролирани от Полисарио, профсъюзът “Сарио “ също не е активен, тъй като там няма големи населени центрове или икономическа активност, с изключение на номадските отглеждания на стада. Не се съобщава за стачки, други профсъюзни действия или колективни договаряния на заплати. Повечето профсъюзни членове са марокански държавни служители или служители в държавни предприятия, които получават 85% повече от своите марокански колеги, като стимул за това, че са се преместили на територията на ЗС. Допълнително мароканското правителство ги освобождава от заплащане на данък общ доход и данък върху добавената стойност. Мароканското законодателство забранява използването на принудителен или затворнически труд, включително на детски труд.

Според оценки на Държавния департамент на САЩ съществуват редица факти за нарушаване на човешките права на гражданите на Мароко, съответно на тези, живеещи на територията на Западна Сахара. Така например, конституцията не може да бъде променяна без одобрението на краля на Мароко, въпреки че гражданите могат да избират свои представители в Парламента или на местни общински избори.След терористичните атаки през м.май 2003 г. в Казабланка, властите са задържали и осъдили повече от 400 души въз основа на приет нов закон срещу тероризма. През 2005 г. са отбелязани много случаи на мъчения, нечовешко отношение и отказ от използване на права по време на съдебни процеси или случаи на задържане на политически опоненти. Съдопроизводството продължава да страда от липсата на независимост и е било обект на влияние от страна на правителството. Съобщава се за случаи на корупция в съдебната система, както и за несъразмерно използване на сила от страна на полицейските органи. Правителството уважава религиозните права, но съществуват някои ограничения. Продължава да бъде проблем защитата на не придружени, репатрирани деца. Проблем представлява и използването на детски труд, особено на малки момичета, заети като домашни прислужници.

По 2.От 21 май до 25 май 2005 г. и спорадично след това група от 300 до около 1300 души са демонстрирали в провинция Ла Аюн (Laayoune) в град Ел Аюн, привидно срещу преместването на Сахрави затворник в град Агадир-Мароко. Мароканското правителство е арестувало 37 демонстранти по време и след демонстрациите. От арестуваните, общо 12 души са осъдени на затвор до 5 години за повреждане на обществена собственост и използване на оръжие срещу властите. Според Амнести интернешънъл демонстрантите са получили затворнически присъди до 20 години.

По повод арестите на демонстранти , политическите затворници-Сахрави в Черния затвор в гр.Ел Аюн, местния затвор в гр.Айт Мелул и затвора “Укача” в Казабланка са започнали гладна стачка на 9 август 2005 г. Според разпространената в медиите декларация на тези затворници, на 1 август 2005 г. пет затворници:Али Салем Тамек, Мохамед Елмутакуи, Брахим Нумрия, Елхусин Лидри и Ларби Масуд , са били тайно изведени от “Черния затвор” в Ел Аюн и отвлечени на неизвестно място.

В края на октомври 2005 г., първоначално в защита на независимостта на Западна Сахара , а по–късно с оглед привличане на вниманието към тридесетата годишнина от т.н “Зелен поход” в провинция Laayoune отново са започнали демонстрации. Един Сахрави, Хамди Лембарки, е починал на 30 октомври от рани, получени на демонстрацията от предходния ден.Във връзка със смъртта му са арестувани двама полицаи, които се разследват. Разследването остава “висящо” и понастоящем.

Мароканската асоциация за граждански права (МАГП) съобщава, че съдопроизводствата над участниците в демонстрациите не са били честни, тъй като обвиненията не са били ясно определяни, на адвокатите им е бил отказан достъп до техните клиенти и предположенията за мъчения от страна на мароканските власти не са били разследвани.

За лицата, които се завръщат на територията на Западна Сахара съществуват две възможности:

а)да се завърнат на територията,контролирана от мароканското правителство;

б) да се завърнат на територията, контролирана от фронта Полисарио.

За първите има реална възможност да бъдат подложени на дискриминационни или ограничителни мерки с опасност за живота, свободата и сигурността им имат лицата, които са участвали в политически или военни действия, насочени срещу действията на мароканското правителство по време на въоръжения конфликт до 1991 г. или след това са били активисти на отделянето на Западна Сахара, като изявени и познати противници на правителството, завърнали се след дългогодишно отсъствие от страната.

Участвалите в майските и октомврийски демонстрации от 2005 г. в гр. Ел Аюн (El Ayun) и другите марокански градове, също могат да се опасяват от политически репресии, но те не могат да се позовават конкретно на тези свои действия, още повече че мароканският съд е произнасял присъдите си срещу участниците с мотивировка за повреждане на обществено имущество.

Основателни опасения може да съществуват за завърнали се дълго отсъствали от страната лица, свързани с роднинска връзка с осъдени по процесите от 2005 г. лица.

За втората група лица - завръщащите се на територията, контролирана от фронта Полисарио - на практика те преминават нелегално границата на Мароко и за тях не важат действащите общоприети норми нито на мароканското, нито на друго някое законодателство. В случай, че попаднат под юрисдикцията на мароканските власти са възможни презумпциите, записани по отношение на първата група лица.
ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН

ДАНИЯ:

ВСЕ ПОВЕЧЕ ИРАКЧАНИ ПОЛУЧАВАТ УБЕЖИЩЕ, НЕЗАВИСИМО ЧЕ БРОЯТ ИМ ОСТАВА НИСЪК

През миналата година повече от половината иракчани, които са поискали убежище в Дания са получили закрила. Този дял обаче би бил по-нисък, ако сред тях не бяха 308-те преводачи и иракски служители, работили в изтегления от Ирак датския контингент, които по решение на датското правителство през юли 2007 г. бяха транспортирани по въздуха в Дания. Като се изключат тези 308 иракчани и техните семейства делът на удовлетворените молби за убежище през 2008 г. спада на 40%, което представлява 694 бр. От получилите отказ на първа инстанция 110 са обжалвали, като една трета от тях са успели да отхвърлят отрицателното становище. Според експертите увеличението на броя на получилите закрила иракчани е значително в сравнение с 2006 г., когато само 2% от подадените молби са удовлетворени. През текущата година те констатират, че картината е сходна с тази през 2007 г.

От своя страна датското радио информира, че около 100 иракчани, преводачи и хуманитарни служители в датския контингент, са предпочели да останат в родината си, рискувайки живота си поради тази своя служба, вместо да станат безработни в Дания. Радиото съобщава, че само единици от иракчаните, работили в датския контингент, една година след пристигането си в Дания са намерили работа, независимо че 13 от тях имат техническо образование, което се търси в страната. Първоначалните предвиждания, че те бързо ще си намерят работа не са се потвърдили. От друга страна иракчаните твърдят, че военните са поемали ангажимент за наемане на работа, който не са изпълнили. Ежедневникът “Джайлендс Постен” цитира един от бежанците, който казва следното: “Те ни казаха да си вземем препоръките и дипломите, защото ще ни предложат работа веднага след получаването на разрешението за пребиваване в Дания, но се оказа, че това не е така.” Бившият преводач в датския контингент се възмущава как се “захлопва вратата” пред хора, които са си слагали живота на една линия с живота на датските войници.
ПОСТАВЯ СЕ НАЧАЛО НА ПРИНУДИТЕЛНОТО РЕПАТРИРАНЕ НА ИРАКСКИ БЕЖАНЦИ, ПОЛУЧИЛИ ОТКАЗ

Датските миграционни власти съобщиха, че планират принудително да репатрират двама иракчани, получили отказ на закрила. Смята се, че това е сигнал към другите, че в техен интерес е да се завърнат доброволно в родината си като се възползват от предлаганата им от датското правителство финансова помощ.

От октомври 2007 г. на иракчаните, които са получили отказ на убежище, приемащи доброволно да се завърнат в Ирак, се предлага помощ в размер на 56 000 датски крони (около 7 510 евро) и учебна подготовка в Дания и Ирак, което да им помогне да се устроят в родната страна. До края на юни 2008 г. обаче само 26 иракчани са се възползвали от тази помощ. Според Червения кръст, който ръководи приемателните центрове, подслоняващи бежанците, получили отказ на убежище, вече се наблюдава засилване на интереса към програмата за помощ при доброволното репатриране. Предполага се, че след принудителното репатриране на първите иракчани, получили отказ, останалите 350 души ще се замислят дали да се завърнат с празни ръце в Ирак или да се включат в програмата за доброволно репатриране.
ХОЛАНДИЯ:

РЕФОРМА НА БЕЖАНСКАТА ПРОЦЕДУРА

На специална среща с представители на медиите холандският министър на имиграцията Небахат Албарак и министърът на правосъдието Хирш Балин оповестиха, че предстои реформа на холандската бежанска процедура, която цели подобряване на нейната ефективност и на миграционната политика. Срокът на общата бежанска процедура в центровете, разглеждащи молбите, се увеличава от шест на осем дни. Така се дава възможност по-голям брой търсещи закрила да получават решение по техните молби за закрила в самия център. В случа, че Службата за имиграция и натурализация (IND) превиши нормативния срок търсещият закрила по принцип ще бъде прехвърлен в приемателни звена, където да чака решението в условията на удължена бежанска процедура.

Удължената процедура се намалява с осем седмици. В тази процедура е важно времето, което се дава на търсещите закрила за възстановяване и подготовка в приемателния център, което може да се използва примерно за медицински изследвания.

Според експертите промените в бежанската процедура дават възможност да се подобри процесът на идентификация и доколкото е възможно да се разследва автентичността на документите, с които бежанецът е подкрепил молбата си за закрила, като например разпореждания за арест и съдебни присъди.

Чужденците, които искат закрила в центъра Шипхол ще продължават да бъдат задържани, ако им се отказва влизане на холандска територия. Но тъй като приемателните условия в Шипхол не са на необходимото равнище те няма да преминават през период на подготовка.

С увеличаването на срока на общата бежанска процедура от шест на осем дни властите се надяват, че броят на търсещите закрила, които отиват по удължената процедура, ще бъда значително намален. Така също властите искат да избегнат много от случаите на повторни молби, съдържащи определени медицински аспекти, които могат да се установят в ранната фаза на бежанската процедура.

В бъдеще IND ще има право по собствена преценка да оценява допълнително възникнали обстоятелства в даден случай и дали не е необходимо обратно решение на даден преди това отказ.

След отхвърлянето на молбата за закрила на бежанеца се дават четири седмици за напускане на страната. Но като се има предвид голямото присъствие на бежанци, получили отказ, по улиците на Холандия, през този четириседмичен период се дава възможност на бежанците да прекарат в центъра преди отпътуване. Тези, които не са изпълнили заповедта за напускане на страната ще се настаняват в определени места с ограничения на свободата на движение за срок от 12 седмици. Където се налага тези лица ще бъдат премествани в места за задържане.

Местният съд в Хага се произнесе в полза на сомалийски бежанец, който атакува в съда решението на холандските власти да бъде върнат в Гърция като негова първа страна от ЕС на търсене на убежище.

Съгласно т. нар. Дъблинска регулация всички страни-членки на ЕС, заедно с Норвегия и Исландия, следва да отказват да разглеждат молбите за закрила на лица, които са били преди това на територията на друга страна-членка и да ги връщат там. Тези случаи на търсене на убежище, наричани “дъблински случаи”, дават законно основание в Гърция да бъдат връщани лицата, за които гръцката държава е била първа страна на убежище. Съдилища в някои европейски държави, като Белгия, Франция и Швеция, са се произнасяли с решения, отхвърлящи дъблинските случаи. Сега подобно решение взима и местния съд в Хага. А в Норвегия самата имиграционна служба е взела решение да спре връщането на дъблинските случаи., считайки, че няма достатъчни гаранции, че на техните молби за закрила ще бъде отделено необходимото внимание и преценка.

Според решението на холандското съдилище “гръцката бежанска процедура има толкова много недостатъци, че тя не може да бъде способна да изпълни задълженията по международните бежански конвенции”. Съдът счита, че Гърция или не разглежда молбите за закрила на лицата, върнати като дъблински случаи, или прави това незадълбочено. По-нататък в решението се казва следното: “В случая съществува риск Гърция да подходи в противоречие с Конвенцията за бежанците и с Европейската конвенция за правата на човека. Правата на търсещите закрила съгласно двете конвенции са толкова важни, че бежанците, искащи убежище, не могат да се излагат на този риск”

Шведският миграционен борд информира за рязко намаляване броя на иракчаните, търсещи убежище в Швеция. През първото полугодие на 2008 г. са подадени почти 4 000 молби за убежище от иракски граждани. Това е доста голям спад в сравнение с 2007 г., когато за цялата година молбите са били 18 500. Мери Андерсън, говорителка на борда обяснява, че до известна степен намалението се дължи на факта, че условията за предоставяне на убежище в Швеция значително са се затегнали. Според нея, за да се получи закрила сега не е достатъчно иракският гражданин да е напуснал опасната територия на своята родна страна, а трябва да докаже, че там е подложен на преследване. Още повече, че според шведските имиграционни власти ситуацията в Ирак вече не представлява въоръжен конфликт, поради което считат за приемливо да се репатрират иракчани. Така делът на удовлетворените молби за убежище е на иракчани през шестмесечието е спаднал на около 25%, докато през 2006 г. той е бил 80%, а през 2007 г. – 70%.