Месия / христос/ Няма по-вълнуваща тема за размисъл през вековете и в историята на Божия народ. Тази тема за месия



Дата14.01.2018
Размер112.68 Kb.
#46022
МЕСИЯ / ХРИСТОС/
Няма по-вълнуваща тема за размисъл през вековете и в историята на Божия народ. Тази тема за МЕСИЯ все още не е изчерпана окончателно, защото представлява една ТАЙНА, СКРИТА ЗА СТОЛЕТИЯ И ПОКОЛЕНИЯ / Колосяни 1:26 /. Открита е била на Павел по откровение / Ефесяни 3:3 /. За езичниците, които все още не са от Божия народ, тази тайна представлява “богатството на славата на тази тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата / Колосяни 1:27 /.

Ето и съдържанието на тази тайна: Ефесяни 1:17—23 /. И като резултат, под влиянието на Светия Дух, Христос стана всичко за апостол Павел: :

ЖИВОТ – Филипяни 1:21 ; Галатяни 2:20

ЛИЧНАТА МУ ХВАЛА – Галатяни 6:14

“САМО ХРИСТОС ДА ПРИДОБИЯ” – Филипяни 3:7:13
1.МЕСИЯ
За пръв път се загатва за тази “ВЕЛИКА ТАЙНА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО” /1.Тимотей 3:16 /, когато Бог лично поема ангажимента да гарантира изкуплението на сътворените същества, ако евентуално съгрешат – далеч по-рано от появяването на “ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО”. Спасителният план беше изготвен предварително – много преди грехопадението на Адам и Ева и преди да бъдат изпитани всички други сътворени същества, на които беше дадена свободна воля.

Понеже грехът проникна единствено на Земята, Бог уреди една среща на избрания народ със собствения Си Син - МЕСИЯ / ХРИСТОС /. Той Го изпрати по особен начин, на определеното време и място. В течение на столетията пророците разкриваха отделни подробности във връзка с пребиваването Му тук на Земята. ... Ето и някои от тях :

1.Началото на тази чудна вест намираме в БИТИЕ 3:15. Това е първата вест за идването на Месия. И веднага Сатана се опита да осуети изпълнението на Божия план. Ева повярва искрено в тази вест и се надяваше, че именно тя ще роди Месия / Битие 4:1 /. Тя не подозираше, че това щеше да бъде първият братоубиец, Каин.

2.БИТИЕ 49:10 . Вече не се говори за “Потомъка на жената” в неопределена форма. 2.000 години по-късно беше посочен пътя на идването Му: СИЛО /МИРНИЙ / щеше да дойде по линията на племето Юда. И незабавно Сатана реагира, като насочи вниманието и усилията си специално към това племе – преди още то да съществуваше като племе, преди още някой да схване значимостта и дълбочината на това пророчество.

Милиони вярващи през столетията са се питали, защо без каква да е логическа връзка е вмъкната между 37-ма и 39-та глава от Битие тази 38-ма глава, която е толкова трудна за четене и неприятна за възприемане. Защо изобщо толкова интересната история за Йосиф неочаквано прекъсва и отново продължава ... Ето накратко и съдържанието на Битие 38 глава : Юда се отдели от братята си и се свърза възможно най-лекомислено с една езичничка, въпреки че знаеше, колко нередно е това. Синовете му ИР и ОНАН бяха толкова нечестиви, че бяха убити лично от Божието присъствие. Но при третия син ШЕЛА Сатана приложи ново коварство, при което инструмент му стана самият Юда. И първородният на Тамар – ФАРЕС – беше “незаконнороден”, понеже трябваше да дойде по линията на чичо си Шела, а не по тази на баща му Юда / Второзаконие 23:2 /. Т.е. по този начин идването на Месия се отлагаше с 10 поколения / Битие 38:29/. И Фаресовото / Рут 4:18-22 / съвсем не е дадено случайно – то визира точно 10 поколения и десетият беше ДАВИД. Той щеше да възстанови законното право на Юдиното племе да се завърне в Господното събрание, т.е. ролята на Давид беше предварително определена, векове по-рано : млад филиз от Йесеевия пън / Исая 11:1/ . Затова и Господ Исус често се наричаше “СИН ДАВИДОВ”.

Мисля, че не без основание мога да нарека Битие 38 глава най-големият успех на Сатана в стремежа му да попречи на спасителния план и за идването на Месия. Оставаше му само да премахне Шела ... Никога след това той не е постигал дори част от този резултат, въпреки яростните си атаки и изобретателното си коварство, докато в Гетсимания и на Голгота окончателно загуби двубоя си с Михаил / Месия /. Колкото и да е неприятна за четене, Битие 38 глава е съществено звено от спасителния план, и именно затова е предадена в книгата Битие.

3. МИХЕЙ 5:2 . Столетия по-рано беше определено месторождението на Месия – ВИТЛЕЕМ ЕФРАТОВ – защото имаше и Витлеем Завулонов / “Ефрата” беше старото име на Витлеем /. И, за да се изпълни буквално това пророчество, Октавиан Август издаде заповед за преброяване на населението в Римската империя – по Божие нареждане! – за да отидат Йосиф и Мария от Назарет във Витлеем и Исус да се роди именно там. / А Мария беше бременна в края на 9-я месец и въпреки това се наложи да измине пеш и на ослица този труден път/.

4.ДАНИИЛ 9:24,25 . Изрично беше посочено и времето на раждането Му – шест века преди това. Визирана беше и кратката му проповедническа дейност в продължение само на 3 ½ години, непосредствено след кръщението Му и приключило с разпятието Му на Голгота.

5.ИСАЯ 7:14 . Пророкуван беше и начинът на въплътяването Му – 7 века по-рано. Прави впечатление, че единствено Исус се води по майчината Си линия / “Потомъкът на жената” /, докато всички останали лица в Библията се водят по бащината си линия. Но и единствен Той притежаваше две естества : човешко, предадено Му от Мария, и божествено. Той беше “СИН ЧОВЕШКИ” и “БОЖИ СИН”.
2.”ТАЙНАТА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО”
Всички израилтянки през вековете тайно мечтаеха именно те да станат майката на Месия. Но тази чест се падна на МАРИЯ, защото точно тогава беше настъпило времето на въплъщението Му ; тя действително беше най-подходящата и затова стана избраница на Небето.

При нея беше изпратен АНГЕЛ ГАВРИИЛ, заместникът на Луцифер. Името му се споменава само в книгите на Даниил и Лука. Той носеше най-важните вести и се появяваше само в най-отговорните моменти на спасителния план / при Даниил и при персийския цар Кир – Даниил 10:11-13, при Захарий – Лука 1:11, 19; при рождението на Исус пред овчарите – Лука 2:10-13 и при отварянето на гроба Господен, когато извика : “Исусе, Сине Божи, Твоят Отец Те вика !” / Матей 20:2 /.

Той се яви пред Мария лично и за пръв път вестта му не започваше с “Не бой се !” Вместо това й каза : “Здравей, благодатна ! Господ е с теб ! Благословена си ти между жените !” В негово присъствие Даниил изгуби присъствие на духа / Даниил 10:7-20 /, а Мария го посрещна съвсем спокойно и отговори с доверие. Диалогът им протичаше съвсем естествено. Тя дори сподели, че не може да си обясни, как ще стане това, след като мъж не познаваше ... Но Гавриил я успокои, че Светият Дух ще дойде над нея и тя ще зачене и ще роди син ... Накрая Мария даде простор на признателността си. Нейното славословие / Лука 1:46-56 / е оценено от специалистите като връх на тогавашната еврейска поезия. Мария беше бедна материално, но интелигентна – Исус научи от нея толкова много неща в духовната област.

Близо до ума беше Мария да сподели всичко с годеника си Йосиф, както направи майката на Самсон / Съдии 13:6 /. Малко странно, но тя се приготви и тръгна набързо / Лука 1:39 / и отиде за продължително гостуване при свои роднни. От срещата й с ангел Гавриил бяха изминали най-вероятно само няколко дни, когато влезе в дома на Захарий. Жена му Елисавета я посрещна с една неочаквана вест, която вълнува християните през следващите векове чак до днес : Лука 1:42. С помощта на Светия Дух Елисавета беше първата, която и съобщи, че Мария вече е станала майка, без самата тя да разбере как е станало това : бяха се изпълнили думите на ангел Гавриил !

Но Елисавета не спря до тук , а продължи, като адресира мислите и думите си към нейния Син, Който беше напуснал вече небесата и се беше въплътил, без самата Мария да подозира това. Бяха се изпълнили пророческите думи в Исая 7:14 – тя беше вече майка на Божия Син – Месия. Елисавета я осведоми за това / Лука 1:45 /.

Мария престоя в дома на Захарий три месеца, и понеже предстоеше раждането на тяхното дете, тя се завърна в Назарет.


3. ЙОСИФ
Той беше смутен от това, което забеляза, и реши тайно да напусне годеницата си Мария, уж за да не я изложи – без да подозира, че с тази си “псевдо деликатност” щше да изпълни най-съкровените намерения на Сатана. / Понякога същото става и с нас – от добри намерения вършим трудно поправими пакости /. И вероятно беше спрян от ангел Господен, най-вероятно от същия Гавриил – Матей 1:20-23.

Той беше назован по име : “Йосифе, сине Давидов !” Това показва, че той – както и всеки от нас! – е лично познат в Небето, че ние не сме сива човешка маса, а личности, еднакво ценени и отговорни пред Бога , понеже ни е дадена свободна воля.

Ангелът му обясни, че годеницата му Мария щеше да роди очаквания от хилядолетия Месия, Божия Син, Който щеше да има едновременно и човешко и Божествено естество. Затова, просто не беше възможно Той да има земен баща, защото трябваше да запази и Своята Божествена природа. В това нямаше нищо нищо необикновено или трудно за вярване ... И старият Йосиф, който беше вече баща на четирима синове и най-малко две дъщери / Марко 6:3 /, разбра, че в случая е свидетел не само на едно явление, което става за пръв и единствен път в историята на човечеството, но и че лично на него е оказана безпрецедентната чест и едновременно му е възложена огромната отговорност : да се грижи и да пази Божия Син, Месия, Когото те очакваха от 40 столетия ... Това явно не беше неговият син – в това нямаше никакви съмнения ! И че проблемите не се свеждаха до запазването името и невинността на годеницата му Мария, нито до неговия авторитет и мъжко достойнство, а до нещо неизмеримо по-велико и по-мащабно, не само до проблемите на Земята, но и до тези на вечността ... Що се касае до техните съпружески перспективи Небето признаваше Мария за негова жена – тя с нищо не беше загубила това си право, нито той своята привилегия да “вземе жена си” Мария ... Колко подробна и убедителна беше информацията, която му даде ангелът в неговия сън !

Но за пред хората от Израил, той трябваше да признае Детето за свой син и да Му даде името ИСУС - на 8-я ден след раждането Му ... Същото стана и в дома на техните сродници Захарий и Елисавета – разбира се, с известна разлика. Ангел Гавриил предупреди Захарий, че жена му Елисавета ще му роди НЕГОВ СИН / Лука 1:13 / “Елисавета ще ти роди син – ТВОЙ СИН – Захарий !”

А при Йосиф , жена му Мария щеше да РОДИ СИН, но НЕ НЕГОВ , а Божи Син, Когото трябваше да признае за свой – пред хората ! – Матей 1:21.

Думите на ангел Гавриил бяха повече от убедителни – най-вероятно той се е аргументирал значително по-подробно. С раждането на самия Месия, обещаният и очакваният от вековете, се беше изпълнило пророчеството в Исая 7:14. И на тях двамата Небето беше поверило това малко Дете / Исая 9:6 /, Което беше най-голямото съкровище на Вселената, за да Го пазят, отгледат и възпитат ! ...

И Йосиф, подобно на Мария, “спазваше в сърцето си всичко” : думите на стареца Симеон и на пророчица Ана в храма / Лука 9:51 /, както онези на 12-годишния Исус в храма / Лука 2:49 /.

Вероятно Исус беше вече на 17 години, когато баща Му Йосиф почина. До тогава хората Го наричаха “Синът на дърводелеца” / Матей 13:55 /, а след това за жителите на Назарет Той беше “Дърводелецът, Синът на Мария” / Марко 6:3 /.


ПРОИЗХОДЪТ НА ЙОСИФ

Внимателният читател на Новия Завет не може да не забележи, че в родословието на Йосиф са посочен имената на двама различни бащи. И този факт се използва шумно от атеистичната пропаганда : “Ето едно от сериозните противоречия в Библията !” -високопарно настояваха нейните вдъхновители съвсем прибързано.

В Матей 1:16 четем, че баща на Йосиф беше Яков и това беше наистина неговият баща. Но той не се водеше по негова линия / като негов син / - пред закона.

Лука 3:23 сочи друго име – Илий , който всъщност беше баща на Мария и който нямаше син / най-вероятно тя беше единствената му дъщеря, защото не е спомената друга /. И затова Йосиф, като най-близък техен сродник, трябваше, беше длъжен съгласно съдебния закон / Числа 27:11 / , да продължи името на рода му. Именно затова Йосиф се води по линията на нейния баща Илий ! Това е и обяснението на годежа и последвалия брак между вече стария Йосиф, който имаше синове и дъщери / според Юдейския Талмуд / и съвсем младата Мария. Те и двамата бяха далечни потомци на цар Давид !

Аналогичен беше случаят с петте Салпаадови дъщери / Числа 27:1-11 ; Исус Навин 17:8 / ; с Вооз и Рут / Рут : 3:12 ; 4:1-11 /. Това беше “съдебен закон за израилтяните” / Числа 27:11 /.

Мнозина вярващи през следващите векове са се смущавали от факта, че за съпруг на толкова младата Мария беше посочен един вече стар вдовец със седем деца. Но критичното изучаване на Свещеното Писание ще ги доведе до убедителния извод, че Йосиф беше не случайно определен за баща на Детето Исус ; той притежаваше всички необходими качества за тази цел, както и произхода си на Давидов потомък.

Друг, втори аргумент на атеистичната пропаганда беше, че в Новия Завет има противоречия : например, там , където се предава родословната линия на “Исус Христос, Син на Давид, Син на Авраам” / Матей 1:1 /. Матей 1:1-16 посоча имена, различни от онези в Лука 3:23-38 /- настояват атеистите и “имат основание” , но само на пръв поглед.

При този случай Свещеното Писание доказва – за кой ли път вече – мъдростта и последователността си. Действително, в началото до цар Давид Матей и Лука сочат една и съща родословна линия, която се разделя след това, но тук има логика и закономерност : Матей продължава царската линия, тази на Соломон / Матей 1:6,7 / до бащата на Йосиф – Яков / Матей 1:16 /. В същото време Лука проследява линията на друг син на Давид, Натан / Лука 3:31/, до бащата на Мария – Илий. Това е направено с цел да се изпълни обещанието в Исая 7:14, когато двете родословни линии се събират, съгласно закона. Според посочения текст в Исая, Месия щеше да има само земна майка, но не и земен баща, за да получи човешкото Си естество и едновременно с това да запази и Божествената Си природа ...

Казано с две думи, Йосиф и Мария съвсем не се срещнаха случайно – те създадоха семейната си връзка в изпълнение на спасителния план.
5. ЦАР ЛИ БЕШЕ ИСУС ? ... ДА !
Йосиф и Мария бяха от царски произход – потомци на цар Давид! / Матей 1:1-16; Лука 3:23-31 /.

Царската им родословна линия се разделя след Давид : на Соломонова / т.е. тази на Йосиф / и на Натанова / т.е. тази на Мария / . Това стана, за да се изпълни пророчеството в Исая 7:14 , че Месия ще има само майка, и то девица, но не и земен баща. Единственото съображение за това беше необходимостта Месия да получи човешко естество то от майка Си и същевременно да запази Божественото Си естество / При евентуален земен баща, това би било изключено/. И така, Месия беше от царски произход !

Мъдреците от Изток съвсем не сбъркаха, като Му се поклониха като на цар / Матей 2:2 /. Те бяха видели звездата Му / Числа 24:17 /.

Въздържаният в думите и оценките си Натанал също Го нарече Цар / Йоан 1:49 /.

При раждането Му ангелите пееха хвалебствени песни. А когато се радват небесните жители, всички вземат участие / Йов 38:7 /. Група от ангели над Витлеем възхваляваха техния Цар на Славата – това всъщност беше звездата, която мъдреците видяха. И те споделиха радостната вест с овчарите в полето / Лука 2:14 /. Същата радост ще цари в Небесата, когато Исус ще въведе спасените в небесния Ерусалим. / Псалм 24:7:13 /.

Пилат Го попита : “Ти цар ли си ?” / Йоан 18:37 /. – “Да !” – отговор Исус. – Но Моето царство не е от този свят !” ... Но те ще се срещнат още веднаж - при “частичното възкресение” / Откровение 1:7 /. Непосредствено преди Второто идване на Господ Исус в слава, Пилат ще Го види отново на небесните облаци, заобиколен от милиарди светли ангели, и ще Го познае, ще се увери, че Той наистина е Цар ... , но няма да има куража да Го запита отново ... И вероятно в съзнанието му ще изплува мисълта, че тогава, в римската претория в Ерусалим не той е съдил Исус, но че сам е имал изключителната, просто невероятната привилегия да бъде на два пъти на аудиенция пред Царя на царете и Господ на господарите и е пропуснал да забележи това и да се възползва от тоз факт ...

Ще Го видят и Анна и Кайафа, членовете на Синедриона, тълпата, която искаше кръвта Му да падне върху тях и децата им ...

Няма да се радват само Сатана и демоните, които вече знаят присъдата си, още след изпъждането им от небесата / Откровение 12:9-12 /.

Колко обидни бяха предложенията, изкушенията на Сатана в пустинята, когато апелираше към човешкото естество на Исус, отслабнало от 40-дневния пост / Матей 4:8-10 /. И какъв смисъл имаше в това Божият Син, Творецът на Всемира и Господарят на Вселената да се поклони пред един измамник и узурпатор ? ... Този, който беше заел с измама мястото на Адам и Ева / Битие 3 глава / и сега се представяше пред Господ Исус, Месия, като господар на Земята, както и по-рано играеше ролята на земен представител пред Бога ? ... / Йов 1:6 /.

А римските власти признаха царската власт на Исус, като написаха на Голготския кръст на латински, гръцки и еврейски езици : “Исус Назарянин, Цар Юдейски !”

Спомнете си първите думи на 30-годишния Исус : “Покайте се, защото наближи царството Божие !” / Матей 4:17 /. Тази беше и вестта на Йоан Кръстител / Матей 3:3 /. Това бе вестта за МЕСИЯ / ХРИСТОС / , за временно дошлия в човешка плът Цар на царете и Господ на господарите / Откровение 19:16 /.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Някои вярващи излишно се смущават, че Исус се е родил в яслите на един обор. “Поне да беше в някой дворец !” – казват понякога те. Но дори и там да беше се родил, пак би било недостатъчно, недостойно за Неговото величие. Дори самото въплътяване беше израз на Неговото смирение, защото жертвата Му не може да се сравни с нищо.

Всъщност, в какво се състоеше жертвата на Исус Христос ? Някои лесно казват, че Той се е пожертвал за нас, дал е живота Си за нас грешниците ... Но това е твърде общо формулирано. Други смятат, че се е унизил, като е решил да дойде в човешка плът, че е живял бедно, че е понесъл укори и презрение, бичуване и кръстна смърт ... Всичко това е вярно, но то съвсем не изчерпва дълбочината на Неговата любов и саможертва.

Под жертва се разбира човек да се раздели с нещо много скъпо, което за него има огромна цена и въпреки това го принася на жертвения олтар. А въплътяването на Господ Исус и Първото Му идване на земята в смирение съвсем не беше някаква разходка, нито временна командировка в продължение на 33 ½ години, а сериозен риск да загуби правото Си да се завърне при Отца Си в небесата, в случай че съгреши и в най-малкото.

Сатана измами Израил да очаква Месия в слава, а не в смирение – той просто размени местата на Второто му идване в слава с Първото – в смирение – в тяхната представа. Ние Го очакваме да дойде така, както си отиде / Деяния 1:11 /. А когато дойде, ще Го види всяко око / Откровение 1:7 / и всички земни племена ще заридаят / Матей 24:30 / , защото мнозина ще прозрат, че са имали време и възможност да се подготвят за тази среща, но са пропуснали да се възползват – подобно на втория разбойник, разпнат от лявата страна на Господ Исус.

Какво ще кажем за нас самите, когато знаем достатъчно много от “Тайната Божия” и въпреки това не е изключено да пропуснем часа на нашето посещение ?

Месия ще дойде втори път в слава и то съвсем скоро, за да завърши мисията Си. Как Го очакваш ти и въобще очакваш ли Го ? Готвиш ли се за тази среща с Него ?


Септември 1997 год. д-р Григор Григоров
Каталог: MEDIA%20SET -> Profili -> Gr.Grigorov
MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението
Gr.Grigorov -> Човешко е да се греши !
Gr.Grigorov -> По кой начин да изучаваме Библията?
Gr.Grigorov -> 1. ръководство псалм 119: 105 мироглед 2 Тимотей 3: 16,17 средство за духовно израстване
Gr.Grigorov -> Несравимият исус христос
Gr.Grigorov -> Личността на исус христос
Gr.Grigorov -> На 80-годишна възраст ни напусна д-р григоров гришата
Gr.Grigorov -> Истинската стойност на човека
Gr.Grigorov -> Книга на Библията. Неговият дядо авраам


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница