Местни данъци. Субекти, обекти и данъчна основа за облагане

1. 
   Местни данъци. Субекти, обекти и данъчна основа за облагане
   

От обектите на облагане се изключват земеделски земи. горите и определени по законодателен ред имоти.

Данъчната оценка на имотите на гражданите се извършва на база норми за оценяване на сградите и чрез оценка на земите в строителните граници, застроени дворове и извънстроителните граници без земеделските земи. От своя стра­на данъчната оценка на сградите се изчислява по следната формула:

където:

РЗС - разгърната застроена площ на сградата в м²;

БС - базисната данъчна стойност на сградата в м²;

К_М - коефициент за местоположение на сградата;

О - овехтяване (амортизиране) на сградата.

Данъчната оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и извънстроителните граници се изчисляват по следната формула:

където:

П – площа на земята в м²;

БС – базисна данъчна стойност в лв. на м² земя;

К_М – коефициент за местоположение на земята;

Базисната данъчна стойност и коефициентът за местоположение се установяват с нормативи по законов ред.
1.2. Данък върху наследствата

Данъчни субекти, задължени с данък върху наследствата, се явяват физически лица - наследници по закон или по завещание на имущества в страната и чужбина, собственост на български граждани, а също така и на чуждестрани граждани в страната. Юридическо лице може да стане заветник на имуществото по завещание на починалото физическо лице.

Обекти на облагане с данък са имуществата, състоящи се от недвижими и движими вещи, права върху тях, както и други имуществени права, вземания и задължения.

Данъчната основа за облагане се формира от облагаемата наследствена маса, кочто се намалява с установените по основание и размер задължения на наследодателя, разноски по норматив и предвидените от закона данъчни облекчения. Така определената облагаема наследствена маса се разпределя на наследствени дялове по наследници, които образуват данъчната основа за изчисляване на дължимия данък върху наследствен дял.

Данъчната оценка на сгради, респективно части от сгради се изчислява по следната формула:

където:

К_Х - коефициент за индивидуални характеристики;

К_В - коефициент за височина;

К_О - коефициент за овехтяване.

Базисната данъчна стойност (БС) се формира на м² в зависимост от конструкцията и вида на обекта, които се дефинират по законов път.

Коефициентът за височина се изчислява за търговски, производствени и селскостопански обекти с височина, по-голяма от четири метра, по следната формула:

където:

За останалите обекти коефициентът приема стойност единица. С помоща на формула се разчита и коефициентът на овехтяване.

100

БГ е броят на годините след завършване на сградата до момента на оценката;

ПР – процентът на овехтяване на сградата по норматив.

Данъчната оценка на всички земи, без земеделските, се извършва на основата на базисната данъчна стойност на квадратен метър, коригирана с коефициенти, площа и данъчната оценкана подобренията. За целта се използва следната формула:

където,

К_З – коефициент на застроеност;

ПЗ – площа на земята, включително застроената с постройки, в м²;

ДП – данъчната оценка на подобренията в левове.

Коефициентът за застроеност се определя в зависимост от процента на застрояване на терените по норматив. Изчисляването се извършва по следния начин:
К_З = 2 – 1.01^{(ПЗ – 35)},

където:

равен на 0,10.

Данъчната оценка земеделските земи се изчислява по следната формула:

ДОЗЗ = Б_С х К_М х ПЗ,

където,

ДОЗЗ е данъчна оценка на земеделската земя в лева.

Сумата от стойностите на оценените имущества формира актива на обла­гаемата наследствена маса. От нея се приспадат изискуемите задължения на наследодателя. На приспадане подлежат права и вземания, прехвърлени в полза на държавата и общините, облекченията под формата на освобождаване от данък и нормативно предвидените по размер разноски. Така получената облагаема наследствена маса се разделя на наследствени дялове.

Данъкът се определя за всеки наследствен дял или завет. Определянето се прави по отделни прогресивно пропорционални данъчни скали за:

1. 
   Преживял съпруг и наследници по права възходяща и низходяща линия;
   
2. 
   Наследствените дялове и завети на родните по съребрена линия до 6-та степен включително;
   
3. 
   За всички останали наследници.
   

Данъчната оценка на моторните превозни средства е равна на тяхната застрахователна стойност.

Данъчната основа при делба на имущество се формира само ако притежаваният преди делбата дял се уголемява. Тя се равнява на стойността на превишението, получено от частта на увеличенито на дела, на съответния съделите. Данък при делба на имущество не се дължи при всички хипотези за освобождаване от облагане на сделки по придобиване на дарение на имущества, както и доброволни делби, извършени от собствениците по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Данъкът върху даренията и данъкът при възмездно придобиване на имущества е пропорционален. Заплаща се преди извършване на сделките и действията за придобиване на недвижим имот, съответно при учредяване, изменяне и прекратяване на ограничени вещни права върху тях.

Спирането на превозното средство от движение до края на преходната година чрез връщане на регистразионен талон също се явява основани за освобождаване от облагане.

Обекти на облагане са превозните средства, класифицирани по законов ред, както следва:

• 
  Превозни средсва, регистрирани или подлежащи на регистриране за движение по пътнта мрежа в страната;
  
• 
  Корабите, вписани в регистрите в регистрите на българските пристанища;
  
• 
  Въздухоплавателните средства, вписани в съответния за тях държавен регистър, когато са собственост на български физически и юридически лица.
  

Д_ПС =ДС х К_И,

където:

Д_ПС е рамверът на данъка върху превозните средства в левове;

По отношение на видовете превозни средства данъчните ствки се установени по следните измерители:

1. За леките автомобили данъкът се определя чрез данъчни ставки в лeвове нa мощноцт на двигателя в конски сили (к.с), вписани в регистра­ционния талон на превозното средство, а при мотоциклетите - по обем на двигателя в куб. см (см³).

2. За автобусите данъчните ставки в левове се диференцират по брой мес­та, включително и място на водача, а за товарнитеавтомобили, ремаркета и полуремаркета – на всеки започнат тон товароносимост.

3. За корабите данъчните ставки в левове се разграничават за всеки започ­нат бруто тон съобразно тяхното вписване в регистрите на големите и малките кораби в българските пристанища и в общините за корабите, плаващи по вътрешни води в страната.

4. За самолети в експлоатация с валиден сертификат и вертолети се запла­ща данъчна ставка в левове за всеки започнат тон максимално изтегле­но тегло. За останалите въздухоплавателни средства се определя данък в абсолютна сума в левове.

Данъчният контрол върху задължения за местни данъци се осъществява под формата на текущи и последващи данъчни проверки. Текущите проверки имат за предмет декларирането на данъците върху недвижимите имоти, нас­ледството и превозните средствата. Те се отличават с подчертано формален характер.

Декларирането на недвижимите имоти се разграничава за граждани и пред­приятия.

Физическите лица декларират притежаваните имоти, както и новопост­роените или придобитите по друг начин имоти. Декларациите се под­лагат на формални проверки за спазване на срока за подаване и за достоверността на попълнените данни. Проверките се извършват по записванията в основната част и в частта за приложения на декларацията. В основната част на декларацията се обявяват имотите по пореден номер с регистриране на вида (земя, сграда и земя и сграда), адрес по местонахождение и собственици. Тази част съдържа още данни легитимиращи подателя на декларацията, като собственик на имота, законен представител или упълномощено лице. Общото състояние се описва със степента на изграденост и инфраструктура по отно­шение на електрификация, водопровод, канализация, топлофикация и налич­на пътна мрежа, граничеща с имота.

Собствеността се идентифицира задължително с начина на придобиване на имота (по наследство, чрез покупка, дарение и др.), с вида на документа за собственост и легитимирането на собствениците.

При необходимост декларираните данни се подлагат на насрещни проверки, например по данни на планове, скици и други документи за притежавания имот. Също така може да се изиска техническите органи на общината да извършат измерване и оценка на целия имот или на отделни обекти от него.

В резултат на извършените проверки се набира необходимата информация за изготвяне на данъчната оценка на недвижимия имот и се определя дължимият данък за внасяне. Компетентният данъчен орган въз основа на подадената данъчна декларация и проведените по нея проверки определя и съобщава на данъчно задълженото лице размера на данъка и сроковете за плащане.

Данъчните декларации на предприятията могат да се подложат на насрещни проверки по същество. За целта се изискват допълнителни данни от декларатора за изясняване на обстоятелства, свързани с пропуски попълване на формите и допуснати логически грешни.

Въз основа на данните от декларациите и проведения данъчен контрол данъчният орган изчислява наследствения дял и определя с данъчен акт раз­мера данъка за всяко данъчно задължено лице поотделно.

Размерът на задължението се регистрира в книгата за данъка върху наследството по наследници с приспадащият се наследствен дял.

Контгролът по начисляването и внасянето на данъци върху даренията и възмездното придобиване на имущества се осъществява от нотариусите, областните управители, кметовете и други длъжности лица, който извършват сделки и действия за придобиване на имущества, учредтане, изменяне или прекратяване на ограничени вещни права върху тях. Те извършват проверка за правилното определяне на данъчната основа за облагане и изчисляването на дължимия данък.

Декларирането за притежаване на превозни средства се извършва от собст­вениците при придобиването им. Те имат задължението да подават декларации в ТДП по постоянно местоживеене. Декларациите се подлагат на формална проверка относно точно попълване на всички необходими данни за идентифициране на собственика, вид, марка и модел превозно средство и ко­личеството измерители за изчисляване на дължимия данък. Данъчната администрация получава от органите на МВР и други компетентни органи уведомления за наворегистрирани, отчислени и спрени от движение превозни средства. Тази информация се използва за последващи проверки на декларираните превозни средства за платен данък.

Данъчен контрол чрез формите на последващи проверки се упражнява по плащането на данъците върху недвижимите имоти, за наследството и превозните средства, както и за установяване на практически обстоятелства за недви­жими имоти и превозни средства. Проверката за срочно издължаване на местните данъци се провежда по данъчните партиди на данъкоплатците, където се отразяват размерът на изискуемият данък, направените плащания и дължимият за внасяне остатък. Въз основа на констатираните просрочия на данъчни задължения се отправят покани към данъчните субекти за доброволно издължаване в законоустановения за целта срок.

Таксите са,един от класическите бюджетни приходи. Таксите се разграничават на две основни групи: потребителски такси и държавни и местни такси. Първите имат характер на цени на стопански услуги - тоест става дума за пазарни цени, а вторите - на цени на услуги с административен характер и приемат формата на публични приходи. Най-общо държавните и местните такси се определят, като финансови плащания, установени от държавата и събирани от държавни учреждения или предприятия във връзка с някаква тяхна дейност, респективно услуги, които те извършват на юридически и физически лица. Общото между таксите и данъците е, че са финансови вземания, определени по общ начин, едностранно от държавата, невъзвращаеми са и се внасят в брутния им размер в приход на съответния бюджет. Основните различия между таксите и данъците са:

• 
  Таксата е плащане, което е свързано с конкретно получаване на дадена административна услуга от публичен орган (държавен или общински) или от предизвикано от него действие в полза на платеца по таксата, тоест услугата е от публично-управленски характер.
  
• 
  Таксата притежава един отаосителен възмездно-еквивалентен характер за разлика от данъка. Тя се плаща за конкретно оказана услуга или предприето действие.
  
• 
  По отношение на оказаната услуга или във връзка с действие в полза на платеца, публичният орган извършва определени разхода. Една от целите на таксата е да покрие изцяло или в известна степен част от разходите, които са направени.
  
• 
  Инициативата по правило е в полза на платеца на таксата. Следователно ако той пожелае ще ползва услугата и ще плати предвидената такса, а ако не я пожелае - няма да я плати.
  

Видове такси. Таксите могат да бъдат разделени на видове предимно според два критерия – принадлежност на прихода от таксата и предметно съдържание на дейността или услугата, във връзка с която тя се събира. Според първия критери - принадлежност на прихода от таксата, таксите биват държавни и местни. Това делне е отразено в двата основни нормативни акта, регламентиращи правния режим на таксите - Закона за държавните такси (ЗДТ), Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Разграничението на държавни и местни такси се прави с оглед на това в кой бюджет постъпват приходите от съответната такса. Държавните постъпват в държавния бюджет, а местните - в общинските бюджети. В основата на този критерий стои разграничението за дейност на какъв орган или учреждение се събира таксата. Държавните такси се свързват с дейността на централни органи на власт и управление или учреждения, финансирани от държавния бюджет, докато местните – с дейности на органи на местната администрация, финансирани от местните бюджет. Местните такси са изброени изчерпателно в ЗМДТ. Член 1, т. 2, б.”л” допуска възможността за въвеждане и на други местни такси, като поставя единственото условие това да става със закон. Струва ми се че под закон тук следва да се разбира единствено ЗМДТ. В противен случай би се нарушило изискването за кодификация на нормите, регламентиращи правния режим на местните такси. При установяването на държавните такси се използва друг подход. ЗДТ посочва само органите и учрежденията, който събират държавни такси, а точният списък на действията и документите, които изискват събиране на държавни такси, определя Министерския съвет. Това става с тарифи, които в този случай фиксират не само размерите, но и самите действия и услуги, изискващи събирането на такси. За определянето на държавните такси се използват два вида тарифи - обши и ведомствени. Във ведомствените влизат например таксите, събирани от съдилищата, Министерството на външните работи и други. В общите тарифи влизат такси, свързани с искания отправени до държавни органи и учреждения, ако не се таксуват в друг размер по ведомствените тарифи и не са освободени от таксуване.