Метод на транзакционната нетна печалба (мтнп)
Изтегляне 171.38 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- НОРМАТИВНА БАЗА И ПОМОЩНИ МАТЕРИАЛИ
НОРМАТИВНА БАЗА И ПОМОЩНИ МАТЕРИАЛИ§1, Т.10, Б.”Г” ОТ ДР НА ДОПК ЧЛ.43-50 ОТ НАРЕДБА № Н-9 РЪКОВОДСТВО НА ОИСР, ГЛАВА III §3.26-3.48 ПРЕДСТАВЯНЕ Методът на транзакционната нетна печалба се състои в определяне на норма на нетна печалба, реализирана от лице по контролирана сделка, на базата на съпоставими норми на нетна печалба по неконтролирани сделки. МТНП се прилага по правило спрямо лица, които извършват опростената дейност и които не разполагат с уникални нематериални продукти или скъпоструващи активи. 1. ОБЩО ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА Методът на транзакционната нетна печалба съпоставя нормата на нетната печалба по контролирана сделка, изчислена като съотношение между нетната печалба и избрана база (приходи от продажби, разходи, активи), със съпоставима норма на нетна печалба, изчислена спрямо същата база при независими лица. Нетната печалба най-често се свързва с оперативната печалба. Методът на транзакционната нетна печалба се прилага по начин близък до този на действие на метода на увеличената стойност и на метода на пазарните цени. Това сходство означава, че за да може надеждно да се прилага, методът на транзакционната нетна печалба трябва да се използва по начин, който следва логиката на метода на увеличената стойност и метода на пазарните цени. Методът предполага анализ въз основа на коефициентен фактор (норма на нетна печалба). Коефициентите могат да изразяват съотношение между оперативна печалба и приходи от продажби, между оперативна печалба и участващи активи, между оперативна печалба и инвестиран капитал. Последните два коефициента са особено подходящи за производствени предприятия, в които се използват значителни материални активи. 2. УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА КРИТЕРИЯ „СЪПОСТАВИМОСТ” Методът на транзакционната нетна печалба се прилага, когато се установи съпоставима норма на нетна печалба, която
3. ИЛЮСТРИРАНЕ НА МЕТОДА ПРОИЗВОДИТЕЛ ДИСТРИБУТОР ПОТРЕБИТЕЛ Италия България България П1 Производител на тестени изделия свързано лице 
Д1 Дистрибутор свързано лице 
Краен клиент трето лице
цена? 20 лв.  
П2 Производител на тестени изделия независимо лице
Д2 Дистрибутор независимо лице
Краен клиент трето лице
18 лв. 22 лв.
Установяваме, че съпоставимо предприятие за дистрибуция на тестени изделия Д2 реализира норма на нетна печалба 10% спрямо приходите си от продажби в резултат на сделките му с П2 и краен клиент (при размер на оперативните разходи 1,8 лв.). На тази база можем да определим пазарната цена за единица тестени изделия между италианския производител П1 и българския дистрибутор Д1 (т.е. покупната цена на единица изделие за българския дистрибутор) по следния начин:
4. СЛУЧАИ НА ПРИЛАГАНЕ Методът на транзакционната нетна печалба се прилага, когато липсват данни за брутни норми на печалба. МТНП се прилага по правило спрямо лица, които извършват опростената дейност и които не разполагат със скъпоструващи нематериални продукти или уникални активи. Този метод може да се използва за всички стопански сектори и спрямо лица с различни функции. 5. ФАКТОРИ На първо място МТНП отчита изпълняваните функции на свързаното и независимото предприятие, за да се определи дали сделките са съпоставими и какви корекции трябва да бъдат извършени с цел постигането на надежден резултат. Едновременно с това трябва да се вземат предвид и слените фактори, които влияят върху нормата на нетна печалба:
Нормата на нетна печалба може да бъде повлияна пряко от характеристиките на съответния отрасъл: заплаха от нови стопански субекти, конкурентни предимства, управленска ефективност и отраслови стратегии, заплаха от продукти-субститути, стопански опит (стартиращ или вече установен на пазара стопански субект). Всеки от тези фактори може да бъде повлиян от множество други елементи. Например, степента на заплаха от нововъзникващи стопански субекти ще се определя от продуктовата диференциация, потребност от капитал, правителствени субсидии и законови разпоредби. Нека предположим, например, че данъкоплатец продава записващи устройства на видео касети с много добро качество на свързано предприятие и единствената информация за печалба от сравними стопански дейности е за подобни продукти със средно качество. Пазарът на висококачествени записващи устройства се развива бързо, има високи бариери пред достъпа на нововъзникнали компании, малък брой конкуренти и е с широки възможности за продуктова диференциация. Всички различия имат съществено влияние върху печалбите от сравняваните дейности. Трябва да се отбележи, че дори двете предприятия да са в един и същи стопански сектор, рентабилността може да варира в зависимост от техния пазарен дял, конкурентни предимства и т.н. Важен аспект на анализа е последователността в начина на изчисляване на нетната печалба. Нормите на нетна печалба трябва да се измерват аналогично при свързаните и независимите предприятия. Освен това може да съществуват различия между предприятията относно третирането на оперативните разходи, които влияят върху нетната печалба (амортизации, резерви или провизии), които трябва да се отчетат, за да се постигне добра съпоставимост. В този смисъл съображенията, изложени относно съпоставимостта в счетоводната отчетност при предходните методи, са в сила и при МТНП. 6. ОСОБЕНОСТИ НА МЕТОДА 6.1 Особености на метода спрямо МУС и МПЦ Нормата на нетната печалба (например, възвращаемостта от активите, оперативните печалби спрямо приходите от продажби и други измерители на нетната печалба) се влияе по-малко от различията по сделките в сравнение с цената, какъвто е случаят с метода на сравнимите неконтролирани цени. Нормата на нетната печалба може да бъде по-устойчива на някои функционални различия между контролираната и неконтролираната сделка в сравнение с нормата на брутна печалба. Различията в изпълняваните от предприятията функции най-често се отразяват като различни нива на оперативните разходи. Следователно предприятията могат да залагат различни норми на брутна печалба, но все пак да реализират сходни нива на нетна печалба. В допълнение нетната печалба може да бъде повлияна от някои фактори, които нямата или имат по-малко значим или директен ефект върху цената или нормата на брутна печалба. Това означава че простото сходство във функциите между две предприятия не винаги води до надеждни форми на пазарни аналози. Приемайки че сходните функции могат да бъдат изолирани от многообразието от функции, които едно предприятие може да изпълнява, нормите на печалба, свързани с тези функции, не са автоматично съпоставими, когато например, предприятията представляват различни стопански сектори или оперират на пазари с различна норма на рентабилност. Използването на норма на нетна печалба дава по-голяма несигурност при определянето на пазарните цени поради две причини. Първо, нормата на нетна печалба зависи от някои фактори, които не влияят (или имат по-малко значим или пряк ефект) върху нормата на брутна печалба и цените, поради възможността за разминаване в нивата на оперативни разходи между различните предприятия. Второ, нормите на нетна печалба могат да зависят от фактори (като конкурентни предимства), които оказват влияние върху цените и нормата на брутна печалба, но ефектът от тези фактори не може да бъде елиминиран веднага. При традиционните транзакционни методи, ефектът на тези фактори може да бъде елиминиран като естествена последица от изискването за по-голяма продуктова и функционална съпоставимост. В известна степен използването на редица от пазарни стойности може да минимизира степента на неточност, но не може да отчита случаи, когато печалбите на предприятието са редуцирани в резултат на фактор, присъщ единствено за това предприятие. 6.2 Влияние на специфични за групата събития Възможни са събития или специфики, които могат временно да се отразят на нормата на нетна печалба на дадено свързано дружество, а в същото време съпоставимите лица да останат незасегнати от съответните трудности в стопанската дейност. Такива събития могат да са намалени продажби или допълнителни разходи в резултат на преструктуриране на търговската мрежа или на сливане на екипите на погълнато и придобиващо дружество, на морална остарялост на продуктите, на загуба на важен клиент. Едно от възможните решения е да се анализират печалбите за няколко години (между три и пет), т.е. да се вземат предвид и години, незасегнати от особените събития, и да се осреднят резултатите. Получената средна величина ще бъде сравнена със съпоставимите пазарни данни. Например, ако нормите на нетна печалба за години N-3, N-2, N-1 и N са съответно – 1%, 3%, -5%, 7%, средната стойност ще бъде 1% и тази данни ще бъдат съпоставени със средната норма на печалбите на съпоставимите предприятия за същия период, за да се изследва дали нетните печалби съответстват на установилите се пазарни условия. В този смисъл при метода на транзакционната нетна печалба често е удачно да се използват данни от няколко години, за да се отчете ефектът от жизнения цикъл на продукта и краткосрочните икономически условия. Например, данните от предходни години могат да покажат доколко предприятие, което е участвало в сравними неконтролирани сделки, е пострадало от влиянието на пазарните условия по същия начин и за същия период, както контролираното предприятие. Такива данни биха разкрили доколко сходни стопански тенденции (модели) с еднаква продължителност засягат печалбите на съпоставими независими лица в същата степен, както и тези на свързаното лице. 6.3 Избор на коефициент на норма на нетна печалба Изборът на коефициент ще зависи от вида проверявано дружество. Така например, ако предприятието е производствено, могат да се изберат коефициентите оперативна печалба/оперативни активи или оперативна печалба/оперативни разходи. Ако се касае за дружество за дистрибуция, по-подходящ ще бъде коефициентът оперативна печалба/приходи от продажби. В практиката коефициентът оперативна печалба/активи се използва по-рядко в сравнение с коефициента оперативна печалба/приходи от продажби. Последният е приложим в случаи, когато активите играят основна роля за генерирането на печалба (например подизпълнител, който предоставя средствата си за производство). 6.4 Избор на показател за печалба Най-често срещаният в практиката показател за печалба е оперативната печалба EBIT - оперативна печалба преди лихви и данъци. Все пак показателят EBITDA (оперативна печалба преди лихви, данъци, амортизации и провизии) може да бъде предпочетен, за да неутрализира влиянието на начислени разходи, несвързани с текущата дейност, както и в случаите, когато предприятието е начислило големи провизии за проверяваните години (понесените разходи в крайна сметка ще бъдат отчетени в бъдеще). Значението на този коефициент нараства още повече, ако се прави анализ на съпоставимостта от гледна точка на чуждестранни независими дружества, поради отчитането на счетоводните различия между тях. В допълнение трябва внимателно да се анализират всички разходи, които могат да попаднат в категорията „оперативна печалба”. Така например някои финансови разходи могат, от икономическа гледна точка, да се отнесат към дейността (сконтови разходи, лихви по овърдрафт, лихви по краткосрочни заеми, лихви по факторингови операции). Тези елементи ще бъдат естествено взети предвид при прилагането на метода, като се направи корекция на „нуждите от оперативен оборотен капитал” (НОК: запаси + клиенти – доставчици). Въпреки това, някои видове финансови разходи няма да водят безкрайно до корекции, като например сконтовите разходи и лихвите по факторинговите операции, тъй като се отнасят към вземания, които вече не са в баланса. Освен това, отчитайки тенденциите на преструктурирания за последните години, изглежда уместно да се анализират извънредните разходи (например разходи по съкращаване на персонала). При някои дейности, чиито цикли са сравнително кратки (информационни технологии), преструктуриранията са по-често срещана тенденция. Следователно, ако дружеството прилага непосредствено метода на транзакционната нетна печалба, понякога ще бъде уместно в анализа да се включат и въпросните разходи. Не винаги е удачно да се изключват напълно от анализа разходи, които попадат в оперативната печалба, като например финансовите и извънредните разходи. Така например, ако финансовите интереси са свързани с финансиране на складови запаси за дълъг период от време, поради характера на дейността (например производство и продажба на вино), би било добре да се прецени дали тези разходи следва да се включат в изчисляването на печалбата за разпределение. 6.5 Бюджетен принцип Ако методът на транзакционната нетна печалба се прилага с целеви коефициент на норма на нетна печалба, може да се окаже, че ревизираното дружество на практика не е постигнало този коефициент. Така например някои от прилаганите от дружествата методи се основават на принципа за целеви коефициент, определен единствено от гледна точка на бюджета. Ако дружеството извърши по-малко продажби или понесе повече разходи, отколкото е предвидено в бюджета, то няма да постигне зададената целева норма на нетна печалба. В този смисъл ефективността е фактор, който се взимат предвид при задаване на нормата на нетна печалба. Въпреки че задаването на целеви норми е постоянна практика в управлението на дружествата, все пак бюджетът трябва да бъде точен и да дава възможност за корекции (шестмесечни, тримесечни и дори месечни). Следователно би било уместно да се анализира на какъв принцип е съставен бюджетът, да се видят разминаванията между реалните данни и бюджет, да се проучат няколко последователни години и да се анализират елементите, довели до тези разминавания. Така например едно дружество за дистрибуция не би могло да носи отговорност за некачестена изработка на продукта, оказала се причина за спад на продажбите. Накрая, следва да се провери дали въпросните бюджетни норми на рентабилност не са просто начин за дружеството да оправдае загубите си, при положение че заключенията на анализа на съпоставимостта обосновават реализиране на положителна норма на нетна печалба. В горните случаи не трябва автоматично да се правят корекции. Първо трябва да се докаже, че определената въз основа на бюджета цена не отговаря на изискванията на принципа на НПО. 6.6 Анализ на индивидуалните/агрегираните сделки Анализът при метода на транзакционната нетна печалба трябва да изследва само печалбата на свързани лица, която е причислима към конкретна контролирана сделка. Поради тази причина би било неуместно методът на транзакционната нетна печалба да се прилага на ниво компания, ако компанията участва в множество контролирани сделки, които не могат да бъдат съпоставени на агрегирана база със сделки на независими предприятия. Аналогично, при анализирането на сделките между независими предприятия, печалби, причислими към сделки, които не са съпоставими на контролираните транзакции, трябва да се изключат от процеса на съпоставяне. И най-накрая, когато се използва норма на печалба на независимо предприятие, печалбите, причислими към сделките на съпоставимото независимо предприятие, не трябва да бъдат изопачени от информация, свързана с контролирани сделки на това предприятие. Понякога обаче може да се окаже, че е по-уместно да се анализира по-широка база от сделки, т.е. да се вземат по-голям брой сделки и да се агрегират. Подобен подход би позволил да се неутрализират разликите и в двете посоки (по-малка норма на нетна печалба би компенсирала по-голяма такава). По-общият подход бихме могли да го наречем метод на сравнимите печалби. Въпросният метод е официално признат от американската данъчна администрация, но българското данъчно законодателство в тази област и Ръководството на ОИСР възприема подход на анализ на всяка сделка поотделно. В крайна сметка методът на сравнимите печалби би довел до същите резултати като метода на транзакционната нетна печалба. Все пак добре е да се изчислят агрегираните норми на оперативни печалба по предприятия. Могат да се направят и изчисления на норми на печалба за всеки вид продукт, ако се направят отделни анализи на съпоставимостта за всеки от тях (пример: дружество, което е дистрибутор едновременно на телевизори и печки). Възможно е да се окаже, в резултат на прилагането на метода на транзакционната нетна печалба и анализа на печалбите на съпоставими дружества, че ревизираното дружество е на печалба, а останалите фирми по веригата са генерирали нетна загуба. Подобна ситуация се дължи изключително на факта, че ползваните съпоставими дружества може да не са повлияни от същите икономически фактори като тези, довели до затруднения в групата от свързани лица, към която принадлежи ревизираното дружество. Ако функционалният анализ определя метода на транзакционната нетна печалба като най-подходящ метод, напълно нормално е ревизираното дружество да реализира печалба, а неговият вътрешногрупов доставчик да отчете загуба в резултат на сделките му с дружеството. Това е така, тъй като от теоретична гледна точка доставчикът се приравнява на основния предприемач, който понася рисковете от дейността, а дистрибуторът е винаги компенсиран от доставчика за оказаните от него услуги по дистрибуция, независимо от факта дали доставчикът реализира печалба или загуба. По този начин, ако загубите се дължат на решения, за които основният предприемач носи главна отговорност (например неуспех в резултат на пускането на нов продукт) или са резултат от рисковете, понесени от доставчика (масово изтегляне на продукти от пазара, поради фабричен дефект), различията във финансовите резултати на доставчика и дистрибутора се обяснява с обхвата на функционалните отговорности и рисковете. 6.7 Интерквартилен обхват Прилагането на МТНП изисква да се идентифицира съпоставима сделка на независимо дружество, притежаващо сходни функционални характеристики. Целта е да разполагаме с колкото се може повече съпоставими стойности, за да се установи доколко сравняваният коефициент е съпоставим с коефициента, постигнат от независими лица. Ако са налице повече съпоставими стойности, може да се формира обхват от пазарни стойности. Когато редицата от пазарни стойности се състои от резултати от неконтролирани сделки, за които не е постигната достатъчна степен на съпоставимост, тя може да се ограничи чрез прилагане на подхода на интерквартилния обхват. След като е определен интерквартилният обхват, следва да се провери дали нормата на нетна печалба на ревизираното дружество, с евентуалните корекции, попада в него. Ако този резултат не попада в обхвата, това означава, че нормата на нетна печалба няма да бъде приета за пазарна. В този случай се извършва приравняване на този резултат спрямо точка от редицата, която отразява факти и обстоятелства, съответстващи в най-голяма степен на условията при контролираната сделка. Ако такава точка не може да бъде установена, приравняването се извършва спрямо медианата на стойностите в редицата. Ръководството на ОИСР коментира единствено пазарен обхват или редица от пазарни стойности, изпълняващи принципа на НПО. Прилагането на интерквартилния обхват (както и на средната аритметична стойност и медианата) в повечето държави е просто практика на мултинационалните групи и на данъчните администрации. 7.1 ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА МЕТОДА 7.1 Предимства:
7.2 Недостатъци:
7.3 Критични фактори при прилагане на метода
8. ПРИМЕРИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА НА ТРАНЗАКЦИОННАТА НЕТНА ПЕЧАЛБА Дружество А продава даден продукт чрез независими дистрибутори в пет държави, в които не разполага с дъщерни дружества. Дистрибуторите пласират продукта и извършват техническа поддръжка, т.е. изпълняват допълнителната функция. Тези разходи дистрибуторите отчитат като себестойност на продадените стоки и не могат да бъдат самостоятелно установени. В една от държавите дружество А създава дъщерна компания. Поради факта че този пазар е от стратегическа важност, А изисква от дъщерната фирма да продава само нейния продукт, но без да извършва техническо обслужване на клиентите. Поради пазарни и продуктови различия е трудно да се открие сравнима неконтролирана цена, а методът на пазарните цени не е достатъчно надежден, тъй като нормата на брутна печалба на независимите предприятия трябва да бъдат по-високи от тази на свързаното предприятие, за да отрази допълнителната функция и да покрие допълнителни разходи. В този пример може би е по-добре да се изследват нормите на нетна печалба за оценка на различията в трансферната цена, което ще се дължи на разлика във функциите. Дистрибутори А и Б продават един и същ продукт на един и същ пазар с една и съща фабрична марка. Б и доставчикът му са свързани лица. Гаранционно обслужване се предлага за всички видове продукти, дистрибутирани от А и Б, така че крайната цената е една и съща. Дистрибутор Б изпълнява гаранционна функция, но всъщност е компенсиран от доставчика чрез по-ниска цена. Дистрибутор А не извършва самостоятелно гаранционно обслужване, което се извършва от доставчика (продуктите се изпращат до фабриката на доставчика за отстраняване на дефектите). Доставчикът на дистрибутор А начислява по-висока цена в сравнение с тази, начислявана от доставчика на дистрибутор Б. Сумата на разходите за гаранционно обслужване, понесени от Дистрибутор Б, обаче, не може да бъде констатирана, така че е невъзможно да се коригира надеждно брутната печалба на Б по начин, по който ще се постигне съпоставимост с брутната печалба на А. Ако не съществуват други съществени функционални различия между А и Б и нетната печалба на Б е установена, е възможно да се приложи методът на транзакционната нетна печалба спрямо Б. НАРЪЧНИК ПО ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ, 2008 Каталог: files -> naruchnik-po-transferno-cenoobrazuvane files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения naruchnik-po-transferno-cenoobrazuvane -> Контрол на нематериалните блага naruchnik-po-transferno-cenoobrazuvane -> Процедурата по взаимно споразумение по международните договори, които регулират избягването на двойното данъчно облагане Изтегляне 171.38 Kb. Сподели с приятели:
|
