Методи и инструменти за защита на интелектуалните продукти в международните икономически отношения гл ас д-р Даниел Данов унсс, катедра „Международни икономически отношения и бизнес”



Дата09.04.2018
Размер161.5 Kb.
#65267
Методи и инструменти за защита на интелектуалните продукти в международните икономически отношения
гл.ас.д-р Даниел Данов

УНСС, катедра „Международни икономически отношения и бизнес”


Резюме:

В наши дни за много компании по целия свят интелектуалната собственост е много по-ценна от всеки друг актив. Най-големият проблем пред световните пазари на интелектуални продукти е тяхното копиране и нелегално разпространение. В тази статия са разгледани основните насоки, свързани със създаването и прилагането на ефективна система за защита на производителите и реализаторите на интелектуални продукти на международните пазари. Целта е да запознаем читателите с широката гама от възможности, които предлагат основните типове методи и инструменти за гарантиране правото на автора върху неговия труд. Изведена е и водещата роля на юридическия апарат в контекста на неговата практико-приложимост в икономическата сфера.


Ключови думи:

обект на интелектуална собственост, право на интелектуална собственост, индустриална собственост, авторско и сродните му права, търговска тайна, ноу-хау, шоу-хау, наднационални организации и споразумения.

Генезис и развитие на инструментите за защита на интелектуалните продукти
Интелектуалните продукти са обект на търговия и все повече нараства делът им в международния обмен. С увеличението на значението на интелектуалните продукти все по-голямо внимание се отделя на тяхната защита. Защото днес чрез интелектуалната собственост може да се навлезе на нов пазар, да се защити или развие вече съществуващ пазар. Това изисква ефективно управление и защита на интелектуалната собственост.

През 1709 г. английската кралица Ана приема първия правен документ за защита на авторското право, който защитава творците в продължение на 14 години и на още 14, ако авторът е жив.1 Оттогава насам проблемът със защитата и използването на интелектуалната собственост е приоритет както на отделните държави, така и на редица междудържавни договори и споразумения . Те непрекъснато усъвършенстват правната система за закрила на обектите на интелектуална собственост. Все повече се развива и международното сътрудничество в тази област с цел координиране на политиките в системата за закрила на обектите на интелектуална собственост.

За да се навлезе по-пълно в тази комплицирана тематика, е необходимо да се даде определение на понятието „интелектуална собственост”. В практиката е възприето, че под интелектуална собственост се разбират всички права, които могат да бъдат получени от физически или юридически лица за обекти, в които е вложено творчество и изобретателност. Интелектуалната собственост носи важен белег, а именно - уникалност на решението на дадена творческа задача, независимо дали е от техническо, художествено или конструкторско естество.

В областта на търговията именно интелектуалната собственост идентифицира и диференцира фирмите и резултатите от дейността им, както пред потребителите, така и пред техните партньори. Обектите на интелектуална собственост съдържат огромен икономически потенциал, като част от фирмите го реализират на етапа на производството, например промишлени образци, полезни модели, изобретения, а друга част - на етапа на обръщението. Икономически развитите страни насърчават творческия процес и създават среда, която да способства всяка нова, добра и печеливша идея да бъде защитена определено време като законен, даден от държавата монопол, от който да се извлече максимална икономическа изгода.

Секторът на интелектуалните продукти се превърна в мощен канал за провеждане на конкурентна борба и междудържавна надпревара за стимулиране на изобретателската дейност. В същото време се наблюдава и засилване на международното сътрудничество в областта с цел по-бързо и ефективно внедряване на новите технологии. Страни като САЩ, Япония, Германия, Китай, Русия все повече залагат на развитието на сектора на интелектуалната собственост, отколкото на останалите икономически сфери. Това е така, тъй като този сектор е неизчерпаем източник на конкурентни предимства както на фирмено, така и на междудържавно ниво. Неговите размери са съизмерими единствено с необятността на човешката креативност.

Особено актуален става изборът на инструменти за защита на интелектуалните продукти, обект на интелектуалната собственост. За целта трябва да разграничим обектите на интелектуалната собственост, които според отделни техни специфични характеристики могат да бъдат разделени на три групи: индустриална собственост, интелектуална художествена собственост и неразкрита информация (ноу-хау).


Обекти на индустриалната собственост
Правата върху индустриалната собственост възникват чрез регистрация на обектите в компетентен държавен орган. В състава на индустриалната собственост попадат: патентите за изобретения и полезни модели, индустриалният дизайн, търговските марки и марките за услуги, фирменото наименование, закрилата от нелоялна конкуренция, географските наименования за произход и други индустриални означения.

Патентът е правнозащитен документ за собственост върху изобретение, който се издава от националното патентно ведомство на конкретна държава или група страни. Патентът дава на притежателя изключително право на собственост върху едно произведение (продукт, състав или метод). Това изключително право на собственост включва в себе си: правото на използване, на забрана изобретението да бъде използвано от други лица, правото на патентопритежателя да се разпорежда с патента и т.н.

Основното изискване за издаване на патент е новост, но това далеч не е достатъчно. В законодателствата на страните са определени точни и ясни критерии за патентноспособност на изобретенията и са посочени редица ограничения за изобретения, които не подлежат на патентна закрила2.

За да бъде издаден патент на дадено изобретение, то трябва да отговаря на следните три условия: новост, изобретателско равнище и практическа приложимост3. Обикновено патентът действа определен брой години, като за неговата поддръжка се заплащат годишни такси.

Полезните модели често са наричани „малки патенти” или „патенти за иновация”. Те също дават право на притежателя им да се разпорежда с обекта за определен период от време. Различията между патента и полезния модел са главно в тяхната продължителност, изискванията за издаване, както и поддръжката им.

В някои страни съществуват ограничения за това на кои продукти може да бъде дадена защита чрез полезен модел. Полезните модели са смятани за удобен инструмент за малките и средни предприятия, тъй като са евтин начин тези фирми да се възползват от правната защита на индустриалната собственост.

В практиката на развитите страни широко се дискутира въпросът на каква правна защита подлежат софтуерните продукти и търговските методи. От една страна, те могат да бъдат защитени чрез патент, а от друга, да се възползват от закрилата на авторското право. Тенденцията е тези продукти да попадат под патентна защита, което води до появата на самостоятелен вид патенти – за софтуер и търговски метод.

В САЩ въвеждането на този вид патенти е предшествано от широка дискусия дали компютърната програма и търговският метод са абстрактни идеи, които в същността си са непатентноспособни, или всъщност са технически описания на пътя, по който може да се реализира дадена идея. Краят на дебатите е поставен с Решението на Федералния съд по жалбите на САЩ, който отсъжда, че математическите алгоритми, които всъщност са начините да се осъществи идеята на изобретателя, не са отделен вид непатентноспособни изобретения и могат да бъдат защитени с патент.

Освен патентите на регистрация подлежат и търговските и фабричните марки. Те са отличителен знак, който посочва, че определени стоки и услуги са произведени или се предлагат от определено физическо или юридическо лице и го отличава от другите производители в очите на потребителя.

Именно търговската марка е инструментът, посредством който фирмата застава лице в лице срещу потребителя. Марката идентифицира фирмата и е нейно основно послание към клиентите. Точно затова е необходимо нейното коректно дефиниране и точно и ясно формулиране.

Право върху марка възниква посредством нейната регистрация4. След това са необходими целенасочени усилия на фирмата за популяризирането и създаването на добър имидж на нейната марка. Необходимо е активно наблюдение на пазара с цел защита на марката от фалшификации и други форми на нелоялна конкуренция. Друг важен аспект в защитата и запазването на икономическия потенциал на марката е да не се допусне превръщането й в родово понятие. Превръщането на дадена марка в родово понятие става, когато тя се превръща в нарицателно за стоките и услугите, които представлява5.

От финансова гледна точка марката може да бъде оценена като нематериален актив и може да се използва за увеличаване на капитала на дружеството като апортна вноска, както и за залог за получаване на кредит.

Новост в световен мащаб са фирми, които се занимават с управление на търговски марки. Поради сложността на управлението на дадена търговска марка се появяват фирми, изградени от специалисти, които умело управляват марки на други фирми, които нямат необходимия потенциал да се справят сами.

Освен това и бизнесът с търговски марки набира скорост и се превръща в основен елемент на международната търговия с интелектуални продукти.

Нарастването на значението на търговската марка в световен мащаб е последвано от появата на ново икономическо направление, което е обект на задълбочено изучаване. Това е така нареченият брандмениджмънт – управление на марката. Интерес в тази насока представлява класацията на световните марки на списанието Business Week:


Класация на топ търговски марки за 2006 г.

 

Марка

Стойност в млн. долара

1

Coca Cola

 67,000

2

Мicrosoft

 56,926

3

IBM

 56,201

4

GE

 48,907

5

Intel

 32,319

6

Nokia

 30,131

7

Toyota

 27,941

8

Disney

 27,848

9

McDonald’s

 27,501

10

Mercedes-Benz

 21,795

Източник: http://bwnt.businessweek.com/brand/2006/
Подобно на марката, промишленият дизайн може да бъде вписан в счетоводния баланс на дружеството и да служи за увеличаване на капиталовата стойност на фирмата.

Промишленият дизайн, или известен още като индустриален дизайн е резултат от творческа дейност, която дава визуално-естетически образ на даден индустриален или художествен продукт чрез графични изображения, цветове и триизмерни форми6. Промишленият дизайн защитава естетиката във външния вид на полезния модел и по този начин го прави по-атрактивен и същевременно запомнящ се в очите на потребителите. Притежаването на регистриран промишлен дизайн е важно конкурентно предимство, което дава възможност да се изгради уникалност на произвежданите продукти и да се провокира потребителски интерес.

Географските означения подобно на марката се използват за идентификацията на дадена стока като произхождаща от определена страна или регион. Необходимо условие е дадено качество, репутация или друга характеристика на стоката да е тясно свързана с географския й произход. От това определение става ясно, че географските означения са не само имена, но и представа за даден произход, с който се свързват качествата на продукта. Закрилата на географските означения е срещу всяка употреба, която може да подведе потребителя относно характеристиките или приложението на стоката. Освен това законодателствата на страните регулират и действия, които могат да опорочат доброто име на предприятие или продукт и са в противоречие с принципите на лоялната конкуренция.

Според Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост нелоялната конкуренция се определя като: „всички действия на конкуренция, противоречащи на честната търговска практика”7. В съвременната пазарна практика начините за извършване на нелоялна конкуренция и способите за нейното констатиране стават все по-сложни и многообразни. Това определя и необходимостта от ефективна и гъвкава закрила срещу нелоялната конкуренция.

Най-често срещаните форми на проявление на нелоялната конкуренция са в следните три области: търговски марки, информационна заблуда и търговска тайна. В условията на ожесточена конкурентна борба на националните и международните пазари, законодателствата на страните осигуряват защита срещу нелоялна конкуренция, но за разлика от патентните закони и законите в областта на търговските марки, в сферата на нелоялната конкуренция все още не е постигната международна хармонизация на методите и средствата на защита от нелоялна конкуренция.
Защита на интелектуалната художествена собственост
Втората група инструменти се отнасят до защитата на правата на интелектуалната художествена собственост.

Главният инструмент на този клон от системата на интелектуалната собственост е авторското право. Обекти на авторското право са: литературните произведения, публицистиката, компютърните програми, музикалните и сценичните произведения, филми и други аудио-визуални произведения, както и произведенията на изобразителното изкуство, архитектурата, дизайна и художествените занаяти, фотографските и скулптурните произведения и т.н.

Съдържанието на авторското право включва правото на автора и неговите наследници да използват, както и да оторизират трети лица да използват дадена творба.

В международен мащаб разпространението на обектите на авторското право изисква изграждането на дистрибуторска и комуникационна мрежа, която да осигури успешна пазарна реализация на определен интелектуален продукт. За това са необходими мащабни инвестиции, които не са по силите на конкретния автор. Той отдава срещу заплащане своите авторски права на физическо или юридическо лице, което разполага с икономически потенциал за провеждане на мероприятията по успешното реализиране на продукта.

Съгласно указанията на Световната организация на интелектуална собственост (WIPO – World Intellectual Products Organization) авторските и сродните им права имат ограничен срок, който е 50 години след смъртта на автора8.

Разширението на сферата на действие на авторското право и сродните му права е опосредствано от навлизането на високотехнологичните постижения в ежедневието на хората. Сериозно дебатиране в световен мащаб се провежда относно авторските права и предаването на информация по интернет, както и по локални мрежи интранет. Именно във връзка с този актуален въпрос Световната организация за интелектуална собственост администрира т.нар. Споразумения за интернет, в които се съдържат норми, чиято цел е да възпрепятстват неразрешения достъп и използване на информация и творби, закриляни от авторското право.

В много страни са създадени национални ведомства за регистриране на авторски права. Възникването на авторското право не зависи от формалните постъпки за неговото регистриране. Дадено произведение попада под закрилата на авторското право от момента на неговото създаване.

Необходимостта от значителни инвестиции за разпространението на дадено произведение и неговата закрила води до създаването на организации за колективно управление на авторското право и сродните му права. Тези организации са посредници, които упражняват правата от името на техните титуляри и в защита на авторските интереси. В най-общи линии правата, които се администрират от организациите за колективно управление на авторското право и сродните му права, са следните: правото на публично изпълнение, правото на разпространение, правото на механично възпроизводство върху материални носители, правото на възпроизводство по репрографски начин на литературни и музикални произведения, както и сродните на авторското право права – правата на артистите, изпълнителите, продуцентите и т.н.

От икономическа гледна точка съществуването на такива организации е много важен аспект на търговията с обекти на авторското право. Това се дължи на огромното социално и културно значение на тези организации. Те предоставят на авторите благоприятна и стимулираща творческа обстановка, което е предпоставка за създаване на ценни и новаторски произведения. Стимулирането на творческите процеси в съвременния интензивно променящ се свят е от изключително значение както в границите на определена държава, така и в международен план. Тенденцията е защитата на авторските права да се превърне в приоритетна държавна политика, която да стимулира международния обмен, като в същото време ефективно защитава авторските права.


Проблеми за защита на обектите на авторското право
С появата на световната електронна и комуникационна мрежа интернет проблемът за защитата на авторското право все повече се изостря. Борбата с разпространението на пиратски копия присъства в приоритетите на много държавни институции. Във връзка с това се засилва и междудържавното сътрудничество в областта, което се състои във въвеждането на ограничителни мерки за информацията, разпространена в мрежата. Надпреварата между регулаторните органи и разпространителите на пиратски копия на оригинални произведения е наситена с генериране на нови и оригинални идеи и от двете страни. Докато органите на властта се стремят да въведат ограничения, които действат ефективно и са достатъчно точни и ясни, нарушителите на авторските права се възползват от недостатъчната сигурност на мрежата и пропуските в законодателствата, които им отварят вратите пред пласирането на тяхната продукция.

В световен мащаб борбата срещу пиратските копия е съсредоточена върху потребителите, тъй като: „докато има кой да купува, ще има и кой да продава”. Във връзка с това се провеждат широкомащабни кампании, които изтъкват недостатъците на копията, щетите, които те нанасят на носителя на авторското право, и други морални стимули, които биха могли да накарат потребителите да си купят оригиналния продукт от оторизиран дистрибутор.

Ефективността на всички тези мерки се намалява от един-единствен факт: пиратските копия са много по-евтини. Това ги прави много атрактивни особено за потребителите в по-слабо развитите страни и страните в преход. Поради това развитите икономически държави отделят големи средства за финансиране на кампании за борба срещу пиратството в тези страни.

Проблемът с разпространението на нелегални копия не може да бъде преодолян, докато съществува голяма разлика в степента на развитие на страните. Това е глобален икономически проблем, който продължава да се развива, и загубите на носителите на авторско право в световен мащаб са в размер на милиарди долари.


Същност на понятията неразкрита информация, ноу-хау и шоу-хау
В третата основна група на обектите на интелектуална собственост се отнася неразкритата информация (ноу-хау).

Традиционно е приемането на търговската тайна, или т.нар. ноу-хау, като инструмент на индустриалната собственост. В последно време се наблюдава тенденция на обособяването й като отделен клон на интелектуалната собственост. Това се дължи главно на нейния специфичен характер и важността, която има за икономическото развитие на всяка икономическа единица.

В практиката гражданственост е придобило определението за ноу-хау, според което то представлява знания и информация, чието получаване е свързано със значителен разход на време, средства и труд за научноизследователска и развойна дейност, производство и реализация. Тези знания и информация имат както търговски и технически характер, така и промишлена приложимост. Най-важна особеност на ноу-хау е, че то трябва да бъде трудно достъпно за трети лица. За разлика от патентите, търговската тайна не е защитена с регистрирани права на индустриална собственост. Закрилата е неформална и може да продължава неопределен период от време. Именно поради това в много случаи ноу-хау е предпочитан инструмент за защита на интелектуалната собственост. При патентите след изтичането на патента дадено изобретение или метод става обществено достояние, докато при търговската тайна се залага на принципа малко хора да разполагат с нея. Именно по този начин много компании запазват в продължение на години конкретни методи и формули, класически пример в областта е формулата на кока-кола, която се съхранява усърдно още от създаването на компанията.

В съвременната литература се разисква появяването на шоу-хау (show-how) като нов вид търговска тайна. Шоу-хау се използва в управленските контракти и означава показвам как, но по своята същност то е част от понятието ноу-хау, знам как. Не може да се говори за появата на нов вид търговска тайна под формата на шоу-хау, тъй като тя се идентифицира със съдържанието на класическия термин ноу-хау.

Най-важната икономическа характеристика на знанията и опита, наречени ноу-хау, е, че те дават възможност на ползвателя им да реализира продукти или да управлява своята фирма с големи относителни преимущества в сравнение с конкуренцията.

В международната търговия делът на ноу-хау непрекъснато се увеличава. Това до голяма степен се дължи на факта, че се засилва степента на взаимообвързаност и взаимозависимост на икономиките на отделните страни. Трансферът на опит и знания е част от научно-технологичния обмен между страните и генератор на икономически прогрес. Например под формата на управленски контракти, утвърдени мениджъри от икономически развитите страни показват как може успешно да се управлява дадена фирма в условията на недотам развита икономика.

Проблемът, който се поражда от развитието на тези междудържавни отношения, е увеличаването на зависимостта в световен мащаб. Големите компании се превръщат в мощни структури, които управляват икономически мощности по целия свят.

Тенденции в развитието и изграждането на ефективна система за защита на интелектуалната собственост
Системата на интелектуалната собственост има изключително широк диапазон. Ежегодното нарастване на обема на търговията с интелектуални продукти в световен мащаб поставя на преден план проблема за тяхната ефективна защита. В тази посока действат наднационални организации, държавни органи и фирмени структури. От своя страна формите на търговска дейност с този специфичен вид продукти са в процес на непрекъснато развитие, което затруднява тяхното своевременно регулиране.

Крачка към изграждането на световна система за защита на интелектуалната собственост е създаването на световна организация, която регулира и координира международните икономически отношения в тази област. В тази посока действат Световната търговска организация, Световната организация за интелектуална собственост (WIPO). Подписани са и редица международни договори и съглашения, най-известните от които са: Парижката конвенция за закрила на промишлената собственост (1881 г.), Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (1886 г.), Споразумение относно търговките аспекти на правата на интелектуална собственост – TRIPS – Trade Related Aspects of Intellectual Property Rights, Договор за патентно коопериране (1970 г.), Мадридската спогодба за регистрацията на търговските марки (1891 г.) и др. Това показва, че в световен мащаб от много време се правят опити за изграждане на ефективна наднационална система за закрила на интелектуалните продукти. Въпреки това тези международноправни норми действат в условията на различни национални законодателства.





1 Източник: http://www.intellectual-property.gov.uk/resources/patents/history.htm

2 В България освен Закона за патентите и регистрацията на полезните модели информация може да се намери и в инструкцията за международна регистрация - International Registration of Industrial Design (in force up to 21/08/2005).

3 Закон за патентите и регистрацията на полезните модели (Загл. изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г.).

4 По-подробна информация за международната регистрация на марка се съдържа в International Registration of a Mark (in force up to 21/08/2005).

5 Закон за марките и географските означения (посл. изм. ДВ, бр. 96, 28.11.2006 г.).

6 Закон за промишления дизайн (посл. изм. ДВ, бр. 73, 05.09.2006 г.).

7 Paris Convention for the Protection of Industrial Property of 20 March 1883, as revised at Brussels on 14 December 1900, at Washington on 2 June 1911, at the Hague on 6 November 1925, at London on 2 June 1934, at Lisbon on 31 October 1958, and at Stockholm.

8 Източник www.wipo.org




Каталог: alternativi -> br16
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br16 -> Хазартната дейност: разочарования и прозрения георги В. Георгиев
br16 -> Гъвкавата заетост на работната сила на възраст от 50 до 64 години възможности за развитие Мариана Йорданова унсс, катедра „Труд и социална защита”
br16 -> Интегрираните системи за управление в помощ на финансовия контрол в предприятията
br16 -> Организация на пресконференция: в търсене на надеждни решения доц д-р Любомир Стойков унсс, катедра „Управление на социално-културната дейност”
br16 -> Отчет за извършената изследователска дейност по проекта
br16 -> Структурни промени в стопанисваната земя в резултат от аграрната реформа
br16 -> Д изайн на Общността доц д-р Мария Маркова
br16 -> Длъжността „специалист по военно рекрутиране” възможност за усъвършенстване на системата по рекрутиране на професионални войници в ба


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница