Методи на амортизация



Дата11.01.2018
Размер118.2 Kb.
Методи на амортизация
Под метод на амортизацията се разбира начинът на разпределение на стойността на амортизируемите дълготрайни активи в разходите, респективно в себестойността на продукцията, през периода на тяхното функциониране. Методите на амортизация се различават помежду си по размера на амортизационните квоти и по начина на тяхното разпределение във времето, а от тук и по включването им в разходите. Методът на амортизация представлява конкретен механизъм на пренасяне на стойността на дълготрайните активи върху произведената продукция – механизма на дълготрайните активи върху произведената продукция – механизма на възстановяване на инвестираните средства, на възстановяване в пари на изхабяването им в резултат на тяхното използване.

Начинът на това разпределение може да бъде различен. Амортизациите могат да се формират и стойността на дълготрайния актив може да се пренася равномерно върху себестойността на продукцията. Това се реализира чрез методите на равномерно амортизиране – линейните. Възможно е амортизацията да бъде неравномерна – ускорена или забавена. Ускорената амортизация се постига чрез съкращаване на срока, през който се амортизира дълготрайния актив, или чрез прилагането на подходящ метод. Забавянето на амортизирането е свързано с удължаване на срока на амортизиране или чрез прилагането на прогресивни методи.

На тази основа методите на амортизация се делят на две големи групи: линейни и нелинейни. Нелинейните методи от своя страна се делят на: прогресивни и дегресивни, функционални и случайни.
Линейни методи.
Наименованието на линейните методи произтича от обстоятелството, че те се базират на равномерно намаляване на отчетната стойност на дълготрайния актив през времето на неговото използване. Основава се на идеята, че размерът на амортизацията е по-скоро функция от времето на съществуване на дълготрайните активи, отколкото на тяхното конкретно участие в стопанската дейност. Амортизационните квоти по периоди следват линейния закон на изменение. Това произтича от презумцията за изчисление чрез средна величина, запазвана през целия период на полезно използване на дълготрайния актив, тъй като се изхожда от неговото равномерно използване.

При линейния метод на амортизация се елиминират колебанията в използването на актива през отделните отчетни периоди, произтичащи от производствено-експлоатационните условия и от физическото състояние на актива.

За ускоряване на амортизацията не може да се говори. Изменение на амортизационните квоти може да се получи само по пътя на изменение на срока на полезното използване на актива, което не винаги е правилно и възможно или по пътя на евентуална ревалоризация на актива.

Във финансов аспект в предприятието се осигурява равномерно през отделните отчетни периоди парични средства за възстановяване. От счетоводна гледна точка линейната амортизация осигурява равномерно формиране на отчетния финансов резултат през времето на действие на актива. В данъчен план предприятието начислява и изплаща равномерно данък върху печалбата при положение, че формира облагаема печалба.


А) Линеен метод
Линейният метод, наричан още равномерен или пропорционален, е единственият представител от групата на линейните методи и е дин от най-често използваните методи за определяне на амортизациите.

Като амортизационна база се използва амортизационната стойност. Амортизационната норма се изчислява лесно – като отношение на амортизационната база, взета за 100, и времето на полезно използване, т.е.:



АН=100 (4)

Т
където: АН е амортизационна норма

Т е срок на полезно използване на дълготрайния актив.

С други думи, амортизационната норма е реципрочна стойност на времето на актива, когато е изчислена в коефициент, а умножена по 100 – изчислена в процент.

Амортизационната квота за годината (АКг) се получава като амортизационната сума се умножи по амортизационната норма:

АКг=АСхАН (5)

100

Същият резултат бихме постигнали и ако амортизационната сума разделим на полезния срок на ползване на актива, т.е.



АКг=АС (6)

Т

Месечната квота е 1/12 от годишната.

Линейният метод не е пригоден за реално определяне на амортизациите при всички условия. Причина за това е възприетото условие на равномерно амортизиране. Тази амортизация не винаги съответства на фактическото изменение при използването на дълготрайните активи. Ето защо този метод е неподходящ при онези групи дълготрайни активи, при които използването е с различна интензивност или е в зависимост от фактическото състояние, което непрекъснато се изменя към влошаване.

Линейният метод е подходящ главно за дълготрайни активи, за които сравнително точно може да се определи полезният срок, каквито са стопанският инвентар, чието износване не е свързано с обема на производството или с други фактори. Приложим е също и при сгради и др., които са подложени на влиянието на едни и същи постоянни фактори, обуславящи износването им.

Съществена слабост на метода е трудното отразяване на моралното остаряване на дълготрайните активи в условията на ускореното научно-техническо развитие.

Независимо от посочените слаби страни това е един от най-разпространените методи. Разпространяването му се дължи на простотата на изчисляване. Амортизационните квоти се разпределят на равни части по години в разходите, респективно и в себестойността. Това облекчава прогнозирането и сравнимостта и прави метода лесно приложим.


Нелинейни методи.
Нелинейните методи на амортизация са приложени в САЩ през 1940г., в Германия – 1948 г., във Франция – 1960 г. Най-често използваните методи са “Намаляващ остатък” и “Кумулативен”. У нас нелинейните методи не са прилагани в миналото. Едва със Закона за счетоводството от 1991г. те са въведени и разрешени.

Тези методи се основават на виждането, че амортизируемите активи в различните периоди на своя живот се амортизират различно, неравномерно. Степента на амортизация с течение на времето на полезно използване намалява или се увеличава, т.е. амортизационната норма прогресивно нараства или намалява. Оттук и делението им на прогресивни и дегресивни.

Дегресивните методи се характеризират с това, че в началните години на полезно използване на дълготрайните активи амортизациите са най-силно изразени. Ускоряването е в различна степен, но във всички случаи се намалява инвестиционният риск. Тази група методи най-често се представя, както вече се каза чрез методите намаляващ остатък и кумулативен метод, но не се използва и т.нар. неравномерно дегресивен метод. От финансова гледна точка чрез тези методи в предприятието се осигуряват повече парични средства за възстановяване в началния период на функциониране на активите. В счетоводен смисъл дегресивната амортизация влияе за отчитане на по-нисък финансов резултат през първата половина от използване на актива. По отношение на данъците – прилагането на тези методи не влияе върху размера на начисления данък върху печалбата, тъй като превишението над данъчно признатите разходи за амортизация увеличава финансовия резултат за преобразуване в данъчната декларация.

Прогресивните методи имат обратна характеристика – в началните години на използване амортизационните квоти са най-ниски и постепенно се увеличават. Тази група засега се реализира чрез един единствен метод – прогресивен метод. Във финансов аспект в предприятието се осигуряват повече парични средства за възстановяване през втората половина от времето на използване на актива. В счетоводен смисъл прогресивната амортизация осигурява сравнително по-висок отчетен финанасов резултат през първата половина от срока на използване на актива. В данъчен аспект трябва да се има предвид плащането на повече данък върху печалбата в началото на функционирането на активите.

Изключителна амортизация:

При този вид амортизация за първата година от използването на даден актив се прилага изключително висока норма на амортизация. През следващите години от срока на годност нормата се определя по линейния метод или по някои от нелинейните методи.


а) Метод “Снижаващ се остатък”
Характерно за този метод е, че амортизационната база е променлива. Като такава се възприема амортизируемата стойност, намалена с начислените вече амортизации. Амортизационната норма е постоянна, но предварително е ускорена 1,5 до 2,5 пъти в сравнение с амортизационната норма при линейния метод.

Формулата, по която би могло да се изчисли амортизационната квота за която и да било година на амортизации i (Aki) е:

Aki = BixAHг (7)

100


където: Bi е амортизационната стойност, намалена с начислените до момента амортизации;

АНг е годишна амортизационна норма, получена като произведение от линейната амортизационна норма и коефициента на ускорение (напрежение), който варира от 1,5 до 2,5.

Амортизируемата стойност след всяка i-та година може да се третира като сконтираната амортизируема стойност на дълготрайния актив с ускорена амортизация, т.е.:

i

Bi=(1-AH ) x AC (8)

Особеното на този метод е, че като се използва тази формула амортизируемата сума никога няма да достигне до нула. Тя се приближава със скорост в зависимост от степента на ускорение, но никога не я достига. Затова през последните една или две години амортизацията е равномерна. Този начин на начисление е доста труден. Облекчение може да се достигне, ако формулата се развие. Тогава амортизационната квота който и да е период от използването на актива може да се изчисли по формулата:

T-t


(АС- Aki) х АНл х К (9)

Aki = 100

Посочената формула може да се използва за всички години без последните една или две години (t), когато амортизацията е равномерна. Ако броят на годините с равномерно амортизиране се означи с t, то формулата ще бъде валидна за всяка година I от 1 до t, тъй като n е последната година от полезното използване, т.е. диапазонът е i=1,2,……,T-t.

Анализът на този метод показва, че при него е променлива амортизационна база, а амортизационната норма е постоянна. Амортизирането е значително ускорено в началните години на използването на дълготрайния актив, а в последните се забавя, или методът има дегресивен характер. Тези белези са дали основание методът да бъде наречен още “константно-дегресивен”, т.е. с константна амортизационна норма, но с дегресивна амортизация.

Методът “Снижаващ се остатък” формира една значителна ускорена амортизация в началото на полезното използване на актива. С това инвестиционният риск се намалява.

Особеното тук е, че степента на ускоряване може да се регулира както с периода на полезното използване, така и със степента на ускорение. Това позволява на предприятието чрез своите предвиждания и в рамките на един и същ по продължителност срок на полезно използване да използва различно ускорение на амортизацията. Това дава възможност за отделните отчетни обекти и при един и същ метод, напрежението в амортизирането да се регулира. Тези особености правят метода подходящ за използване при:


  • дълготрайни активи с различна степен на инвестиционен риск;

  • обекти, подложени на значително и често променлива морална амортизация;

  • условия на свръхнапрежение в стопанската дейност още с придобиването на актива.

Методът е особено подходящ, когато дълготрайният актив се придобива с цел бързо насищане на пазара с продукция, но при подготвена и усвоена технология и организация на производство, търговска мрежа и потребители. Това са предимно моментите на експанзивната маркетингова политика.
б) Кумулативен метод.
Кумулативният метод често се нарича “метод на сумата на числата”, тъй като при установяване на амортизационната норма може да се използва сумата от поредните номера на годините на полезно използване.

Като амортизационна база се използва амортизационната стойност, която е постоянна величина. Амортизационната норма е променлива и е функция от поредния номер на годината, през която се използва дълготрайният актив, респективно на броя на годините, оставащи до края на предвидения полезен срок на използване. Нормата се определя като отношение между оставащите за използване за използване години и сумата на поредните номера на годините.

Този метод има общите характеристики, както всички дегресивни нелинейни методи. В началните години амортизациите са ускорени и постепенно затихват. Това ускорение обаче е функция само от срока на използването на актива и не може да се регулира по друг начин. Промяната в срока на полезното използване обаче не винаги е възможно, тъй като се излиза от рамките на реалното.

Методът е пригоден главно за случаите, когато по-точно може да се предвиди този срок, както от гледна точка на физическото износване, така и от аспекта на моралното остаряване. Въпреки това методът дава допълнително осигуряване срещу инвестиционния риск. Както всички дегресивни методи и кумулативният метод е по-пригоден при стабилизационна и най-вече при експанзивна политика. Не е много подходящ при новосъздаващо се предприятие с по-дълъг срок на достигане на пълния капацитет. Методът е подходящ главно за активните дълготрайни активи. Не е оправдан за стопанския инвентар, освен за електронното оборудване.


в) Неравномернодегресивен метод
Наименованието, с което е известен този метод, произтича от общия му дегресивен характер и нееднаквата му амортизационна норма през срока на използването на актива.

Амортизационната база е амортизируемата стойност и е постоянна величина. Амортизационната норма обаче е променлива с тенденция на непрекъснато низходящо намаление с константна величина К (стъпка на намалението) спрямо нормата от предходния период, или:



АН - АН х К (10)

Важно изискване тук е сборът от амортизационните норми за всички години да бъде точно 100.

Така посочените особености създават определени затруднения при изчисляване на амортизационната норма. Нормата за която и да е година зависи от размера на нормата през първия отчетен период, от срока на използване и от размера на стъпката.

От своя страна стъпката ще зависи от годините на използването на актива и от амортизационните норми през първата и последната година, или най-малко от първата, като за последната година нормата е резултатна от стъпката. При това сумата от амортизационните норми през първата и последната година не трябва да надвишава общо 50.

На тази основа стъпката К може да се изчисли по следния начин:

К = (2 х Т х АН1) - 200 (11)

Т х (Т – 1)

А амортизационната квота би се получила по следната формула:



Акi = АС х АН1 – К х (i – 1) (12)

100

Характеристиките на този метод са подобни на предходните, но по-плавни. Скоростта на намаляване на отчетната стойност и ускорението на амортизацията зависят от продължителността на полезния срок на използване и от началната амортизационна норма. На тази основа и стъпката се променя. Следователно регулирането на ускорението може да се постигне не само чрез срока, но и посредством амортизационната норма за първата година.

Посоченото прави неравномерно-дегресивния метод пригоден за използване, подобно на кумулативния метод и на метода на намаляващия остатък. Обаче затрудненията, свързани с изчисляване на стъпката на изменение на амортизационната норма, остават най-сериозната пречка за масовото му използване при ръчните методи на изчисляване.
г) Прогресивен нелинеен метод
Прогресивният метод спада също към нелинейните методи. Амортизацията се изчислява при постоянна база амортизационната стойност. Амортизационната норма е променлива-прогресивно нарастваща с постоянна стъпка (коефициент) през отделните години на полезно използване. Това предопределя и прогресивно нарастване на амортизационните квоти. През първата година на използването на дълготрайния актив амортизационната норма е най-ниска. Тя следва да бъде по-голяма от нула и по-малка от линейната амортизационна норма. Достигайки до размера на линейната амортизационна норма, методът се превръща в линеен, тъй като стъпката става нулева. Колкото по-малка е амортизационната норма през първата година, толкова по-висок е размерът през последната година, но максимално два пъти линейната амортизационна норма.

Стъпката при този метод може да се изчисли като се използва формулата:



К = 200 – (2 х Т х АН1) (13)

Т х (Т – 1)

А амортизационната квота би се получила:



Акi = АС х АН1 + К х (i – 1) (14)

100

И при този метод съществуват посочените вече ограничения, както при неравномерно-дегресивния метод, но проявяващи се в обратна посока. Ето защо и тук възникват затруднения относно изчисленията, които влияят върху приложимостта му. В условията на автоматизация тези пречки се избягват.

Прогресивният метод създава условия за забавено амортизиране в рамките на ограниченията. Забавянето може да се регулира със срока на използване, а също и с началната амортизационна норма и със стъпката.

Методът е подходящ в условията на постепенно увеличаване на мощностите и постепенно достигане на пълния капацитет. При това положение обаче рискът от морално остаряване преди е по-висок. На тази основа и свързаният инвестиционен риск нараства. Следователно прогресивният метод би следвало да се прилага само при условия на слаб инвестиционен риск.



д) Функционален метод
При този метод амортизацията е функция от възможниа за изпълнение обем работа и фактически изпълнения обем.

Формулата, която може да се използва е:



АК = АС х Q (15)

Qmax

където:


АК – амортизиционна квота;

АС – амортизируема сума;

Q – фактическа производителност;

Qmax – максимална производителност;



Този метод е пригоден за използване при дълготрайни активи, за които полезния срок на използване не се изразява във време, а в производителност.

Функционалният метод отчита сравнително най-точно физическото амортизиране, особено при прогнозиране на производителността през целия полезен срок. Негов недостатък е, че не отчита моралното остаряване. За отчитане и на физическото и на моралното остаряване се прилага комбиниране на функционалния с линейния метод.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница