Методи на социална работа в група учебно помагало по групова 1'авота



страница1/3
Дата20.08.2018
Размер0.54 Mb.
#80895
  1   2   3
СТЕЛА СТОЯНОВА

МЕТОДИ НА СОЦИАЛНА РАБОТА В ГРУПА



УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ГРУПОВА 1'АВОТА

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. Въведение

1. Комуникациите в група

2. Характеристика на група

3. Структура на малката група

4. Цели на групата

5. Норми на групата


  1. Социално-емоционално развитие на групата.

  2. Емоционална интелигентност

8. Стилове лидерство в група

9. Видове поведения в група - роли.

10. Формиране на решение в група.

11.Власт и влияние в група

12. Социометрията като метод за изследване на груповата динамика

13. Кризи и кризисни интервенции в група

14. Комунална социална работа

15. Тестове по групова работа

ВЪВЕДЕНИЕ:
В настоящото ръководство методите за социална работа са разгледани на ниво - група. Функционирането и закономерностите на малката социална група представляват интерес за студентите, обучавщи се в помагащи професии. Групата е феномен в обществото и механизмите й за развитие могат да бъдат изучени и контролирани. По-надолу са разгледани някои начини, които правят възможно опознаването и упрвлението на различни групи, контингент на социалната практика.

Характеристиката на груповата динамика е еднакво валидна както при групи за обучение / студенти /, така и за целеви групи.

Описани са някои характерни за малката група процеси като -вземане на решения; формиране на поведение в група; групово лидерство и други.

Материалът с поднесен под форма удачна за обучението на студенти от специалността "Социални дейности" като бъдещи ръководители на групи. Всички групови механизми са разгледани от гледна точка па управлението им от бъдещия ръководител. В процеса на усвояване на груповите процеси се изисква студента да бъде поставен в положението на редови групов член / п група за обучение/. Тази постановка ще му помогне да "усети" груповата динамика . Етичните норми на социалната работа предполагат равнопоставеност, която може да бъде осигурена, само ако социалният работник е преминал през всички нива на груповата йерархия. Тази постепенност в обучението позволява на студента да види работата на груповият водещ на две нива:

1/ ниво групов член;

2/ ниво групов ръководител;

Теоритичните знания и практическите умения по социална работа и група са добра предпоставка за адекватност и компетентност на бъдещият професионалист.

В помагалото са ползвани следните литературни източници:

1. Магк Оое1, Ре1ег МагхЬ, ТЛЗК-СНМТКШЗ <ЮС1ЛЬ \УОКК, Еп§1апс1 -АКЕМА, 1994

2.Бау1<1 Но\уе, АТТАСНМЕЬГГ ТМЕОКУ Н Ж ЯОС1Л1, \У()КК РКЛГПП',, Еп^апо1, МАСМ11ЛАН, 1995

3. Магк Оое1, ТЕАСН1МС 80С1А1. ШЖК РКАСПСН, 1'пцЬт1, ЛК1-МЛ,19%

4. Стоянова Ст., Йоргова М. ГРУПОВА ДИНАМИКА, изд. МТУ, 1998

5. Джонев С, СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ, том 3, Софи-Р, 1996

тема 1: КОМУНИКАЦИИТЕ В ГРУПА
Групата с градивен елемент на обществото. Всеки членува поне в няколко групи - семейство, приятелски кръг, спортен клуб, колегиална

общност и други.

Групите играят важна роля за разпространението на информация,

оформянето на лични мнения и вземането на решения.

Групите също така спомагат за оформянето на индивида - като личност и като личност изразяваща определено мнение. Всеки човек се развива в някаква група: в семейство, в социална класа, сред връстници и приятели. Развитието на личността, възприятието и говоренето се формират в така наречените начални групи /семейство, училище/. В групата се придобиват качества, трупа се социален опит, усвояват се умения.Всеки индивид на свой ред допринася за формирането на другите.

Би било погрешно, ако предположим, че началните групи се основават единствено на любов и хармония. Това единство не винаги е дефинирано и в повечето случаи е поставено на конкурентна основа. По въпреки несъвършенствата си , на практика семейството се явява като универсална група за всички времена.


-Мотивация за членство в група-
Хората образуват групи или са членове на такива по различни

причини:


- неформални - когато хората взаимно си допадат;

- заради дейността - създават клубове, сдружения, партии и други;

-заради целта - съидейници членуват в групи с обща цел: Гринпийс, Екогласност, Гергьовден и други;

- заради социалния контакт - това е най-често срещания и важен мотив за • членство в група.Човек членува в дадена група, за да се развива, за да

получи признание и уважение от себеподобни.

Всички групи показват аспекти на работа и удоволствие, като двата елемента се редуват, с изключение на приятелските групи, където присъства само удоволствието. Когато човек се включи по икономически или други социални причини в някоя група, той се присъединява към другите независимо от различията. Дори в групи, където приоритет е работата, удоволствието отново се търси. Ако не бъде намерено, под съмнение се поставя съществуването на групата или оставането на някои нейни членове.


-Обществени функции на групата
а/ стабилизират и продължават развитието на обществото, /доколкото споделят неговите норми и ценности/;

б/ стимулират солидарността на членовете;

в/ могат да променят и създават норми;

г/ предават информация и знания - в групата и извън нея.


-Що е група?
Определение: Събирането най-малко на двама индивида, които имат редовен личен контакт, имат обща цел и осъзнават съществуването си като група.

Шоу /1976г./ дели малките групи според следните признаци:

- по общ начин на възприемане на действителността;

- изхождайки от индивидуалната мотивация;

- изхождайки от целите на групата;


  • изхождайки от зависимостта между членовете.



Цялостта на групата може да бъде описана по два различни начина:

- като сбор от всичките и членове;

- като развиваща се връзка между членовсте на групата.

Съществуват различни причини за да бъдеш член на дадена група.Най-съществените от тях са:


а/ социални - хората могат да задоволяват социалните си потребности, когато са изпълнени условията за възникване па приятелство / близост, чести контакти, външно привличане, сходство във възгледите/. Въпреки че приятелите си приличат един с друг много повече, отколкото с останалите, оказва се че приятелството се крепи много повече на сходства в схващането за идеал, отколкото на самите сходства. Определени хора стават приятели, защото всеки представлява за другия, това което той самият иска да бъде;
б/ свързани със задачата - когато целта на различни индивиди е сходна, то членството им в дадена група е мотивирано.
Ако членовете на групата не са в хармония един с друг, то тогава не може да се получи добър колектив. Ако в групата има повече от една доминантна фигура, тя не работи добре. При авторитарен тип ръководител и демократично настроени членове или обратното се намалява енергичността на групата, комуникацията не е ефективна, повишава се конфликтността и съвместната работа на върви. Хората чувстват, че са една група когато биват оценявани и се радват на някакъв престиж.

Условие за добра съвместна работа е сдиннодушето по отношение на целта на групата. Това може да се постигне по-лесно, когато една група се сформира доброволно на базата на съвместни цели и съвместно ги променя, ако е необходимо.

Оценката на индивида, членуващ в група също действа стимулиращо. Развитието на групата е процесът, при който чрез спадове и възходи се развива един модел на взаимодействие, който е подходящ да извърши определена задача и същевременно да задоволи социалните потребности на членовете.


  • Характеристика на сънмсстната работа

Ако някой иска да постигне дадена цел, която с над индивидуалните му възможности, трябва или да се откаже от нея или да работи заедно с други. Когато хората искат да работят с други, за да постигнат целите си. Изисква се да съществуват и някои общи неща, които да ги свързват:

а/ съдържанието/целта / или върху какво се работи?/ - наред със съществуващите оспорвани интереси, трябва да има един общ интерес поради формата на интегрирана обща цел, проблем или задача. Трябва да се работи в една посока, при което всички членове постепенно да могат да разберат, че за тях това с добре.
б/ структурата /или как да се работи?/ - трябва да има общ план и споразумение за пътя, но който ще трябва да се постигне целта или начина, по който ще се заеме групата с проблема. На членовете трябва да им е ясно, кои правила важат, какви методи и средства се прилагат, кой с какин правомощия разполага.

Като изходна точка се ползват ценностите , които дават представа за смисъла на съдържанието, целта и структурата на съвместния процес. Оттук може да стане ясно, че оценката за понятия като цел, време и т.н. може да се различава от индивид до индивид и от култура до култура.




  • Проблеми при съвместната работа

Проблемите при съвместната работа могат да се проявят в областта на съдържанието, процедурата или процеса. В тези случаи помагат да се наблюдават следните видове поведение по отношение на:

- съдържанието - говори се, за да се говори за нещо - абстрактно, безлично, на неангажиращо ниво, на различни теми . Подхващат се различни теми, развиват се теории, подхвърлят се хипотези , дават се ненужни съвети и т.н.

- процедурата - повтарят се до безкрайност и се разискват споразумения, правила, схеми, дневен ред и т.н. Организацията на самата работа взема превес над работата. Участниците взаимно се убеждават и спорят за дреболии от организационен характер.

- процес - процесът като такъв не се поставя на дневен ред. За да се прекрати порочният кръг от говорене за дреболии е необходимо да се постави на дневен ред темата за процеса. Участниците да споделят какво смятат за приноса на другите във връзка със собствената и общата цел.

5 . Могат да възникнат противоречия и конфликти, защото проблемите се дефинират по различен начин. Във всяка група съществуват борба за власт и различия в схващанията. Редовното разглеждане на процеса на съвместна работа и търсенето на значението, което се придава на съдържанието и процедурата е начин да се постигне едно добро междукултурно сътрудничество. Важно е да се вземе под внимание и различната ценностна ориентация. От значение е са социалните умения в областта на вербалната и невербалната комуникация, езиковата бариера, различията в темперамента, стериотипите и предразсъдъците.


тема2: ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГРУПА


Интересуваме се от добре работещата група. За нормалното функциониране на групата са необходими някои условия. Ако съществува преобладаващ комплекс от тези условия можем да разчитаме на добро сработване.

-условия за добро функциониране на група-

а/ членовете да са удовлетверени от участието си - да имат ясна цел и да я считат за достижима;

б/ личните намерения да съвпадат с груповите - необходима с гласност при определянето на груповите цели и дейно участие на всеки член;

в/ ако никой не работи под възможностите си - спестяването на лични усилия в груповата работа не може да остане незабелязано. Това "икономисване" на сили действа дестабилизиращо на съвместната работа и води до пасивност и конформизъм;

г/ всеки от членовете счита за правилно разпределението на ролите и влиянието в групата - удовлетвореността от личното участие в полза на груповите цели стимулира към активност;
д/ съставът на групата е в равновесие - има се в предвид - пол, възраст, етническа и расова принадлежност, интелектуално равнище, интереси, образование. Малцинствата в групата се чувстват дискриминирани;
е/ всеки от членовете има голяма роля при формирането на решения и ползва наличната информация;
ж/ групата има ясно очертани граници;
з/ ръководителят е подходящ.
-типове попадения в група-
Условно могат да бъдат разграничени и следните проявления:
а/ стимулиращо изпълнението на задачата;

Условия за проявата на това поведение са:

- целта на груповата работа да е ясна;

- да не се отдава внимание на външния свят;

- обема на групата да е оптимален;

- членовете на групата да са със сходни референтни рамки;

- да е ясно кой е ръководителят.
Други необходими условия:

- мястото на груповата работа да с подходящо;

- членовете да проявяват усърдие;

- да им стремеж към една и съща цел;

- да се използват дарбите и опита на участниците;

- в случай на нужда да се ползва опит от вън /от специалисти/;

- да се стимулира участието на всеки член от групата;

- да се създаде добра организация;

- да се апелира към изпълнение на отделните задачи;

- да се стимулира отговорност към взаимоотношенията в групата;

- да се поддържа подходяща дистанция между членовете и ръководителя на групата;

- да се обръща внимание на аутсайдера в групата;

- да се обсъждат възникналите чувства в групата - "чувствата са факти";

- да се общува със "смущаващите" членове в групата;

- ръководителят да се противопоставя на подтискащата комуникация;

- да се обсъждат взаимоотношенията в групата;


б/ деструктивно поведение - пречи при изпълнение на задачата.

За отстраняването му помагат следните условия:


1. В групата да не се говори със заобикалки, което включва:

- когато някой изказва мнение, да не е под формата на въпрос;

- когато се има в предвид нещо конкретно, да не се използват неточни изрази като "общо взето", "по принцип", "така е прието" и т.н.

- когато "Х" иска да каже нещо на "У" да нс се обръща към цялата група;

- когато се дава мнение да не се употребява безличната форма "ние", "а:»" -1л. ед. ч 2. Ръководителя да се противопоставя на подтискащата комуникация, като под подтискаща комуникация се има в предвид:

- да не се използват трикове;

- да не се използва псевдокомпетентност, като се напада самочувствието на някой от членовете;

- да се зачита приноса на всеки от участниците в групата.


3. Всяка среща в групата да завършва с положителна обратна връзка.

тема 3: СТРУКТУРА НА МАЛКАТА ГРУПА
Цялото множество съществуващи социални групи могат да се разделят на няколко класа по големина:

- микрогрупи /минигрупи/;

- макрогруни.

Качественият белег, по който се разделят макрогрупите е, че контактите между членовете са опосредствани или въобще несъщсствуват. Не всички участници имат възможност за пряко взаимодействие помежду си, макар че такова се осъществява. Дори не всички се познават лично и елементът анонимност и необозримост е присъщ за протичащите процеси. Въпреки това тези групи съществуват като обособени цялости, обединени от свързващата ги дейност, социална функция или общ атрибут. В количествено отношение те могат да бъдат стотици, хиляди, милиони.

Отличителният белег на микрогрупите е, че всички членове имат личен контакт помежду си, общуват непосредствено и регулярно си взаимодействат. Броят им не надвишава 20-40 души. Факитчески това е оптималният брой хора, които могат да си взаимодействат лично при осъществяването на някаква обща дейност.

Относно долната граница на микрогрупите, то тя може да бъде двама-трима човека. Някои считат, че най-малкото количество хора, които могат да образуват група трябва да бъде трима човека, което осигурява изпълнението на основните групови роли - взаимодействащи си индивиди и социална среда.Последната не бива да се пренебрегна при дефинирането на група, заради значението й като външен субект на нормата, като психологически фактор и социален натиск. Ето защо се счита, че най-малкият размер на групата е трима човека, а за диадите е запазва терминът "минигрупа", където отсъствието на третият е задължително, а отношенията до голяма степен са импровизирани на взаимнодоговорна основа. Според една друга класификация групите могат да бъдат:


1. дисперсни - заради високата си степен на разсейване и разсредоточване / например етническите групи на циганите, евреите/;
2. контактни - хората се намират в пряка комуникативна връзка едни с друг / семейство, професионална среда/;

3. номинални групи - мярката за принадлежност се свежда до това, доколко отделния член носи нейните белей. Това са нереални групи, формирани на базата на абстрактно обобщение. Членовете се свързват но-скоро от идеала, отколкото от конкретната си принадлежност;

4. реални групи - членовете са обединени от обща дейност и са функцинално взаимозависими. Тези групи имат изградена структура на взаимодействие и обща комуникация;

5. формални и неформални ;

6. малка група - като самостоятелен обект за изследване я определя Курт Лсвин:
Определение: малка група - органично единство, измененията в едната част , ма което се отразяват и изменят другата.
За малката група са характерни вътрсшногрупови отношения: конфликти, изработване на групови решения, конкуренция, групова дискусия, борба за лидерство и др.

Л. Фестингер дава определение за груповата сплотеност: О: групова сплотеност - сума от всички сили действащи върху членовете на групата, за да ги прикрепят към нея.

Сплотеността има три източника:

1. привличане на отделните членове на групата;

2. привличане на групата като цяло;

3. привличане към дейността на групата.

Функционален фактор за битието на групата е динамичната взаимозависимост - в смисъл, че събитие, което действа върху един член на групата, въздейства и върху останалите.

Групата създава представа за участниците й, моделира начинът им на самоопознаване. Групите са източник и среда за възникване на ролите, нормите, моделите на поведение, с които индивидите се идентифицират и приемат за своя същност.

При участието на индивида с другите в процсса на социална идентификация, стериотинизирайки себе си и другите, индивидът им преписва свои цели, а техните приема за себе си. Именно това общо, колективно обезличаване на индивидуалните Аз-ве, включително и на собственото Аз, създава чувството за "Ние" - взаимна сплотеност, сътрудничество,

9 единодействие и общи нагласи.

В динамичен план с важно да с изтъкне определението на групата като субект - хорн, действащи съвмсстно като единно цяло. Групата с всяко обединение на хора, включени в последователна, координирана дейност, която съзнателно или безсъзнателно с подчинена на някаква обща цел, постигането на която ще донесе на участниците някакъв вид удовлетворение. В този смисъл , ако я разглеждаме като обединена дейност, то я се състои от сегменти на поведения.

В структурно-функционален план групата е съвкупност от положението на индивидите в трайна форма при спазване връзката и отношението им един към друг или, групата е едни вид "социална мрежа от статуси и роли".

Джон Търнър дефинира три основни емпирични черти на членството в групи:




  1. критерий за идентичност - множеството от хора трябва да се самоопредели като група и да бъде определено от другите като група;

2. критерий за взаимозависимост - най-важната характеристика за определянето на една общност като група;


3. критерий за структура - социалното взаимодействие е организирано и стабилизирано от система ролеви, нормативни и ценностни регулатори.

Обобщавайки, можем да кажем, че малката група е множество от хора, споделящи обща идентичност, взаимозависими при задоволяването на нуждите си, споени от взаимно привличане и организирани в определена социална структура.

тема4: ГРУПОВИ ЦЕЛИ

Индивидите участват в група, защото очакват, че от нея ще получат повече , откотлкото ако не участват в такава.

Личните мотиви могат да се характеризират , както като ориентирани към личността, така и като ориентирани към групата. На тези мотиви трябва да се гледа като на комбинация от индивидуален и групов интерес. Ориентираните към личността мотиви съществуват преди всичко за постигане на лични цели - като при групи за занимания, терапевтични групи и т. н.

Други принадлежат към дадена група, имайки мотив, който се нарича ориентиран към групата. Т.е. те приемат целта на групата и се нагаждат към нея, въпреки че постигането на тази цел не обещава да им донесе лична изгода. Те се задоволяват с резултатите, които са полезни за групата като цяло.


В идеалният случай, всеки трябва да се изкаже но повод приемането на целта, но това рядко се случва. Някои хора но природа говорят по-добрс и по-убсдително, отколкото други. Някои говорят за много неща наведнъж, докато други говорят само за тези неща, с които не са съгласни. Трети - нсучастват. Не с изключение и използването на некоректни средства за постигане на целите. Формирането на решение и определянето на целта от определени членове на групата, а понякога и само от един човек се оправдава от ефективността. Приема се, че ръководителят на дадена група най-добре знае кое е полезно за нея, че специалиста е по-наясно с груповите интереси, отколкото редовия участник.

Имайки в предвид казаното до тук по отношение на двата вида мотивация на членовете при определяне на целите, могат да се видят някои разлики в поведението. Ако в една група преобладават мотивирани към групата, членовете ще постигнат целите си с помощта на на методите -за решаване на проблеми, което ще рече: обмяна на информация, мнения и оценки. Ако личните мотиви имат превес, целите вероятно ще с определят едва след привеждане на доказателства, преговори, уговорки и сформиране на клики.

При определянето на целите всеки получава възможност за изказване на мнението си и планът се съставя въз основа па разглеждането на алтернативи, средства, фактора време и вероятността за успешен край.

тема 5:ГРУПОВИ НОРМИ


1. Създаване на груповите норми.

Създават се с цел намаляване на конформизма, манипулацията, пасивността, стадния инстинкт и посредствеността в групата.

Хората се нуждаят от групи но практически и социални причини. Който не принадлежи към група е заплашен да изгуби опорните си точки. Индивидът се нуждае от подкрепа на личността си, от ценности и убеждения. Затова той трябва да бъде разбран и оценен от една или повече групи, които той смята за подходящи. На това се противопоставя схващането, че членуването в рупа е удар върху индивидуалността. Ако индивида иска да получи подкрепа и на свой ред да даде такава, трябва да приеме някои норми, ценности и убеждения на групата. Не е нужно хората да приемат всички норми на групите, в които членуват, но да се съобразяват с тях - ще им се наложи.
О: Социални норми - правила на поведение, за които се знае, че са валидни, т.е. че се приемат от обществото.

Груповите норми са не само изключение от социалните, те се създават, защото мненията не съвпадат с общовалидните.


О: Груповата норма показва какво очакват членовете един от друг и как трябва да се държат. Те са правила за поведение приети от групата.

Социалните норми действат регулиращо и определят границите, рамките, в които може да се извърти сформирането на група. Създаването на група е намек за съмнение в стойността на придобивките на едно общество. Те възникват възоснова на необходимост, която не може да бъде задоволена при съществуващата структура. Значението ла една група по същество се състои от възможност, в една относително отделна част от една социална структура отново да се подложи на тест стойността на съществуващите схващания.

Една група е представител на една ценност за своето обкръжение. А груповите норми се базират върху ценностите.

О: Ценност - оценка, която се свързва с определено поведение, предмет или случка.

Недоволството от съществуващия ред генерира образуването на групи със свои собствени ценности и норми.

Явлението на сформиращите се групи е обяснимо само тогава, когато се взема под внимание функцията, която тези групи изпълняват и по-голямата социална общност, в която действат.




  1. Видове норми:

а/ норми свързани със задачата - улесняват процеса на групова работа,

създават правила, които установяват начина на действие;
б/ норми свързани с общуването - определят "бон тона" на групата; дават граница между добрата и лошата комуникация; способстват съвместната работа; създават групов жаргон, който сближава членовете на групата; парират комуникативните недоразумения; определят реда и времетраенето на отделните изказвания; изискват участие от членовете чрез изразяване на лично мнение, спомагат за изграждането на групов стил за разговор;

в/ норми по отношение на мненията - кога и как се дава мнение; как се приема мнение; издържаност на мнението;


г/ мода - групов жаргон, групов начин на обличане, обща музика, общ клуб и т.н.

3. Начини за възникване на нормите в група:

а/ чрез внос - приети от външната среда, други групи и т.н.
б/ чрез дейността - норми възникнали по повод на съвместната работа и наложили се като необходими ;

в/ чрез случайността;

г/ чрез властта - норми наложили се от лидера - формален или неформален; норми наложени от имаща влиянис част от групата;

д/ чрез обществени фактори - ако обществото изисква спазването на определени правила, за да може групата да съществува.


3. Функции на нормите:

а/ да регулират груповите отношения;

б/ да стабилизират - груповата работа и груповите отношения;

в/ да дават сигурност - порядъка създава увереност, че групата работи добре;

г/ могат да действат задържащо - ако са прекалено много; ако са педантични, ако не са базирани на общото мнение; ако са авторитарни;

д/ запазват единството на една група - създават облик на груповото поведение, което е елемент на съпричастност.


4. Причини за отклоняване от нормите:

а/ непознаване на правилата - групата трябва да бъде запозната с общите парвила и да участва в създаването им;


б/ независимост - бунтарския дух на някой от членовете е пречка при действието на груповите норми; ако с неоснователен, т.с. неподкрепен от мнозинството, трябва да бъде елиминиран;
в/ възможни реакции на групата, спрямо отклонилите се:

в.а/ убеждаване;

в.б/ подвеждане;

в.в/ нападки;

в.г/ ултиматум.
5. Подходящи групови норми за група, която отказва да работи.

Ако груповият водещ попадне на група, която няма желание за работа или по една или друга причина отказва да работи, от полза могат да му бъдат следните групови норми:


§ да се предложи на съмняващите се известно време да останат като наблюдатели;

§ да се предложи на отказалите се да представят гледната си точка пред групата - дискусията е ценна защото дава представа най-малко за две противоположни мнения;

§ груповият водещ настоява за изпълнението на задачата, като обещава да се обсъдят неприятните и страни;

§ груповият водещ поставя въпроса : Винаги ли човек е напълно искрен в действията си?

§ Водещият може да предложи друго упражнение - със същите цели. Или: водещият предлага на групата сама да измисли упражнение със сходни цели. Забележка: в повечето случаи групата се връща към първоначалния вариант.

тема 6: СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ НА ГРУПАТА


1. Прилики и разлики в развитието на група.

Всяка група е уникална. Развива се по свой собствен начин от изходната си точка и в свое собствено темпо. Груповата работа с резултатът от една задача и начинът, по който хората си въздействат един на друг и на задачата. Контекстът на организацията и обществото, в които се развива групата, определя естеството и успеха на това сътрудничество. Групите са различни, но въпреки това могат да бъдат отбелязани някои прилики в развитието им.

Съществуват множество модели за развитието на групата. Процесът на развитие на групата най-ясно се вижда п групите, където няма ръководни фигури, като приятелските групи, групи за терапия, групи за трениране на социални умения. Тъй като целите на тези групи са от социално-емоционално

естество, не с учудващо, че повечето модели изясняват социално-емоционалната страна на груповото развитие.

Тук ще се спрем на модела, разработен от Шутц /1975г./, тъй като е с ясна практическа насоченост. Според него трите основи нужди на индивида са: признание; влияние и афекция /любов или привързаност/. '' • !

Правилата, по които се развива една група, натоварена със задача за изпълнение, определят и фазите за решаване на проблема:// създаване на представа; 2/ създаване на мнение и 3/ формиране на решение.

Различията в очертаните фази се дължат на естеството на задачата. Разбира се процесите на развитие на групата и тези на решаване на проблема почти винаги вървят паралелно. Всяко взаимодейстиве на групата има социално-емоционални аспекти и такива, свързани с поставената задача. 2. Фази на социално-емоционално развитие на групата.

Всички групи преминават през едни и същи основни проблеми или фази на развитие, в повечето случаи в определена последователност. Тези фази са условно определени, тъй като решаваните проблеми не възникват в строг ред. Всички групи се въртят "спираловидно" около трите основниш проблема. Според това дали една група с в състояние по-добрс да рсши основен проблем, може да се отбележи напредък но отношение на следващия основен проблем и да се стимулира изпълнението на задачата.

В идеалният случай необходимостта от признание, влияние и афекция би трябвало да бъдат задоволени нослсдватслно, и един и същ момент и в една и съща степен за всички членове на групата. Идеален случай обаче в практиката не съществува.

а/ първа основна тема - признание

Признанието или съпринадлежността /инклузия/ засяга аспекта "вън или вътре" - по отношение на групата. Решението да се присъединиш към група или да създадеш група с вече взето. Все още не с ясно доколко искаш да бъдеш и можеш да станеш член на тази група. Членовете на групата решават въпроси свързани с идентичността. Става въпрос за чувството да бъдеш приет, разбран и защитен.

Една такава несигурна ситуация може да предизвика различни видове поведение. Например позиция на нападение - ако някой от членовете, който явно е сигурен в себе си и иска да обърне ситуацията в посока на своите виждания и търси близост. Такъв човек неволно, но ясно показва резервите си по отношение на съпринадлежността си към групата.

В нови групи хората си говорят за незначителни неща - за времето, филмът който са гледали, как са прекарали уикенда. Тези несъществени разговори, обаче служат като първи опит за опознаване. Говори се много, но

15 рядко някой вниква в думите на другия. Но много се слуша и много се наблюдава. От значение са ритуалите, свързани със запознанството, как другите се прсдсатапят, какво избират, дали се усмихнат.

• Карл Роджърс нарича тази фаза "бягане п кръг", "учтива фаза" или "ориентация". Предполага се, че н тази фаза члеионете на групата се концентрират първо върху взаимоотношенията си с ръководителя и чак тогава върху взаимоотношенията си с останалите.

Членовете на групата внимават да разберат значението, което ръководителят отдава на тази група: доколко той има отношение към това, което се случва в групата; до каква степен показва интерес към членовете на групата; навреме ли идва; какво пренебрегва, за да присъства на сбирките; старателно ли се подготвя? От значение е начинът, по който се предсатавя и неговата прямота. Тези неща до голяма степен предопределят и представянето и включванията на групата. Ако ръководителят покаже готовност за поемане на рискове, то и групата ще бъде по-склонна да рискува.

След като първоначалния интерес към ръководителя бъде задоволен, вниманието се насочва към отделните членове на групата. Защо те са тук? Идват ли навреме? Пасивни ли са или активни?

Характерни за тази фаза са решенията на групата за работното й време, пушенето и други подобни въпроси, които дават възможност да се прецени, доколко е важно за другите да бъдат членове на групата.

б/ втора основна тема: влияние

Ако усещането за съпринадлежпост вече с затвърдено, тогава идва ред на проблемът за разпределение на влиянието: аспекта "отгоре или отдолу". Членовете вече са преодолели първоначалната си несигурност, говорят по-свободно и все повече се застъпват за интересите си. Вече сме получили резултат за това какво може да даде тази група и за първите норми за общуване между отделните членове. Разрешена е взаимната критика , но и критиката към ръководителя.

Топа за което стана въпрос с да се намери място в "йерархията на групата". Членовете па групата внимателно преценяват силите си, при което всеки се сдобива с толкова влияние, колкото смята, че му се полага. Силната зависимост от ръководителя в първата фаза прави възможна борбата за влияние. Трябва да бъдат взети решения за задачата на групата, целите и методите на работа.

Някои от членовете на групата напълно се въздържат от лична отговорност, обратно на някои други, които искат да поемат по-голяма отговорност. В тази фаза групата създава своя собствена култура като се стреми към дейност, заради самата дейност.


Ако групата има официален ръководител, поведението на членовете ще се движи между двете крайности: стремеж да му се отнеме част от влиянието в контраст с опитите да му се прсхърли отговорност за всички взети решения. В този фаза ръководителят може да очаква остра критика. В критиката участват всички членове на групата - вербално и нсвсрбално.

Как членовете се борят за власт в една група се вижда най-добре в групи, където няма официален ръководител. Много бързо на преден план излизат хора, които са свикнали вече да имат влияние в други групи. Намек за тази борба за власт е уж безобидното питане, дали не трябва да се избере ръководител. Прави се предложение за гласуване, което вече е ръководно поведение. Правят се множество предложения, при които никой не слуша другия - в такъв момент не е важно кой какво казва. В тези случаи не става въпрос за съдържанието на предложенията, а за самото влияние. В такава несигурна ситуация не се толерира потушаването на борбата за власт или установяването на примирие. То би било привидно и краткотрайно. Ако в посочената ситуация има много хора, които държат да се ускори груповата динамика, най-вероятно те ще приемат предложението със скрита ирония и питащия ще приеме поста сн с учудване, но и с благодарност. Благодарността е важна, тъй като тя ще стимулира личната му отговорност към групата.

В тази фаза групата започва да придобива свой собствен облик, хората се опознават. Стериотипите от първата фаза вече са заличени. Чувствата на симпатия и антипатия придобиват конкретна форма. На тази база и на база споделени интереси се образуват подгрупи и клики. Ръководителите на тези клики използват своето влияние срещу ръководството, при което не става въпрос дали ще бъде победена управляващата подгрупа, а дали ръководството ще заеме страна. Чувството за солидарност все още е слабо развито.

Изразяват се преди всичко отрицателни чувства, но това става скрито, като че ли групата е подложена на тест за издържливост. Откритото демонстриране на привързаност и симпатия изисква по-голяма сигурност и по-силна сплотеност, отколкото съществуват в тази фаза. в/ трета основна тема: афекция \

Основният въпрос в тази фаза е : "Колко давам аз от себе си за другите и колко те дават за мен? и "Колко устойчива е тази група?" Тук основният проблем е свързан с границите на близосттта - желание за скъсяване на дистанцията и страх от прекалената близост. Темата е : близо или далеч.

Характерен е следният вид поведение: изразяване на положителни чумтна, на пряка лична враждебност, завист, рсвност, образуване на двойки или най-общо казано много силни чувства в новосъздадените двойки.

17 Тъй като принадлежността към групата, задачата и сферите на влияние вече са установени, групата може да се насочи към интензивна съвместна работа. В тази фаза усилено се работи над сполотеността на групата. Тук може да се забележи все по-често употребяваното "ние", "нашата група". Групата създава собствени обичаи, жаргон, понякога излизат заедно, празнуват рождсни дни. Взиманите решения в тази фаза рядко са решения на мнозинството търси се компромис, решения които са пиремливи за всеки / консенсус/. Отделните членове все повече се интересуват един от друг и от миналото на останалите. Хората в групата се изслушват и се говори по-директно. Когато се дава мнение се говори в 1л. ед.ч. "аз". Това е показател за поемане на лична отговорнос върху думи и действия, отговорност която можеш да поемеш само ако има взаимно доверие. По-открито се изразяват чувствата, даже и положителните. В групите с по-голяма продължителност се създават приятелства и по-тесни връзки. Ако във втората фаза борбите за власт са преиаситили групата, сега може да се появи друг проблем. За да не застраши собственото си съществуване групата може да избягва всякакви конфликти и да подтиска всяко отрицателно чувство, за да се запази сполотеносттта. Сега отношенията се диктуват от една прекалена дружелюбност и поносимост. Едва когато отново с възможно да се изказват и отрицателни мнения започват да се развиват по-нюансирани взаимоотношения и групата узрява.

г/ проблеми свързани с привързаността:

- борба за влияние над ръководителя;

Точно както и при предните основни теми вниманието се насочва към ръководителя. Членовете искат да го опознаят по-добре и най-вече да разберат какво изпитва към групата. Тук се забелязва всеки израз на симпатия и антипатия към ръководителя. Това понякога може да породи детска ревност или завист, членовете на групата се "състезават", за да привлекат вниманието на ръководителя. Ако ръководителя има неблагоразумието да излъчи любимец, то този любимец трябва да се натовари с чувствата на останалите от групата. В групи с по-голяма продължителност не са изключени и прояви на сексуално привличане, така че ръководителят трябва да бъде по-внимателен.

- алтернативно общуване;

В тази фаза не всеки е приятен на всеки, но членовете на групата все по-ясно осъзнават какво изпитват един към друг и го изразяват. Подгрупите в тази фаза по-често се образуват, заради привързаност или приятелство, отколкото, заради взаимни интереси. Уреждат се срещи извън рамките на групата и това алтернативо общуване понякога може да застраши сплотеността на самата група. В групите в които има дистанция между членовете н ръководителя, поради неразрешени проблеми, свързани с

разпределение на влиянието, образувалите се двойки могат да останат единствена възможност за това.

- изкуствена добронамереност;

- създаване на двойки;

Тъй като темата на тази фаза привързаността, то и възможните проблеми в тази област са изкуствената добронамереност и твърде високата степен на образуване на двойки. Следствие от тези проблеми са създаването на обстановка на недоверие и несигурност.

В групите с кратка продължителност вниманието често пъти е насочено до такава степен към задачата, че тези проблеми остават неразрешени. В групите с по-голяма продължителност тези проблеми са по-ясно изразени. Събирания, приятелства, влюбване, със съпътстващите ги ревност, завист или съперничество между конкурентите се развиват навсякъде, където хората работят по-дълго време заедно.

Основните теми признание, влияние и афекция са както задачи свързани с развитието на групата, така и проблеми на всяка група. Ефективно е само внимателното съпътстване. То се състои от помощ за осъзнаване на основните теми и начинът, по който групата ги приема, а също така и стимулиране за осмисляне на тези теми толкова добре, колкото една група може в даден момент.

3. Разпадане на групата.

Разпадането на групата преминава през същите основни теми като създаването й, само че в обратен ред и всичко протича по-бързо. Участниците преразглеждат взаимоотношенията си, стават по-разкрепостени и пече се говори за приятелства извън групата. Разпределянето на влиянието се променя, последните задачи без много дискусии се възлагат на някои от членовете или ръководителя. И накрая членовете започват да се държат така, сякаш не са част от тази група. Те закъсняват, често пропускат срещи или ако присъстват, то е само фиктивно. Окончателното сбогуване в много от случаите се протака или се свързва с планове за нова среща, която п крайна сметка рядко се осъществима . Едно от последните задължения на ръководителя е свързано с предотиратяпапсто на изредените по-горс неблагополучия.


тема 7:СТИЛОВЕ ЛИДЕРСТВО В ГРУПА
1. Авторитарно лидерство:

А/ Характерни черти - ръководителят на групата поддържа строг контрол чрез даването на инструкции, чрез определяне на целта и чрез съзнателно контролиране на изпълнението на цялата работа. Членовете на групата най-често получават минимална информация по отношение на цялостното изпълнение на задачата.


Б/ Ефекти - резултатът първоначално изглежда благоприятен. Все пак етапа ясно, че едновременно с повишаване зависимостта на члендвете на групата бързо спадат постиженията, което се забелязва иай-всче тогава, когато се смени ръководителя или когато той временно отсъства. Засилената пасивност по отношение на ръководителя мобилизира чувството на недоволство и отмъщение, които се изливат върху по-слабите членове на групата, или ако това е невъзможно, върху лица извън групата / наприимер семейството/. Това увеличаване на агресията, тази враждебност един към друг и деструктивната тенденция спрямо новооткритите жертви са директните следствия от едно авторитарно лидерство. В подобни групи се прекършват инициативите и изобилието на идеи, липсва сплотеност в работата. Такава група може лесно да се разруши и при нея няма съгласуваност в работата.

В/ Други особености на:

- авторитарното лндсрство - има няколко варианта:

а/ тирания - най-екстремната форма, която понякога може да се наблюдава , обикновенно в по-малка група. Този ръководител се поставя над всякакви норми н упражнява своеволно управление, воден от основното правило "групата това съм аз";

б/ деспотизъм - това с по-лекият вариант на авторитаризъм. За дсспота благополучието на групата е от значение: той наистина е убеден в това, че най-добре знае какво е добро за групата;

в/ диктатура - в първоначалното си значение е била временна диктатура, която се установява при по-голяма опасност и след това е трябвало да се носи отговорност. Лесно могат да се направят паралели между всички ситуации, при които някой ръководител на групата трябва да действа като диктатор, поради надвисваща опасност, поради липса на време или поради големината на групата. При това наистина потрябва да се забравя по-късно да му се търси отговорност;

г/ патриархално лидерство - вместо да заповядва той ще прави предложения и винаги ще допуска реакции, въпроси, дори възражения. Но все пак решението остава да бъде взето от лидера. Този стил на ръководене в много ситуации е оправдан и адекватен. Той става опасен, когато въпросите към групата се задават само за замазване на очите, като накрая се налагат решенията които са взети предварително. Подобни "псевдорешения" подкопават доверието.


  • персоналистично лидерство - при него съществуват тесни лични връзки между цснтралнта личност н отделните членове на групата, така че този стил не се основава на заповеди или нп обсъждания в групата. Лидерът от този тип прилага молбата или използва надмощието си като метод за влияние и "заради него" хората правят с удоволствие това, което той пожелае. Това лидерство често с необходимо в началото на формиране на група, защото по този начин се създава прозрачност, покрай която се изглаждат взаимните връзки между членовете на групата.При разстроени хора този стил може да е нужен в течение на по-дълго време, за да приведе затруднените да осъществят контакти.

2. Либерално лидерство:


А/ Характерни черти - този стил носи името на определено поведение при лидерство, което остава изключително пасивно и позволява да си тече, без да има нужда от намеса. Често този стил се бърка със свободолюбивото поведение, което изхожда от предложението, че дадена група може сама но себе си да развие собствените си сили, когато и се представят достатъчно възможности.За съжаление повечето групи не са способни на такава самостоятелност, без да им е дадена предварителна подготовка, за която може да се разчита най-вече на ръководителя.

Най-честите недостатъци спрягани по повод либералното лидерство са свързани с недостатъчната заинтересованост на ръководителя към груповата работа. Много често липсата на желание за работа се прикрива с даване на прекалена свобода на групата, а липсата на компетентност се прикрива с делегирането на повече права на отделните членове на групата. Честите закъснения, недостатъчната подготовка за груповите срещи и отказът от поемане на отговорност не са инциденти при този стил на ръководене.


Б/ Кога е полезен ?

Има ситуации, при конто целенасоченото прилагане на този стил лидерство е удачно. Ако ръководителят на групата, влиза в една вече сформирана общност, в самото начало той би останал настрани, наблюдавайки - за да разбере на какво ниво е групата. Освен това по време на работа той се оттегля и представя на групата пространство, за да се упражняват без него и да стигнат до края със собствени сили. Естествено той е на разположение, за да дава информация и наблюдава внимателно.

3. Демократично лидерство

21 А/ Характерни черти - този тил се нарича още "колегиален стил" на ръководене. Ръководителят на групата запазва в общи линии ръководството, но също така оказва на групата достътъчно помощ, за да обсъдят относително самостоятелно настоящите проблеми, така че да се постигне оптимално единодушие. Той оказва минимално влияние върху мисловния процес на групата: направлява дискусията само дотогава, когато групата бъде в състояние да се самоуправлява, носейки отговорност за това. При този стил на ръководство лидерът обръща внимание на нединамичните процеси в групата, като напреженията и надмощията или самоизолацията. Стимулира всеки от членовете към активно участие.

Б/ Ефекти от демократичното лидерство - в една колегиално ръководена група решаването на задачата като групов проблем заема централно място. Възниква чувство на колегиалност, спонтанна активоност и готовност за сътрудничество. Най-важният ефект с упражняването на солидарни форми на поведение. Такива групи съществуват дълого време.

В/ Други особености - демократичното лндсрство респектира членовете на групата и им дава относително равноправие. Групата е в състояние да се научи:

- да изслушва чужди мнения;

- да толерира различията между членовете на групата;

- да поставя груповите интереси пред личните;


  • да се упражнява в самостоятелно вземане на решения.

4. Ръководене от самата група.

Този стил на ръководене с една степен над демократичното лидерство. Тук на ръководството се гледа като на функция на самата група. Прилагането на този стил е възможно чак тогава, когато законите в груповата динамика са съзнателно приложени и може да се разчита на единодушие и консенсус в групата. Създадената по този начин група решава конфликтите чрез интеграция и приема за свой лидер този, който с най-подходящ и участва спонтанно в работата.




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница