Методи за преодоляване на емоционалното "изгаряне" при учителите Изготвил
Изтегляне 2.11 Mb.
|
Свързани:
Izpit090522, 2142774064 Татяна Георгиева Тест книга 8, Формуляр за акредитация-1, AccreditationForm GuestIndustry BG, AccreditationForm Journalists BG, BFAS Accreditation Procedure 2016, intenzivna-terapiya, hemotransfuziya
Методи за преодоляване на емоционалното "изгаряне" при учителитеИзготвил:Златка Мирчова лумбева-димитрова – старши учителДГ „Детелина“ Март 2022 гр. Дупница Вътрешна квалификация Бърнаут синдромът е специфичен вид интензивен работен стрес - състояние на физическо, психическо и емоционално изтощение, разочарование, безразличие и усещане за безполезност. Той не се случва внезапно, което го прави доста труден за разпознаване. Въпреки това нашето тяло ни дава предупредителни сигнали, че нещо не е наред. Поради своите специфични особености учителската професия винаги е била във фокуса на общественото внимание, а учителят винаги е бил натоварван с много високи очаквания и отговорности. Неслучайно именно учителите са сред рисковите професионални групи, засягани най-често от синдрома на емоционалното „изгаряне”. За съвременния учител и директор е много необходимо да знае за синдрома, да разпознава неговите признаци и фази на протичане както в себе си, така и у своите колеги, да предприеме адекватни стъпки за превенцията и преодоляването му. Как да разбереш дали трудностите, които изпитваш, се дължат на ежедневен стрес от работата или са признаци на бърнаут? Разпознаването му е важно и от чисто човешка и морална гледна точка – за да не се обърква с липса на отговорност, симулиране, нежелание за работа, мързел и т.н. Нещо повече – той може да се срещне по-често сред амбициозните, силно мотивирани учители Какво представлява синдромът на емоционалното „изгаряне”? Терминът емоционално „изгаряне” (англ. burnout – изгарям, горя) е въведен от американския психиатър Х. Фрайденберг през 1974 г. за обозначаване на съвкупност от признаци, които се появяват у хора, работещи в тясна професионална връзка с други хора, на които помагат и в този смисъл са зависими от тях.. Между помагащия и получаващия помощ се изграждат сложни отношения, изискващи много търпение, любов, психична устойчивост, висока професионална мотивация. Често хората от т.нар. помагащи професии (учител, медицински работник, социален работник, психолог и др.) навлизат в професията с идеализирани представи и очаквания, а действителността се оказва друга. Непрекъснатото вживяване в проблемите на другите хора е съпътствано от сложна гама от чувства, които не винаги са положителни: разочарование, безсилие, недоверие, обида, гняв и др. Тогава у някои професионалисти предимно из средите на този тип професии може да се развие синдромът. В повечето литературни източници той се описва като „индивидуално преживяване в контекста на работата” и съвкупност от следните три признака: 1. Чувство на емоционално изтощение, безразличие, изчерпване, хронична умора. При учителите то се изразява в усещането, че не можеш повече да „даваш” от себе си на учениците, че си преситен от непрекъснатото вживяване в решаването на чуждите проблеми и болки. 2. Дехуманизация – проявяване на негативно отношение към зависимите хора (клиенти, ученици, пациенти, колеги), което може да достигне до цинизъм. В училищната среда този аспект може да се прояви, когато учител смята, че единствено ученикът е причина за затрудненията в ученето (неговият мързел, незаинтересованост и т.н.) и двойките, както и подигравателното отношение, са напълно заслужено наказание. 3. Негативно себевъзприемане в професионален аспект – чувство, че не се справяш вече така успешно, че не си добър в работата си, че се проваляш. Човек престава да вижда положителните резултати, които е постигнал, и акцентира само на неуспехите. Изтегляне 2.11 Mb. Сподели с приятели:
|