Методически особености в превантивната и корекционно-възпитателната дейност на мкбппмн при работата им с малолетни и непълнолетни от етнически обособени квартали в град Пловдив

Пловдив, с близо 340 000 жители, с особеното си географско положение, има четири изразени етнически квартала-„Столипиново”, „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала” и „Арман махала”.В тези квартали е голям делът на различни от българския етнос, каквито са турският и ромският.

По данни на различни институции и неправителствени организации в четирите обособени квартала живеят 60-65 000 души.Цифрата не е преувеличена.Напротив,тя е по-голяма, тъй като продължава и тенденцията от последните десет години тези квартали да са обект на миграционни процеси.Счита се, че притокът вследствие на тези процеси е поне 6-7% от общия брой на населението в тези квартали.

Изключително трудно е да се даде реална цифра на броя на ромите в Пловдив.По данни на Община Пловдив -Общински съвет по етнически и демографски въпроси, броят на ромите в града е около 7 000 души, а турското малцинство е около 40 000 души. Като окончателни стойности може да се посочат следните цифри :

1. 
   Броят на хората,които се самоопределят като турци и живеят в четирите гета на град Пловдив, е около 50-55 000 души.Дали сред тях има роми, които за да избегнат стигмата на гетото или страха от дискриминация на пазара на труда, в образованието, в здравеопазването, не може да се каже, затова приемаме, че това са български граждани с турски произход поради минимум два фактора:
   
   • 
     самоопределение
     
   • 
     култура,традиции и език
     
2. 
   Самоопределилите се като роми в града са около 6-8 000 души.Интересното при тях е ,че те приемат останалата част от населението на обособените квартали като турци.
   

Все по – често учащите от етнически обособените квартали напускат училище, тъй като не желаят да се образоват или изявяват желание да учат като частни ученици. Една част от тези деца или юноши се озовават на улицата без никакви ангажименти, а и без средства за препитание. Това са потенциални извършители на асоциални прояви. Нерядко, такива деца, от етнически обособените квартали, се включват в неформални групи от връстници, които употребяват алкохол и психотропни вещества. Постепенно липсата на пари ги тласка към извършване на кражби.

Поддържането на сравнително високо ниво на девиантните прояви при децата от тези квартали е знак не само за трудности и нерешени проблеми в социалното им развитие, но и пречка за утвърждаването им като пълноценни личности. Редица научни изследвания, проведени в страната, показват, че при повече от 90% от децата от етнически обособените квартали е нужна по – активна превантивна работа, за да се предотвратят противообществените прояви и правонарушенията, породени от пълната липса на духовни ценности.

За извеждане на методическите особености в превантивната и корекционно-възпитателната работа с деца и семейства от етнически обособените квартали имат особено значение социално-икономическите фактори:

• 
  Населението от етнически обособените квартали е неконкурентоспособно на пазара на труда;
  
• 
  Здравният статус,образованието,бедността,безработицата са доведени до критични стойности;
  
• 
  Все повече деца от етнически обособените квартали отпадат от образователната система. Генерира се неквалифицирана работна ръка без шансове за реализация в съвремието на модерните технологии.
  

Ранните бракове, женитбата, съгласно специфичните традиции, носят рискове за положението, което се създава.

Изброените обективни и субективни причини и обстоятелства са една част от предпоставките за престъпността и противообществените прояви сред групи население от етнически обособените квартали.Към тях следва да се прибавят редица фактори,каквито са:

• 
  Една част от родителите съзнателно поощряват или пряко организират участието на малолетните и непълнолетните в противообществени деяния,изразяващи се в кражби на хранителни продукти и дрехи,метални отпадъци, части и аксесоари от автомобили ,контрабанда на стоки и цигари;
  
• 
  Притежание и разпространение на наркотични вещества;
  
• 
  Просия и проституция.
  

Бавното и неефективно правораздаване, липсата на комплексен подход в превъзпитанието, отсъствието на ефективен учебно-възпитателен процес \една голяма част от децата в училищна възраст са извън училище\, примерът на възрастното поколение, неминуемо затрудняват постигането на целите на възпитанието на малолетните и непълнолетните от етнически обособените райони.

„Принос” за негативните тенденции за престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали е формализмът в образователната система.В стремежа си училището да се доближи до изискванията на Закона за образованието, „образова” формално една голяма част от децата от тези квартали.Ако все пак посещават училище, една част от тези деца не получават минимално изискваната подготовка, което ги прави непригодни за труда. Епизодичното посещение на училище е продиктувано от стремежа да се сдобият с необходимия документ за пред социалните служби.Училището е принудено да „къта” всеки ученик поради до болка познати причини. На първо място делегираните бюджети. Така се изгражда една практика, че не може да се каже колко и до колко децата от етнически обособените квартали са обхванати в училище.
Психологически предпоставки и нагласи при малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали за извършване на асоциални прояви
В никакъв случай не трябва да се смята, че склонността към нарушаване на закона е расово, религиозно или генетично предразположено. Има обаче известни фактори и диспозиции, характерни за повечето правонарушители, които пречупени през спецификата на някои социално-икономически, битови, културно-исторически и традиционални характеристики, се засилват в тези райони.

В етнически обособените райони населението е от затворени общности, в които животът протича по собствени правила. Традициите са силни. Основна социална единица е родът и субординацията стриктно се спазва. В ромската и турската общности водещи са родовите интереси, воля и желания, а личността остава на заден план. Основни приоритети в ценностните им системи са раждането на много деца, умението да се веселят, подкрепа от страна на семейството и общността. Младежите правонарушители тук са предимно от семейства със социални деформации – при тях много от ценностите на общността са изоставени, но на тяхно място не са приети нови. В ценностната система на ромите образованието не е приоритет. У децата не се поощряват и развиват интересите и заложбите. Над 50% от ромското население принадлежи към най- бедните и изолирани прослойки на обществото. Децата от тези райони рядко имат положителни модели на поведение, на които да подражават. Ангажирани са често с несвойствени за възрастта си дейности - отглеждане на по- малки братя и сестри, поддържане на дома, работа. Често остават безпризорни. Много от децата от тези етнически групи често живеят в тежки битови условия, недохранени, страдащи в много случаи от различни заболявания; изостанали във физическото, психическото и емоционалното си развитие, спрямо своите връстници, без изградени обществено приемливи умения и навици за справяне с различните житейски ситуации.

Извършителите на противообществени прояви – малолетни и непълнолетни лица от етнически обособените квартали най-често имат двойствено отношение към нормите: трудно приемат ситуации, в които нормите пречат на тяхната цел, т.е. не се съобразяват с ограниченията, възпрепятстващи тяхна цел, която е превърната в ценност – в тези случаи те търсят начин да заобиколят нормата и закона.

Най-често децата правонарушители от тези райони имат следните психологически характеристики:

-резистентност към ограниченията на обществото ;

-слаба автономност, конформизъм, пасивност;

-слаба ефективност при вземане на самостоятелни решения, лесно внушаеми;

-при загуба на подкрепа на семейството изпадат в тежко положение и в състояние на екзистенциална криза могат да бъдат въвлечени в девиантни прояви;

-множество травми от емоционални дефицити, емоционално лабилни;

-слаба воля, невъзможност за ефективно планиране;

-инфантилност и безотговорност;

-ниска степен на критично мислене;

-високо ниво на конфликтност;

-ситуационно обусловено, афективно, неконтролируемо поведение;

Много често тези деца произхождат от семейства, които емоционално са ги отхвърлили, били са обект на насилие или са били неглижирани. Те трудно се адаптират; склонни са към отхвърляне на авторитети и ограничения, които възприемат като застрашаващи, отмъстителни са, чувствителни са към обиди и се фиксират върху отрицателните си преживявания. Голяма част от тези младежи са институционализирани деца, деца в риск от наркотична зависимост, просещи или оставени сами на себе си. У тези деца се изгражда самочувствие на отхвърленост, ненужност и малоценност.

С нарастването на безработицата в тези среди се увеличава бедността и маргинализацията във всички възрастови групи. Когато едно население бързо нараства и няма почти никакво образование и квалификация, то се маргинализира напълно. Маргиналните общности предлагат възможност за физическо оцеляване на самотни млади хора и деца, скъсали връзките си с близките, което често води до девиантни прояви.

Нараства броят на неграмотните в тези среди. Поради това, че тези деца живеят с родителите си в големи, компактни групи, те тръгват на училище /ако изобщо тръгнат/ без да знаят задоволително български език и имайки крайно недостатъчни познания. При постъпване в училище децата имат ниска концентрация на вниманието, фрагментарна памет. Нямат развита фина моторика. Имат ниско ниво на формирани понятия /дори на майчин език/, ниско ниво на оперативно мислене, трудно приспособими са, бързо се уморяват и много често имат вредни навици - тютюнопушене, наркомания, просия. Незнанието на езика води и до това, че дори децата да имат желание да се учат, те губят интерес и желание да ходят на училище. Оставайки без смислено за възрастта им занимание, те са податливи към противообществени прояви. Това вероятно е и една от причините за започване на ранен сексуален живот, което често води до други проблеми.

В културата и традициите на населяващите етнически обособените райони се наблюдават някои особени правила, норми и нагласи в емоционалният им свят, като например да се очаква човек да демонстрира гняв и заплашително поведение, ако е критикуван или дразнен. Ако човек от тези етнически среди не реагира агресивно, когато е подложен на критика, той минава за слаб, незаслужаващ доверие и по този начин незабавно се уронва неговият социален статус. Агресивният отговор на всичко, което може потенциално да те постави в несигурно положение, се разглежда като израз на достойно поведение и защита на честта. Страхът от критиката в много случаи не е далеч от параноята. Съвсем неслучайно в тези общества самоиронията и самокритичността отсъстват почти изцяло. Тези специфични нагласи и характеристики може би също допринасят за увеличаването на някои противообществени прояви, следващи от конфликтни ситуации.


Изучаване и установяване на малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали, предразположени към извършване на асоциални прояви

Издирването на застрашените от извършване на противообществени прояви малолетни и непълнолетни лица от етнически обособените квартали се осъществява с формите и средствата валидни изобщо за издирвателна работа. Самото установяване на такива лица е основен момент, предхождащ превантивната и корекционно-възпитателната работа.

Основната група, предразположени към извършване на противообществени прояви деца от етнически обособените квартали, са тези в неравностойно положение. Това са деца без родители- починали или изоставени при раждането, деца от социално слаби семейства, деца с родители, които по редица причини / здравословни , морални, правни или други/ не са в състояние да се грижат за тях. Една голяма част от тези деца са обект на специализирани държавни институции – социално – педагогически, приемни семейства, кризисни центрове и други.

В етнически обособените квартали и особено в общността на ромите децата в неравностойно социално положение, сравнено с другите етнически групи, са чувствително повече. Всеизвестно е колко често в тези квартали се срещат деца без един от родителите. Извънбрачно родени, останали с един родител поради развод. През последните години тенденцията на изоставянето на деца се засили поради принудата единият или двамата родители да търсят препитание в други държави, като грижата по отглеждането на такива деца се предоставя на по- големи по възраст деца, на баби и дядовци или на други роднини.

В много случаи емоционалното разстройство на такива деца е „синдром на нарушеното поведение или социалната дезадаптация”

Особеното при намирането на информация за деца от горната категория е, че индикаторите за отклонено поведение се появяват много късно, често когато вече такава информация се оказва безпредметна. Външните белези на отклоненото поведение са станали типични за болшинството деца, така че не правят особено впечатление. Професионалистът обаче, ако се позовава на информацията от съседи, активисти от неправителствени организации, ромски лидери, може да стигне до една значителна част от децата в неравностойно социално положение.

Важен източник на информация могат да бъдат службите за социално подпомагане, Комплекса за социални услуги „Деца и семейства” , Отдел „Закрила на детето”.

Детските педагогически стаи са източник на информация за деца в неравностойно социално положение, но на по- късен етап и по- висока степен на проявеност на тези деца. Капацитетът на Детските педагогически стаи въпреки всичко е голям и следва да се използва пълноценно в издирването и установяването на маловръстните, които се нуждаят от специална превантивна работа, помощ и подкрепа.

Предмет на издирване, с особена значимост, са безпризорните и безнадзорните деца. Техният живот основно е свързан с улицата. Тук те си изкарват прехраната, което е съпътствано с рискове за здравето и сигурността им. За тях улицата е „жизнено пространство”, което те заемат по собствен избор или по външна принуда.

Безпризорността и безнадзорността са основен криминогенен фактор при малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали. В град Пловдив има информация за над 50 лица от маловръсния контингент, повечето, от които носят белезите на трайно лишени от постоянно място за пребиваване, което означава, че са лишени от храна, грижи, контрол и съвет и при всички случаи от право на здравеопазване, образование и прочие.

Безработицата на родителите, липсата на дом или крайната бедност и домашното насилие са основните фактори за безнадзорността сред ромските деца.

Продължителното пребиваване на улицата изгражда у тях непримиримост с ограничаването на свободата според техните разбирания. Изградили са стереотипи за разполагане с времето си, определяне на собствени приоритети до такава степен,че институционализирането им е посегателство на независимостта им, макар тя да е носител на трудности и несигурност.

При тези условия и тази фактическа обстановка Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, съвместно с Детските педагогически стаи, органите на образованието и службите за социално подпомагане, трябва да издирят безнадзорните и безпризорните и да вземат необходимите мерки за ресоциализацията им.

Установяването на тази категория маловръстни следва да стане най-вече с помощта на службите за социално подпомагане, в частност Комплекса за социални услуги „Деца и семейства” ,където има специално звено за работа с деца на улицата.

На второ място може да послужи информацията от Министерството на вътрешните работи, Общинска полиция и Общинска охрана и резултатите от работата на мултидисциплинарните екипи. Не е за пренебрегване информацията от училище за неприбраните деца, ромските лидери, обществените възпитатели, които имат обекти за превъзпитателно въздействие в етнически обособените квартали. Много и качествена информация има при органите на транспортна полиция и Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни.

Обществена тайна е, че етнически обособените квартали са местата с най-разпространено използване на наркотични вещества от малолетни и непълнолетни от ромски произход. Без да се впускаме в социалните предпоставки за това явление, за Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е от изключителна важност информацията за лицата, които са засегнати от наркомании. Привеждането в известност на тези лица е първата стъпка към мерки за възпитателно въздействие и противодействие на потреблението и търсенето на наркотични вещества.

На следващо място солиден източник на информация могат да бъдат органите на полицията, Детските педагогически стаи, превантивно информационните центрове при съветите по наркотични вещества, Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, лечебните заведения, обществените възпитатели.

Все повече са наркотично обусловените престъпления , една част от които завършват с досъдебни производства и възпитателни дела по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Целева група за издирване и превъзпитание са проституиращите малолетни и непълнолетни. В етнически обособените квартали се забелязва рязко снижение на възрастта при това явление. Обикновено то става по собствено желание, демонстрирайки стремеж към лесни пари. Не изпитват угризение, не се срамуват, не се притесняват от родители и други граждани.

Склоняването към проституция, блудствени действия, ранно съпружеско заживяване са други черти на аморално поведение сред малолетни и непълнолетни от етнически обособените квартали. Те са реален обект на насилие, което е съпроводено с обещания , измами и рекет.

Ниската полова култура и хигиена сред децата от ромски произход, невъзможността за реализация, семейната среда, ниското интелектуално развитие са основните предпоставки за проституирането и другите подобни прояви сред децата от ромската общност.

За постигане на резултати в издирвателната работа сред малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали, които се занимават с такъв вид противообществени прояви Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните следва да систематизират информацията от Детските педагогически стаи, протоколи и актове съставяни по Закона за МВР и наредбата на Общински съвет за обществен ред и сигурност, обществените възпитатели, граждани и други.

По характер противообществените прояви и престъпления от малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали, по които е последвало разглеждане на възпитателно дело, преобладават кражбите на лично и обществено имущество – 88 случая, телесни повреди – 8, унищожаване и повреждане, разврат и др. Крадат се ценности, пари, метални изделия, части и вещи от автомобили. Обикновено маловръстните извършители от тези общности действат брутално. Това особено важи за грабежите. В повечето случаи откраднатото се продава в пунктовете за вторични суровини. Ценните предмети, които представляват интерес, се продават в заложни къщи, пласират на хазартни игри и др.

Грабежите носят белезите на бруталност, елементарни са като постановки, без да се подбират прийомите, средствата, мястото и времето. Често завършват с телесни повреди за жертвите.Извършителите бързо напускат местопроизшествието. Посвещават в деянието близки, роднини, връстници. Временно прекъсват присъствие на места, където са извършили деянията. Обекти на грабежите, които извършват маловръстните от етнически обособените квартали, най – често са жени, момичета, възрастни хора, клошари, недееспособни хора.

И кражбите, и грабежите, в болшинството от случаите, се извършват от повече от едно лице. Често в основата на планирането и осъществяването се използва схемата действията да се ръководят и контролират, а откраднатото да се обсебва от възрастния криминален контингент от същия етнос.

Умишлените телесни повреди биват извършвани от маловръстни от етнически групи безцеремонно и без предвиждане на вредните и опасните последици, както за жертвите, така и за извършителите. Обикновено не предприемат никакви действия да подпомогнат пострадалите. Когато биват разкрити и подложени на разследване, привидно съжаляват за стореното от тях, като не пропускат нито една възможност да прехвърлят отговорността, вината и дела от нея на друго лице, та макар и това лице да е от най-близкото обкръжение.

Унищожаването и повреждането на имущество е характерно за маловръстните от етнически обособените квартали противоправно деяние. Разкриваемостта на тези деяния е незначителна и не дава възможност за достигане до съществени изводи. За анализите най – често служи информацията, свързана с повреждането и унищожаването на предмети и вещи по инфраструктурата на железопътния и автомобилния транспорт.

При повреждането на съоръжения по транспорта се проявява безумна решителност, която реално води до опасности за живота и здравето на много хора, в това число и за самия извършител. Такива са свалянето на метални елементи от железния път, от подвижния състав, разбиване, унищожаване на превозваните товари.

Най-общото, което може да се изведе за причините и условията за изброените по-горе противообществени прояви и престъпления е:

Разкриваемостта и изваждането на светло на престъпленията и противообществените прояви, носещи белезите и характера на развратни, които са свързани с маловръстните от етнически обособените квартали, е унизително, несъразмерно с реално ширещото се явление.

Характерни за малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали са противоправните деяния свързани с глава VIII „Разврат” от Наказателния кодекс, като категорично се потвърждава изводът, че в 60 – 70% тази категория лица се явяват жертви на този род престъпни прояви.

Данните показват устойчивост на проявите на блудства в чл. 149 и чл.150 от НК, което е извършване на действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст, лице, навършило 14-годишна възраст и деяние е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние.

В НК деянието съвкупление с лице ненавършило 14- годишна възраст се разглежда и квалифицира съгласно текста на чл.151 ал.1. Престъплението се осъществява без принуда, без използване на сила или заплашване, или използване на някаква друга форма на принуда. Тревожното е, че в голямата си част, безусловната квалификация на престъпното деяние, безспорната доказаност( каква по – безспорна доказаност от тази, когато ненавършилото 14 години момиче стане майка) в болшинството случаи биват подминавани с аргументи на космическо отстояние от правната логика.

На деянието „престъпно кръвосмешение” са податливи, често, малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали. Представлява „съвкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри, между осиновители и осиновени”. Престъпният резултат се изразява в съвкупление между лицата, при което извършители са и двете лица.

Типично, широко разпространено престъпление, извършвано изключително от наказателноотговорни лица, е създаването на условия за разврат. Изпълнителното деяние има две форми – склоняване на лице от женски пол или свождане. Това е разпространена форма на престъпно поведение, която вирее на почвата на ниския интелект, безотговорността, бедността и недоимъка, до степен на социална безизходица, преливаща в борба за физическо оцеляване. При въвличането на малолетни в конкретните форми на развратни действия са създадени условия други лица да извършват блудство, съвкупления или хомосексуални действия с маловръстните. Неделима част от механизмите за извършването на тези престъпления, но квалифициран състав, е склоняването към проституция на ненавършило 18 години лице. Приблизително подобна форма на престъпно деяние, характерна за прилагане на маловръстните момичета от етнически обособените квартали, е „отвличането на лице с цел да бъде предоставено за развратни действия”.

Една от най-честите форми на престъпно поведение на родители от етнически обособените квартали е злоупотребата с родителска власт, изразяваща се в принуда на свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго – чл.190 от Наказателния кодекс. При извършено такова престъпление наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация, както и обществено порицание. Престъплението е с висока обществена опасност, главно защото касае възможно влизане в брачни отношения на физически, психически и полово незрели субекти.

Приблизително същата по форма и размери наказателна отговорност законодателят е предвидил в случаите, когато пълнолетно лице заживее съпружески с лице от женски пол, което не е навършило 16 години. На такова наказание подлежи всяко пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак.

Склоняването или улесняването са форми на въздействие като съвети, обещания, заплахи, изнудвания, както осигуряване на жилищно помещение, финансови или други материални условия. Много важно е да се отчетат народопсихологическите особености на населяващите етнически обособените квартали при провеждане на превантивна работа за противодействие на този вид престъпна дейност.

В случаите, когато лицето от женски пол не е навършило 14 годишна възраст, т.е., то е малолетно, пълнолетното лице, което е склонило или улеснило непълнолетното лице от мъжки пол да заживее съпружески с това лице наказанието съгласно чл. 191 ал. 3 е от две до пет години лишаване от свобода. Отново следва да се засили вниманието на длъжностните лица, които имат отговорности за водене на борба срещу преждевременното съпружеско заживяване между малолетни и непълнолетни лица, за остротата на проблема в средите на етнически обособените квартали. Успешното провеждане на превантивна работа в тези райони на практика означава по-малко ранно отпаднали от училище, по-малко заложени в зародиш предопределени неуспешни семейства, по-малко новородени от непълноценни във всяко отношение партньорства.

Типично за населението от етнически обособените квартали е даването и получаването на откуп, за да се даде разрешение на дъщеря или сродница, ненавършила 16 годишна възраст, да заживее съпружески. Наказуемо е и посредничеството при даването на такъв откуп. Размерът и видът на наказанието са посочени в чл.192 от НК и се състоят в лишаване от свобода до две години и глоба до 3000лв.

Малолетните и непълнолетните от етнически обособените квартали създават впечатление на достигнали по-ранна полова зрялост в сравнение с връстниците си от други етнически групи.

Маловръстните, по принцип, а за целевата група от етнически обособените квартали, много повече са характерни слаби волеви задръжки, емоционална лабилност, занижен самоконтрол и родителски контрол. Това ги прави по – уязвими от извършване на престъпления и противообществени прояви от развратен характер. Поради тази причина те са съществена рискова група. Изобщо нямат или доколкото го имат социалният и емоционалният им опит е недостатъчен, за да могат да разпознават рисковите ситуации и това ги прави лесно манипулируеми.

Децата от етнически обособените квартали, които са жертви и извършители на разглежданите престъпления, са социален проблем от особено значение. Голяма част от деянията и лицата остават скрити за правоохранителните и правозащитните органи поради различни причини – някои се срамуват да споделят, други споделят с родителите си, но в тези среди родителите предпочитат да се мълчи, особено когато самите родители са съпричастни към склоняване, свождане, установяване на съжителство, установяване на бременност, раждане, изоставяне на новороденото и пр.

Експерти по проблема на престъпността по раздел „Разврат”, като свързват психологическите особености и нагласите на семействата от ЕОК, а оттам и особеностите на децата извършители на този вид противоправни деяния, считат, че нерегистрираните престъпления от такъв характер са четири пъти повече поради различни причини. Такива могат да бъдат – уязвимост и несигурност, страх от извършителите, недоверие към правозащитните органи, чувство за вина при всички обстоятелства, неграмотност в преобладаващите случаи, бедността и безработицата и чувството за обреченост във всяка инициатива за търсене и намиране на право и справедливост. Етническата дискриминация, за която не може да се отрече, че съществува, усещането за нея у обикновените хора от етническите групи,незнанието от кого да се търси помощ и как да се стигне успешно до нея, са други особености на проблемите, свързани с регистрирането и отчитането на престъпленията и противообществените прояви от разглеждания вид.

Основни причини в криминогенните фактори за престъпленията и проявите от развратен характер, в средите на гражданите от етнически обособените квартали, са тези, свързани с ниската правна култура и морал, неразпознаването и пренебрегването на правни и морални норми, функциите на местния полицейски участък, органите за закрила на детето, Закона за БППМН и др.

Превенцията на престъпността и противообществените прояви сред малолетните и непълнолетните не може и не бива да се свързва само с въздействие на тази група от населението. Много повече са формите и методите на превантивна работа, която би могла да се насочи към родителите и другото близко обкръжение. Това могат да изпълняват службите за социално подпомагане и защита, училището и не на последно място неправителствените организации.Комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните също имат своето място в превенцията, издирването и установяването на малолетните и непълнолетните, които живеят в условия на повишен риск от престъпленията от развратен характер. При изпълнени задължения и отговорности, заедно с партниращите си органи, комисиите за БППМН, по пътя на индивидуалната и общо профилактичната работа, информационните си функции и правораздавателната си дейност, биха допринесли за ограничаване случаите на разврат сред малолетните и непълнолетните, в което най – често тази група лица са потърпевши.

Възпитателни дела Лица на ОВ В .м. чл.13ал.1т3 В.м. чл.15ал.1 т.2

Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е отредил на органите, които са изградени по него, да организират и координират социално – превантивната дейност, да издирват и установяват съвместно със съответните звена на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на труда и социалната политика малолетните и непълнолетните, които се нуждаят и да вземат мерки за тяхната социална защита и развитие.

Местните комисии за БППМН имат особена роля в установяването на малолетните и непълнолетните, които се нуждаят от помощ, да приложат законовите възможности за възпитателно въздействие и всичко това да извършат в тясно взаимодействие с органите, за които стана въпрос по – горе. Такава е целта и такива са задачите на превантивната, издирвателната и корекционно – възпитателната работа на системата за БППМН, начело с местните комисии с всички малолетни и непълнолетни, застрашени от извършване или извършили противообществени прояви или престъпления. Не може и не трябва да се говори за тактики, прийоми и системи за работа, съобразени с расово, религиозно или генетично предразположение. Има обаче, както и напред подчертахме, фактори, характерни за масовите правонарушители, които пречупени през спецификата на социално – икономически, битови и прочие характеристики, влияят особено в етнически обособените райони.

Съществена е ролята на възпитателните дела, организацията им в строго спазване на чл.16 от Закона за БППМН, изборът на най – подходящата за всеки отделен случай възпитателна мярка по чл.13 от същия закон, както и мярката за въздействие на родителите или лицата, които ги заместват, в съответствие с чл.15 от Закона.

В периода 2013г.- 2016г. от общо 498 образувани и разгледани възпитателни дела за посочения период 156 са били с малолетни и непълнолетни от етнически обособените квартали от гр. Пловдив или около 35%. Отнасяйки тези данни към общата престъпност сред маловръстните от този период, това прави приблизително 1/3, относително висок дял. Най – често извършваните престъпления от малолетни и непълнолетни от ЕОК, са кражбите, което се дължи на нисък социален статус, неграмотност, бедност. Малолетните/непълнолетните от ЕОК са предразположени към развратни действия, които също са законово наказуеми. Това се дължи най-вече на липсата на контрол, както на подстрекателство от различни страни, недостатъчна информираност за последствията от тези действия. В различните години бройките дела се движат от 31 през 2015г. до 49 през 2016г. Трудно би могло да се определи тенденцията на ръст на броя на малолетните и непълнолетните от целевата група по отношение, на които са образувани и разгледани възпитателни дела за периода на анализа. През 2016г. изобщо има ръст на броя на възпитателните дела в местните комисии, гр. Пловдив. От 111 общо разгледани възпитателни дела през 2014г. 37 са с участието на лица от етнически обособените квартали. През 2016г. общо делата са 148, като за лица от кварталите са 49. И в двете години делът на преминалите през възпитателни дела малолетни и непълнолетни от ЕОК към общо преминалите е около 30%. Това е сравнително голям процент, като се има предвид съотношението на маловръстните по етнически признак. Изводът е, че криминалната активност при маловръстните по горния признак е различна, с превес за малолетни и непълнолетни от етнически обособените квартали.

Както е известно, най – важният момент в процеса на разглеждането на възпитателното дело е изборът и налагането на възпитателната мярка. От предвидените в чл.13 ал.1 възпитателни мерки явно се вижда, че законодателят е предвидил различни подходи на прилагането им при различни хипотези. Условно бихме могли да разграничим мерките на такива за заостряне вниманието и отговорността на маловръстните, родителите и лицата, които ги заместват към уважение и съобразяване с обществените норми на поведение, възпитателни мерки за повишаване квалификацията в областта на морала и знанията, възпитателни мерки с ограничителен характер и възпитателни мерки за принудително съобразяване с волята на закона.

Изборът на най – подходяща възпитателна мярка, т.е. мярката, на която се разчита да постигне възпитателен резултат, е правило и цел на разглеждането на възпитателно дело по всяко малолетно или непълнолетно лице, което е протекло по дело. Тук идва ред да се вземат под внимание онези допълнителни особености, с които да се съобразят съставите по чл.11 ал.2 при прилагане на чл.21 от ЗБППМН – личностните особености на извършителя – физическото и психическото му развитие, семейната среда и прочие. Без да се поставят разграничителни линии между хората с различие от социално – икономическо, битово и народопсихологическо естество. Местните комисии за БППМН са особено отговорни за вида и характера на наложената възпитателна мярка, когато тя се налага по отношение на извършители на противообществени прояви малолетни и непълнолетни лица от етнически обособените квартали.

За периода на анализа възпитателната мярка по чл.13 ал.1 т.3 , която цели чрез участие в консултации и обучения да се постигне преодоляване на отклоненията в поведението, е била приложена 22 пъти. Само един път тази мярка е била приложена през 2014г. по отношение маловръстно лице от етнически обособените квартали. Същата година 39 такива лица са протекли по възпитателно дело. От 797 малолетни и непълнолетни, които са били поставени под възпитателно въздействие на обществен възпитател, за периода 2013г.- 2016г., спрямо лица от етнически обособените квартали тази мярка е приложена 231 пъти.

Настанените във ВУИ за посочения период са 15, а в СПИ – 13. Двама са в ПД „Бойчиновци”.

През 2015г. и 2016г. рязко спада броят на лицата от ЕОК, поставени под възпитателно въздействие на обществен възпитател, което говори за необхванатост, а не за намаляване на извършените престъпления или противообществени прояви. Твърде малко са прилагани възпитателните мерки по чл.13 ал.1 т.3 на лица от ЕОК, преминали по възпитателни дела, на фона на общия брой. Същото се отнася и мерките, налагани на родители, по чл.15 ал.1 т.2.

И в двата случая става въпрос за взети решения независимо, че тези решения са произтекли по два различни начина. В първия случай решението е взето от тричленен състав по реда на чл.21 ал.1 т.1, а във втория – на разширено заседание на оперативното бюро, на което присъствието на родителите, малолетния или непълнолетния, представители на отдел „Закрила на детето” и др., по преценка на секретаря на МК, следва да се приеме за задължително.

Различните практики при същностното възлагане на общественото възпитателство не са коментирани и не влизат в противоречие със Закона за БППМН. Правната логика обаче налага за задължително:

. Запознаването на страните „обществен възпитател – лице поставено на възпитателно въздействие на обществен възпитател” да се извърши в институционална обстановка. Това предизвиква чувство на неотменност на силата на законовото решение у маловръстния и неговите родители и чувство на законова отговорност в обществения възпитател.

. Всички документи, които могат да послужат за източници на информация от кръга на личностните особености на маловръстния и семейството, с изключения на онези, които са защитени от закона за личните данни, следва да се предоставят на обществения възпитател.

. На обществения възпитател се предоставят задължителните образци от документите, които са възприети за съответната Местна комисия за БППМН.

. Във всички случаи секретарят на Местната комисия следва да изслуша както маловръстния и неговите родители, представители на други институции, така и обществения възпитател и да вземе под внимание техните мнения, предложения и съображения.
1.Предварително проучване по възложения случай.

Отделя се повече време за този подготвителен етап, за да бъде събрана възможно най-много информация относно деянието, семейството и самото дете.

Обстойно запознаване с документацията по противообществената проява, извършена от маловръстния, събрана при разглеждане на Възпитателното дело:

- доклад по чл. 16 при подготовката за Възпитателното дело;

- протокол от Възпитателното дело;

- характеристична справка от ИДПС;

- психиатрична експертиза, ако има такава.

В работата по тези случаи установяването и поддържането на контакт с другите специалисти е задължително условие не само заради възможни езикови бариери, но и защото самите деца и семейства от етнически обособените квартали по-трудно се доверяват на нови хора.

Препоръчително е общественият възпитател да комуникира с учител или друг професионалист, който всеки ден общува с детето, тъй като тези деца са недоверчиви и има вероятност да не се свърши никаква работа – маловръстните ще избягват срещите с обществения възпитател и ще се надяват чрез него да стигнат до социалните служби и т.н.

Да се уточни информацията, която е получена от документацията чрез разговор със специалистите, ангажирани по случая на малолетния или непълнолетния, поставен на възпитателно въздействие на обществен възпитател, още преди първата среща с него и семейството, за да добие по-ясна представа за фактологията на извършеното деяние – инспектор ДПС, секретар на МКБППМН, училищни власти, педагогически съветник, педагози, търсене и на гледните точки на потърпевшите, съучастниците, свидетели, ако има такива.

Задължително се прави с подкрепа – уговаря се и се състои в присъствието на човек, който познава детето и семейството, в дома им. Това може да е учител, ромски лидер или посочен от тях доверен човек или роднина на семейството от махалата. Общественият възпитател разяснява на разбираем език кой е и как следва да работи с детето и семейството, за какъв период от време е назначен да работи. Обяснява на родителите, че ще следи поведението на детето в училище и в махалата, като иска от родителите и те да дават информация как се държи то вкъщи и навън – с кого играе, къде ходи, какво прави. Общественият възпитател настоява да бъде информиран, ако настъпят промени в обстоятелствата около детето в семейството. Обръща се към детето и му обяснява, че с разрешение на родителите му ще се виждат всяка седмица, че ще се обръща към тях, за да получава информация какво е поведението му вкъщи. Обяснява му, че може да го защитава от лоши приятели, че очаква детето да му споделя, ако има проблем.

И всичко това с цел промяна в неговото поведение.

За децата – малолетни и непълнолетни извършители на противообществени прояви от етнически обособените квартали, трябва да бъде съобразено, че те в по-голяма степен зависят от реда и ценностите в семейството и общността, в която живеят / има различия от коя пловдивска махала е маловръстният – дали е от двете в кв. „Кършияка” – „Арман махала” или „Шекер махала”, дали от „Хаджи Асан” махала в центъра, или от най-големия компактен етнически обособен район на Балканския полуостров – „Столипиново”/.

Заради социалната изолация, бедността и общностните закони, по които тече животът в махалата, тези деца живеят затворен и доста по- различен живот от връстниците си. Когато общественият възпитател работи с такива деца, се сблъсква с ред трудности, една от които е съпротивата на средата.

Нужно е всеки обществен възпитател да си даде ясна сметка за реалните начини, по които може да повлияе за промяна в поведението на своето дете. Да не се гонят големи резултати, а да се направи възможното, за качествено присъствие в живота на това дете. За тези деца е достатъчно, че някой друг възрастен, проявява грижа и разбиране за ситуацията, в която малолетния или непълнолетния извършител от махалата е попаднал. Общественият възпитател трябва да присъства в живота на това дете с нагласата, че може би на някакъв следващ етап, то ще си спомни за него и ще потърси помощ при нужда. Затова най-важното в работата на обществения възпитател тук е да се отдели детето от проявата.

За да се случи това, може да се наложи на обществения възпитател да се противопостави на родителите му, на другите възрастни от общността, дори не рядко и на хора, ангажирани по неговия случай.

Много често малолетният или непълнолетният извършител реално не може да разбере точно какво се случва с него. Поради езиковата бариера, стеснения понятиен апарат, или просто защото самите възрастни, които го отглеждат, нямат капацитет да осъзнаят положението.

Всъщност често се оказва, че точно родителите или техните заместници въвличат тези деца- извършители на противообществени прояви в престъпни схеми. Оправданието е, че ги принуждава борбата за оцеляване.

Много предразсъдъци действат тук, но общественият възпитател няма за цел да ги оборва или да променя моралния кодекс на живота в махалата.

Редно е в работата си общественият възпитател да изхожда от позицията, че точно тази среда гнети самото дете, че всъщност самото то е неин продукт и първо е било жертва, за да се е прояви и като извършител на противообществена проява.

Във всеки етап от работата по случая, трябва да се полагат усилия, да се изхожда от точно тази гледна точка, че асоциалната проява на малолетния или непълнолетния извършител от етнически обособените квартали е вик за помощ към хората, които работят в сферата на закрила. И едва сетне да търсят начини за комуникация, сближаване и въздействие към промяна, защото тук не може да се създаде истинска доверителна връзка, която е фактор в успеваемостта на обществения възпитател в другите му случаи. Тук по-скоро целта е да се работи в много по- тясно взаимодействие и сътрудничество с другите професионалисти - ИДПС, педагози, психолог, водещ социален работник от ОЗД.