Методика за лабораторна обработка на проби морска вода по химични параметри Азот амониев бдс iso 7150-1: 2002

Спектрометрично измерване на абсорбцията при 655nm на синьото съединение, получено при реакцията на амоняк със салицилатни и хипохлоритни йони в присъствието на натриев нитрозопентацианоферат (III) (натриев нитропрусид). Хипохлоритните йони се получават in situ чрез алкална хидролиза на натриева сол на N,N′-дихлор-1,3,5-триазин-2,4,6 (1Н,3Н,5Н)-трион, (натриев дихлоризоцианурат). Реакцията на хлорамин с натриев салицилат се извършва при рН 12,6 в присъствието на натриев нитропрусид. Граница на откриване: 8μg/l.

Методът се състои в спектрометрично измерване на светлинната абсорбция на образуваното жълтооцветено съединение от реакцията на нитратите със сулфосалицилова киселина (образувана чрез прибавяне към пробата на натриев салицилат и сярна киселина) след обработка с основа. Едновременно с основата се прибавя двунатриева сол на етилендиаминтетраоцетна киселина (Na₂EDTA) за предотвратяване утаяването на калциеви и магнезиеви соли. Пречещото влияние на нитритите се отстранява чрез прибавяне на натриев азид. Граница на откриване: 13μg/l.

Методът се основава на реакцията на съдържащия се в пробата за анализ нитрит с 4-аминобензолсулфонамид при наличие на ортофосфорна киселина и стойност на рН 1,9.

Получава се диазониева сол и чрез едновременно прибавяне на N-(1 нафтил-)-1,2-диаминоетан-дихидрохлорид се образува розово оцветено съединение. Абсорбцията се измерва при 540nm. Граница на откриване: 2μg/l.
Общ азот - БДС EN ISO 11905-1:2004

Метод с използване на окислително разлагане с пероксидисулфат

Амонякът, нитритът и много органични азотсъдържащи съединения в пробата за изпитване се окисляват до нитрат при използване на пероксидисулфат в буферирана алкална система чрез кипене при повишено налягане в затворен съд.

След това се извършва редукция на нитрата до нитрит чрез преминаване на разтвора от разлагането през смесителна спирала, съдържаща помеднен кадмий. Полученият нитрит реагира с 4-аминобензол сулфонамид и N-(1-нафтил)-1,2-диаминоетан дихидрохлорид до получаване на розово оцветяване. Фотометрично измерване се провежда при 540nm. Граница на откриване: 500μg/l.
Фосфор (общ) - БДС EN ISO 6878:2005

Спектрометричен метод с амониев молибдат

С цел минерализация на органичните фосфорсъдържащи съединения се провежда предварително окисление със пероксидисулфат при загряване. В последствие се определя сумата от разтворените фосфати и получените след минерализацията.

Реакцията на ортофосфатни йони с кисел разтвор, който съдържа молибдатни и антимониеви йони до образуване на антимонов фосформолибдатен комплекс. Редукция на комплекса с аскорбинова киселина до образуване на синьо оцветен молибдатен комплекс. Измерва се светлинната абсорбция (поглъщателната способност) на този комплекс при 885nm, за да се определи концентрацията на присъстващите фосфати. Граница на откриване: 5μg/l.
Фосфати - БДС EN ISO 6878:2005

Спектрометричен метод с амониев молибдат

Реакцията на ортофосфатни йони с кисел разтвор, който съдържа молибдатни и антимониеви йони до образуване на антимонов фосформолибдатен комплекс. Редукция на комплекса с аскорбинова киселина до образуване на синьо оцветен молибдатен комплекс. Измерва се светлинната абсорбция (поглъщателната способност) на този комплекс, за да се определи концентрацията на присъстващите фосфати при дължина на вълната при 885nm. Граница на откриване: 5μg/l.

Основава се на образуване на молибдатен комплекс, който подлежи на редукция с аскорбинова киселина. Измерва се светлинната абсорбция на този редуциран комплекс, за да се определи концентрацията на присъстващите силикати.

Прибавяне на разтвор на 1,10-фенантролин към частта от пробата за изпитване и фотометрично измерване на оранжево-червения комплеск при дължина на вълната около 510nm. За определяне на общо желязо или общо разтворено желязо, се прибавя хидроксиламониев хлорид за редуциране на желязо (III) в желязо (II). Ако присъстват неразтворено желязо, железни окиси или комплекси на желязото, е необходимо предварително обработване, за да се превърнат тези съединения в разтворено състояние. Комплексът желязо (II)- 1,10-фенантролин-е стабилен в обхват на рН от 2,5 до 9 и интензивността на цвета е пропорционална на количеството на присъстващото желязо (II). Съотношението между концентрацията и абсорбцията е линейно до концентрация на желязото 5mg на литър. Граница на откриване: 10μg/l.

Методът се състои в прибавяне на разтвор на формалдоксим към проба за анализ и спектрометрично измерване на оранжево-червения комплекс при дължина на вълната 450 nm. Мангановият формалдоксимов комплекс е стабилен при рН 9,5 10,5 и интензитетът на произведения цвят е пропорционален на количеството присъстващ манган. Съотношението между концентрация и светлинна абсорбция е линейно до концентрации 5mg/l. Граница на откриване: 10μg/l.

Определяне с помощта на потенциометър и рН-електрод предварително калибриран с два буферни стандартни разтвора

Определяне на съдържанието на разтворен кислород в предварително наситена с кислород проба и паралелно на заложена такава от същата вода за 5 денонощия при 20°С на тъмно. Граница на откриване: 0.5mg/l.

Спектрофотометричен метод с диметилпарафенилендиамин до образуване на оцветен комплекс. Светлинната абсорбция на разтвора се измерва при дължина 667nm. Граница на откриване: 5μg/l.

Спектрофотометричен метод основан на измерване на абсорбцията на разтвор съдържащ бихроматен йон при дължина на вълната 590 nm след предварително окисление на седиментната проба с калиев бихромат в сярнокисела среда (Методы..., 1980).

Фосфорът се анализира спектрофотометрично по молибдатния метод (на база образуване на антимонов фосформолибдатен комплекс) с измерване на абсорбцията при 885 nm след предварителна обработка на суспензия от седиментна проба при загряване (Методы...,1980).
Температура и соленост   US Standard Methods SBE Data Processing

Профилите на температурата и солеността се възстановяват след експертна оценка на данните от измерване, постъпили от измервателния прибор CTD-сондата SBE-911. Използва се специализираното програмно осигуряване SBE Data Processing на Sea-Bird Electronics, Inc. на фирмата-производител като версията трябва да е 5.25 или по-нова. Същността на методиката се състои в следното. Данните от прибора се привеждат от условни кодове в реални физически величини. Отделят се записите на прибора при неговото потапяне от тези при изваждането му на повърхността; данните, които при скорост на потапяне ~1 m/s са с честота около 24 Hz/s, се “центрират” за всеки метър от водния стълб. Отстраняват се грубите грешки, а останалите записи на прибора за съответния хоризонт се усредняват. Оттук нататък се работи само с резултатите от измерванията при потапянето на прибора, а тези от неговото изваждане имат контролен характер при съмнения за недостоверност в показанията. За всяка една точка на наблюдение, наричана още „хидрологична станция” или просто „станция”, се прави експертна оценка на резултатите за профилите на температурата и на солеността поотделно, както и взаимното им съпоставяне с отчитане на инертността на датчиците за температура и електропроводимост, наличието на характерни хидрологични особености в изследваната акватория, в т.ч. за градиента на плътността, наличието на инверсии и влиянието на конкретните синоптични процеси, прави се оценка за съответствие със съществуващи климатични статистически оценки за региона за конкретния сезон и с данните от съседните най-близки по пространството и времето станции от същата експедиция. При нужда при експертната оценка се използва и последователното прилагане (до 3 пъти) на три-точков филтър на пълзящо средно.

Азот амониев - БДС ISO 7150-1:2002

Азот нитратен - БДС ISO 7890-3:1998

Азот нитритен - БДС EN 26777:1997

Общ азот - БДС EN ISO 11905-1:2004

Фосфор (общ) - БДС EN ISO 6878:2005

Фосфати - БДС EN ISO 6878:2005

Силиций – US Standard Methods 4500-Si E

Желязо - БДС ISO 6332:2002

Манган - БДС ISO 6332:2002

рН - БДС 17.1.4.27:1980

Разтворен кислород - БДС EN 25814:2002

БПК5 - БДС EN 1899-2:2004

Сулфиди/Сероводород - БДС 17.1.4.09:1979

Методы исследования органического вещества в океане. 1980. (Ред. Е. Романкевич), Наука, М., 343.

2.1.2. Методика за лабораторен анализ на фитопланктон и хлорофил

ALGAEBASE http://www.algaebase.org

Carmelo, T.R. [editor] (1997) Identifying Marine Phytoplankton, Academic Press USA. 858 pp.

Black Sea phytoplankton check-list http://phyto.bss.ibss.org.ua/wiki/Main_Page

Edler, L. [ed] (1979). Recommendations on methods for Marine Biological Studies in the Baltic Sea. Phytopiankton and Chlorophyll. Baltic Marine Biologists Publication No. 5, 38 pp.

Fukuyo, Y. (2000). Atlas of Dinoflagellates prepared for Harmful Algal Bloom Program of IOC and HAB project of WESTPAC/IOC, distributed by the Grant-in-Aid for Scientific Research (B) No.09556043 from the Ministry of Education, Science, Sports, and Culture of Japan. (CD-ROM ver. 1.5/Nov. 1, 2000).

Hutchinson, G.E. 1967. A treatise on limnology. Vol. 2. Introduction to lake biology and the limnoplankton. J. Wiley & Sons, New York. 1115 p.

Moncheva S., B. Parr (2005, updated 2010). Manual for Phytoplankton Sampling and Analysis in the Black Sea. Black Sea Commission, 67 pp.

Moncheva S., 2010. Guidelines for Quality Control of biological data-phytoplankton. UP-Grade BS Scene/Black Sea Commission, 18pp.

Utermol, M. (1958). Zur Vervollkommung der Quantitativen Phytoplankton Methodic, Mitt. Int. Verein. Theor. angew. Limnol. 9, pp. 1–38.

Vadrucci MR., Cabrini M., Basset A. 2007. Biovolume determination of phytoplankton guilds in transitional water ecosystems of Mediterranean Ecoregion. Transit. Waters Bull. 2: 83-102.

WoRMS http://www.marinespecies.org/

Методика за лабораторен анализ на хлорофил а

Оборудване

• спектрофотометър – NOVA 400, MERCK (SPEKOL 11)

• кювети с оптична дължина между 1см и 5см

• центрофуга - ALC, mod. PK 130

• ацетон - 90%

• HCL киселина - 1n

• центрофужни епруветки - 50 мл
Анализ

Филтрите се заливат с 10 мл студен 90% ацетон и се хомогенизират с дезинтегратор за 1 мин. Екстрахират се за 18-20 часа в хладилник при температура +8о - + 10 о C. След центрофугиране при 7000 r/min екстрактът се измерва спектрофотометрично при следните дължини на вълната: 750, 665, 663, 645, 630, 480 и 430 nm. След подкисляване с 1n HCL в рамките на 5 мин се мери екстинкцията при 750 и 665 nm за определяне на феофитин. Резултатите се осредняват от три паралелни измервания. Мътността и разликата между кюветите не трябва да превишава 0.002 при 750 nm.

За изчисление на концентрациите се използуват уравненията на Jeffrey and Humphrey (1975) и специализирана компютърна програма.

Точността на метода е 0.1 [mg/m3] и стандартната грешка не превишава 10% (Edler L. 1979).

Литература:

1.Edler L. 1979. Recommendations for marine biological studies in the Baltic Sea (Phytoplankton and chlorophyll).

2..Jeffrey, S.W. and Humphrey, G.F., 1975. New spectrophotometric equations for determing chlorophylls a, b, c1 and c2 in higher plants, algae and natural phytoplankton. Biochem. Physiol. Pflanzen (BPP). 167.

2.1.3. Лабораторна обработка и анализ на зоопланктон (Korshenko & Aleksandrov, 2011)

Отбраните проби на борда на кораба, след фиксирането им с 4% буфериран разтвор на формалдехид в лабораторни условия се концентрират до 200-150 мл. След което с калибрирана щемпел пипета се отбира под-проба (1 мл) от вече концентрираната и добре разбъркана проба. Под-пробата се разлива в камера на Богоров за последвалата идентификация на видовете и количественото им определяне. След преброяването на първата под-проба се поставя втора под-проба. Най-добре е от 5 до 10 под-проби да бъдат преброени с цел постигане на максимално точни резултати в количествената оценка на зоопланктона. Доминиращите три вида се броят в под-пробите, докато всеки един от тях достигне 100 бр. , след което се прекратява тяхното отчитане. По отношение на големите видове като Calanus euxinus, ларвите на Decapoda, яйцата и ларвите на рибите се броят в цялата проба, а ако са многобройни се разделят на под-проби с Фолсом или Мотода сплитер (разделящ пробите на равни части). Накрая цялата проба се преглежда за отчитане на редки видове. Биомасата на зоопланктона се определя по Petipa, 1957 с използването на индивидуалните тегла на видовете.

Различна микроскопска техника се използва за определяне на зоопланктона, но предимно бинокуляр с увеличение 2x8 или 4x6. За таксономичното определяне на видовете се използват следите определители:; Mordukhay-Boltovskoy, 1968a, 1968b, 1969, 1972, 1987; Murina, 2005;.

Литература
Alexandrov B., A. Korshenko, 2011. Zooplankton Manual of Biological methodology in the Black Sea area. Black Sea Commission

Mordukhay-Boltovskoy, F.D. (1968a): Order Copepoda / In.: Atlas of Invertebrate Animals of the Caspian Sea. Moscow: Pischevaya promyshlenost Publ., P.160-182 (in Russian).

Mordukhay-Boltovskoy, F.D. (Ed.). (1968b): The identification book of the Black Sea and the Sea of Azov Fauna.- Kiev: Naukova Dumka Publ., T. 1 (Protozoa, Porifera, Coelenterata, Ctenophora, Nemertini, Nemathelminthes, Annelida, Tentaculata), 423 pp. (in Russian).

Mordukhay-Boltovskoy, F.D. (Ed.). (1969): The identification book of the Black Sea and the Sea of Azov Fauna.- Kiev: Naukova Dumka Publ., T. 2 (Artropoda: Cladocera, Calanoida, Cyclopoida, Monstrilloida, Harpacticoida, Ostracoda, Cirripedia, Malacostraca, Decapoda), 536 pp. (in Russian).

Mordukhay-Boltovskoy, F.D. (Ed.). (1972): The identification book of the Black Sea and the Sea of Azov Fauna.- Kiev: Naukova Dumka Publ., T. 3 (Arthropoda, Mollusca, Echinodermata, Chaetognatha, Chordata: Tunicata, Ascidiacea, Appendicularia), 340 pp. (in Russian).

Mordukhay-Boltovskoy, F.D., Rivjer, I.K., (1987): Predatory Cladocera Podonidae, Polyphemidae, Cercopagidae and Leptodoridae of the World fauna, Leningrad: Nauka Publ., 182 pp. (in Russian).

Murina, V.V. (2005): A Manual for identification of pelagic polychaeta larvae from the Black Sea.- Sevastopol: EKOSI-Gydrofizika, 67 pp. (in Russian).

Petipa, T.S., 1959. On average weight of main forms of zooplankton. The studies of Sevastopol

Biological Station, No 5, pp. 13

2.1.4. Лабораторен анализ на макрофитобентос.
След като са събрани в полеви условия, макрофитобентосните проби се поставят в найлонови торбички и се съхраняват във фризер при -20°C, без повреда на клетъчната структура до обработката им в лабораторни условия. Всички мацрофитобентосни проби се промиват със сито за да се отстранят седиментите и животните по тях. След това се сортират и идентифицират по видове до най-ниското възможно таксономично ниво, с помощта на стереомикроскоп Олимпус , включително най-малките видове. Видовата идентификация се осъществява с определители на Зинова, 1967 и Конаклиева,2000, Темнискова и др., 1999. Пробите с разделените видове се изсущават за малко на филтърна хартия и теглени на везна с прецизност до втория знак. Таксономията е стандартизирана, като се използва Algae base: http: //www.algaebase.org. (Minicheva, 2003, Orfanidis 2012)
Литература:

Algae base: http: //www.algaebase.org

Dimitrova-Konaklieva, S. 2000. Marine Algae of Bulgaria (Rhodophyta, Phaeophyta, Chlorophyta). Pensoft, Sofia (in Bulgarian).

Minicheva G. G., A. B. Zotov, M. N. Kosenko.2003. Methodical recommendations for determining the complex of morpho-functional parameters of unicellular and multicellular forms of aquatic vegetation// GEF Project for renewal of the Black Sea ecosystem., INBUM, Odessa, 32 p.

Orfanidis S., Dencheva K., Nakou K., Basset 2012. A.Benthic macrophyte changes across an anthropogenic pressures gradient in Mediterranean and Black Sea water systems: structural vs. functional approaches. Current questions in water management (Eds. A Schmidt-Kloiber, A. Hartmann, J. Strackbein, Ch. K. Feld & D. Hering WISER final conference Tallinn, Estonia, 25-26 January 2012,147-149 p., ISBN 978-9949-484-19-5.

Zinova, A. 1967. Guidebook of the Green, Brown and Red Algae of the Southern Seas of USSR. Nauka, Moskva (in Russian).396 p.

Д. Темнискова, Д Воденичаров, И. Киряков, М. Стойнева, Р. Младенов. 1999. Ръководство за упражнения по систематика на водорасли и гъби. PENSOFT, София-Москва. 315с
2.1.5. Лабораторна обработка на макрозообентосни проби

Лабораторната обработка включва сортиране, определяне на таксономичния състав до видово или възможно най-ниско надвидово ниво и определяне на числеността и биомасата (влажно тегло) на организмите в пробата.

Сортиране и определяне. Порции от несортираната проба се промиват с течаща чешмяна вода под аспиратор през сита с размер на окото 1.0 x 1.0 mm и 0.5 x 0.5 mm. При наличие на мегафауна се използва сито с размер на окото 5 mm. Фракциите се сортират отделно под бинокуляр или лупа. Първичното сортиране се извършва до четирите основни таксономични групи – червеи (Annelida), мекотели (Mollusca), членестоноги (Arthropoda) и други (Miscellanea). На следващия етап екземплярите се определят до вид или на възможно най-ниското надвидово таксономично ниво–род, семейство, разред и т.н. Трите основни групи за Черно море - Polychaeta, Mollusca и Crustacea се определят на видово равнище. Таксономичните определители и ключове, използвани при определянето са изброени в списъка на таксономичната литература.

Численост. Числеността на макрозообентоса се определя чрез преброяване на екземплярите под бинокуляр с подходящо увеличение. При индивидите, които не са цели, се броят само главовите части (за полихетите и ракообразните) или зоната на свързване (лигамент) на мидите.

Биомаса. Биомасата се определя като влажно тегло. Фиксираните организми се подсушават върху филтърна хартия за отнемане на външната течност. Черупчестите организми се теглят с черупките. Тръбестите организми се теглят след отстраняване на черупките. Подсушените организми се прехвърлят върху предварително тариран съд и претеглят на технически везни с точност 0.0001 g.
Таксономична литература

Киселева М.И., 2004. Многощетинковые черви (Polychaeta) Черного и Азовского морей. Изд-во Кольского научного центра РАН, 409 с.

Маринов Т., 1977. Фауна на България т. 6, Многочетинести червеи (Polychaeta), Издателство на БАН, София, 258 стр.

Мордухай-Болтовской Ф. Д., 1968. Определитель фауны Черного и Азовского морей, Том первый, Наукова думка, Киев, 437 с.

Мордухай-Болтовской Ф. Д., 1969. Определитель фауны Черного и Азовского морей, Том второй, Наукова думка, Киев, 536 с.

Мордухай-Болтовской, Ф. Д., 1972. Определитель фауны Черного и Азовского морей, Том третий, Наукова думка, Киев, 340 с.

Fauvel, P., 1923. Polychètes errantes. Faune de France, Vol. 5, Paris.

Fauvel, P., 1927. Polychètes sédenteires. Faune de France, Vol. 16, Paris.

Muller G.I. (Ed.), 1995. Determinatorul Ilustrat alflorei si faunei Romaniei. Vol. I – Meduil Marine, Bucuresti.

Marine Species Identification Portal. http://species-identification.org/index.php

2.1.6. Методика за лабораторна обработка на ихтиологични проби
Лабораторната обработка на ихтиологичните проби включва определяне на размерно-възрастова структура на промишлените видове риби и размерно-тегловна структура за останалите видове.
При пробонабирането се спазваха следните изисквания:

• 
  Пробите да бъдат събирани от значителни по количество улови;
  
• 
  Всяка проба от промишлените видове риби да съдържа най-малко 200 екземпляра;
  
• 
  Пробите да представляват произволна извадка от общия улов, т.е. екземплярите да не бъдат селектирани;
  

След пробонабирането, пробата се обработва в лаборатория по следния начин:

• 
  Промиване на пробата.
  
• 
  Определяне на видовия състав.
  
• 
  Индивидуални измервания на рибите и разпределението им по размерни класове във вариационен ред през 0.5 см. въз основа на тяхната абсолютна дължина (TL). При рибите с малки размери, упоменатите класове са през 0.5 см. Например, към размерен клас 7.0 сантиметра спадат рибите с дължина 6.8, 6.9, 7.0, 7.1 и 7.2 см, а към размерния клас 7.5 см - рибите с дължина 7.3, 7.4, 7.5, 7.6 и 7.7 см.
  
• 
  Определяне на общото и средно тегло за всяка размерна група.
  
• 
  Определяне на числеността за всяка размерна група.
  
• 
  Събиране на отолити от всяка размерна група (най-малко 10 бр.).
  
• 
  Определяне на възраст.
  

На индивиди от всяка размерна група се взимат отолити за определяне на възраст. Отолитите представляват малки образувания във вътрешното ухо на рибите, като от всяка страна рибите имат по три отолита, два от които обикновено са много малки и само по един отолит от всяка страна (Sagitta) е видим с невъоръжено око и може да се използва за определяне на възраст. Функциите на отолитите са свързани с поддържането на равновесието на рибите, ориентацията им във водата и за откриването на звуци. Тъй като отолитите нарастват едновременно с растежа на тялото на рибата, в тяхната структура се наблюдават концентрични кръгове (зони), разположени около ядрото на отолита, които съответстват на периодите на бърз или бавен растеж. Един светъл и един тъмен пояс образуват растежния кръг, който съответства на 1 биологична година. Отброяването на растежните кръгове дава представа за възрастта на рибата. Определянето на възрастта се извършва с помощта на бинокулярен микроскоп с проходяща светлина.

При видове с ниска численост, се измерват индивидуалната дължина и тегло на всяка риба.

След обработката на всяка проба, се получават данни за:

• 
  Видов състав.
  
• 
  Численост на индивидите.
  
• 
  Индивидуални тегла или средни тегла по размерни групи.
  
• 
  Процентно съотношение по размерни групи.
  

Процентно съотношение по възрастови групи за промишлените видове

Каталог: documents -> 2012
2012 -> Зад Стойността на израза (112-100: 2) 2 е: А) 0 Б) 56 В) 118 Г) 6 За
2012 -> Примерен тест февруари – март 2012 г
2012 -> Наредба №6 от 18 септември 2009 Г. За определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване
2012 -> Отчет за финансовото състояние Пояснения
2012 -> Формуляр за кандидатстване
2012 -> Б ъ л г а р с к а а к а д е м и я н а н а у к и т е
2012 -> Конкурс за длъжността „Съдебен секретар в Районен съд Стара Загора
2012 -> 1 Александър Ненков 0884 800076 2 Александър Стойков 0887 935320

Изтегляне 130.9 Kb.

Сподели с приятели: