Методика за обогатяване на детския речник
Изтегляне 39.5 Kb.
|
|
Методика за обогатяване на детския речник Речник е съвкупността от думите, които детето разбира и употребява .Разграничават се пасивен и активен речник .Пасивният речник ключва разбирането на неупотребяваните думи, винаги е по-богат от активния, който включва употребяваните думи. Най-характерните особености на речника на децата от ранна и предучилищна възраст се определят и основните задачи за обогатяване на речника им при обучението по роден език. Първата основна задача е обогатяване на речника .Тя се изразява в количественото натрупване на думи, необходими на детето за речево общуване с околните.Обогатяването на речника се извършва преди всичко чрез натрупване на повече самостойни думи, които вземат основен дял в лексиката, служат за изразяване на понятия и изпълняват основна роля в изречението. Особено важно е обогатяването на речника на децата в предучилищна възраст с думи означаващи разнообразни качества и свойства на предметите, а също и елементарни понятия. Децата се запознават още с образния речник на синонима, антонима, сравнения думи от фолклорни произведения, устойчиви словосъчетания, пословици и поговорки. Втората основна задача е затвърдяване и уточняване на речника .Семантизацията се изразява в съобщаване на такива сведения за думата, които позволяват, тя да бъде адекватно използвана в един или друг вид речникова дейност.Най-общо чрез тези задачи се помага на детето да усвои обобщаващото значение на думите и да ги запомни. Третата основна задача е активизация на речника. тази задача изпъква като най-важн,а доколкото целта е не просто увеличаване обема на речника ,а активно употребяване на заучени думи в речевото общуване. с помощта на специални методически похвати за активизация учителя изисква от децата внимание към подбора на думите, подбужда ги бързо и точно да намират и да употребяват в речта си най-точните и подходящи думи. Очертават се три основни насоки на обогатяване на речника: 1обогатяване на речника с думи означаващи названия на обекти. това направление е генетически първо, тъй като то съответства на първия етап на познавателния процес. Отначало се назовават предмети свързани с играта ,храненето, обличането и т.н.. постепенно се включват названия на все по-широк кръг предмети .по това направление в речника на пет- шест годишните деца се въвеждат и сложни по морфологичен строеж думи, означаващи оръдия на труда и техника облекчаваща труда на хората. 2 обогатяване на речника с думи означаващи качества, свойства особености и отношения на обектите от действителността. това направление на работата за формиране на речника съответства на втория етап на познавателния процес свързан с задълбочаване на знанията за предметите и явленията от околната действителност. второто направление е свързано цялото разнообразие на речника и обогатяването му са различни части на речта. 3 обогатяване на речника с обобщаващи думи означаващи елементарни понятия. то съответства на третия етап от познавателния процес .тъй като въз основа на получените през първи и втори етап разнообразни знания за обекта се извършва систематизиране и обобщаване на тези знания, в резултат на това се определя мястото на обекта в системата на другите обекти от действителността. усвояването на понятията осигуряват точно назоваване на предметите ,точната употреба на думите, а това от своя страна осигурява краткост, точност и взаимно разбиране в речевото общуване. Очертаните три основни направления в съдържанието на обучението по обогатяване на речника на детето намират място във всички възрастови групи на детската градина, като се осъществяват на различни по трудност и сложност равнища. Важна задача на учителя е да съблюдава установената и отразена програмнато- научно обусловена последователност в работата по трите основни насоки на обогатяване на речника. Съответно на трите основни задачи по обогатяване на речника се използват три групи методически похвати. Похватите за възпитаване на нови думи трябва да помагат на децата да отделят съответната дума в речта на учителя и правилно да възприемат нейния звуков състав .основен похват за целта е назоваване на думата: учителят трябва така да изговори определена дума така че децата да й обърнат внимание и да я възприемат правилно без изопачаване. Това се постига чрез подчертано ясна дикция. понякога се набляга на артикулацията за да уловят децата звуковия състав на думата. тя се произнася бавно, но без да се дели на срички. за привличане на вниманието на децата към думата може да се използва още логическо ударение, интонационна силата на гласа, паузата при изговор на думата. Похватите за затвърдяване и уточняване на думата трябва да помагат на децата да разбират нейното значение и добре да я запомнят за целта най-често се използват похватът показване на обект с назоваване учителят изгражда заедно с децата обекта и го назовава показването почти винаги се съчетава с активни дейности на децата с показния предмет или с обследването му от тях за разбиране на смисъла на някои думи понякога названието се съпровожда с разгърнато тълкуване и обяснение на лексикалното значение на думата като се използва замяна с позната дума съпоставяне с познат синоним сравнение с познат антоним за запомняне може да се използват многократно повторение на новата дума от учителя от дете или хорово от всички деца. Похватите за активизация на речта трябва да помагат за стимулиране на децата активно да употребяват новата дума в своята реч. основен похват за активизация на речника са въпросите. задават се въпроси не само за предметите, но и за действията за качествата и свойствата ефективен похват е допълване на дума в изречението, при слушане на познати приказки ,стихотворения или специално съчинение за тази цел дидактически разкази. като вариант на този похват може да се използва и свободното асоциативно допълване на дума в изречението, което дава голям тласък на активността на децата при намиране на подходяща дума и бързото и възпроизвеждане. като похвати за активизация на речника могат да се използват някои логически упражнения и дидактически игри. Разграничават се три типа занятия: първият тип занятие е с цел разширяване на речника- при първичното запознаване с предметите и явленията от околния свят, основната им цел е да се обогати речникът на децата с названия на обекти, предмети, лица явления, събития. тези занятия съответстват на възможностите и потребностите преди всичко на децата в ранна възраст. занятията протичат под формата на демонстрация на предмета или на изображението на предмета с широко използване на игрови елементи Втори тип занятия е разширяване на речника- при задълбочаване на познанията за качества,свойства, особеностите и отношенията на предметите и явленията от околния свят от този тип за занятия се открояват две разновидности, едните са посветени на разглеждането на предмети за онагледяване и назоваване на частите и предназначението им ,а другите за обследване на предметите, с цел отделяне и назоваване на качествата и свойствата им. основната познавателна дейност в която се изграждат занятията от втория тип е сензорното обособяване на предмета, насочено към отделяне на качествата и свойствата му .за целта е необходимо учителят да дава указания за това какво точно трябва да се направи, Каква точно изследователска дейност трябва да се извърши за да се отдели съответното качество или свойство. занятието по втория тип са особено типични и за 4-годишните деца. по-нататък постепенно се усложнява като усложнението се изразява обикновено в увеличаване на набора отделяни качества и свойства. Третият тип занятия са разширяване на речника -при обобщаване на знанията за обектите от действителността и формиране на понятия тези занятия изискват от децата умение да виждат особеностите на предметите, затова те са тясно свързани с занятията от втори тип .тук също се открояват две разновидности, които имат общи специфични методически особености. занятия за формиране на видове понятия и занятия за формиране на родови понятия .основната познавателна дейност, която трябва да се извърши и при двата вида. преднамерени речеви ситуации е отделянето на съществени признаци на група предмети и обобщаването им въз основа на тях с една дума . основният психологически механизъм върху който са изградени ситуациите за формиране на видове понятия е механизъм на преноса. той се изразява в установяването на разнообразни връзки на думите не с един, а едновременно с няколко предмета от еднородна група. Основният психологичен механизъм в ситуации по формиране на родови понятия е механизъм на сумацията. той се изразява в нагледно представяне на различни обекти, отнасящи се към едни и същи клас, при което се цели общите им белези да привлекат вниманието на децата ,а случаите да отидат на по-заден план. Освен в занятията затвърдяването и активизацията на речника се осъществява и в различните видове дейности голямо значение За целта има битовата дейност. на занятието децата лесно запомнят новите думи ,но ако тя не се затвърди и не се употребява активно в битовата дейност много лесно отпада от речника. Трудовата дейност и особено колективният труд, при който се създават условия за възникване на разнообразни взаимоотношения, а следователно и за разнообразни комуникативни речеви ситуации също може да се използва като средство за целенасочено обогатяване на речника .в тясна връзка с трудовия процес речникът на децата се обогатява с названия на оръдия и инструменти на действия, на качества и свойства. Играта като основна дейност на децата в предучилищна възраст допринася преди всичко за общата активизация на речника.- сюжетно ролевите игри съдействат за активизиране на речника с думи характерни за професионалната лексика . дидактическите игри има значение реди всичко за затвърдяване на знанията и речника както и за упражняване на особено ценното речево умение- за бързо намиране и възпроизвеждане на подходящата дума. Творческата художествена дейност на децата при запознаването им с различни видове изкуства особено с художествената литература също съдействат за обогатяване и активизиране на речника. гледането на телевизия и на кинофилми изключително много разширяват познанията на децата за света. Празниците и развлеченията, игрите драматизации ,кукления театър, участието в детски утре и концерти са ефективно средство за повишаване на общата речева активност и за активизация на речника .за обогатяване на речника в детската градина съществуват разнообразни средства и само тяхното комплексно използване може да доведе до успешно решаване на тази основна задача на обучението по роден език. Запознаване на децата с думи назоваващи предмети и обекти от действителността- въвеждане на съществителни имена. тази учебна задача се поставя още в първа възрастова група и нейното реализиране не изисква винаги организиране на преднамерена речева ситуация създаването на чувствен образ на конкретният обект в детското съзнание улеснява запомнянето на неговото наименование. учителят многократно го повтаря като го включва в разнообразни словосъчетания и изречения. от съществено значение е създаването на среда благоприятстваща участието на обучаваните деца в разговор посветен на предмета чието име се усвоява. Също така е важно децата да имат възможност да извършват разнообразни действия са предметите, да ги възприемат от различни страни и да осъзнаят постепенно тяхнота променливост. Запознаване на децата с думи назоваващи качества на предмети и обекти на отношенията между тях. Качеството е категория която описва характеристиките на даден обект. от това може да се определи още като свойство, признак, който отделя една всъщност от друго качеството,може да се притежава от предметите или хората. след установяване наименованията на предметите и обектите следващата стъпка е езиково- познавателното развитие на малките деца е обследването на предметите и възприемане и отделяне на външните и вътрешните им признаци ,които ги правят разпознаваеми в действителността. Необходимо е да уточним че принципът на противопоставяне е много подходящ при откриване и подчертаване на типичните признаци за даден предмет или обект. При тези речеви ситуации и познавателните занимания 4 -5 годишните деца усвояват съществителните и прилагателните имена. Въвеждане на думи означаващи видове и родови понятия- учителят подбира и подготвя нагледни материали. предметите се разполагат пред детето и учителят създава ситуация в която то е изправено пред необходимостта да избере предмет. от сходни групи детето трябва да мотивира своето решение и като дели съществителния признак по който е направил Избора си. за да проумее детето необходимостта от избор ,задачата за избор се включва в игрова дейност която е интересна за децата при формирането на родовите понятие .учителят заедно с децата разглежда няколко различни видове предмети и отделя вече познати признаци, може да се уточни Кой ги изработва ,от къде могат да се закупят. работи се върху понятието, диференцират се съществените признаци от несъществените, въвежда се дума която означава понятие. С помощта на различни упражнения и дидактически игри на децата се дава възможност да затвърдят родовото понятие. при 5 -6 годишните деца продължава работата по закрепване на родовите понятия ,като се извършват допълнително диференциране . Езиковите упражнения за описване и сравняване на предмети могат да се прилагат във всички възрастови групи .за целта е необходимо да се подготвят набори от две групи предмети- еднородни и разнородни .децата се приканват да опишат предметите и изтъквайки характерните им признаци, отделяйки тези по които си приличат и тези по които се различават. Полезно интелектуално упражнение за 5- 7 годишните деца е езиково упражнение за усвояване на антоними. това ги ориентира в значението на думите, помага им да изградят личен смисъл на всяка една от тях. допринася за обогатяване на детския речник и развива услужливост и бързина на паметта. При езиковите упражнения за усвояване на синоним за да разкрие пред децата смисловата страна на думата с цялото и богатство и разнообразие от значение е подходящо да се използват различни видове упражнения и задачи за изграждане на езиково чувство,при избор на най-точна и адекватна на дадената речева ситуация дума за намиране на необходимия синоним. Методиката при езикови упражнения за усвояване на омоними е насочена към изясняване и съпоставяне на значението на думи омоними .процедурата изисква на децата да се съобщава отделни думи за която съществува омоним. задават се въпроси за изразяване на значението ако е необходимо лексемата се онагледява и се проверяват дали децата са запознати със съществуването на друго различно значение. практическото запознаване на малките деца с явлението паронимия допринася за доизясняване и затвърждаване на лексикалното значение на отделните думи, а това от своя страна предполага развитието на точна и изразителна реч. паронимите двойки могат да се представят по няколко начина. назовават се едната и другата дума и се задават въпроси относно начина по който звучат двете думи и какво означават или се илюстрират с подходящ нагледен материал. след това се произнасят многократно самостоятелно и в някакъв контекст .С помощта на въпроси се коментират и са поставят изреченият.а в края децата се приканват да измислят изречения с всяка от двете думи. Изтегляне 39.5 Kb. Сподели с приятели:
|