Методологически бележки През периода 4 – 25 март, „вм сървисис”
Изтегляне 1.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Методика на регистрация на данните
- Методика на обработка на данните
- 2. Количествена част – стандартизирано телефонно интервю
- Графика 1
- Графика 2
- 3. Качествена част – фокус група
Отношение на финансови експерти към критиките на Доклада на ЕК за включване в задълбочени прегледи за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси – февруари 2015 г.
През периода 4 – 25 март, „ВМ Сървисис” ЕООД проведе социологическо изследване чрез телефонно интервю сред гражданите на страната и чрез фокус група сред финансови експерти. Целта на изследването е да се изведе тяхното отношение към критиките на „Доклада на Европейската комисия за включване в задълбочени прегледи за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси”. Необходимостта от подобен подход се наложи след получената експресна информация от публичното обявяване на прессъобщение на ЕК на 26 февруари. Резултатите от двете проучвания са релевантни всяко за своята си изследвана съвкупност. Това, което може да се очертае в най-общ план, е, че и при двете има очертала се обща „насока” на отношение към изследвания проблем. Тя се отразява в извода, чрез който се отхвърля критиката на ЕК към българските финансови институции. Респондентите не приемат общото говорене по проблема, не са съгласни с изразените мнения, смятат, че оценките са несправедливи, не съответстват на фактическата среда с безпрецедентен, в конкретния случай, „двоен стандарт”. Има различия между отношението на гражданите и това на експертите, което е разбираемо от гледна точка на професионализма, и в този смисъл може да се подчертае по-голямата тежест на отношението на експертите към проблема, отколкото това на по-широката гражданска аудитория. Не може и не бива да се подценява мнението на гражданите, защото те имат „общо усещане за нещата” и то също тежи по свой специфичен начин – от него зависи доверието и подкрепата за институциите и политиката. Използваният подход е полезен, защото съпоставя становища и от това винаги може да се извлече нещо продуктивно.
Изследването е структурирано в количествена и качествена част, като в количествената част се интервюира неспециализирана аудитория, а в качествената част се търси мнението на специалисти от бранша. 1.2. Методика на обработка на данните - представяне на честотно разпределение на респондентите в количественото изследване
2. Количествена част – стандартизирано телефонно интервю В Прессъобщение на ЕК от 26 февруари е отправена критика към финансовия сектор и в частност към българските банки за „институционални и надзорни слабости” и „прекомерни дисбаланси”. Съобщението на Комисията предизвика интереса на медиите и обществото и затова беше важно да се търсят отговори. Настоящото проучване търси част от тези отговори. Целта е да се разкрие отношението на гражданите към критиката на ЕК. Профилът на съвкупността има своето значение за набираната информация. Една от основните нейни характеристики е възрастта (вж. ). Най-висок е делът на анкетираните в зрялата и активна трудова възраст от 21 до 60 г. – почти 3/4 от всички изследвани лица. Представителите на най-младата част от пълнолетното население и хората от предпенсионна и пенсионна възраст заемат останалия дял от една четвърт.
По време на проучването бяха изведени данни за възрастта на изследваните лица, които следват демографските пропорции на пълнолетното българско население, като това се отнася и за разпределението по пол - съотношението мъже – жени. Важна характеристика на респондентите е тяхното образование. Резултатите, показани на , очертават водещия дял на интервюираните лица със средно образование, следвани от респондентите с висше образование.
образование на анкетираните граждани (в % от интервюираните) 
Полученото разпределение ги характеризира като добре образовани, което повишава стойността на техните мнения и нагласи. Друга характеристика на изследваната съвкупност е трудовата заетост. Тук естествено е предимството на реално заетите в частния (29,7%) и държавен сектор на икономиката (25,2%), следвани от хората в пенсионна възраст (24,3%), като делът на безработните (13,1%) и учащите (7,7%) е значително и разбираемо по-нисък – . Графика 2 трудова заетост на анкетираните граждани (в % от интервюираните) 
В настоящото проучване съзнателно е търсен обхват, който да включва населени места, които са университетски центрове или градове с такива филиали, като изборът е направен заради спецификата на материята. Включени са и по-малки градове, които имат определено икономическо /транспортно/ положение, и нова предполага ниво на информираност на гражданите от тях. Обобщените данни от разпределението на респондентите са представени на графика 3. графика 3 местоживеене на анкетираните лица (в % от интервюираните) 
В доклада си, ЕК разделя българския банков пазар на кредитни институции с местна и с чуждестранна собственост. В хода на изследването респондентите бяха запитани дали според тях е допустимо да се прави такава оценка в условията на действаща пазарна икономика и конкуренция? Мненията на гражданите се обединяват около становището, че принципно това е възможно и че е налице подобна практика, след като се признава правото на различните видове собствености. 30,3% от респондентите считат, че подобна сравнителна съпоставимост е полезна, защото така по-добре се очертава икономическата активност на терена на съответната икономика на националните и чуждестранни субекти и по този начин могат да се правят анализи и оценки, както за развитието на местната икономика, така и за дела на чуждестранните инвестиции и икономическа активност на място. 46,5% от интервюираните лица са на мнение, че в конкретния случай става въпрос за „некоректно говорене”, което не е подплатено в съдържателен план. Аргументацията тук визира неотчитане на различията в политиките на банкиране на посочените в критиката банкови институции. 18,7% от запитаните, въпреки всичко смятат, че съпоставимост е абсолютно необходима и безусловна, а 5,5% се затрудняват да отговорят, (графика 4). графика 4 отношение към разделянето на банките по национален произход на собствеността (в % от интервюираните) 
Потърсено е становището на респондентите дали е оправдана критиката на ЕК „за надежността на разкриваните от финансовия сектор данни”? 38,0% от запитаните са на мнение, че твърдението „за надеждността на разкриваните от финансовия сектор данни” съдържа „презумпцията, че местните банки лъжат в данните”, което е невярно. 29,3% от гражданите са категорични, че критиката не е справедлива, аргументирайки се с „натиск от Запада”, /като почти половината от интервюираните я определят за „безпрецедентна”/, 14,6% са на мнение, че е относително обективна, а 18,1% се затрудняват да отговорят, (графика 5). Регистрираните данни сочат, че голямото болшинство /67,3%/ от запитаните хора отхвърлят подобна критика от страна на европейските институции.
В една от позициите в Доклада на ЕК за България във връзка с „кризата в банковия сектор“ от лятото на миналата година, се твърди, че „без задълбочено външно проучване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор“. Оценявайки тази позиция, 36,4% от анкетираните лица се обединяват около схващането, че „добре е да се правят проучвания, за да се видят как стоят нещата”. 32,8% от интервюираните смятат, че „външното проучване ще обслужи външен интерес“ и „ако е необходимо проучване, то такова трябва да бъде проведено от вътрешни, национални институции“. 15,3% от запитаните граждани застъпват мнението, че „външно проучване трябва да прави“, защото „при нас се „изкривява картината”, а 15,5% - „нямат мнение”, (графика 6). Данните показват, че категоричните мнения по въпроса: „против” и „за” външни проучвания очертават съотношение 2 към 1 в мненията на запитаните хора в полза на първите. графика 6 оценка на „външно проучване за гарантиране стабилността на финансовия сектор“ (в % от интервюираните) 
В рамките на изследването на гражданите беше предоставена възможност да изразят становище по критиката от страна на ЕК на наблюдавания различен темп в кредитирането на банките с местна и чуждестранна акционерна собственост. Според 27,6% тях подобна критика е априорна. Те намират за естествено „националните банки да финансират икономиката на страната си”. Процентното болшинство от интервюираните /45,9%/ смята, че „различния растеж на двата вида банки се дължи на това, че западните банки се крепят от централите си и изнасят печалбите си там”. Около 1/4 от респондентите /26,5%/ „не могат да отговорят”, (графика 7). графика 7 различен темп в кредитирането на местните и чуждестранните банки (в % от интервюираните) 
Според 43,7% от анкетираните наличието на критика от страна на ЕК по въпросите на кредитирането не е справедлива, защото „банките имат различна политика” – от тях малко над 1/3 дават конкретика в посока на „различните насоки на дейност на банките – местните работят с местните фирми, а чуждите – предимно с обслужване на населението”. За 8,9% „критиката има своите основания”, докато по-голямата процентна част от респондентите /47,6%/ - „не могат да преценят”, защото трудно се ориентират в конкретиката, (графика 8). графика 8 отношение към критиката на кредитирането от ек (в % от интервюираните) 
Гражданите коментират и критиката в Доклада на ЕК, насочена към рентабилността на финансовия сектор. На 42,3% от запитаните, тя им „изглежда твърде обща и вероятно спекулативна”. За около 1/3 от тях смятат, че „чуждите банки стоят по-добре в това отношение, защото имат подкрепата на централите си”. При 1/10 от мненията се разделят на становища, че „при нашите банки нещата не са по-добри от чуждите” и че „се затрудняват да отговорят”, (графика 9). Очевидно, в преобладаващия процент на отговорите са на позиция, която не споделя и отхвърля подобна критика. графика 9 рентабилност на финансовия сектор (в % от интервюираните) 
По въпроса за критиката от гледна точка на обезпечеността на активите на банките – 15,8% от интервюираните граждани посочват, че „валутният борд забранява на БНБ да бъде кредитор от последна инстанция, което създава голям проблем за местните банки, а при чуждите този проблем го няма”. Преобладаващото мнозинство от респондентите /69, 6%/ акцентира на факта, че „нормативната база – европейска и национална в това отношение трябва строго да се спазва от банките”. 14,6% се въздържат от мнение, (графика 10). В поставения въпрос респондентите се ориентират по-трудно, поради спицифичността на материята. Въпреки това, има анкетирани, които са добре информирани и разбират некоректността на критиката на ЕК. По-голямата част от запитаните мотивират становището си за спазване на нормативната база – национално законодателство и европейско с разбирането, че подобен проблем следва да се третира за всички от позицията на общоприетите норми и правила. графика 10 обезпеченост на активите (в % от интервюираните) 
Част от въпросите са свързани с риска, който също е обект на критика от страна на Брюксел, защото ЕК е на мнение, че са „налице сериозни макроикономически рискове за България“, като в случая се визира банковата криза по „случая КТБ“. На 68,4% от гражданите не са им известни критериите, по които се оценяват показателите на макроикономическите дисбаланси. Част от запитаните /22,6%/ смятат, че съществуват различни рискове, а от информацията по случая са останали с впечатление, че за него се говори общо. 9% се затрудняват да отговорят, (графика 11). Данните насочват към извода, че доколкото информацията за критиката е позната на респондентите, но те не могат да откроят в нея конкретни факти. графика 11 отношение към критиката на рисковете за страната (в % от интервюираните) 
Основна част от критиките в Доклада на ЕК са посветени на надзора. Този проблем е фиксиран в констатацията, че „надзорът е слаб“ и „концентриран в банките с местна собственост“. 38,3% от мненията на гражданите е, че проблемът не е в надзора и че критиката е неоснователна, особено по визираният и от ЕК „случай с КТБ”. 34,7% от запитаните отбелязват намеса на други, външни фактори в случая с четвъртата по големина банка в страната. 20,2% от анкетираните смятат, че надзорът не се справя, а 6,3% се въздържат от мнение. Запитани допълнително дали респондентите познават подобна практика на критика към западния финансов сектор, те се затрудняват да отговорят. Това дава основание да се заключи, че на анкетираните граждани подобна практика е неизвестна, (графика 12). графика 12 отношение към критиките на надзора (в % от интервюираните) 
В хода на телефонното интервю от гражданите се искаше да изразят мнение дали ЕК си позволява да критикува банки от западноевропейски страни, така, както критикува кредитни институции от други страни на ЕС и в частност в България. Изследваните лица твърдят, че не им е известна подобна практика. 20,3% от тях смятат, че принципната критика към банковото дело в България е необходима, полезна и задължителна, но само при прилагане на общоприетите и задължители за целия ЕС нормативни документи. 68,5% считат, че „определено съществуват „двойни стандарти”, докато за 11,2% за това може да се говори в определени случаи”, (графика 13). графика 43 критикуват ли се западните банки, както кредитните институции в други страни в ес и частност в българия (в % от интервюираните) 
Интервюираните граждани се обединяват около позицията, че страната по категоричен начин трябва да отстоява и защитава свойте интереси /”да действа, както Орбан в Унгария”/. В резултат на проведеното телефонно интервю може да се заключи, че: 1. Интервюираните лица са се информирали за критиките на ЕК. 2. Респондентите приемат критиката като обща, неясна и несправедлива. 3. Преобладават мненията, че основният проблем не е в надзора и че следва тези проблеми да се разглеждат равнопоставено и за местните и чуждите банки на основата на приетите нормативни документи. 4. Критиката на ЕК по линията „местни и чужди банки” не отчита различната среда и политики на работа на местните и чужди кредитни институции. 5. Не се приема критиката по отношение на риска, защото различните сегменти на финансовия сектор имат различна степен на риска. 6. Отношението към българските банки и някои други страни на ЕС е различно от това към западноевропейските банки и би могло да се отчете наличие на „двоен стандарт”. 7. Страната следва да защитава своите интереси с всички възможни законови средства.
Целта е да се разкрие отношението на експерти от финансовия сектор към критиката на ЕК. По отношение на България, Брюксел разделя пазара на кредитни институции с местна и с чуждестранна собственост. Допустимо ли е да се прави такава оценка в условията на действаща пазарна икономика и конкуренция? Експертите анализираха следните положения: Желателно и допустимо е всеки икономически (и в частност финансов проблем) да се разглежда от гледната точка на различни аспекти и нюанси, но само в зависимост от нуждите на конкретния икономически анализ, предназначен за провеждане на конкретна икономическа (банкова) практика в съответствие с общоприетите правила и насоки за развитие на икономиката на ЕС. Няма установена практика да се извършват анализи, като се държи сметка и се издига във водещ критерий разделянето на финансовите институции (банките) на такива с местен и с чуждестранен акционерен капитал. В последните документи на ЕК, България се причислява към държавите от ЕС (Хърватия, Франция, Италия, и Португалия), които се намират в положение на прекомерен дисбаланс. Причина за това се вижда в практиките на банките с местна собственост, предизвикващи макроикономическите дисбаланси в страната. Това автоматично води до извода в доклада на ЕК за България, че са налице сериозни слабости във финансовите институции и надзора над банковия сектор, което е довело до сътресенията в страната през миналата година. Оценявайки допустимостта ЕК да разделя в оценките си субектите във финансовия сектор, в случаят банките – на такива с местна и на други – с чуждестранна собственост, мненията на финансовите експерти се обединяват около становището, че принципно това е възможно и че е налице подобна практика. 10 от респондентите смятат, че подобна сравнителна съпоставимост е полезна, защото така по-добре се очертава икономическата активност на терена на съответната икономика на националните и чуждестранни субекти, като по този начин може да се правят анализи и оценки, както за развитието на местната икономика, така и за дела на чуждестранните инвестиции и икономическа активност на място. 11 от интервюираните експерти са на мнение, че в конкретния случай става въпрос за „некоректно говорене”, което не е подплатено в съдържателен план. Аргументацията тук визира, че не се отчитат различията в политиките на банкиране на засегнатите в критиката банкови институции. 1 от интервюираните експерти е на мнение, че съпоставимост е абсолютно необходима и безусловна, (графика 1)*. графика 5 отношение към разделянето на банките по национален произход на собствеността ( брой от участниците) 
Потърсено е становището на респондентите дали е оправдана критиката на ЕК „за надежността на разкриваните от финансовия сектор данни”? 11 от 12-те запитани експерти смятат, че твърдението „за надеждността на разкриваните от финансовия сектор данни” съдържа „презумпцията, че местните банки лъжат в данните”, което е невярно. 9 от специалистите са убедени, че критиката не е справедлива, аргументирайки се с утвърдените показатели, 1 специалист е на мнение, че е относително обективна, (графика 2). графика 2 оценка на критиката „за надеждността на данните“ (брой от участниците) 
В една от позициите в Доклада на ЕК за България във връзка с „кризата в банковия сектор“ от лятото на миналата година, се твърди, че „без задълбочено външно проучване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор“. Оценявайки тази позиция, финансовите експерти се обединяват около схващането, че „по принцип при възникване на каквито и да е било проблеми в рамките на сектора, необходимостта от проучване за неговото установяване е безвъпросна“. Още повече, те смятат, че „проучвания за състоянието на сектора изобщо са необходими, без значение дали има фиксиран проблем или не“, т.е. става въпрос за „периодичен преглед на състоянието на системата“. 9 от интервюираните посочват, че „не виждат релевантни основания за външно проучване, още повече, че то би гарантирало “стабилността на финансовия сектор“. Преобладаващата част от изследваните лица /7 експерта/ изразяват категорично мнение, че „външното проучване ще обслужи външен интерес“ и съвсем не е сигурно, че би дало обективна оценка на сектора. Аргументацията на мнението се базира на виждането за конкуренцията във финасовия сектор у нас. 8 от респондентите застъпват категоричното становище, че „ако е необходимо проучване, то трябва да бъде проведено от вътрешни, национални институции“. Категоричността на това експертно мнение се базира на разбирането, че валидността на резултатите от подобно проучване кореспондират в значителна степен с познаването на националната среда и специфика и по този начин ще се гарантират обективни резултати. Още повече, че собственият интерес ще наложи търсене и откриване на евентуалните проблеми, за да може да се разработят и приложат адекватни решения, с които този интерес да бъде защитен. 2-ма от запитаните финансови експерти застъпват мнението, че „външно проучване трябва да прави“. Мотивировката на този отговор варира от „установени международни практики“ до „възможност за обективна сравнимост на данните“, (графика 3). графика 3 оценка на „външно проучване за гарантиране стабилността на финансовия сектор“ (брой от участниците) 
В рамките на изследването, на финансовите експерти беше предоставена възможност да изразят становище по критиката от страна на ЕК на наблюдавания различен темп в кредитирането на банките с местна и чуждестранна собственост. Според тях подобна критика е априорна. Те се обединяват около мнението, че е „напълно неразбираемо твърдението, че местните банки кредитират компании с местна собственост“. На въпроса: „А какво да кредитират?“ 9 от експертите визират факта, че при рецесията, последвала кризата от 2008 г., чуждестранните банки са спрели кредитирането, доколкото са го извършвали, докато местните банки не се предприели подобни действия. За респондентите въпросът опира до различната политика на банките с местна и чужда собственост – местните банки работят с реалната икономика, те я финансират, докато банките с чужд акционерен капитал не правят това. По-голямата част от интервюираните – 10 експерта са на мнение, че различията произтичат от различния периметър на действие на банките с двата вида собственост, а оттук следва и различната степен на експанзия. Доколкото този въпрос се експонира и чрез различния растеж регистриран от банките с двата вида собствености, 10 експерта смятат, че това може да се обясни и с факта, че банките с чуждестранна собственост теглят добрите си активи към централите, а лошите активи остават тук. Оттук следва свиване изобщо на техния сегмент на опериране, а това не може да не се отрази на ръста им, (графика 4). графика 4 различен темп в кредитирането на местните и чужди банки (брой от участниците) 
Според експертите наличието на критика от страна на ЕК по въпросите на кредитирането не почива на съдържателна основа. 11 от тях застъпват становището, че от страна на Брюксел не е известно подобна критика да е уплътнена, например, с „изследване на сегментацията на сектора“, защото това би дало отговори на редица въпроси. Местните банки, както по-горе вече отбелязахме, насочват своята кредитна експанзия към стопански субекти от националната икономика. Чуждестранните банки се ограничават с обслужването на населението. Тази констатация се споделя от 9 от интервюираните. Насочеността е в друга посока, към друг сегмент, (графика 5). графика 5 отношение към критиката на кредитирането от ек (брой от участниците) 
Експертите коментират и критиката в Доклада на ЕК, насочена към рентабилността на финансовия сектор. Тук отново се регистрира обединяване на експертното мнение, че подобно становище има твърде общо звучене и не е подплатено с конкретна фактическа аргументация. Според тях би следвало да се изведат съответни показатели и да се предложат ясни критерии за оценка. Въпросът има комплексно измерение. 9 от специалистите изтъкват, че „банките с чуждестранна собственост имат по-големи разходи за провизии, което означава и по-големи загуби“, но това произтича от сегментната насоченост. Те заемат на дребно. 7 от респондентите споделят констатацията, че „чуждите банки имат „евтини пари“, които заемат от централите си и ако те плащат цената на ресурса, с който боравят местните банки, те ще фалират“. 11 оценяват критиката по отношение на рентабилността като „спекулативна“. Малко над половината - 7 от запитаните са съгласни с констатацията, че „рентабилността на местните банки се свива повече от средното за системата, въпреки по-ниските си разходи за обезценки“, (графика 6). графика 6 рентабилност на финансовия сектор (брой от участниците) 
По въпроса за критиката от гледна точка на обезпечеността на активите на банките – 10 от интервюираните експерти посочват, че местните и чуждестранните банки работят в различна среда. Експертите са обединени около становището, че „съществува фундаментален проблем, който произтича от Валутния борд. Законът за борда от 1997 г. забранява на БНБ да бъде кредитор от последна инстанция. Докато това не е така при западните банкови системи и респективно за банките с чуждестранна собственост. Този факт се премълчава от ЕК“, според тях. Преобладаващото мнозинство от респондентите (9 души) акцентира на факта, че „действащото при нас частично резервно банкиране работи в критична среда“. Мнозинство от запитаните (7 специалиста) застъпват виждането, че „въпросът опира до необходимостта у нас от активно финансиране, а то работи с косвени обезпечения“, (графика 7). графика 7 обезпеченост на активите (брой от участниците) 
Това, от своя страна, води до въпросите, свързани с риска, който също е предмет на критика от страна на ЕК – „налице са сериозни макроикономически рискове за България“. От Брюксел се визира банковата криза по случая „КТБ“. Експертите са единодушни, че не са известни критериите по които се оценяват показателите на макроикономическите дисбаланси. 11 от тях са категорични, че говоренето от страна на Брюксел за „избягването на риска“ е само хипотеза. Тя се базира на т.нар. „пасивен модел“ на банкиране. Преобладаващото мнозинство от финансовите експерти (9 експерта) застъпват позицията, че трябва да се отчита, че „различните сегменти на финансовия сектор имат различни рискове, а ЕК говори общо за рискове на сектора“. Всички финансови експерти не приемат за пример на „конкретен риск за макростабилността“ евентуалната подкрепа за финансовия сектор от страна на правителството. Те свидетелстват, че „страната не е дала и 1 лев за подкрепа на банките от бюджета си“, 8 експерта посочват, че „само ПИБ е получила помощ и то по линия на ЕС, и то до едва 5% от баланса си“, (графика 8). графика 8 отношение към критиката на рисковете за страната (брой от участниците) 
Основна част от критиките в Доклада на ЕК са посветени на надзора. Този проблем е фиксиран в констатацията, че „надзорът е слаб“ и „концентриран в банките с местна собственост“. Единодушното мнение на финансовите специалисти е, че проблемът не е в надзора“. Критиката е неоснователна. Особено по визираният и от ЕК случай с КТБ. 11 от запитаните отбелязват „намеса на външни фактори извън надзора“. Те определят този факт като „наличие на външни активни и пасивни въздействия, извън и въпреки надзора“. Преобладаващото мнозинство - 9 от експертите акцентират на разбирането, че „надзорът предлага мерки и решения, но не той действа“. Интервюто очертава и друго мнозинство от респондентите – 8 от тях директно назовават критиката от ЕК – „предпоставена теза“. Развитата, от застъпващите тази позиция, аргументация се заключава в следното: 1. Няма проучване на ЕК, което да установи проблеми в надзора. 2. Възможният подход за установяване на проблеми в надзора в най-общ план би следвало да включва поне две стъпки: - да се разгледат установените правила и процедури на действие на надзора, да се установи дали те отговарят на стандартите и какви са резултатите, - да се направи международно сравнително изследване, където да се проследи проблема със съпоставими страни. Финансовите експерти не открояват подобен подход от страна на ЕК. Още повече, че 7 от тях убедено твърдят, че не познават и такава практика от страна на Брюксел. Наред с това, 8 от интервюираните финансови експерти споделят информираността си за „намерението на страната да влезе в еднинния надзорен механизъм като предаде част от правомощията си по тази линия на ЕЦБ“, малко над половината от тях са запознати с правителственото намерение, изразено от министър Владислав Горанов, за "преминаването на целия банков сектор през независим одит“ като стъпка към реализация на това намерение, (графика 9). графика 9 отношение към критиките на надзора (брой от участниците) 
Потърсено е становището на финансовите експерти и за критиката на ЕК за „прекомерност” на „макроикономически дисбаланси”. На въпроса „кои са критериите за оценка” специалистите се обединяват около извода, че не става ясно, кой, кога и къде е формулирал критерии за определяне на „прекомерност” в макроикономически дисбаланси в българската икономика и изобщо в рамките на ЕС. По време на интервюто от фокус-групата на интервюираните специалисти беше поискано да изразят отношение към твърдението – дали ЕК би си позволила да критикува банки от западноевропейските страни, така, както критикува банки от други страни на ЕС и в частност – българските. Експертите обясняват, че не им е известна подобна практика. 10 от тях смятат, че принципната критика към банковото дело в България е необходима, полезна и задължителна, но само при прилагане на общоприетите и задължители за целия ЕС нормативни документи. 11 смятат, че „определено съществуват „двойни стандарти”, докато за 1 – „за това може да се говори в определени случаи”, (графика 10).
В резултат на проведената фокус група могат да се направят следните общи изводи: 1. Критиките на ЕК в конкретния случай, не се приемат от участниците в нея за съдържателни и обосновани на основата на анализ. Не се отчитат различната среда на действие – нормативна и практическа. Категорично се отхвърля третирането на страната, институциите и експертизата й като „втора ръка”! 2. Проблемът изобщо не е в надзора. Той следва да се оценява чрез съпоставяне на приетите правила и процедури на действие и установяването дали те отговарят на стандартите и какви са резултатите. 3. Критиката на ЕК по линията „местни и чужди банки” не отчита различните банкови политики в двата вида кредитни институции, преимуществената насоченост към различни сегменти в сектора, средата на позициониране на ресурса и подходите към провизиите. Изразява се категорично отхвърляне на подобен подход! 4. С категоричност не се приема критиката по отношение на риска, защото различните сегменти на финансовия сектор имат различна степен на риска. 5. Заради различното отношението към банките в България и в някои други страни на ЕС, от това към западноевропейските финансови институции би могло да се отчете наличие на „двоен стандарт”. Подобна критика се оценява като „безпрецедетна”! 6. Страната следва да защитава своите интереси с всички възможни законови средства, тогава, когато счита, че критиката и действията от страна на ЕК и други европейски институции ги засягат и не ги отчитат. * Настоящото изследване обхваща градовете София, Варна, Пловдив, Бургас, Плевен, Русе, Стара Загора, Сливен, Велико Търново, Благоевград, Хасково, Кърджали, Ямбол, Видин, Шумен, Враца, Смолян, Казанлък, Карлово, Самоков, Айтос и Созопол. * Отчитане на мненията е в брой от участващите във фокус групата. Сборът на броя на посочените отговори в рамките на един въпрос може да надхвърля общия брой на групата, защото респондентите показват как структурират проблема. Каталог: 1531 -> pub pub -> Решение по националната сигурност (1947-1971 г.) и членството на България в Организацията на Варшавския договор pub -> Институционални решения в политиката по сигурността pub -> Йордан Дойков* понятията за война, военно дело и армия pub -> Предизвикателства пред интеграцията на България в евроатлантическите структури pub -> Войната срещу тероризма в българската преса йордан Дойков pub -> Към анализа на институциите Изтегляне 1.64 Mb. Сподели с приятели:
|
