Мъглата на декември скри дърветата в парка веднага след залеза на слънцето. Стоян все така обикаляше алеите и не намираше решение на проблема си. Днес беше петата годишнина на сватбата му, а той нямаше подарък



Дата18.05.2022
Размер16.93 Kb.
#114355
ТипРешение
do it,man, just do it.
Свързани:
Crowley, Aleister - 1904 - The Book of the Law, Doc1

Мъглата на декември скри дърветата в парка веднага след залеза на слънцето. Стоян все така обикаляше алеите и не намираше решение на проблема си. Днес беше петата годишнина на сватбата му, а той нямаше подарък. Проблемът не беше в това, че не знаеше какво да вземе за Лилия, а в това, че беше изиграл парите за подаръка в казиното. Стоян се тръшкаше и блъскаше по главата – защо беше минал по този път, а не беше заобиколил улицата с казиното. Ако не беше видял рекламата, на която полугола девойка го подканяше да си вземе наградата, той нямаше да пристъпи отново към този порок. Но не би! Веднага след банката, краката му го понесоха до главната и преди да успея да възрази на тялото си се намери пред високата врата и я отвори. Два часа по-късно излезе от същата врата без парите в джоба си и с мисълта, че ако имаше още една врътка, щеше да си ги върне тройно. Сега се луташе по алеите на черния парк и не смееше да се прибере. Сядаше по студените пейки, изпушваше цигарата си и пак тръгваше сред дърветата. Дали заради декемврийския студ или заради мъглата в парка нямаше никой и затова никой освен Стоян не видя краткото, мътно проблясване в основите на оголен чинар. Стоян, който не вярваше в чудесата, но пък много се надяваше на случайността с два скока се озова над мястото и с крак разбута скованата пръст. Нямаше нищо. Светкавицата на телефона му не се отрази в нищо, черната земя едва-едва помръдваше под ботуша му. Отчаянието щеше да го затисне отново, ако в следващия миг пад разриванатото не се беше появила същата мътна светлина. В новите сили на надеждата Стоян зарита пръстта още по-настървено.


Упоритостта му бе възнаградена – от малката дупка се подаде заобленият край на тъмен предмет. Внимавайки да не се оцапа, Стоян приклекна до чинара и с два пръста издърпа амулета от черната пръст. В далечината излая куче, Стоян се скри в мъглата, в джоба си стискаше намереното съкровище.

***
Посмя да огледа медальона едва, когато пристъпи във входа. Ослуша се за стъпки и внимателно издърпа ръка от джоба. Амулетът беше кален, но въпреки това Стоян успя да различи гравираните фигури по черната плочка. Хълм и слънце. На Лилия щеше да ѝ хареса. Много щеше да ѝ хареса. Ощастливен от тази невъзможна случайност Стоян почти се затича по стъпалата към дома си. Още в коридора миришеше на готвено. Мусака - тяхната малка традиция. Тихо се вмъкна през вратата, събу се и бързо влезе в банята. Врътна кранчето на горещата вода и подложи предмета под струята. След кратко, но яростно търкане калта изтече в канала, а Стоян се загледа в гравюрата. Слънцето се показваше над минималистичния хълм. Амулетът беше невъзможно черен, както и верижката му. Огледа го за ръжда, останала кал или нещо друго подсказващо произхода на подаръка му, след като бе удовлетворен от почистването подсуши предмета и го пусна в джоба си. Изми ръцете и лицето си и излезе от банята. На прага го стресна Лилия. Тъмните къдрици се спускаха свободно по раменете ѝ, бършеше ръце в мръсната престилка.



  • Кога се прибра? – усмихна се и скочи на врата му. – Честит празник, любов!

Косата ѝ влезе в устата и очите му. Не успя да отговори, отвърна на прегръдката на жена си и бръкна в джоба си.

  • Преди малко, - отвърна след като се разделиха. - Исках да се измия преди да ти поднеса това – разтвори шепи пред лицето ѝ.

При вида на амулета изражението на Лилия се промени от изненадано към щастливо и пак към изненадано.

  • Нали се разбрахме без подаръци! – кресна тя. Опитваше се да е гневна, но щастието пробиваше маската на фалшивия гняв. – Колко е хубав, любов, сложи ми го!

Лилия направи пирует и събра косите си. Стоян не си стърпя и първо целуна врата ѝ, а след това закачи верижката.

  • Тежичък е – Лилия зараглежда амулета на жълтата светлина на лампата.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница