Миграционните процеси в община Благоевград


Модел на миграционно поведение



страница3/8
Дата06.07.2017
Размер1.73 Mb.
#25021
1   2   3   4   5   6   7   8

Модел на миграционно поведение




    1. Същност и структура на миграционното поведение

През последните години у нас се наблюдават намаление на трудовите контингенти и изменение в тяхната демографска и териториална структура. Затова решението на редица проблеми относно провеждането на политика, насочена към поддържане на баланс между работни места и трудови ресурси, предполага задълбочено изследване на различните аспекти на миграционното поведение.

В най-широк смисъл миграционното поведение включва отношенията на действията на хората относно вземането на миграционно решение. Отношението към миграцията може да се характеризира чрез мнението за удовлетвореността от населеното място (оценките “за” и “против” условията за живот и труд) и оттам желанието и намерението за мигриране. От своя страна действията регистрират факта на преследване на лицата, както и решението за нова миграция.

Миграционното поведение на индивида е повод или резултат от други житейски събития, свързани с трудовата реализация, със здравното състояние, с културната интеграция, със създаването и функционирането на семейството, с отглеждането и възпитаването на децата. В този смисъл за личността, за семейството миграционното поведение е инструментално поведение в хода на постигането на поставените житейски цели.



Операционализирането на понятието миграционно поведение е свързано с:

  • Изясняване съдържанието на елементите на това поведение, а именно: потребностите от миграция; миграционните цели и интереси; нагласите и ценностите, свързани с миграцията; миграционните мотиви и решения (миграционната активност)

  • Очертаване на миграционната ситуация като резултат на взаимодействията между условията на живот (социални, трудови, природно-климатични) и системата от фактори, обслужващи миграционната подвижност (политически, икономически, социални норми и ценности и др.), пречупени през призмата на тяхното социално обкръжение във формалните и неформалните социални общности – семейство, трудов колектив, приятелския и съседския кръг.

По този начин социалната ситуация – на равнище общество и териториалната общност (село, град) – чрез конкретна житейска ситуация на индивида и неговото семейство влияе върху индивидуалните жизнени стремежи и позиции по отношение на миграцията. Тази обща теоретична постановка синтезира идеята за модел на миграционно поведение, показана на фигурата и заложена в основата на проведените изследвания.

В много дефиниции на миграцията липсват понятията като потребности, интереси, ценности, мотиви, нагласи и очаквания. В същото време обаче е невъзможно да се изследва миграцията без да се изяснят тези понятия.



Потребностите се определят като осъзнати нужди за задоволяването, на които са необходими материални или духовни блага. Потребностите от миграция са израз на необходимостта от преселване във връзка със задоволяването с материални средства (жилище,храна,облекло), необходими за живота на хората и удовлетворяването на духовните потребности (от изява и общуване). От тази гледна точка миграционното поведение е израз на удовлетворяването на потребностите, които до момента на мигрирането изцяло или частично не са били задоволявани, както и на такива потребности, чието удовлетворяване е осъществявано на по-ниско качествено равнище. Задоволяването на “количествените” потребности извиква на преден план “качествените” потребности като двигател на миграционното поведение.

Логичен резултат от различията в условията за задоволяване на потребностите (на териториално равнище и равнище “семейство”) и индивидуалните стремежи е формирането на психологическо предразположение към мигриране (диспозиция). Тази диспозиция включва миграционни цели, интереси, нагласи и ценности.



Миграционните цели са житейските стремежи и перспективи, свързани с удовлетворяването на потребностите на личността и защитата на нейните интереси по пътя на миграцията .

Миграцията не е само икономически целящо поведение, защото след определен праг на удовлетворяване на материалните потребности, задоволяването на духовни потребности стават цел на миграционното поведение. Това са политически духовни свободи, потребностите от общуване, от всестранно и хармонично развитие, от култура и образование. В крайна сметка миграцията винаги има за цел повишаване на жизнения стандарт на личността и семейството.

Степента на удовлетвореност на потребностите вдадена социална ситуация и житейските цели (перспективи ) на индивида и неговото семейство намират отражение в миграционните интереси. Интересите са вече осъзнати потребности на фона на личностни взаимоотношения с други хора и социални групи (семейство, приятелски и семеен кръг, колеги ).В името на интересите се отстояват личностни позиции, позиции на семейството, на децата.

Миграционните нагласи дават синтетичен израз на отношението на мигрантите. Обект на внимание не трябва да бъде само фактическата миграция, като елемент на жизнения цикъл на хората, но и потенциалната миграция (т.е. желанието и намерението на хората да мигрират в бъдеще). Това е отношението на индивидите към миграцията като средство за достигане на житейски ценности и цели от гледна точка на професионалната и трудова реализация (обществен статус, материална осигуреност), нравствената (духовната) реализация – престиж в семейството, приятелския, съседния и колективния кръг, както и от гледна точка на всестранното и хармонично развитие на личността.

Във модела на миграционно поведение е заложена идеята за връзката на миграционните нагласи и различията в условията за живот и труд в конкретните социални общности.За изграждането на такава нагласа най- пряко отношение имат семейството и съществуващите социални норми относно миграцията.



Ценностите са трайни убеждения, формирани от общата културна среда и по-конкретно от семейството, религията, приятелите, жизнения опит.

Миграционните ценности на индивида и на семейството отразяват мястото и значението на отделните елементи на социалната действителност “елементи на социалната действителност” в процеса на вземане на миграционно решение по анализа на системата от потребности. Потребностите са обективните връзки на индивида с околния свят, а ценностите следват оценката на тези дадености в духовния свят на човека. Те са най-обобщаващото равнище на диспозицията.

Проблема за ценностите, свързани с миграцията се изследва двояко:



  • Като отнасящ се до ценностите, свързани непосредствено с желанието за смяна на местоживеенето (потенциална миграция).

  • В светлината на други “дифузионни” ценности. Те играят роля в степента на удовлетворяване на амбициите в населеното място, в което живее индивидът, от гледна точка на неговата оценка, че “другаде може да бъде по-добре за него (и неговото семейство)”.

Детерминантите на миграциите бележат широк кръг от възможни цели, към които индивидът се стреми. Приема се, че неудовлетвореността от условията на живот водят да желанието за миграция. Тогава дискусията за целите, свързани с миграцията, прераства в една по-обща дискусия относно това какво хората ценят и защо някои характеристики отнасящи се до населеното място, в същото време стават миграционни ценности, за разлика от други.

Възникват трудности при изследване на миграционните ценности, поради обстоятелството, че структурата им е подвижна и се мени – достигането на една цел (ценност) логично поражда стремеж към реализирането на други ценности.

За изясняването на понятието “миграционни ценности” сега все по-често на преден план се поставят въпросите за целите и очакванията или стремежите които стават централни за разбирането на начина, по които стимулите от околната среда се превръщат в индивидуални мотиви, и по тази причина – решаващи в теорията на миграционното поведение.

Миграционните мотиви са функция от ценностите и целите. Те са елемент на съзнанието, но както и останалите му елементи се базират на реалната обективна действителност (факторите и условията, формирали конкретната социална ситуация). Миграционните мотиви често се съдържат такава цел за реализирането на която индивидът създава специфични близки цели предвид вида и протичането на необходимите за това действия. Тези непосредствени са за постигането на залегналата в мотива главна цел. Разграничаването между цел и мотив е особено съществено при изясняване природата на миграционното поведение.

В йерархията на диспозицията на личността мотивите са тези, които определят целите и ориентациите, а самите те се определят от потребностите и интересите. Съществува обаче теза, че мигрантът избира мястото, което максимално задоволява желанията и очакванията, предизвикани от неговите ценности, потребности ю, при минимум психически, икономически и социално-културни проблеми на адаптацията в неговата среда.

С мотивите и ценностите са свързани опитите за типологизация на мигрантите според мотивираното отношение и самия акт на миграцията. Върху тази основа се очертават различни типове мигранти: ориентирани към парични доходи, материални ценности и други, който се стремят към изменения в статуса (обществен, професионален, семеен); които мотивират миграцията с осигуряването на комфорт – психически и физически (благоустроеност на населеното място, по-добри жилищни условия, по-висока култура на услугите); ориентирани към морално-психически ценности (семейство), към културни ценности, ценности на самосъхранението (породени от политически основания, от влошаване на екологичните условия) и др.

Основен недостатък на съществуващите до сега изследвания е не достатъчно задълбоченото изследване на причините, поради които хората не мигрират. С изключение на хипотезите за влиянието на такива фактори като общността и семейните връзки, малко се знае за факторите които водят до стабилност на емигрантите. У нас има изследвания върху стабилността на потенциалните емигранти, но те малко се различават от тези на фактическите емигранти. Това е в резултат на недостатъци в теорията и в изследователския подход. Изучаването на стабилното поведение не може да става само по пътя на хората, които мигрират. За това и най-често задавания и същевременно най-неясния въпрос, свърза с миграцията е: “защо хората мигрират?”. Това до голяма степен се дължи на липсата на разбиране за необходимостта от изясняването на този въпрос, както и от неуспеха да се пита: “защо хората не мигрират”. Тук е много важно миграцията да се разглежда като функция от множество мотиви. Дори там, където икономическите мотиви преобладават, те не отразяват общия комплекс на решението за миграция.

Подхода, които акцентира върху анализа на мотивите за миграция, предлага възможност всяко миграционно решение да бъде повлияно в някаква степен от социалната и в частност от миграционната политика. Познаването на съответната мотивация може да бъде използвано в социални програми, за да се упражни влияние върху миграционните процеси.

При предлагането на структура за изследване на механизма на вземане на миграционно решение ще направим някои обобщения за миграционното поведение и подхода за изучаването му. Моделът потребности – интереси – ценности и очаквания е подходящ при изследване на миграцията на микро ниво. Според този подход индивидът може (фактически) да решава и да избира, когато има алтернатива. В това отношение има физически и познавателни аспекти на наличието на алтернативи. Физически за него е възможно или да мигрира или да остане и тук трябва да се осъзнават възможностите за избор.

От гледна точка на физическото наличие на алтернативи крайностите включват принудителна миграция или принудителна стабилност. Принудителната миграция е обект на значителен интерес и има значение, но не и по отношение на изясняване на механизма на индивидуалното решение за миграция.

Съществуването на алтернативи излиза от рамките на строго формално мислене. В краен случаи липсата на алтернатива означава, че индивидът или не знае за съществуването на други места, или е не способен да вземе решение, което от своя страна може да се дължи както в липсата на опит, така и на физическа възможност (от административна и законодателна гледна точка).

В този случаи ще оставим критерия за познавателните способности и ще се опитаме да извлечем именно съзнателното съпоставянето на мотивите. Хората, които посочват, че никога не са мислили да се местят, а не могат да дадат отговор относно осмислянето на съществуващите за тях алтернативи в това отношение не би трябвало като подходящ пример за анализа на факторите, влияещи върху вземането на миграционно решение – макар, че съществуването на една такава група и нейните характеристики би могло да представлява интерес.

Сред останалите неемигранти, както и сред тези, които вече са мигрирали е възможно да се проведе изследване върху мотивационната база за решения, при което личните мотиви задължително трябва да бъдат анализирани в рамките на един по-голям контекст. Подобно изследване трябва да дресира извода за относителното влияние на индивидуалните предпочитания при детерминирането на миграционното поведение. То може да бъде на фона на отношенията на власт (родители-деца), на съществуващите административни разпоредби и ограничения и др.

Друго съображение при изследването на процеса на вземане на миграционно решение засяга концепцията за рационалността. Тук възниква въпросът: “в каква степен миграцията е нормативно контролируема или е плод на емоции, базирани на изглеждащи несъществени фактори?”. На този въпрос може да се търси отговор през лонгитудинално изследване. Същността на това изследване се състои в продължителното и системно изучаване на процеса, което дава възможност да се предскаже перспективата в неговото развитие. Можем да използваме процеса на вземане на миграционно решение за предсказването (прогнозирането) на миграционното поведение.

Ако изключим ситуации като принудителната миграция може да твърдим, че миграцията е по-подходяща за анализа на вземане на решение, отколкото което и да е друго демографско поведение. Тя не е мотивирана директно от пола, сексуалното поведение (като например раждаемостта) и обикновено е по-малко повлияна от емоционални пориви като брачността и разводимостта – налице е по-голям волеви контрол.

Нещо повече, съществено тук е, че решението за преселване най-често е резултат на осмисляне, внимателно притегляне на всички “за” и “против” за един значителен период от време.

Тъй като миграционното решение (независимо от това дали е индивидуално или групово) се вземат в условията на голяма неопределеност, в повечето случаи новото място не се познава достатъчно добре и съществува голяма степен риск. Неговото положително или отрицателно развитие води до съответното реализиране на това решение.

Миграцията е неразделна част от икономическото и социалното поведение не индивида и е елемент на търсенето в две посоки – търсене на работна сила в териториални единици с отрицателен трудов баланс и търсене на по-добри възможности за работа и живот от страна на индивида.

За управлението на търсенето се създават “Multi – Armed - Bandit” – модели (МАВМ), неразделна част от които е дървото на решението. То може да съдържа следните йерархично подредени вероятности:



  • вероятността в определен период от време да се търси активно работа

  • обусловената от това търсене вероятност в определен момент и на определено място, нещо предложено да бъде и поучено (работно място, жилище)

  • обусловената от това предложение вероятност то да бъде прието и да се осъществи преселването.

С цел да се намали риска и за двете страни и да се осъществи оптимизиране на миграцията се разработват модели, които имитират миграционно поведение.

По-известните от тях са: статистическият модел на Дж. Гитинс, в основата на който стои т.нар. Гитинс – индекси; на Белман, основан на метода на обратното програмиране и на принципа на оптималността; приложни методи на теорията на игрите, при които се цели да бъдат максимално доближени и оптимизирани индивидуалните решения на всички членове на мигриращото семейство, като частично се търси съвършена равновесна точка.

Друг метод, е пространствено-гравитационния, при които другите миграционни процеси се разглеждат като пространствено-преплетена мрежа и моделите се изграждат въз основа на допускането, че определени фактори стимулират или отблъскват миграциите. Тези фактори се умножават с отдалечеността на регионите, между които се избира в момента.

Независимо какви са подбудите за миграция и какъв е броят на миграциите, окончателно решение за миграция трябва да бъде взето след сравняването на полезността и разходите, които ще бъдат направени за нейното постигане. Те могат да бъдат парични, физически, емоционални и други.

В крайна сметка се избира мястото с най-висока нетна полезност, като се държи най-обективна сметка за трудната количествена и качествена сравнимост на причините и неопределеността поради риска.



    1. Видове, условия и фактори, детерминиращи миграционното поведение

Миграцията на населението се осъществява под влиянието на различни условия и фактори. Според условията важно място заемат: икономическите, политическите, културните, екологичните; климатът, природно-географското и териториално разположение на населените места; мястото и функциите, които се изпълняват в териториално-производствените комплекси. Това са градоустройствените комплекси. Тук се включват и градоустройствените условия – степен на изграденост на жилищния фонд; снабденост с търговски обекти, заведения за обществено хранене и социални грижи, за хамунално и битово обслужване; равнище на транспортно обслужване и на трансфер но-информационни системи; наличие на учреждения за просвета, изкуство и култура, за спорт, отдих и младежки дейности; институции за административно, здравно и правно обслужване.

Важно място сред тези условия заема и благоустроеността на населеното място – водоснабдено, канализирано,телефонизирано, топлофицирано, парноснабдено и хигиенизирано.

Тук спадат и създадените икономически условия – разработеност на природните ресурси (природни изкопаеми, води, почви, пасища и гори), структура на икономиката, степен на развитие на основните отрасли на промишлеността, селското стопанство,обществена производителност на труда, потребление, регионален обществен доход, регионално развитие и икономически растеж.

Важна роля играят и демографските условия – брой и структура на населението, интензивност на основните демографски процеси – раждаемост, смъртност, брачност, разводимост, миграция.

Тези най-общи условия за труд и живот имат конкретен характер и съдържание в различните териториално обособени общности. В известна степен там те очертават рамките на битовата и материална осигуреност на домакинствата, начина на използване на свободното време. С други думи – обуславят възможностите за задоволяване потребностите на живеещото там население, за реализацията на хората чрез достигането на желаните от тях цели.

Специфичните условия на живот в трудовия колектив, в съседния и приятелския кръг, в семейство и домакинството непосредствено влияят върху формирането на едни или други миграционни нагласи.

Безспорно една социологическа теория на миграцията не може да разглежда миграционното поведение като автономна величина. Обект на анализа трябва да бъдат, както непосредствените, така и опосредствените социалноопределящи основи и закономерности на развитие на процеса на вземане на миграционно решение.

Такава теория обяснява миграционното поведение чрез неговата диалектическа противоположност – миграционната ситуация изследва как изменението й води до изменение на поведението. Това фундаментално изискване насочва вниманието ни към детайлен анализ на онези явления и процеси, които определят миграционното поведение (фактическата и потенциалната миграция).

Изследванията, че сред факторите – регулатори на тези процеси най-важно значение има социално-икономическите фактори и по-специално различията в жизненото равнище на населението в населените общности: доходи, потребление, жилищни условия, битова осигуреност, условия за труд и отдих.

Все по-голяма роля за вземането на миграционно решение играят социално-психичните фактори: степен на удовлетвореност от семейните взаимоотношения, интегрираност към семейството, родното място, приятелите, съседите колектива, удовлетвореност от труда от условията на живот на населеното място по отношение на потреблението и услугите, жилищните условия и начина на прекарване на свободното време, възможностите за отглеждане и развитие на децата, екологичната обстановка.

Все по-голямо значение придобива въпросът за социалния престиж (в семейството, пред колегите и приятелите) от последвалата с миграцията промяна на социалния статус (семеен професионален).

Трябва да отбележим, че разграничаването на условия и фактори – регулатори на миграцията има относителен характер в времето, до колкото при определени социални ситуации изброените условия могат да се окажат фактори които да регулират миграционното поведение. Такова е положението с екологичните условия, които се превръщат в важен фактор стимулиращ мигрантите.

Когато заговорим за детерминантите на миграция, най-напред се има предвид характеристиките на населените места (условия, фактори, ситуации) външни за индивида и определящи границите са възможностите за удовлетворяване на неговите потребности интереси и цели.

Това без съмнение е солиден аргумент, които прави различните населени места в различна степен привлекателни. Това от своя страна зависи от ценностите на индивида и неговите житейски цели.

От тази гледна точка макро факторите могат да бъдат категоризирани в няколко групи в зависимост от типологията на потребностите на индивида и неговите цели. По такъв начин те ще се отделят от другите макро фактори, за които вече става дума.

Условно можем да ги разграничим на фактори, формиращи нагласите, които задържат или стимулират миграцията, и фактори на оценката, осъзнаването на тези обективни фактори от индивида. (тъй наречените субективни фактори).

Основния въпрос за връзката макро-микро ниво в процеса на вземане на миграционно решение може да бъде формулиран по следния начин: как характеристиките на различните териториални общности (населени места, селищни системи, региони) като детерминанти на миграционните потребности, интереси, ценности и желания са свързани с очакваната и в крайна сметка с намеренията на мигрантите?

Всеки индивид има някаква система от потребности, интереси и цели, които в една идеална ситуация, могат да бъдат развити или максимализирани.

За повечето хора няма такова място, което може да задоволи всичките им изисквания на най-високо равнище. Най-реалното, което може да се очаква в такава ситуация, е да се максимизира някаква степен на удовлетвореност при възможни алтернативи (различни населени места), всеки от които има свой набор от характеристики.

При изследване на миграционното поведение стои решаването на съществен проблем, а именно – какви са теоретичните и методологичните връзки между макрофакторите на населеното място и вземането на миграционно решение, т.е. необходимо е да се обвържат личностните мотиви за миграция със съответния паричен механизъм на макрониво. От една страна да се изследват връзките межди “причините за миграцията”, така както те се оценяват от индивиди и детерминантите на този процес, а от друга – да се анализира ролята на основните групи фактори, които влияят върху териториалната мобилност.

Категоризацията на макро факторите, влияещи върху миграцията, има две страни:



  • едната включва макрофакторите, които индивидът може да осъзнае, почувства, осмисли и оцени като присъщи нему;

  • втората – факторите, чието осъзнаване и влияние могат да станат чрез други опосредствени фактори.

Класификацията на опосредстващите фактори трябва да “имитира” модела на потребностите, интересите и ценностите на индивида.

Разкриването на механизма на макро-микровръзките при изследването на при изследването на миграционното поведение дава отговор на въпроса, как определени макрофактори на дадена териториална общност формират миграционните нагласи. Защото не всички макро – и микровръзки (логически или не) водят до желани и решение за миграция. При това само едно “чисто” рационално поведение даден макрофактор автоматично причинява миграция (с уговорката, че индивидът осъзнава ролята на този фактор във връзка с реализацията на житейските цели, които той си е поставил). Иначе сам по себе си анализът на факторите и условията дава изолирана картина на обективните детерминанти на миграцията, пренася влиянията на тези детерминанти, като им преписва характер на миграционни нагласи и мотиви.

Ако се сравняват обективните и субективните характеристики и очаквания, свързани с дадено населено място, то подобен анализ може да бъде осъществен на индивидуално равнище. Някои мотиви за миграция, свързани с психологичния комфорт, здраве, образованието, различни събития от жизнения цикъл на хората (брак, развод), начало и край на трудова кариера, смяна на професията, социалния статус, въобще не могат да бъдат отразени на макрониво.

Тук стигаме до втория аспект на анализираната връзка. Очевидно желанията и намеренията на индивида се формират на базата на субективна оценка, която не винаги съответствува, а по някога е твърде различна от реалността. Тук място имат факторите, които пораждат това разминаване между обективна реалност и индивидуални възприятия. Необходимо е те да бъдат познавани и изследвани.

Предвид това обстоятелство се акцентира и върху необходимостта от разграничаване на субективните възприятия на реалността от самата реалност. Тук е важно да изтъкнем, че не обективните ситуации са тези, които директно прехождат вземането на миграционно решение, а по-скоро възприятията (или познаването) на тези обективни ситуации.

Несъмнено е и значението на информацията в процеса на вземане на миграционно решение, главно за повишаване на рационалността на миграционното поведение. А рационалния избор включва две предпоставки: относно бъдещите последици от сегашни действия и относно бъдещите претенции към тези последствия.

Подобно твърдение изисква информация за:


  • бъдещите претенции

  • перспективите в сферата на материалните условия на старото и новото местоживеене

  • възможностите на алтернативните варианти

  • особеностите на всеки алтернативен вариант.

От количеството и качеството на тази информация и способността на индивида да я използва при вземането на миграционно решение се определя и нейната полезност за рационалността на избора, а крайна сметка за успеха и ефективността на миграцията.

Вече посочихме, че желанието за миграция не се отразява автоматично в намерението или решението за преселване нито пък миграционните нагласи винаги следва действителна (фактическа) миграция.

Поради тази причина нагласите и мотивите не могат да бъдат считани за фактическо поведение, тъй като е налице действието на много различни фактори на средата (населено място, селищна система) и конкретната житейска ситуация на индивида (семейство), които задържат или препятстват миграцията. Обстоятелство, че има причини, поради, които хората не постъпват по желания начин, налага изясняване на този проблем, струващ ни се особено важен при изучаване на миграционното поведение на тъй нареченото микрониво, предвид прогнозирането на потенциалната и фактическата миграция.

Има изследвания, които показват, че по-малко от 20% от човешките постъпки директно отговарят или следват от нагласите.

Във връзка с това можем да направим няколко основни извода.

Първо, обект на изследване са обективните задръжки или стимули на миграционното поведение. Много вероятно е обаче индивидът не винаги точно да оценява тези обстоятелства, докато не се сблъска с тях.

Второ, факторите, задържащи миграцията, могат да бъдат индивидуални или да се отнасят за голям брой индивиди, както и за тези, населяващи дадена териториална общност. Не трябва да се пренебрегват индивидуалните, специфично личностни задръжки, които могат да окажат препятствия или стимули за миграцията.

Трето, съществуват както “позитивни”, така и “негативни” задръжки, които в ролята на стимулатори застават между желанията на индивида и неговото фактическо поведение.

Четвърто, отсъствието на задържащи миграцията фактори, свързани, с възможностите за намиране на работа и въобще с трудовата заетост. Това обстоятелство има изключително важна роля за стимулиране на миграциите на населението.

Макро задръжките и стимулаторите на миграцията имат ключова роля както за ускоряването, така и за забавянето на взаимодействието между икономическия и демографския потенциал на даден район. А това от своя страна е основа за формирането на тъй наречения потенциал на населеното място. Той очертава рамките на възможностите за задоволяване потребностите и интересите на индивидите, които живеят там. Оценката на този потенциал от гледна точка на миграционната активност е резултат на съпоставката на привлекателността на друго населено място със степента на удовлетвореност от условията на труд и живот в това населено място.

В повечето случаи се акцентира върху социално-икономическите фактори, стимулиращи или задържащи миграцията.

Основен фактор, стимулиращ миграцията, това е жизненото равнище. Интегрираността на населението към дадено населено място и неговата готовност за смяна на местоживеенето не могат да не се формират под силното влияние на предоставените му възможности за задоволяване на потребностите и интересите в областта на жизненото равнище.

Поради това е невъзможно да се изследва миграцията без да се познава упражняваното върху нея въздействие от факторите и показателите на жизненото равнище: трудова заетост, доходите, благоустроеността на селищата и жилищата, битовите условия на домакинствата, размера и структурата на потребление, качеството на задоволяване на материалните, духовните и социалните потребности на населението.

По-малко влияние се отделя на социално-психичните фактори. Нерядко те се подценяват, особено социалните – интегрираността към дадена териториална и социална общност, желанието да се запазят изградените контакти с близки и роднини, спомените от миналото, привързаността към дома и родителите.



Разходите (във време, пари, морални ценности – от раздялата с близките, с родното място, с всичко, което човек е обичал и е част от живота му) също са съществен фактор, задържащ миграциите.

Социално одобрение или неодобрение също могат се окажат съществен за индивидуалното поведение. В теоретико-методологично отношение тук е важен проблемът за измерване нормите на дадена териториална общност по отношение на миграцията и влиянието им върху индивидите. Интерес представлява изследването на санкциите (стимулите), които стоят в основата на тези норми и юридически или морално ги гарантират. Това предполага социалнопсихологическо издаване на различни териториални общности и влияние на социалния контакт за “внушаване” на едно или друго миграционно поведение.

Нормите на поведение могат да бъдат: правни, норми на обичая, морални и религиозни норми.



Правните норми няма да бъдат обект на нейно изследване, а ще насочи вниманието си към останалите норми на поведение.

Нормите на обичая могат да бъдат най-различни – изисквания за учтивост и благоприличие, за благонравие и етикеция, дори за мода, церемониал, протокол и др. Те са израз на народното убеждение, че известни постъпки са наложителни, защото се определят от навиците, идеите и чувствата на известни общности от хора, на определена среда или класа. Който не спазва нравите и обичаите на общността, в която живее, предизвиква неодобрението и укорите на нейните членове, като тази постъпка (на нарушение) се смята за неприлична.

Моралните норми се отнасят до вътрешната същина на лицето. Те се интересуват как се проявява в постъпката моралната стойност (съзнание) на лицето, неговата добра и лоша воля, разкрита от намерението, от мотива. Когато има нарушение на моралните норми – вътрешното чувство на съвестта или у човека се появява в чувството на неодобрение, на разкаяние или угризение и обратно – когато се постъпва съобразно с повелите на моралните норми – се появява и чувството на одобрение.

Религиозните норми уреждат отношенията на хората към Бога и по между си. Те са различни, както са различни и религиите. Имат значение само за онзи тип от хора, които използват една и съща религия. Нарушаването на религиозните норми води след себе си преди всичко санкцията на Божието наказание. Тези норми изпълняват и някои от функциите на правните, обичайните и моралните норми.

Внимание заслужава и другия аспект на връзката миграция – роднинство – приятелство. На особено големи разстояния семейството, роднинския и приятелския кръг стимулират и насочват миграцията към такива населени места, където мигрантите имат свои близки.

По този начин значително се увеличават шансовете им за приспособяване в новата среда. Нерядко икономическите трудности (за намиране на работа, възможности за по-високо заплащане) могат да се окажа по-малко значими отколкото социалнокултурната интегрираност към новата социално сфера. Наличието и помощта на роднините са решаващи за удовлетвореността на мигрантите от новото място. Обратно – онези, които не могат да разчитат на подобна подкрепа, са в неблагоприятно положение по отношение намиране на работа и устройване в новите условия на живот.

Тук има място и алтернативната хипотеза за връзката миграция – семейство – роднини. Нарича се още “конфликтна”, поради факта, че в нея семейството е в позиция на “отблъскващ” фактор, стимулиращ миграциите. В този смисъл миграцията е опит да се отхвърлят семейната власт и задължения, които са характерни за относително по-затворените социални общности, каквито са селата и малките градове.

Във всички случаи не трябва да се подценява обстоятелството, че е трудно да се изследва независимия ефект, от една страна, на общността, от друга – на семейството като фактори, стимулиращи или задържащи миграцията, тъй като те са свързани не само по между си, но така също и с такива социално-културни елементи, каквито са нормите.

Друг макрофактор с важен стимулиращ или задържаш ефект върху миграцията е социалната и в частност миграционната политика. Тук се включват всички икономически, политически и социални фактори, чиято цел е да ограничат, а в други случаи да стимулират миграционните потоци към определени райони, където съществува опасност от обезлюдяване.

Провеждането на действена миграционна политика е фактор с определено значение. Ето защо много внимателно и комплексно трябва да се посочат усилията в това направление, като управлението се основава на научни изследвания за провеждане на социалната и политическата стратегия за развитието на различните териториални единици. Това означава:



  • Обективна да се оценят и комплексно да се прогнозират перспективите и насоките на развитие на всяка териториална единица в рамките на по-широк социален контекст. Върху тази основа е необходимо да се разработи ясна система за потребностите от работна ръка с определена квалификация.

  • Миграционната политика трябва да се съобразява с икономическия капацитет на отделна териториална единица, лимитиран от възможностите за осигуряване на работни места, жилища, за създаването на оптимални условия за труд и живот на населението.

  • Да се отчитат потребностите, интересите, ценностите и нагласите за миграция, както и факторите, формиращи миграционната ситуация.

От изпълнението на тези основни изисквания и научната обоснованост на миграционната политика, и нейната ефективност.

Факторите на микрониво, които оказват задържащо или стимулиращо въздействие върху миграционното поведение, условно можем да ги разделим на две групи: личностни (свързани с психичните особености на индивида) и външни (фактори на ситуацията). Към първите могат да бъдат причислени характерни черти на поведението (способност за самопознание и самоконтрол, способност за творчество, обучение и промяна, за поемане на риск и съзнание за отговорност). Тук спада и взаимодействието на миграцията със социалната среда, към което се включват нормите, ценностите, вярванията.

Към този аспект се отнасят и развитието на социалната чувствителност и способността за общуване. Социалната чувствителност е способността на личността (в случая на мигранта) да разбира другите, да се поставя на тяхно място. В основата на общуването пък стои разбирането и осигуряването на благоприятни възможности за постигане на такова разбирателство.

Ситуационните”фактори, които стимулират или задържат вземането на миграционно решение, произтичат от специфичната ситуация, в която е въвлече индивидът във връзка с различните събития, и неговата способност и готовност да мигрира именно в тази ситуация (например при определени политически и икономически условия,); различни събития от жизнения цикъл на хората – (брак, развод; здравни, образователни, емоционални причини).

Демографските характеристики на индивида (възраст, пол образование, семейно положение) също могат да бъдат разглеждани като стимулиращи или задържащи миграцията. Напредналата възраст, например е задържащ фактор, но тук в крайна сметка зависи как отделния човек оценява обстановката. Задържащи миграцията фактори, могат д бъдат: навикът, привързаността към определена работа и трудов колектив, към населено място, роднини и приятели. Стимулиращ миграцията фактор, стремежът за промяна; получаване на по-високо образование; по-добрата професионална реализация и получаването на по-големи доходи; сключване на брак; раждането и отглеждането на деца.

В анализа използваме коефициенти и показатели за измерване на миграционна активност на населението.

Влияние на миграцията при формирането на общия брой на населението за даден период е основен показател и се определя от по следния начин: броя на населението в края на изучавания период се представя като сума от броя на населението в началото на този период, общия механичен и естествен прираст на населението през периода.

Миграционното решение се влияе силно от привлекателността ма мястото, към което се е ориентира мигрантът. Поради тази причина определянето на коефициента на привлекателност на дадено място е от съществено значение. Той се определя като: разликата на броят желаещи да се преместят да живеят в друг район на града и броя на желаещите да променят местоживеенето си в друг град, се съотнася към разликата на броя, желаещи да променят местоживеенето си в друг град и броят желаещи да го запазят.

Влиянието на миграцията върху броя на населението е показател, които може да се определи и като съотношение на общия миграционен (механичен) прираст за периода и броят на населението в началото на периода в изследваната териториална единица. Можем да обобщим, че населението и трудовите ресурси със своята специфика и характеристики са решаващ фактор за динамиката на социални-икономическите процеси.

Всяко едно население се намира в непрекъснат процес на движение, развитие и изменение, който се проявява в различни аспекти.

Един от основните аспекти на това движение е процесът на възпроизводство. В рамките на този населението мени непрекъснато своята численост под прякото действие на настъпващите раждания и умирания, т.е. населението се възпроизвежда под прякото действие на естественото си движение. Миграционния процес е другия аспект на движение на населението. При него се осъществява преместване на населението по територията на страната свързано с промяната на постоянното местожителство. Миграциите са различни по своя вид, но според причините за тяхното проявление биват:


  • постоянна и временна

  • вътрешна и външна

  • индивидуална и групова

  • организирана и неорганизирана

  • икономическа, политическа, битова и екологическа

  • преждевременна и навременна.

През различните етапи от историко-политическото развитие на България масовите изселвания и заселвания са влияели върху броя на населението и върху социално-икономическото състояние на страната. Сходно е влиянието на вътрешните миграционни потоци, реализирани в четирите направления:

  • село-град

  • село-село

  • град-село

  • град-град

Това са потоци които се проявяват едновременно, но с различна интензивност в отделните периоди от развитието на страната. Обусловена от цяла система от фактори (демографски, социално-икономически, политически, природни, социално-културни, ситуационни, биологически и психологически) миграцията е специфичен поведенчески феномен.

Миграционното поведение включва потребностите, целите и интересите, нагласите и ценностите, формирани в условията на конкретна семейна и социална ситуация.

Миграцията води до множество позитивни и негативни последици на микро и макро ниво. Позитивните последици се появяват по скоро на микрониво, т.е. на ниво на отделния човек (мигрант) и могат да бъдат: придобитото образование и квалификация, реализираната бизнес идея, постигнатия по-висок жизнен стандарт, качествено задоволените духовни и социални потребности, очакваните и желани промени в семейния статус на мигранта. Негативните последици проличават най-вече при връзката “миграция – роднинство - приятелство”. Позитивните последици от миграцията на макро ниво са свързани с тези на микрониво. Основната от тях е извършването на естествено разпределение на населението по територията на района, държавата. Позитивните последици са едновременно и негативни, като по-сериозните са: нарушаване на трудовия баланс и на демографската структура на населението; обезлюдяване на населени места; засилване на процеса на урбанизация. Миграцията за населението е динамичен и сложен процес които изисква качествено управление. Поради спецификата му не съществува конкретен нормативен акт, които да го регламентира. За нормативна база може да послужи цяла съвкупност от актове (нормативи и ненормативни), оказващи пряко или косвено въздействие върху миграционните процеси. Нормативната база е посочена в приложение 1. Институциите имащи отношение към решаването на миграционните проблеми са: народно събрание, президент, министерски съвет, агенции и комитети, областни управители, общински съвети и кметове, неправителствени организации. Държавата (в лицето на народното събрание и министерския съвет) очертава общата нормативна рамка, но конкретното оценяване и регулиране на миграционните процеси е задача на общините.

Насоките за решаване на този проблем вълнуващ всяко едно общество могат да бъдат: политика за поддържане на баланс между работни места и трудови ресурси; програми за развитие на застрашени от обезлюдяване райони; ефективна демографска политика; създаване на благоприятни регионална и местна и инвестиционна среда; повишаване на качеството на човешките ресурси; намаляване на междурегионалните различия в заетостта и доходите; изработване на регионалните програми за районите с миграционни проблеми и включването им в Националния план за регионално развитие.

Свободата на предвижване и избора на местожителство е едно от основните права на гражданите. Това право е гарантирано от Конституцията на РБългария в чл.25 ал.1; чл13 от Всеобщата декларация за правата на човека; от международния пакт за гражданските и политическите права (чл12).


ГЛАВА ВТОРА
Проблеми на миграцията на община Благоевград и опита за тяхното решаване


  1. Географско положение и особености на община Благоевград.

Всяка териториална единица има своите особености, място и традиции, които повече или по- малко влияят на миграционните процеси.

Географското положение и икономическото състояние на общините са предпоставка и стимулиращ фактор за миграцията на трудовите ресурси.

От тази изходна позиция ще разгледаме динамиката на човешкия фактор в община Благоевград.



Община Благоевград е разположена в Югозападна България, обхващаща Благоевградската котловина в долината на р.Средна Струма, югозападните склонове на Югозападна Рила и югоизточните склонове на пограничната Влахина планина.общата площ на общината е 628 кв.км. и включва град Благоевград и прилежащите към него 25 села. Тези села са : Изгрев, Бело поле, Бистрица, Бучино, Българчево, Габрово, Горно Хърсово, Дъбочица, Делвино, Дренково, Дъбрава, Еленово, Зелен дол, Клисура, Лешко, Лисия, Марулево, Мощанец, Обел, Падеж, Покровник, Рилци, Селище, Логодаж и Церово.

Административен център на община Благоевград е гр.Благоевград. Той е най-големия стопански и културен център в Югозападна България. Разположен е в едноименната котловина, по двата бряга на р.Благоевградска Бистрица, в подножието на Югозападна Рила; на запад-югозапад землището му се ограничава от р.Струма. Благоевград се намира на 100км. южно от столицата София; на 20км. от Република Македония; на 100км. от границата с Република Гърция (на 250км. от пристанищния град Солун). Той е основен транспортен център на общината и областта и втори по големина град на главната автомобилна и железопътна артерия София-Кулата-Атина. Благоевград е и административен център на Благоевградска област. Утвърден е за такъв с указ №1 за Утвърждаване на граници и административни центрове на областите, обнародван в ДВ, бр.2 от 8 януари 1999г. Благоевградска област включва: 281 населени места, обединени в 14 общини: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда.



Миналото на Благоевград и населените места от общината е населено с минерални извори и изключително благоприятни климатични условия. регистрираните археологически паметници – селища, некрополи, крепости, надгробни могили и раннохристиянски базилики свидетелстват за развитието на живот през всички исторически епохи в продължения на хилядолетия. Най-ранните следи са от праисторическите селища (VI-I хилядолетия пр.н.е.) край селата Българчево и Дренково и квартал “Струмско” на Благоевград. От Скаптопаренския надпис (238г.), открит в чертите на града, е известно тракийското селище Скаптопара (Горно пазарище). То е просъществувало до VI век, след което изчезва под ударите на славянските племена, нахлуващи от север. Оцелелите коренни жители заедно със славяните основават ново селище, приобщено през IX век завинаги в пределите на българската държава. През епохата на турското робство възниква днешния град споменаван за пръв път в един турски документ от 1592г. с името Горна Джумая (Горно пазарище). В началото на века, Благоевград е наброявал 6000-8000 души. Основния поминък е бил отглеждането на тютюн, неговото обработване и съхранение; добив на дървен материал и обработката му; отглеждане на плодове и зеленчуци; животновъдство и занаятчийство. Още тогава градът се е очертавал като средище и кръстопът за търговия, които са осъществявали връзка с Гърция и Македония. Градът е освободен от турско робство доста по-късно от останалата част на страната – едва през 1912г., в резултат на Балканската война. Това задържа за дълго неговото развитие. Той е електрифициран за пръв път през 1920г., 1923г. започва да работи първата поща, а през 1927г. се появяват и първите камионетки. През 1937г. е пусната в експлоатация ж.п. линия Дупница-Горна Джумая, която до тогава е била само теснолинейка.

След 1944г. започват да се изграждат по-големи и сериозни предприятия – дървообработваща фабрика, машиностроителни предприятия, памуко-текстилна фабрика. От 1950г. градът носи името Благоевград.

Благоевград се развива с най-усилени темпове през 70-те и 80-те години, когато на практика се изгражда днешната му основна инфраструктура и се развиват съвременните производства.

Всяка територия, а в частност община може да се разгледа като система от три основни елемента: природа, човек и стопанство.



Природата, със своите специфични особености и закони е предпоставка за развитието на останалите два елемента и за това ще бъде по-подробно разгледана.

Човекът, и съпътстващите го процеси е основното ядро.

Стопанството, представлява крайният резултат от взаимодействието между човек и природа.

Природните условия и ресурси на община Благоевград са фактор с важно значение за нейното развитие.

В общината преобладава планински и котловинен релеф. Площта на височинните пояси е разпределена в следната градация:

  • Низинен пояс (от 0 до 200м) – включва само долината на р.Струма;

  • Хълмист пояс (от 200 до 600м) – обхваща части от Благоевградската котловина;

  • Нископланински пояс (от 600 до 1000м) – включва подножието на планините Рила,Пирин и Влахина

Основните морфолого-генетични елементи на релефа са: речните долини, долинните форми (долини, равнини), денодационни повърхнини.

Общината попада в Струмската подобласт на преходно-континенталната климатична област. Голямата разлика в надморската височина се явява причина за обособяване на два климатични района:

  • Район с преходно-континентален климат. Този район обхваща около 80% от територията на общината на височина над 1000м. Средната януарска температура е +1;+20С, което говори за мек климат през зимата. Средната температура е +140С, което определя района като един от най-топлите в нашата страна.

  • Район с планински климат. Този район, намиращ се над 1000м надморска височина, заема около 20% от територията на общината. Режимът на температурите в тази територия показва особеностите на планинския климат.

Анализът на валежите през годината показва, че минимумът на валежното количество е през летните месеци, а максимумът през есенните месеци.

Речната мрежа на територията на общината е гъста и се формира главно от малките леви и десни притоци на река Струма – р.Благоевградска Бистрица, Хърсовска река, Логодишка река и Лисийска река.

Общата водна маса е около 1393 мил.куб.м., при средно количество на валежите през годината.

Подземните води са общи за Благоевградската котловина и обхващат части от съседни общини – Дупница, Бобошево, Кочериново. Най-обширна е котловината при Благоевград, където подземния отток се подхранва от река Благоевградска Бистрица.

Експлоатационните запаси от подземни води за цялата котловина са около 25 млн.куб.м. ю, от които 15 млн. само за територията на Община Благоевград.

Към 1989г. общото водопотребление е възлизало на около 53 млн.куб.м., от които 29 млн.са с питейни качества. Към същия период изградения хидромелиоративен фонд възлиза на 35 хил.дка и потребява близо 14 млн.куб.м. вода.

Поземления фонд на община Благоевград включва 332ха селскостопански земи и 282ха горски фонд. Останалите 14ха са населени места и водни басейни. 74ха от селскостопанските земи са обработваеми площи. Ограничеността на поземленият фонд прави особено важна задачата неговото рационално използване, за увеличаване равнището на икономическото плодородие на земите. Естественото плодородие обработваемата земя като цяло е малко под средното за страната.Собствеността върху земеделските земи е почти изцяло възстановена.

Горският фонд заема около 45% от територията на общината. Залесената площ е около 85% от площта на горите. Голям е делът на горите, нуждаещи се от реконструкция – 58 000 декара, което представлява над 25% от горския фонд.

Съгласно новия Закон за горите, (влязъл в сила през март тази година), предстой възстановяване на собствеността, (включително общинската) върху горите.

В обхвата на общината влизат 7177.7ха от площта на Народен парк “Рила”, от която 3377.7ха са горски фонд и 3800ха са пасища. Паркът създаден да защити характерни и забележителни пейзажи и обекти, комплекси от саморегулиращи се екосистеми, видовото разнообразие на растителния и животинския свят и местообитанията на редки и застрашителни видове и съобщества.

Изцяло на територията на общината, в обхвата на Народен парк “Рила”, се намира биосферния резерват “Парангалица”, (площ 1507ха). Обявен е през 1933г., за да се запазят вековните естествени елово-смърчови гори и единственото в България стадо от благородни елени. Дървения запас от 1660куб.м/ха е най-големия е Европа, средната възраст на дърветата е 140 год., а височината на отделните екземпляри достига 60 м. В резервата са установени 289 вида висши растения, сред тях 6 български и 30 балкански ендемита, 40 реликтни вида. Огромно е разнообразието на растителния и животинския свят в общината. Дървесните, храстовите и тревистите формации са богати на видове. Широколистния пояс (до 1600м. надморска височина) е предимно от бук и дъб, в чисти и смесени съобщества с горуна, габъра, трепетликата, среблистата липа, брезата, акацията и др. Иглолистните гори (до 2300м. надморска височина) са от смърч, ела, лял и черен бор, бяла мура и имат най-широко разпространение. Животинските видове са представени от всички класове гръбначни животни – риби, земноводни, влечуги, бозайници, но най-голямо е видовото богатство на птиците.

Община Благоевград е сравнително чиста в екологично отношение, община с добре запазена екосистема и биоравновесие. Не са на лице крупни и потенциални опасности свързани с трайно увреждане на околната среда от големи индустриални предприятия на тежката химия, металургия и енергетика. Замърсяванията с прах са незначителни. Не са доказани замърсявания на почви и терени с тежки метали. Не са регистрирани вредни лъчения, шум и вибрации.

Съществуващите рискови фактори, които увреждат частично компонентите на околната среда, могат да се сведат до следните:



  • Масовото използване на твърдо гориво зо отопление през есенно-зимния период, както и честото самозапалване на съдържанието но контейнерите за битови отпадъци, вследствие изхвърлянето в тях на незагасена сгур.

  • Използването на ефтино котелно гориво със завишено процентно съдържание на сяра в него.

  • Използването на остарял автобусен парк в градския транспорт, както и увеличаващия се брой автомобили (леки и товарни), които в голямата си част, са необорудвани с катализатори.

  • Запазването на повърхностни непокрити слоеве на съществуващо депо за битови отпадъци, намиращи се на 9км. северозападно от Благоевград (край с. Българчево).

  • Липса на пречиствателна станция за отпадъчните води на града и локални пречиствателни съоръжения.

  • Незаконно депониране главно на строителни отпадъци, и по-рядко на отпадъци от преработващата и хранително-вкусова промишленост.


  1. Динамика на човешкия фактор в общината и ролята на регионалното стопанство.

Обобщавайки, можем да кажем, че: община Благоевград е територия с добри качества, която може и привлича, а не принуждава своите жители да мигрират и търсят другаде препитание.



Втори елемент в системата - човекът и свързаните с него процеси, имат решаващо значение за съществуването и развитието на общината.

Човешкия фактор най-бързо и чувствително реагира на социално-икономическите промени в обществото. Тези промени влияят върху броя и гъстотата на населението, естественото му движение и структура, върху пазара на работната сила и неговото състояние.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница