Миграционните процеси в община Благоевград


Качества и параметри на миграционните процеси в община Благоевград



страница7/8
Дата06.07.2017
Размер1.73 Mb.
#25021
1   2   3   4   5   6   7   8

Качества и параметри на миграционните процеси в община Благоевград

Община Благоевград със своето стратегическо положение, превърнал се в кръстопът на Балканите и център на Югозападна България, е притегателно място за много хора. Тя разполага със специфични природни и климатични особености, изградени сериозни производствени мощности, условия за добро земеделие, топли минерални извори, мощна културна и просветна база, възможности за развитие на няколко вида туризъм и не на последно място – трудолюбиво и емоционално население.

Това са част от причините, породили желание в хората не само да посетят общината като туристи, но и да се установят за постоянно на нейна територия.

Населението на общината за 70 години е нараснало над 10 пъти, което се дължи както на естествени, така и на механичния му прираст.



Механичното движение на населението в община Благоевград, е представено в таблицата.

Механично движение на населението в община Благоевград

Години

Заселени

Изселени

Механичен прираст

Общо

В града

В селата

Общо

В града

В селата

Общо

В града

В селата

1990

2501

2370

131

1089

888

201

1412

1482

-70

1991

2332

2001

331

1833

1662

171

499

339

160

1992

1996

1946

50

1200

1028

172

796

918

-122

1993

1588

1462

126

1283

1174

109

305

288

17

1994

1582

1462

120

1275

1173

102

307

289

18

1995

2678

279

399

1876

1697

179

802

582

120

1996

1924

1869

55

961

876

85

963

993

-30

1997

1078

1842

236

1866

1746

120

212

96

116

1998

1309

1235

74

1494

1386

108

-185

-151

-34

Анализирайки вътрешната миграция, т.е. движение осъществено в рамките на общината се наблюдават няколко основни тенденции.

Промените, настъпили в резултат от смяната на икономическия модел и цялостно преструктуриране на обществото се отразиха върху интензитета и посоката на това движение.

Западането на селското стопанство, което до 1990г. беше основно средство за препитание на населението от селата предизвиква увеличаване на миграциите към града. Доказателство за това е и отрицателния механичен прираст в селата, които през 1992г. достигат най-високата си стойност, в рамките на периода – 122 души. Движението в тази посока е предимно от селата Българчево, Селище, Падеж, Покровник, Логодаж и Изграв.

Спадът в производството и стесняването на демографския потенциал на селското население, доведе до намаляване на миграциите към града, през следващите години. Макар и с намаляваща изразителност, движение в посока село-град се очаква да се запази и в бъдещи периоди.

С ускоряването на аграрната реформа и възстановяването на собствеността върху земята се наблюдава засилване на миграцията и в обратна посока. Движението в направление град-село,е главно към селата Изгрев, Дъбрава, Рилци, Селище, Логодаж и Падеш. Това са пенсионирали се лица, бивши жители на тези села, които след пенсионирането си се връщат там, за да се грижат за имотите си. Показателен е и най-големия положителен прираст в селата от 220 души през 1995г. Впечатление прави увеличаване на броя на онези, които осъществяват селскостопанска или друг вид икономическа дейност. Важен фактор със стимулиращо действие за този миграционен поток, е връщането на земята на нейните собственици. Но той едва ли ще се окаже решаващ, така, че да предизвика засилване на движението от града към селата, тъй като са налице огромни различия между двата начина на живот.

Миграционния поток в направление село-село е с най-нисък относителен дял в общото миграционно движение на населението на община Благоевград. Сключването на брак, е основна причина за това движение, което се осъществява основно между селата: Българчево-Селище, Рилци-Бяло поле, Покровник-Българчево, Лешко-Падеш, Селище-Логодаж.

Вътрешната миграция, е свързана с придобиване на образование, или временна работа. Основно се реализира в направление село-град и е със слаба интензивност. Главната причина е близостта на селото до града, което прави икономически нецелесъобразно смяната на местожителството. Временна миграция за придобиване на образование, се придобива и в посока село-село, като това са съседни села.

И в трите направления са на лице индивидуална и групова миграция, реализирана най-вече, поради икономически и битови причини.

С по-голямо значение и интензивност е външната миграция,т.е. движение осъществяване между населените места от община Благоевград и тези извън нея.

За разлика от вътрешната миграция, при тази се реализира и четвъртия миграционен поток град-град. Той е с най-висок относителен дял в общото миграционно движение, като тенденцията е към увеличение. Наблюдава се главно в направление от Благоевград към големите градове, като София, Пловдив, Велико Търново, Варна. Показателен е броят на изселилите се от Благоевград, които през 1997г. достига най-високата си стойност от 1746 души. Движение се наблюдава и към Благоевград от по-малките градове в областта и извън нея, като Петрич,Сандански,Банско,Гоце Делчев, Димитровград.Най-голям брой заселили се в града е регистриран през 1990г. – 2370 души. Придобиването на образование, по-добрата професионална реализация и сключването на брак са причини с определящо значение за движение в посоката град-град.

Миграцията в посока село-град се реализират главно от села от Благоевградска област, и по-рядко от такива извън нея, към Благоевград. Това са села от общините Петрич, Сандански, Симитли, Гоце Делчев, Кочериново, Бобошево, Самоков.Причините тук са идентични с тези, характерни за предишния поток. Очаква се засилване на движението в тази посока в близките няколко години.

Миграционният поток село-село е с най-голяма интензивност между селата на община Благоевград и тези от Благоевградска област. Той е с нисък относителен дял, като тенденцията е към снижаване. Основната причина е непривлекателния начин на живот на село, и желанието на младите хора, които са в основата на този поток, да живеят в града.

Движението на населението от Благоевград към селата извън общината, е с най-нисък относителен дял, като почти липсва активност в тази посока.

Външната миграция за общината е основно постоянна, тъй като мигрантите за дълго се установяват на нейна територия и респективно я напускат.

И в четирите направления се реализира и индивидуалната и групова миграция, като първата е с по-голям относителен дял, е предимно икономическа и битова.

Механичното движение на населението в града и в селата на общината за 1998г. е посочено в Приложение 2.

Показател за интензивността на миграционните процеси в община Благоевград, е механичният прираст. Неговата динамика е представена в графиката.







Динамика на механичния прираст на община Благоевград

Данните сочат, че общината е с най-голям положителен механичен прираст през 1990г. – 1412 души, а с най-малък такъв през 1997г., като населението е от 1200 души. Причината за това намаление е увеличаване броя на изселилите се за сметка на този на заселилите се. Намалението в броя на заселилите се за периода 1990-98г. е от 1192 души, а увеличението на изселилите се за същия период 405 души.

През 1998г. за първи път в рамките на периода е регистриран отрицателен механичен прираст от 185 души.Намалението в броя на заселилите се спрямо 1997г. е общо 769 души, като намалението в града е от 607 души т.е. с 5.8 пункта, а това в селата от 162 души т.е. с 5.7 пункта. Съответно, увеличението в броя на изселилите е от 372 души, като това в града е 360 души, но се отчита намаление в относителния дял с 0.79 пункта в селата, се наблюдава минимално население от 12 души в броя на изселилите се, но се отчита увеличение на относителния дял от 2.43 пункта спрямо 1997г.

Интерес представлява, съотношението между двата пола в механичното движение на населението на община Благоевград.


Съотношение между двата пола в механично движение на населението на община Благоевград

Години

Заселени

Изселени

Механичен прираст

Общо

Мъже

Жени

Общо

Мъже

Жени

Общо

Мъже

Жени

1990

2501

1091

1410

1089

489

600

1412

602

810

1991

2332

1006

1326

1833

867

966

499

139

360

1992

1996

805

1191

1200

538

662

796

267

529

1993

1588

624

964

1283

550

733

305

74

231

1994

1582

579

1003

1275

569

706

307

10

297

1995

2678

1108

1570

1876

843

1033

802

265

537

1996

1924

714

1210

961

426

535

963

288

675

1997

2078

888

1190

1866

786

1080

212

102

110

1998

1309

552

757

1494

624

870

-185

-72

-113

Анализирайки половата структура на мигрантите, впечатление прави по-големия брой жени спрямо този на мъжете, като в групата на заселилите се, така и в тази на изселилите се.

В началото на периода, относителният на жените в общия брой заселили се е 56.37 на сто, или с 12.74 пункта по-голям от този на мъжете. В групата на изселилите се, наблюдава аналогична тенденция – 55.09 на сто относителен дял на жените, или с 10.18 пункта по-голям от този на мъжете.

За средата на периода (1993-1994г.) е характерно намаляване на миграционната активност, последвано от увеличение в следващите 3 години.

В края на периода (1998г.) впечатление прави ниската миграционна активност и на двата пола в групата на заселилите се. За периода 1990-1998г. броят на жените в тази група е намалял с 653 души, но относителния им дял за същия период се е увеличил с 1.46 пункта. Броят на мъжете е намалял с 539 души, като се отчита минимално намаление в относителния дял от.

През 1998г. в групата на изселилите се е налице е висока активност и при двата пола, като предимно това са завършили обучението си ученици и студенти, които напускат общината и се завръщат в родните си места. Голям е броя и на изселилите се, поради икономически причини.

За периода 1990-1998г. броя на жените се е увеличил с 270 души, а относителния им дял с 3.14 пункта. Увеличението в броя на мъжете е от 135 души, а това на относителния им дял от 3.24 пункта.

Сключването на брак, придобиването на образование и по-добри условия за реализация са основните причини за количествения превес на жените в общия брой мигранти. Очакванията са, тази тенденция да се запази в близките 1-2 години.

Механичния прираст, като резултатна величина от миграционната активност на двата пола, е представен в следната графика.
Полово съотношение в общия механичен прираст в община Благоевград

През 1990г. жените имат относителен дял – 57.36 на сто в общия механичен прираст, което с 13.73 пункта по-голям от този на мъжете.

През 1998г. относителния дял на жените е 61.08 на сто, който е с 22.16 пункта по голям от този на мъжете . За периода 1990-98г. Се наблюдава увеличение на относителния дял на жените са 3,72 пункта, и намаление на този на мъжете с 3,71 пункта.

Поради сложността и непрекъснатата динамика на миграционните процеси, ще ги разгледаме поотделно в селата и в града.

Механичното движение на населението в селата от общината е със сравнително ниска интензивност. Положителния механичен прираст в отделните села варира в границите от 1 до 10 души, средно за периода. Отрицателният механичен прираст, е в границите от –1 до –30. В много села той е нулев, поради равенството в броя на заселилите се с тези на изселилите се, или поради липса на миграционно движение.

По силна миграционна активност се наблюдава в селата Изгрев, Българчево, Церово, Бело поле, Падеж, Покровник, Рилци, Селище, Еленово. Причините са: тяхната максимална отдалеченост от града е 10км. Средният им брой жители е от 150 до 850 души, а за възрастовата структура е характерно по-голям относителен дял на населението под и в трудоспособна възраст в сравнение с останалите села.

С най-голям положителен механичен прираст са Рилци, Бело поле, Селище. Това са села със сравнително добре изградена социална и техническа инфраструктура, благоустроеност и са разположени до важни пътни артерии. Еленово, Покровник, Изгрев имат същите характеристики, но са с най-голям отрицателен механичен прираст.

Причините хората да мигрират са социално-икономически, и по-специално: по-високите доходи, битовата осигуреност, условията за труд, които ще се реализират след преместването.

Тревога предизвиква фактът, че село Българчево, намиращо се само на 6км., западно от Благоевград, регистрира минимален положителен и по-често отрицателен механичен прираст. Поради изселване, от 708 души през 1946г., жителите му през 1998г. са намалели на 332 души.

Отглеждането на ориенталски тютюн, трайни насаждения (лозя, череши), овце и крави, бяха основния поминък на хората. Но настъпилите промени след 1990г., превърна Българчево от водещо в селското стопанство на общината, в село със затихващи функции.

Другите фактори и условия, оказващи негативно въздействие върху миграционните процеси, са: недостига на транспортно-комуникационни връзки с града; лошото състояние на телефонните съоръжения; липса на канализация; слабо развита търговска мрежа; липса на детска градина; ниско равнище на здравното обслужване; липса на предприятия (от леката промишленост), които да осигурят заетост. Намиращо се в близост до селото сметище за битови отпадъци, влошава екологичното равновесие в района. Така то е допълнителен фактор за превръщане на селото в непривлекателно за мигрантите място.

Решаването на основните проблеми, са от компетентността на общинската власт и кметът (кметски наместник), но предпоставка за това е и активното участие на местните жители. Потенциалните възможности за Българчево, са свързани с модернизирането мотопистата и включването й в Балканския шампионат по мотокрос; проучване и използване на съществуващите минерални извори в местната “Каси баня”.

Почти никаква миграционна активност не се наблюдава в селата с под 100 жители. Такива са: Габрово, Дъбочица, Делвино, Клисура, Лисия, Марулево, Мощанец, Обел, като броя на жителите е от 25 до 82 души. При тях се наблюдава главно нулев механичен прираст, но се забелязва тенденция реализиране и увеличаване и на такъв с отрицателни стойности. Населението в тези селища основно е под трудоспособната възраст, като съществува реална опасност обезлюдяването им.

Населението от селата на общината, главно осъществява ежедневни трудови пътувания, в направление към Благоевград. Българчево, Селище, Логодаж, са селища, излъчващи ограничен брой трудови ресурси, т.е. до 10% от активното население. Зелен дол, Церово, Падеш, са селища “спътници”, заради повишеното участие на трудовите ресурси в ЕТП. Бяло поле, Рилци, Изгрев, Еленово, Покровник са селища “спални”, тъй като над 30% от активното им население реализира ЕТП.

Важен фактор, въздействащ върху миграционното движение в селата са временно пребиваващите.

Техния брой е по-голям в населените места с висока миграционна активност, и е средно от 120 до 350 души. Селското стопанство, като традиционен отрасъл за общината има определено значение за динамиката в броя на временно пребиваващите. През първото тримесечие на годината, когато започват дейностите, свързани с обработката на земята, техния брой се увеличава. Обратно, след приключването на селскостопанската година, техния брой намалява.

Обикновено това са лица, наети в частни земеделски стопанства, отглеждащи зеленчуци, тютюн, трайни насаждения. Наблюдава се и голям брой на такива лица заети в частни ферми – свинеферми и кравеферми. Заетите други отрасли на стопанството са с нисък относителен дял. Временно пребиваващите лица оказват благоприятно въздействие върху развитието на икономиката на селата, в които са регистрирани, а като цяло и върху стопанството на общината.

С по-голяма интензивност е механичното движение на населението в града.




Механично движение на населението в град Благоевград

Години

Заселени

Изселени

Механичен прираст

Общо

Мъже

Жени

Общо

Мъже

Жени

Общо

Мъже

Жени

1990

2370

1014

1356

888

388

500

1482

626

856

1991

2001

827

1174

1662

784

878

339

43

296

1992

1946

779

1167

1028

446

582

918

333

585

1993

1462

559

903

1174

499

675

288

60

288

1994

1462

620

842

1173

560

613

291

60

229

1995

2279

898

1381

1697

754

943

582

144

443

1996

1869

684

1185

876

381

495

993

303

690

1997

1842

739

1103

1746

724

1022

96

15

81

1998

1235

515

720

1386

556

830

-151

-41

-110

Данните в таблицата сочат, че най-силна миграционна активност е имало през 1990г., когато е регистриран и най-големия механичен прираст за периода: 1482 души. Впечатление прави по-големия брой на жените и в двете групи мигранти. В тази на заселилите се – те имат относителен дял 57.21 на сто, а изселилите се – 56.30 на сто. Смяната на икономическия модел и преходът към пазарно стопанство, са основните причини за тази активност, като основния поток е от селата на общината.

През следващите години се наблюдава понижаване последвано от ново повишаване на активността.

През 1998г. е регистриран отрицателен механичен прираст, като броя на заселилите се в сравнение с 1990г. е намалял с 1135 души. При двата пола намалението е с 499 души при мъжете и с 636 души при жените. Тенденцията обаче за превес на броя на жените над този на мъжете се запазва.

Броя на изселилите се през 1998г. е 1386 души, като е налице увеличение спрямо 1990г. с 498 души. При двата пола увеличението е съответно с 168 души при мъжете и с 330 души при жените. Причините са главно икономически, социално и образователни.

Очакванията са, миграционният поток към Благоевград да се засили сега след обявяването му за областен център и след активизиране на икономическите процеси.

Населението на Благоевград има малък относителен дял в общите ЕТП (ежедневни трудови пътувания), като те се осъществяват главно към селата на общината. Основните направления са към:

Зелен дол – където има частни строителни и шивашки фирми, предприятие за производство на мебели и дограма; частен свинекомплекс “Кеибароу”.

Българчево, Логодаж – извършване на автоуслуги.

Падеш, Покровник, Бело поле – свързани с образование.

През пролетно-летния сезон с активизиране на селскостопанската дейност се засилва и ЕТП към 85% от селата на общината. Поради икономически трудности, голяма час от жителите на града прекарват отпуските си на село. Други пък отглеждат зеленчуци, плодове и ориенталски тютюн, за да повишат доходите си.

Важно е да се отчете, почти целогодишното пребиваване на над 20000 студенти и ученици в двата университета, колежите и средните професионални училища. Това присъствие на тези млади хора променя сериозно облика на града, дава друга стойност в културно отношение, препитание за много хора чрез квартири, търговия, хранене, услуги. Много от тях намират временна заетост или сключват брак в града и се установяват за постоянно на неговата територия. Временно пребиваващите лица заети в различните отрасли на икономиката, са по-малко на брой. Най-голям е относителният дял на заетите в строителството, туризма, хранително-вкусовата и леката промишленост. Тази група лица оказва позитивно влияние върху развитието на икономика, но в същото време и негативно, защото се увеличава предлагането на работна сила. А в настоящия момент безработицата е един от основните проблеми на Благоевград.

Може да отбележи, че в община Благоевград се извършват интензивни миграционни процеси. Движението на населението от селата към града се е отразило негативно върху демографското и социално-икономическо състояние на селата, където много от тях са застрашени от обезлюдяване. За развитието на общината като цяло позитивно влияние оказват временно пребиваващите лица.

Обявяването на Благоевград за областен център, е предпоставка за засилване на миграционната активност към града и общината, което ще наложи и нова оценка и управление на миграционните процеси.





  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница