Михаела: Защо избрахте да бъдете учител и то точно по литература? Ел. Плоскова
Изтегляне 70.68 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Михаела: На какво друго освен на литература искате да научите учениците си Ел. Плоскова
- Михаела: Кое е любимото ви литературно произведение, кой е любимият ви автор и защо Ел. Плоскова
- Михаела: Има ли според вас за какво да се пише днес или всичко вече е казано в литературата Ел. Плоскова
- Михаела: Мислите ли, че е по-трудно да се учат на литература днешните младежи Ел. Плоскова
- Михаела: Каква е причината за всеобщата неграмотност според вас Ел. Плоскова
- Михаела: На класическия литературен анализ ли наблягате или насърчавате учениците си да пишат по-есеистично и по по-широни теми и защо Ел. Плоскова
- Михаела: Смятате ли, че авторите и литературните произведения, които се изучават в училище са подбрани по най-добрия начин и ако имахте възможност да промените нещо, какво щеше да е то
- Михаела: Мислите ли, че трябва да се учи повече руска литература Ел. Плоскова
- В морето между Библията и Шекспир (или за провокациите на литературата според Ники Николов) Михаела: Защо избрахте да бъдете учител и то точно по литература
- Михаела: А какъв е най-трудния отговор Н. Николов
- Михаела: На какво друго освен на литература искате да научите учениците си
- Михаела: Кое е любимото ви литературно произведение, кой е любимият ви автор и защо
- Михаела: Има ли според вас за какво да се пише днес или всичко вече е казано в литературата
| Михаела Янкова, випуск 2007, Брой 3, година 8
За света на знаците и завръщането към себе си (или за провокациите на литературата според Елисавета Плоскова) Михаела: Защо избрахте да бъдете учител и то точно по литература? Ел. Плоскова: Първо, за да се занимавам с литература и за да мога заедно с учениците си да мисля върху провокациите, които литературните текстове поставят. Михаела: На какво друго освен на литература искате да научите учениците си? Ел. Плоскова: Опитвам се да ги науча най-вече да мислят. Литературата не е наука, тя не се учи, литературата е изкуство. Аз не мога да преподавам литература, мога да показвам литературата и да очаквам от учениците някакви отговори. Литературата е система от знаци, която аз трябва да представя и след това да искам от учениците да я тълкуват, да ги превърна по-скоро в изследователи, а не да ги уча на готови фрази, защото готовата фраза затваря човека и той не е свободен да мисли. В самата литература има изключително много проблеми, които са вътре в текстовете. Например, темата за любовта, темата за смъртта, за познанието, всичко това е вътре в текста, не го преподавам аз, казва го Достоевски, казва го Софокъл, казва го, примерно Дефо или Библията. Михаела: Кое е любимото ви литературно произведение, кой е любимият ви автор и защо? Ел. Плоскова: Абсурдно е да имам едно любимо произведение. Любимият ми автор от българските е Ботев, не защото това е някакъв криво разбран популизъм, а по-скоро защото е искрен, защото е млад и защото текстовете му са изключително силни. Любимо произведение на един друг български автор ми е “Черна песен” от Дебелянов, което е написано преди той да загине на война, също така много млад. Друго любимо мое произведение е романът на Достоевски “Идиот”, защото в него се разказва за невинността и за болката по един типично руски титаничен начин. Бих казала, че любимите ми произведения са изключително много, като във всеки период от живота ми съм имала различни любими произведения, не бих могла да ги изброя всичките. Михаела: Мислите ли, че литературата е отделна, различна действителност или всъщност е свят, съвсем подобен на нашия? Ел. Плоскова: Не знам дали литературата е отделна действителност или е свят, подобен на нашия, не съм толкова дорасла за да кажа това категорично. Знам само, че литературата е един красив свят и в сравнение с нашия, тя е малко по-приятна, но както казах вече, тя е и система от знаци. Литературата е свят на знаците, чрез който можем за един момент да отидем до устието на р.Ориноко и да се завърнем към себе си, т.е всички знаци, които са вътре в нея винаги ще ни връщат към нашия собствен свят, най-важното е, че тя кореспондира с личността на човека, останалото не е чак толкова важно. Михаела: Има ли според вас за какво да се пише днес или всичко вече е казано в литературата? Ел. Плоскова: Предполагам, че докато има хора, които искат да пишат ще се пише. Все още едно нещо не е направено в литературата според мене и то е, че всички онези универсални истини, които са вътре в книгите, никой до този момент не се е опитал пак чрез книгите да ги отрече, т.е. абсолютният литературен анархизъм липсва според мене, не се е появил и след години може би ще се появи. Така че, ако през всички епохи до този момент, литературата е била изграждане на някакви представи за света, да видим дали ще се появи литература, която да преобръща тези представи. Михаела: Мислите ли, че е по-трудно да се учат на литература днешните младежи? Ел. Плоскова: Това е деликатен въпрос. Обучението е взаимен процес и в него участват две страни, а понякога дори и три, особено когато става въпрос за литературен текст. Не зная дали сегашните ученици се учат по-трудно или по-лесно. По-принцип смятам, че има хора, които се учат да мислят и такива, които не желаят да мислят, нямат нужда и потребност от това. Колкото по-трудно се учи една дисциплина, в това число и литературата, толкова тя е по-провокираща. Мислещият човек, интелигентният човек обича провокацията на всички равнища. Михаела: Има ли според вас литературата своите вечни уроци, на които никой и нищо друго не може да ни научи? Ел. Плоскова: Не разбира се, вечният урок е вътре в човека. Литературата просто ни задава въпроси и нищо повече. Вечният урок го носи самият живот, самият човек вътре в себе си, друг е въпросът, че той трябва да го преоткрива и литературата спомага за това. Защото ако тя ни даваше някои вечни уроци, то нима музиката, историята или философията не ни ги дава? Михаела: Каква е причината за всеобщата неграмотност според вас? Ел. Плоскова: Твърде малко хора са взискателни към себе си, а вече не е въпрос на престиж дали си грамотен или не, вече е престижно да бъдеш други неща. Михаела: На класическия литературен анализ ли наблягате или насърчавате учениците си да пишат по-есеистично и по по-широни теми и защо? Ел. Плоскова: От една страна, класическият литературен анализ е наложен от самата система на обучение по литература, т.е. ние имаме някакви норми, които трябва да спазваме От друга страна, есеистичната форма, т.е. по-широките теми са по-приятни за учениците, но крият една много голяма опасност, в един момент ученикът вече да не говори за литература, а да говори само за себе си, да изпусне текста. Така че трябва да се намери баланса между двете форми, свободната и по-тясната. Смятам, че при всички положения, един човек пише свободно след като се е научил идеално да пише класическия тип съчинение, т.е. трябва да се усвои нещо за да може да се върви напред. Михаела: Смятате ли, че авторите и литературните произведения, които се изучават в училище са подбрани по най-добрия начин и ако имахте възможност да промените нещо, какво щеше да е то? Ел. Плоскова: Според мене, определено не са подбрани по-най-добрия начин. Самите текстове са прекрасни, но те не се предлагат по най-подходящия начин. Автори и произведения, които трябва да се учат за две години се изучават за една и обратно. Например, българска литература се учи за две години, а според мене, не би трябвало да е така. Самите автори също не са подбрани по най-добрия начин. Смятам, че в учебната програма не трябва да се включва “Граф Монте Кристо”, а трябва да се включи ‘Парижката Света Богородица” на В. Юго, примерно. Също така, смятам, че трябва да се изучава “Записки по българските въстания” и още много други произведения, които според мене са важни. Трябва също да се учи много Библията, много митология и по-скоро да се поправи програмата в осми клас, където се учат много неща, които са ненужни по-нагоре. Михаела: Мислите ли, че трябва да се учи повече руска литература? Ел. Плоскова: Руската литература е почти изхвърлена от учебната програма защото няма време. Само Вазов има толкова много произведения, които трябва да се четат, а какво остава за Достоевски, просто няма да има време да се премине от единия към другия. По-скоро мисля, че трябва да има повече часове за свободно избираема подготовка и учениците да се занимават по интереси. Така е при академичното образование, там има курсове по английска, американска, руска литература и т.н. Това е едно от нещата, които според мене трябва да се оправи в образоването изобщо, трябва да има малко повече академизъм, а това означава да се третират учениците като свободни и отговорни хора. В морето между Библията и Шекспир (или за провокациите на литературата според Ники Николов) Михаела: Защо избрахте да бъдете учител и то точно по литература? Н. Николов: Ами най-лесният отговор е, че баба ми е била учителка по литература, майка ми е учителка по литература и аз учител по литература, как ви звучи като един възможен отговор? Михаела: А какъв е най-трудния отговор? Н. Николов: Ох, има едно телевизионно предаване “По-по-най”, когато ние започнем да използваме превъзходна степен и да сравняваме несравнимите неща става малко смешно. Има страшно много причини да се тръгне по една пътечка, да се избере нещо и човек да се реализира по някакъв начин. Михаела: На какво друго освен на литература искате да научите учениците си? Н. Николов: Аз не ги уча на литература, защото литературата е изкуство, пък ние с вас не го правим в училище това изкуство, ние го тълкуваме. В науката му казват естетическо декодиране на текст. Да се научиш естетически да декодираш текст означава да се досетиш, че има един първичен логос, от който започва всичко, че език и мислене е един философски въпрос и че едва на базата на език и мислене идват математика, физика и химия, което означава, че те са много велика работа и трябва да се учат за да се върнем към езика и мисленето, да открием връзката между нещата и да се научим да мислим. Това означава да се занимаваш с литература. Древните индуси казваха, че логиката била наука за правилното мислене. Михаела: Кое е любимото ви литературно произведение, кой е любимият ви автор и защо? Н. Николов: Ами това е все едно да ме попитате “Кое е първично, кокошката или яйцето?” Страшно много са. Двата полюса на любимото ми произведение казват, единият с гласа на Библията - “Няма нищо ново под Слънцето”, а другият с гласа на Шекспировия герой - “Има много нови неща приятелю Хорацио, за които нашата бедна философия не е подозирала”. Значи там между Библията и Шекспир е морето от безкрайно много любими произведения. Вие вече вероятно сте наясно, че обикновено на вашите години човек започва да открива едното, после още едно и после още едно, следва любимият състав. Изведнъж откривате, че цял клас музика ви харесва, после откривате че и други форми на музиката ви харесват и накрая не знаете кое точно ви е любимо защото имате подредени 500 диска във вашата фонотека и всеки от тях е важен. По същия начин е и с любимата творба. Някой ако ви каже, това е любимото ми произведение, поставете му диагноза, а диагнозата е вроден или придобит дебилитет. Михаела: Мислите ли, че литературата е отделна, различна действителност или всъщност е свят, съвсем подобен на нашия? Н. Николов: Какво е литературата? За да разберем какъв е светът на литературата, трябва да започнем от това, какво е митологично мислене, защо човекът е облякъл фантазията си във форма, защо човекът е материализирал фантазията си под формата на разкази, защо след това е тръгнал да тълкува разказите, наречени митове и да създава човешки характери, облечени в митологична кожа. В литературната творба има един пространствено-временен континиум, има пространство и време, има един четиримерен свят. Вие кажете, това реалност ли е? Има една философска школа, силопсизъм, която твърди, че светът не съществува извън нашата фантазия, той е една матрица (спомняте си мотива от този фантастичен филм). Значи ние с вас живеем в един измислен свят, който е рожба на нашата фантазия. Михаела: Има ли според вас за какво да се пише днес или всичко вече е казано в литературата? Н. Николов: Във всички времена и цивилизации има пет вечни човешки проблеми: живот-смърт (там дето сме ние, нея още я няма, а там дето е тя, нас вече ни няма); любов-омраза (двата полюса на нашия емоционален свят); добро-зло (онова, дето му викаме морал); престъпление-наказание (конфликта човек-общество); смисъла на човешкия живот (засега никой не е дал отговор на този въпрос). Е добре, сещате ли се защо няма нови неща под слънцето и всеки път нещата са нови? Каталог: demo -> websites -> green-tomato -> Izbrano Izbrano -> Професия „Музикант” Izbrano -> Форумът на Английската Izbrano -> Никола Петров, випуск 2006, Брой 4, година 8 Мy Personal Essay Izbrano -> I'd ask you about love, you'd probably quote me a sonnet. But you've never looked at a woman and been totally vulnerable. Known someone that could level you with her eyes, feeling like God put an angel on earth just for you ” Izbrano -> И мъка и щастие се дави в алкохол или една съвременна приказка за любовта и виното Izbrano -> Лудите години, укротяване на опърничавите или как се каляваше стоманата Izbrano -> Интернет общуването-бабини деветини, начин на живот или просто нещо полезно Izbrano -> Програма за изкуствен интелект на него. Програмата трябва да изкарва резултат над 150 на обикновен тест за интелигентност и да пуска на всеки кръгъл час казанчето в тоалетната Izbrano -> В кого да се влюбя (кратък размисъл над разновидностите на понятието “момче” в навечерието на Св. Валентин) Izbrano -> Книга на Уилям Сароян "Нещо като нож, нещо като цвете и нещо като нищо на света". Дано големият американски белетрист, дори от отвъдното, не ми се разсърди, че Изтегляне 70.68 Kb. Сподели с приятели:
|