Министерство на финансите преглед на публичните разходи-Образованието-състояние, проблеми и възможности



страница1/19
Дата23.10.2018
Размер3.65 Mb.
#94197
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Материал за предварителна дискусия

не подлежи на разпространение на трети лица



МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

Преглед на публичните разходи-Образованието-състояние, проблеми и възможности

Изготвен от:

Дирекция “Бюджет”

Отдел “Микроикономически анализи”

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение 4

1.Икономическа, социална и демографска обстановка 5

1.1. Икономическа обстановка 5

1.2. Социална и демографска обстановка 7

2.Кратък преглед на образованието в България 12

2.1. Образованието в България до 1989 г. 12

Детски градини 14

Училища 15

2.2. Образованието в България след 1989 г. 17

3.Нормативна база на образованието: закони, подзаконова нормативна база, държавни образователни изисквания, правителствени стратегии за развитие на образованието 17

4.Образователна структура на населението 23

5.Образователната система в България към настоящия момент 28

5.1. Предучилищно образование – цели, задачи, покритие и достъп 28

5.2. Училищно образование 31

5.2.1. Общо средно образование 32

5.2.2. Професионално образование 40

5.3. Висше образование 48

5.4. Обучение през целия живот 57

6. Учители: състояние, статут, заплащане 64

7.Управление и финансиране на образователния сектор 71

7.1. Средно образование 71

7.2. Висше образование 80

8. Анализ на ефективността на средното образование 83

8.1. Цел на анализа 83

8.2. Публични разходи за образование 84

8.3. Ефективност на разходите за образование – основни показатели за измерване и сравнение с други страни 85

8.4. Анализ на ефективността на държавните училища 88

8.5. Анализ на ефективността на общинските училища 91

9. Качество на образованието 95

9.1. Качество на програмите за обучение – учебни планове, изучаване на чужди езици 95

9.1.1. Изучаване на чужди езици 97

9.1.2. Преподаване 98

9.1.3. Учебници 100

9.2. Проверка на знанията, изпити и оценяване – основни показатели и сравнителен анализ 101

10. Частно образование в България 105

10.1. Частно средно образование 106

10.2. Частно висше образование 109

11. Възможности за промяна на образователната система 111

Заключение 126

Списък на използваните съкращения 128

Използвана литература 129




Въведение


Настъпилите промени в България след 1989 г. засегнаха дълбоко редица сфери от обществено-икономическия и политическия живот на страната. Тези промени разбира се повлияха сериозно и на сектора на образованието. Знанията и уменията, необходими на хората и обществото като цяло в новата среда бяха коренно различни и бързо променящи се. Образованието трябваше да отговори на новите потребности, а това изискваше цялостно реформиране на системата в този обществен сектор, както и преосмисляне и модифициране на връзките й със заобикалящата среда. Целта на реформата е нова, модерна и динамично развиваща се образователна система, която да се превърне в основен фактор за икономическия растеж на страната.

Настоящият материал представлява първият опит на новосъздадената аналитична структура за микроикономически и секторни анализи в Министерство на финансите за преглед на текущото състояние на българското образование и на възможностите за неговото развитие. Той е провокиран от реформата на публичните финанси- оптимизация на големината на публичния сектор, повишаване устойчивоста им, чрез прилагане стратегически методи на планиране и програмиране, търсене на по-висока добавена стойност при предоставяне на публичните услуги на гражданите.

Разгледани са основните елементи на образователната система от предучилищното до висшето образование и обучението през целия живот. По-конкретно тези елементи са нормативната база, организацията и управлението, финансирането, човешките ресурси, качеството и ефективността. На базата на опита на развитите страни и на световните тенденции в сектора са представени силните страни и проблемните области в българското образование и са предложени някои насоки за преодоляване на последните. Без да претендира за изчерпателност целта на прегледа е даде максимално обективна представа за общото състояние и потенциала на българското образование, както и за най-наложителните промени в него. Направените изводи и констатации са съобразени с икономическите, социалните и политическите реалности в страната.

Считаме, че дебатът в българското общество относно наложителната реформа в образователния сектор все още предстои и се надяваме, че настоящият преглед ще предостави информация и ще провокира въпроси и различни мнения, за да се състои този толкова важен дебат.


  1. Икономическа, социална и демографска обстановка

    1. Икономическа обстановка


Краткият преглед на българската икономика се налага, тъй като степента на икономическо развитие до голяма степен предопределя размерът на ресурсите, които се отделят за развитие на образованието.

Въвеждането на валутния съвет в България през юли 1997 г. бележи началото на период на устойчив икономически растеж. След финансовата, икономическата и политическата криза обхванала страната в края на 1996 г. и началото на 1997 г. започва икономическо съживяване, за което ясно говорят и основните макроикономически показатели.

Средният темп на прираст на реалния брутен вътрешен продукт за периода 1998-2003 г. (табл. 1) е 4.2 % и е значително по-висок от средния за страните от ЕС. През 2003 г. реализираният ръст за България е 4.3 % при среден за ЕС от по-малко от 0.5 %. За 2004 г. предвижданията са за реален ръст на БВП от 5.3 %. Основните двигатели на този ръст са индивидуалното потребление и инвестициите. Брутообразуването на основен капитал само за първото тримесечие на 2003 г. нараства с 18 % спрямо същия период на предходната година. За цялата година ръстът на инвестициите спрямо 2002 г. е 13.8 %. Високият ръст на инвестиционната част на БВП може да се разглежда като индикатор за бъдещо възстановяване на инвестиционната активност на местните и чужди предприемачи в българската икономика.

От трите сектора на икономиката най-голям ръст на брутната добавена стойност бележи индустрията – 7.1 % спямо 2002 г. (4.6 % средногодишно за периода 1998-2003), най-вече поради значителното увеличение на продажбите за износ на отрасли като производство на текстил и изделия от текстил, производство на облекло, производство и леене на метали. Успешно се развива и хранителната промишленост. Аграрният сектор реализира спад от 1.3 % и е една от причините България да не успее да реализира потенциала си за икономически растеж. Сектор “Услуги”, който традиционно е най-динамичният сектор на българската икономика, реализира по-нисък растеж в сравнение с предходните години.

Безспорен индикатор за макроикономическата стабилност в една страна е равнището на инфлацията. В България в последните няколко години годишната инфлация се запазва на относително постоянни нива от 4-5 %, като само през 2003 г. натрупаната инфлация достигна 5.6 % главно вследствие на нарасналите цени на енергоносителите и телефонните услуги. За 2004 г. се предвижда овладяване на този ръст и установяването на инфлацията на 4 %.

Провежданата от правителството консервативна фискална политика доведе до значително намаляване на бюджетния дефицит. Консолидираният държавен бюджет дори завърши 2003 г. с незначителен излишък по касовото салдо и така бе изпълнена предсрочно една от основните цели на тригодишната фискална стратегия – постигането на балансиран бюджет. Доброто изпълнение на бюджета се дължи най-вече на преизпълнението на плана по приходите. Предвижданият за 2004 г. бюджетен дефицит е 0.7 %, а прогнозите са 2006 г. да се постигне нулев бюджетен дефицит. Наред с това отношението на общия правителствен дълг към БВП е в рамките на заложените критерии от Маастрихт (60 % от БВП), като българското правителство е поело сериозен ангажимент да подържа това равнище в разумни за страната граници. Сериозен фактор за фискалната устойчивост е и високият размер на фискалните резерви, който гарантира плащанията по дълга и изпълнението на бюджета.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението (по паритет на покупателните сили) в България е около 28 % от този на страните от ЕС. Равнището на инвестициите в основен капитал (% от БВП) в България е по-ниско от средното за евро-зоната, макар че с предвидения ръст за 2004 г. нашата страна съществено ще се доближи до това равнище. Също така равнището на спестяванията е по-ниско от това на евро-зоната, много по-ниско е и равнището на брутните разходи за инвестиции в R&D в сравнение със заложеното в Стратегията от Лисабон за създаване на икономика основана на знанието. Безработицата, макар че достигна рекордно ниско равнище от 12.86 % в края на 2003 г., все още е доста по-висока от безработицата в страните от ЕС. Средното ниво на безработица за 2003 г. е 13.7 %.

Сред най-важните резултати на постигната макроикономическа стабилност и икономически растеж е повишаването на реалните доходи в страната. Според предварителни данни на Националния статистически институт средната работна заплата в страната е нараснала с 10.3 % в номинално и 7.7 % в реално изражение.

През 2003 г. продължи процеса на развитие на финансовото посредничество и бързото нарастване на кредитната активност на търговките банки, без това да доведе до влошаване стабилността на банкови сектор. Кредитите за неправителствения сектор нараснаха с 48.3 % в резултат на повишената кредитоспосбност на икономическите агенти и силната конкуренция между отделните банки. Депозитите пък нараснаха с 15.5 %, което е свидетелство за възстановеното доверие в стабилността на банковата система.

Сериозен проблем за българската икономика е силно отрицателното салдо по текущата сметка (над 8.4 % от БВП към края на 2003 г.), което оказва съществено влияние върху динамиката на БВП. Най-голям принос за влошаване на текущата сметка има търговското салдо, като сред причините за това са както бавното възстановяване на растежа в основните търговски партньори на България, така и нарастването на вътрешния кредит.

Като обобщение на краткия макроикономически преглед може да се каже, че българската икономика е в период на растеж, но сроковете за наваксване на изоставането от страните от ЕС са относително продължителни.

Таблица 1. Основни икономически индикатои за България

Източници: АИАП, МФ, БНБ, НСИ







    1. Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница