Министерство на икономиката и енергетиката дирекция “обща икономическа политика” Януари 2006 съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ

Аутсорсингът на производства и услуги е сравнително нов феномен за световната икономика, който бързо набира скорост и дава начало на нов етап в международното разделение на труда. Аутсорсинг практиката в съвременната икономика подпомага компаниите за решаване проблемите на функциониране и развитие в условията на пазарна икономика по пътя на съкращение на разходите, увеличаване на конкурентоспособността и приспособяване към условията на външната среда, подобряване качеството на продукцията и услугите, намаляване на рисковете и др. За да бъдат конкурентоспособни и да понижат разходите си, компаниите изнасят все по-голяма част от дейността си в чужбина. През последните няколко години идеята за аутсорсинг еволюира от използването му като чисто тактически краткосрочен управленски ход до налагането му като стандартна дългосрочна бизнес стратегия, прилагана дори от традиционно консервативни организации. Благодарение на бурното развитие на информационните технологии в условията на икономическа глобализация аутсорсингът търпи бурно развитие и според предвижданията на много анaлизатори предстои да се разгърне в неколкократно по-голям мащаб, превръщайки се в един от основните фактори за конкуретноспособност.

1. АУТСОРСИНГ – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ

В зависимост от това дали този процес се извършва в рамките на дадена страна или извън нея се различават следните видове аутсорсинг: офшорен аутсорсинг (аутсорсинг извън страната), ниърсорсинг и ниършоринг (в географска близост до страната, която изнася бизнес дейности), инсорсинг и иншоринг (преместване на изнесените дейности обратно в страната) и др.

Най-разпространената форма на аутсорсинг е офшорингът (offshore – от английски език, означава задграничен), който представлява изнасяне на бизнес дейности (производство, услуги) на дадена компания извън границите на съответната държава. Това може да стане чрез създаване на филиал на компанията, чрез чуждестранни инвестиции, чрез придобиване на фирма в съответната държава и др.

Аутсорсингът възниква в началото на 80-те години в сферата на информационните технологии и набира скорост през 90-те, особено във връзка с необходимостта от квалифицирани програмисти при възникването на компютърния проблем “2000 година”. През последните години се обособяват няколко сфери, за които е характерно извършването на аутсорсинг (офшоринг) услуги:

• 
  Бизнес услугите: обхващат разнообразни бек офис процеси, обслужване на клиенти и техническа поддръжка. Примерите включват правене на извлечения и индексиране, въвеждане и обработване на данни, електронни издания, телемаркетинг, уеб дизайн и др.
  
• 
  Професионални услуги: счетоводни, одиторски, данъчни, архитектурни и инженерни услуги.
  
• 
  Финансовите услуги: обхващат застрахователните и свързаните с тях услуги, а също така банковите и други финансови услуги.
  
• 
  Компютърни и свързани с това услуги: включват инсталация на хардуер, разработване на софтуер, обработване на данни, поддръжка на база данни, поддръжка и поправка на офис оборудване (компютри) и др.
  
• 
  Интернет услуги: доставка на Интернет (телекомуникационни услуги).
  
• 
  Аудио-визуални и културни услуги: обхващат производството на кино и видео филми и тяхното разпространение; прожектирането на кино ленти; радио и телевизия; радио- и телевизионно излъчване; звукозаписни услуги; културни, спортни и развлекателни услуги.
  
• 
  Образователни услуги: благодарение на новите технологии образованието може да се изнася в електронен (аудио и визуален) формат.
  
• 
  Здравните услуги: включват медицински, зъболекарски, болнични, социални и други услуги.
  

Редуцирането на производствените разходи е на първо място сред причините за аутсорсинг. Това са най-вече разходи за труд. Например банковата индустрия в САЩ за периода 1999 - 2002 г. спестява 8 млрд. долара чрез офшоринг на услуги в Индия. Около 80% от големите транснационални компании в Европа с опит в аутсорсинга на услуги сочат, че спестяват 20 - 40%, а за други 10% от компаниите спестяванията са дори по-големи. Освен намаляването на разходите компаниите имат полза от аутсорсинга и заради по-доброто качество на услугите (трети по значимост фактор при избор на място, където компанията да изнесе бизнес процесите си, след факторите понижаване на разходи за труд и редуцирането на други разходи - според Доклада на УНКТАД). Други детерминанти са наличието на работна сила с подходящи умения, качество на инфраструктурата, рентабилна и надеждна телекомуникационна мрежа. Важни са икономическата и политическата стабилност, правната и регулативна рамка. Теглото на всеки фактор се определя в зависимост от характера на услугата, която евентуално ще бъде изнесена. За проекти, свързани с кол-центрове и услуги в сферата на информационните технологии (ИТ), от голямо значение при избора на място са езиковите умения и квалификация в съответната област. Специално за информационните технологии важно е наличието на университети и ИТ клъстери. Текучеството на персонала също оказва съществено влияние при вземане на решение. Например, през последните години в Индия броят напуснали служители започва да расте (30%) и надвишава този в Ирландия и Холандия (20-25%), Великобритания (15%), Филипините (10%) и ЮАР (7%). По-високите нива на текучество създават предпоставки за търсене на нови страни, в които да се изнасят производствения процес и дейностите в сферата на услугите.

Телекомуникационната инфраструктура и достъпът до нея са от съществено значение за привличане на всякакви видове услуги в ИТ областта. Телекомуникациите трябва да бъдат не само надеждни и стабилни, но и конкурентни.

Времевата зона на страната, съотнесена към тази на държавата, към която ще се изнася дейността, също понякога е определящ фактор. За някои видове услуги, особено за тези, които се предоставят в установеното работно време, е желателно да бъдат локализирани в същата времева зона, в която са клиентите на компанията. В други случаи е в сила тъкмо обратното – има предимства в това услугата да е в противоположната времева зона и да се предлага 24 часа.

Културното сходство също трябва да се вземе предвид при аутсорсинг и офшоринг на дейности и бизнес процеси, особено при кол-центровете. При липса на такова, то може да бъде развито. Някои кол-центрове в Индия например обучават персонала си на произношението, интересите и традициите на клиентите от САЩ.

Потенциалните ползи от офшорния аутсорсинг пред развиващите се икономики и страните в преход са огромни. Най-общо те включват увеличаване на експортните приходи, създаване на работни места, по-високи заплати и нови умения. От друга страна, печелят и фирмите, които прибягват до аутсорсинг, тъй като редуцират разходите си и освобождават ресурси за дейности с по-висока добавена стойност, повишават качеството и по този начин увеличават не само своята конкурентоспособност, но и на икономиката като цяло. Независимо от това, аутсорсингът и офшорингът имат някои недостатъци – в краткосрочен аспект развитите икономики ще губят работни места. Този проблем предизвиква най-много дискусии сред икономистите. Световната банка прогнозира, че влияние ще има върху 1-5% от работните места в страните от Г-7. По данни на Форестър Рисърч до 2015 г. към развиващите се страни могат да бъдат изнесени около 3.4 млн. от работните места в САЩ.

Глобалният институт Макинзи до известна степен опровергава тези опасения в излезлия през юни 2005 г. Доклад за офшоринга и световния пазар на труда. Изследвани са 28 страни с ниски разходи за труд¹, в които има приблизително 33 млн. млади професионалисти – инженери, финансови анализатори, счетоводители, изследователи (завършили университет, със стаж не повече от 7 години). В страните с високи разходи за труд² техният брой е 15 млн., а само в САЩ – 7.7 млн. Това показва, че потенциалът от работна сила, който може да бъде използван за офшоринг надвишава по численост (два пъти) потенциала в развитите страни. Само част от тези млади професионалисти обаче могат успешно да работят за чуждестранни компании (8-12% от общия брой професионалисти, или 2.8 – 3.9 млн., по данни на института Макинзи). Причините за това са няколко: кандидатът може да се окаже неподходящ, възможно е да има разпиляване на работната сила, наличието на вътрешна (за страната доставчик) конкуренция. Друг извод, до който стигат анализаторите от Макинзи е, че броят на изнесените работни места ще остане скромен. В световен мащаб изнесените работни места са приблизително 1.5 млн. през 2003 г., а през 2008 г. общият им брой ще възлиза на 1.2% от съвкупното търсене на труд в сферата на услугите в развитите страни, което е еквивалентно на 4.1 млн. служители (оценка на Макинизи). Офшорингът ще създава нови работни места за сметка на други, но това ще става постепенно и няма да окаже мигновено влияние върху пазара на труда в развитите икономики.
В зависимост от сферата в която се прилага аутсорсинга се разграничават: производствен аутсорсинг и аутсорсинг на бизнес процеси и услуги.
Производственият аутсорсинг, в последно време, играе все по-голяма роля в дейността на редица компании. При производствения аутсорсинг компанията отдава част от веригата производствени процеси или целия производствен цикъл на външни компании. Освен това е възможен и вариант на продажба на части от своите подразделения на други компании и по-нататъшно взаимодействие с тях вече в рамките на аутсорсинга. Според изследвания на Американската асоциация по мениджмънт още през 1997 г. повече от половината промишлени компании са извършили аутсорсинг на поне един компонент от своя производствен процес.

Производственият аутсорсинг позволява на компаниите: да се съсредоточат върху разработването на нови продукти и услуги (което е важно в условията на бързо развиващи се технологии), в търсенето на обезпечение на конкурентните преимущества и за увеличаване гъвкавостта на производството.

Към аутсорсинга на бизнес процес се отнася и обслужването на телекомуникационните мрежи (ремонт, монтаж на ново оборудване и др.). Този вид аутсорсинг обаче все още не е много разпространен, тъй като компаниите избягват да доверяват фирмени тайни, като се боят да не загубят контрол над дейността.

Пълният аутсорсинг на бизнес процеси и услуги постепенно става обичайна практика за крупните международни компании. Ще се появяват все повече доставчици на услуги, които ще заемат известни ниши, ориентирайки се към широк кръг от задачи.