КАКВО БИХА НИ КАЗАЛИ ЖИВОТНИТЕ, АКО МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ?
( есе )
„... И зная,
ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”,
ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!”
Ники Комедвенска, „Моят първи приятел”
Да, едно куче може да ни научи да обичаме. И да сме добри. Защото, за разлика от нас, хората, кучетата се раждат научени да обичат и да са добри. Учим се цял живот да обичаме, но научаваме ли се на онази безусловна любов и преданост, която притежават четириногите ни верни приятели – най-добрите ни приятели? Кучетата са част от света на безгласните беззащитни същества, които не могат да говорят с думи. Но говорят със сърцата и душите си. А какво биха ни казали животните, ако можеха да говорят с думи? Най-вероятно биха ни казали колко ни обичат, макар и да не са спирали да ни го казват и без думи/; биха ни казали и това, че ни прощават всички злини, които сме им причинили; не биха пропуснали да ни напомнят, че не познават лъжата, лицемерието, фалша; сигурно ще ни подсетят колко важно е да не пропускаме момента и няма да пропуснат да ни кажат, че никога не трябва да се предаваме – най-важните житейски уроци, на които ни учат животните...Но колко от нас, хората, се вслушват в това, което без думи ни казват животните?
Хората не сме единствени обитатели на Земята. Животните споделят с нас тази планета и имат право да я обитават толкова, колкото и ние. Дори повече - защото не унищожават планетата както хората. През цялата еволюция на човечеството до човека неизменно е имало животни. Има ги и днес. Най-близкият контакт на човека с животните, който изгражда разбирателството и връзката му с тях, е контактът с домашния му любимец. Това е съществото, което го дарява с безусловна любов, с вярност и преданост, които не могат да се купят. Аз също имам домашен любимец - куче. Това е моята красива и умна Сара. Винаги чувствам нейната подкрепа и верността й и зная, че тя никога няма да ме предаде. Винаги, когато имам нужда от спокойствие и уединение, тя усеща това и ми дава възможността да ги имам. А когато съм при нея навън на двора и играем, тя е безкрайно щастлива. Щастлива съм и аз, защото контактът с моето куче ми дава много и ме зарежда с енергия и хубави мисли. Какво ли би ми казала Сара, ако можеше да говори? Тя вече ми го е казала без думи и не спира да ми го напомня - винаги ми показва своята любов, своята преданост и всеотдайност. Не ми се сърди, когато нещо съм ядосана или не й отделям нужното внимание. Тя никога не е в лошо настроение и винаги е готова да ме последва където и да е. Където и да е.
Има много, много (хиляди) случаи, когато животните са помагали на хората. Ще разкажа за такъв случай от 1960 г., описан много емоционално от Жан Приор в книгата му „Душата на животните”. Отчаяни родители довели при професор Борис Левинсон /детски психолог/ в Ню Йорк детето си, което страдало от невроза и според лекуващия го психиатър трябвало да бъде настанено за лечение в психиатрия. Преди да се решат на това, родителите пожелали да се консултират за последен път с още един специалист и потърсили проф. Левинсон. Професорът опитал да разговаря с детето, но не получил никакъв отговор. Започнал да губи надежда, когато станало чудо. Едно куче, което дотогава дремело в стаята край радиатора, станало и тръгнало към детето, което също тръгнало да го посрещне. То погалило кучето, започнало да го целува, да играе с него и да му говори. Попитало професора и го помолило да му разреши да дойде и на следващия ден. На другия ден отново дошло, идвало и следващите дни и излекуването му от неврозата станало без затруднения. Детето скоро се доверило на професора, на когото гледало вече не като на психиатър, а като на приятеля на най-добрия си приятел. Най-любопитното в тази история било това, че това куче било непознато на професора. Той го намерил същия ден, изгладняло и зъзнещо, скитащо по улиците на Ню Йорк. Прибрал го, стоплил го и го нахранил. Така бездомното куче засвидетелствало благодарността си на своя спасител, спасявайки неговия пациент.
Тогава, след този случай, проф. Левинсон поставя началото на идеята за включването на животни като помощници в терапията на пациенти /Animal-assisted therapy/.
Ще посоча красноречив пример и за жертвоготовността на едно животно (отново куче) за човек, който му е непознат. Мой братовчед преди няколко години бил в Търново с приятели и посетили крепостта Царевец. Там видели куче (не е имало стопани; най-вероятно е било бездомно), което ги последвало. Разхождайки се да разгледат крепостта, братовчед ми се приближил към някаква скала с намерение да се качи и да погледне отвисоко надолу. Не успял да го направи, защото кучето го изпреварило - покачило се на скалата и започвало да ръмжи при всеки от последвалите опити на братовчед ми да се качи на скалата. Разбрал недвусмисленото предупреждение-ръмжене, той се отказал от намерението си. На следващата сутрин братовчед ми и приятелите му отишли отново към крепостта. Когато стигнали спорната скала, районът около бил ограден с ограничителна линия и имало полицаи - не позволявали никакво доближаване до скалата. Оказало се, че предишната вечер от същата скала е паднал и се е убил човек. Най-вероятно на негово място тогава да е загинал братовчед ми, ако не е било бездомното куче да спаси живота му, предупреждавайки го за грозящата го опасност. Нужно ли е да казвам, че четириногият спасител на братовчед ми оттогава е член на семейството му и е неотлъчно до него?
Животните са същества, които имат своето място и смисъл за нормалния живот на Земята. От животните човек може да научи много неща, които да го променят и направят по-добър и отговорен. Смятам, че обяснението за това е съзнанието на животните – безспорен факт, доказан от науката. През 2012 г. учени от различни клонове на неврологията, на годишна конференция в Кеймбридж, приемат декларация, основаваща се на заключенията от изследванията им върху “Съзнанието в човека и животните”. Според изнесените в декларацията данни не само хората имат съзнание. Животните също имат съзнание. Което означава, че и животните, както хората, усещат болката, изпитват радост, мъка, привързаност, любов…
Животните имат съзнание, но не могат да говорят с думи, (въпреки че безсловесно се изразяват много по-ясно от някои хора). Има хора, които говорят с думи, но нямат съзнание и чувствителност не само към животни, но и към себеподобни. Може би затова понякога се чувстваш по-добре когато общуваш без думи с животинка, отколкото словесно със себеподобен. Имала съм такива моменти, когато много по-приятно е протичало времето ми в общуване с животни, защото това общуване не ме е натоварвало с омраза, злоба, завист, агресия…
Какво да кажа за финал? Обичам животните. Обичам ги заради неподправеността им; заради безусловната и истинска любов, на която са способни; заради неподкупната им вярност и преданост и за това, че не те предават; заради способността им да прощават на хората сторените им от тях злини. Затова и душата на всеки човек, разбрал и приел със сърцето и разума си безсловесните послания на тези същества, остава свързана с техните души. Както се казва в една публикация, споделяна в социалната мрежа (авторът на споделяния текст е неизвестен):
„Душата ми отдавна е подарена...На всички животинки по света - малки и големи, с или без порода...На всички онези прекрасни създания, от чиито очи лъха любов... На очите, които не виждат дали си с костюм или протрит анцунг, а гледат в твоите очи и виждат сърцето ти и душата ти...Очите, които от един поглед могат да преценят дали си добър или лош, дали имаш душа или не...Те са Страшният съд, тях не можеш да заблудиш... И душата ми... душата ми отдавна е подарена именно на тях...”
Радослава Емилова Борисова
16 години, Х клас
СУ „Христо Ботев”
. гр. Брусарци.
------------------------------------------------------ www.eufunds.bg ------------------------------------------------------
Проект BG05M2OP001-2.004-0004 „Развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности (Твоят час)“ – фаза 1, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Сподели с приятели: |