Министерство на околната среда и водите регионална инспекция по околната среда и водите монтана

2. Качество на атмосферния въздух

2.2.Райони за оценка и управление (POV ) на качеството на атмосферния въздух (КАВ)

2.3.Източници на емиси на територията на РИОСВ – Монтана

2.4.Кратка обобщена оценка за качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ - Монтана

3. Води

3.2.Контролна дейност

3.3.Битови отпадъчни води

3.3.1.Населени места от 2 000 до 10 000 еквивалентни жители

3.3.2.Населени места от 15 000 до 150 000 еквивалентни жители

3.4..Мониторинг на повърхностни води

3.5.Мониторинг на подземни води

4. земни недра и подземни богатства

4.1.1. Търсене и проучване на подземни богатства .

4.1.2. Минно-добивни предприятия.

4.1.3. Кариери за открит добив на подземни богатства.

4.2. Рекултивация на нарушени терени.

5. Защитени територии, биоразнообразие и гори

5.2.Биологично разнообразие

5.3.горски екосистеми

6. отпадъци

6.2.Производствени и опасни отпадъци

7. Оценка на въздействие върху околната среда и Комплексни разрешителни

7.2. Обекти с екологично значение.

   През 1997 г. с приемането на Комитета по водите Министерството се преименува на Министерство на околната среда и водите, респективно Инспекцията става Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ /, което име носи и до днес. Територията , контролирана от РИОСВ – Монтана обхваща територията на Монтанска и Видинска област. Басейновият принцип остава водещ, съчетан с административните граници на териториалните единици при осъществяваните основни дейности – превантивен, текущ и последващ контрол по всички компоненти на околната среда, разрешителни режими.

В обсега на контрол от страна на РИОСВ – Монтана попадат две области Монтана и Видин. Област Монтана включва единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Област Видин Включва също единадесет общини: Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене.
Кратка Физико-географска характеристика на района

• 
  таксономична структура
  

• 
  Географско положение, граници и големина
  

• 
  Стопанскогеографска преценка на природните условия и ресурси
  

Районът се характеризира със разнообразен релеф, включващ част от Дунавския бряг, Дунавската равнина, Предбалкана и северните склонове на Западна Стара планина.Крайдунавските низини (Видинска, ломска и Златия) и прилежащата им част от Дунавската равнина обхващат 60% от територията на района. Равнинният характер на релефа и близостта му с пълноводната р.Дунав способстват за напояване и механизирано обработване на земите.Следва Западната част на Предбалкана (Връшка чука, Бабин нос, Белоградчишкия венец, Ведерник, Широка планина, Веренишко бърдо и Пъстрина). Тя има разположение северозапад-югоизток. По южните склонове на Предбалкана се намират едни от най-големите овощни градини и лозя, а естествените пасища благоприятстват развитието на пасищното животновъдство. Старопланинската част започва от прохода Свети Никола, чипровско-Берковския дял и стига до Козница. В тази част са най-хубавите букови гори и пасища в северозападна България, което е важно условие за развитие на дърводобива и животновъдството. Петроханският проход предоставя най-бързия път от София до Видин и Лом, а долинните раз-ширения на реките м/у Предбалкана и Стара планина са благоприятни за развитие на земеделието.

От полезните изкопаеми в района със стопанско значение са медните и оловно-цинкови руди в Чипровска планина, като с ограничени запаси, но богати по съдържание на метал са железните руди при с. Мартиново, общ. чипровци. От нерудните изкопаеми стопанско значение имат запасите на варовици и мергели – суровина за циментовата промишленост и за производството на вар. Глините при с. Клисурица се използват като суровина за подовата керамика, брекчиите при с. Челюстница – за производство на облицовъчни материали, а в Бер-ковско – за облицовъчни материали и изделия от мрамор и гранит. При с. Коша-ва и Сланотрън се намират най-големите запаси на гипс в страната. Златоносен пясък има по р. Огоста.

Климатът е умерено континентален. Лятото е горещо, а на много места валежите са недостатъчни. Средната януарска температура е 0◦С, а средната юл-ска - 20◦С. Валежите са малко – около 600 – 650 мм ( в Златия те са едва 500 – 550мм).Това увеличава значението на изкуственото напояване чрез използването на дунавски води. През лятото преобладават северозападни влажни ветрове, а през зимата те са североизточни, причиняващи измръзване на почвите.

Водите в района все още се използват недостатъчно-едва 21%. В горни-те течения водите на реките се използват за електропроизводство (Петроханска-та каскада и каскадата на Горни Лом.). Все още слабо е използването на водите от язовир “Огоста”, с което е възможно да бъдат напоявани над 1,5 млн. дка нови поливни площи.

Почвите в региона са разнообразни. Низините са покрити с плодородни алувиално-ливадни почви. Черноземите в Дунавската равнина са образувани върху льосова основа. В Предбалкана преобладават светлосиви и тъмносиви горски почви, а в Старопланинската част – кафяви горски и планинско-ливадни почви. Почвеното богатство е добра предпоставка в съчетание с климатичните условия и повърхнината за производството на зърнени храни, фуражи, захарно цвекло, за развитие на зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството.

Регионът се отличава с голямо разнообразие на дървесни, храстови и тревни съобщества. Горските ресурси са представени предимно от широко-листни гори (дъб, бук, габър, липа, ясен,габър и др.), по поречията – върби, лески, елши, тополи, в планинските части – смесени широколистно-иглолистни (бук, ела, смърч, бор) и във високопланинските части - иглолистни (ела, смърч, клек). Храстовидните формации като подлес или самостоятелно се срещат на-всякъде - шипка, къпина, малина, трънка, дрян, келяв габър и т. н. Предбалканът и Старопланинието са най-богатите по отношение на биоразнообразие, като тук се срещат около 45 реликтни и ендемични защитени видове растения.

Районът има значително фаунистично разнообразие. Най-многочислено е видовото разнообразие сред гръбначни. Гнездящите птиците са над 150 вида, влечугите са над 16 вида, бозайниците - над 60 вида, риби – над 20. Богата на реликтни и ендемитни видове е и безгръбначната фауна.

Селищната мрежа се състои от 22 общини, съответно по единадесет за обл. Монтана и обл. Видин.

Атмосферния въздух представлява смес от различни газове, сред които преобладават количествено четири съставки: азот (75,51 % масово участие), кислород (23,01 % масово участие), аргон (1,29 % масово участие) и въглероден диоксид (0,04 % масово участие). Останалите съставки като водород, неон, хелий и др. са в незначителни количества. Освен тези постоянни газове в атмосферния въздух се появяват различни частици и газове, в по-малки или в по-големи количества, в зависимост от климата, сезона, мястото и др. фактори, които вследствие замърсяване от човешката дейност в сферите на промишлеността, бита, транспорта и др. Тези вещества се наричат “замърсители” или “вредни вещества”. Това са всички тези вещества, които предизвикват промени в качеството на атмосферния въздух и могат да доведат до неблагоприятни последици върху живота и здравето на хората, до увреждане на живите ресурси, почвата и екосистемите.

Качеството на атмосферния въздух в приземния слой се определя от следните по-често срещани въздушни замърсители: частици (прах, сажди, аерозоли и др.), озон, въглероден оксид, серен диоксид, азотен диоксид, олово.

Във връзка с ограничаване на антропогенното въздействие са издадени нормативни актове, имащи за цел защита на човека и околна среда от отрицателни последици. С тези закони и норми се определят:

• 
  за имисии – пределно допустими концентрации на вредните вещества, чието наличие във въздуха не застрашава здравето на населението;
  
• 
  за емисии – норми за допустимо количетво вредни вещества, които могат да бъдат отделяни в атмосферния въздух и зависят от вида, специфичността и мощността на отделните производства.
  

• 
  максимално еднократна концентрация – определя въздействието на замърсителя за кратък период от врема (30 или 60 минути);
  
• 
  средно денонощна концентрация – показва допустимата степен на замърсяване за продължителен период, обхващащ пиковите часове и часовете, в които очакваното замърсяване е най-малко (през нощта);
  
• 
  средно годишна концентрация е средно аритметично от средноденонощните регистрирани в продължение на една година.
  

На територията на РИОСВ – Монтана са разположени за три стационарни пункта, които контролират основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух. Един от пунктовете се намира в гр. Монтана – “РИОСВ – Монтана” (градски фонов пункт), а другите в гр. Видин – пункт у-ще “Любен Каравелов”( градски фонов пункт) и пункт “Баба Вида” (разположен за регистриране на трансгранични замърсявания). Контролират се следните замърсители: азотен диоксид, серен диоксид, сероводород, прах, финни прахови частици /ФПЧ₁₀/ и оловни аерозоли. На територията на РИОСВ – Монтана няма химически заводи и други специфични производства, от които да се очаква отделяне на други замърсители в атмосферния въздух.

От началото на 2003 г. до края на първото полугодие на 2004 г. са извършени измервания с мобилна автоматична станция за контрол качеството на атмосферния въздух по НАСЕМ на РИОСВ – Плевен, обслужваща РИОСВ – Монтана.

Контролирани са следните показатели: прах, амоняк, сероводород, азотен диоксид, азотен оксид, серен диоксид, озон, въглероден оксид, метанови и неметанови въглеводороди в следните пунктове:

1. гр. Видин – “Поделение на ИТБ на ГЗ” 21.05.03г. – 25.05.03г.

2. гр. Видин – “Комплексна опитна станция” 25.05.03г. – 29.05.03г.

3. гр. Монтана – местност “Расника” 09.06.03г. – 13.06.03г.

31.10.03г. – 04.11.03г.

4. гр. Монтана – “Стройкерамика” ООД 13.06.03г. – 17.06.03г.

09.09.03г. – 13.09.03г.

27.10.03г. – 31.10.03г.

5. гр. Монтана – Община 17.06.03г. – 21.06.03г.

14.10.03г. – 22.10.03г.

6. гр. Монтана – ж.к. “Младост” 21.06.03г. – 25.06.03г.

13.09.03г. – 17.09.03г.

22.10.03г. – 27.10.03г.

7. гр. Монтана – ж.п. прелез 25.06.03г. – 29.06.03г.

13.09.03г. – 17.09.03г.

04.11.03г. – 07.11.03г.

8. гр. Монтана – “Прециз” АД 05.09.03г. – 09.09.03г.

9. гр. Лом – “Пристанищен комплекс Лом” 10.05.04г. – 14.05.04г.

10. гр. Лом – “Аркус” АД 17.05.04г. – 21.05.04г.

11. гр. Лом – “МБАЛ Лом” ЕООД 24.05.04г. – 28.05.04г.

12. гр. Лом – автогара Лом 31.05.04г. – 04.06.04г.

Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух са определени в съответствие с изискванията на Наредба № 7 към Закона за чистотата на атмосферниа въздух (ЗЧАВ), ДВ, бр. 45/1999г., изм. и доп..........ДВ, бр. 112/2003г..

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), съгласувано с РИОСВ – Монтана изготвиха списък на районите за оценка и управление на КАВ на територията и. Те са както следва:

По чл. 30, ал. 1, т.1 – райони, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми и/или нормите плюс определени допустими отклонения от тях (включително и райони, в които е налице превишаване на установените норми за съответните замърсители, в случайте когато за последните не са определени допустими отклонения). Тук попадат:

І район – Монтана, обхващащ община Монтана;

ІІ район - Видин, обхващащ община Видин;

По чл. 30, ал. 1, т.3 – райони, в които нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове. Тук попадат:

ІІІ район – Лом, обхващащ община Лом

ІV район Берковица, обхващащ общините Берковица, Вършец, Чипровци, Георги Дамяново и Чупрене;

V район Брегово, обхващащ общините Брегово и Ново село;

По чл. 30, ал. 1, т.4 – райони, в които нивата на един или няколко замърсители не превишават долните оценъчни прагове. Тук попадат:

VІ район Бойчиновци, обхващащ общините Бойчиновци, Брусарци, Медковец, Вълчедръм и Якимово;

VІІ район Кула, обхващащ общините Кула, Грамада, Макреш и Бойница;

VІІІ район Белоградчик, обхващащ общините Белоградчик, Димово и Ружинци.

Общините, класифицирани по т. 3 и т. 4 не разполагат със стационарен пункт за контрол качеството на атмосферния въздух.

За периода 2003г. – първото полугодие на 2004г. мобилната автоматична станция за имисионен контрол на РИОСВ – Плевен извърши измервания в гр. Видин, гр. Монтана

и гр. Лом. Данните от измерванията се съхраняват в РИОСВ – Монтана и в съответните общини. Не са отчетени превишения на пределно – допустимите концентрации по измерените показатели, съгласно Наредба № 14 на МЗ и МОСВ (ДВ, бр. 88/1997г., изм и доп. бр. 8/2002г.) и Наредба № 9 на МОСВ и МЗ (ДВ, бр. 46/1999г.).

Във връзка с изпълнение на на чл. 27 от ЗЧАВ и чл. чл. 30 и 31 от Наредба № 7 (ДВ, бр. 45/1999г.) на общините Монтана и Видин е възложено да изготвят дългосрочни програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми на вредни вещества в атмосферния въздух със срок регламентиран в чл.31, ал. 3 на по-горе цитираната наредба.

От старна на РИОСВ – Монтана е предоставена наличната информация, съгласно чл.19, ал.1 от Инструкцията за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУКАВ, както и Наръчника по оценка и управление качеството на атмосферния въздух на местно ниво за серен диоксид, фини прахови частици /ФПЧ₁₀/, олово и азотен диоксид. Програмните съвети към община Монтана и община Видин са проучили, анализирали и дали заключение по пълнотата на наличната информация, изготвени са комплексни оценки на КАВ в съответните райони, изработени са задания и е отпочнато разработването на Програми за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

Към първото полугодие на 2004г. “Комплексната програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми в РОУКАВ – Видин” е окончателно завършена и приета от Общински съвет – Видин. Програмата за район Монтана е върната със становище от РИОСВ за преработване и допълване.

В област Монтана по въздуха се контролират 154 броя обекти за първото полугодие на 2004г., а за 2003г. – 140 броя.

Асфалтовите бази, емитиращи прах и сажди, работят периодично, при подаване на заявки за асфалтови смеси. Технологичното им оборудване, включително и прахоулавящите системи, е морално и физически остаряло и не може да осигури спазването на емисионните норми. Проблемът би се разрешил след модернизация на съоръженията.

В големите общини – Монтана, Видин, Лом, Берковица, Кула замърсяването на въздуха се влияе от дейността на по-големи промишлени обекти: в Монтана – “Монбат” АД; “Берг Монтана Фитинги” АД; “Подова керамика” ООД; в Лом – “Пристанищен комплекс Лом” ЕАД; “Ломско пиво” АД; в Берковица – “Мрамор Беркстон” АД; в Кула – “Кула ринг” АД, СПИ “Шу продактс интернешънъл” ЕООД.

През територията на РИОСВ – Монтана преминава трансевропейският транспортен коридор Е79, транспортната инфраструктура е добре развита, но пътната настилка е в незадоволително състояние. Това допринася за допълнително увеличаване на емисиите на прах и вредни газове от автомобилния транспорт.
2.4. Кратка обощена оценка за качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ – Монтана
От изложеното до тук могат да се направят следните заключения за състоянието на атмосферния въздух:

- в малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на бита при ползването на твърди горива през отоплителния сезон, а така също и автотранспорта, особено тези през които преминават републикански пътища. Промишлената дейност в тези общини е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха.

- в град Монтана продължава вътрешната газификация на котелни в непромишлени обществени обекти (преустройство на съществуващи котелни от течно гориво на природен газ и резервен вариант – нафта), в резултат на което се наблюдава известно облекчаване на замърсяването от горивни процеси. Въпреки това не се отчита значителнонамаляване на съдържанието на прах (фини прахови частици) и серен диоксид във въздушния басейн над града, главно поради повишената през годините консумация на твърдо гориво в бита през отоплителния сезон, недоброто състояние на уличната мрежа и автомобилното движение.

- “Монбат” АД има издадено комплексно разрешително с № 2 от м. април 2004г., съгласно което в Годишните доклади по околната среда ще се отразяват изпълнението на задълженията на оператора по отношение на опазването на околната среда.

- ТЕЦ “Видин”, към “Видахим” АД, гр. Видин е в процедура по издаване на комплексно разрешително.

3.води
3.1. Повърхностни води

Обслужваният от РИОСВ – Монтана район обхваща следните поречия:

Площта на водосборния басейн е 3178 км²,средната надморска височина 391м, наклон 14,5% и залесеност 35%. Басейнът на р.Огоста до гр.Монтана и този на р. Ботуня до с.Стояново има изразително високопланински релеф. От тази част водят началото си най-големите и пълноводни притоци – Ботуня, Бързия, Дългиделска Огоста, Чипровска и Златица.

Речната мрежа е много добре развита с наклони от 50 до 200%. Обработваемите площи са незначителна част и то предимно върху речните тераси. До Монтана площта на водосборния басейн нараства на 1000 км² при средна н.в. 660 м., наклон 25% и залесеност 45%. В участка след Монтана до устието р. Огоста приема реките Шуговица, Бучка, Ботуня, Рибине, Маданска бара и др.

Р. Огоста в цялото си течение следва проектна категори І-ва от изворите до първите населени места, ІІ-ра по - течението до гр. Монтана и след гр. Бойчиновци до устието и в р. Дунав и ІІІ-та в участъка между гр. Монтана и гр. Бойчиновци.

Площта на водосборния басейн обхваща предпланинските възвишения на Стара планина, а в долното течение – част от Дунавската низина и е 981 км² със ср.н.м.в. 185 м, наклон 7% и залесеност 10%. Главни притоци са реките Туловица, Цибър, Барата, Липнишка.

Р. Цибрица няма отклонения от проектната 1-ва и ІІ-ра категория приемник.

3. Река Лом и реките, западно от нея

В тази част на обособения район протичат реките Лом, Скомля, Арчар, Видбол, Войнишка, Тополовец и по границата с р. Сърбия – р. Тимок в долното си течение.

Р. Лом е с водосборна площ от 1144 км² със ср.н.м.в. 430м, наклон 14% и залесеност около 25%. В горната си част басейнът има ярко изразен планински релеф, който след с. Ружинци се измества от равнинен. Главните притоци с в горното течение, които същевременно са и най-пълноводни. Притоците на р. Лом са реките Стакевска, Чупренска, Медовница, Нечинска бара (Гаговица).

Реката следва проектната си І-ва и ІІ-ра категория и е една от най-чистите реки в района на РИОСВ-Монтана.

Останалите реки, разположени западно от р. Лом, са малки и водосборните им басейни не превишават всяка по отделно 600 км². Басейните им обхващат северните склонове на все по-занижаващата се Стара планина, позната тук с името “Бабин нос”. Това се отразява и в среднонадморските височини на водосборните басейни: - р. Арчар има водосборна площ от 367 км², ср.н.м.в. – 366 м; - р. Видбол – 330 км², и ср.н.м.в. – 254 м; - р. Войнишка – 278 км², ср.н.м.в. – 255м и р. Тополовец – 595 км² и 190 м ср.н.м.в.

Особеността на тези реки е намаления процент на площта с планински релеф. Напр. при р. Арчар той е около 65%, а на р. Тополовец достига едва до 35%. Броят на притоците е по-малък и същите имат изразително равнинен характер.

Ограничената промишлена инфраструктура, характерна за Северазападна България спомага за спазване на заложените показатели в проектните категории на тези реки. Поради тази причина основните замърсители в средното течение на р.Арчар и Войнишка остават градските канализационни системи без пречиствателни съоръжения на гр. Белоградчик и гр.Кула.
4.Поречие Дунав-р.Дунав – ІІІ та категория водоприемник.

В района на РИОСВ – Монтана р.Дунав се наблюдава от устието на р.Тимок при границата с РСърбия до устието на р.Цибър, което представлява една трета от басейна на реката в българския участък.

Основните проблеми засягащи екосистемите на р.Дунави потребителите на вода в този район са високото съдържание на биогенни елементи(азот и фосфор), промени във вида на речния отток, ремите на принасяне на седименти, замъърсяването с опасни вещества, включително нефт, микробиологично замърсяване и замърсяване с кислородоизчерпващи вещества.Горепосочените замърсители се установяват преди навлизане на реката на българска територия.

Река Тимок е най-големият източник на замърсяване с тежки метали на р.Дунав, поради което 10 километровата и участъка по българската граница е ІІІ категория. Източник на това замърсяване са полиметалните мини ”Бор”, където се добива мед,олово, цинк,сребро, кадмий и др. Това е гореща екологична точка за България от 70-те години.При подробен анализ на данните за качествата на водите на р.Тимок се вижда, че замърсяването има залпов характер.Често пъти при високи пролетни води се регистрира така нареченото “вторично замърсяване” причинено от вдигнатите от дъното отложени седименти и транспортирането им по р.Дунав. Следва да се направи изводът, че периодични проблеми с качеството на водите има единствено самата р.Тимок, които не могат да повлияят негативно на големи водни обеми в р.Дунав, освен в много къс участък (2-3км) до пълното им размесване. Замърсяването е трансгранично.

 íàïðàâëåíèå “Âîäè” êúì îòäåë “Êîíòðîë íà îêîëíàòà ñðåäà”, ïðè ÐÈÎÑ Ìîíòàíà ðàáîòÿò äâàìà ãëàâíè åêñïåðòè íà òåðèòîðèàëåí ïðèíöèï. Íàïðàâëåíèåòî îñúùåñòâÿâà êîíòðîë íà 245 îáåêòà ïî îòíîøåíèå îïàçâàíå ÷èñòîòàòà íà âîäèòå è èçòî÷íèöèòå íà çàìúðñÿâàíå ïî ïîðå÷èåòî íà ð. Äóíàâ è ïðèòîöèòå è (îò óñòèåòî íà ð. Òèìîê äî óñòèåòî íà ð. Öèáðèöà) â îáëàñòèòå Âèäèí è Ìîíòàíà.

Ïðåç ïåðèîäà 01.01.2003  30.06.2004 ã. îò åêñïåðòèòå â íàïðàâëåíèåòî ñà èçâúðøåíè 566 áðîÿ ïðîâåðêè, äàäåíè ñà 471 áðîÿ ïðåäïèñàíèÿ çà îòñòðàíÿâàíå íà êîíñòàòèðàíè íàðóøåíèÿ è ñà ñúñòàâåíè 10 áðîÿ àêòà. За замърсяване на водни обекти през разглеждания период са действали общо 20 броя месечни санкции, като през 2003г. е прекратена една от тях и през първото полугодие на 2004г. е наложена една еднократна санкция.

Ïðîâåðêèòå íà äåéñòâàùèòå îáåêòè ñà èçâúðøåíè ñúãëàñíî ìåñå÷íèòå ãðàôèöè, ñúîáðàçåíè ñ îïåðàòèâíèòå çàäà÷è è êîíòðîëíèòå ôóíêöèè, îñúùåñòâÿâàíè îò íàïðàâëåíèåòî, êàêòî è ïî äàäåíè ñèãíàëè è æàëáè íà ãðàæäàíè. Öåëòà íà ñèñòåìíèÿ êîíòðîë áå äà ñå îñèãóðÿò íîðìàòèâíèòå êà÷åñòâà íà âîäíèòå ðåñóðñè, êàòî ïëàíîìåðíî ñå ïðîâåðÿâà çà:

 ñúñòîÿíèåòî è ðàáîòàòà íà êàíàëèçàöèîííèòå ñèñòåìè Âèäèí, Ìîíòàíà, Ëîì, Áåðêîâèöà, Êóëà è Áåëîãðàä÷èê, ÷ðåç ñïàçâàíåòî íà èíäèâèäóàëíèòå åìèñèîííè íîðìè íà îáåêòèòå, çàóñòâàùè îòïàäíèòå âîäè â êàíàëèçàöèîííèòå ñèñòåìè íà íàñåëåíèòå ìåñòà;

 ñúñòîÿíèåòî è ðàáîòàòà íà 164 áð. ïðå÷èñòâàòåëíèòå ñòàíöèè è ñúîðúæåíèÿ çà îòïàäíè âîäè íà òåðèòîðèÿòà íà ÐÈÎÑ Ìîíòàíà;

 êà÷åñòâàòà íà âîäèòå ïðåäè çàóñòâàíåòî èì âúâ âîäîïðèåìíèöèòå;

 ïîëçâàíåòî íà âîäíèòå îáåêòè è âîäíîñòîïàíñêè ñúîðúæåíèÿ;

Íà òåðèòîðèÿòà íà ÐÈÎÑ Ìîíòàíà ðàáîòÿò 164 ñúîðúæåíèÿ çà ïðå÷èñòâàíå íà îòïàäú÷íè âîäè. Ðàáîòàòà èì ñå ïðîñëåäÿâà ïåðèîäè÷íî ÷ðåç ïðîâåðêè íà ìÿñòî è ëàáîðàòîðíè àíàëèçè íà èçïóñêàíèòå âîäè íà èçõîäà îò ñúîðúæåíèÿòà åäèí ïúò ìåñå÷íî.

Êúì 30.06.2004 ã. íà êîíòðîëèðàíàòà òåðèòîðèÿ íå ñà ïóñíàòè â åêñïëîàòàöèÿ îáåêòè, áåç íåîáõîäèìèòå ïðå÷èñòâàòåëíè ñúîðúæåíèÿ çà îòïàäíè ïðîèçâîäñòâåíè âîäè è âîäîïîëçâàíå áåç íåîáõîäèìèòå ðàçðåøèòåëíè èçäàäåíè îò ÌÎÑÂ.

Качествата на повърхностните води, водни течения и басейни, подземните води и водите, предназначени за водоползване също се контролират периодично по утвърден график. В целия наблюдаван участък от р. Дунав през настоящия период качествата на водите отговарят по изследваните показателите за ІІІ-та категория приемник, съгласно действащата категоризация на реките в РБългария, с изключение на еднократни превишения на ПДК по показатели “ортофосфати”, “неразтворени вещества” в пункта при с. Ново село, както и по показател “нефтопродукти” при постъпили сигнали за замърсяване през месеците август, ноември и декември 2003година и през месеците март, април и май 2004г. , за което РИОСВ - Монтана своевременно информира Дирекция “КРИОСВ” към МОСВ .

Резултатите от анализите за състоянието на вътрешните реки в региона са следните:

- Войнишка, Арчар, Лом, Цибрица и Огоста (без долното течение и устието) показват стабилизиране на подобреното през последните години състояние и с малки изключения (р. Огоста и р. Ботуня) отговарят на проектните категории. Изключение прави р. Огоста в пункта след гр. Монтана, където са влошени основно кислородните показатели вследствие вливане непречистените води на гр. Монтана и р. Ботуня в преди вливането й в р. Огоста в периода на маловодието. От взетите и анализирани през м. май 2003 година, по сигнал за замърсяване, водни проби от р. Тимок е установено трансгранично замърсяване по показателите “неразтворени вещества” , “нитритен азот”, “фосфати” и “ХПК”. Отклоненията от нормите, описани по-горе са в резултат на следните фактори:.

 çàóñòâàíåòî áåç ïðå÷èñòâàíå íà ãðàäñêèòå êîëåêòîðè íà ãðàäîâåòå монтана, Берковица, лом, Кула, Видин и белоградчик.

 ïåðèîäè÷íî çàìúðñÿâàíå íà ð. Îãîñòà îò íåïðå÷èñòåíèòå âîäè íà ïðîìèøëåíèòå ïðåäïðèÿòèÿ â ãð. Ìîíòàíà ñ ëîêàëíè ïðå÷èñòâàòåëíè ñúîðúæåíèÿ,заустващи чрез трите зонални градски колектори;

 за констатирани залпови çàìúðñÿâàíия íà ð. Äóíàâ ñ íåôòîïðîäóêòè  ïðåç месеците август, ноември и декември 2003 година и през месеците март, април и май 2004г.. ñà иçâúðøåíè íåîáõîäèìèòå àíàëèçè íà âçåòèòå âîäíè ïðîáè è ïðåäîñòàâåíè â ÌÎÑÂ ãð. Ñîôèÿ.

Ïî îòíîøåíèå çàìúðñÿâàíåòî íà Äóíàâñêèòå âîäè, íàïðàâëåíèå “Âîäè” ïîääúðæà ïîñòîÿííè êîíòàêòè ñ Ðåãèîíàëíà äèðåêöèÿ Ìîðñêà àäìèíèñòðàöèÿ ãð. Ëîì è íåéíîòî ïðåäñòàâèòåëñòâî â ãð. Âèäèí, Ãð. Ç Âèäèí è ðåãèîíàëåí ãðàíè÷åí ñåêòîð ãð. Âèäèí, è ðåàãèðà ñâîåâðåìåííî è â ñúîòâåòñòâèå íà íîðìàòèâíèòå óðåäáè íà âñåêè ïîäàäåí ñèãíàë. Çà ïåðèîäà íå ñà êîíñòàòèðàíè ðàçëèâè íà íåôòîïðîäóêòèïî ð. Äóíàâ.

À.  ìîìåíòà â ð. Äóíàâ îò òåðèòîðèÿòà, êîíòðîëèðàíà îò ÐÈÎÑ Ìîíòàíà, ñå âëèâàò äèðåêòíî (áåç ïðå÷èñòâàíå) îòïàäú÷íè âîäè îò ñëåäíèòå îáåêòè:

 ãðàäñêà êàíàëèçàöèÿ Âèäèí ñ âîäíî êîëè÷åñòâî îò 600 äî 1000 ë/ñåê, ÷ðåç áðåãîâà ïîìïåíà ñòàíöèÿ ;

”Кнауф” АД , гр. Видин;

”Видин БТ” АД, гр. Видин;

 ãðàäñêà êàíàëèçàöèÿ Ëîì ñ âîäíî êîëè÷åñòâî îò 600 äî 800 ë/ñåê.

Á. Ñ èçãðàäåíè ëîêàëíè ïðå÷èñòâàòåëíè ñúîðúæåíèÿ:

“Ëîìñêî ïèâî”ÀÄ ãð.Ëîì- производство на пиво (ñëåä ìåõàíè÷íî óòàÿâàíå), êîåòî å íååôåêòèâíо;.

”ТЕЦ Видахим” АД, гр. Видин –механично пречистване във хвостохранилище;

”Ел Би Булгарикум”-млекопреработване, гр. Видин-пречиствателна станция за механично пречистване с аерация;

 ЕТ “Фанти Г”-автотранспорт-каломослоуловител;

”СО Мат” АД, клон Видин- автотранспорт-каломослоуловител;

”ГИПС “АД, с. Кошава-производство на гипс- механично пречистване;

”Новоселска гъмза” АД, с. Ново село - механично пречистване;

 èçïúëíåíèå íà ðàçïîðåäáèòå íà Çàêîíà çà âîäèòå (Ä áð. 67/1999 ã.), âëÿçúë â ñèëà ïðåç 2000 ã. от страна на РИОСВ се осъществява контрол както следва:

I. Ïðîâåðявани се промишлените îáåêòè, заустващи отпадъчни води във водни обекти без разрешителни по Закона за водèте и ñà èì äàäåíè ïðåäïèñàíèÿ за èçãîòâÿíå íà ïðåïèñêè çà èçäàâàíå íà ðàçðåøèòåëíè за заустване, êàòî çà ïåðèîäà 01.01.2003г. - 30.06.2004г. ñà âíåñåíè â БД “Дунавски район”, гр. Плевен 27бр. документации за заустване, 12 îò êîèòî са издадени.

3.3.Битови отпадъчни води

Êàíàëèçàöèîííèòå ñèñòåìè íà ãðàäîâåòå áåç ïðå÷èñòâàòåëíè ñòàíöèè (Âèäèí, Ìîíòàíà, Ëîì, Áåðêîâèöà, Áåëîãðàä÷èê è Êóëà) âñå îùå îñòàâàò åäèí îò íàé ãîëåìèòå çàìúðñèòåëè íà ð. Äóíàâ äèðåêòíî (Âèäèí è Ëîì) è ÷ðåç âúòðåøíèòå ðåêè â ðåãèîíà (Êóëà, Áåëîãðàä÷èê, Ìîíòàíà, Áåðêîâèöà).

ГК- Чипровци

1. ãð. ×èïðîâöè, îáù. ×èïðîâöè, îáë. Ìîíòàíà , ÅÊÀÒÒÅ 18390

à)Áðîé íà ðåàëíèòå æèòåëè - 2390 áð.;

á)Áðîé íà åêâèâàëåíòíèòå æèòåëè ïî ÁÏÊ₅ - 2390 áð., òúé êàòî â êàíàëèçàöèÿòà íà ãðàäà ñà âêëþ÷åíè ñàìî 60% îò äîìàêèíñòâàòà áåç äðóãè îáåêòè.  ãðàäà íÿìà äåéñòâàùè ïðîìèøëåíè îáåêòè.

â) Ãðàäñêèòå îòïàäíè âîäè îò ãð. ×èïðîâöè ñå çàóñòâàò â ð. ×èïðîâñêà Îãîñòà ñëåä ÷àñòè÷íî ïðå÷èñòâàíå â ñåïòè÷íè ÿìè. Èìà èäåè çà èçãðàæäàíå íà ôèëòðàöèîííè ïîëåòà çà ïðå÷èñò-âàíå(óòàÿâàíå) íà ÷àñò îò ãðàäñêèòå âîäè.

2. Äàííè çà êàíàëèçàöèîííàòà ìðåæà íà íàñåëåíèòå ìåñòà:

à) Òèï íà êàíàëèçàöèîííàòà ìðåæà - ñìåñåíà ;

á) Ñòåïåí íà èçãðàäåíîñò 60 % è ñòåïåí íà èçïîëçâàåìîñò - 90%;

â) Êàíàëèçàöèÿòà â ïî-ãîëÿìàòà ñè ÷àñò å â äîáðî ñúñòîÿíèå è íÿìà îñîáåíè ïðîáëåìè ïðè åêñïëîàòàöèÿòà é.

3. Äàííè çà âîäîïðèåìíèêà:

à) êàòåãîðèÿòà íà âîäîïðèåìíèêà å II-ðà;

á) Â çîíàòà íà çàóñòâàíå íÿìà ñàíèòàðíî-îõðàíèòåëíè çîíè ïî ñìèñúëà íà Íàðåäáà N 3 (ÄÂ áð. 88/2000 ã.).

íÿìà äàííè çà ÃÏÑÎÂ, òúé êàòî íå å ðàçðàáîòâàí òàêúâ ïðîåêò.

ГК- Кула

1. ãð. Êóëà, îáù.Êóëà, îáë. Âèäèí , ÅÊÀÒÒÅ 40525

à)Áðîé íà ðåàëíèòå æèòåëè - 4276 áð.;

á)Áðîé íà åêâèâàëåíòíèòå æèòåëè ïî ÁÏÊ₅ - 4276 áð., òúé êàòî â ãðàäà íÿìà ðàáîòåùè ïðîìèøëåíè ïðåäïðèÿòèÿ, çàóñòåíè â ãðàäñêà êàíàëèçàöèÿ.

â) Ñïèñúê íà ïðåäïðèÿòèÿòà ñ èíôîðìàöèÿ çà âèäà íà ïðîèçâîä-ñòâî, ìÿñòîòî íà çàóñòâàíå ( ÃÊ èëè âîäîïðèåìíèê) è íàëè÷èå èëè íåîá-õîäèìîñò îò ëîêàëíà ÏÑÎÂ:

-"Êóëà Ðèíã" ÅÎÎÄ - ïðîèçâîäñòâî íà êàó÷óêîâè èçäåëèÿ - ÿç. "Êóëà" - ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ;

-"ÑÏÈ ØÓ Ïðîäàêòñ"ÅÎÎÄ - ïðîèçâîäñòâî íà êàó÷óêîâè õîäèëà - ÿç. "Êóëà" - ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ;

-предприятия от øèâàøêàта ïðîìèøëåíîñò- ÃÊ-áåç ïðå÷èñòâàíå;

ã) Ãðàäñêèòå îòïàäíè âîäè îò ãð. Êóëà ñå çàóñòâàò â ð. ×è÷èëñêà, ïðèòîê íà ð. Âîéíèøêà áåç ïðå÷èñòâàíå.

2. Äàííè çà êàíàëèçàöèîííàòà ìðåæà íà íàñåëåíèòå ìåñòà:

à) Òèï íà êàíàëåçàöèîííàòà ìðåæà - ñìåñåíà ;

á) Ñòåïåí íà èçãðàäåíîñò 30 % è ñòåïåí íà èçïîëçâàåìîñò -90%;

â) Êàíàëèçàöèÿòà â ïî-ãîëÿìàòà ñè ÷àñò å â äîáðî ñúñòîÿíèå è íÿìà îñîáåíè ïðîáëåìè ïðè åêñïëîàòàöèÿòà é.

3. Äàííè çà âîäîïðèåìíèêà:

à) êàòåãîðèÿòà íà âîäîïðèåìíèêà å II-ðà;

á) Â çîíàòà íà çàóñòâàíå íÿìà ñàíèòàðíî-îõðàíèòåëíè çîíè ïî ñìèñúëà íà Íàðåäáà N 3 (ÄÂ áð. 88/2000 ã.).

íÿìà äàííè çà ÃÏÑÎÂ, òúé êàòî íå å ðàçðàáîòâàí òàêúâ ïðîåêò.

ГК- Белоградчик

1. ãð. Áåëîãðàä÷èê, îáù.Áåëîãðàä÷èê, îáë. Âèäèí , ÅÊÀÒÒÅ 03616

à)Áðîé íà ðåàëíèòå æèòåëè - 7099 áð.;

á)Áðîé íà åêâèâàëåíòíèòå æèòåëè ïî ÁÏÊ₅ - íÿìà äàííè;

â) Ñïèñúê íà ïðåäïðèÿòèÿòà ñ èíôîðìàöèÿ çà âèäà íà ïðîèçâîäñòâî, ìÿñòîòî íà çàóñòâàíå ( ÃÊ èëè âîäîïðèåìíèê) è íàëè÷èå èëè íåîáõîäèìîñò îò ëîêàëíà ÏÑÎÂ:

-"Òåëåôîíåí çàâîä" -ïðîèçâîäñòâî íà òåëåôîííè àïàðàòè-ÃÊ-ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ çà õèìè÷åñêî ïðå÷èñòâàíå êúì ãàëâàíè÷åí öåõ.

ã) Ãðàäñêèòå îòïàäíè âîäè îò ãð.Áåëîãðàä÷èê ñå çàóñòâàò â ð. Ãðàäñêà, ïðèòîê íà ð. Àð÷àð áåç ïðå÷èñòâàíå.

2. Äàííè çà êàíàëèçàöèîííàòà ìðåæà íà íàñåëåíèòå ìåñòà:

à) Òèï íà êàíàëèçàöèîííàòà ìðåæà - ñìåñåíà ;

á) Ñòåïåí íà èçãðàäåíîñò 95 % è ñòåïåí íà èçïîëçâàåìîñò -95%;

â) Êàíàëèçàöèÿòà â ïî-ãîëÿìàòà ñè ÷àñò å â äîáðî ñúñòîÿíèå è íÿìà îñîáåíè ïðîáëåìè ïðè åêñïëîàòàöèÿòà é. От 2002г .със средства от ПУДДОС към МОСВ се изграждат нови канализационни колектори от ГК Белоградчик.

3. Äàííè çà âîäîïðèåìíèêà:

à) ìÿñòî ñ ãåîãðàôñêè êîîðäèíàòè íà çàóñòâàíå íà îòïàäú÷íèòå âîäè

äîë "Áàòàëüîíà 2" Ó-635540, Õ-4832169, êîòà 484.70ì.

äîë "Áàòàëüîíà 1" Ó-635602, Õ-4832136, êîòà 483.70ì.

äîë "Îñâîáîæäåíèå" Ó-635082, Õ-4832107, êîòà 460.30ì.

а) êàòåãîðèÿòà íà âîäîïðèåìíèêà å II-ðà;

á) Â çîíàòà íà çàóñòâàíå íÿìà ñàíèòàðíî-îõðàíèòåëíè çîíè ïî ñìèñúëà íà Íàðåäáà N 3 (ÄÂ áð. 88/2000 ã.).

4. äàííè çà ÃÏÑÎÂ íÿìà, òúé êàòî íå å ðàçðàáîòâàí òàêúâ ïðîåêò.

ГК и ГПСОВ- Вършец

1. ãð. Âúðøåö, îáù. Âúðøåö, îáë. Ìîíòàíà , ÅÊÀÒÒÅ - 12961;

à)Áðîé íà ðåàëíèòå æèòåëè - 7811 áð.;

б) Ñïèñúê íà ïðåäïðèÿòèÿòà ñ èíôîðìàöèÿ çà âèäà íà ïðîèçâîäñòâî, ìÿñòîòî íà çàóñòâàíå ( ÃÊ èëè âîäîïðèåìíèê) è íàëè÷èå èëè íåîáõîäèìîñò îò ëîêàëíà ÏÑÎÂ:

-ÅÒ "Õóäîæíèê-2000" ãð. Âúðøåö (ïðîèçâîäñòâî íà áîè) - ÃÊ- èìà èçãðàäåíà óòàèòåëíà øàõòà;

-"Åëñíåð Ïðîäàêò Âúðøåö"ÎÎÄ ãð. Âúðøåö (õëàäèëíèê -ïëîäîõðàíèëèùå) - ëîêàëíè ïðå÷иствателни ñъоръжения çà ìåõàíè÷íî ïðå÷èñòâàíå;

-ÅÒ "Ëèäè è Á" - öåõ çà ìåñîïðåðàáîòêà ãð. Âúðøåö - ÃÊ-ìàçíèíîóëîâèòåë;

“Електростарт”АД, гр. Вършец

Ãðàäñêèòå îòïàäíè âîäè îò ãð. Âúðøåö ñå çàóñòâàò â ð. Раковица, приток на р. Ботуня ñëåä ïðå÷èñòâàíå â ÃÏÑΠ, êîÿòî å âúâåäåíà â åêñïëîàòàöèÿ ïðåç 1971ã..

2. Äàííè çà êàíàëèçàöèîííàòà ìðåæà íà íàñåëåíîòî ìÿñòî:

à) Òèï íà êàíàëèçàöèîííàòà ìðåæà - ñìåñåíà ;

á) Ñòåïåí íà èçãðàäåíîñò 65% è ñòåïåí íà èçïîëçâàåìîñò - 80%;

â) Êàíàëèçàöèÿòà â ïî-ãîëÿìàòà ñè ÷àñò å â äîáðî ñúñòîÿíèå è íÿìà îñîáåíè ïðîáëåìè ïðè åêñïëîàòàöèÿòà é. През 2003г. със средства от ПУДДОС към МОСВ се изгражди нов канализационен колектор в кв. “Изток” на града .

ã) Íåîáõîäèìè êàíàëèçàöèîííè ìðåæè è ñúîðúæåíèÿ çà äîâåæäàíå íà îòïàäú÷íèòå âîäè äî ïëîùàäêàòà íà ÃÏÑÎÂ.

3. Äàííè çà âîäîïðèåìíèêà:

à) êàòåãîðèÿòà íà âîäîïðèåìíèêà å III-òà;

á)  çîíàòà íà çàóñòâàíå íÿìà ñàíèòàðíî-îõðàíèòåëíè çîíè ïî ñìèñúëà íà Íàðåäáà N 3 (Ä áð. 88/2000 ã.), òúé êàòî ãð. Âúðøåö ñå âîäîñíàáäÿâà îò Õ "Ñðå÷åíñêà áàðà" è ìåñòíè âîäîõâàùàíèÿ, èçãðàäåíè íà ãîëÿìà íàäìîðñêà âèñî÷èíà.

ÃÏÑÎÂ Âúðøåö:

à) ãîäèíà íà ïðîåêòèðàíå- 1963 ã. è âúâåæäàíå â åêñïëîàòàöèÿ-1971ã.

á) ñîáñòâåíîñò íà "ÂèÊ"ÎÎÄ ãð. Ìîíòàíà;

â)ïðîåêòíè ïàðàìåòðè íà âõîä è èçõîä ïðå÷èñòâàòåëíàòà ñòàíöèÿ,

ГПСОВ- Вършец	t0	БПК5 мг/л	Окисляе-мост	неразтвор. в-ва	хлориди	сулфати
вход	140-210	197-287	48,1-93,5	90-194	52-91	100-191
изход	130-240	71-140	21,3-61,4	42-81	52-91	64-87
пречиств. ефект		36%-48,7%	44%-65,6%	41,7%-46,6%		45,5%-64%

ã)òåõíîëîãè÷íà ñõåìà íà ïðå÷èñòâàòåëíàòà ñòàíöèÿ ïî ïúòÿ íà âîäàòà è ïî ïúòÿ íà óòàéêèòå;

- ïî ïúòÿ íà âîäàòà- ãðóáà ðåøåòêà, ïÿñúêîçàäúðæàòåë, ïúðâè÷íè äâóåòàæíè óòàèòåëè (åìøåðîâè êëàäåíöè- 3áð.), êåñåíåðîâ áèîáàñåéí è âòîðè÷íè âåðòèêàëíè óòàèòåëè;

- ïî ïúòÿ íà óòàéêàòà - êàëîâà ïîìïåíà ñòàíöèÿ çà ðåöèðêóëàöèÿ íà àêòèâíàòà êàë, áèîôèëòúð, õëîðàòîðíî, èçñóøèòåëíè ïîëåòà è äåïî çà óòàéêè.

ã)íàëè÷èå íà íåâúâåäåíè â åêñïëîàòàöèÿ ïîäîáåêòè îò òåõíîëîãè÷íàòà ñõåìà íà ñòàíöèÿòà - íÿìà òàêèâà (íå ðàáîòè áèîáàñåéíà);

ä)íåîáõîäèìîñò îò ðàçøèðåíèå, ðåêîíñòðóêöèÿ è ìîäåðíèçàöèÿ íà ïðå÷èñòâàòåëíàòà ñòàíöèÿ, ïðîåêòíà ãîòîâíîñò, íåîáõîäèìè ñðåäñòâà è èçòî÷íèê íà ôèíàíñèðàíå - èìà íåîáõîäèìîñò îò ðåêîíñòðóêöèÿ, ìîäåðíèçàöèÿ è ðàçøèðåíèå. íÿìà èçãîòâåí цÿëîñòåí ïðîåêò.

Предстои ñêëþ÷âàíå íà äîãîâîð от страна на " è Ê" Ìîíòàíà çà èçâúðøâàíå íà ïðåäïðîåêòíè ïðîó÷âàíèÿ. Íåîáõîäèìèòå ñðåäñòâà çà ñòðîèòåëñòâî îðèåíòèðîâú÷íî ñà êàêòî ñëåäâà - 4 ìëí ëâ. çà ñòðîèòåëñòâî, 50 õèë. ëâ. çà ïðîåêòèðàíå è 18 õèë. ëâ. çà ïðåäïðîåêòíè ïðîó÷âàíèÿ.

å) Äàííè çà êîëè÷åñòâîòî íà îòïàäúöèòå è óòàéêèòå çà åäíà ãîäèíà - îêîëî 19 ò/ãîä. è âëàæíîñò 90%. Íà÷èí íà îáåçâðåæäàíå - ñúõðàíÿâàò ñå íà èçñóøèòåëíèòå ïîëåòà. ÌÎÑ ñ ïèñìî N 26-00-10071/11.06.2001ã., âúç îñíîâà íà çàêëþ÷åíèå íà ÌÇ îòíîñíî êëàñèôèêàöèÿòà íà îòïàäúöèòå îò ïðå÷èñòâàòåëíàòà ñòàíöèÿ, óâåäîìÿâà "ÂèÊ" Ìîíòàíà çà ñïàçâàíå èçèñêâàíèÿòà íà Íàðåäáàòà çà èçèñêâàíèÿòà çà îïàçâàíå íà ïî÷âèòå ïðè óïîòðåáà íà óòàéêè îò ïðå÷èñòâàíåòî íà îòïàäú÷íè âîäè çà íóæäèòå íà çåìåäåëèåòî( ÏÌÑ N 262/06.12.2000 ã.)

Ïðåäëîæåíèÿ çà ïðèîðèòåòíî ôèíàíñèðàíå íà ÃÏÑΠ– ïðåïîðú÷èòåëíî å ôèíàíñèðàíåòî íà ïðîåêò çà ðàçøèðåíèå è ðåêîíñòðóêöèÿ íà ÃÏÑΠÂúðøåö, òúé êàòî ñòàíöèÿòà å âúâåäåíà â åêñïëîàòàöèÿ ïðåäè ïîâå÷å îò 30ã. и е ñ íåäîñòàòú÷åí êàïàöèòåò, à ÷àñò îò ñúîðúæåíèÿòà íà áèîëîãè÷íîòî ñòúïàëî íå ðàáîòÿò è ñà ìîðàëíî è ôèçè÷åñêè îñòàðåëè.
3.3.2 Äàííè çà íàñåëåíèòå ìåñòà îò 15000 äî 150000 åêâèâàëåíòíè æèòåëè:

ГК Монтана

1. Îáëàñò Ìîíòàíà, îáùèíà Ìîíòàíà, ãð. Ìîíòàíà, ÅÊÀÒÒÅ-48489;

à) Áðîé íà ðåàëíèòå æèòåëè - 53 000 áð.;

á) Áðîé íà åêâèâàëåíòíèòå æèòåëè ïî ÁÏÊ₅ - 70 840 áð.êúì 2005ã. è 105677 áð. êúì 2025, ñúãëàñíî ïðîåêòà çà ÃÏÑÎÂ Ìîíòàíà;

â) Ñïèñúê íà ïðåäïðèÿòèÿòà ñ èíôîðìàöèÿ çà âèäà íà ïðîèçâîäñòâî, ìÿñòîòî íà çàóñòâàíå ( ÃÊ èëè âîäîïðèåìíèê) è íàëè÷èå èëè íåîáõîäèìîñò îò ëîêàëíà ÏÑÎÂ:

-"Áåðã-Ìîíòàíà- Ôèòèíãè" ÀÄ (ïðîèçâîäñòâî íà ôèòèíãè) -ÃÊ- ëîêàëíà ïð. ñòàíöèÿ çà õèì. ïðå÷èñòâàíå;

-"ÑèÑ 7" ÅÎÎÄ - ìëåêîïðåðàáîòâàíå -ÃÊ - ìàçíèíîóëàâÿíå;

-"Áàëêàí" ÀÄ (ïðîèçâ. íà ìåòàëíè èçäåëèÿ) -ÃÊ - ëîêàëíà ïð. ñòàíöèÿ çà õèì. ïðå÷èñòâàíå;

-"Ïîäîâà êåðàìèêà" ÅÀÄ (ïðîèçâ. íà ïîäîâè ïëî÷êè) - ÃÊ - ëîêàëíà ïð. ñòàíöèÿ çà ìåõ. ïðå÷èñòâàíå;

-"Ìîíòàíà" ÀÄ (ïðîèçâ. íà êàìãàðíè ïðåæäè) - ÿç. íà "ÓÑÌÀ"- ìàñëîóëîâèòåë;

- ÅÒ"Ëîðåëàé" ( ìåñîïðåðàáîòêà) - ÃÊ- ìàçíèíîóëàâÿíå;

- ÅÒ"Ëóíãîâ" (ìåñîïðåðàáîòêà) - ÃÊ- ìàçíèíîóëàâÿíå;

-"Àãðîïðîìñòðîé" ÀÄ(ìåñîïðåðàáîòêà, ìëåêîïðåðàáîòêà, àâòòðàíñïîðò) - ð. Îãîñòà - ëîêàëíè ïðå÷èñòâ. ñúîðúæåíèÿ çà ìåõàíè÷íî ïðå÷èñòâàíå êúì âñåêè îò öåõîâåòå;

-"ÏÈ ÅÑ Êîðïîðàöèÿ"(ïòèöåêëàíèöà) -ëîêàëíà ïðå÷èñòâàòåëíà ñòàíöèÿ çà ìåõàíè÷íî ïðå÷èñòâàíå;

-"Ìîíáàò" ÀÄ (ïðîèçâ. íà ñòàðòåðíè àêîìóëàòîðíè áàòåðèè) - ÃÊ - ëîêàëíà ïðå÷èñòâ. ñòàíöèÿ çà õèì. ïðå÷èñòâàíå;

-"Ìåñîöåíòðàëà" ÎÎÄ (ìåñîäîáèâ è ìåñîïðåðàáîòêà) - ÃÊ- ëîêàëíà ïð. ñòàíöèÿ çà ìåõ. ïðå÷èñòâàíå;

-"Ìèð" ÀÄ (ïðîèçâ. íà ìåòàëíè èçäåëèÿ) - ÃÊ- áåç ÏÑ - íÿìà íåîáõîäèìîñò;

ä) Ãðàäñêèòå îòïàäíè âîäè îò ãð. Ìîíòàíà ñå çàóñòâàò â ð. Îãîñòà áåç ïðå÷èñòâàíå. Ïðåäñòîè èçãðàæäàíåòî íà ÃÏÑΠçà êîÿòî å îòðåäåíà ïëîùàäêà è å èçãîòâåí ðàáîòåí ïðîåêò.

2. Äàííè çà êàíàëèçàöèîííàòà ìðåæà íà íàñåëåíèòå ìåñòà:

à) Òèï íà êàíàëèçàöèîííàòà ìðåæà - ñìåñåíà ;

á) Ñòåïåí íà èçãðàäåíîñò 94,8% è ñòåïåí íà èçïîëçâàåìîñò - 91%;

â) Êàíàëèçàöèÿòà â ïî-ãîëÿìàòà ñè ÷àñò å â äîáðî ñúñòîÿíèå è íÿìà îñîáåíè ïðîáëåìè ïðè åêñïëîàòàöèÿòà é.

ã) Íåîáõîäèìо е изграждането на довеждащи колектори за îòïàäú÷íèòå âîäè äî ïëîùàäêàòà íà áúäåùàòà ÃÏÑÎÂ.

ä) Ñðåäíî äåíîíîùíî âîäíî êîëè÷åñòâî íà çàóñòâàíèòå îòïàäú÷íè âîäè îò êàíàëèçàöèîííàòà ñèñòåìà â ì³ /äåí è ë/ñåê, äàííè çà ñúñòàâà íà ñóðîâèòå îòïàäú÷íè âîäè â ìã/ë ïî ïîêàçàòåëèòå ÍÂ, ÁÏÊ₅, ÕÏÊ, àçîò-îáù, ôîñôîð-îáù, ñïåöèôè÷íè ïîêàçàòåëè;

Каталог: old -> reports
reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
reports -> Доклад оценка за степента на въздействие върху защитени зони bg 0001040 "западна стара планина и предбалкан"
reports -> Доклад за оценка на съвместимост мвец "Живина", на р. Равна (Бърза)
reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
reports -> Информация за дейността на риосв – Монтана за периода 11. 07. 2008 г. 17. 07. 2008 г
reports -> Програма за управление на дейностите по отпадъците, отчетна книга за заверка, необходимите документи за издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци. Съставен е акт на управителя на фирмата
reports -> Програма за опазване на околната среда. Извършена е и проверка на държавно лесничейство Лом по приложение на Закона за лечебните растения. При проверката не са констатирани нарушения на злр

Изтегляне 1.76 Mb.

Сподели с приятели: