Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите

1. РЕЗЮМЕ

Планът за действие за Глухарчевидната жълтица (Leontodon saxatilis Lam.) е разработен за срок от 10 години и е в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 01.08.2003 г. на МОСВ. Основната цел на Плана е да се подобри неблагоприятния природозащитен статус на вида, като се създадат предпоставки за опазването и устойчивото управление на неговите популации и местообитания в страната.

Глухарчевидната жълтица (Leontodon saxatilis Lam.) е многогодишно тревисто растение. Цъфти в периода юни – август, плодоноси юли – август. Размножава се със семена. Оценен като Застрашен (EN) по критериите на IUCN на национално ниво, включен в Червена книга на Р. България, т. 1 Растения и гъби. Естественият му географски ареал обхваща Западна, Централна и Южна Европа, Северозападна Африка. Видът е съобщен като нов вид за флората на страната през 2005 г. и до сега е установен само в няколко находища – при гр. Вършец и с. Спанчевци (флористичен район Предбалкан), в гр. Годеч, при с. Шума и в гр. Калофер (флористичен район Стара планина), на 400–800 m н. в. Расте в полуестествени тревни съобщества – ливади и пасища, както и в създадени от човека местообитания – селищни тревни площи, улици и тротоари, в райони с умерено-континентален климат. Популациите му са малочислени, състоящи се от няколко десетки до няколкостотин индивида, разположени на малки групи. Растителността в местообитанията му обикновено е полуотворена (радко до затворена). Среща се основно край коларски пътища и в участъци с по-разредена тревна растителност. Общото проективно покритие на растителността варира между 60 и 90%. Доминантни видове в съобществата са садината (Chrysopogon gryllus), обикновената полевица (Agrostis capillaris), многогодишния райграс (Lolium perenne), троскотът (Cynodon dactylon).

Основните заплахи за местообитанията и популациите на вида са конкуренция с други тревисти видове (многогодишни туфести житни видове), промяна в режима на ползване на земите в находищата (намаляване на косенето и особено намаляване на пашата), осушаване на местообитанията в резултат на глобалните климатични промени. Потенциални заплахи от антропогенен характер са опожаряването, замърсяване с битови отпадъци в някои находища, както и реализирането на инвестиционни намерения (напр. разораване и засяване със земеделски култури).

За опазването на едно от находищата на вида е обявена защитена местност “Глухарчевидна жълтица” в землището на гр. Вършец, община Вършец.

Да бъдат предприети следните мерки за подобряване на природозащитния статус на вида в страната:

• 
  обявяване на поне още една защитена местност за опазване на находище на вида;
  
• 
  периодично събиране и съхранение на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово за ex situ опазване на вида;
  
• 
  извършване на периодичен мониторинг на вида съгласно План за мониторинг на Глухарчевидната жълтица;
  
• 
  проучване на други подходящи местообитания в подножията на Стара планина за издирване на нови суб-популации (със специално внимание на околностите на гр. Годеч и гр. Калофер);
  
• 
  проучване на числеността и площта на всички известни до момента суб-популации на вида, както и на генетичната им изменчивост;
  
• 
  периодично провеждане на информационни срещи с представители на РИОСВ, местните власти, НПО, училища и местни природолюбители в населените места, около които има находища на вида, за запознаването им с консервационния статус на вида, тенденциите в неговите суб-популации, необходимостта от и начините за неговото опазване.