Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 493/26. 06. 2014 г. На министъра на околната среда и водите


УВОД 2.1. Основание за разработване на плана



страница2/9
Дата13.10.2018
Размер0.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2. УВОД

2.1. Основание за разработване на плана


Разработването на Планове за действие за опазване на застрашени растителни и животински видове е един от основните подходи в природозащитната дейност у нас и е залегнало в Закона за биологичното разнообразие в България (чл. 52, т.1 и 2 и чл. 53, т. 2). Разработването на първите Планове за действие за видове от българската флора започва през 2003 г. в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 01.08.2003г. на МОСВ във връзка с чл. 57 от Закона за биологичното разнообразие. Разработването на План за действие за Розмаринолистната върба е предвидено в рамките на проект “Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от българската флора по модела на растителните микрорезервати” (BulPlantNet – Life08NAT/BG/279) по програмата на Европейския съюз за околна среда Life+. Видът отговаря на изискванията на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата относно разработване на Планове за действие: Критично застрашен на територията на страната, с единствено находище, състоянието на популацията на вида не е благоприятно и се намира извън съществуващите Защитени територии. Розмаринолистната върба е включена в приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие.

2.2. Процес на разработване на плана


Настоящият план е подготвен в резултат на проведени собствени наблюдения и изследвания на авторския колектив, като е обобщена и анализирана съществуващата информация от всички основни литературни източници за българската флора и колекциите в българските хербариуми. Теренни проучвания и мониторинг на вида в рамките на проект Life+ са провеждани в периода 2010 – 2013 г. В процеса на обработката и анализирането на събраната информация са извършени консултации с експерти от МОСВ и РИОСВ-София, както и експерти, разработвали планове за действие за други растителни видове. Разработването на План за действие за Розмаринолистната върба е предвидено в рамките на проект “Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растения от българската флора по модела на растителните микрорезервати” по програмата на Европейския съюз за околна среда Life+.

Изготвянето на проекта на Плана за действие премина през следните етапи на работа:



Етап 1: 2010–2011 г.

  1. Събиране и анализ на наличната информация за вида по литературни и хербарни данни

  2. Извършване на теренни проучвания върху състоянието на популациите и местообитанията; определяне на заплахите; обработка и анализ на теренната информация.

Етап 2: 2012 г.

  1. Подготовка на първи вариант на Плана за действие

  2. Вътрешни обсъждания на Плана за действие

  3. Допълнителни полеви проучвания (при необходимост)

Етап 3: 2013 г.

  1. Организиране на публично обсъждане на проекта на план за действие с участието на представители на заинтересованите страни - МОСВ, РИОСВ, ИАГ, местни власти и общественост, ботаническа общност, НПО и други заинтересовани

  2. Отразяване на целесъобразните бележки

Етап 4: 2014 г.

  1. Внасяне на окончателния проект на План за действие в МОСВ.

  2. Разглеждане на проекта на План за действие от Националния съвет за биологично разнообразие

  3. Отразяване на евентуални бележки от Националния съвет за биологично разнообразие и подготовка на окончателен вариант

  4. Утвърждаване на плана за действие от министъра на околната среда и водите

2.3. Цел на плана за действие

2.3.1. Основна цел


Целта на Плана за действие е да създаде предпоставка за опазването и устойчивото управление на популациите и местообитанията на Розмаринолистната върба (Salix rosmarinifolia L.) в единственото известно находище в страната. До сега находището на Розмаринолистната върба не е включено в границите на нито една Защитена територия.

2.3.2. Второстепенни цели

3. ПРИРОДОЗАЩИТЕН И ЗАКОНОВ СТАТУС

3.1. Природозащитен статус


  • Видът е включен в Червения списък с категория на застрашеност Критично застрашен [CR B1ab(i,iii,iv)+2ab(i,iii,iv)] (Apostolova & Tsoneva 2009; Апостолова, Цонева 2011).

  • Видът е включен в Червена книга на Република България, Том 1, Растения и гъби (Апостолова, Цонева 2011)

  • Розмаринолистната върба не присъства в Червения списък на висшите растения на Европа (Bilz & al. 2011).

3.2. Законов статут


  • Видът е включен в Закона за биологичното разнообразие (защитен вид, Приложение 3).

3.2.1. Международно законодателство

3.2.2. Законодателство на Европейския съюз и национално законодателство


  • Видът е включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (защитен вид).

  • Местообитанието на Розмаринолистната върба [хабитати „6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)” и „7230 Алкални блата“] е в списъка на Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС и Приложение I на Закона за биологичното разнообразие.

4. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВИДА В СТРАНАТА

4.1. Таксономия и номенклатура


  • Таксономия и номенклатура

Salix rosmarinifolia L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 1020; S. repens L. var. rosmarinifolia (L.) Wimm. Et Grab., Fl. Sil. II, 2, 380; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 87 – Розмаринолистна върба.

Synonyms:

Salix anomala E.L. Wolf

Salix minutiflora var. pubescens E.L. Wolf

Salix repens subsp. rosmarinifolia (L.) Čelak.

Salix sibirica Pall.

Розмаринолистната върба принадлежи към сем. Върбови (сем. Salicaceae).



  • Морфологично описание на вида

Salix rosmarinifolia е храстовидно растение, до 0,60–1,0 m високо. Стъблото силно разклонено, полегнало и пълзящо в основата. Младите клонки тъмно обагрени, влакнести; старите по-светли, жълто-кафяви или кафяви, голи. Листата ланцетни, 4–10 пъти по-дълги, отколкото широки, най-широки в средата, целокрайни или жлезисто напилени, отгоре почти голи, отдолу гъсто прилегнало копринесто влакнести. Мъжките реси яйцевидни или късо цилиндрични, до 1,5 × 0,5 cm. Женските реси яйцевидно-цилиндрични или цилиндрични, до 3,5 × 1,5 cm. Прицветниците обратнояйцевидни, дълго копринесто влакнести. Тичинките 2, свободни, в началото с пурпурни, после почти черни прашници. Яйчникът късоконичен, гъсто влакнест. Нектарната жлеза една, около 1/4 до 1/3 от дръжката на яйчника. Цъфти и плодоноси IV-V (Велчев 1966).

  • Ключови белези, по които видът се отличава от близкородствени видове

Salix rosmarinifolia се отличава от останалите приземни храстчета в рода по разположението на ресите. При S. reticulatа, S. herbacea и S. retusa ресите са разположени по върховете на клонките, докато при S. rosmarinifolia ресите са странични (Велчев 1984). Разпространението на S. rosmarinifolia също я разграничава категорично от тези видове. Розмаринолистната върба е известна само с един локалитет - в Софийски флористичен район на около 800 м.н.в., докато приземните храстчета в рода (S. reticulatа, S. herbacea и S. retusa) са разпространени в Рила и Пирин над 2400 м.н.в. От останалите върби с типично храстовиден хабитус S. rosmarinifolia се отличава със значително по-тесните си, почти линейни листа (Rechinger 1964; Велчев 1984).



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница