Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 493/26. 06. 2014 г. На министъра на околната среда и водите


Състояние на (суб)популациите, собственост и ползване на земите



страница4/9
Дата13.10.2018
Размер0.7 Mb.
#85119
1   2   3   4   5   6   7   8   9

4.5. Състояние на (суб)популациите, собственост и ползване на земите


  • Условия на средата

Понастоящем Розмаринолистната върба е известна само с едно находище от страната – в землищата на с. Понор (основно) и с. Бучин проход, Софийски флористичен район. Расте по периодично заливани ливади, мочурливи места и торфища, част от хабитат „6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)” и хабитат „7230 Алкални блата“. Популацията на Розмаринолистната върба е част от мезофилни и мезохигрофилни сенокосни ливади. Климатът в района като цяло е умерен континентален, но е характерен с локално по-ниските си температури. Замръзвания на субстрата се наблюдават до късна пролет. Почвите са глинести, което обуславя по-дългото задържане на вода както в горните слоеве на почвата, така и над нея. Почвената реакция е леко кисела. Местообитанието е с променлива влажност през годината. Пролетно време почвата е силно преовлажнена, като на места надпочвения воден стълб достига до 10 см, а в по-влажни години и до 30 см. През летния период почвата силно се засушава. Периодът на засушаване може да започне и по-рано през пролетта. Тази тенденция осезаемо се засилва в последните години.

  • Описание на растителните съобщества, в които се среща вида

Понастоящем Розмаринолистната върба е известна само с едно находище от страната – в землищата на с. Понор (основно) и с. Бучин проход, Софийски флористичен район. Расте по периодично заливани ливади, мочурливи места и торфища, част от хабитат „6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)” и хабитат „7230 Алкални блата“. Растителността попада в рамките на асоциация Junco effusi-Molinietum caeruleae Tüxen 1954. Местообитанието е с променлива влажност през годината. Розмаринолистната върба е част от флористичния състав на асоциация Junco effusi-Molinietum caeruleae Tuxen 1954, съюз Molinion caeruleae Koch 1926, разред Molinietalia caeruleae W. Koch 1926.

  • Площ на находището

Единствената, известна до момента, популация на Розмаринолистната върба заема площ от около 100 ха. Видът беше преоткрит за страната през 2006 г. (Hájek et al., 2006) в рамките на проект с международно сътрудничество между Българска Академия на Науките и Чешка Академия на Науките. Находката беше случайна и видът не беше проучван в рамките на този международен проект. Практически Розмаринолистната върба беше установена/открита само в една малка част (на площ от около 500 кв.м.) от цялостната ѝ популация. На базата на тези по-ранни и по-първични данни видът е разработен за Червена книга на Република България, Том 1, Растения и гъби (Апостолова, Цонева 2011). За момента това са били наличните данни за вида. По-късно (в периода 2010-2013 г.) Розмаринолистната върба е целеви вид в рамките на проект Life08NAT/BG/279, финансиран по европейския финансов механизъм Life+ за околна среда и популацията ѝ е проучена детайлно. Установена е реалната площ на цялата популация, а именно 100 ха. Това е най-актуалната информация за момента.

  • GPS координати на находището

Централна точка на находището: N42°56'36.5'' E23°08'11.5''

Източна точка на находището: N42°56'45.3'' E23°09'01.3''

Западна точка на находището: N42°56'47.4'' E23°07'37.4''

Северна точка на находището: N42°56'43.7'' E23°08'05.7''



Южна точка на находището: N42°56'21.9'' E23°08'35.8''

  • Численост на индивидите

В рамките на популацията на Розмаринолистната върба се откриват около 400 туфи от вида. Практически на терен е невъзможно разграничаването на отделните индивиди на вида. Не се знае в една туфа колко индивида има. Поради тази причина не може да се посочи средна плътност на популацията в брой индивиди на кв.м. Туфите са с различни размери, като най-често варират по площ от 2 до 10 кв.м.

  • Плътност

Средната плътност на популацията е 0.04 туфи/100 кв.м..

  • Степен на обилие

  • Тенденции

Понастоящем популацията на Розмаринолистната върба е в добро състояние и има условия за нейното устойчиво съществуване. Същевременно съществува реалната опасност сенокосните ливади да бъдат разорани и превърнати в земеделски култури, при което голяма част от популацията на вида ще бъде унищожена. Също така потенциална заплаха за популацията на вида е влошаване условията на местообитанието поради промяна на водния режим или режима на ползване на ливадите. Реална заплаха за популацията е опожаряването на площите. През 2011г. се установи, че част от популацията на вида е изгоряла в резултат на опожаряване.

  • Бележки за цялостното състояние на популацията

Популацията на вида участва в тревни съобщества, които са под сенокосен режим. Теренните наблюдения показват, че неокосените туфи на вида цъфтят, докато окосените не цъфтят или цъфтят по-слабо. При окосените туфи реси се наблюдават само при някои прилегнали към земята клонки, т.е. при онези клонки, които не ги е уловила косачката. Коситбата се извършва механизирано. Като цяло популацията на Розмаринолистната върба е в добро състояние и има реални условия за нейното устойчиво съществуване и запазване на вида. Независимо, че коситбата оказва известно негативно влияние върху популацията на Розмаринолистната върба, тя сама по себе си не е реална заплаха за съществуването на вида тъй като той е с добро вегетативно размножаване.

  • Собственост на земите в природните местообитания на вида

Популацията на вида се намира в област София, община Костинброд в землищата на с. Понор (основно) и с. Бучин проход. Земите са със статут „Частна“, „Стопанисвана от общината“, „Държавна частна“, „Държавна публична“ и „Общинска публична“ и са с начин на трайно ползване „Естествена ливада”, „Пасище, мера“, „Водно течение“ и „Канал“. Използват се сенокосно. Коситбата се извършва механизирано. Съществува реалната опасност сенокосните ливади да бъдат разорани и превърнати в земеделски култури, при което популацията на вида ще бъде унищожена.

  • Собственост на земите и режим на ползване в района около находището

Земите около находището са със статут „Частна“, „Общинска частна“, „Стопанисвана от общината“, „Държавна частна“, „Държавна публична“ и „Общинска публична“ и са с начин на трайно ползване „Естествена ливада”, „Пасище, мера“, „Водно течение“ и „Канал“.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница