Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 493/26. 06. 2014 г. На министъра на околната среда и водите



страница7/9
Дата13.10.2018
Размер0.7 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

10. ПРИЛОЖЕНИЯ


  1. Списък на използваните съкращения

БАНБългарска академия на науките

ЕО – Екологична оценка

ЗМ – Защитена местност

ЗТ – Защитена територия

ИАГ – Изпълнителна агенция по горите

ИБЕИ – Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

НПО – Неправителствена организация

НТП – Начин на трайно ползване на земите

ОВОС – Оценка на въздействието върху околната среда

ОС – Оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони

РИОСВ – Регионална инспекция по околната среда и водите

GPS Global Positioning System (Глобална система за позициониране)

IUCN – International Union for Conservation of Nature (Международен съюз за защита на природата)

  1. Библиография

Апостолова, И., Цонева, С. 2011. Розмаринолистна върба (Salix rosmarinifolia L.). В: Бисерков, В. (ред.), Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН, МОСВ. Електронно издание. Линк към публикацията: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/

Велчев, В. 1966. Сем. Salicaceae Lindl. – В: Йорданов, Д. (ред ), Флора на НР България. Т. 3, 39-84. Изд. БАН, София.

Велчев, В. 1984. Розмаринолистна върба – Salix rosmarinifolia L. – В: Велчев, В. (ред.), Червена книга на НР България. Т. 1. Растения, 85. Изд. БАН, София.

Ганева, А., Русакова, В. 2011. Алкални блата и мочурища. В: Бисерков, В. (ред.), Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН, МОСВ. Електронно издание. Линк към публикацията: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/

Димитров, М., Русакова, В. 2011. Планински ливади с гълъбова молиния (Molinia caerulea). В: Бисерков, В. (ред.), Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН, МОСВ. Електронно издание. Линк към публикацията: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/

Директива на Съвета 92/43/ЕИО от 21.05.1992 за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Закон за биологичното разнообразие, обн., ДВ, бр. 77 от 09.8.2002г.

Закон за защитените територии, обн., ДВ, бр. 133 от 11.11. 1998г.

Йорданов, Д. 1931. Фитогеографски изучавания на блатата в България във връзка с висшата им растителност. Ч. 1. Вътрешни блата. – Год. Соф. Унив. Физ.-мат. фак., 27(3): 75-155.

Стоянов, Н., Б. Стефанов, Б. Китанов. 1967. Флора на България. Изд. 4.

Apostolova, I. & Tsoneva, S. 2009. Salix rosmarinifolia L. In: Petrova, A. & Vladimirov, V. (eds), Red List of Bulgarian vascular plants. - Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

Begon, M, Townsend, C. & Harper, J. 2006. Ecology. From Individuals to Ecosystems. Blackwell Scientific Publications, Oxford.

Bilz, M., Kell, S.P., Maxted, N. & Lansdown, R.V. 2011. European Red List of Vascular Plants. Luxembourg: Publications Office of the European Union.

Drušković, B. 1995. IOPB chromosome data 9. – Int. Organ. Pl. Biosyst. Newslett., 24: 11-14.

EUNIS biodiversity database. http://eunis.eea.europa.eu/ (accessed: 21.03.2012.)

Háyek, M., Hájková, P., Apostolova, I., Sopotlieva, D. & Velev, N. 2006. Reports 49–52. – In: Vladimirov, V. & al. (eds), New floristic records in the Balkans: 2. – Phytol. Balcan., 12(2): 286-287.

Petrova, A., Zieliński, J. & Natcheva, R. 2007. Chromosome numbers of woody plants from Bulgaria. - Phytol. Balcan., 13(3): 371-378.

Tzonev, R. & Karakiev, T. 2007. Plantago maxima (Plantaginaceae): a relict species new for the Bulgarian flora. – Phytol. Balcan., 13(3): 347-350.

IUCN. 2001. IUCN Red List Categories and Criteria: Version 3.1. IUCN Species Survival Commission. IUCN, Gland, Switzerland & Cambridge.

IUCN. 2003а. Guigelines for Application of IUCN Red List Criteria at Regional Levels: Version 3.0. IUCN Species Survival Commission. IUCN, Gland, Switzerland & Cambridge.

IUCN. 2003b. Guidlines for Using the IUCN Red List Categories and Criteria. IUCN Species Survival Commission. Gland &Cambridge.

Raunkiaer, C. 1934. The Life Forms of Plants. Oxford University Press, Oxford. (Translated from the original published in Danish, 1907.)

Rechinger, K.H. 1964. Salix L. – In: Tutin, T.G. & al. (eds), Flora Europaea. Vol. 1, pp. 43-54. Cambridge Univ. Press, Cambridge.

Velev, N., Vladimirov, V., Apostolova, I. & Pedashenko, H. 2013. Occurrence and conservation of Salix rosmarinifolia in Bulgaria. - Семинар по екология – 2013, 25 - 26 април 2013 г., София.

Walter, K.S. & Gillett, H. (eds) 1998. 1997 IUCN Red List of Threatened Plants. Compiled by the World Conservation Monitoring Centre. IUCN, Gland, Switzerland and Cambridge, UK.


  1. Снимков материал на вида и неговите местообитания



Розмаринолистна върба (Salix rosmarinifolia) – месец април, фаза на цъфтеж



Розмаринолистна върба (Salix rosmarinifolia) – месец юни, листата са формирани

Петно от Розмаринолистна върба (Salix rosmarinifolia)



  1. Методики за оценка на популациите и находищата

Параметри на наблюдение

При подбора на популационни параметри са взети предвид главно методическите указания на Заугольнова и др. (1993) и (Ryttäri & al., eds. 2003), Основните съображения са свързани с техническите възможности за по-широка приложимост към различни биологични типове, лесно и същевременно коректно отчитане на параметрите на терен. Възприет е подходът на “моментен” мониторинг в период от време на формиране на репродуктивни структури, което ще позволи освен присъствие или отсъствие на локалните популации да се събере информация за развитието и репродуктивния потенциал на вида.



Полевият формуляр за набиране на първични данни включва параметри и информационни полета, които се отнасят до общи характеристики от административен и географски характер. Като специфични за висшите растения са следните информационни полета: флористичен район, GPS координати на популацията, отчетна единица, фенологична фаза, характеристика на местообитанието, площ на популацията, площ на находището, проективно покритие, плътност на популацията, наличие на инвазивни видове, потенциални заплахи и природни явления, взети мерки за опазване и възстановяване.

Указания за събиране на данни и попълване на полевия формуляр

Флористичен район. В това поле се отбелязва с “подчертаване” в кой флористичен район се намира наблюдавания вид.

Отчетна единица. В това поле се записва каква отчетна единица е възприета при конкретния вид, т.е. какво се брои. Ако обект на мониторинг са дървета, храсти, храстчета, туфести треви или луковични растения, с ясно различаване на отделните индивиди, то те се преброяват. При растения с дълги пълзящи коренища и издънки, при които разграничаването на отделните индивиди е затруднено се регистрира отделно броят на вегетативните и генеративните издънки или други части. В полевия формуляр са посочени различни варианти на отчетна единица (дърво, храст, храстче, отделно тревисто растение, туфа, цветоносен стрък, вегетативни листни розетки, вегетативен летораст, генеративен летораст) като избраната се отбелязва с “подчертаване”.

Фенологична фаза. В това поле се отразява в каква фенологична фаза се намира популацията на наблюдавания вид. Фенологичната фаза представлява етап от сезонното развитие, характеризиращ се с определени морфологични изменения, които протичат закономерно в определен срок. Основните фенологични фази са начало и край на вегетационния период (за първи признак се приема фенофазата набъбване на пъпките, следвани от начало на разпукване на пъпките, пълно разтваряне на пъпките, достигане на нормални размери на листата), развитие на репродуктивни органи (описват се фазите оформяне на съцветия от цветните и смесените пъпки, цъфтеж на мъжките и женски цветове-за двуполовите цъфтежът се определя по разтваряне на цветовете и появата на прашец, опрашване, оформяне на семенни люспи, поява на завръзи, оформяне на плодове, узряване на плодове/семена, опадане на зрели плодове/семена), начало на пожълтяване на листата (начало на есенен листопад, масово опадане на листата, край на опадане на листата) и период на опадане на листата. За акуратно и удобно записване на фенофазите в полето са представени варианти на фенофази и чрез подчертаване се отбелязва установената фенофаза на мониторирания вид.

GPS координати на популацията. Определя се точното местоположение на наблюдаваната популация/находище като се отчита централна точка и координатите на най-малко четири характерни точки на находището се регистрират с GPS, така че да може да се опише полигон. Препоръчително е да се засекат най-отдалечените точки в посоките север-юг и изток-запад. Засичането на по-голям брой точки от четири е за предпочитане.

При наличие на мозаечно-петниста структура на популацията е желателно засичането на координатите на основните популационни фрагменти - като се засича централна точка за всеки от тях.



Характеристика на местообитанието. Този блок от информационни полета е свързан с характеристиката на условията на местообитание на вида в конкретното находище. От абиотичните условия се записват данни за надморска височина, форма на релефа, изложение, наклон, основна скала, почва, влажност. За по-точно определяне на някои от тези характеристики е добре, при възможност да се извърши предварителна справка като се ползват топографски, геоморфоложки, почвени и горски карти, аерофотоснимки и съпътсващата ги документация. При почевената характеристика се определя и степента на ерозия в находището. Ерозията (механично разрушаване и отнасяне на почвата под влияние на вятъра и водата) се оценява чрез интензивността на този процес. Възприети са и във полевия формуляр има три категории за степен на ерозия - неерозирано, слабо ерозирано, силно ерозирано. При оценката се използва информацията от различните карти, но на терена се прави визуално определяне на степента и вида на ерозията (площна или ровинна) и се отбелязва съответата категория с “+”. Много силна ерозия протича върху много стръмните и урвести брегове, силно разчленена територия с видими следи от ровинна и браздова ерозия, свлачища и сипеи, наносни легла. Силна ерозия се развива в средна и долна част на склоновете на пасища и орни земи с наклон над 100 , единични ровини и бразди в гори с пълнота до 0.3. Средна ерозия се наблюдава на пасища и орни земи с наклон под 100, в гори с пълнота до 0.6 с рядко срещащи се ровинни и ерозионни бразди. Слаба ерозия се наблюдава в гори с пълнота над 0.6; пасища, ливади и ниви, вкл. изоставени, на билата и в долините с наклон до 10о.

Биотичните фактори в находището се характеризират чрез посочване на основния тип растителност и оценка за общо проективно покритие на растителността и съответно проективно покритие в % на дървета, храсти и тревни видове и посочване на видовия им състав. Записват се основните съпътстващи видове в растителното съобщество, като на първо място се отбелязват, тези които изграждат съобществото и доминират в него. Други редки и застрашени видове, които се срещат в същото находище се записват в полето “консервационно значими видове”. В полето “конкуриращи видове” се отбелязват тези видове, които имат преки или косвени (чрез абиотичната среда) взаимоотношения с наблюдавания вид и възпрепятстват неговото нормално развитие и разпространение.



Площ на популацията. Този параметър дава информация за адаптивния потенциал и пространствената структура на популациите и показва заетата площ или размера на популацията (частта от земната повърхност, върху която има индивиди на наблюдавания вид). Мерната единица е хектар (ха). Площта на дадена популация/находище се определя, като очертанията им се приравняват към някаква геометрична фигура (правоъгълник, квадрат, трапец, кръг и т.н.) и се измерват параметрите (дължина, широчина, диаметър и т.н.), необходими за изчисляването на площта на тази фигура. Измерването става с ролетка, или чрез очертаване на полигон чрез GPS. Когато находището съответства на кадастрална единица (отдел, подотдел и др.) в горска или земеразделителна карта, площта на находището се определя въз основа на наличната информация.

Когато индивидите в популациите на оценявания вид са разположени неравномерно и образуват отделни петна или групи в рамките на растителните съобщества, първоначално се определя площта на цялото находище на територията, на която се срещат негови индивиди, а след това се оценява и процентът от площта, зает от проучвания вид. За целта находището се разделя от паралелни и перпендикулярни маршрутни ходове, като по този начин то се разделя на отсечки от по 50 или 100 крачки, а в рамките на всяка отсечка се пресмята броят крачки, преминати по петното на проучвания вид. Подобни калкулации е целесъобразно да се извършват от двама души като единият прокарва маршрута и пресмята общата дължина на отсечката (50 или 100 крачки), а другият отбелязва само броят крачки в рамките на тази отсечка, които минават по “петното” на проучваното растение. Чрез сумиране на показателите, получени от всички отсечки на маршрутния ход, се изчислява процентът от площта, заета от популациите на проучвания вид, а след това се изчислява и общата площ на тези популации, разглеждани като едно находище. По този начин се определя процентът от площта, заета от популациите на изучавания вид, но не и процентът на проективното покритие (Виж. параметър Проективно покритие). Проективното покритие в рамките на всяко едно петно може да бъде различно.



Плътност на популацията. Този параметър е свързан с пространствената структура на популациите и чрез неговото отчитане може да се отчита и тяхната динамика. Мерната единица може да бъде инд./м2 или съответната отчетна единица – туфи, розетки, стръкове и др.

Преброяването и отчитането на вегетативни и генеративни индивиди или друга отчетна единица става отделно. Отделното отчитане на индивидите с репродуктивни структури (спорангии и сори, цветове, плодове и семена) дава възможност за оценяване на репродуктивния потенциал.

При малочислени популации е целесъобразно преброяването на всички индивиди. При многочислени е добре да се използват временни отчетни площадки, които се проектират така, че да се обхване разнообразието на микросредата и на биотипове. При дървета и храсти, влизащи в състава на горски съобщества се препоръча пробните площадки да бъдат с размер 400 м2, а при тревисти и храстчета - 1 м2 или 0.25 м2. При малки по площ популации се избират 3-5 отчетни площадки. При по-големи по площ популации броят на площадките зависи от равномерността в разпределението на наблюдавания вид в рамките на съобществото и в по-малка степен от обилието му. При оптимални условия са достатъчни 15 площадки, докато при неравномерно разпределение на вида това число може да достигне до 50, но в повечето случаи са достатъчни 25 площадки с размер 1 м2. Размерът на отчетната площадка зависи от размера на възрастните екземпляри. Като достатъчен се определя размерът на площадката, при който върху нея се поместват не по-малко от 5 възрастни индивида на наблюдавания вид. За това при по-голямо количество по-малки отчетни площадки се получава по-голяма точност. Формата на площадката – провоъгълна, квадратна, кръгла няма особено значение.

Отчетните площадки се разполагат равномерно на определено разстояние една от друга, така че по възможност да се обхване цялото находище. Те могат да се разполагат успоредно или перпендикулярно, диагонално или във формата на “плик”, през оределени метри (3, 5, 10, 20), независимо от това, дали на дадено място има или няма екземпляри от даден вид. На тези отчетни площадки без установени видове се записват 0 инд., но задължително се включват при изчислявене на средната стойност.

Сумират се индивидите от всички отчетни площадки и се вписват съответния брой вегетативни, генеративни и общия брой индивиди от наблюдаваната пробна площ.

Отчетните площадки не трябва да се разполагат субективно, като се избират “най-типични места”.

Само в случаите, когато популацията представлява отделни петна, заемащи определен процент от площта, площадките се разполагат само в пределите на тези петна и не се разполагат върху места без наблюдавания вид.

Проективно прокритие. Проективното покритие представлява проекция на надземните части на изучаваното растение върху повърхността на почвата. То се определя окомерно или с помощта на квадрат-мрежа. При окомерното определяне върху всяка една отчетна площадка, като се гледа отгоре върху нея се преценява каква част от площадката ще заемат надземните части на изучаваното растение, ако те се долепят плътно едно до друго. Окомерното определяне може да се подпомогне с помощта на квадрат-мрежа (дървена или метална рамка с площ 0.25 до 1 м2, разделена с тънка жица или канап, на квадрати с площ по 1 дм2. Изчислява се и се записва средното проективно покритие в %).

Брой отчетни площадки. В това поле се записва броят на отчетните площадки, въз основа на които са отчетени популационните параметри (вж. Плътност и Проективно покритие).

Наличие на инвазивни видове. Параметърът позволява да се оцени присъствието и степента на въздействие на инвазивни (чужди) видове. В полето се записва латинското име на установения инвазивен вид. Мерна единица - % от общата площ на популацията (вж площ на популацията), която е засегната от въздействието на инвазивния вид, независимо от вида на въздействие – върху индивидите на мониторирания вид или въхру структурата на неговото местообитание.

Заплахи и природни явления. Този параметър дава информация за наличието на преки или косвени отрицателни въздействия и дейности върху популацията на наблюдавания вид. При възможност се посочва какъв % от площта на популациятата и/или находището на наблюдавания вид е засегнато. Описва се установената за местообитанието съществеваща или потенциална заплаха.

Взети мерки за опазване, поддържане и възстановяване. Параметърът дава информация какви дейности са предприети за опазване, поддържане и възстановяване на вида и неговото местообитание в конкретното находище. Записва се текстово какви дейности са предприети и по какъв начин са реализирани – кратки данни за биотехническите мероприятия.

Бележки. записват се други данни за наблюдаваното находище, които не могат да се отразят чрез горните параметри и предвидените информационни полета.

Периодичност на наблюдение

В рамките на календарната година се провежда поне едно наблюдение. При видовете висши растения с явен цъвтеж, мониторинг е желателно да се проведе 2 пъти годишно. Веднъж по време на цъфтеж и веднъж след това.

Наблюдение на конкретното находище се извършва всяка година.

Един полеви формуляр се попълва за една местност и за една пробна площ. В една местност може да има повече от една пробна площ.

Обурудване

За ефективна работа на терена са необходими следните помощни средства и материали:



  • Ролетки с дължина 30 м;

  • Квадрат-мрежа – дървена или метална рамка с площ 0.25 до 1 м2, разделена с тънка жица или канап, на квадрати с площ по 1 дм2;

  • GPS;

  • Цветни спрейове, въжета или ленти за обозначаване на временни пробни площи или трансекти;

  • Определител за идентифициране на висши растения;

  • Фотоапарат за заснемане на вида и находището;

Препоръчва се използване на едромащабни (1:50000, 1:25000 и 1:10000) топографски карти, карти от лесоустройствени проекти и картни материали от кадастрални земеразделителни планове.

  1. План за мониторинг, вкл. стандартни бланки, формуляри

План за мониторинг на Salix rosmarinifolia L.


  1. Цели на мониторинга

    1. Да се запази сегашният размер и състояние на популацията.

    2. Да се запази сегашното състояние на местообитанието (включително водния режим).

    3. Да се увеличи с 20% дела на “петната” от Salix rosmarinifolia с над 25% цъфтящи и плодоносещи стъбла.




  1. Обща информация за вида

Природозащитен статут: Критично застрашен (CR) на национално ниво (Apostolova & Tsoneva 2009), включен в Закона за биологичното разнообразие (защитен вид, Приложение 3), Червена книга на НР България, т. 1. Растения (Велчев 1984) и в подготвеното за печат ново издание на “Червена книга на България, т. 1. Растения и гъби“ (Апостолова, Цонева, под печат).

Морфологично описание: Salix rosmarinifolia (сем. Salicaceae) е храстовидно растение, до 0,60–1,0 m високо. Стъблото силно разклонено, полегнало и пълзящо в основата. Младите клонки тъмно обагрени, влакнести; старите по-светли, жълто-кафяви или кафяви, голи. Листата ланцетни, 4–10 пъти по-дълги, отколкото широки, най-широки в средата, целокрайни или жлезисто напилени, отгоре почти голи, отдолу гъсто прилегнало копринесто влакнести. Мъжките реси яйцевидни или късо цилиндрични, до 1,5 × 0,5 cm. Женските реси яйцевидно-цилиндрични или цилиндрични, до 3,5 × 1,5 cm. Прицветниците обратнояйцевидни, дълго копринесто влакнести. Тичинките 2, свободни, в началото с пурпурни, после почти черни прашници. Яйчникът късоконичен, гъсто влакнест. Нектарната жлеза една, около 1/4 до 1/3 от дръжката на яйчника. Цъфти и плодоноси IV-V.

Общо разпространение: Европа (Северна, Централна, Източна и Югоизточна); умерена Азия (Сибир, Средна Азия, Китай).
___________________________________________________________________________________

Розмаринолистната върба (Salix rosmarinifolia L.) е един от целевите видове, обект на проекта “Пилотна мрежа от малки защитени територии за опазване на растенията в България, чрез прилагане на модела на растителните микрорезервати”, финансиран от програмата на ЕС за околна среда Life+. Целта на този проект е да бъдат опазени уникални видове от българската флора, чиито популации се намират извън съществуващите защитени територии и са изложени на голям риск от унищожаване.


Разпространение в България: Софийски флористичен район – влажни ливади в землищата на селата Понор, Цръклевци и Бучин проход, на около 760 m надм. в. За първи път установен за флората на България в Чокльово блато при с. Байкалско (Йорданов 1931), където по-късно вероятно е унищожен поради пресушаване на блатото и използването му за добив на торф. В сегашното си находище е установен през 2006 г. (Hájek et al., 2006).

Местообитания на вида: Расте по влажни ливади и мочурища в рамките на асоциация Junco effusi-Molinietum caeruleae Tüxen 1954. Местообитанието е с променлива влажност през годината. Субстратът е с кисела реакция (pH 5,6) (Hájek et al., 2006).

Основни заплахи за вида: Потенциална заплаха за популацията на вида е влошаване условията на местообитанието поради промяна на водния режим или режима на ползване на ливадите.

  1. Показатели и методи на мониторинг

За мониторинга на вида се използва Формуляр за мониторинг на висши растения на ИАОС, който е допълнен с Допълнителен формуляр, изготвен от експертите в проекта специално за вида. По-долу са изброени само показателите от допълнителния формуляр.

За попълването на Формуляра за мониторинг на висши растения на ИАОС се използва издадената към него методика. По-долу са посочени указания само за показателите от Допълнителния формуляр.


    1. Място за извършване на мониторинга: популацията на Salix rosmarinifolia в землището на с. Понор.

    2. Вид и брой площадки за мониторнг: 5 броя постоянни площадки за мониторинг, с ширина 2 m и дължина, която ще бъде определена на терен през първата година; разположението на площадките е равномерно, така че да обхване цялата площ на защитената територия.

    3. Време на мониторинга: по време на цъфтежа, в периода 20-30 април за всички показатели без 3.6.7; 10-20 юни за показател 3.6.7.

      1. ежегодно – за показатели 3.5.1. – 3.5.3., 3.6.4. – 3.6.6.

      1. през 2 години (на всяка трета година) – за параметри 3.6.1. – 3.6.3., 3.6.7.

    1. Отчетни единици

  • групи от Salix rosmarinifolia, образувани в резултат на вегетативно размножаване и означавани като “петна”;

  • индивидуални цветоносни стъбла.

    1. Свързани с цялата популация в защитената територия

      1. Окомерна оценка за състоянието на популацията.

Отчитат се видими особености на “петната”, като косене през предходната година, изпасване на значителна част от “петната”, опожаряване с видими негативни последици за вида, гъбни заболявания, нападение от насекоми-вредители и т.н.

Отчита се всяка година в периода 20-30 април.



      1. Видими нарушения в местообитанието.

Отчита се всяка година в периода 20-30 април.

      1. Заплахи за популацията.

Заплахите се отбелязват при всяко посещение от приложен списък (към Формуляр за мониторинг на Salix rosmarinifoia).

Отчита се всяка година в периода 20-30 април.



    1. Свързани с постоянните площадки за мониторинг

      1. Брой на “петната” от Salix rosmarinifolia във всяка площадка за мониторинг.

Вземат се предвид ВСИЧКИ “петна”, част от които попада в постоянната площадка.

Отчита се на всяка трета година в периода 20-30 април.



      1. Обща площ на “петната” от Salix rosmarinifolia във всяка постоянна площадка.

Общата площ на “петната” се изчислява като сума от индивидуалните площи на всяко “петно”. Вземат се предвид ВСИЧКИ “петна”, част от които попада в постоянната площадка. Площите на всяко петно се определят окомерно, като за ориентир на извършващия мониторинга предварително се измерва обиколката на няколко петна и се изчислява точната площ [ по формулата S = 3,14 × (P : 6.28)2, където S е площта на “петното”, а P – измерената обиколка на “петното”; получената стойност се закръглява до цяло число].

Отчита се на всяка трета година в периода 20-30 април.



      1. Обиколка на всяко пето “петно” от Salix rosmarinifolia във всяка постоянна площадка.

Всяко пето “петно” се определя през първата година на мониторинга, а през следващите години се отчитат точно същите “петна”. За всяко избрано “петно” се засичат GPS-координати на централна точка при точност на уреда 3 m.

Отчита се на всяка трета година в периода 20-30 април.



      1. Височина на преобладаващата част от стъблата на всяко пето “петно” от Salix rosmarinifolia във всяка постоянна площадка.

Отчитат се същите „петна”, като при показател 3.3.3. Отчита се всяка година в периода 20-30 април.

      1. Фотография на всяко пето “петно” от Salix rosmarinifolia във всяка постоянна площадка.

Отчитат се същите „петна”, като при показател 3.3.3. Отчита се всяка година в периода 20-30 април.

      1. Определяне дела на “петната” с над 25% цъфтящи и плодоносещи стъбла.

Делът на “петната” с над 25% цъфтящи стъбла се определя в проценти по формулата: дял (в %) = брой “петна” с над 25% цъфтящи стъбла × 100 : общия брой петна в постонянната площадка за мониторинг.

Отчита се всяка година в периода 20-30 април.



      1. Фитоценологично описание на част (5 × 5 m или 2 × 12 m ) от всяка площадка за мониторинг.

Фитоценологичните описания се извършват от специалист – ботаник по методиката на Braun-Blanquet.

Отчита се на всяка трета година в периода 10-20 юни.


4. Необходими ресурси (за 10 години)

Календарна година

Начин на калкулация

Брой експерти

Сума

2013

3 дни през април + 2 дни през юни

5 дни × 2 експерти × 20 лв дневни = 200 лв

5 дни × 30 лв пътни = 150 лв


2 от екипа на проекта

350 лв от проект Life+

2014

2 дни през април

2 дни × 4 експерти × 20 лв дневни = 160 лв

2 дни × 30 лв пътни = 60 лв


2 от екипа на проекта

2 от РИОСВ София



220 лв от проект Life+

2015

2 дни през април

2 дни × 2 експерти × 20 лв дневни = 80 лв

2 дни × 30 лв пътни = 60 лв


2 от РИОСВ София

140 лв

2016

2 дни през април + 2 дни през юни

4 дни × 2 експерти × 20 лв дневни = 160 лв

4 дни × 30 лв пътни = 120 лв


2 от РИОСВ София

280 лв

2017

2 дни през април

2 дни × 2 експерти × 20 лв дневни = 80 лв

2 дни × 30 лв пътни = 60 лв


2 от РИОСВ София

140 лв

2018

2 дни през април

2 дни × 2 експерти × 20 лв дневни = 80 лв

2 дни × 30 лв пътни = 60 лв


2 от РИОСВ София

140 лв

2019

2 дни през април + 2 дни през юни

4 дни × 2 експерти × 20 лв дневни = 160 лв

4 дни × 30 лв пътни = 120 лв


2 от РИОСВ София

280 лв

2020

2 дни през април

2 дни × 2 експерти × 20 лв дневни = 80 лв

2 дни × 30 лв пътни = 60 лв


2 от РИОСВ София

140 лв

2021

2 дни през април

2 дни × 2 експерти × 20 лв дневни = 80 лв

2 дни × 30 лв пътни = 60 лв


2 от РИОСВ София

140 лв

2022

2 дни през април + 2 дни през юни

4 дни × 2 експерти × 20 лв дневни = 160 лв



4 дни × 30 лв пътни = 120 лв

2 от РИОСВ София

280 лв



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница