Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионалния план

АМ - Автомагистрала

БВП - Брутен вътрешен продукт

БСЧП „Възраждане” – Български съюз на частните предприемачи „Възраждане”

БТПП – Българска търговско-промишлена палата

БСК – Българска стопанска камара

ВЕИ - Възобновяеми енергийни източници

ГКПП – Граничен контролно-пропускателен пункт

ЕВРОСТАТ – Статистическа служба на ЕС

EС - Европейски съюз

ЕСФ - Европейски социален фонд

ЕФРР - Европейски фонд за регионално развитие

ЕТК - Европейски транспортен коридор

ЗРР – Закон за регионалното развитие

ИКТ - Информационни и комуникационни технологии

ИПП – Инструмент за предприсъединителна помощ

КНСБ – Конфедерация на независимите синдикати в България

КРИБ – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България

КТ „Подкрепа” – Конфедерация на труда „Подкрепа”

КФ - Кохезионен фонд

МРРБ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МФ – Министерство на финансите

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

МЗХ – Министерство на земеделието и храните

МИЕT – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

МТСП – Министерство на труда и социалната политика

МТИТС – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

МСП - Малки и средни предприятия

НПР- Национален план за развитие

НСИ – Национален статистически институт

НСРР - Национална стратегическа референтна рамка (в зависимост от контекста)

НСРР - Национална стратегия за регионално развитие (в зависимост от контекста)

ПЧИ – Преки чуждестранни инвестиции

ППЗРР – Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие

ПСПВ - Пречиствателна станция за питейна вода

ПСОВ – Пречиствателна станция за отпадни води

ПЧП – Публично-частно партньорство

РПМ - Републиканска пътна мрежа

РПР - Регионален план за развитие

РСР - Регионален съвет за развитие

СЗР - Северозападен район

СЦР - Северен централен район

СИР - Североизточен район

ЮИР - Югоизточен район

ЮЦР - Южен централен район

ЮЗР - Югозападен район

ЕSPON - Европейска мрежа за наблюдение на пространственото развитие

NUTS - Номенклатура на териториалните единици за статистиката, използвана от Евростат за районите в ЕС

R&D - Проучвания и развитие

SPD - Eдинен програмен документ

TEN - Трансевропейска мрежа

INTERACT - Общностна програма

NUTS I, 1 - Райони на Ниво 1 от Номенклатура на териториалните единици за статистиката, използвана от Евростат

NUTS IІ, 2 - Райони на Ниво 2 от Номенклатура на териториалните единици за статистиката, използвана от Евростат

NUTS IІІ, 3 - Райони на Ниво 3 от Номенклатура на териториалните единици за статистиката, използвана от Евростат

PPS - Стандарт на покупателна способност

След приемането на Регионалния план за развитие на Югозападния район настъпиха съществени промени във вътрешната и външната нормативна и институционална среда, в която той следва да бъде изпълняван. Те определят необходимостта от актуализация на действащия Регионален план за развитие на Югозападния район.

От 1 януари 2007 г. България е член на Европейския съюз (ЕС) и в сферата на регионалното развитие и политика се прилагат както националното, така и европейското законодателство. Актуализацията на Регионалния план за развитие отчита предложените от ЕС за програмния период 2007-2013 г. цели и посоки на интервенции на Структурните фондове и Кохезионния фонд, които са основните инструменти за финансиране на регионалната политика, а така също целите и приоритетите на ключовите документи на Общността - Стратегията от Лисабон, Стратегията от Гьотеборг, Стратегическите насоки за развитие на Общността в периода 2007-2013 г, както и Стратегия „Европа 2020”.

Европейското законодателство, което определя правилата и изискванията по отношение прилагането на помощта на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС през програмния период 2007-2013 г. обхваща:

• 
  Регламент № 1083/2006 от 11 юли 2006 г., съдържащ основните разпоредби относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (отменя Регламент № 1260/1999);
  
• 
  Регламент № 1080/2006 от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие (отменя Регламент № 1783/1999);
  
• 
  Регламент № 1081/2006 от 5 юли 2006 г. относно Европейския социален фонд (отменя Регламент № 1784/1999);
  
• 
  Регламент № 1082/2006 от 5 юли 2006 г. относно Европейските обединения за териториално сътрудничество;
  
• 
  Регламент № 1084/2006 от 11 юли 2006 г., създаващ Кохезионен фонд (отменя Регламент № 1164/1994).
  
• 
  Регламент № 1059/2003 от 26 май 2003 г., относно въвеждането на териториално-статистически единици NUTS I, NUTS II и NUTS III в ЕС.
  
• 
  Регламент № 176/2008 от 20 февруари 2008 г. – относно прилагането на NUTS класификацията в България и Румъния след тяхното присъединяване към ЕС на 01.01.2007 г. (променя и допълва Регламент № 1059/2003)
  

С оглед хармонизиране на националното законодателство в областта на регионалното развитие с европейското през м.май 2008 г. година бе приет действащия към момента Закон за регионалното развитие ¹(ЗРР) и Правилник за прилагането на Закона за регионалното развитие² (ППЗРР). Изменението в нормативната уредба също е важен фактор, налагащ актуализация на Регионалния план за развитие на Югозападен район, за да бъде приведен в съответствие с разпоредбите на законодателството за регионалното развитие.

В Закона за регионалното развитие са отразени и промените, свързани с въвеждането на класификация на териториалните единици за статистически цели в България в съответствие с Регламент (ЕС) № 1059/2003 и Регламент (ЕС) № 176/2008. Като страна-членка на ЕС България изпълнява изискванията за прилагане на Общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилагана от Евростат за регионите в ЕС. В тази връзка беше предложена и съгласувана с Евростат промяна на териториалния обхват на районите от ниво 2 в България. Следва да се отбележи, че Югозападният район е единственият район от ниво 2 (NUTS 2), който запазва териториалния си обхват. Променен е и обхватът на районите от ниво 1 (NUTS 1). Териториалните единици „Северна България” и „Южна България” са заменени от нови: „Северна и Югоизточна България” (включва Северозападен, Северен централен, Североизточен и Югоизточен район от ниво 2) и „Югозападна и Южна централна България” (включва Югозападен и Южен централен район от ниво 2). За единици от ниво 3 (NUTS 3) са определени 28 – те области на България.

Настоящият документ има за задача да представи актуален анализ на икономическото, социалното, инфраструктурното и екологичното състояние на района, който да даде възможност за сравнение с други райони в страната и в рамките на ЕС. Актуализираната информация отразява тенденциите в социално-икономическите процеси в района в периода след приемането на Регионалния план за развитие на Югозападния район през 2005 г.

Друга важна цел на актуализацията е да се постигне по-добра съгласуваност и обвързване с прилаганите финансови инструменти. В тази връзка плановият документ е актуализиран, като анализът обхваща всички области, към които ще бъде насочена финансовата помощ за регионално развитие. Актуализираният анализ дава възможност да бъде преразгледана избраната стратегия за средносрочно развитие на района и да бъдат направени някои промени или уточнения в стратегическата част на документа.

Направена е нова редакция на SWOT анализа на действащия РПР, като са отразени изводите и оценките, съответстващи на актуалните социално-икономически процеси в ЮЗР.

Направените промени в стратегическата част на Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР имат допълващ и доуточняващ характер, като допълнително е поставен акцент на актуалните условия и тенденции, националния и европейския дневен ред в развитието на регионите и на актуалните цели и приоритети на кохезионната политика на ЕС.

Предпоставка за актуализацията на Регионалния план за развитие е и актуализацията на Националната стратегия за регионално развитие 2005–2015 г. С Решение № 922/ 16.12.2011 г. на Министерски съвет бе приет Актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2011-2015 г. Една от важните части, включени в актуализираната Национална стратегия за регионално развитие (2011-2015 г.) са стратегическите насоки за актуализация на Регионалните планове за развитие на шестте района от ниво 2.

Съгласно разпоредбите на чл.19, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие проектът на Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозападен район бе одобрен от Регионалния съвет за развитие на Югозападен район с Решение от Протокол №5 от 30.09.2010 г.

В документа са отчетени препоръките и предложенията от Доклада за изпълнението на Регионалния план за развитие (одобрен с Протокол № 28 – 03.04.28(2)/22.07.2011 г. на Министерски съвет), изготвен въз основа на резултатите от изработената през м.ноември 2010 г. Междинна оценка за изпълнението на РПР на ЮЗР съгласно разпоредбите на чл.33, ал.1 и чл.36 на ЗРР. Междинната оценка за изпълнението на РПР съдържа преглед и оценка на първоначалните резултати от изпълнението на Плана, оценка на изпълнението на целите и оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси, както и препоръки за актуализацията на РПР. Конкретните изводи и препоръки от Междинната оценка са включени в съответните раздели от съдържанието на актуализирания документ, за които се отнасят.

За разработването на аналитичната част на настоящия документ е използвана, както информация от Националния статистически институт, Евростат, така и данни от други аналитични изследвания, касаещи социално-икономическото, инфраструктурното и екологичното развитие на регионите, осъществени в периода след приемането на РПР.

I. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФИЛ НА ЮГОЗАПАДНИЯ РАЙОН
1. Общ профил на Югозападния район

Югозападният район заема югозападната част на България с територия 20 306,4 кв.км, което представлява 18,3% от общата територия на страната. Той е част от района на ниво NUTS1 „Югозападна и Южна централна България”, включващ Югозападния район и Южния централен район, съответстващи на ниво NUTS2. На север граничи със Северозападния район, а на изток - с Южния централен район. Южната и западната граница на Югозападния район съвпадат с държавната граница, като районът граничи с 3 държави - Гърция (южна граница) и Сърбия и Македония (западна граница). Югозападният район се състои от 5 административни области – Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София (столица), които включват общо 52 общини.

В района са разположени 952 населени места, от които 48 са градове и 904 - села. Броят на населението в района към 01.02.2011 г. е 2 132 848 д., съответстващо на 29% от населението на страната. Средната гъстотата на населението е 105,3 души/ кв. км., значително по-висока от средната за страната (66,3д./кв.км.), което се дължи основно на столичния град, където гъстотата е 960,29 души/ кв. км.




Фиг.1 Районите от ниво 2 в България

Фиг.2 Югозападен район от ниво 2

Релефът на Югозападен район е разнообразен - основно планински, съчетан с равнинен. Тук се намират най-високите планини в България – Рила, Пирин, западните части на Родопи, а също и Осоговска планина, Малешевска, Витоша, част от Стара планина, които имат значителен принос за развитието на туризма както в района, така и в страната.

През територията на района минават важни национални пътища и три от десетте международни транспортни коридора, осъществяващи връзка с Европа и Азия:

• 
  коридор №10 (Централна Европа-Белград-София- Истанбул);
  
• 
  коридор № 4 (Северна и Централна Европа-Видин-София-Атина);
  
• 
  коридор №8 (Италия-Албания-Македония-София-Бургас-Варна-Кавказките републики).
  

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г., Югозападният район продължава своето положително икономическо развитие. Основните благоприятстващи фактори са силната концентрацията на ресурси - финансови, материални и човешки в района на столицата, по-големият обем на инвестиции, възловото разположение на района по направленията на европейските транспортни коридори, степента на изграденост на социалната и инженерната инфраструктура, както и наличието на квалифицирани кадри в различните сектори на икономиката. По базови икономически показатели през периода 2008-2009 г. Югозападният район запазва водещото си място сред районите на ниво NUTS 2 в страната.

В резултат на глобалната икономическа криза през 2009 г. започна процес на икономически спад за страната, за разлика от Югозападен район, където БВП и БДС, макар и минимално, нарастват. По данни на Евростат за 2009 г. БВП на България отбеляза спад от 5,5% в реално изражение (-4,2% за ЕС-27). Като цяло стабилната финансова система и предпазливата фискална политика не позволиха националната икономика да бъде по-сериозно засегната, което се случи в част от новоприсъединилите се страни-членки, и през 2010 г. в страната се регистрира общ икономически темп близък до нулата, но с положителна стойност (0,2%). Очаква се започналия слаб растеж да продължи, като прогнозните данни на Евростат за БВП на България за 2011 г. и 2012 г. възлизат съответно на 2,6% и 3,8%. Следва да се отбележи, че поради спецификата на отчитане на НСИ и Евростат не могат да бъдат представени данни за БВП и другите основни икономически показатели на ниво Югозападен район (както и за останалите райони от ниво 2) за 2010 г. Това не дава възможност за цялостна оценка на отражението на кризата в ЮЗР. Въпреки това може да се приеме, че кризата се е отразила по-силно на регионалната икономика, отколкото в по-слабо развитите райони, поради високите нива на икономическа активност.

Стойността на произведения брутен вътрешен продукт (БВП) по текущи цени през 2009 г. общо за страната е 68 321 610 хил. лв., при 69 295 031 хил. лв. за 2008 г. и 38 822 636 хил. лв. за 2004 г. Номиналната стойност на БВП за Югозападния район за 2009 г. възлиза на 32 995 498 хил. лв., при 32 062 491 хил. лв. за 2008 г. и 15 954 150 хил.лв. за 2004 г. Следователно, в страната се наблюдава тендинция на спад при БВП за последната година, а в Югозападния район тенденцията е на покачване, макар и минимално, което се обуславя от общото развитие на икономиката на района. Темпът на нарастване за района остава по-висок от средната стойност за ЕС-27. ЮЗР значително надвишава приноса на всеки от другите NUTS 2 райони в общия БВП и през 2009 г. формира 48,2% от общия БВП на страната. Делът на останалите райони от ниво 2 в националния БВП варира в границите 7,4-14%. По последни данни на НСИ за 2008 г. Област София (столица) дава 37,5% от националния БВП, докато за останалите области от района този относителен дял е в рамките на 1-3 %.³