Министерство на здравеопазването наредба №



Дата27.09.2017
Размер89.5 Kb.
#31115


МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

НАРЕДБА
......................

София ............ 2005 г.
за професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността „кинезитерапия”

Раздел I

Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността „кинезитерапия”, наричани по нататък в наредбата „кинезитерапевти”.
Чл. 2. (1) Професионалната компетентност на кинезитерапевтите е способността им да изпълняват в съответствие с нормативните изисквания задълженията си в националната система на здравеопазването, при наличие на необходимите знания, умения и опит.

(2) Право да упражняват професията на кинезитерапевт имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър” или „бакалавър” по специалността „кинезитерапия”, придобити във факултети на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование; не страдат от заболявания, застрашаващи здравето и живота на пациентите, посочени в списъка по чл. 192, ал. 2 от Закона за здравето и не са осъждани за престъпление от общ характер.

(3) Лица, завършили висше образование по специалността „кинезитерапия” в държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария имат право да упражняват професията на кинезитерапевт в Република България след признаване на дипломата им за висше образование по специалността „кинезитерапия” по реда на Закона за висшето образование.
Чл. 3. Кинезитерапевтите осъществяват своите функции в националната система на здравеопазването под методичното ръководство на лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

Раздел II

Дейности, осъществявани от кинезитерапевтите
Чл. 4. (1) Кинезитерапевтите участват в обслужването на пациенти при осъществяване на функционални изследвания на опорно-двигателния апарат и при изготвянето на диагностично-лечебния план, включващ кинезитерапевтичната програма.

(2) При осъществяване на функционални изследвания на опорно-двигателния апарат кинезитерапевтите могат да извършват:



  1. измерване на артериално кръвно налягане и пулс; стандарти за медицински сестри

  2. спирометрия; СМД т.3 Пневмология и фтизиатрия

  3. велоергометрия; СМД т.2 Кардиология

  4. антропометрия; КП № 245,246,248,249,250,251

  5. динамометрия;

  6. плантография;

  7. гониометрия; КП № 245,246,248,249,250,251

  8. мануално-мускулно тестуване; КП № 245,246,248,249,250,251

  9. тестуване на мускулен дисбаланс;

  10. функционално изследване на нервната система, по отношение на дълбоката сетивност, равновесие и координация; СМД т.1 Неврология; Основен пакет ПИМП т.12.1.2, 12.1.7.

  11. тестуване при увреждане на централен и периферен двигателен неврон; КП № 245,246,248,249,250,251; Основен пакет ПИМП т.12.1.2, 12.1.7.

  12. изследване подвижността на вертебралните и периферни стави;

  13. изследване на вродени и придобити деформитети на опорно-двигателния апарат (гръбначен стълб, гръден кош, ходило);

  14. оценка на умението за използване на помощни средства;

  15. анализ на походката и патологични модели на движение;

  16. кинезиологичен и патокинезиологичен анализ;

  17. изследване на ежедневните двигателни дейности;

  18. определяне на двигателния потенциал.

(3) Въз основа на установения двигателен статус, кинезитерапевтите изготвят предлагат кинезитерапевтична програма на лекарят по физикална и рехабилитационна медицина за преценка и утвърждаване, след което запознават пациента с нея, прилагат и контролират изпълнението й и отчитат въздействието й чрез проследяване на двигателното състояние на пациента в динамика.

(4) Кинезитерапевтичната програма може да включва:



  1. изотонични, изометрични и изокинетични физически упражнения;

  2. аналитична, групова, дихателна и подводна лечебна гимнастика;

  3. позиционно и теренно лечение;

  4. пули-, суспенсионна, екстензионна и механотерапия;

  5. автогенен тренинг;

  6. игротерапия;

  7. мануални мобилизационни техники – мекотъканни, мобилизации и тракции;

  8. релаксиращи и улесняващи техники – постизометрична релаксация, проприоцептивно нервно-мускулно улесняване (Кабат), методики по Бобат, Войта и Руут;

  9. масаж – класически и спортен;

  10. криотерапия и светлинно лечение (инфрачервени лъчи и солукс); СМД и ВСМД по Физикална и Рехабилитационна Медицина

(5) Кинезитерапевтите могат да включват в кинезитерапевтичната програма и да прилагат специализирани кинезитерапевтични методики след завършен курс по Маккензи, Цириакс, Клайн-Вогелбах, Терие, Mейтланд, Мълиган, Темпълфей, Фелденкрайс, хиппотерапия и др., след съгласуване с лекарят специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

(6) Кинезитерапевтите попълват документи за проведените изследвания и процедури.


Чл. 5. След назначение от лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина, кинезитерапевтите могат да:

  1. осъществяват назначения за светлолечебни процедури по общоприети методики, активна, подводна и пасивна лечебна гимнастика и водоструйни процедури при амбулаторно и стационарно болни;

  2. участват във всеки етап от лечебно-възстановителния процес на пациентите чрез средствата на кинезитерапията;

  3. извършват пасивни упражнения, масаж и безусловнорефлекторни стимулации при тежко болни пациенти в интензивни сектори;

  4. полагат двигателни грижи в предоперативната подготовка и ранния постоперативен период за профилактика на усложненията;

  5. подпомагат функционалното възстановяване на пациентите в условията на ортезолечение и външно протезиране, при метална остеосинтеза и ендопротезиране;

  6. съдействат за укрепване на физическото състояние при пациенти, лишени от самостоятелна двигателна активност – директна скелетна екстензия, гипсова имобилизация, халотракция и др., нуждаещи се от позиционно лечение;

  7. прилагат средствата на кинезитерапията при функционални и органични нарушения на нервната система;

  8. създават и провеждат индивидуално ориентирани кинезитерапевтични програми спрямо основното заболяване и придружаващата възрастова патология при пациенти, настанени в отделения за хронично болни;

  9. организират и поддържат прогресивна двигателна активност за укрепване на физическото здраве на пациенти в лечебните заведения за болнична помощ;

  10. отразяват в процедурната карта изпълнените за деня назначения и постигнатите резултати;

  11. информират лекуващите лекари за появата на промени в състоянието.


Чл. 6. В националната система на здравеопазването, кинезитерапевтите могат да организират и провеждат следните дейности:

  1. профилактика на отклоненията във физическото развитие и деформитетите на опорно-двигателния апарат в детско-юношеската възраст;

  2. двигателна профилактика при социално-значими, системни (хронични), прогресиращо протичащи заболявания и преждевременно стареене;

  3. профилактични и възпитателни дейности в областта на общественото здраве;

  4. консултиране на пациенти деца, юноши и възрастни за водене на здравословен начин на живот по отношение на двигателната им активност;

  5. вторична профилактика на травми и заболявания, свързани със спортната дейност;

  6. участие в обучението на стажанти по специалността „кинезитерапия”.



Чл. 7. Кинезитерапевтите участват в ресоциализацията на пациентите и хората с трайни увреждания след изграждане на конкретна кинезитерапевтична програма утвърдена от лекар по физикална и рехабилитационна медицина чрез:

  1. създаване на нови двигателни навици и стереотипи;

  2. създаване и усъвършенстване на компенсаторни и заместителни функции при лица с трайни двигателни увреждания;

  3. обучение в дейности от ежедневието и бита;

  4. обучение в ползване на помощни средства, включително и инвалидна количка;

  5. лечебно-спортна тренировка;

  6. провеждане на домашна кинезитерапия и обучение на пациента и неговите близки.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба „кинезитерапевтична програма” е методически обоснована и прилагана система от средства на кинезитерапията под формата на методики, техники, пози, процедури, препоръки според клиничното и функционалното състояние на пациентите с цел профилактика, възстановяване и поддържане на здравното им състояние.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 01.01.2006 г.
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
Проф. Радослав Гайдарски


ЛЕГЕНДА

ЗА ПРИЛОЖЕНИТЕ КОРЕКЦИИ ПО ОРИГИНАЛНИЯ ТЕКСТ

Текст - оригинален, който остава



Текст - да отпадне поради противоречие със Наредба №30 на МЗ/19

юли 2004 за утвърждаване на медицински Стандарт по Физикална и Рехабилитационна Медицина



Текст - да отпадне поради противоречие с Наредба за изменение и

допълнение на Наредба №40 на МЗ от 2004 г. (Д.В., бр.102 2005 г.) в сила от 01.01.2006 г.

Текст - допълнение

Текст - насочващ

Текст - насочващ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Дирекция “Национална здравна политика”
Изх.№ __________________
София ____________2005 г.

ДО

Д-Р ЕМИЛ РАЙНОВ

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР


Д О К Л А Д
От д-р Никола Събев

Председател на работна група, назначена със заповед № РД 09-397 от 23.11.2005 г. на Министъра на здравеопазването




УВАЖАЕМИ Д-Р РАЙНОВ,
В изпълнение на заповед № РД 09-397/23.11.2005 г. предлагам на Вашето внимание проект на Наредба за професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността „кинезитерапия”.

Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето и урежда професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система на здравеопазване, завършили висше образование по специалността „кинезитерапия”.

Наредбата дава право за упражняване на професията кинезитерапевт на лица, които притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” по специалността кинезитерапия, придобита във факултети на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.

Чл. 3 регламентира, че кинезитерапевтите, осъществяват своите функции в националната система на здравеопазване под методичното ръководство на лекари-специалисти по физикална и рехабилитационна медицина.

В раздел втори на Наредбата са регламентирани дейностите, които кинезитерапевтите осъществяват.

В Допълнителната разпоредба се дефинират специфични /професионални/ термини.

В Заключителните разпоредби е посочено основанието за издаване на Наредбата и датата, от която влиза в сила.

Приложение:


  1. Проект на Наредба за професионалната компетентност на лицата, работещи в националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността „кинезитерапия”.

  2. Копие на Заповед РД 09-397/23.11.2005 г.

Д-р Н. Събев

Началник отдел: „ЗРМНЗП”

Председател на работната група







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница