Министърът на културата Вежди Рашидов в интервю за предаването на бнт „Денят започва”



Дата25.07.2016
Размер150.97 Kb.
#6599
Вежди Рашидов: Аз искам България вече да не се показва в покрайнините на Париж

Министърът на културата Вежди Рашидов в интервю за предаването на БНТ „Денят започва”

13 юли 2011 г.




Водещ: Нашият сутрешен блок продължава с министъра на културата Вежди Рашидов. Добро утро, министър Рашидов. Здравейте.
Вежди Рашидов: Добро утро.
Водещ: Дайте да започнем със сензацията. Защо поканихте генералния директор на Лувъра г-н Анри Лоарет на частно, пък хем частно, хем тайно посещение в България? Защо тайно?
Вежди Рашидов: Не знам защо тайно. Те не пожелаха много шум да се вдига, защото не беше официално посещението му. По-важното е, че дойде. За да може човек да има представа за някой, някаква представа, най-малкото е хубаво да го види, а освен да го види, малко и да поговори. Така че това познание е много полезно, защото знаете добре, че почти Европа, независимо, че сме Европа, много хора като кажем България и си мислят за Букурещ, ако трябва да говорим. Нямат познание, известните хора, важните хора не са идвали. Когато човек не е идвал, няма познание. Ние сме малка държава и не сме много популярни. Сега напоследък откакто сме в Европейския съюз, горе долу се знае къде сме на картата, но...
Водещ: Господин Лоарет знае къде е София, нали така?
Вежди Рашидов: Вече да. Защо казвам това, казвам, защото едно е човек да види с очите си това, което човек извън границите говори. Аз много дълго време се опитвам да говоря, че България е земя на древна култура, че в България има артефакти, каквито примерно в Атина няма, примерно в нашите музеи. И то няма не за друго, а защото не е средище за култура Атина. Защото преди много години германци и англичани при разкопките са изнесли целия Акропол например. Така че за щастие при нас почти едно 10-15% е разкрито от това, което лежи под нас, и много още голяма част лежи под земята. Ние лежим върху древни култури, върху Византия, върху Рим, върху Тракия. И сме една от петте големи държави за културен туризъм, само че не сме работили в тази посока наистина да създадем най-накрая един сериозен културен туризъм, каквото е бъдещето на България.
Водещ: Хареса ли мосю Лоарет това, което видя тук, в България?
Вежди Рашидов: Не само че хареса. Смея да кажа, ние вечеряхме дълго, много дълго си говорихме. Моята цел е, знаете добре, сутринта ви слушах един коментар. Да, в Лувъра български крак не е стъпвал откакто има Лувър. Лувърът е построен от времето на Лудвиг 14...
Водещ: Сутринта с Ади Радева се заговорихме, тя предположи, че има български експонат в Лувъра, има ли такъв?
Вежди Рашидов: Това е колкото българин, спечелил „Оскар”, та тук даже президентите, президентшите поздравяваха печелившия и общо взето ми прозвуча и малко правилно трябва да говорим, защото, вижте, Лувърът е най-големият музей на света с най-ценните неща, които може да ги има в света. Онова, което е важно е, че в момента в Лувъра, знаете добре, че се правеха пирамиди, под пирамидите има разширение на Лувъра, разширяват се пространствата, артефактите са прекалено много. В момента се правят две големи разширения, едното е за византийска култура и история, а другото разширение, другата част е за ислямската култура. България има много артефакти, много добри произведения от Византия. И преди време докато си говорим по заседанията на министрите на културата в Брюксел…моите приятелски отношения са много добри с министъра на културата на Франция. Скоро, да се надявам, през септември той ще ни бъде гост в България. Винаги съм говорил за историческото наследство на България, защото ние го имаме. Ние не сме само тракийските съкровища. Ние имаме дори по-ценни неща от тракийските, но тракийските са по-фрапантни, но прекрасни, разбира се, шедьоври са. Имаме много ценни неща и това предизвика любопитството, разбира се. Аз имам тесни контакти с Франция. Всичко става на базата на лични контакти. За мен смисълът на това идване е много важен, защото първо,че българите трябва да излязат от комплекса си за ниско самочувствие, защото няма основание българинът да има ниско самочувствие. Българинът продължава да бъде с ниско самочувствие народ, българинът иска непрекъснато да бъде имитатор. Той е или българският Майкъл Джаксън, или българската Тина Търнър, но никога не е самият той. Това е от самочувствието. И за да имаме високо самочувствие, при нас трябва да се случват неща, да попадаме на много сериозни, качествени места, там, където се удря печатът, клеймото на голямото, там, където ставаш висока летва в света. И аз ще бъда най-щастливият човек, ако наистина успея да убедя, защото това са още преговори. През септември ще се видим в Париж с шефа на Лувъра, а и с министър Митеран. Да, аз искам България вече да не се показва в покрайнините на Париж. Вие знаете, много ходят театрални трупи, много оперни трупи, много художници казват – негови произведения са показани в Париж. Но в кой ъгъл на Париж, това е вече много важно да знаем. Българинът все е набутан...
Водещ: Сега да не вземе някой да се обиди от творците, който се е представил добре в Париж...
Вежди Рашидов: Не, тук не става въпрос за обида, тук става въпрос отново за липсата на това самочувствие, защото ние няма да имаме по този начин. Тук не става въпрос за обида. Тук говорим да проведем правилна политика, да изведем България, да почне да има своето самочувствие и реалното си място. Като казвам това, то не носи нищо, то носи една написана биография на някой. Аз за това казвам, казал съм и на Митеран, да, аз искам нашата опера през целия ми мандат поне един концерт да има, но във френската опера, в центъра, там, където ценителите ще говорят пет години за българските гласове, защото ги имаме, а не някъде покрай площадите. Българската култура не да е в кварталните малки кафенета или малки галерии, аз искам в Гран пале да направим на българската съвременна култура една изложба, едно от тези неща искам за мандата. И аз продължавам да работя и се надявам до края на мандата, поне каквото съм казал досега, съм го направил. В началото казах – музей ще направя, и почнах , има ги, вече се виждат. След един месец и втория ще го открием. А през януари стартираме т.нар. нашия Лувър, дето си го нарекохме. И така, г-н Лоарет видя българската култура. Много тихо и мирно човекът бе тук, не се занимава с журналисти, защото това също е време… но човекът искаше да види това, за което го поканихме да дойде да види. Много добре работим с посолството на Франция. И като си тръгваше, си казахме последните няколко думи, казва – да, имам нещо в главата, всичко това, което видях, не повярвах, че го има. Първата ръкавица е хвърлена.
Водещ: Сега обаче малко да чуем именно от шефа на Лувъра. Ние вчера успяхме да го хванем макар и за...
Вежди Рашидов: Вие сте страхотни тогава!
Водещ: Страхотни сме, разбира се. Успяхме да хванем шефа на Лувъра, докато столичният кмет Йорданка Фандъкова му показваше прелестите на базиликата „Света София”. Чуйте какво каза той пред камерата на БНТ.
Анри Лоарет: Това е една страна, която не познавах. Имах една идея да организирам една изложба в Париж на български шедьоври с голям акцент върху Античността и Средновековието. Но това, което най-много ме плени, е естествената красота на цяла България, изключително красивите пейзажи, които са недокоснати и едно наследство, което е много по-богато от това, което аз си мислех. Така че цялата култура на България от най-дълбока древност досега има невероятно много козове, с които не може да се сравнява никоя друга.
Водещ: Това беше генералният директор на Лувъра...
Вежди Рашидов: Вие сте страхотни. Щом и на медиите го каза това, аз още повече съм обнадежден, защото същите думи, това исках да кажа, преди да се разделим, получих от устата му това, че е очарован. И вече оттук нататък да помислим как да покажем България в Лувъра.
Водещ: Ако сте погледнал обаче, не знам дали сте имал време тази сутрин, преглед на печата сте направил, българските вестници толкова са се впечатлили от факта, че този човек е тук, че вече са напъхали, извинявайте за думата, в Лувъра всичко българско. Сега, ако чета вестник „Стандарт”, в Лувъра вече са накитите и стенописите от 15 век, открити наскоро във Велики Преслав и Търново, в Лувъра са златните тракийски маски, в Лувъра са уникалните ръкописи от ориенталската сбирка на Народната библиотека. Все пак, за да приключим темата, какви са шансовете ни, какво наистина на първо време?
Вежди Рашидов: Аз преди малко надълго говорих за ниското самочувствие и аз се надявам, че скоро и това самочувствие ще преодолеем и наистина ще имаме реално самочувствие. Ние бързо почваме да мечтаем. Шансовете, знаете това, което сега чухме от „Света София” от него, аз го чух на вечерята преди това, много дълго си говорихме. Шансовете са големи, защото това, което имаме, е доста голямо и сериозно. Лувърът не е такова място и не става така – иди, приятелю и направи. Ако нещата ни са много значими, а ние имаме значими, уникални неща. За мен най-важното беше да го доведа да ги види. Това се случи, това е прекрасно. Той вече знае, той вече е убеден. Ние имаме уговорка и за второ идване - септември или началото на октомври. Това вече мога да ви го кажа, щом сте взели вече от него интервю, защото желанието му беше още да разгледа, да види.
Водещ: Ние не сме го притеснявали много, а за малко.
Вежди Рашидов: Разбира се, аз също гледах да не го притискам. Аз говоря с тези хора като равен с равен и със самочувствие. Явно и това играе своята роля…Ние сме равни и нека да го види и нека прецени. И това се случи. Аз говорих като с мой приятел, защото имаме приятелски отношения. Вижте, ние имаме от Рим, през Византия до Тракия, имаме уникални паметници, каквото и да покажем, то е велико, то е много голямо. А онова, което ние успеем да го покажем, това ще е страхотно за България. Това изведнъж ни изстрелва страхотно високо нагоре. То е все едно българин да пее в Миланската скала. Той става световно известен, държавата ни става известна, популярна. Това е като Стоичков, ритва една топка, но като хората, пред целия свят и където отидеш по света всеки вика да, знам, Стоичков. Да, Стоичков е един велик човек на българската държава. Една Стефка Костадинова с нейния рекорд в Швейцария пред вратата на Музея на олимпизма седи на първо място, пред вратата нейната летва е на 2.09 м. Това са велики хора, ние трябва просто да се научим да имаме респект, страхотно уважение към великите си българи. Това ще направи велики нас като държава.
Водещ: Българският Лувър споменахте преди минутка, какво се случва с него?
Вежди Рашидов: Вижте, има процедури, за радост или за съжаление те са законови процедури. Аз трябва да ги спазвам. Върви, мина архитектурният конкурс, спечели се. Знаете добре, че едно наше българче, живеещо в Америка, го спечели, чийто екип е работил в една част от разширението на Лувъра. Познават добре музейното дело. Архитектите са добри. Сега се работят работните чертежи, за да могат да се направят количествени сметки горе-долу какво ще излезе. Последният етап, който сега ни предстои, това е готово и сега ни предстои да обявим тръжните процедури и това трябва да го правим на светло, заедно с журналистите. Дълбоко се надявам, защото това е един процес, тъй като в момента още търся средства…намерил съм евро някъде от порядъка на 20 милиона. И още малко ми трябва, за да не взема една стотинка от централния бюджет.
Водещ: Колко малко?
Вежди Рашидов: Още 10 милиона. И сега издирвам по програмите къде още 10 милиона евро пари мога да взема. Така че тръгнахме с желанието ние да го построим и ето вече 20 милиона гарантирани имам за Лувъра и още 10 ще ги намеря. Но през януари 2011 г. ще го стартираме…аз така възкликнах, когато мина на Министерски съвет, викам „Ей, най-после България си има своя Лувър” и може би от там дойде закачката и само по-себе си това се узакони като начин на говорене. Това са 27 000 кв.м., това е прекрасно пространство на пъпа на София, да имаме самочувствието, за да извадим от мазетата, имаме над 40-50 хиляди произведения по депа – в Сливен, в Трявна, в НДК има...
Водещ: Хубаво е хората, да бъдат извадени на светло и да бъдат...
Вежди Рашидов: Разбира се, мястото на картината е стената, а не мазето.
Водещ: Другият музей, който буни духовете, доколкото разбирам още от сега, Музеят на тоталитарното изкуство, който през есента ще бъде открит...
Вежди Рашидов: Той стана много хубав, какво има да буни. Ще печелим пари...
Водещ: Какво му е хубавото?
Вежди Рашидов: Как какво му е хубавото?
Водещ: Прочетох някъде във вестниците, че щяла да се прави възстановка на Музея на Георги Димитров вътре.
Вежди Рашидов: Мавзолеят ли?
Водещ: Да..
Вежди Рашидов: Добре, ще ви разкажа истината. Там имаше един бетонен бункер, една бетонна сграда, вътре нямаше нищо, боклуци, една съборетина. И аз изведнъж казвам, добре, това място да го събаряме ли, защото струва пари. Събарянето струва толкова, колкото да го построиш наново. Да го облицоваме с камъни, да стане, приликата с мавзолей, той беше нещо като бункер, и да направим един вход и вътре наистина да направим нещо модерно, което го има по всички музеи на света. И разказах на журналистите, че в Студио „Време” имаме кадри още от деветосептемврийските манифестации чак до 1990г., до 10 ноември. Има всички кадри от кинопрегледи, от манифестации, от първия трактор, втория трактор, фетиша към Ленин, фетиша към Маркс, към Енгелс и дори има едно филмче, което е цялото от смъртта на Димитров, от плача на българския народ, за 24 часовото построяване на Мавзолея, през манифестациите откъдето Живков маха, всички демократи, които бяха на манифестациите, бяха отличници в труда и те така отдолу със знаменцата. Изобщо целият този процес до събарянето е един филм от 20 минути. Той е много хубав, това е една история на изграждането на едно тоталитарно време…във филма даже има кадри вътре от мавзолея, от полагането на Димитров. Това може да е аудио зала, каквито има навсякъде по света, където хората да могат да видят какво е представлявал този социализъм като история.
Водещ: А някои от нас и го помнят.
Вежди Рашидов: Първият въпрос веднага е – кой ще прави мумията на Георги Димитров. Явно говорихме на различни езици. Не се разбираме, но както и да е. Да, такава една зала, разбира се, вътре трябва да се направят като във всички музеи сувенирчета, чашите със сърп и чук, с КПСС, там вече ще има хора, които ще го измислят. Фланелки, пък така, пък листчета, пък чинии с образа на Ленин и Сталин. Това е вече атракция. Ние трябва да превърнем всичко във възможност културата да печели. То е любопитно да се види една история. История с гума никой не е изтрил досега. Не може да го виним, искаме, не искаме, това време е живяно.
Водещ: С гума не е изтрил, обаче е нарисувал. Паметникът на Съветската армия къде му е мястото, г-н Рашидов? Тук на метри от БНТ или в Музея за тоталитарно изкуство?
Вежди Рашидов: Задавате ми един въпрос, който аз, в тази улична дискусия, смятам, че една сериозна държава не може да влиза.Улицата не е това, което диктува. Къде му е мястото, мястото му е там, където обществото реши, но чрез референдум, а държавата вземе мерки какво да направи от него, а не който се събуди сутринта. Вижте, по тази логика аз мога сутринта да стана и да не ви харесвам на вас телевизията, защото е построена по времето на социализма...
Водещ: Надявам се, че ще изключите копчето или ще превъртите канала, а няма да закриете телевизията...
Вежди Рашидов: И да взема малко спрейове и да ви украся телевизията, че няма ли да ме арестувате? Как така? Кой ми дава правото, събуждам се сутринта, нещо не ми харесва и аз го правя? Второ, кое беше българско от тези спрейове? Вижте, умният човек трябва да говори правилно дали това отразява една идеология. Когато събаряха мавзолея, аз бях един от хората, който беше против събарянето. Когато се борят едни идеолози, идеите, идеологии, две идеи, не е необходимо те да се бият като рицари, която победи да победи, но не е необходимо архитектурата да бъде наказвана. Защото нито един, говорейки за оп арт, поп арт, не знаят какво значи това. Те говорят само за оп арт. Има и поп арт. Теченията са страхотно много в изкуството. И оп артът, и поп артът започват от Египет, не започват от комиксите. Комиксът не е изкуство, комиксът е четиво. Второ, там няма български изображения. От русофили станахме американофили, и то в евтиния вариант. А под тези рисунки, на които толкова се зарадваха, защото това не може да стане никъде по света. Елате, вземете един спрей и нарисувайте танка, руския, или който щете паметник във Виена, вие ще лежите в затвора...
Водещ: Общинският съветник обаче Мартин Димитров предложи човекът, който изографиса паметника...
Вежди Рашидов: Ама заради дядото на някого не може да унищожим цяла България, прощавайте...
Водещ: ...да стане почетен гражданин на София
Вежди Рашидов: ...това са вече едни дрънканици, които човек трябва да е малко интелигентен, съжалявам, че го казвам. Вижте, всичко може да бъде махнато, но трябва да се прави правилно, по законовия ред, защото....
Водещ: Референдум споменахте преди малко...
Вежди Рашидов: ... в тази композиция, като изключим, че това са руски войници или това са, Божидар Димитров ясно го каза, това е войнишки паметник. Ако не го харесват в обществото, се прави допитване, държавата влиза във функциите си, взимат се решения да бъде монтиран, но не може всеки да се гаври в държавата с каквото му падне сутринта, събуждайки се. Улица не управлява държава, това не може да се случи по света. Второ казвам, изписаха, защото ние пак сме уникални в действията си. Къде по света това може да се случи без да бъде наказано? Аз в Париж бях пред „Конкорд”, когато имаше стачка на ученици, бях с Никола Манев. Случайни свидетели бяхме пред Гран пале. Всичко затвори, плюха си министъра, викаха, крещяха децата. И започнаха един бой, ако вие не помните, вие сте прекалено млада и преди 10 години вие сте били сигурно момиче, още дете.
Водещ: Бях първи, втори клас.
Вежди Рашидов: Нищо, да сте жива и здрава, млада сте, това не е порок, но аз го помня. Такъв бой теглиха на тези деца полицията. Защо? И нямаше обяснение, никой не можеше да упрекне полицията, защото първата витрина, която те счупиха от своеволие, оттам започнаха да ги дерат. Сутринта шефа на полицията каза, в закона пише...
Водещ: Вие вярвате ли, че ще има наказание за този неизвестен художник, изографисал Паметника на съветската армия?
Вежди Рашидов: ...неприкосновена е държавната и частната собственост. За това ви дадох пример и с това, че като се събудя и не ми хареса вашата къща, не значи, че трябва да отида да я поукрася. Това се прави по друг начин. Сега аз, ако го демонтират, ще го взема в музея. Сега ще дойде целият свят от любопитство да го гледа. Музеят за съвременно изкуство за две седмици и половина над 4 000 човека са минали да го разгледат. Това за мен е един много хубав показател.
Водещ: Браво.
Вежди Рашидов: Какво да ви кажа, вижте...
Водещ: Преди малко споменахте за тениските, чинийките, въобще тези сувенири, които неизменно съпътстват едни подобни музеи.
Вежди Рашидов: Навсякъде има сувенири, ние трябва да печелим пари.
Водещ: Сега разбирам, че културното министерство замисля да бъде въведен десятък именно на тези сувенири, които слагат върху себе си изображението на някаква историческа или културна ценност в България. Какъв сега точно ще е този данък и кога ще бъде въведен?
Вежди Рашидов: Не е десятък. Става въпрос, че понякога се налага да се правят копия на сериозни артефакти и когато едно нещо, примерно когато трябва да се прави копие на тракийските съкровища, върху него разбира се трябва да се получи и нещо. Плюс това ясно и точно се ограничава колко бройки, да не стане едно разводняване и всеки всяка сутрин, поне като си купи едно кило злато, реши да си прави тракийски съкровища. Разбира се, то се казва една бройка, примерно в момента разрешихме да се направят, да се отлее и да се финансира от частни лица, различни фирми на тракийските съкровища по две копия. Едното да остане като резерва, както Мона Лиза я има в четири варианта в Лувъра, за Историческия музей. Да, задължаваме ги това да бъде изпълнено в Националния исторически музей, защото това гарантира, че няма да се разводни пазара. И в Панагюрище хората, които, все пак искат да имат и се гордеят с това, което от техните земи е излязло, да имат в своя музей едно копие едно към едно, станало. От там нататък...
Водещ: То в Панагюрския музей вече има едно копие. То си стои там.
Вежди Рашидов: То не е от истинските, то е правено гледайки, а не взимайки отпечатък. А когато се взима от самия оригинал отпечатък, вече друго е отношението. Защото, каквото и копие да прави човек, без да е взел точния отпечатък, то не е същото никога. Даже един пръст белег да остане, то вече го променя. Така че веднага след това с протокол, калъпът пък се унищожава, всичко това е за да може ценността на това произведение да не се разводни, за да бъде уникат, за да си има своята висока цена. Има правила в живота и тези правила трябва да се научим да ги спазваме.
Водещ: Добре, за НДК да кажем няколко думи, защото излезе една сериозна ревизия на Агенцията за държавна финансова инспекция. И в нея пише, че от 2008 г. до 2010 г. не са събрани над милион и половина лева от наеми и освен това някакви златни асансьори са излезли в НДК. Вие запознахте ли се въобще с ревизионния...
Вежди Рашидов: В общи линии имам информация толкова, но, ако сте чели сайтовете на Министерски съвет, в момента в рамките на 7-8 месеца изцяло управлението на НДК – и проверката, и одита, са предоставени на финансовото министерство по причина, че Министерството на културата няма нито капацитет, нито възможността да прави финансови одити и проверки на НДК. И когато това се изчисти, и да се знае НДК в какво състояние е, след 6-7 месеца се надявам, НДК ще премине към реалния собственик. Защото нотариално НДК винаги е било на Министерство на културата.
Водещ: Какво ще се промени, когато вие започнете да менажирате НДК?
Вежди Рашидов: Ами просто ще ви обясня. При 10-процентов данък, когато НДК плаща по 3 милиона данък на държавата, явно, че този данък носи печалба от 30 милиона, нали? Като собственици винаги сме се питали къде са тези пари, нито една стотинка не... Какво ще се промени? Да, НДК е една машина, която работи сама за себе си… Онова, което че ще облекчи бюджетът на държавата и ще имам повече пари от НДК за творчески изяви... да финансирам повече творчеството, повече артисти, проекти, представления. За кино не ми достигат 3 милиона. Ето, тази година за първи път плащаме нечуваните досега, откакто има закон, 13 милиона и половина лева, нечувани. В тежка криза, никога не са получавали такива пари. Според закона са 16. Нямам три. Просто криза е, но нямам и 8. Имам 13 млн.– най-високата сума, която са получавали в живота. Така че аз мисля, че те и трудно ще ги усвоят, защото сега ще има сесия. Но проблемът ми идва от това, че са ми заложили бомба в предишното правителство. И аз се пазя от този тип говорене, защото много хора така говорят. Гледам да не влизам в този начин на говорене. Само гледам да си оправим нещата. Аз останах с 5 милиона, 6 милиона дефицит от предишното правителство като са разрешавали филмови сесии с необезпечени пари…
Водещ: И смятате, че като НДК...
Вежди Рашидов: И изведнъж аз съм в тежка криза и ги нямам. Просто съжалявам.
Водещ: ...вече е във Вашите ръце, вие ще можете да го менажирате добре и да печелите от това? И да преразпределяте парите.
Вежди Рашидов: Ами, вижте. Менажирането става с един директор, с управителен съвет. Разбира се, и държавата в лицето на Министерство на финансите ще участва, за да може да се води един по-ясен контрол. Но онова, което е по-важно – че приходите ще помогнат на министерството финансово, за да можем да развиваме дейности. Читалищата имат нужда от пари, училищата – ние имаме 24 училища по изкуствата. Тези дечица имат нужда да им подобрим материална база. Читалищата също изнемогват. Реставрация и консервация на музеите и археологията също страда. Вижте – има проблеми. Едно по едно се опитваме да ги решаваме.
Водещ: Добре, миналия път почнахме с политическите въпроси. Хайде сега да завършим с един политически въпрос. Пак идват времена на вот на недоверие, готви се поредният вот на недоверие към кабинета. Стабилно ли стои правителството, министър Рашидов? Или ГЕРБ е в изолация, както твърди опозицията и отляво, и отдясно?
Вежди Рашидов: Аз не съм член на ГЕРБ и не съм политик.
Водещ: Но сте член на кабинета Борисов, което е достатъчно.
Вежди Рашидов: Член съм на кабинета и съм в този екип, разбира се. Но като казвам това, не смея да влизам в политически разговор и анализ по-сериозно и избягвам го умишлено. Защото една партия е печеливша, тя си има своите позиции. Да, аз смятам, лично мен ако питате, разбира се, стабилно стои като правителство в това, което прави. Вижте, аз миналия ден писах в едно интервю. Аз се радвам на лентичките на Бойко, защото зад всяка лентичка има нещо, което може с пръст да се покаже. И не случайно казах едно нещо, това хората хубаво да го чуят. Да – радвам се, че Бойко всеки Божи ден показва нещо направено. Да – аз съм казал, ако някой при много пари, добър бюджет, а не орязан бюджет като моя, като каже думата култура в предишните 20 години и ми покаже с пръст един кол или една чаша – видима, аз ще го черпя до края на живота си, каквото каже. Но за нас е, и за мен разбира се, е страшно важно като човек и като гражданин – когато си отивам, искам да покажа три нови музея на българската държава, те не са мои. Но трябва да ги и виждаме. Утре като ми покажат така с пръст, вие трябва да можете да го видите. Да – реформаторско правителство дойде. Аз смятам, че предишното правителство с театрите можеха по-добре да се оправят, тъй като е една материя, която предишният мой колега и приятел по-добре разбираше. Явно, за да няма притеснения, защото в момента, когато правиш такова нещо, шумът е много голям. Хората трудно променят съдбата си. Да, имам вече приключена реформа. И първата реформа на това правителство е моята реформа. Пети месец – преди нямаше публика, а сега няма билети. Ами значи работи. Структурите, ако не работят, аз съм готов за щастието на нашите колеги и артисти, аз съм този министър, който... Ако те не са щастливи, защото реформа се прави те да са добре. За какво я правим? Не да ги убием, а те да са щастливи. Готов съм да върна веднага социализма. По 500 лв. заплата на всички. Себрата, билетите им ще събирам, както е законът. Така че нека хората, ако се чувстват щастливи, да продължим напред. Ако моите колеги и приятели казват да – това не става, аз съм готов на обратния път. Няма проблеми.
Водещ: Добре. Благодаря ви за това интервю, министър Рашидов.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница