Мишел Фуко „Употреба на удоволствията“ Анализ
Изтегляне 19.13 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Свободата според Мишел Фуко
|
Мишел Фуко „Употреба на удоволствията“ Анализ Мирослав Александров, ВО, I курс Употребата на удоволствията и тяхното постоянно задоволяване са право на всеки един човек ,това е част от свободната воля на хората. В модерните времена много често като олицитворение на свободата биват бунтарството ,несдържаността и всякакви подобни прояви на непокорство. Но това ли е свободата наистина? На въпроса дали свободния човек е онзи ,който оставя удоволствията да го контролират, Фуко категорично дава своето несъгласие. Тогава кой е свободния човек? Какво трябва да направи един човек ,за да бъде свободен според теорията на Фуко? Това ясно бива описано в книгата на Фуко „Употреба на удоволствията“ Много често хората биват контролирани от инстинкта ,от първичното ,от желанието да имат нещо ,от желанието да постигнат някакво удоволствие и мисълта, че можем да постигнем всичко това ни кара да се чувстваме свободни. Но прави ли ни това свободни? Прави ли ни липсата на самоконтрол свободни или по-скоро ни прави слаби и неспособни да контролираме самите себе си. Мишел Фуко ни дава една много интересна страна на нещата, която за много от нас може да се стори нелогична(визирам лично себе си) ,но след като прочетох изцяло текста и се замислих в неговите твърдения, които бяха изключително добре аргументирани ,се зачудих дали аз съм свободен човек според неговата теория и не ,не съм изобщо даже. Какво в крайна сметка ни казва Фуко за свободата?-истинската същност на свободата, възгледите за нея ,как да я постигнем ,защо липсата на контрол над удоволствията не е „мъжко“ , как да достигнем до истината и добродетелта и каква е истинската любов за него. Свободата според Мишел Фуко Още в началото става ясно ,че според Фуко свободата не е някаква независимост на свободната воля , не е това да ставаме роби на нашите желания и удоволствия ,а точно обратното, да бъдем сдържани ,умерени ,да контролираме поривите на нашите желания за удоволствие. За да се придържаме към истинската свобода трябва да отстояваме на собствените си желания ,да практикуваме добротата , която се визира именно в тази способност на самоконтрол. И ако успеят повече хора да станат добродетели за самите себе си ще направят и държавата ,в която живеят, добродетелна. За съществуването на една държава не са важни само устройството на държавата, характерът на законите ,държанието на управниците ,но и контрола ,който хората са способни да наложат върху себе си. За да бъде държавата свободна не е важно само целокупното тяло на гражданите да проявяват добродетели ,нужно е хората да проявяват добродетел на индивидуално ниво ,защото целокупната добродетел не е възможна без индивидуална такава. Според Фуко ако се стигне до там ,че трябва да робуваме ,то поне да не робуваме на самите нас ,а да робуваме само на онези ,които имат добродетел и морал: „нека стане роб на онзи , у когото божественото ръководи“.(мисъл на Платон,стр.100).Кои са божествените хора? Именно тези ,които са способни на сдържаност и морал. Тези ,които ни управляват трябва да могат да налагат съвършен авторитет и над себе си. Ако един управляващ се отдаде на емоциите и желанията си ,със силата на своята власт може да остави много негативни последици върху своите подчинени: „Как би могъл да постигнеш покорство над другите ,ако не можеш осигуриш подчинение от страна на собствените си желания“. Един управник трябва да постигне контрол над себе си ,над всички желания ,които биха пречели на неговото управление ,да подсили своя морал ,за да устои на изкушенията ,които идват със силата на властта. Изкушенията ,които идват с голямата власт ,са много и ако един властващ човек няма сила над самия себе си става много уязвим и шансовете да злоупотреби с властта са големи. А когато един управник злоупотребява със силата, която има, той ще навреди на хората , а случи ли се това ,хората ще навредят и на него с вдигане на бунтове и протести. Активната свобода-според Фуко, това „мъжественият характер на умереността“. Всеки един мъж трябва да използва това ,че е създаден да управлява домакинството , да управлява държавата , да използва тези качества на мъж дадени му природа ,за да управлява самия себе си с разум и мъжка сдържаност. Мъжът трябва да владее себе си, да може да заповядва на емоциите си ,да ги потиска и да налага тези мъжки принципи на разум и върху неща ,които са лишени от тях ,да покаже ясно къде се намира в йерархията. Жените също могат да практикуват умереност ,да бъдат добродетели ,но при тях това винаги е обвързано по някакъв начин с мъжествеността. Това ,което им налага умереност на жените е техния статут на зависимост по отношение семейството и съпруга им. Двата основни елемента на добродетелната мъжественост при жените са личната сила и зависимостта спрямо мъжа. Следователно при мъжа умереността и смелостта са пълна и завършена добродетел „на заповядване“; що се отнася до умереността или смелостта на жената, те са добродетели „на подчинение“ Изтегляне 19.13 Kb. Сподели с приятели:
|