Мислителят и Морето



Дата29.10.2018
Размер10.84 Kb.

Мислителят и Морето

Море - огромна, нечовешка длан,

да, толкова голямо си ми нужно,

не ми е нужен цял световен океан,

щом имам теб, във вечер тъжна * ...


Във вечер тъжна, или във зори

- когато ново Слънце ми даряваш -

от твоите води изплувало, гори,

подпалва в миг небесната жарава.



Вълшебен миг! Небе - като палитра,

от всичките бои накуп, във шарка ...

И плувам, нямам нужда от молитва

и икона, сама аз - водна нестинарка!





Ти плувал ли си нявга рано призори,

и срещал ли си Изгрева кат’ празник?

Съприживял веднъж любовните игри

на огън и вода, не си живял напразно!



Мислителят, Роден изваял е приседнал

- за неизкушените и земни, по неволя!

Усамотен, в екстаз водите ти възседнал,

Мислителят е: “тяло, плуващо на воля” ...



Хармонията ни е с обяснение химическо:

водата морска, плазмата човешка, почти ...

едно били? В съзнанието мое еретическо

една симфония от мисли и вълни звучи!


* 6 август 2003


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница