Мистерията на греха



Дата17.10.2017
Размер124.71 Kb.
Слава на Исус Христос! +

МИСТЕРИЯТА НА ГРЕХА”



Бог…

Възможностите пред Бога…

Замислите на Бога за творението…

Подготовката на Бога преди създаването на всяко разумно творение…
Бог Е Любов!” Неговото естество и законът Му са любов. Винаги са били такива и винаги ще бъдат. Всяко изявление на творческата сила е израз на безпределна любов. Върховната власт на Бога включва в себе си пълнотата от благословения за всички сътворени същества.” (Началото на кн.”Патриарси и пророци” от Ел. Вайт)
Библията ни разкрива, че Бог е безкрайно интелигентен, но и безкрайно добър. Бог Е Твореца и Той има прекрасни планове и принципи по които е изградил Универса. Хармонията е Неговия подпис, мира и любовта са Неговият печат. Радост е да се прекланяш на Бога с разбиране и служене. Послушанието на откритата ни Божия воля е свидетелство, че сме съгласни с Него и го оценяме като достоен да бъде наш личен Бог. Любовта е единственият ни мотив за да му се покоряваме.

Ние разбираме, че един толкова голям за нас свят трябва да бъде управляван подходящо. Системата, която Бог използва, за да управлява вселената е системата на светилището. Небесното светилище предшества съществуването на което и да било сътворено същество в Божията вселена. Защо трябва да е било така:



- Първо. Светилището е избраният от Бога метод да обитава. Бог обитава между Своите творения чрез светилището. И то би трябвало да предшества съществуването на което е да било живо същество.

- Второ. Светилището е избраният от Бога метод за справяне с греха. Бог бе приготвен да се справи с греха преди въобще грехът да беше се появил. Библията разкрива, че Исус е Агнецът, който е бил заклан преди създанието на света. Това е съглашение между Исус Христос и Отец. Съществуват два вида съглашения или договори, които се описват в теологията. Първият от тях се нарича равноправен договор. Това е договор или споразумение между двама равни. Две равни страни се събират заедно и се съгласяват. Това се нарича равноправен договор. И така Бог Отец и Бог Син правят такъв равноправен договор, понеже съществуват заедно, вечни са и са равни. След това има друг вид споразумения, които се сключват между по-голям и по-малък. Например между работодател и работник, между по-голям и по-малък. Но Бог Отец и Бог Син сключиха равноправен договор. Когато Бог прави този договор със Своя Син - Исус Христос, Бог Син казва на Бог Отец, че ако някога се появи грях (а Бог знаеше, че ще се появи), Той, Бог Син е съгласен да принесе Себе Си, сега, като Агнец, заклан преди създанието на света. Той казва, че е съгласен да умре за съгрешилите, ако грехът някога се появи. Понеже грехът трябва да се премахне, Той казва: Аз съм съгласен да направя сега тази жертва. Бог Отец е трябвало да премине през "Гетсиманска градина". Когато Исус направил този вечен завет с Отец, Той поставил живота Си на риск. Живот - в смисъл по-голям от това, което можем да си представим. Не някакъв ограничен, смъртен живот. Той е поставил на риск самото Свое съществуване. Когато Исус Христос става Агнецът, заклан преди създанието на света, Той е направил нещо, което ние наричаме "пролептична жертва". "Пролептичен" означава следното. Това е знанието, което някой притежава за бъдещо събитие, до такава степен, че той се държи сега така, като че ли това бъдещо събитие вече се е случило. Пример за това е покупката, която правим чрез кредитна карта или с чек- това е пролептична покупка, защото, когато напишете чека за покупките, притежателя на магазина ви позволява да отнесете покупките у дома си, като се основава на своето знание за някакво бъдещо събитие. И това бъдещо събитие е, че късчето хартия, върху което вие сте поставили подписа си ще се прибави към неговата сметка във вид на пари. Затова, като се основава на своето знание за това бъдещо събитие, той сега се държи така, като че ли то вече се е случило и ви позволява да отнесете покупките у дома си.. На вас ви се позволява да вземете стоката от магазина, все едно, че събитието- вашето плащане, вече се е случило. Пролептичният поглед ни дава знания за някакво бъдещо събитие и това е пълното реабилитиране на Бога, Божията окончателна победа. Този поглед ни дава познания за бъдещо събитие, така че ние можем да се държим сега така, като че ли Бог вече е завършил Своя спасителен план. Така че, когато Исус Христос е обещал да принесе себе си като заклан Агнец това е била една пролептична жертва, защото хиляди и хиляди години щяха да минат преди кръста да дойде. Но когато Той направил този равноправен договор с Отца, тази пролептична жертва позволява на Бога, като се основава на знанието си за някакво бъдещо събитие, наречено кръстът на Исус Христос на Голгота... като се основава на знанието си за това събитие Божеството е способно сега да се държи така, все едно Исус Христос вече е умрял на кръста. Ето това приготвя Бог, за да се справи с греха, ако грехът някога се появи. Не е бил нужен грях, за да съществува светилище. Достатъчно е било да има възможност за неговата поява. Защото ако Бог щеше да създаде същества със способност да избират между правилно и погрешно, добро и зло и не бе предвидил начин за справяне с греха, Той щеше да бъде един безотговорен Бог! Да създаде свободни, разумни същества, които могат да съгрешат, но да няма начин да се справи с греха! Светилището трябваше да предшества греха. Това е причината, поради която Исус можеше да каже, че е Агнецът заклан преди създанието на света. Така че светилището си беше на мястото преди Бог да беше създал каквото и да било нещо. Исус Е описан в Библията, като Агнецът, заклан преди създанието на света. Евреите в старозаветни времена са вземали агнета и са заколвали тези животни. Защо са правили това? Така е повелявал церемониалния закон, даден от Бог на Израилтяните. Проливала се е кръв, гледайки напред в бъдещето, когато е щяла да се пролее кръвта на Христос. Без светилището не бихме разбрали правилно смисъла и логиката, която стои зад заколването на невинни животни. Елена Вайт в кн. “Патриарси и пророци” на стр. 8 пише: “Но Синът, помазаният на Бога, “отпечатък на Неговото същество”, “сияние на Неговата слава”, “държейки всичко чрез Своето могъщо слово”, имаше върховна власт над всички тях. “Славен престол, отначало високопоставен”, бе мястото на светилището Му, “скиптър на правота” бе скиптърът на царството Му (Ер.17:12). “Пред Него са блясък и величие, сила и красота в светилището Му (Пс.96:6).” Като че ли този цитат показва недвусмислено, че светилище е имало и преди появата на греха. След това Бог твореше.

-Трето. Светилището бе Божият избран метод за получаване на поклонение от цялото Си творение. Ето така Бог беше избрал да получава поклонение - чрез светилището, следователно то е създадено преди всичко останало.



Небесната йерархия…
Във Вселената има йерархия. Бог- това Е съвършено единство от три личности, наречени в Писанието Отец, Син и Свети Дух - са създателите и ръководителите на вселената. Те имат принципи, ред и закони, чрез които гарантират щастието на всички сътворени същества. Непосредствено след Бога, са ангелите. Те са Божии вестители по всички кътчета на Вселената. М/у тях също има йерархия- ангели, серафими, херувими. Началника на ангелите се нарича архи ангел- Архангел Михаил, който е Исус Христос. В Божията вселена има и други разумни същества- жителите на не падналите в грях светове и човеците на планетата Земя.
Появата на греха…

В кн. Езекиил 28 глава, стихове от 11 до 15, Библията описва, че първото сътворено същество е Луцифер - "пълен с мъдрост и съвършен по хубост". Луцифер бил най-висшето, най-мощното, най-красивото и най-мъдрото от всички същества, сътворени от Бога. Луцифер бил по-низш единствено от Бога. Езек.28:14 описва Луцифер като херувим, помазан, за да засенява. Какво е херувим? Ангел, от най- висшите в йерархията. Какво означава засеняващ херувим ни помага да разберем отново светилището. То се състои от вътрешен двор, Светая и Светая светих. В Светая светих се намира ковчега на завета. Върху него е разположено умилостивилището. А над умилостивилището са поставени два ангела. Крилата им се допират над умилостивилището, а две от крилата им сочат надолу. Между тези два засеняващи херувими се изявяваше Шехината на Божията слава- блестящото присъствие на Йехова, Бог всемогъщ. Ето за това те се считат за засеняващи херувими. Те не покриват само умилостивилището, но засеняват Божието присъствие. Така че, когато Библията казва засеняващ херувим това особено се свързва с и се отнася за светилището и още по-конкретно за Светая светих и за ковчега. Без светилището не е възможно да се разбере какво е засеняващ херувим. Елена Вайт в кн. “Патриарси и пророци” на стр. 8 пише: “Докато сътворените същества служеха от любов, в Божията вселена съществуваше съвършена хармония. Радост бе за небесните множества да изпълняват намеренията на своя Създател. Удоволствие им правеше да отразяват Неговата слава и да изявяват подобаващата Нему хвала. И докато над всичко бе любовта им към Бога, любовта им един към друг бе несебелюбива и изпълнена с доверие. Никаква нотка на несъгласие не нарушаваше небесната хармония. Но в това щастливо състояние настъпи промяна. Едно от сътворените същества злоупотреби със свободата, която Бог бе дал на своите творения. Грехът се зароди в най- почитаният от Бога след Христос и най- висшия по сила и слава сред обитателите на небето. Той стоеше в присъствието на Великия Творец и непрестанно излъчващата се слава, обкръжаваща Вечния Бог, почиваше върху него.” Затова Луцифер е описан като засеняващ херувим.

Елена Вайт казва, че Луцифер е стоял в самото Божие присъствие. Непрестанните лъчи на славата, която се излъчваше от Всевишния обгръщаше Луцифер. Те осеняваха Луцифер и той напускаше Божието присъствие, обгърнат от светлина, затова той е наречен Луцифер, което на еврейски означава "носител на светлина" или "син на зората". Исус ни предупреждава в Своето слово да внимаваме, защото Луцифер може да дойде при вас като светъл ангел. И причината, поради която и днес може да дойде като светъл ангел е тази, че някога той беше в непосредственото Божие присъствие. Той бе считан за херувим, помазан, за да засенява. Имало е и други засеняващи херувими. Елена Вайт в кн. “Патриарси и пророци” на стр. 8 пише: “Луцифер, “Синът на зората”, бе пръв от осеняващите херувими, свят и неосквернен.” Като, че ли цитатът показва, че е имало и други осеняващи херувими, между които Луцифер е най- голям! Никъде Библията или Духът на пророчеството не ни казват, че непременно Христос е бил вторият засеняващ херувим в светилището. Елена Вайт пише, че е имало и други засеняващи херувими, не само два. А двата, направени от злато в светилището, са символизирали службата на групата на истинските засеняващи херувими в небето. Аз не съм намерил ясно потвърждение на концепцията, че Христос е бил вторият засеняващ херувим и не мога да я защитя; Библията казва, че Сина Е Архангел! Дали това е просто началник на ангелите или Бог в подобие на Ангелско, херувимско тяло не мога да кажа. Но, ако бъда искрен- не мога и с категоричност на този етап от своето просвещение да отхвърля напълно подобно твърдение.

А каква бе задачата на Луцифер? Задачата му просто бе тази. Когато той бе в непосредственото Божие присъствие, Бог му даваше наставления. Луцифер получаваше наставленията от Божията уста, след това напущаше Светая Светих и влизаше в Светая, където бе ангелското множество. След това Луцифер даваше наставленията на цялото ангелско множество. Те не получаваха наставленията си непосредствено от Бога. Получаваха ги от Луцифер, понеже той бе херувимът, помазан, за да засенява. Затова Бог даваше наставленията на него. Той напущаше Божието присъствие и даваше Божиите наставления на ангелското множество. В кн. “Животът на Исус”, стр. 426, главата “Свърши се”, Елена Вайт пише относно задачата на Луцифер, следното : “… и чрез него Бог откриваше намеренията Си на Вселената.”

Небесните ангели бяха свикнали да получават наставленията си от Луцифер. Това беше задачата на Луцифер като помазаният, засеняващ херувим.

А какво е било положението на Исус Христос- Архангел Михаил. Във кн. “Великата борба”, гл.”Произходът на злото”, на стр. 305, четем: “И все пак, Божият Син бе всепризнатият Суверен на небето, едно с Отца по сила, власт и авторитет. Христос вземаше участие във всички съвещания с Отца, докато Луцифер не бе тъй дълбоко посветен в Божествените намерения”. Цитатът недвусмислено казва, че ангелите са признавали Исус за равен на Бога, Исус повече от Луцифер, тъй както Творецът е по- голям от творението. И Луцифер дълго време е признавал превъзходството на Михаил като Бог.

Но, това първенство на Христос се превърнало в проблем за ума на Луцифер. Никога не смятайте, че този проблем е по Божия вина. Спомнете си какво се казва в посланието на Яков 1:13-16 ст. Бог никого не изкушава. Когато сте изкушавани, никога не казвайте, че сте изкушавани от Бога.

В кн. "Патриарси и пророци" и в др. книги четем, че Луцифер започнал да завижда. Това е наречено "тайната на беззаконието". Как и от къде е дошла тази завист, това пожелание и ревност? Той станал горд и самохвален. Той пожелал поклонението, което принадлежи единствено на Твореца. Той единствен от сътворените е бил най- близо до знанието, че Михаил е Божият Син - Създателят, защото единствен той е влизал изсред огнените камъни, най- дълбоко в Божието присъствие. Когато е бил сътворен първото лице, което ще да е видял е било лицето на Михаил, на Исус Христос. Но е избрал да се усъмни. Не случайно Сатана каза на Исус в пустинята - Ако си Божий Син. Целенасочено той започнал да сее съмнение и да подкопава Божия план и Неговото управление. Бог знаел това. В.Б., стр.204, има интересен цитат: “Сам Бог бе установил небесния ред; отклонявайки се от него, Луцифер щеше да унижи своя Творец и ДА СИ ПРЕДИЗВИКА СМЪРТТА”.

Един ден Бог Отец свикал цялата вселена. Той свикал цялото ангелско множество и там пред цялата вселена Бог представил Своя Син - Исус Христос, архангел Михаил като такъв, Който съществува вечно и е едно с Него, с Твореца. Той бе Божият Син, но се изявяваше като архангел. Той можеше да бъде като ангел в небето по същия начин, по който можеше да бъде като човек на земята. Той се отказа от Своята божественост, съблече от Себе си всичко свързано с Божеството и се появи като човек. По същия начин ангелите вярваха, че Той е Творецът Бог, па макар и във вид на архангел. Но ето, че сатанинската софистика породи възможност за съмнение. Лично Бог Отец потвърди и разкри с още по- голяма сила истината за Сина- защо Той е Бог, а в същото време е и като архангел! Съмнението посято от сатана предизвика това разкриване, в противен случай нямаше да има нужда Бог да представя пред тях този познат факт. В определен момент от времето Отец препотвърди пред всички, че архангел Михаил е вечен както Него. Отец е дал необорими доказателства относно божествеността на Сина. Умовете на ангелите сякаш още по- ясно от преди схванали истината за Михаил. Четем в П.Пр., стр. 10 - “Ангелите с радост признаха върховенството на Христос и покланяйки му се, изразиха своята любов и обожание. Луцифер се поклони заедно с тях…Неизразима любов развълнува съществото му, душата му се изпълни с любов към Отца и Сина и стана съзвучна с безгрешните поклонници. Но гордостта от собствената му слава го облада. Желанието му за върховенство се възвърна и той пак се поддаде на завистта към Христос”.

След това Бог Отец повикал Луцифер отпред и му казал: Сега, след като знаеш, че Михаил е част от Божеството и е вечен заедно с Мен, Аз ти давам възможност да се отречеш от убежденията си и да признаеш пред цялото това ангелско множество, че всичко, което си направил е било съвсем съзнателно изопачаване на истината и фактите. Не се обременявай с тежестта да носиш в себе си вината и угризенията на съвестта от съзнателния си бунт. Разкрий на ангелите, разкажи им, че си го направил нарочно и се успокой, не се самоизмъчвай. Бог се обърнал и към ангелите приели мисленето на Луцифер и ги призовал да се върнат, и да заемат местата си, и работата си в небесната йерархия. Тогава Луцифер погледнал назад и видял повече от една трета от ангелското множество. В действителност той бил отклонил почти половината от тях. Те симпатизирали на Луцифер. Всички ангели освен една трета взели решение да следват Исус. Но тази една трета, която останала все още гледали към Луцифер и пожелали да останат верни на него. Когато той се обърнал и видял всички тези свои последователи, той просто не могъл да им разкаже за желанието си да премахне Бога, за да се кланят на него. Как да им се разкрие, та нали ще падне в очите им, ще изгуби симпатиите им! В П.Пр., стр. 10 - “Почти стигна до решение да се върне, но гордостта му попречи. Твърде голяма жертва бе за един, така високо почитан, да признае, че е сгрешил, че собствените му въображения са били фалшиви…”.

Гордостта се надигнала, себелюбието му възпряло искреността и не пожелал се отрече от убежденията си, но отправил дръзко предизвикателство в лицето на Бога. Точно в този момент, когато Луцифер предизвикал Бога, той станал сатана. Той станал грях и тъмнина, излязъл от присъствието на Светият Дух, излязъл от промисъла за Божието творение и е трябвало да изчезне, да умре. Какво става, когато ходите в тъмна стая и изведнъж включите осветлението? Какво става с тъмнината? Тя веднага изчезва. Тя се заличава без усилия, просто изчезва.

Когато Луцифер станал грях, когато предизвикал Бога, той станал сатана, станал тъмнина и там в непосредственото Божие присъствие, пред Бог, Който е светлина, той е щял просто да изчезне. Той е щял веднага да изчезне, щял е да се самозаличи. Не че Бог е щял да го унищожи, но както тъмнината в присъствието на светлината изчезва, така и Луцифер е щял да изчезне, поради собствения си избор.



Но единствената причина, поради която Луцифер не изчезнал, съгрешилите ангели, а по- късно и съгрешилите хора е така наречената "пролептична жертва". Преди сътворението на което и да било живо същество, Бог вече беше установил Своята система на управление, наречена службата в светилището. И чрез това светилище Бог имаше възможност да се справи с греха, ако той някога се появи. Исус бе Агнецът, заклан преди създанието на света. Единствената причина поради, която Сатана не изчезнал е че Исус застанал между него и Бога и защитил Луцифер. Исус и тази пролептична благодат, която бе дадена тогава, все едно, че Той вече е умрял на кръста, избавила Сатана от унищожение. Защото ако Бог беше позволил Луцифер да бъде унищожен, ако Бог не бе подготвен, когато получи предизвикателството, Луцифер просто щеше да изчезне. Ако Исус не бе застанал пред него като щит, той щеше да бъде унищожен. И вие знаете какво щеше да се случи с всички останали ангели. Ако те бяха видели унищожението на Луцифер, те щяха да стоят и да треперят. Луцифер бе прав - щяха да си помислят. Ако ние не служим на Бог, Той ще ни убие. Бог е тиранин. Ние сме роби.

И тук се налага изводът: Всеки човек трябва да разбира защо живее и как живее. Със свободният си избор, с наглед крехката си сила на волята, разумната личност може да избере за себе си да анулира връзката си с Бога, замисъла на Бога за себе си и да се самоизвади от живота, т.е. да се самоунищожи, а и да се посвети на унищожението и на други. От друга страна, този който живее трябва да разбира, ясно да осъзнава защо избира да живее, т.е. какви са плановете и очакванията на Бога за него и мисията му в рамките на Творението и Вселената. Би било велика самоизмама да се живее без да се осмисли целта на живота ни. Непослушанието много често всъщност се дължи на неразбиране, затова Бог Е, Който изпитва вътрешности и сърца, и дълго търпи.

Бог не желае никой да живее със страх или да Му се покланя от страх, а да го разбира и оценя разумно, аргументирано, от сърце и съвсем съзнателно, доброволно и щастливо да участва в живота на Вселената, което е отдаване на служба. Божият характер, Божият план и принципи на управление на Вселената, трябва да бъдат кристално ясни на всички Негови последователи. Страхува се този, който не познава достатъчно Бога и не разбира и не оценя Неговият план за живота- принципът на любовта. Елена Вайт в кн. “Патриарси и пророци” на стр. 8 пише: “Тъй като законът на любовта е основа на Божието управление, щастието на всички разумни същества зависи от съвършеното им съобразяване с неговите велики принципи на правда. Бог очаква от всички Свои създания служба от любов- служба, подбудена от оценяването на Неговият характер. Той не се радва на едно принудено послушание; на всички дава свобода на волята, за да Му служат доброволно.”

Затова Бог подари временно “допълнителен” живот на Луцифер. Ако Той бе позволил Луцифер да изчезне, всички останали щяха да служат на Бога от страх. Ето затова грехът бе допуснат. С други думи Бог трябваше да позволи на греха да се развие, защото за ангелското множество грехът бе нещо ново. Никой не разбираше греха. Луцифер просто бе обвинил Бога, че е тиранин, просто Един, Който издава заповеди.








Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница