Миторитуалният произход на една легенда за свети наум охридски д-р Тодор Моллов

Според нас, този епизод от фолклорното житие на св. Наум Охридски е следствие от осъзнаването на връзката между светеца и неговия патрон прор. Наум (1 дек.), което е позволило прехвърлянето на митопоетични представи от култа към предшестващия го св.ап. Андрей Първозвани (30 ноем.). И ако осъзнаването на тази връзка е фиксирано още в края на IХ и началото на Х в. чрез единствената сигурно идентифицирана Наумова творба „Канон на св. апостол Андрей Първозвани” (може да се предположи, че чрез прославата на „първозвания” Наум е направил опит за специфично „самоописание”), то още по-ясна е тя на фолклорно равнище, където и двамата се свързват с култа към мечката.

Тъкмо във фолклорните легенди някога Св. Андрей победил мечката, после я впрегнал в рало и изорал земята (или я възседнал), с което се обяснява и народното название на неговия празник – Мечкинден ¹.

В българската митопоетична традиция мотивът за оран с вол и мечка присъства в редица етиологични легенди за Първото време (в тях, както и в „Повест за кръстното дърво” от поп Иеремия Български, тогава Орач е сам Господ), чиято архетипна семантика отвежда към календарен момент на преход от стара към нова година, белязан от позицията на съзвездието Орион (Орач, Рало/Ралица) като календарен „наместник” на съзвездието Голяма Мечка (Кола, Кола с впрегнати вол и мечка). Ако отчетем народната вяра, според която Власите „вървят преди Орачите”, то става ясно, че стожерното положение на Орача с Ралото на нощния небосвод към Х-ХI в. ще е след деня на Архангел Михаил (8 ноем.), когато те ще поемат щафетата от Плеядите и в крайна сметка – от Голямата Мечка с Полярната звезда. Тъкмо тези съображения позволяват да идентифицираме Андреевден като отправна точка на една от старобългарските календарни подсистеми в рамките на основния слънчево-лунен календар.

В потвърждение на този си извод ще посочим някои от по-важните свидетелства на народната вяра – св. Андрей забранил на Слънцето да се жени; на Андреевден Слънцето „спира” и се завърта към лято, а денят започва да наедрява колкото (просено/житно) зрънце, откъдето и народната етимология на името; повсеместно се вари зърнена храна, която на много места се хвърля нагоре през комина „за Мечката” (т.е. по вертикалата към „наместника” на съзвездието Голяма Мечка), а в някои райони домакините приготвят специален обреден хляб (с квас); св. Андрей е покровител на разбушувалата се вод-на (морска) стихия, откъдето и вярата, че е „баща на св. Никола”. Някои песни също свързват името на Андрей с митопоетичните идеи за „началното време” – Андрей е баща на измолено от Бога чудно дете в мотива „Аврамова жертва”; Бог спасява Андрей гемиджия от талазите на морето; в суха гора (планина) Андрей иска да обезглави своя кон, за да пие кръвта му вместо вода, но е изпратен в кръчма на проход, където с измама е опиянен и обезглавен (а после е съживен/възкресен).

Миторитуалната значимост на Андреевден като една от точките на преход от стара към нова година личи особено ясно от старобългарския превод на Книга на Енох (края на Х в.), където преводачът компилатор е вместил откъс с данни за неизвестен на първообраза слънчев календар, чийто първи месец според нашата реконструкция започва на 30 ноември (Андреевден) ². По всяка вероятност, в процеса на унаследяване и християнизиране на езическите култови средища, активни на 30 ноември, те са били преименувани на името на св. Андрей, както това е станало при избора на патрон за църквата, издигната край високия 12 м каменен стълп „Мамилташ” („Момин камък”) в Троицкия боаз край Шумен.