Митът за херкулес – III част коланът на хиполита



Дата09.01.2018
Размер303.5 Kb.
#42147
МИТЪТ ЗА ХЕРКУЛЕС – III ЧАСТ

КОЛАНЪТ НА ХИПОЛИТА (ДЕВЕТИ ПОДВИГ)

Деветият подвиг на Херакъл бил походът му до страната на амазонките, за да добие колана на царица Хиполита. Този колан бил подарен на Хиполита от бога на войната Арес и тя го носела като символ на властта си над всички амазонки. Евристеевата дъщеря Адмета, жрица на богиня Хера, искала непременно да има този колан. За да изпълни желанието й, Евристей изпратил за колана Херакъл. Като събрал неголям отряд герои, великият Зевсов син тръгнал на далечен път само с един кораб. Макар че Херакловият отряд не бил голям, в него. имало много прославени герои, между които и големият герой на Атика Тезей.

Дълъг път предстоял на героите. Те трябвало да стигнат до най-отдалечените брегове на Евксинския Понт, тъй като там се намирала страната на амазонките със столица Темискира. По пътя Херакъл се отбил със спътниците си на остров Парос, където управлявали синовете на Минос. На тоя остров Миносовите синове убили двама от спътниците на Херакъл. Разгневен от това, Херакъл веднага започнал война със синовете на Минос. Много жители на Парос избил той, а други, като ги натикал в крепостта, държал ги в обсада дотогава, докато обсадените изпратили пратеници при Херакъл и го помолили да вземе двама от тях вместо убитите спътници. Тогава Херакъл вдигнал обсадата и в замяна на убитите взел Миносовите внуци Алкей и Стенел.

От Парос Херакъл отишъл в Мизия при цар Лик, който го посрещнал извънредно гостоприемно. Неочаквано Лик бил нападнат от царя на бебриците. Херакъл с отряда си победил царя на бебриците и разрушил столицата му, а цялата им земя предал на Лик. В чест на Херакъл цар Лик нарекъл тази страна Хераклея. След този подвиг Херакъл продължил пътя си и най-сетне стигнал до града на амазонките Темискира.

Славата за подвизите на Зевсовия син отдавна вече се била донесла до страната на амазонките. Затова, когато Херакловият кораб пуснал котва при Темискира, амазонките заедно с царицата си излезли да посрещнат героя. Те с възхищение гледали великия Зевсов син, който изпъквал сред своите спътници герои като безсмъртен бог. Царица Хиполита попитала великия герой Херакъл:

— Славни сине Зевсов, кажи ми какво те доведе в нашия град! Мир ли ни носиш, или война? А Херакъл отговорил на царицата:

— Царице, не по своя воля съм дошъл аз тук с войска, след като съм изминал дълъг път по бурното море; изпрати ме владетелят на Микена, Евристей. Неговата дъщеря Адмета иска да има твоя колан, подарен от бог Арес. Евристей ми възложи да придобия твоя колан.

Хиполита не била в състояние да откаже каквото и да било на Херакъл. Тя била вече готова да му даде доброволно колана, но великата Хера, желаейки да погуби омразния й Херакъл, се преобразила на амазонка, смесила се с множеството и започнала да убеждава жените воини да нападнат войската на Херакъл.

— Херакъл не казва истината — заявила Хера на амазонките, — той е дошъл при вас с коварни намерения: героят иска да отвлече вашата царица Хиполита и да я заведе като робиня в дома си.

Амазонките повярвали на Хера. Те грабнали оръжието и нападнали войската на Херакъл. Начело на войската на амазонките се носела бързата като вятър Аела. Първа тя като буен вихър нападнала Херакъл. Големият герой отбил напора й и я принудил да отстъпи. Аела мислела, че ще се спаси от героя с бързо бягство. Но колкото и да бързала, не могла да се отърве — Херакъл я настигнал и я повалил с блестящия си меч. Паднала в битката и Протоя. Седмина герои измежду Херакловите спътници сразила тя със собствените си ръце, но не могла да избегна стрелите на великия Зевсов син. След това нападнали Херакъл седем амазонки наведнъж; те били придружителки на самата Артемида: никой не можел да се сравнява с тях в изкуството да си служи с копие. Като се прикрили с щитовете, те хвърлили своите копия по Херакъл, но копията този път минали покрай него. Героят ги повалил всичките със своя боздуган; една след друга те се строполявали на земята, като изпускали бляскавото си оръжие. А амазонката Меланипа, която предвождала войската в боя, Херакъл взел в плен и заедно с нея пленил Антиопа. Страшните жени воини били победени, войската им се разбягала, много от тях загинали от ръката на преследващите ги герои. Амазонките сключили мир с Херакъл. Хиполита откупила свободата на мощната Меланипа, като дала своя колан, а Антиопа била отведена от героите. Херакъл я дал като награда на Тезей за голямата му храброст. Така Херакъл се сдобил с колана на Хиполита.



ХЕРАКЪЛ СПАСЯВА ХЕЗИОНА, ДЪЩЕРЯ НА ЛАОМЕДОНТ

На връщане от страната на амазонките за Тиринт Херакъл пристигнал с натоварените на кораби свои войски в Троя. Като героите пуснали котва до брега, недалеч от Троя, пред очите им се открила тъжна картина. Те видели, че на една скала до самия морски бряг била прикована хубавата дъщеря на троянския цар Лаомедонт, Хезиона. Тя била обречена подобно на Андромеда да бъде разкъсана от едно чудовище, което излизало от морето. Това чудовище било изпратено от Посейдон, който искал да накаже Лаомедонт, задето отказал да плати на него и на Аполон възнаграждението за построяване стените на Троя. Гордият цар, на когото двамата богове трябвало да служат по заповед на Зевс, заплашвал дори, че ще им отреже ушите; ако продължават да искат да им се плати. Тогава. разгневеният Аполон изпратил във всички владения на Лаомедонт ужасен мор, а Посейдон — чудовището, което опустошавало околността на Троя, без да щади когото и да било. Лаомедонт можел да спаси страната си от ужасното бедствие само като пожертвува живота на дъщеря си. Той трябвало против волята си да прикове към скалата до морето дъщеря си Хезиона.

Виждайки злощастната девойка, Херакъл сам предложил да отърве Хезиона и като награда за спасяването й поискал от Лаомедонт конете, които гръмовержецът Зевс бил дал на троянския цар, за да го обезщети за сина му Ганимед. Ганимед някога бил отвлечен от орела на Зевс и отнесен на Олимп. Лаомедонт се съгласил с искането на Херакъл. Големият герой заповядал на троянците да издигнат край морския бряг насип и се скрил зад него. Едва Херакъл се бил спотаил зад насипа, и от морето изплувало чудовището; като раззинало грамадната си уста, то се хвърлило върху Хезиона. Херакъл излязъл иззад насипа, нахвърлил се със силен вик върху чудовището и забил дълбоко в гърдите му своя двуостър меч. Херакъл спасил Хезиона.

Ала когато Зевсовият син поискал от Лаомедонт обещаната награда, на царя досвидяло да се раздели с чудните коне, той не ги дал на Херакъл и дори го изгонил от Троя, като го заплашвал. Херакъл напуснал владенията на Лаомедонт, като затаил дълбоко в сърцето си своя гняв. В момента той не можел да си отмъсти на измамника цар, тъй като войската му била извънредно малобройна и героят не можел да се надява, че скоро ще завладее непристъпната Троя. А да остане дълго време край Троя великият Зевсов син не можел — той трябвало да бърза да занесе в Микена Хиполитиния колан.



КРАВИТЕ НА ГЕРИОН (ДЕСЕТИ ПОДВИГ)

Наскоро след завръщането си от похода до страната на амазонките Херакъл се отправил за нов подвиг. Евристей му дал поръчение да докара в Микена кравите на великана Герион, син на Хризаор и на океанидата Калироя. Дълъг бил пътят до Герион. Херакъл трябвало да достигне най-западната част на земята — онези места, където при залез слиза от небето лъчезарният бог на слънцето Хелиос.

Много трябвало да странства Херакъл, докато стигне до бреговете на беловласия Океан. В размисъл седнал героят на брега край вечно шумящите води на Океана. Как може да се добере до остров Еритея, където пасял стадата си Герион? Вече се свечерявало. Ето задала се и колесницата на Хелиос, която се спускала към водите на Океана. Ярките лъчи на Хелиос заслепили Херакъл и го облял непоносим, палещ зной. Херакъл скочил разгневен и грабнал страшния си лък, но светлият Хелиос не му се разсърдил; той приветливо се усмихнал на героя, харесало му необикновеното мъжество на великия Зевсов син. Хелиос сам предложил на Херакъл да премине до Еритея със златната ладия, с която богът на слънцето с конете и колесницата си всяка вечер преплавал от западния до източния край на земята — до своя златен дворец. Зарадваният герой смело скочил в златната ладия и бързо стигнал до бреговете на Еритея.

Едва стъпил той на острова, и страшното двуглаво куче Орт го подушило и с лай се хвърлило върху героя. С един удар на тежкия си боздуган Херакъл го убил. Но не само Орт пазел Герионовите стада. Херакъл трябвало да се бие и с пастира на Герион, великана Евритион. Бързо се справил с великана синът на Зевс и подкарал Герионовите крави към морския бряг, където го чакала златната ладия на Хелиос. Герион чул мученето на кравите си и тръгнал към стадото. Като видял, че кучето му Орт и великанът Евритион са убити, той хукнал подир крадеца на стадото и го настигнал на морския бряг. Герион бил чудовищен великан: той имал три тела, три глави, шест ръце и шест крака. С три щита се прикривал той във време на бой, три грамадни копия хвърлял изведнъж по противника. Ей с такъв великан трябвало да се сражава Херакъл; но великата и войнствена Атина Палада му помогнала. Щом Херакъл видял великана, веднага запратил по него една от своите смъртоносни стрели. Стрелата се забила в окото на една от Герионовите глави. След първата стрела полетяла втора, подир нея — трета. Страшно замахнал Херакъл със своя всесъкрушаваш, боздуган; като с мълния повалил с него Герион и великанът с трите тела рухнал мъртъв на земята. Херакъл прекарал със златната ладия на Хелиос Герионовите крави от Еритея през бурния Океан и върнал ладията на Хелиос. Половината подвиг бил свършен.

Много работа му предстояла още. Трябвало добитъкът да се закара в Микена. Херакъл прекарал кравите през цяла Испания, през Пиренейските планини, през Галия и Алпите и през Италия. В Южна Италия, недалеч от град Региум, една от кравите се отлъчила от стадото и през протока преплавала до Сицилия. Там я видял цар Ерикс, Посейдонов син, и я прибрал в своето стадо. Херакъл дълго търсил кравата. Най-после помолил бог Хефест да пази стадото, а самият той преминал по море до Сицилия и там намерил в стадото на цар Ерикс кравата си. Царят не пожелал да я върне на Херакъл; като се надявал на силата си, той извикал Херакъл на двубой. Кравата трябвало да послужи като награда за победителя. Не бил по силите на Ерикс противник като Херакъл. Зевсовият син стиснал царя в мощните си прегръдки и го удушил. Херакъл се върнал с кравата при стадото си и го подкарал по-нататък. На бреговете на Йонийско море богиня Хера направила цялото стадо да пощръклее. Пощръклелите крави се разбягали на всички страни. С големи мъки Херакъл едва успял да събере по-голямата част от кравите чак в Тракия и ги закарал най-после на Евристей в Микена. А Евристей ги принесъл в жертва на великата богиня Хера.

ЦЕРБЕР (ЕДИНАДЕСЕТИ ПОДВИГ)

Току-що се бил завърнал Херакъл в Тиринт и Евристей пак го изпратил на подвиг. Това бил вече единадесетият подвиг, който трябвало да извърши служещият при Евристей Херакъл. През време на този подвиг Херакъл трябвало да превъзмогне невероятно големи трудности. Той трябвало да слезе в мрачното, пълно с ужаси, подземно царство на Хадес и да доведе на Евристей пазача на подземното царство — ужасното адско куче Цербер: Цербер имал три глави, на врата му се виели змии, опашката му завършвала с драконова глава с голяма уста. Херакъл отишъл в Лакония и през тъмната пропаст край Тенар се спуснал в мрака на подземното царство. До самата врата на Хадесовото царство Херакъл видял зарасналите към скалата герои Тезей и Пейритой — царя на Тесалия. Те били наказани от боговете така, задето искали да отвлекат Хадесовата жена Персефона. Тезей се помолил на Херакъл:

— О, велики сине Зевсов, освободи ме! Ти виждаш мъките ми! Единствен ти си в състояние да ме избавиш от тях!

Херакъл подал ръка на Тезей и го освободил. Ала когато поискал да освободи и Пейритой, земята потреперила и Херакъл разбрал, че боговете не желаят той да бъде освободен. Херакъл се подчинил на волята на боговете и отминал по-нататък в мрака на вечната нощ. Той бил въведен в подземното царство от пратеника на боговете Хермес, водача на душите на умрелите, а спътничка на великия герой била самата Атина Палада, любимата Зевсова дъщеря. Когато Херакъл влязъл в Хадесовото царство, сенките на умрелите в ужас се разлетели на всички страни. Само сянката на героя Мелеагър не избягала, като видяла Херакъл. Тя се обърнала към великия Зевсов син с молба:

— О, велики Херакле, в името на нашето приятелство те моля за едно: смили се над осиротялата моя сестра, прекрасната Деянира! След моята смърт тя остана беззащитна! Вземи я за жена, велики герою! Бъди й закрилник!

Херакъл обещал да изпълни молбата на приятеля си и отминал по-нататък подир Хермес. Срещу Херакъл се надигнала сянката на ужасната горгона Медуза, тя страшно протегнала медните си ръце и размахала златни криле, на главата й замърдали змии. Безстрашният герой хванал меча си, но Хермес го възпрял с думите:

— Остави меча, Херакле! Та това е само безплътна сянка. Тя не те застрашава с гибел!

Много ужаси видял по пътя си Херакъл; накрая той се изправил пред трона на Хадес.

— О, властителю на душите на умрелите, велики Хадесе, не ми се сърди за молбата, ти, всесилни! Нали знаеш, че не по своя воля съм дошъл в твоето царство и не по своя воля се обръщам с молба към тебе. Позволи ми, владетелю Хадесе, да отведа в Микена твоето триглаво куче Цербер. Евристей, на когото служа по повелята на светлите богове олимпийци, ми заповяда да направя това.

Хадес отговорил на героя:

— Аз ще изпълня, сине Зевсов, твоята молба, но ще трябва без оръжие да укротиш Цербер. Ако го укротиш, позволявам ти да го отведеш при Евристей.

Дълго търсил Херакъл Цербер из подземното царство. Най-сетне го намерил при бреговете на Ахерон. Херакъл обхванал с ръцете си, яки като стомана, врата на Цербер. Страшно завило Хадесовото куче: воят му изпълнил цялото подземно царство. Цербер правел усилия да се изтръгне от мощните ръце на Херакъл, но те само още по-здраво се впивали във врата му. Цербер увил опашката си около краката на героя, драконовата глава впила зъбите си в тялото му, но всичко било напразно. Мощният Херакъл все по-силно и по-силно стискал врата му. Най-после полуудушеното куче на Хадес паднало в краката на героя. Херакъл го укротил и го повел от царството на мрака за Микена. Цербер се изплашил от дневната светлина; цял го избила студена пот; отровна пяна капела от трите му големи уста по земята; навсякъде, където паднела макар и една капчица пяна, пониквали отровни треви.

Херакъл довел Цербер до стените на Микена. Страхливият Евристей изпаднал в ужас дори само като зърнал страшното куче. Едва ли не на колене той молил Херакъл да отведе Цербер обратно в царството на Хадес. Херакъл изпълнил молбата му и върнал на Хадес страшния му пазач Цербер.

ЗЛАТНИТЕ ЯБЪЛКИ НА ХЕСПЕРИДИТЕ (ДВАНАДЕСЕТИ ПОДВИГ)

Най-трудният подвиг на Херакъл, докато служел при Евристей, бил последният му, дванадесетият подвиг. Херакъл трябвало да отиде при великия титан Атлас, който държи на плещите се небесния свод, и да донесе от неговите овощни градини, надзиравани от Атласовите дъщери, Хесперидите, трите златни ябълки. Тези ябълки растели на златното дърво, което богинята на земята Гея изкарала от недрата си като подарък на великата Хера в деня на сватбата й със Зевс. За да извърши този подвиг, Херакъл трябвало преди всичко да научи пътя към градините на Хесперидите, пазени от дракон, който никога не заспивал.

Никой не знаел пътя към градините на Хесперидите и Атлас. Дълго бродил Херакъл из Азия и Европа, на бреговете на Еридан с почит посрещнали великия Зевсов син прекрасни нимфи и му дали съвет как да узнае пътя за градините на Хесперидите. Херакъл трябвало да нападне ненадейно морския старец прорицател Нерей, когато той излезе на брега на морската бездна, и да научи от него пътя за Хесперидите; освен Нерей никой друг не знаел този път. Херакъл дълго търсил Нерей. Най-после успял да го намери на брега на морето. Херакъл нападнал морския бог. Борбата с него била мъчна. За да се освободи от железните прегръдки на Херакъл, Нерей вземал най-различни образи, но героят все пак не го изпущал. Най-сетне той вързал изморения Нерей и морският бог трябвало да открие на Херакъл тайната за пътя към градините на Хесперидите, ако иска да получи свободата си. След като узнал тази тайна, Зевсовият син пуснал морския старец и тръгнал на далечен път.

Много опасности трябвало да срещне по пътя си Херакъл, докато стигне до края на земята, където се намирал великият титан Атлас. В почуда героят гледал могъщия титан, който държал на широките си плещи целия небесен свод.

— О, велики титане Атлас! — обърнал се към него Херакъл. — Аз съм Зевсовият син Херакъл. Изпрати ме при тебе Евристей, царят на богатата със злато Микена. Евристей ми заповяда да взема от тебе трите златни ябълки от златното дърво в градините на Хеоперидите.

— Ще ти дам трите ябълки, сине Зевсов — отвърнал Атлас. — А ти, докато отида за ябълките, трябва да застанеш на моето място и да подържиш на плещите си небесния свод.

Херакъл се съгласил. Застанал на мястото на Атлас. Невероятна тежест се стоварила върху плещите на Зевсовия син. Той напрегнал всичките си сили и удържал небесния свод. Страшно притискала тежестта мощните плещи на Херакъл. Той се превил под тежестта на небето, мускулите му се издули като планини; от напрежението пот покрила цялото му тяло, но неговите свръхчовешки сили и помощта на богиня Атина му дали възможност да крепи небесния свод, докато се върне Атлас с трите златни ябълки. Като се върнал, Атлас казал на героя:

— Ето ти трите ябълки, Херакле; ако искаш, аз сам ще ги занеса в Микена, а ти подръж до завръщането ми небесния свод; после аз пак ще застана на мястото си.

Херакъл разбрал, че Атлас хитрува; той разбрал, че титанът иска съвсем да се освободи от тежкия си труд, и срещу хитростта употребил хитрост.

— Добре, Атласе, съгласен съм! — отговорил Херакъл. — Позволи ми само преди това да си направя възглавница; ще я сложа на плещите си, за да не ги притиска тъй ужасно небесният свод.

Атлас застанал пак на мястото-си и поел на плещите си тежестта на небето. А Херакъл прибрал лъка си и стрелника със стрелите, взел боздугана си и златните ябълки и рекъл:

— Прощавай, Атласе! Аз крепих небесния свод, докато ти ходи за ябълките на Хесперидите, но не искам да нося вечно на плещите си цялата тежест на небето.

При тези думи Херакъл оставил титана и Атлас отново трябвало да поддържа, както и по-рано, на мощните си плещи небесния свод. Херакъл пък се върнал при Евристей и му предал златните ябълки. Евристей подарил ябълките на Херакъл, а той ги подарил на своята покровителка Атина Палада, великата Зевсова дъщеря. Атина върнала ябълките на Хесперидите, за да останат те вечно в техните градини.

След дванадесетия си подвиг Херакъл се освободил от служене у Евристей. Сега той можел да се върне в седмовратата Тива. Но Зевсовият син не останал там задълго. Очаквали го нови подвизи. Той отстъпил жена си Мегара за съпруга на приятеля си Йолай, а самият той пак отишъл в Тиринт.

Но не само победи очаквали Херакъл. Чакали го и тежки нещастия, тъй като великата богиня Хера го преследвала, както и по-рано.

ХЕРАКЪЛ И ЕВРИТ


На остров Евбея, в град Ойхалия, управлявал цар Еврит. Надалеч се разнасяла по цяла Гърция славата на Еврит като най-изкусен стрелец с лък. Самият стрелометец Аполон бил негов учител, даже му подарил лък и стрели. Някога, на младини, и Херакъл се учил от Еврит да стреля с лък. Този именно цар разгласил по цяла Гърция, че ще даде хубавата си дъщеря Йола за жена на оня герой, който го победи на състезание в стреляне с лък. Херакъл, който току-що бил завършил службата си при Евристей, заминал за Ойхалия, където се били стекли мнозина герои от Гърция, и взел участие в състезанието. Херакъл лесно победил цар Еврит и поискал от него да му даде за жена дъщеря си Йола. Но Еврит не изпълнил обещанието си. Забравил светия обичай на гостоприемството, той се подиграл с великия герой. Казал, че няма да даде дъщеря си на оня, който е бил роб на Евристей. В края на краищата Еврит и високомерните му синове изгонили пийналия през време на пиршеството Херакъл от двореца и дори от Ойхалия. Херакъл си заминал от Ойхалия. Великият герой, напуснал Евбея, изпълнен с дълбока печал, тъй като бил обикнал прекрасната Йола. Спотаил в сърцето си своето озлобление срещу оскърбителя си Еврит, той се върнал в Тиринт.

След известно време най-хитрият от гърците, Автолик, син на Хермес, отвлякъл стадото на Еврит, а Еврит обвинил за тази кражба Херакъл. Царят на Ойхалия помислил, че героят е отвлякъл стадото му, желаейки да си отмъсти за нанесената му обида. Само Ифит, по-големият син на Еврит, не искал да повярва, че великият Херакъл е могъл да открадне стадото на баща му. Ифит дори изказал готовност да издири стадото, за да докаже невинността на Херакъл, с когото го свързвало най-близко приятелство. През време на търсенията си Ифит дошъл в Тиринт. Херакъл приел радушно своя приятел. Веднъж, когато те двамата били застанали върху високите стени на Тиринтската крепост, построена на една висока скала, неочаквано Херакъл бил овладян от бесен гняв, който му бил изпратен от великата богиня Хера. Херакъл си спомнил в гнева си оскърблението, което му нанесли Еврит и неговите синове; като не можел повече да се владее, той сграбчил Ифит и го хвърлил от стената на крепостта. Нещастният Ифит се утрепал. С това убийство, извършено неволно, Херакъл разгневил Зевс, тъй като нарушил светия обичай на гостоприемството и светостта на приятелските връзки. За наказание великият гръмовержец изпратил на сина си тежка болест.

Дълго страдал Херакъл; най-сетне, изтощен от болестта, заминал за Делфи, за да се допита до Аполон как да, се избави от това наказание на боговете. Но пророчицата Пития не му дала отговор. Тя дори изгонила Херакъл от храма като човек, който се е замърсил с убийство. Разгневен от това, Херакъл откраднал от храма триножника, от който Пития правела предсказанията си. С тая си постъпка той разгневил Аполон. Златокъдрият бог се явил при Херакъл и поискал от него да върне триножника, но Херакъл му отказал. Между синовете на Зевс — безсмъртния бог Аполон и смъртния, най-великия от героите Херакъл, пламнала жестока борба. Зевс не искал да загине Херакъл. Той хвърлил от Олимп една блестяща светкавица между своите синове и като ги разделил, турил край на борбата. Братята се помирили. Тогава Пития дала на Херакъл следния отговор:

— Ти ще получиш изцеление едва тогава, когато бъдеш продаден за три години в робство. А парите, които ще бъдат платени за тебе, предай на Еврит като обезщетение за сина му Ифит, когото ти уби.

Херакъл пак трябвало да се лиши от свобода. Той бил продаден като роб на Омфала, царица на Лидия и дъщеря на Йардан. Лично Хермес занесъл на Еврит получените от продажбата на Херакъл пари. Но гордият цар на Ойхалия не ги приел; той си останал, както и преди, враг на Херакъл.

ХЕРАКЪЛ И ДЕЯНИРА

След като Еврит пропъдил Херакъл от Ойхалия, великият герой дошъл в Калидон, град в Етолия. Там управлявал Ойней. Херакъл се явил при Ойней, за да поиска ръката на дъщеря му Деянира, тъй като той обещал на Мелеагър в царството на сенките да се ожени за нея. В Калидон Херакъл срещнал страшен съперник. Мнозина герои се стараели да получат ръката на прекрасната Деянира и между тях — речният бог Ахелой. В края на краищата Ойней решил да даде Деянира на оногова, който излезе победител в борба. Всичките кандидати отказали да се борят с могъщия Ахелой. Останал единствен Херакъл. Той трябвало да се бори с речния бог. Виждайки готовността на Херакъл да премери силите си с него, Ахелой му рекъл:

— Ти казваш, че си син на Зевс и Алкмена? Лъжеш, че Зевс ти е баща!

И Ахелой започнал да се подиграва с великия Зевсов син и да обижда майка му Алкмена. Като навъсил вежди, Херакъл сурово изгледал Ахелой; в очите му пламнал гняв и той казал:

— Ахелое, на мене по-добре ми служат ръцете, отколкото езикът! Ти бъди победител на думи, а аз ще бъда победител на дело.

Херакъл пристъпил решително към Ахелой и го сграбил с мощните си ръце. Грамадният Ахелой се държал здраво; не можал да го повали великият Херакъл; напразно били всичките му усилия. Ахелой стоял като непоклатима скала, която не могат да помръднат морските вълни, удряйки се в нея с оглушителен плясък. Херакъл и Ахелой се борят гърди срещу гърди подобно на два бика, които са оплели витите си рога. Три пъти Херакъл напада Ахелой и на четвъртия път, като се изскубнал от Ахелоевите ръце, героят го сграбчил изотзад. Той притиснал речния бог като тежка планина до земята. Като събрал всичките си сили, Ахелой едва можал да освободи ръцете си, покрити с пот; колкото и да напрягал той силите си, все по-силно и по-силно го притискал към земята Херакъл. Ахелой се превил със стон, коленете му се подгънали, а главата му допряла до земята. За да не бъде победен, Ахелой прибягнал до хитрост: превърнал се в змия. Щом Ахелой се превърнал в змия и се изплъзнал от Херакловите ръце, Херакъл извикал със смях:

— Още от люлката съм се научил да се боря със змии! Наистина ти превъзхождаш другите змии, Ахелое, но де можеш да се сравняваш с лернейската хидра. Макар че на мястото на всяка отсечена глава й израствала две нови, все пак я победих.

Херакъл хванал с ръце змията до самата глава и я. стиснал като с железни клещи. Ахелой правел усилия да се изскубне от ръцете на героя, но не можал. Тогава той се превърнал в бих и отново нападнал Херакъл. Херакъл хванал бика Ахелой за рогата и го повалил на земята. С такава страшна сила го тръшнал Херакъл, че му счупил единия рог. Ахелой бил победен и Ойней дал Деянира за жена на Херакъл.

След сватбата Херакъл останал да живее в двореца на Ойней, но не престоял там дълго. Веднъж през време на пиршество Херакъл ударил Евном, сина на Архител, задето момчето му поляло на ръцете вода, приготвена за измиването на краката. Ударът бил тъй силен, че момчето паднало мъртво. Натъжил се Херакъл и макар че Архител му простил за неволното убийство на сина си, все пак героят напуснал Калидон и заминал с жена си Деянира за Тиринт.

По време на пътуването Херакъл стигнал с жена си до река Евен. През тази буйна река срещу заплащане пренасял пътниците на широкия си гръб кентавърът Нес. Нес предложил да пренесе Деянира на другия бряг и Херакъл я качил на гърба на кентавъра. Самият герой пък прехвърлил боздугана и лъка си на отсрещния бряг и преплувал буйната река. Току-що Херакъл излязъл на брега и изведнъж чул силен вик на Деянира. Тя викала на помощ мъжа си. Кентавърът, запленен от красотата й, искал да я отвлече. Страшно извикал Зевсовият син на Нес:

— Накъде бягаш? Да не би да си мислиш, че ще те спасят твоите крака? Не. няма да се спасиш! Колкото и бързо да търчиш, моята стрела все пак ще те стигне!

Опънал лъка си Херакъл и от изопнатата тетива полетяла стрела. Смъртоносната стрела настигнала Нес, забила се в гърба му, а острието й се показало от гърдите на кентавъра. Смъртно раненият Нес паднал на колене. Като ручей плиска от раната му кръв, смесвайки се с отровата от лернейската хидра. Нес не искал да умре, без да си отмъсти. Той събрал кръвта си и я дал на Деянира, като й казал:

— О, дъще Ойнеева, тебе последна пренесох през буйните води на Евен! Затова вземи моята кръв и я пази! Ако Херакъл престане да те обича, тази кръв ще ти върне любовта му и нито една жена не ще му бъде по-скъпа от тебе; само натъркай с нея дрехата на Херакъл.

Взела Деянира кръвта на Нес и я скрила. Нес умрял. А Херакъл и Деянира пристигнали в Тиринт и живели там дотогава, докато неволно убийство (Херакъл убил приятеля си Ифит) не ги принудило да напуснат славния град.

ХЕРАКЪЛ ПРИ ОМФАЛА

Заради убийството на Ифит Херакъл бил продаден като роб на лидийската царица Омфала. Никога още Херакъл не бил изпитвал такива несгоди, както пра службата си у гордата царица на Лидия. Най-големият измежду героите бил постоянно унижаван от нея. Би казал човек, че Омфала изпитвала наслада, когато се подигравала със Зевсовия син. Като обличала Херакъл в женски дрехи, тя го карала да преде и тъче заедно с нейните прислужнички. Героят, който убил с тежкия си боздуган лернейската хидра; героят, който довел от царството на Хадес страшния Цербер; който удушил с ръце немейския лъв и държал на плещите си тежестта на небесния свод; героят, от когото треперели враговете му само като чуели името му, сега трябвало да седи наведен над тъкачния стан или да преде вълна с ръце, привикнали да въртят острия меч, да опъват тетивата на якия лък и да сразяват враговете с тежкия боздуган. А Омфала, като намятала Херакловата лъвска кожа, която я покривала цялата и се влачела подир нея по земята, като навличала златната му броня, препасвала меча му и с мъка слагала на рамо тежкия боздуган на героя, заставала пред Зевсовия син и се подигравала с него — своя роб. Омфала като че ли си била поставила за цел да угаси у Херакъл цялата му непобедима сила. Херакъл бил длъжен да понася всичко, тъй като той бил в пълно робство при Омфала и това трябвало да продължава цели три години.

Само сегиз-тогиз Омфала пущала героя да излезе от нейния дворец. Веднъж, когато бил вън от двореца на Омфала, Херакъл заспал на сянка в една горичка в околността на Ефес. Докато той спял, при него се промъкнали джуджетата керкопи и искали да задигнат оръжието му, но Херакъл се събудил тъкмо в момента, когато керкопите грабнали лъка и стрелите му. Героят ги изловил и им свързал ръцете и краката. Херакъл проврял между краката на навързаните керкопи дълга върлина и ги понесъл към Ефес. Но керкопите така разсмели Херакъл със своето гримасничене, че големият герой ги пуснал да си вървят.

Докато бил роб при Омфала, Херакъл ходил в Авлида при цар Оилей, който заставял всички чужденци, които идвали при него, да работят като роби на лозята му. Той накарал и Херакъл да му работи. Разгневеният герой изкоренил всичките лози на Оилей и убил самия цар, който не зачитал светия обичай на гостоприемството. През време на робуването си при Омфала Херакъл взел участие в похода на аргонавтите. Но най-сетне срокът на наказанието изтекъл и великият Зевсов син бил пак свободен.

ХЕРАКЪЛ ПРЕВЗЕМА ТРОЯ

Щом като се освободил от робството си при Омфала, Херакъл веднага събрал голяма войска от герои и заминал с осемнадесет кораба за Троя, за да отмъсти на измамилия го цар Лаомедонт. Като стигнал до Троя, той възложил на Оикъл и малък отряд да пазят корабите, а сам той с цялата войска потеглил към стените на Троя. Едва Херакъл напуснал с войските си корабите и Лаомедонт нападнал Оикъл, убил го и избил почти целия му отряд. Като чул шума от битката при корабите, Херакъл се върнал, погнал Лаомедонт и го принудил да се прибере в Троя. Обсадата на Троя не траяла дълго. Героите се покатерили по високите стени и се вмъкнали в града. Пръв влязъл в града героят Теламон. Херакъл, най-великият от героите, не можал да понесе друг да го надмине. Като грабнал меча си, той се нахвърлил върху изпреварилия го Теламон.

Виждайки, че го застрашава неизбежна гибел, Теламон бързо се навел и започнал да събира камъни. Херакъл се зачудил и го попитал:

— Какво правиш, Теламоне?

— О, велики сине Зевсов, издигам жертвеник в чест на победителя Херакъл! — отвърнал хитрият Теламон и с отговора си укротил гнева на Зевсовия син.

При превземането на града Херакъл убил със стрелите си Лаомедонт и избил всичките му синове; героят пощадил само най-малкия от тях, Подарк. А прекрасната Лаомедонтова дъщеря Хезиона Херакъл дал за жена на отличилия се с храбростта си Теламон и й позволил да избере едного от пленниците и да го пусне на свобода. Хезиона избрала брата си Подарк.

— Той трябва да стане роб преди всички други пленници! — извикал Херакъл. — Само ако дадеш за него откуп, той ще бъде пуснат на свобода.

Хезиона снела от главата си своя скъпоценен накит и го дала като откуп за брата си. Оттогава започнали да наричат Подарк Приам (т.е. откупен).

Херакъл му отстъпил властта над Троя, а самият той заминал с войската си за нови подвизи.

Когато Херакъл плавал по морето с войската си на връщане от Троя, богиня Хера, желаейки да погуби омразния й Зевсов син, изпратила голяма буря. А за да не види Зевс каква опасност застрашава сина му, Хера помолила бога на съня Хипнос да приспи егидоносния Зевс. Бурята откарала Херакъл на остров Кос.

Жителите на остров Кос сметнали кораба на Херакъл за разбойнически и за да не дадат да се приближи до брега, започнали да го замерват с камъни. През нощта Херакъл слязъл с войската си на острова, победил жителите на Кос, убил царя им, Посейдоновия син Еврипил, и подложил на опустошение целия остров.

Зевс страшно се разгневил, когато се пробудил и научил на каква опасност е бил изложен син му Херакъл. В гнева си той оковал Хера в златни неразкъсваеми вериги и я окачил да виси между земята и небето, като вързал за краката й две тежки наковални. Страшният в гнева си Зевс изхвърлял от високия Олимп всеки от олимпийците, който искал да се притече на помощ на Хера. Дълго търсил той и Хипнос; повелителят на богове и смъртни и него щял да изхвърли от Олимп, ако богинята Нощ не била прикрила бога на съня.

ХЕРАКЪЛ СЕ СРАЖАВА ЗАЕДНО С БОГОВЕТЕ СРЕЩУ ГИГАНТИТЕ

Бащата на Херакъл Зевс изпратил при него на острие Кос любимата ся дъщеря Атина Палада да повика великия герой на помощ на боговете в борбата им с гигантите. Гигантите били родени от богиня Гея от капките кръв, изтекли из тялото на сразения от Кронос Уран. Те били чудовищни великани със змии вместо крака, с рошава дълга коса и брада.

Гигантите били страшно силни, гордеели се със своята мощ и искали да отнемат от светлите богове олимпийци властта им над света. Те влезли в бой с боговете по Флегрейските поля, които се намирали на Халкидическия полуостров Палена. Те не се страхували от олимпийските богове. Майката на гигантите Гея им дала едно лекарство, което ги правело неуязвими за оръжието на боговете. Само смъртен можел да убие гигантите; Гея не ги била защитила от оръжието на смъртните. Из цял свят Гея търсила билка, която да предпазва гигантите и от оръжието на смъртните, но Зевс заповядал на богинята на зората Еос, на богинята на луната Селена и на лъчезарния бог на слънцето Хелиос да не светят и сам откъснал билката.

Понеже не се страхували да бъдат убити от ръката на боговете, гигантите се хвърлили в боя. Дълго траял той. Гигантите запращали по боговете грамадни скали и горящи стъбла на вековни дървета. Гърмът на битката се разнасял по целия свят.

Най-сетне се явил Херакъл с Атина Палада. Избръмчала тетивата на страшния лък на Зевсовия син, блеснала стрела, напоена с отрова от лернейската хидра, и се забила в гърдите на най-могъщия от титаните, Алкионей. Гигантът се строполил на земята. Но той не можел да бъде сразен на Палена; тук бил безсмъртен — след като паднел на земята, той се привдигал след известно време още по-силен, отколкото преди. Херакъл бързо го метнал на плещите си и го отнесъл далеч от Палена: вън от границите й гигантът умрял. След загиването на Алкионей Херакъл и Хера били нападнати от гиганта Порфирион; той смъкнал наметалото на Хера и вече щял да я хване, но Зевс го повалил на земята със своята светкавица, а Херакъл го лишил от живот с една своя стрела. Аполон пронизал с една своя златна стрела лявото око на гиганта Ефиалт, а Херакъл го убил, като улучил със стрелата си дясното му око. Дионис със своя тирс повалил гиганта Еврит, а Хефест — гиганта Клитий, като запратил по него грамаден къс нажежено желязо. Атина Палада стоварила върху търтилия да бяга гигант Енкелад, целия остров Сицилия.

А гигантът Полибот се хвърлил в морето, за да се спаси от преследването на страшния земетресъц Посейдон, и избягал на остров Кос. Посейдон откъртил с тризъбеца си част от остров Кос и го стоварил върху Полибот. Така се образувал остров Низирос. Хермес сразил гиганта Хиполит, Артемида, Гратион, великите мойри — гигантите Агрий и Тоон, които се сражавали с медни боздугани. Всичките останали гиганти сразил с блестящата си светкавица гръмовержецът Зевс, а великият Херакъл ги доубил със своите безпогрешни стрели.

СМЪРТТА НА ХЕРАКЪЛ И ПРИЕМАНЕТО МУ В КРЪГА НА ОЛИМПИЙСКИТЕ БОГОВЕ

Когато Херакъл бил продаден като роб на Омфала заради убийството на Ифит, Деянира с децата си трябвало да напусне Тиринт. Убежище на Херакловата жена дал Кейк, царят на тесалийския град Трахина. Били изминали вече три години и три месеца, откак Херакъл оставил Деянира. Жената на Херакъл се безпокояла за съдбата на мъжа си. Тя нямала известия от него. Деянира дори не знаела жив ли е още мъжът й. Тежки предчувствия я измъчвали. Тя повикала сина си Хил и му казала:

— О, любими сине! Срамота е да не потърсиш баща си. Ето вече петнадесет месеца изминаха, откак няма вест от него.

— Ако може да се вярва на слуховете — отговорил на майка си Хил, — разправят, че след като прекарал татко три години като роб при Омфала, той, когато изтекъл срокът на робството му, заминал с войска за град Ойхалия на остров Евбея, за да отмъсти на цар Еврит за нанесеното му оскърбление.

— Синко! — прекъснала го майка му. — Татко ти Херакъл никога по-рано, когато е заминавал за велики подвизи, не ме е напускал така разтревожен, както последния път. Той ми остави дори на прощаване една табелка със записано върху нея старо предсказание, дадено му в град Додона. В него се казва, че ако Херакъл прекара в чужбина три години и три месеца, или ще го постигне смърт, или пък, като се върне в къщи, ще живее радостно и спокойно. На заминаване Херакъл също ми нареди за в случай, че умре, кои от земите на неговите прадеди трябва да получат в наследство децата му. Безпокоя се вече какво е станало с мъжа ми. Защото той ми говореше за обсада на Ойхалия — че или ще загине край града, или пък, като го превземе, ще живее щастливо. Хайде, синко, върви, моля те, и подири баща си.

Хил послушал майка си и тръгнал на далечен път за Ойхалия, на остров Евбея, да търси баща си.

Известно време след като Хил напуснал Трахина, при Деянира дотичал вестител. Той й съобщил, че тоз-час ще пристигне пратеник на Херакъл — Лихас. Той ще донесе радостна вест. Херакъл е жив. Победил Еврита, превзел и разрушил град Ойхалия и скоро ще се завърне в Трахина като. славен победител. Веднага след вестителя идва при Деянира и Лихас. Той води пленници и между тях Евритовата дъщеря Йола. Деянира радостно посреща Лихас. Пратеникът на Херакъл й разказва, че Херакъл е силен и здрав, както преди. Той се тъкми да отпразнува победата си и се готви да принесе богати жертви, преди да напусне Евбея. Деянира разглежда пленниците; като забелязва всред тях хубавата жена, тя запитва Лихас:

— Кажи ми, Лихасе, коя е тази жена? Кои са баща й и майка й? От всички най-тъжна е тя. Да Не би да е дъщеря на самия Еврит?

Но Лихас отговаря на Херакловата жена:

— Не зная, царице, коя е тя. Навярно тази жена е от знатен евбейски род. Нито дума не е промълвила през целия път. Откак е напуснала родния си град, само скръбни сълзи лее.

— Нещастната! — възкликнала Дейянира. — Към тая скръб няма да ти прибавя нови страдания! Хайде, Лихас, заведи пленниците в двореца, аз ей сега ще дойда след вас.

Лихас тръгнал с пленниците за двореца. Едва той излязъл, и до Деянира се приближил един слуга и казал:

— Постой, царице, изслушай ме. Лихас не ти каза цялата истина. Той знае коя е тази жена; тя е дъщерята на Еврит Йола. Поради любов към нея някога Херакъл се състезава с Еврит в стрелба с лък. Гордият цар не му даде на него, победителя, за жена дъщеря си, както беше обещал, а оскърби великия герой и го прогони от града. Заради Йола сега Херакъл превзе Ойхалия и уби царя Еврит. Не като робиня изпрати тук Йола Зевсовият син — той иска да се ожени за нея.

Деянира се натъжила. Тя упреква Лнхас, задето с скрил от нея истината. Лихас признава, че действително Херакъл, запленен от красотата на Йола, иска да се ожени за нея. Деянира е опечалена. Забравил я е Херакъл през дългата разлъка. Сега той обича друга. Какво да прави тя горката? Тя обича великия Зевсов син и не може да го отстъпи на друга. Съсипаната от скръб Деянира си спомня за кръвта, която някога й беше дал кентавърът Нес, и думите, които беше й казал, преди да умре. Деянира решава да прибегне до кръвта на кентавъра. А той беше й казал „Натъркай с моята кръв дрехата на Херакъл, и той ще те обича вечно, нито една жена няма да му бъде по-скъпа от тебе.“ Деянира се бои да прибегне до вълшебното средство, но любовта й към Херакъл и страхът й, че може да го загуби, надвиват най-сетне над опасенията й. Тя изважда кръвта на Нес, що тъй дълго е пазила в съд, за да не падне върху нея слънчев лъч, нито да я сгрее огън от огнището. Деянира натърква с нея разкошното наметало, което тя е изтъкала за подарък на Херакъл, слага го в плътно затваряща се кутия, повиква Лихас и му казва:

— Бързай, Лихасе, за Евбея и занеси на Херакъл тази кутия. В нея има едно наметало. Нека Херакъл си сложи това наметало, когато ще принася жертва на Зевс. Кажи му нито един смъртен да не слага наметалото преди него, дори лъч на светлия Хелиос да не се докосва до наметалото, преди Херакъл да го сложи на себе си. Хайде побързай, Лихасе!

Заминал Лихас с наметалото. След тръгването му Деянира изпаднала в тревога. Връща се в двореца и за свой ужас вижда, че вълната, с която тя натърквала наметалото с Несовата кръв, изгнила. Деянира хвърлила тази вълна на пода. Слънчев лъч паднал върху вълната и стоплил заразената с отровата на лернейската хидра кръв на кентавъра. Заедно с кръвта се загряла и отровата на хидрата и превърнала вълната в пепел, а на пода, където била паднала вълната, се показала отровна пяна. Деянира се ужасила; тя се страхува, че Херакъл ще загине, като си сложи отровното наметало. Предчувствие за непоправима беда все по-силно и по-силно измъчва Херакловата жена.

Не минало много време от деня, когато Лихас заминал за Евбея с отровното наметало. В двореца влиза завърналият се в Трахина Хил. Той е бледен, очите му са пълни със сълзи. Като поглежда майка си, той се провиква:

— О, как бих искал да видя едно от трите неща: или ти да не си вече жива, или друг някой да те нарича майка, а не аз, или пък да си по-разумна, отколкото си! Знай, че ти погуби собствения си мъж, баща ми!

— О, нещастие! — в ужас извикала Деянира. — Какво казваш ти, синко! Кой от хората ти каза това? Как можеш да ме обвиняваш в такова злодеяние!

— Самият аз видях страданията на татко. Не от хора съм научил за това!

Хил разказва на майка си какво е станало на планината Канейон, недалеч от град Ойхалия: Херакъл, като издигнал жертвеник, се готвел вече да принесе жертви на боговете и преди всичко на баща си, Зевс, когато дошъл Лихас с наметалото. Зевсовият син си сложил наметалото — подарък от жена му, и пристъпил към жертвоприношение. Най-напред принесъл той дванадесет отбрани бика в жертва на Зевс, а героят заклал всичко сто жертви в чест на боговете олимпийци. Ярко лумнал пламъкът на олтарите. Херакъл стоял с издигнати благоговейно ръце към небето и призовавал боговете. Силният огън, който горял на жертвениците, стоплил тялото на Херакъл и по тялото се появила пот. Изведнъж отровното наметало прилепнало към тялото на героя. Спазми преминали по тялото на Херакъл. Той почувствувал страшна болка. Страдайки ужасно, героят повикал Лихас и го попитал защо му е донесъл наметалото. Какво можел да му отговори невинният Лихас? Можал само да му каже, че наметалото изпратила по него Деянира. А Херакъл, вън от себе си поради страшната болка, сграбил Лихас за крака и го ударил о скалата, около която шумели морските вълни. Лихас веднага умрял. Херакъл пък паднал на земята. Той се мятал в неизказани мъки. Виковете му се разнасяли далеч по остров Евбея. Херакъл проклинал брака си с Деянира. Великият герой повикал сина си и с тежък стон му казал:

— О, синко, не ме напускай в нещастието ми; дори ако те застрашава смърт, не ме оставяй! Вдигни ме! Отнеси ме оттук! Отнеси ме там. където няма да ме види нито един смъртен. О, ако изпитваш състрадание към мене, не ме оставяй да умра тук!

Вдигнали Херакъл, сложили го на носилка и го пренесли на кораба, за да го закарат в Трахина.

Това разказал Хил на майка си и завършил разказа си със следните думи:

— Ей сега вие ще видите тук великия Зевсов син, може би още жив, а може би вече мъртъв. О, нека те накажат, майко, суровите Еринии и отмъстителката Дике. Ти погуби най-добрия измежду хората, които някога са обитавали земята. Никога не ще видиш ти подобен герой!

Мълчалива се прибрала в двореца Деянира, без да промълви нито дума. Там, в двореца, тя грабнала двуостър меч. Видяла това старата бавачка. Тя извикала веднага Хил. Бърза Хил към майка си, но тя вече е пронизала гръдта си с меча. Нещастният син се хвърлил към майка си, плачейки на глас, прегръща я и отрупва с целувки изстиналото й тяло.

В това време донасят в двореца умиращия Херакъл. През време на пътуването той бил изпаднал в сън, но когато сложили носилката на земята пред входа за двореца, се събудил. Поради страшната болка великият герой не бил на себе си.

— О, велики Зевсе! — възклицава той. — В коя страна се намирам аз? О, къде сте вие, мъже на Гърция? Помогнете ми! Заради вас аз очистих земята и морето от чудовища и зло, а сега никой от вас не иска да ме избави с огън или с остър меч от тежките страдания! О, ти, велики Хадесе, брат на Зевса, приспи ме, приспи мене, нещастния, с бърза смърт!

— Татко, изслушай ме, моля те — настоява със сълзи на очи Хил, — мама е извършила това престъпление неволно. Защо жадуваш ти за отмъщение? След като узна, че самата тя е причина за твоята гибел, тя прониза сърцето си с острието на меча!

— О, богове, тя е умряла и аз не мога да й отмъстя! Коварната Деянира е загинала не от моята ръка!

— Татко, тя не е виновна! — казва Хил. — Като видяла в къщата си Йола, Евритовата дъщеря, мама поискала с вълшебно средство да си възвърне твоята любов. Тя натъркала наметалото с кръвта на убития от твоята стрела кентавър Нес, без да знае, че тази кръв е заразена с отровата на лернейската хидра.

— О, нещастие, нещастие! — извиква Херакъл. — Ето че се изпълни предсказанието на баща ми, Зевс! Той ми беше казал, че няма да умра от ръката на жив, че ми е съдено да загина от коварството на някой слязъл в мрачното царство на Хадес. Ето как ме погуби сразеният от мене Нес! Ето какво спокойствие ми обещаваше оракулът в Додона — спокойствието на смъртта! Да, наистина мъртвите не изпитват тревоги! Изпълни тогава последната ми воля, Хил! Отнеси ме с моите верни приятели на високата Оета, струпай на върха й погребална клада, сложи ме на нея и я подпали. Направи това по-скоро, тури край на моите страдания!

— О, имай милост, татко, нима ме караш да бъда твой убиец! — умолява Хил баща си.

— Не, не убиец ще бъдеш ти, а лечител на моите страдания! Имам още едно желание, изпълни и него! — моли сина си Херакъл. — Ожени се за Евритовата дъщеря, Йола.

Но Хил се отказва да изпълни молбата на баща си и му дума:

— Не, татко, не мога да се оженя за оная, която е виновна за гибелта на майка ми!

— О, подчини се на волята ми, Хиле! Не раздухвай отново затихналите ми страдания! Остави ме да умра спокойно! — настойчиво моли сина си Херакъл.

Хил се примирил и покорно отговаря на баща си:

— Добре, татко, ще се подчиня на предсмъртната ти воля.

Херакъл подканя сина си, моли го да изпълни по-скоро последното му желание.

— Не се бави, сине! Побързай да ме сложиш на кладата, преди да започнат отново тези непоносими мъки! Носете ме! Прощавай, Хиле!



Херакловите приятели и Хил вдигнали носилката и занесли Херкулес на високата Оета. Там те струпали грамадна клада и сложили върху нея най-великия от героите. Херакловите страдания ставали все по-силни. Все по-дълбоко прониквала в тялото му отровата на лернейската хидра. Херакъл иска да смъкне от себе си отровното наметало, но то е плътно прилепено до тялото му; заедно с наметалото Херакъл къса парчета кожа и страшните му мъки стават още по-непоносими. Само едно спасение има от тези нечовешки мъки — смъртта. По-леко е за него да загине в пламъците на кладата, отколкото да понася тия мъки; но никой от приятелите на героя не се решава да подпали кладата. Най-после идва на Оета Филоктет; него придумал Херакъл да подпали кладата и като награда за това му подарил лъка си и стрелите, заразени с отрова от хидрата. Филоктет подпалил кладата, лумнал ярко пламъкът й, но още по-ярко засвяткали мълниите на Зеве. Гръмотевици се понесли по небето. Със златна колесница долетели до кладата Атина Палада и Хермес и отнесли нагоре, на светлия Олимп, най-великия от героите — Херакъл. Там го посрещнали великите богове. Херакъл станал безсмъртен бог. Сама Хера забравила омразата си. и дала на Херакъл за жена дъщеря си, вечно младата богиня Хеба. Оттогава Херакъл живее на светлия Олимп всред великите безсмъртни богове. Това било неговата награда за всичките му големи подвизи на земята, за всичките му големи страдания.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница