Младият студент е принуден да се съгласи с желязната логика в думите каторжника. Той разбира, че всичко, което му казват е напълно вярно
Изтегляне 56.85 Kb.
|
|
За Растиняк Младият студент е принуден да се съгласи с желязната логика в думите каторжника. Той разбира, че всичко, което му казват е напълно вярно. Присъдата над обществото, построено върху лъжа, грабеж, взаимно изтребление, е неумолимо-сурова, но е правилна. Растиняк е "един от всичките" и за да преуспее по някакъв начин, той трябва да стане "някой". Затова двата урока са придружени с начертаване на конкретни перспективи за действие, като всеки от учителите предлага план в съответствие със своите разбирания и среда. Виконтеса дьо Босеан: Растиняк да стане любовник на Делфин дьо Нюсенжан, дъщерята на дядо Горио, която да го въведе в обществото. Мотивът "жената-стълба" често се съчетава с темата за щурмуването на обществените върхове, защото тази стълба осигурява много бърз и лесен достъп горе. Балзак счита за нещо естествено издигането посредством знатна и богата дама (негова собствена въжделена мечта) и затова романите му не достигат изобличителната сила на Мопасановия "Бел, ами". В другия план за издигането на Растиняк личи почеркът на престъпника Вотрен: да бъде убит на дуел братът на Викторин Тайфер, за да стане тя наследница на богатия си баща, след което Йожен да се ожени за нея. Този път към успеха е по-кратък, но изисква повече компромиси от страна на героя, което води до дълга, жестока борба в душата му - борба между разпаленото честолюбие и желанието за "чист като лилия" живот. Растиняк избира пътя, който му предлага братовчедка му, но той прави своя избор не само от морални, но и от лични съображения. Неусетно той е започнал да се влюбва в Делфин, а Викторин не е момичето, което може да разбуди желанието на един младеж. Той я забелязва едва след като пред него се разкрива планът, но въпреки това я вижда в дома Воке далече от блясъка на обществото, към което се стреми. Тя ще му донесе богатството, което желае, но няма да му даде любовта, която все още непоквареният студент, мечтае да изпита. Въпреки силният си морал, Йожен изпитва колебания, но съдбата се оказва благосклонна към него като не го кара да избира. Вотрен е арестуван, с което се свършват душевните терзания за младежа. Той осъзнава, че колкото и лицемерен и неморален да е светът, в който живее, съществуват граници, които не бива да се преминават. Растиняк зачита човешкия живот, защото той може да лъже, да интригантства и да мачка всеки по пътя си, но възпитанието му като аристократ, не му позволява да убива за толкова долни цели. След арестуването на Измами смърт, студентът продължава да изкачва стълбата, която го води надолу. Успява да се зареди с търпение и воля, които му помагат да не се поддаде на изкушението. Младостта му е негов плюс, но и голям недостатък. Той попива уроците на братовчедка си и в същото време се превръща в неин довереник. Семейството в парижките салони не е нищо повече от едно име и от повод за изгодни сделки. Роднинството му с виконтеса дьо Босеан, обаче допринася за извоюването на име и богата любовница. Той получава много от своята братовчедка, но й дава своето приятелство и никога не предава доверието й – нещо рядко срещано в това общество. Социалният реализъм е понятие, предпочитано от западното литературознание. В центъра на изображението тук се полага човекът в неговата социална среда с всички причинно-следствени връзки. През първата половина на XIX в. Във Франция реализмът още не се възприема като ясно обособено направление или стил, а като съставка от романтизма. Принципът на отражение на действителността определя физиономията на социалния реализъм. Оноре дьо Балзак принадлежи към направлението на реализма, натуралистическата школа и в произведенията си създава психологически мотивирана и правдива картина на обществото. Балзак умее да вае образите, така както творците на романтизма, но не пренебрегва ясните идейни послания. Амбицията на неизтощимия творчески дух на Балзак е да създаде грандиозен цикъл със заглавието „Човешка комедия” и в него да побере “всички обществени типове, всички обществени прослойки, всички социални промени” така, че да не останат забравени. Според замисъла на ,,Човешка комедия”, романът „Дядо Горио” принадлежи към етюдите за социалните и човешките нрави. Действената схема на романа се разгръща многопластово. Заглавието ни насочва към историята на главния герой дядо Горио, но около нея почти равностойно, се очертават и други сюжетни линии: такава е например историята на Йожен дьо Растиняк, или на каторжника Вотрен. Романът „Дядо Горио” е пълно отражение на живота на френското общество. В творбата са разкрити два противоположни свята - от една страна пансионът, където цари нищета и мизерия, а от другата - бляскавата на пръв поглед аристокрация, наситена с редица пороци, принизяващи човешката нравственост. Важна роля в творбата заема „новият герой на епохата” – бедният студент Йожен дьо Растиняк, който е готов на всичко, воден от силната амбиция да стане част от висшето съсловие. Растиняк е млад, възторжен провинциалист, който пристига в големия град с глава пълна с мечти и планове, но с празни джобове. В началото той се съпротивлява с всеобщата поквара. Към края на романа, героят, вкусил от съблазните на висшето общество, започва да отстъпва от позициите си. В деня на погребението на дядо Горио, Растиняк засвидетелства собствената си капитулация чрез заканата към съблазнителното чудовище-Париж. Погребал своите младежки илюзии и мечти, Растиняк сякаш се прощава с най-светлата и привлекателна част от личността си. Йожен дьо Растиняк е млад провинциалист от обеднял благороднически род, който пристига в Париж да следва право. Той пристига в столицата с идеализма на младостта, с чисто и неопетнено сърце, той вярва в себе си ,в хората, в доброто, мисли, че животът е труден, но безкрайни са възможностите на човека да ги преодолее и да излезе пред света с чисто и ясно лице. Образът на героя е сложен и противоречиво, предаден в развитие. Младият студент не притежава строго индивидуални черти, той все още изгражда характера си, поемайки по малко от всеки от заобикалящата го среда. В образа му се обединяват различни възгледи за живота, сблъскват се морала и пороците. Растиняк има амбицията да постигне всичко в живота си чрез труд и способности. Макар с недостатъчен житейски опит, студентът по право бързо разбира, че в парижкото общество, оценяват човека повече по външния му и богатствата му, отколкото по онова, което има в сърцето и ума си: „Макар че пазеше дрехите си и в делник износваше старите си костюми, той все пак понякога излизаше, облечен като истинско конте”. Блясъкът на висшето общество теглят Йожен с непреодолима сила и в него пламва една от характерните балзакови страсти - амбицията да се издигне над останалите, да успее на всяка цена. Той усвоява уроците, които му преподава висшето общество, но още не е загубил човешката си доброта и почтеност. Но въпреки това вече е определил своя път, очевидно е решил да завладее Париж, да се “промъкне” във висшето общество. Растиняк веднага схваща механизма на успеха сред висшите кръгове-необходимата елегантна външност, цинизмът. Младият честолюбец разбира, че за да преуспее сред висшето общество, е необходимо да потъпче всички благородни чувства, които са го въодушевявали някога. Много бързо от чистите му идеали не остава и спомен. Той разбира, че пътят на общественото издигане е път на компромиса, а после и на продажбата на добродетели. Растиняк възприема урока на виконтеса дьо Босеан, която в личната си раздразнителност и обида очертава принципите и написва входния билет за висшето общество, предназначен за млади, неукрепнали още в покварата си умни и целеустремени младежи: „Колкото сте по-хладнокръвно пресметлив, толкова по-далеч ще стигнете. Удряйте безмилостно – ще се боят от вас”. Младият студент все по-категорично се изправя пред дилемата: или да пропадне ,както пропадат хиляди бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество, независимо по какъв начин. Йожен не разполага с пари, първоначално решава да вземе значителен заем от семейството си, а след това се впуска с хазарт, но средствата му продължават да бъдат недостатъчни. В този момент до него застава Вотрен, предлагайки му щедро помощта си. Амбициозният младеж не успява да устои на изкушението. Успявайки да привлече на своя страна като го убеждава, че чрез брак с наследница на богаташ ще извоюва място сред бляскавото общество. Вотрен крои пъклен план, от който самият той да получи най-голямата изгода. Балзак се възхищава открито на Йожен във финала на книгата - неговите последни думи авторът нарича “грандиозни” и го представя едва ли не като рицар-отмъстител за смъртта на Горио и контеса Босеан. Йожен за първи път е представен като силна личност. Голямата сила, която съдържа в себе си, заканата, отправена от Йожен към обществото, са външен израз на приключения вътрешен конфликт, поради енергията на личността, по-рано блокирана от вътрешна борба, сега се насочва към обществото. Борбата съм самия себе си е завършила, предстои му схватка с обществото. Финалът показва и друго нещо. Решението на конфликта “личност- общество” у единия главен герой-дядо Горио, завършва с неговата смърт. Но на негово място застава Йожен дьо Растиняк - героят на новото време. В романа „Дядо Горио”, рисувайки парижкото общество в средата на XIX век, Балзак извежда представата си за един свят, в който по думите на Вотрен хората наподобяват „паяци в буркан”, самоизяждат се и разрушават зародишите на почтеност и доброта. Балзак изправя героите си пред нравствената безалтернативност на своето време, отричайки фалшивия морал със средствата на социалния реализъм - художествено течение, характерно за развитието на френската литература през XIX век. Драмата на героите в „Човешка комедия” е дълбоко лично преживяване за Балзак. Той смята, че в художествения процес на изображение творецът трябва да участва активно, ангажиран с разума, сетивата и въображението си. Основна художествена цел за Балзак е „светът да бъде изобразен такъв, какъвто е", т. е. да се открие неговата социална и нравствена същност. Това е реалният образ на действителността, изразен чрез типичното в повтарящи се жизнени обстоятелства, в които човекът реагира според индивидуалността на характера си. Така са създадени и типичните образи на героите в романа „Дядо Горио”. Те проявяват индивидуалното за своя характер, но типичното за нравствения облик на социалната и обществена прослойка, към която принадлежат. Творбата е написана през 1834 г., но развитието на сюжетното действие поставя нравствен акцент върху събития от обществения живот в Париж през 1819 г. Повествованието разкрива целите, намеренията или равносметката от постигнатото в живота на героите - наематели в пансиона на гжа Воке. Мястото на действието като художествена среда е конкретизирано. Романът започва с описание на „дома Воке". Именно оттук тръгват събитийните нишки за разгръщане на индивидуалната драма и разкриване човешките съдби на героите, представители на определени обществени прослойки. От всичал наематели Балзак отделя най-типичните като характер и нрав. Това са г-жа Кутюр, „млада девойка на име Викторин Тайфер", старецът Поаре, „четиридесетгодишен мъж с черна перука и боядисани бакенбарди, който се представяше за бивш търговец и с наричаше Вотрен", „стара мома - госпожица Мишоно", „бивш фабрикант на фиде, който нямаше нищо против да го наричат дядо Горио" и Йожен дьо Растиняк, „дошъл в Париж от околностите на Ангулем да следва право". Особен интерес авторът проявява към съдбите на трима от тях: дядо Горио, младия Йожен дьо Растиняк и Ветрен. Те се срещат в пансиона на г-жа Воке. Атмосферата е потискаща. Авторският коментар задълбочава угнетяващото въздействие на художествената среда върху психонастроенията и духовните преживявания. Естетическите внушения на повествованието създават негативни възприятия у читателя. Налагат се усещанията за екзистенциална грозота и психологичен дискомфорт: „В Париж няма по-ужасен квартал, нито, право казано - по-неизвестна улица. „Ньов Сент Жонвиев" е като бронзова рамка за този разказ, единствената, която му подхожда, и никакви тъмни тонове и мрачни мисли не ще бъдат достатъчни, за да подготвят читателя за него." Потискащо впечатление създава и детайлното описание на къщата. Тя е на четири етажа, с мансарда, „боядисана с онзи жълт цвят, който придава отвратителен вид на повечето парижки къщи... " От общото панорамно описание Балзак преминава към конкретния художествен „интериор” и „екстериор” на „дома Воке”. Той има своя атмосфера, наситена с определено психологично съдържание. То е не толкова внушено, колкото изразено сетивно. Отвсякъде се носи „миризма на нещо спарено, мухлясало, гранясало" Атмосферата в „дома Воке" и неговият интериор са естетически предпоставки за определяне социалния статус на наемателите. Те са загубили битката с живота и се намират на неговото социално „дъно”. За някои той започва, както е за младия Растиняк, но за други е към своя край. Красноречив пример за това е съдбата на дядо Горио. Началото и краят на социалната „човешка Комедия" са в личната драма на тези двама герои. Растиняк е въплъщение на младежкия идеализъм и дръзката вяра, че ще превземе с възможностите си аристократичния свят на Париж. Дядо Горио с печалния край на живота си е доказателство за неоснователния оптимизъм на студента по право. Житейските контрасти на социалната действителност превръщат художествените образи на двамата герои в антиподи. Но в своето различие те допълват общата критична оценка на автора за морала и нравите на епохата. Дядо Горио доживява дните си в оскъдица и бедност сред потискащата атмосфера на пансиона „Воке”, изоставен от дъщерите си - Делфин и Анастази. Те се срамуват от своя баща. Всяка от тях заема високо обществено положение в аристократичния свят на Париж. Делфин е баронеса дьо Нюсенжан, а Анастази - графиня дьо Ресто. Появата на татко Горио в новия им, „високо благороден" живот ги унизява, разкрива на показ техния плебейски произход, макар че аристократизмът им е „купен” с плебейските пари на дядо Горио - човек без добри маниери и аристократична титла, за зла беда и техен баща. Нравственият проблем за конфликта между поколенията е поставен. Той има социално съдържание. Между дядо Горио и дъщерите му застава фалшивият морал на общество със съмнителни критерии за нравственост. Успехът, славата и общественият престиж се купуват. Те струват пари. Губиш почтеността си, но ставаш известен и прочут. Лицемерният обществен морал налага нови критерии за човечност. Те са безнравствени. Балзак критикува социалните и нравствени пороци на своето време, разкривайки човешката драма на своя герой - дядо Горио. Находчиви предприемчив, той успява да забогатее. Натрупва състояние чрез търговски спекулативни сделки със зърнени храни. Социалният му статус се променя. Обикновеният работник става производител на фиде. Парите му носят успех и Горио вярва, че те са „ключ” към човешкото щастие. Обича безумно дъщерите си. За да ги направи щастливи, не отказва да изпълни нито едно от суетните им желания. Той „купува” с подаръци и материални облаги своето щастие, а не тяхната любов. Парите стават самоцел за Делфин и Анастази. Човешките взаимоотношения, дори и обичта към бащата, приемат за сделка. Всичко се купува. Друг критерий за човешко щастие те не познават. Той е формиран още в детството им от „сделката”, която любящият ги баща негласно сключва с тях. Ако имаш пари, ще получиш уважение и любов. В противен случай, дори и собствените ти деца те изоставят. Морални угризения Делфин и Анастази нямат. Нравствените последици остават за дядо Горио. Той заплаща скъпо за личната си човешка драма. Става жертва на собствения си морал, формиран от обществените условия на живот. Горчива е равносметката на героя, осъзнал, че воден от най-искрени чувства, е „плащал”, за да бъде унизяван. Вместо любов е заслужил презрение. Моралът на обществото и наложените представи за родителска и бащина обич са отразени в действията и постъпките на дядо Горио. Несъзнателно се е съобразявал с общоприетата непочтеност. В дълбоко изстраданото си нещастие той разбира, че поведението му е било „безнравствено”. То е следствие от деформираната представа за обществен, но и социален престиж, който изключва щастието и обикновената човешка радост да обичаш искрено и да си обичан безкористно. Преди смъртта си дядо Горио прозира пропиления нравствен смисъл на живота си: „Прекалено голяма беше моята обич, затова те не можеха да ме обичат. Бащата трябва да бъде винаги богат, той трябва да държи юздите на децата като на калпави коне. А пъказ се влачех на колене пред тях... Те напълно ми отмъстиха за любовта ми, мъчиха ме като палачи... а аз толкова ги обичах, че пак ходех при тях като комарджия в игралния дом. Дъщерите ми бяха моят порок;... Живеех, за да ме унижават, обиждат... понасях всички обиди, срещу които те ми продаваха трохи на щастие, дребна, срамуваща се радост..." Страдащият, дълбоко оскърбен баща разбира и трагедията на собствените си деца. Негова е вината за тяхното нравствено престъпление. Научил ги е да получават, а не да дават любов. За тях обичта има само материален израз. Парите, богатството са повод за дядо Горио да декларира чувствата си, но не и да ги изрази искрено. Обичта му остава скрита, потисната. Той се радва на тяхното материално „щастие”, което погубва естествените пориви на емоциите им. Делфин и Анастази не могат да бъдат други, освен студени, пресметливи и практични дъщери, които не изпитват привързаност и дълбоки чувства към своя баща, защото той не им е показал своите. Любов без пари, обич без финансови гаранции те не познават. Дядо Горио е наказан. Той е виновник за поведението на любимите си дъщери: „вината е моя, аз ги научих да ме тъпчат. Приятно ми беше... и най-прекрасната природа, и най-добрите души биха се провалили при такъв любещ баща. Жалък човек съм аз и справедливо съм наказан. Моя е вината за несполуките на дъщерите ми, аз ги разглезих." Свидетел на нравствените предсмъртни терзания на дядо Горио е младият Йожен дьо Растиняк. Той има амбицията да покори Париж. Намеренията му са почтени, макар и обсебен от честолюбиви помисли. Все още не е покварен, вярва в собствените си възможности. Убеден е, че те са достатъчно средство за извоюване на достойно място В парижкия аристократичен елит. Но действителността се оказва коренно противоположна на утопичните му идеални представи за бърз личностен успех. Той зависи не от човешките способности, а от висшите протекции в аристократичните салони. Успехът е сделка, при това твърде срамна и унизителна. Ако имаш сили да заплатиш с почтеността си, ще преуспееш. В противен случай ще бъдеш честен, неуспял човек с възможности и дарби. Растиняк е принуден да избира. След съветите на неговата далечна родственица - виконтеса дьо Босеан, той е почти без алтернатива. Казаното от нея е красноречиво доказателство за величието и падението на човека, поддал се на порочната съблазън да получи власт, пари и слава единствено срещу собственото си унижение. Виконтеса дьо Босеан е искрена в иронията си към морала на аристократичното съсловие, към което самата тя принадлежи. Нищо не може да промени. Жертва е на фалша и лицемерието на своята среда. Интелектуалната дистанция към наблюдаваното граничи с презрение. Виконтеса дьо Босеан съветва Йожен дьо Растиняк не без известна доза на женско кокетство,в което все пак прозира горчивото разочарование на излъгания, измамен човек, който единствен носи вина за унижението си: „Вие искате да се издигнете, добре, ще ви помогна. Ще разберете колко е дълбока покварата на жените, ще измерите жалката суета на мъжете. Макар че съм чела книгата на живота, все пак се намериха страници, които ми бяха неизвестни. Сега знам всичко. Колкото сте по-хладно пресметливи, толкова по-далеч ще стигнете..., ако изпитвате истински чувства, крийте ги. крийте ги като съкровище; никога не го издавайте - иначе сте загубен: няма да бъдете палач, а жертва. Ако се влюбите, добре пазете тайната си... За да опазите отсега тази любов, която още не съществува, научете се да не вярвате на хората... Ако жените решат, че сте остроумен и талантлив, и мъжете ще го повярват, стига сам да не ги опровергаете... Тогава ще разберете какво е висшето общество -сбирщина от измамени и измамници." Йожен дьо Растиняк сам се убеждава във фалшивия морал и суетно афишираната мнима почтеност на висшето общество. На погребението на дядо Горио, вместо дъщерите му, присъстват техните празни карети с аристократични гербове. Алтернатива за младия амбициозен студент действително не съществува, но той не се отказва от целта си. Ще завладее аристократичния елит на Париж, като не забравя съвета на виконтеса дьо Босеан да не бъде от категорията нито на измамените, нито на измамниците. За това се изискват възможности и безспорно - индивидуални личностни качества. Едно типично явление - желанието за успех в безнравствеността на времето - получава блестяща реализация чрез индивидуалните действия и постъпки на Йожен дьо Растиняк - главен герой в други творби на Балзак от грандиозния замисъл на „Човешка комедия” . В своя път към висшето общество той следва съветите и на Вотрен, всъщност избягалия каторжник Жак Колен, намерил най-доброто убежище в пансиона на г-Жа Воке. Поставеният извън закона Вотрен носи дълбоко потиснато разочарование от обществената действителност, от нейните несправедливи закони и несъществуващ морал, формирал е своя философия. Скритата престъпност на неморалното общество превръща човека в престъпник и го поставя извън закона. Вотрен не вярва в почтеността. Светът е несъвършен, човекът - също. Лицемерието е навсякъде. Най-голям враг на обществото е порядъчният човек. Размислите на избягалия каторжник Жак Колен за престъпната същност на живота са друга художествена форма за социална критики на обществените нрави и морал: „ Така че порядъчният човек е общ враг…В Париж порядъчен човек е този, който мълчи и отказва да дели..., ако искате да се издигнете бързо, още отсега трябва да сте богат или да изглеждате богат..., а щом си си поставил за цел да направиш нещо, няма как да не си измърсиш ръцете. Само трябва да знаете как се измива мръсотията. В това се състои целият морал на нашето време... Човекът си е несъвършен. Той е повече или по-малко лицемер, а глупците казват , че е нравствен или безнравствен... Ако сте издигнат човек, вървете право към целта и горе главата. Но ще трябва да се борите срещу завистта. Клеветата, посредствеността, срещу всички." Йожен дьо Растиняк научава достатъчно за нравствеността и морала на обществото, към което се стреми. Иска да преуспее, да завоюва своето място в живота. Има цел, от която няма да се откаже. Но средствата за действие ще избира не само той, а и грубата реалност на покварената обществена действителност. Личният житейски път на Йожен дьо Растиняк е индивидуален щрих към типичната съдба на хиляди млади хора, живели през първата половина на XIX век във Франция. Балзак отрича социалните контрасти на своето време, породили личното страдание и нравствената човешка драма на героите в романа „Дядо Горио”. човешката личност се деморализира от социалната среда. Картината на времето е представена чрез умаления модел на обществото, което обитава пансиона „Воке”, чрез героите които живеят в него, чрез конфликта между вечния стремеж на човека към по – добър живот и необходимостта в изобразяваната епоха това да бъде постигнато с цената на неговото нравствено падение. Събитията и образите са типични за едно общество, чиито страсти и амбиции се подчиняват единствено на едно своеобразно божество – парите. За да създаде картината на своето време авторът съставя „списък на пороците и добродетелите” на обществото, в което живее. Сюжетът на „Дядо Горио” има за основа една човешка съдба, подчинена изцяло на една човешка страст. Това е бащината любов – всеотдайна, безпределна и обсебваща. Тази страст е противопоставена на лишеното от благородство и възвишени чувства парижко общество, чиято най – значима ценност и смисъл на съществуване са парите и личното преуспяване чрез тях. Драмата на стареца Горио се развива на фона на човешките взаимоотношения, предопределени от парите и от материалното благосъстояние. Балзак съумява да предаде същността на парижкото общество – от най – ниските до най – високите му слоеве, като не само повдига завесата, но и размества декорите, за да открие ясно пред читателите си действителната картина и истинските лица на хората. Водещият мотив в романа е забогатяване с цената на всичко: пренебрегване на моралните норми, отказване от мечти идеали. Показаните човешки отношения и поведения на героите са ясно и последователни, особено по отношение на целите, които преследват в живота си. Пример за това е животът на графиня дьо Ресто, на баронеса Нюсенжан и виконтеса дьо Босеан. Експозицията на романа въвежда читателя в определена среда и насочва към предстоящата драма. Авторът прави изследване на обществото като влияние върху отделните ситуации, така обръща внимание на миналото им, в което е ключът за техните постъпки и взаимоотношения. Писателят не само създава реална представа за героите си, но и успява да обрисува тяхната социална принадлежност, описвайки мястото, което обитват От него лъха „миризма на пансион”, което е „смесица от спарен въздух, мухъл, граниво, от нея те побиват студени тръпки, в нея има нещо лепкаво, което дразни и прониква в дрехите... ”. Всичко това се крие зад благопристойната външност и претенции на обитателите на пансиона. Всеки от тях се запомня с някакъв характерен детайл във външността или в принадлежностите му, издаващи човешката същност и социалното положение. Чрез гротеска авторът се самоопределя като историк на нравите, изобличаваш недъзите и пороците. В образа на дядо Горио са обединени в едно типичния образ на предприемчив буржоа, натрупал голямо богатство, и баща, завладян от една маниакална страст – да даде на любимите си дъщери всичко, за да живеят щастливо и в разкош. Колкото е типичен за времето си като пример за обикновен работник, който е забогатял от сделки и спекулации след революцията, толкова Горио е нетипичен в поведението си на родител, който е готов на всякаква саможертва в името на децата си. Именно безумната бащина любов става причина за потресаващото му нещастие, пълното му разорение, нищета и преждевремнната смърт. Неговата безпределна любов остава без отглас в сърцата на дъщерите му – Анастази дьо Ресто и Делфин дьо Нюсенжан. В тях има място само за парите. Остават затворени и студени за душевните му терзания и напразни надежди да ги види, преди да напусне завинаги този свят. Житейската драма на някогашния творец провокира непрекъснато читателя да разсъждава върху нравстено – етичните измерения на човешките отношения. Те се изясняват в разговорите и поведението на героите, откривайки психологическите мотиви, които ги ръководят. Старецът е с кръгло” като лука простовато лице”, а постепенната и духовната му дегредация е показана символично чрез неговото преместване от най – хубавата стая на пансиона в най – мизерното помещение на мажардния етаж, където умира самотен и отхвърлен от близките си. Верен на обективното изображение, присъщо на реализма Балзак показва събитията от различни гледни точки – отношението на живеещите в пансиона към съдбата на дядо Горио, изпълнено с подигравки към него, отношението на неговите дъщери и техните съпрузи, коментарите във висшето общество. Старецът късно осъзнава, че носи лична вина за своето нещастие и че „парите всичко дават на човека дори дъшерите му”. Равносметката на бащата спрямо децата му е потресаващо тъжна: „Аз напълно си изкупих греха, че прекалено много ги обичам. Те напълно ми отмъстиха за любовта ми, мъчиха ме като палачи”. Според морала на парижкото общество всичко се измерва с пари и влияние. Образът на Йожен Растиняк също допълва картината на действителността. Все още чувствителен към човешкото страдание, единствен се грижи за болния и умиращ старец. Същевременно обаче усилено изучава пътищата за издигане във висшето общество и старателно усвоява уроците на графиня Боасен: „Колко спи по – хладнокръвно, пресметлив, толкова по – далеч ще стигнете” Студентът по право разбира, че цената на успеха, която трябва да плати, е ясно определена и ако иска да се издигне, няма друг избор. А житейската философия на бившия каторжник Вотрен утвърждава правото на по – силния, на коварния хищник, който си служи с измама, нечестна корупция или престъпление, за да достигне до заветната цел: „Човекът си е несъвършен. Той е повече или по – малко лицемер, а глупците казват, че е нравствен или безнравствен. ” В романа си „Дядо Горио” Балзак използва контрастите като похват, като противопоставяйки различни социални групи, човешки характери и оделни детайли в изображението на героите или на обстановката, в която протича действието. Основните теми в творбата е бащината любов, амбицията за издигане в обществото са обединени в едно цяло и подчинени на изясняването на историята на нравите. Те създават една пълнокръвна картина на времето, но и насочват към значими изводи за същността на социалните и морални измерения в човешките взаимоотношения. ПЕРСОНАЖНА СИСТЕМА Изтегляне 56.85 Kb. Сподели с приятели:
|