Много характерна съвременна тенденция в развитието на човечеството е неговата урбанизация



Дата01.05.2018
Размер269.68 Kb.
Много характерна съвременна тенденция в развитието на човечеството е неговата урбанизация. Изследванията на всяка от многобройните организации, проучващи състоянието на човечеството, свидетелстват за непрекъснатото нарастване на броя на градското население.

Исторически погледнато, градовете винаги са били двигатели на културата и обществения прогрес. Те са центровете на търговията и икономическия живот, на науката, на просветата. Там живеят най-напредналата част от гражданите на едно общество. Изследванията сочат, че това съсредоточаване на хората в големите градове се извършва през цялата история на човешката цивилизация, но темповете на урбанизация в най-ново време са безпрецедентни.

Съвременните изисквания към качеството на живота, потребностите от високо образование и квалификация, от високи технологии и развита култура стават причина непрекъснато да расте броят на хората, които напускат селата и търсят начин да се устроят в големите градове. В наше време особено валидно е това за населението в слаборазвитите зони на света, защото на практика вълната на урбанизацията на развитите държави вече е преминала върховия си стадий и темповете на нарастване на градското население в тези страни са значително по-ниски.

Последните проучвания на статистиците свидетелстват, че много скоро повече от половината от човешката популация ще обитава градовете, за разлика от недалечното минало, когато огромната маса от населението на планетата населява предимно селата. Съвременната урбанизация на хората и широкият достъп до образование, култура, средства за масова информация, здравеопазване, транспорт и разнообразни услуги свидетелстват, че традиционната структура на живота в целия свят се руши и се променя. Рецица видни демографи, работещи в различни институти на ООН, са на мнение, че това явление е главното и най-характерното състояние на новия световен преход. Мащабите на този процес са толкова необятни, че е изключително трудно да бъдат изследвани и систематизирани, да се осъзнаят в пълна степен потенциалните рискове и заплахи за бъдещето на човечеството и неговата сигурност.

Както всеки процес, така и урбаизацията има своята история и предпоставки за възникване.

До началото на 19 век основното предназначение на земята е било от нея да се изхранва населението. Започналата от това време промишлена революция постепенно замества ръчния труд с механична работна сила, с което пременя материалната основа на човешкия живот. Земята става пространствена база и на възникващите фабрики и на разрастващите се селища около тях. Този непрекъснато разрастващ се процес през последните два века добива наименованието урбанизация. В ерата на индустриалното общество, която настъпва в средата на 20 век, този процес добива глобален характер и се превръща в основен проблем за бъдещия живот на планетата. Основното, което характеризира урбанизационния процес е нарастването на градовете от преселваното в тях население от селата, от по-малките в по-големите населени места. В резултат на урбанизацията нараства относителния дял на градското спрямо селското население.

Процесът на урбанизация се появи и привлече общественото внимание главно към устройване на градовете и предизвика нуждата от неговото проектиране, наречено градо­устройство. Неговият зародиш е от изграждането на древните градове, дворците на монарси и феодали и се оформя като архитектура, която обединява целите на функцията и красотата.

От географска гледна точка процесът на урбанизация е двустранен. Той се характеризира не само с нарастването на градовете от заселваното население, но и с промените, които настъпват в населените места от където се изселват. В края на 20 век излязоха на преден план последствията, които на тази основа съществено изменят географската среда и условията на човешкия живот.

Така обекти на урбанизацията стават вече не само градовете, а единното и непрекъсваемо географско пространство.

В крайна сметка урбанизацията в широкия смисъл на думата е не само процес, означаван със съотношението „градско-селско население", в който изпреварващо нарастват градовете, но и концентрация на неземеделски дейности, което променя икономическата база на двата типа селища - градове и села. От това се предизвикват твърде съществени изменения в териториалното разпределение и в начина на живот на населението.

Исторически урбанизацията е свързана с изграждането на градовете, в които се създава човешката култура и напредък. До средата на 20 век те са символ на позитивни обществени процеси, концентрация на дейности, маркиращи човешкия прогрес: напредък на науките, интензификация и ефективност на социалните процеси и т.н. До Втората световна война нарастването на градовете се е считало за една от най-важните предпоставки за човешкия прогрес.

Настъпилият след Втората световна война демографски взрив като последица предизвиква и урбанистичен взрив, в който милионните градове изгубват възможност да осигуряват работа на миграционните потоци към тях, както и да осигуряват благоприятна среда за населението си.

Далеч преди да се появят недостатъците от струпване на население в големите градове се появяват деурбанистични концепции за разсъсредоточаване на заселеността на геогргафската територия.

Деурбанизацията се корени във виждането на мнозина учени-урбанисти, че насочването на населението следва да се търси в други селищни форми извън градовете.

В тази насока особен интерес представляват концепциите за деурбанизиране в плана на град Талин от 1913 г. и на Хелзинки от 1918 г. на финландския архитект Елиел Сааринен.В своята книга „Градът, неговият ръст, упадък и бъдеще" той поддържа идеята за „органическата децентрализация". Преобразуванията, които той предлага са в създаване система от малки градове около компактния град, устроени в съответствие с най-добрите условия на живот. Според проектите на Сааринен градската територия ще се увеличи двойно, като едната половина ще бъде застроена, а другата ще бъде озеленена съобразно нуждите на града.

Вариантите за „разтоварване" на големите градове в дезурбанизационните теории са много и твърде разнообразни. За условията в България, обаче те са неприложими поради равномерната заселеност на страната от вековно изгражданата селищна мрежа, в която отделните населени места имаха своя стабилитет. Проблемът възниква на политическа основа след като от началото на 50те години започва насилствена колективизация в основния поминък на населението, земеделието. В обявеното планово общество възникват най-силните селищни диспропорции на струпване и "оголване" на националната територия.

Разбира се, при коренно променените обществено-политически и демографски условия вече не може да става дума за връщане към селата, които обезлюдяха. Нужни са нови, отговарящи на новите условия решения за децентрализирано заселване на държавната територия. А то не може да стане без глобален проект с обхват на географското пространство според териториите.

Три са основните причини за нарастването на градското население. Преди всичко това са естественото възпроизводство на това население, вътрешната миграция от селата и малките градски селища към големите градове и разбира се, прекрояването на границите на градовете в резултат от тяхното разрастване и включването в техните предели на намиращите се в съседство селища.

Миграцията е в основата на урбанизацията и е процес на изселване (емиграция) и заселване (имиграция) от едно на друго населено място. Дели се на външна и вътрешна.

Международната миграция в края на 20 век се смята, че е около 60 милиона души. Това са пострадали от войни и вътрешни конфликти, от политически преследвания, природни бедствия, глад и бедност, а и хора, стремящи се към по добър живот. Близо 16 милиона от емигрантите до 1990 г. са политически бежанци.

От европейските страни най-значителен дял на преселниците до 1990 г. е приемала бившата Федерална република Германия (ФРГ). На второ място по приема на чужденци (преселници) през 70-80те години на века са Скандинавските страни. На първо място е Швеция главно от Южна Азия. В Норвегия се насочва трудова миграция от Испания и Португалия.

Не са престанали миграционните потоци към Северна Америка, САЩ и Канада.

Рязко нараства междудържавната миграция и от страните на Източна Европа след свалянето на комунистическите режими в държавното им управление през 1989-1990 г.

Една от причините развитите страни в Западна Европа, САЩ и Канада да „отварят границите си" за международна миграция е липсата на достатъчни трудови ресурси за непривле­кателната и нископлатена обща работа. В същата насока се приемат имигранти за сезонна земеделска работа и в сферата на услугите, както и за отраслите, изискващи тежък физически труд.

Интензивните миграционни процеси през втората половина на 20 в. дават силен тласък на процеса на струпване на населението в големите и много големи градове по света, които стават привлекателни за новите заселници с по-големите възможности, които предлагат.

Подобно засилване на урбанизацията вследствие на миграционните процеси се наблюдава и в България.

В резултат на утвърдилите се в периода 1950-2000 г. тенденции селата силно обезлюдяват,а останалото в тях население застарява и земеделската земя запустява.

Градовете, особено административните центрове,неколкократно нарастват, без да са в състояние да предоставят на населението необходимата трудова заетост, обществено обслужване и благоприятна жизнена среда.

В резултат от миграционните процеси, ниската раждаемост и повишената смъртност през периода 1990-2004 г., продължават промените в териториалното разпределение на населението. Процесът на урбанизация, изразяващ се в нарастване на дела на населението ,живеещо в градовете, води до увеличаването на този дял от 67,1% през 1990 г. на 70,0% през 2004 г. (Фиг.1). Протичащото в момента териториално преразпределение на населението в България е индикатор за задълбочаващите се различия между условията на работа и живот в градовете и селата. При липса на активна инвестиционна политика в селата тези различия все повече ще се задълбочават. Негативните последици от урбанизацията са многостранни и се проявяват в няколко направления - демографски, икономически, социални и тяхното пренебрегване до момента е една от причините за демографската криза в страната.

Фиг.1 Население в градовете и селата на Република България към 31.12.1990 и 2004г.

Източник: НСИ
Сериозен проблем за икономическото развитие на страната ще създава процесът на обезлюдяване на селата, който протича най-силно в пограничните райони (северозападна и югоизточна граница). Запазва се обезлюдеността на някои полупланински и планински райони, развила се през втората половина на XX век, която също така създава значителна диспропорция в териториалното разпределение на населението. През последните 15 години, вследствие на влошените социално-икономически условия, общият брой на населението в тези райони намалява. На фиг. 2 графично са илюстрирани вътрешно-миграционните потоци в България през 2003 г. по райони за планиране.



Фиг. 2 Миграционни потоци в България през 2003 г. по райони за планиране

Източник: НСИ

Миграционните процеси имат за последица разнопосочни изменения в размера на различните населени места. Делът на населението, живеещо в градовете с размер между 2 и 10 хиляди души, т.е. градове с малък размер (Фиг.3) и в град София нараства. Столицата привлича най-голяма част от населението на страната с възможностите за намиране на работа за хората с ниско образование и професионална реализация на високо образованите. Вследствие от това делът на населението, живеещо в София нараства с 2,3 пункта - от 18,7% на 21,0%.





Фиг.3 Относителен дял на населението на Република България, живеещо в градове с различен размер през периода 1990 - 2004 г.

Източник: НСИ

Протичащите процеси на миграция в нашата страна в настоящия момент имат преди всичко негативни последици - концентриране на населението в малък брой населени места и обезлюдяване на множество селища. В резултат на тази тенденция се осъществява неравномерно демографско и икономическо развитие на страната, което в недалечно бъдеще ще създаде сериозни затруднения пред държавното и регионално управление.

Като верижна реакция увеличеното преселване на населението в началото на 20 век, от селата към градовете, разраствайки се като глобален процес, и последвалата урбанизация намират отражението на първо място в нарастването на градовете. Това вече не са градове-крепости, със заселниците вън от крепостните стени, а цялостни компактни градове, в които струпаното население предизвиква проблеми, решаването на които изисква широки и комплексни дейности, в съвкупността си наречени градоустройство. Неговият обхват и съдържание се обуславят от броя на населението на формиращите се и разрастващи се градове. Именно този „продукт" на урбанизацията постепенно се превръща в първостепенен проблем. Причините, които го обуславят се свеждат до нарастването на градовете. Според степента на влиянието му градоустройствената дейност се разширява до нивото на глобален световен проблем.




Фиг. 4 Гъстота на населението на земното кълбо /Роберт План/
Както е видно от фиг. 4 заселеноста на планетата през последните два века (1800-2000 г.) е нараснала с изключителен темп (шест пъти) и в преобладаващата си част е съсредоточена в градовете, в следствие на демографския взрив в развиващите се страни от Южна Азия, Централна Африка и Южна Америка.

Като един от най-явните „продукти" на урбанизацията са най-големите градове в света.

В началото на 18 век на нашата планета са доминирали 31 града с население над 100 хил. жители. През 1800 г. не е имало нито един град в света с население над 1 млн., но през 1850 г. се наброявани 4 милионни града, 1900 г.- 12, през 1922 г.- 22, 1950 г.- 65, 1960 г.- 100, 1965 г.-126, и през 1970 г.- 131.

Само за 20 години (1800-1820) град Чикаго и Бруклин нараснали 245 пъти, а Ню Йорк и Филаделфия - 25 пъти, Балтимор - 10 пъти. За същото време градовете в Западна Европа нараснали над 5 пъти.

Драстично увеличение на градовете, непознато дотогава в човешката история, се достига през периода на урбанистичния взрив на планетата след Втората световна война. Към 1950 г. за най-големи градове са регистрирани с население над 2,5 млн. жители. Такива в Европа е имало осем: Лондон, Москва, Париж, Милано, Неапол, Манчестър, Бирмингам, формиралата се плътна агломерация Рейн-Рур на територията на бившата Федерална република Германия. Със същото население в Северна Америка били шест града: Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис, Филаделфия, Детройт и Мексико. В Азия само пет града били с население над 2,5 млн. жители: Калкута, Бомбай, Пекин и сформиралите се плътни агломерации в Япония; Токио - Йокохама и Осака - Кобе. Южна Америка е имала към 1950 г. три големи града - Буенос Айрес, Рио де Жанейро и Сао Паолу.

Според формираната възрастова структура на населението в големите градове на света прогнозата на ООН към 2025 година очертава гражданите на най-големите от тях - 20 да бъдат над 16 милиона, 12 от тях са разположени в Азиатския континент, 6 - на полуостров Индустан, 4 - в Африка, и по 2 - в Северна и Южна Америка. Спрямо 1950 г. за 2025 г. промяната ще е поразителна. В Европа няма да бъдат регистрирани най-големи световни градове, а Азия, като епицентър на урбанистичния взрив, ги увеличава тройно.

Проблемите, които предизвиква нарастването на големите градове са свързани с урбанистичното (градоустройствено) планиране, начините за подобряване цялостно условията на живот в тези градове, удовлетворяването нуждите на населението им. Всички тези градове са финансово подпомагани от държавите си по различни проекти: за поевтиняване на жилищното строителство; подобряване на градския транспорт; изграждане на промишлени зони в перифериите на тези градове; изграждане на сателитни за тях градове за деконцентриране на населението от централните зони; създаването на паркови и озеленителни градски зони и т. н.

В резултат от динамиката на урбанизацията в градовете на света в началото на 21 век живее близо 50% от световното население. По данни на ООН в повече от 85 страни жителите на градовете им са удвоени през последното десетилетие на 20 век. През него средногодишно населението в развиващите се страни се е увеличило с 8,6% срещу 0,8% в градовете на напредналите страни.

Последствията от нарастването на големите градове в резултатна урбанизацията са многостранни, огромни и непрекъснато нарастващи поради изпреварващ ръст на населението, което се заселва в тях. Същевременно липсва възможност за осигуряване на трудова заетост,жилища и обслужване на градското население. Поради това комуналните съоръжения-водоснабдяване, канализация, вътрешен и околоградски транспорт, улична мрежа и др. са оразмерени за многократно по-малък брой население и практически не е възможно да се променят успоредно на бързия им демографски растеж.

Качеството на живота в големите градове непрекъснато се влошава. Замърсяването, шумът, увеличаващата се престъпност и хроничният недостиг на обществени улеснения са цената на безразборното разрастване на градовете.

Жилищното претрупване, разрасналите промишлени зони на градовете, прекомерната автомобилизация и затрудненото снабдяване на населението от околовръстните територии лишиха градовете от нужната на жителите им жизнена среда. Излезе на преден план нуждата от екологично чиста природна среда.

Големият дял на градското население в Англия потвърждава решаващата роля за урбанизацията на промишлената революция, която започва там. Бурното развитие на производствените й сили през 19 век увеличило дела на градското й население на 70%. В този си фрапантен за епохата относителен дял градско население на Англия формирало цели системи от взаимосвързани градове.

В края на 20 век голяма част от населението на Северното и Южно полукълбо живее в градовете. Докато в началото на 19 век, когато израстват градове като селища с жизнена среда -белег на човешкия прогрес, то в зората на 21 век най-големите градове изгубиха качествата си на такъв примамлив символ.

Съществена положителна последица от разрастването на градовете е, че урбанизираните територии стават притегателен център на инвестициония интерес.

Повишеният инвестиционен интерес към урбанизираната земя се основава на "монополното" влияние на урбанизираната земя в селищната територия, особено в големите и много големите градове. В този смисъл, планирането и устройството на урбанизираната територия създава интерес към нея. Планирането на урбанизираната територия и решенията на изпълнителната власт, свързани с устройствените планове на градовете, са главен фактор за повишения инвестиционен интерес към градската територия.

Всяко повишаване на инвестиционния интерес към дадена урбанизирана територия е резултат от промяна на земеползването, свързана с решенията на изпълнителната власт, чрез устройственото развитие на градовете. То определя характера на застрояване и интензивността на земеползването. Този процес е специфичен за централната градска част на големите градове, където урбанизираната земя има силно монополистичен характер от гледна точка на локализацията на много обекти спрямо периферията на града. Този факт повишава чувствително инвестиционната привлекателност на централната градска част пред останалите части от територията на града. Това обстоятелство е свързано с процеса "център-периферия" и отчита фактора "време" във връзка с вложените инвестиции. Пример в това отношение са градските терени за жилища,които са с различна инвестиционна привлекателност в зависимост от интензивността на използването на градската земя,техническата и социалната инфраструктура, транспортната достъпност до обекта, локализиран в дадената урбанизирана територия.

Положителна последица от урбанизацията е и откриването на повече и по-добри възможности за реализация. – по-големи доходи, разнообразие от работни места, професионални квалификации и курсове и други.

Урбанистите смятат, че не градът, не и селото, а трета нова селищна форма ще разреши проблемите, предизвикани от урбанизационния процес. Урбанистът Хауарт вижда тази нова форма в града-градина идеята, която е възникнала на основата на социални, икономически и градоустройствени съобръжения. Основната цел е да се намери изход от всестранните, включително и градоустройствените проблеми на урбанизационния процес. Сория, друг специалист в тази област, също предлага това да стане чрез трета алтернатива - на нови линеарни градове, които едновременно са градове и села. Нито единият, нито другият отхвърлят големия, дори много големия град, а предлагат само форми на спиране на процеса на растеж и влошаване на условията в тях. При Хауарт става въпрос за планетарна или сателитна система около център-голям град, а Сория предлага в ъглите на триъгълниците, образувани от пресичане на линеарни градове, да се създадат градове-центрове на обществена, търговска и друга концентри­рана в тях дейност.

Характерно за развитието на процеса урбанизация в България през втората половина на двадесети век е, че той протича много бурно до осемдесетте години и по-забавено след това. През целия период във втората половина на двадесети век броят на населението в селата прогресивно намалява за сметка на броя на населението в градовете. Но в периода след 1980 г. започва да намалява населението и в някои от градовете, предимно малките. От 1992 г. вече намалява населението на повечето от градовете, в това число и на големите градове.

Табл. 1 Урбанизационни процеси в България 1956 – 2003г., НСИ



В резултат на бурно протичащите урбанизационни процеси през втората половина на двадесети век започва да се нарушава исторически обусловената дисперсна точкова структура на мрежата от населени места. Големите градове проявяват стремеж към териториално нарастване и разрушаване на старата компактна форма. Засилва се процесът на създаване на нов тип селищни образувания - агломерационните.

В същото време успоредно с формирането на градски агломерации и натрупването на проблеми в тях на другия полюс се изострят проблемите на т.н. периферни райони с незначителна концентрация на население и слабо развити населени места. В тях особено остро се проявяват ефектите от неовладяната урбанизация на страната.


Проблемите на населените места в тези части от територията прерастват в общи регионални проблеми на териториалното развитие - икономически, социални, екологически, културни. Опитите за провеждане на регионална политика в 80-те години поради централизирания административен подход не довеждат до резултатни последици за населените места в периферните и граничните райони на България.

В картината на съвременното селищно развитие в страната на фона на общо взето равномерното разположение на малките градове и селата се откроява неравномерното разположение на големите градове. Това означава и неравномерно разпределение на населението върху територията, известна дебалансираност на селищната мрежа по отношение на разположението на големите градове и съответно неравномерно социално икономическо развитие. В резултат на това големи части от територията остават отдалечени от големите градски обслужващи центрове и в националната територия се проявява проблемът за център и периферия. Неравномерното развитие на мрежата от големи градове е причина да се наблюдават различия в социално-икономическото развитие в рамките на националната територия, които се изразяват отчасти като различия между районите за планиране, но най-вече като различия вътре в районите.

Степента на развитие на териториите и на районите зависи силно от наличието на големи градове, в които са концентрирани производството, услугите, образованието, науката и културният живот. Териториите и районите с наличие на голям град са с добро общо развитие. Такива са териториите около София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, т.е. около големите градове над 100 хил.жители, които стоят в първия ред на йерархията на селищната мрежа. Не случайно в силно развитите Югозападен и Южен централен райони са двата най-големи града в България – София и Пловдив. Големите градове са и ще продължат да се развиват като мощни центрове с разнообразни регионални функции: университетски, научни, научно-технологични и производствени, здравни, търговски, бизнес-делови, банкови, туристически, културни и духовни функции.

Като особеност на територията на България следва да се посочи фактът, че освен териториите от класически европейски тип – централни и периферни или градски и селски, в България има и още един характерен тип - територии без населени места. Това са територии без чувствителна човешка намеса, надарени с красива природа, еталон на биоразнообразието и природното равновесие.

Така на основата на природните дадености и в резултат на многовековното човешко присъствие и особено на съвременните фактори, на територията на България отчетливо се наблюдават три основни типа територии, които формират едрата териториална структура:

- природни неурбанизирани територии, без населени места.

- периферни слабо урбанизирани територии, с малки населени места, отдалечени от големите градски центрове;

- централни силно урбанизирани територии, с големи градове и агломерационни образувания към тях;

Всеки от тези три типа територии има своите силни и слаби страни и натрупани проблеми за разрешаване.

Природните територии без населени места отговарят на защитените природни територии съгласно Закона за защитените територии. Те заемат 5% от територията на страната с възможности за нарастване до 10%-15%.

Слабоурбанизираните периферни територии обикновено са изостаналите селски, планински и крайгранични райони. Заемат от 70% до 80% от територията на страната. Това са територии с ниска гъстота на населението и дисперсно точково разположение на села и малки градове, главно със селскостопанска насоченост, отдалечени от големите градове. По–голямата част от тези територии и населените места в тях са с характеристиките на периферии - изостанали с ниско ниво на качеството на живота и с непрекъснато намаляващо население и функции през целия период на следвоенното индустриално развитие. Това са териториите, изсмуквани от урбанизационния процес и натрупали множество негативни проблеми при наличието може би само на едно единствено позитивно качество - сравнително добре запазена природна среда.

Силноурбанизираните територии са териториите в близост до големите градове и формираните около тях агломерационни образувания. Те отговарят до известна степен на районите за растеж съгласно Закона за регионално развитие. Заемат 15% - 20% от територията на страната. Характеризират се с голяма гъстота на населението, силно развитиикомоически и обслужващи функции, комуникации и много проблеми, създадени от непрекъснато увеличаващото се население и невъзможността да се отговори адекватно на неговите потребности от жилища, обслужване, транспорт, благоустройство, здравословна и чиста околна среда.

Анализът на селищната мрежа и териториално - урбанистичното развитие в страната позволява да се направят следните обобщени изводи:

• С малки изключения в почти всички населени места в страната намалява населението и то не само в селата, но и в градовете, дори и в големите градове. Това е индикатор за общ спад в урбанистичното развитие както в количествено, така и в качествено отношение. Малкото изключения заслужават внимателен анализ и допълнително подпомагане чрез инструментите на целенасочена държавна политика.

• Сравнително равномерно е развита мрежата от населени места в цялата национална територия. Неравномерно е развита обаче мрежата от големи градове – опорни центрове на общото социално-икономическо развитие. Това поражда проблема за център и периферия и обуславя междурегионални и особено вътрешно-регионални различия, които са по-типични за страната и поставят проблеми пред вътрешната (националната) политика на регионално развитие.

• Наличието на големи градове в определени територии е възможност за използването на техния потенциал и за разпростиране на положителното им въздействие върху целия селскостопански ареал около тях. В периферните територии без наличие на големи градове е необходимо стимулирането на налични средни и малки градове чрез целенасочена държавна политика, за да могат те чрез своето ускорено развитие да компенсират липсата на големи градове.

• Малките градове в страната са разположени в близост до селските населени места, което предполага лесна достъпност на населението до обществени услуги от първа необходимост. Но в последните години оживените връзки между града и селото, изразяващи се в трудови и културно-битови пътувания, замряха и сега са силно ограничени. Съществува опасност от западане на градските функции и организиращата роля на градовете за околните села вследствие на икономическите затруднения и принудителния отлив на население от града в селото.

• Близостта на малките градове до селата обаче е фактор, който трябва добре да се използва в бъдеще, тъй като създава възможности за подобряване връзката “град – село” и за превръщането на малките градове в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селската местност.

• Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворява адекватно градските нужди и затруднява функционирането на градовете.

• Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Техните частични изменения на части са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост.

За да се анализира процеса на урбанизация в неговата цялост е необходимо да се проследи развитието му в Европа като цяло.

Независимо от сравнително по-ранното развитие на европейските градове и пазари, икономическата им хегемония се е установила дълго време. Европейското пространство се намира в състояние на постоянна йерархия на центрове и периферии. То предствалява сума от отделни икономически и неикономически пространства, обединени от общността на територии и граници, пресичащи се с границите на други образувания.

Високата степен на урбанизираност в Европа, достигаща до 60%, а в някои страни и 80%, е резултат от интензивните миграционни процеси след Втората световна война. В Европейския регион се наблюдават различия в зависимост от националната специфика. Централноевропей­ските държави, като Швейцария и Австрия поддържат едно постоянно равнище на концентрация на населението в градовете. За това състояние съществено значение имат факторите, оказващи влияние както върху активната регионална политика, така и върху развитието на малките населени центрове. За целта се използват средства, ограничаващи съсредоточаване на населението, на основата на алтернативни икономи­чески дейности и засилване на процесите на преструктуриране на местната икономика.

Въздействието върху урбанизационното развитие на страните с развита пазарна икономика е свързано или с разработването на регионални програми за определени проблеми, или с програми за развитие на цялата територия, като част от националната система за икономическо програмиране. Разработването на регионални програми за икономическо развитие се диференцира във връзка с вида на регионите от гледна точка на тяхната степен на урбанизация. Тези регионални програми са свързани и с въздействието на пространствената структура, базиращо се на значението на отраслите и отношението на отделните фирми, в зависимост от ориентацията към географските дадености, реализацията и потреблението, което е свързано със степента на урбанизация.

Характерна особеност за някои страни от западна Европа е наличието на големи градски агломерации, което до голяма степен влошава териториалната структура и е пречка за реализацията на регионалните потенциали на икономическото развитие. За тези страни урбанизацион­ната политика е важен компонент в изграждането на териториалната структура.

За развитието на западноевропейските страни важен фактор, ограни­чаващ растежа на населението в големите градове, е урбанизационната политика в рамките на провежданата национална регионална политика. Активна е ролята на местните власти за реализирането на регионални програми, създаването на алтернативни работни места и структурна стратегия, разширяваща заетостта. Характерно за държавите от Северна Европа е, че за стабилизирането на населението в северните региони, успоредно с урбанизационната политика, се включват елементи на регионална политика.

Участието в Европейската общност и нейните програми, особено в условията на единния вътрешен пазар, създава възможност за съвместно решаване на урбанизационните проблеми. В това отношение важно място заемат междудържавните мултирегионални проекти. Международните изследвания и програми на Европейската общност ще дадат отговор на насоките за развитието на урбанизационните процеси във формиращото се Европейско икономическо пространство.

Динамиката на пространствените структури в Западна Европа е в значителна степен доминирана от ролята на градовете в тях. Настъпващите изменения в урбанизационното развитие се свързват с процеси, не толкова определени от концентрацията, а за сметка на разширяване субурбанизационните структури. В тях по различен начин се осъществяват зна­чителни изменения в организацията на икономическото пространство и то в посока към засилване на неговата роля в урбанизационното развитие.

На първо място, това е въпросът за децентрализацията, който в значителна степен отразява реакцията на изградените регионални структури към съвременните направления на структурното преустройство. Той отразява промените в данъчната система и преразпределението на финансовите средства на национално и местно равнище. От особено значение е обвързването на локалното отраслово и териториално развитие с общата динамика на процесите, най-вече при определяне на мероприятията относно качеството на околната среда, както в съществу­ващите, така и при новоизграждащите се селища. Важно е да се отчитат последиците от организираните производствени процеси и нерационалното развитие на икономическата база. Затова е необходимо свързването на градското развитие със съответното формиране на индустриалните зони в града.

На второ място, важен момент при преструктурирането на икономи­ческата база на градовете е обновлението на градските квартали, развитието на комуникациите и преразглеждането на запазилите се системи от населени пунктове. Проблем при строителството на нови квартали е недостигът на терени за застрояване и все по-големият стремеж към обновяване на съществуващите, придаване на съвременни функции в традиционните градски райони., както и обвързването на техните структури с обновителните процеси и структурното преустройство на града.

Политиката на урбанизационното развитие в Западна Европа се свързва все повече както със строителството на административни и обществени сгради, където се съсредоточава частния капитал, така и с реализирането на големи проекти по изграждането на съвременна инфраструктура. На тази основа се очаква компенсиране на намаляващите субсидии от местните власти за финансиране на урбанизационното развитие при сериозни промени в данъчното облагане и т.н. По този начин укрепването на урбанизационната икономика ще генерира импулси за обновление на регионалната структура.

Като всеки процес урбанизацията има освен положителни и отрицателни страни. Доклад на Европейската агенция по околната среда предупреждава за сериозните последствия от прекалената урбанизация в ЕС. Според документа до 2020 г. 90 на сто от населението в някои страни членки ще живее в градовете.

Агенцията препупреждава, че тази тенденция създава "изяждане на земя". Населението живее все по-дълго и все повече се мести към градовете, като съответно все повече земеделска земя се превръща в част от града, което води до необратими последствия за околната среда и климата. Документът посочва, че между 1990 и 2000 г. в ЕС общата територия на преобразуваните в градове земи се равнява на три пъти територията на Люксембург.

Ако тази тенденция продължи още век, градските площи ще се удвоят. Най-разрастващите се градове, посочени в доклада, са Дрезден, Хелзинки, Копенхаген, Дъблин, Брюксел, Гренобъл и Удине. От друга страна, най-компактните европейски градове са Билбао, Милано, Мюнхен и Прага. Според доклада доста виновни за тази тенденция са и европейските структурни фондове, тъй като финансират строителни проекти върху евтини земи, каквито са земеделските площи около градовете. Докладът посочва, че прекалената урбанизация създава и множество икономически и социални проблеми.

Друга негативна последица от засиленият процес на урбанизация е силното обезлюдяване на селата и периферните зони – особено актуален за нашата страна проблем.

Картата на Фиг. 5 показва гъстотата на населението по общини на Република България към 2004 г. На нея се открояват районите, които са изложени на риск от обезлюдяване (Северозападна и Югоизточна България, Добруджа и някои планински райони).





Фиг. 5 Гъстотата на населението по общини на Република България към 2004г.

Източник: НСИ
Негативни са и промените в селата с над 1000 жители като най-силно са засегнати населените места, имащи между 2 и 5 хиляди души.

Особено внимание заслужава фактът, че в края на 2004 г. в 144 населени места няма население и те се обезлюдяват.

При запазване на сегашните тенденции на изменение на населението в селата, водещи до свиване на техния демографски и икономически потенциал, приносът на селските райони в бъдещото развитие на страната ще става все по-малък.

Прогнозите и тенденциите във връзка с процеса на урбанизация са следните:

През 2005 година световното градско население е било 48.7%, през 2030 се очаква да бъде 59.9%.

Ревизираното издание на проучването на ООН, което сега включва най-нови данни, представя промените в състава на общото, градското и неградското население в света за периода 1950 – 2030 година. Предвижданията на демографите са, че през 2030 градското население на света ще е около 5 милиарда души, докато през 2005 то е било малко над 3 милиарда.

В Европа процентът на хората, живеещи в градове, ще се увеличи от 72.2% през 2005, на 78.3% през 2030.

България е една от страните, които преминават през много бърз урбанизационен процес. През 1950 градското население на страната е било едва 27.6%. През 2005 година е достигнало 70%, а през 2030 се очаква да бъде 77.8%. В сравнение с други източно-европейски държави България ще се урбанизира в много по-голяма степен. През 2030 година по брой на градското си население тя ще е между Западна Европа (там в градовете ще живеят 82.6% от населението), и Източна Европа (73.7%).

В столицата София, където през 1950 година са живели 7.2% от населението на страната, през 2015 година ще живеят 14.8%. Засега най-висок е процентът за 2000 година – 14.6%, който през 2005 година е слязъл на 14.1%. Причните за намаляването според анализа са в големия брой изселващи не от града, а от страната, хора.

Населението на най-големите градове в света, които в момента имат по над 10 милионно население, също ще нарасне. Най-големият град е Токио, където сега живеят над 35 милиона души. През 2015 година неговото население ще е 36 милиона. След Токио, най-големи са Мексико Сити, Ню Йорк и Сао Паоло с по около 18 милиона население. През 2015 година най-голям след Токио ще бъде Бомбай в Индия с над 20-милионно население. Ню Делхи също ще има близо 20 милиона население. Най-големият европейски град в момента е Москва, 10.5 милиона, но през 2015 година най-голям в Европа ще е Истанбул с близо 12 милиона души.

В проучването са включени всички държави в света. Данните документират нарастването на градското население през последните 50-години и очакваното драматично урбанизиране през следващите три десетилетия. Демографите от ООН предупреждават, че скоростта и мащабите на тази урбанизация в слабо развитите региони изправя отделните държави, а и глобалната общност пред огромни предизвикателства.

Скоро в историята на човечеството ще се случи нещо невиждано досега – жителите в градовете ще надхвърлят по брой тези в селата. Ако в наше време близо половината от хората на планетата живеят в градовете, то експертите са изчислили, че в обозримо бъдеще – към 2030 г., над 60 % от човешката популация ще населява градските центрове.

Догодина човечеството ще направи исторически преход от селски към градски тип, твърди се в доклад на ООН. Събитията ще се случат главно в Азия и Африка, където се очаква 1,6 милиарда души да вазират към градовете в рамките на следващите 25 години. Скоростта на урбанизацията е толкова голяма, че повечето страни няма да бъдат подготвени за влиянието, което ще има тази промяна. Това са думи на д-р Торая Обайд, която е изпълнителен директор на фонда на ООН за населението. Тя допълва, че в човешката история никога не сме виждали населението в градовете да нараства с толкова голяма скорост.

Цифрите са показателни. Всяка седмица градското население се увеличава с милион. През 2008 г. повече от половината от населението на земята ще е в градовете.

Нарастването на относителния дял на градското население, в резултат на засилените урбанизационни процеси ще доведе до необходимостта от по-добро-планиране на градските територии, с цел решаването на социални, икномически и демографски проблеми.

България е една от страните, които преминават през много бърз урбанизационен процес, вследствие на което се засилва все повече значението на градовете и нуждата от тяхното по- прецизно устройствено планиране, както и необходимостта от разработване на програми за устойчиво развитие, за да може градът да продължава да изпълнява своите градообразуващи и градообслужващи функции.

По-нататъшното развитие на урбанизационния процес е свързано със създаване на по-висок жизнен стандарт в градовете, като се решават териториално-устройствените проблеми, усъвършенства се мрежата и техническата и социалната инфраструктура.

Урбанизацията поставя и редица други предизвикателства като решаване на проблемите в обезлюдените в резултат на урбанизацията територии и търсене на механизми за „разтоварване“ на градовете.

Урбанизацията носи и положителни последици, свързани с увеличаване на инвестиционната привлекателност на урбанизираните територии и получаване на по-добри възможности за реализация в градската среда,.

Всичко това превръща урбанизацията в толкова сложен, противоречив и всеобхватен процес, носещ както позитивни, така и негативни тенденции и отправяш нови предизвикателства пред населението в България, Европа и света като цяло.






Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница