Множествената склероза в конвенционалната и алтернативната медицина доц д-р Радослав Радев д м

Множествената склероза показва определени особеност, свързани с възрастта, пола, расата и местоживеенето на заболелите. От МС боледуват по-често жени и лица от бялата раса, по-вече от 50 % от случаите са между 15 и 50 години и по-голямата част от болните живеят в урбанизирани райони на централна и северна Европа, САЩ, Канада, Нова Зеландия и други страни от умерения климатичен пояс. Честотата на разпространение на заболяването в Азия, Африка и Южна Америка е ниска, а в областта на екватора и полярните области на практика липсва.

Основният патоанатомичен субстрат на МС са пръснати ясно отграничени огнища на демиелинизация (плаки) в бялото мозъчно вещество при относително съхранение на аксоните (израстъците на нервните клетки по които става провеждането на нервните импулси). Плаките са разположени предимно около вентрикулите (мозъчните стомахчета), мазолестото тяло (corpus callosum), свързващо двете мозъчни полукълба, в зрителните нерви и мястото на тяхното кръстосване (хиазма), в малкия мозък, мозъчния ствол и гръбначния мозък. Те са с размер на няколко милиметра до няколко сантиметра и при микроскопско изследване се отбелязва деструкция на миелина и оголване на аксоните, както и белези на възпалителен процес с подчертан едем около малките кръвоносни съдове. В хроничните неактивни плаки броят на невроните е силно редуциран като преобладават клетки от мозъчната съединителна тъкан (астроцити, микроглия и др.).

Миелинът е мозъчна субстанция, образувана от богатите на липиди плътно прилепнали плазмени мембрани на специфични мозъчни клетки наречени олигодендроцити и действа като изолатор на електрическите импулси, протичащи по аксоните. При неговото разрушаване (демиелинизация) се нарушава провеждането на тези импулси до забавяне или до пълното им блокиране, което е в основата на персистиращия неврологичен дефицит (отпадни неврологични симптоми) със съответната клинична картина. Често наблюдаващото се подобрение на неврологичния дефицит в ранните стадии на заболяването е резултат от намаляването на отока, редукция на възпалителните инфилтрати и нормализиране на алкално-киселинното равновесие. По- късно обикновено настъпва процес на бавно възстановяване с ремиелинизация на засегнатите участъци, включване на алтернативни нервни пътища и подобряване на проводимостта.

Етиологията (причината /причините, предизвикваща заболяването) до този момент не е твърдо установена. Обсъждат се редица екзогенни фактори (напр. интоксикация с минимални количества живак), вирусна инфекция, ролята на генетичното предразположение и др. Хипотезата за евентуалната вирусна етиология има най-много привърженици. Тя се базира на някои установени факти, като наличие на демиелинизиращи вирусни инфекции при животни с клинична картина подобна на множествена склероза, повишен титър на антитела спрямо определени вируси и пр. В последно време се обсъжда ролята на човешкия херпесен вирус тип 6 (HHV-6), който е открит в ядата на олигодендроцитите при болни от МС. Допуска се, че заболяването може да се отключи като резултат от ненормален имунен отговор към този вирус или към други персистиращи вируси в човешкия организъм.

Автоимунният характер на МС не се поставя под съмнение от болшинството автори. Приема се, че се касае за нарушаване на толеранса на автореактивните Т- и В- лимфоцитни клетки, които са част от клетъчния имунитет при човека и животните, към собствените антигени.В подкрепа на автоимунната теория за възникването на множествената склероза са и някои експериментални данни, като предизвикване на алергичен енцефаломиелит у опитни животни чрез инжектиране на миелин или миелинови белтъци и др.

Клиничната картина на МС е изключително богата и разнообразна, като началото може да бъде моно- или полисимптомно. Симптомите при дадени болни могат да се развият в рамките на няколко минути, при други – за часове и дни, а при трети – за седмици и месеци. Най-общо симптоматиката зависи от предилекционното място на поява на плаките и от интензивността на процеса. Най-често наблюдаваните начални симптоми са двигателни и сетивни нарушения, следвани по честота от зрителни и микционни (свързани с уринирането) смущения.

Двигателните смущения се изявяват като мускулна слабост и спастичност, които в началото се появяват в долните крайници и по-късно се оформят като долна спастична парапареза, а при по-тежките случаи и като квадрипареза (включване на всички крайници). Дължат се на засягане на т. нар. пирамиден път (нервна структура, провеждаща двигателните импулси) и на малкомозъчната система. Обикновено двигателният дефицит се съпровожда и от координационни нарушения, изразяващи се в залитане при ходене (атаксия), тремор, скандиран говор и др. Свързани са с поражения в малкия мозък.

Сетивните нарушения могат да бъдат от възбуден тип (изтръпване, мравучкане, болки) или от отпадни ( намалена чувствителност). Дължат се на плаки в сетивните пътища в гръбначния и главния мозък. Болките при МС по принцип са по-рядко явление- основно в гърба, във врата, в гръдния кош или под форма на типична тригеминална невралгия.

Зрителните и очедвигателните нарушения са сравнително чести и могат да бъдат начална проява на МС при около 30% от болните. Дължат се на засягане на аферентната и еферентна зрителна система (зрителен нерв, хиазма, очедвигателни нерви). Протичат под форма на оптичен ретробулбарен неврит по правило едностранно. Налице е намаляване на зрението за часове или дни, понякога до пълна слепота. Често се съпровожда от орбитална болка или болезненост при очни движения. Характерно за зрителните смущения е, че зрението се възстановява частично или напълно при 70 % от пациентите. При засягане на очедвигателните нерви се наблюдава двойно виждане (диплопия). Възможна е и хоризонтална погледна пареза при засягане на трети и четвърти черепномозъчни нерви. Типичен симптом е едностранният нистагъм, което при млади хора насочва към поставяне на диагноза множествена склероза.

При плаки в мозъчния ствол, където преминават множество аферентни и еферентни нервни пътища се наблюдават разнообразни двигателни, очедвигателни, координационни и др. разстройства, изразяващи се в нистагъм, атаксия, световъртеж, парестезии, тригеминална невралгия, пареза на лицевия нерв.

Разстройствата в дейността на тазовите резервоари могат да се наблюдават като начални прояви на МС при около 5 % от болните, но по-късно се появяват в над 50 % от тях. Най-чести са смущенията в уринирането (микционни смущения), които се изразяват в императивни позиви, често уриниране особено през нощта, незадържане на урината. Причината за тези разстройства е в нарушаване функцията на пикочния мехур, който може да бъде паретичен, с повишен тонус на външния сфинктер, хиперрефлексия на детрузора (мускула, свиващ мехура) и др. Разстройствата на дефекацията са сравнително по-редки – предимно констипация (запек) и по-рядко инконтиненция (незадържане на фецеса).

Сексуалните смущения са чести, независимо, че по-вечето пациенти не съобщават за тях. При по-вече от 50 % от мъжете се развива импотенция, а при жените намалява либидото и изчезва оргазъма.

Симптомите от страна на главния мозък (мозъчна кора и подкорови ядра) са по-малко от очакваните, независимо от обилието на плаки в мозъчните полусфери. Още френският лекар Шарко (Charcot) е описал хемиплегичната форма на МС, при която се наблюдава едностранна парализа на крайниците. Освен това се набллюдават корова слепота, частични и генерализирани епилептични пристъпи, психични нарушения (по – често депресия и по-рядко еуфория), проблеми с паметта и когнитивни (познавателни) нарушения и др.

Характерни за мозъчната склероза са и т. нар. пароксизми, които представляват краткотрайни, внезапно появяващи се симптоми, като болезнени спазми на определени мускули, парестезии, тригеминална невралгия, нарушения в говора и походката, гримасничене и др. Пароксизмите могат да траят от няколко секунди до две минути и се повтарят многократно през деня. Могат да се предизвикат от хипервентилация, сензорно дразнене (шум, силна светлина), определена поза и са свързани със странично разпространение на нервните импулси в демиелинизираните неврони.

Един от характерните белези на МС е умората, която се описва като чувство на физическо изтощение без да има връзка с физическо натоварване. Болните лесно се уморяват, липсва им инциатива за физическа и психическа активност. Чувстват се изморени дори след ставане от сън, като най-уморени са в следобедните часове. Друг характерен белег при болните от МС е чувствителността към топлина. Всяко повишение на телесната температура, топлинни процедури като напр. гореща вана и др. влошават болестните симптоми, особено зрението. Смята се, че това е свързано с блокиране на нервните импулси от повишената температура, тъй като факторът на сигурност при МС е снижен.

Множествената склероза има непредсказуем клиничен ход, което затруднява значително по-далечната прогноза за отделния пациент. Съществуват две основни клинични форми но МС: пристъпно-ремитентна и първично-прогресивна.

Пристъпно-ремитентната форма се характеризира с периоди на влошаване (пристъпи или кризи), при които се появяват нови симптоми или се влошават вече съществуващите. Свързани са с образуване на нова или нови плаки, както и с разширение на предишни такива. Обикновено пристъпът трае по-вече от едно денонощие, което го отличава от временните влошавания при температурни промени, физическо усилие и др. Пристъпът се преустановява спонтанно или с медикаментозна намеса, след което следва различно дълъг безсимптомен период (ремисия). В първите години възстановяването на болните е пълно, а след това с напредване на болестта.

става непълно.

Съществуват още няколко клинични форми на МС, които представляват комбинации от горните две. Вторично-прогресиращата форма обикновено е продължение на пристъпно-ремитентната, като в хода на болестта ремисиите постепенно изчезват и се влошава неврологичния дефицит. Прогресивно- пристъпната форма се характеризира с ясно очертани пристъпи и постоянна прогресия (влошаване ) между пристъпите. Злокачествените форми на множествената склероза протичат сравнително бързо с тежка инвалидизация и екзитус (смъртен изход) за пациента. Това е характерно за острата форма на МС и концентричната склероза на Ballo.

Към т. нар. доброкачествени (бенигнени) форми на МС се отнасят случаите с малък по брой и интензитет симптоми, както и дългоремитентните такива. Отбелязани са случаи на случайно открити плаки на демиелинизация при изследване на мъзъка по друг повод, без да са налице каквито и да е оплаквания от страна на тези пациенти (безсимптомна МС).

Диагнозата на мозъчната склероза е сравнително трудна поради многообразието на клиничната картина и формите на протичане, както и сравнително ограниченият брой диагностични техники и изследвания. Обикновенната рентгенова снимка, както и компютърната томография (т. нар. скенер) имат ниска чувствителност за откриване на плаките и обикновено се прилагат при съмнение за други заболявания с подобна клинична картина. Метод на избор в случая е магнитнорезонансната томография (МРТ), която визуализира плаките в над 90 % от клинично сигурните случаи на МС. Като сигурни критерии за поставяне на диагнозата чрез МРТ се приемат наличието на поне три плаки, които да са в близост до мозъчните стомахчета (вентрикули), да има плаки и в задната черепна ямка и те да са над 5 мм в диаметър. Методиката дава възможност да се прецени доколко плаките са новополучени или хронични, както и да се измери общият им обем, което спомага да се прецени ефекта от лечението и да се направи прогноза за по-нататъшния ход на заболяването. Като допълнителни методи за доказване на МС се използват биохимични методи за изследване на мозъчната течност (ликвора), методът на евокираните (предизвикани) потенциали и др. Диференциалната диагноза на заболяването се прави с множество други други заболявания на ЦНС, като най-близък по клинична картина е острия дисеминиран енцефаломиелит (ОДЕМ).
Терапия на множествената склероза. Лечението на МС е до голяма степен индивидуализирано при всеки пациент в зависимост от формата и начина на протичане на заболяването. Целите, които се преследват се отнасят до повлияване (прекратяване) на острите пристъпи, забавяне на прогресията и корекция на отделните симптоми. За отбелязване е, че терапията на множествената склероза в известно отношение има експериментален характер и че все още няма средство или метод, които да лекуват дефинитивно тази болест.

Конвенционалната терапия използва няколко групи лекарствени средства като глюкокортикостероидите, интерфероните, някои имуносупресори и имуномодулатори, синтетичния полипептид Copolymer 1и др.

▲ Глюкокортикостероидите (ГКС) имат противовъзпалително, антиалергично и имунопотискащо (имуносупресивно) действие. Прилагат се за лечение на острите пристъпи на МС, като се използват различни схеми. Понастоящем се предпочитат високи дози метилпреднизолон (Methylprednisolon, Urbason) – 500 до 1000 мг във венозна инфузия за 5 вливания всеки ден или през ден. След това лечението продължава с перорално (през устата) приемане на преднизолон (Prednisolone, Prednisolone F) в доза 1-1,5 мг/кг тегло с постепенно намаляване на дозата. За предотвратяване на някои от страничните ефекти на ГКС (провокиране на гастрит или стомашна язва) се използват Н₂ – блокери (Ранитидин, Фамотидин). Поради други потенциални по-тежки странични ефекти (психотични реакции, хипертония, повишаване на кръвната захар и др.) лечението с големи дози ГКС трябва да се провежда в болнично заведение. Натрупаният до сега опит показва, че тези лекарствени средства скъсяват и намаляват интензитета на пристъпите, но не повлияват развитието на болестта като цяло.

▲ Интерфероните са естествени продукти на организма с противовирусно и имуностимулиращо действие. Основното съединение, което се прилага понастоящем при МС е интерферон – бета 1б (Interferon- beta 1b / Betaferon), който се произвежда по биотехнологичен метод. Показан е при пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза със сравнително редки пристъпи и неголяма степен на инвалидизация. Резултатите от прилагането на интерферон-бета 1б са намаляване годишния процент на пристъпите с около 30 %, удължаване на междупристъпния период, намаляване обема и появата на нови плаки на демиелинизация и забавяне инвалидизацията на болните. Прилага се чрез подкожни инжекции три пъти седмично в продължение на минимум две и по-вече години. При част от пациентите се наблюдава при всяка апликация развитие на състояние наподобяващо грипен синдром, което принуждава част от тях да се откажат от лечението. С подобно действие е и интерферон- бета 1а (Interferon- beta 1a / Avonex, Rebif), който също се използва при пристъпно-ремитентна форма на МС.

▲ Използването на имуносупресори и имуномодулатори е сравнително по-ограничено. Те са прилагат с цел да се намали честотата на пристъпите и да се забави хода на болестта като се предотврати вторичната прогресия. Основният медикамент в случая е азатиоприн (Azathioprine), който се използва при пристъпно-ремитентна форма на МС (доза 2-3 мг/кг/тегло); при първично-проградиентните форми няма ефект. Друг по-рядко използван цитостатик е циклофосфамид (Cyclophosphamide). Показан е при чести и тежки пристъпи и бързо развитие на болестта. В последно време намира приложение и противотуморното средство митоксантрон (Mitoxantron, Novantron), който се прилага венозно веднъж на 3 месеца в доза 12 мг / м² спрямо площта на организма. Резултатите от прилагането на тези средства са по-скоро противоречиви, но поради по-малката цена и относително по-редките странични ефекти за някои от тях, имат сравнително по-голямо приложение.

▲ Синтетичния полипептид кополимер 1 (Copolymer 1, Copaxon) е сравнително ново лекарствено средство използвано за поддържащо лечение на болните от МС. Според някои автори резултатите са по-вече от задоволителни, но има и обратни становища.

Симптоматичното лечение при множествената склероза има за цел да отстрани или корегира отрицателните съпътстващи симптоми на пациентите. При изразена спастичност на мускулатурата се назначават миорелаксанти (баклофен, миоластан, мидокалм и др.). Пароксизмалните прояви могат да бъдат предотвратени с някои антиепилептични средства (карбамазепин, фенитоин, клоназепам, габапентин и др.). Мускулната слабост и тазоворезервоарните разстройства се повлияват задоволително от стимулатори на нервно-мускулните синапси (4-аминопиридин, пиридостигмин). При изразен тремор могат да се опитат неселективни бета-блокери (пропранол), глутетимид, клоназепам, изониазид и др. Съпътстващата заболяването умора може да се подобри с амантадин и флуоксетин. Сфинктерните нарушения на пикочния мехур обикновено се повлияват трудно. При хиперрефлексия и императивни позиви за уриниране си използват пропантелин, имипрамин, мапротилин, а при слабост на мускула, изпразващ мехура – галантамин (нивалин), дистигмин. Ако не се постигне желаният ефект посредством медикаментозни средства, може да се наложи трайна или периодична катетеризация.
* * *
Множествена склероза и алтернативна медицина
Методите на алтернативната медицина в диагностиката и лечението на множествената склероза са все още неглижирани и недостатъчно оценени от страна на официалната (конвенционална) медицина главно поради субективното отношение и непознаване от страна на лекуващите лекари.

Алтернативната медицина по принцип е холистична, т.е. тя използва цялостния подход при лечението на отделния пациент. Тук се включва оценката на психологичните фактори (напр. психоемоционалния стрес) и ролята им за поява на дадено заболяване, видът на храненето, стилът на живот, намаляване или избягване на съществуващи в околната среда токсини, употребата или не на биологично активни вещества (в това число хранителни добавки), прилагането на нестандартни лечебни методи (хомеопатия, акупунктура, акупресура, специални видове масаж) и пр. Конвенционалната медицина, която е ориентирана предимно към лекарственото лечение обръща сравнително малко внимание на тези фактори, а понякога напълно ги пренебрегва.

Според специалистите по ирисова диагностика този метод е напълно приложим за установяване на заболяване от МС. В съответните ръководства като патогномоничен белег се посочва наличието на множество бели образувания подобни на снежинки в ириса на болните от множествена склероза и то често преди тази диагноза да бъде потвърдена с конвенционални методи като КТ и МРТ.

Според редица автори психологичния фактор има съществена роля в патогенезата на заболяването. При значителна част от болните се установяват продължителни предшестващи напрежения в отношенията с лица от близкото обкръжение (семейство, съседи, колеги по месторабота, интимен партньор и др.). Налице са отрицателни емоциални преживявания, включително и сексуални неблагополучия, водещи до депресии, характерови промени, както и към агресии спрямо близките. Последното според психоанализата е израз на недоизграден Едипов комплекс. При затруднения в адаптирането, особено в нова среда (училище, работа и пр.) предразположените към заболяване от МС хора изживяват своебразно „препрограмиране”- първоначално несъзнателно, а по-късно напълно съзнателно възприемат поведение на противопоставяне на всичко и на всички, което се явява „подготвителен” етап за появата на множествената склероза. Подобно поведение те запазват и след като болестта вече се развила, което е съществена пречка в провежданото лечение. Решаващ момент за отключване на заболяването е преживяването на остро стресово събитие (загуба на близък, тежка конфликтна ситуация, преживяна катастрофа и др.) и последващия посттравматичен синдром. По принцип тази ситуация е свързана със срив на имунната система, което при пациенти с друго предразположение води до заболявания като рак, диабет и пр., докато при склонни към нервни заболявания лица е налице възможност да се развие МС. Заболяването е типично за млади хора силно обременени психически.

Връзката между психиката и органичните поражения при множестваната склероза е добре изразена при част от пациентите, които показват в периодите на ремисия подчертано сангвинично настроение. Тези „слънчеви, леко приповдигнати емоционално дни” контрастират на наличните поражения от болестта, сериозността на които като че ли не се осъзнава напълно от болните. В определени случаи последните имат поведение наподобяващо хистероидна невроза. Психичните особености на болните от МС, както и психотичните отклонения (депресия, маниакалност и др.) трябва да се лекуват с използване на модерни антипсихотични медикаменти, както и с психотерапия. Между психолога и пациента е необходимо да се изградят близки взаимоотношения, като заедно със специфичните психотерапевтични методи се работи за изграждане на доверие към лечението, увереност, че жизнените сили на организма ще се справят със заболяването и дори, че ще настъпи оздравяване.

Диетата на болните от МС също е един от подценяваните елементи от комплексната терапия на заболяването. Известни са проучванията на немския лекар д-р Шванк, направени през 50-те години на миналия век. Според тези изследвания болните от МС трябва да се придържат стриктно към диета бедна на наситени мазнини, като общото количество на мазнините не трябва да надхвърля 20 г на ден. Това означава да се избягват храни, съдържащи животински мазнини (мас, лой и др.), червени и тъмни меса, палмово и кокосово масло и др. Други автори настояват за още по-стриктна диета, включваща в продължение на месеци сурова растителна храна, допълнена с кълнове от пшеница и други житни растения, прясно изцедени сокове от червено цвекло, моркови, ябълки и др. особено в началния стадий на болестта. Необходимо е да се избягва употребата на алкохол, кафе, черен чай, готварска сол, горчица, захар и пипер. Периодично трябва да се използва индийски (цейлонски) чай за бъбреци (Kidney tea, Orthosyphones). Този подход може да подобри значително състоянието на болните, дори да удължи продължителността на живота им даже и в тежките случаи.

Хранителни добавки. Зародилото се в началото на 80-те години ортомолекулярно направление в медицината с основоположник американския учен- биохимик Линус Полинг¹, заедно с принципите на валеологията² представляват теоретичната основа за производството и употребата на хранителните добавки като профилактично и лечебно средство. Понастоящем използването на хранителни добавки бележи своебразен бум в световен мащаб и мнението на много учени е, че те трябва да бъдат извадени от сферата на храните и да се обособят в отделна група, заемаща междинно място между класическите медикаменти и хранителните продукти (т. нар. „парафармацевтици”), тъй като имат определено значение за здравето на човека.

Съществуват множество препоръки за използване на хранителни добавки при болни от множествена склероза. В табл. 1 са дадени по-важните от тях разпределени по степен на значимост.

Забел. Пробиотиците, съдържащи в лиофилизиран вид полезните млечнокисели бактерии (вж. по-горе) се произвеждат у нас под името Ентеросан, като съществува форма специално пригодена за болните от множествена склероза (Ентеросан МС и Ентеросан МС +). При продължителна употреба (над 6 месеца) тези хранителни добавки регулират мускулните движения, предотвратяват схващането на мускулите, подобряват подвижността и общото физическо състояние.

Алоето, което е представено от около 250 вида се отнася към семейство лилиеви (Liliaceae). Родината му е Южна Африка, където има дървовидна форма и достига до 6 м височина. У нас се отглежда основно видът Aloe arborescens като декоративно стайно растение.

Различните видове алое се различават значително по химическия си състав, което определя и тяхното приложение за медицински или други цели. Основните съставки в алоето са антрахиноновите гликозиди алоин, изобарбалоин, алое-емодин и други малко изучени вещества. Дрогите, под форма на които се използва растението са Сабур (сгъстен сок от алое във вид на прозрачна стъкловидна маса или прах), Succus Aloe – пресен сок от листата на Aloe vera и Aloe arborescens стабилизиран с 25 % алкохол. От тези изходни вещества са приготвени множество медицински и козметични препарати, които имат лаксативен, противовъзпалителен и подобряващ тургора и външния вид на кожата ефект.

При лечение на множествената склероза се използва т. нар. биоактивирано алое, което представлява воден екстракт от свежи листа на растението, държани определено време при неблагоприятни условия (на тъмно при температура 2-6⁰ С в продължение на 12-15 денонощия). В тези условия се натрупват биогенни стимулатори, които имат регенеративен ефект по отношение на увредени тъкани и като цяло увеличават защитните сили на организма. В основата на това действие лежи активирането на ензимните и ендокринни системи на организма. Методът на биоактивацията е бил създаден през 30-те години на миналия век от руския лекар офталмолог акад. В. Филатов. Първоначално препаратът, получен от биоактивирано алое е бил прилаган при възпалителни и дегенеративни заболявания на окото, а по-късно за усилване на регенеративните процеси при травми, трудно заздравяващи рани, декубитуси, екземи, невродермити, възпалителни заболявания на женските гениталии и др. Независимо, че природата на биогенните стимулатори все още не е напълно изяснена, екстрактът от биоактивирано алое се прилага и при невро-дегенеративни заболявания, в това число и множествена склероза. Допуска се, че благотворния ефект се дължи на стимулиране на регенерацията на увредените неврони в МС плаките. Лечебният курс включва инжектиране на 1 мл течен екстракт от алое (Extractum aloe fluidum) (1 ампула) в продължение на 30 последователни дни, след което се прави пауза от 30 дни и отново се провежда инжекционният курс за нови 30 дни. По време на курса, както и през паузата се приемат подходящи хранителни добавки (пробиотици, витамини, аминокиселини, мастни полиненаситени киселини и др.), съобразени със текущото състояние на болния и етапа на заболяването. Има съобщения, че ефектът от прилагане на биоактивираното алое се засилва, ако в същото време се прилага оксигенотерапия в хипербарна кислородна камера или озонотерапия. Алоето е показано през периодите на ремисия и е по-подходящо в началните стадии на заболяването, както и при млади пациенти. Видимите подобрения настъпват в края на първата серия от инжекции и през втория курс. Главно се подобряват увредените двигателни функции, затрудненията в гълтането и очните смущения.

Тропическата лиана Polypodium leucotomos, растяща в джунглата на централноамериканската република Хондурас и известна като Kalawalla (Калауала) е растителен вид, който се наложи като алтернативо средство за лечение на редица тежки заболявания предимно с автоимунна генеза ( лупус еритематодес, артрит, витилиго, псориазис, дерматити ) в това число и множествена склероза. Химическия състав на растението е слабо проучен, но има достатъчна изследвания за механизма на нейното действие. Доказан е инхибиращ ефект на екстракта от Kalawalla върху група цитокини (вещества, отговорни за растежа и размножаването на клетките) като интерлевкин-2, интерферон-гама и тумор некрозис фактор-алфа (вещество, отговорно за т. нар. апоптоза-програмирана смърт на клетките). Освен това е доказано и оптимизиране на съотношението CD4 / CD8 на други важни регулиращи фактори.Според тези данни растението може да бъде определено като имуномодулатор – оптимизиращо работата на имунната система и възстановяващо нормалното и функциониране. Препаратът се предлага във форма на капсули, съдържащи 250 мг стандартизиран екстракт в съотношение 50:1. Времетраенето на лечението не е прецизирано, но по емпиричен път е установено, че видимо подобрение може да се очаква след минимум тримесечно приемане на 3 капсули дневно. Калаула се намира на световния пазар от около 10 години, а в България е позната от по-вече от 5 години. Независимо, че с препарата не са правени клинични проучвания и липсва достоверна статистика общото мнение е, че ефектът от прилагането му при болни от множествена склероза е положителен.

Други алтернативни методи, които биха могли да са от полза при лечението но болните от МС са следните:

• 
  Периодично изчистване на организма от натрупаните екзогенни и ендогенни токсини с помощта на хранителни добавки с дезинтоксикиращ и антиоксидантен ефект.
  
• 
  Отстраняване на пломбите от живачна амалгама и заменянето им със съвременни материали. Допуска се, че токсичните живачни изпарения макар и в минимални количества могат да са една от причините за развитие на МС.
  
• 
  Използване на магнити (носене на магнитни ленти или спане върху магнитно легло) има благоприятно въздействие при увреждане на мускулната и нервната тъкан.
  
• 
  Прилагането на хомеопатични препарати успоредно с другите видове лечение може да доведе до усилване на оздравителния ефект. Подходящи в случая са Латирус сативус (хомеопатичен препарат, съдържащ в патогенезата си мускулни парези и парализи), Секале корнутум, Нукс вомика, Гелсемиум, Купрум арсеникозум и др. Назначаването на тези препарати трябва да се извършва от опитен лекар-хомеопат, кайто да се съобрази с индивидуалните особености на отделния пациент.
  
• 
  Използване прийомите на китайската медицина (акупунктура, акупресура, традиционни китайски билки, специални видове масаж и др.). Необходимо е да се отбележи, че физиотерапевтични процедури, използващи топлина са противопоказани при болни от МС, а лечебния масаж не трябва да е интензивен и е необходимо да се провежда от рехабилитатори-кинезитерапевти, които имат опит в работа с такива болни.
  
• 
  Съществуват несистематизирани данни за благоприятни резултати от прилагане на някои микроводорасли (спирулина, хлорела, синьо-зелените водорасли AFA от езерото Кламат в САЩ).
  
• 
  Изследване за хранителни алергии и избягване на алергизиращите храни.
  
• 
  Присаждане на стволови (стем) клетки. Нашумяла в последните години терапия, при която на определено място в организма се инжектират/прилагат по хирургичен път млади (недиференцирани) клетки взети от костния мозък на пациента, които след последваща диференциация поемат увредените функции на даден орган. Използват се с променлив успех предимно при злокачествени заболявания на кръвта, при травми и дегенеративни заболявания на нервната система и др. Прилагането на стволови клетки при болни от множествена склероза е в експериментален стадий, като досегашните резултати са по-скоро незадоволителни. По мнение на някои специалисти обаче, усъвършенстването на методиката и комбинирането и с други средства може да доведе до много по-добри резултати.
  
• 
  Хипербарна кислородна терапия (вж. по-горе)
  

Множествената склероза е многолико хронично протичащо заболяване, което в крайните стадии може да доведе до трайна инвалидизация на заболелите. Неговото лечение трябва да бъде агресивно, особено в началния период, когато фактически се определя по-нататъшния му ход и донякъде се решава съдбата на пациента. Изпозването на пълния набор от медикаменти и методи на лечение както от конвенционален, така и от алтернативен характер, съобразени с индивидуалните особености на всеки отделен болен е гаранция за постигане на определени терапевтични резултати и удължаване на неговия живот.

2. Балч, Ф., Дж. Балч. Лечение с храни и хранителни добавки. Издателство Кибеа,

3. Пейчев, Л., Х. Бояджиян. Хомеопатичен справочник. Издателство Изток-Запад,

София, 2009.

4. Петков, В. (ред.) Съвременна фитотерапия. Издателство Медицина и физкултура, София, 1982.

5. Нъл, Г. Наръчник по алтернативна медицина. Издателска къща Емас, София, 1999

6. Шотеков, П. (ред.) Учебник по неврология. Медицинско издателство Арсо, София, 2001

7. Harrison^, s principles of internal medicine. Fauci, A.S. et al. (Eds.) 14^th Edition, The McGrouw-Hill Companies, 1988, New York, London.