Модул 1 Inkonabula



страница1/7
Дата23.07.2016
Размер0.6 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
Модул 1

Inkonabula

Хартията, изобретена в Китай в 105 г. от н. е. Доста по-късно през 12-13 в. хартия започва да се произвежда и в Европа. Първите фабрики за хартия, наричани мелници се появяват в Испания.



Филигран, т.е. воден знак – това е изображение върху хартията, което се вижда върху светлината

1445 г. до 1500 г включително. През този период са отпечатани около 35 000 до 45 000 отделни заглавия, в общ тираж между 10 и 20 млн. екземпляри. Палеотипи наричаме книгите отпечатани от 1501 г. до 1550 г. включително. Палеотип означава старинно издание.

В книгите се появяват първите печатни илюстрации. В Италия изобретяват гравюрата върху мед, от която по-късно възниква т. нар. дълбок печат

Първите инконабули напечатани с кирилица за православните славяни са дело на Швайполд Фиол и се появяват в Краков в края на 15 в. Това са литургическите книги Октоих (осмогласник) и Часослов (молитвеник за всеки час от деня), отпечатани и двете през 1491 г.

Ето защо през 1515 г. римският папа въвежда цензурата. Освен нея Ватикана периодически подготвя печално известните индекси на забранени книги. Първият такъв своден (сборен) печатен индекс е от 1559 г. Обикновено в тези индекси попадат съчинения на най-светлите умове на човечеството. Учреден е и специален съд – светата инквизиция, която преследва най-жестоко всички, които нарушават папските постановления. Инквизицията си служи с прилагането на жестоки мъчения за изкопчване на признания, като присъдата за еретиците, признати за виновни е да бъдат изгаряни живи на клада. Така през 1600 г. на 17 февруари е изгорен Джордано Бруно.

Сивилина книга – 1445 г. – донати

Шрифт в книгата “За осемте части на речта” от Е. Донат
42-редовата Библия – 1452 – 1456 – 200-300 бр. 20 на пергамент, останалите на хартия

Модул 2


  1. Изобретяване на радиото:

Произход - (от лат. radius — лъч) технология, позволяваща преноса на сигнали чрез модулиране на електромагнитни вълни. Радио се наричат накратко още уредите за приемане - радиоприемник, за предаване - радиопредавател на радиосигнали, както и приемо-предавателите - радиостанция. Популярно име на радиоприемник, основан на транзисторна (или интегрална) технология, е транзистор.

Възникване - възникването на радиотехниката е резултат от продължителна работа през втората половина на 19 век, в хода на която постепенно се стига до съвременната представа за радиото. В него вземат участие множество учени, инженери и предприемачи, като Майкъл Фарадей, Андре-Мари Ампер, Алесандро Волта, Георг Ом, Вернер фон Сименс, Джеймс Кларк Максуел, Александър Греъм Бел, Самуел Морз, Томас Едисън, Никола Тесла, поради което е трудно да се посочи един изобретател на радиото. Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване отнема няколко десетилетия и усилията на множество участници.

История - още през 1878 година Дейвид Хюз забелязва смущения в разработвания от него телефонен приемник и след някои подобрения успява да използва този ефект за предаване на сигнал от разстояние няколкостотин метра. През 1893 година Никола Тесла, като изготвя различни устройства за своите експерименти с електричеството, извежда основните принципи на безжичното предаване на информация, които демонстрира пред публика, описвайки всички елементи, използвани в радиотехниката преди изобретяването на електронната лампа. Първоначално той експериментира с магнитни приемници, за разлика от кохерерите, използвани от Гулиелмо Маркони и някои други пионери на радиотехниката. През 1896 г. италианския физик Гулилелмо Маркони иска в Англия и през 1897 г. получава патент за използване на електро-магнитни вълни за безжична връзка. Същевременно прави множество усъвършенствания в радиотехниката. Предава първата радиограма през Атлантическия океан (1901г.). Получава Нобелова награда през 1909 г.

В областта на радиотехниката работи и руския физик Ал. Степанович Попов – използва електро-магнитни вълни за безжично предаване на сигнали на далечно растояние (1889г.), а на 25. Април 1898 г. демонстрира първата в света приемна радиостанция, а през 1896 г. осъществява първото безжично телеграфиране. През 1897 г. Попов установява и възможност за откриване на кораби чрез изменение разпространението на радиовълните.



Употреба - Най-ранната употреба на радиотехниката е в мореплаването, за предаване на телеграфни сигнали между кораби и до сушата. Първата радиопрограма с новини е излъчена на 31 август 1920 година от радиостанцията 8MK.

В България - Българското радио остава единствена радио организация в България до 1990 година. Първото нелегално предаване на частна радиостанция в страната е осъществено на 25 декември в град Пловдив, а името на станцията е „Канал Ком”.

2. Изобретяване на телевизията:

Възникване - Пионер в тази област е немския откривател на механичната телевизия от славянски произход Паул Нипков (произхожда от т.нар. лужички сорби, живущи в околностите на Берлин) със изобретения от него "Нипков Диск". Негово изобретение е всъщност спиралната форма на диска. Фрагментирането на точки и редове за телеграфиране е реализирано от шотландският физик Александър Бейн още преди Нипков да е бил роден. Своя диск Паул Нипков патентира през януари 1884год.
В България - За пръв път предаване по телевизия в България се осъществява на 07.11.1959 - пряко излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад "9 септември" ("Александър Батенберг"). Първият видеозапис провежда БНТ през 1975 година, на руски видеомагнетофон с ширина на лентата два цола.


Прогрес - Техническият прогрес и интернет-бума в средата на 90-те години на миналия век, довеждат много телевизии в критично положение, някои фалират. От една страна губи актуалност излъчването на остарели и ниско бюджетни филми, от друга страна (дез)информацията, която разпространяват масмедиите, вече губи почва под краката си, поради независими източници от интернет.



  1. Изобретяване на компютъра:


Първо поколение електронни компютри (1937-1953г.)огромни, тясно специализирани машини. Програмирането им е било истинска мъка – директно на машинен език. Хардуерът е бил на базата на релета и лампи, а паметта – на вакуумни тръби и магнитни барабани. Естествено и перфокарти.

Първия електронно-цифров компютър - 1937 г. Алан Тюринг издава научен труд, решаващ редица математически проблеми за построяването на компютри. Появява се понятието „Машината на Тюринг“. Джон Атанасов разработва принципите на работа на първия електронно-цифров компютър.

1938 г. Уилям Хюлет и Дейвид Пакард създават Hewlett-Packard. Отначало корпорацията се базира в гараж, което с времето става пример за добър тон.

Първият двоичен суматор - Американският математик и инженер Клод Шенон и руският учен В.И.Шестаков през 1941 година показали възможностите на апарат за математическа логика и синтез чрез релейно-контактна система. През 1938г. в телефонната компания на лабораториите на Bell е създаден първият двоичен суматор. Автор на идеята е бил Джорд Шибитц(George Stibits),който в домашни условия създал машината K-Model на основата на електромеханични релета,която извършвала операции с двоично сумиране с четирите действия събиране,изваждане,делене и умножаване.

Джон Атанасов и Клифърд Бери построили прототип на 25-битов суматор през 1939г.



Първото “хакване” започва още през 1938г. Полякът Мариан Ржевски създава “Бомба” – машина, използваща електромеханична логика, за да разбие кода на немската шифроваща машина “Енигма”.

През втората половина на 20-ти век България развива мощна компютърна индустрия в рамките на Съвет за икономическа взаимопомощ. Създадени са около 30 завода и прави опити за коопериране с японски компютърни концерти.



Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на

  1. Филмова индустрия (киноиндустрия):


Възникване начало слага известният американски режисьор Джон Сейлс със своя филм Завръщането на Сикокус 7, заснет през 1979г.

Джон Касаветисактьор и режисьор, който започва да снима в духа на независимото кино още през 1959г., когато излиза знаменитият му филм Сенки”. В рамките на раздаваните ежегодно награди „Независим дух” се връчва и приз на името на Джон Касаветис, с който се награждават филми с бюджети до $500 000, но които се открояват със своята оригиналност и креативност.

Повечето страни, които могат да се похвалят със собствена киноиндустрия, смятат, че им е провървяло. Но на САЩ им е провървяло повече, в сравнение с други страни, където също киното процъфтява – например Индия и Китай; в САЩ са вложени огромни инвестиции и същевременно действат успешно едновременно две мощни и паралелни една на друга киноиндустрии.



Първата е известна на всички. Това е могъщият Холивуд, чиято конвейерна кинопродукция е заляла целия свят и задушава опитите на по-малките държави да развиват собствена киноиндустрия. Холивудските суперпродукции или т.нар. блокбастъри, от типа на „Спайдърмен” и „Карибски пирати”, произвеждащи се за стотици милиони долари, носят милиардни приходи от разпространението си по целия свят, стимулирайки заснемането на нови и нови продължения, които на свой ред осигуряват баснословни печалби.

Втората е независимото кино, което се заражда в Америка преди 20-30 години и се развива паралелно с холивудската киноиндустрия. Съществуват специални киносалони, в които се разпространяват само независими филми, а така също и немалко актьори и режисьори, които предпочитат да работят главно за такива продукции.

През втората половина на 20-ти век кино индустрия развиват редица други страни – България (кино индустрията Бояна филм); ГДР – студията ДЕФА; Чехословакия – студията БАРАНДОВ и други. В Латинска Америка кино индустрията развиват Бразилия, Аржентина, Венецуела.





  1. Фотография:


Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Фотографията е едновременно теория, техники и методи за съхраняването на видими образи и клон от графичните изкуства, използващ тези техники като средство.

Думата фотография произлиза от гръцките думи φως, фос ("светлина") и γραφις, графис ("писец", "четка") или γραφη, графи, означаващи заедно "рисуване със светлина". Продуктът на фотографията се нарича фотографска снимка или просто снимка.



Възникването на фотографията през 19 век се обуславя от два разнородни научни процеса. Първият от тях е с оптическа природа - камера обскура. По това време тя е била в употреба от поне 400 години. Вторият процес е химически. Стотици години преди изобретяването на фотографията хората знаели, че някои цветове избеляват на слънцето, но всъщност правели малка разлика между топлина, въздух и светлина.

През 1839 година Дагер официално обявява, че е изобретил фотографски процес, използващ посребрена медна плочка, наречен дагеротипия. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.



Популизация - Дагеротипията е била най-популярния фотографски метод до края на 19 век. В действителност, този процес е бил в обща употреба само за около едно десетилетие.

В момента запечатването на образи в цифров вид се разпространява изключително бързо, тъй като цифровите фотоапарати, наричани още дигитални фотоапарати, освен другите предимства, позволяват и моментален преглед на направената снимка. Резолюцията (разделителната способност) на най-добрите модели надминава тази на 35 милиметровия филм, а тези с по-малка резолюция станаха достъпни за широката публика.



Модул 3

ЕЛЕКТРОННО ПУБЛИКУВАНЕ - ИЗИСКВАНИЯ, СТАНДАРТИ, УСЛОВИЯ ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ДОСТЪП
Съдържание

1.Особености при публикуването на информация в Интернет .....................................3стр.

2.Електронен подпис .........................................................................................................5стр.

3.Електонно съхранение на бизнес или друга информация – стандарти ...................7стр.

Докато издателите (с малки изключения) се притесняват, че младите вече не четат, проучванията в сайтовете на Сдружение „Словото“ показват, че около 55% от аудиторията е на възраст до 25 години. Докато повечето издатели се притесняват, че публикуваният в интернет текст пречи на продажбите, практиката показва, че е точно обратното. Един български пример: „Естествен роман“ на Георги Господинов е онлайн в пълен обем от 5 години. През това време претърпя и две книжни издания, чийто тираж е почти изчерпан. Въпреки че книгата може да бъде намерена безплатно в Мрежата. Практиката показва, че ако един текст, независимо дали откъс или цяло произведение, е съпътстван и от връзка към онлайн магазин, откъдето може да се купи съответната книга, продажбите се увеличават, а не намаляват. Разбира се, това важи за качествения текст, за хубавата, продаваемата, ценена и търсена литература.

Електронното публикуване прави възможно архивът от стари броеве да бъде съхраняван на един сървър. Така достъпът до съдържанието на архива става лесен и бърз, той е винаги там и може да се ползва от повече от един потребител едновременно. Освен това така съхраняван архивът може да бъде лесно “прелистван” (browse) поради еднотипното оформление на страниците със съдържания и хипервръзките към отделните годишнини, томове, броеве, единични документи. Някои от архивите вече са снабдени и със специално разработени “търсачки”, което позволява търсенето в индексираните пълнотекстови статии. И не на последно място - достъпът до пълния текст на старите броеве често вече се предоставя безплатно (например след като изтекат две години) за всички интересуващи се. Този ход не засяга издателските интереси, тъй като тези броеве не подлежат на абонамент. Разбира се, и тази практика не е повсеместна. Мнозина от търговските издатели допускат потребителя до пълното съдържание само на онези броеве от годината, за която той има печатен абонамент. Т. е. достъпът в ретроспекция е обвързан с абонаментното натрупване.



1.Особености при публикуването на информация в Интернет
При публикуване на информация в Интернет изключително важно е нейният"живот" в мрежата да бъде съобразен с актуалността й. Всеки път, когато в Интернет се публикува определена информация, трябва да е съвършено ясно, както на публикуващия, така и на читателите, колко време текстът ще остане на актуалната страница на електронното издание и каква ще бъде нейната съдба след това. И в това отношение Интернет предлага допълнително предимство - т.нар. онлайн архиви. Достъпът до тях може да бъде осъществяван по различни начини: чрез търсене по дата; по тема /т.нар. досиета/; по ключова дума; чрез хипервръзки, препращащи четящия актуална информация към предисторията на събитието или към историята на свързани с него събития В името на актуалността на информацията публикувана в Интернет задължително условие е на входната страница /Hompage/ да има поне едно "горещо" място, което да отправя към новите неща на страницата. Всеки, който сърфира в мрежата, знае, че по-голямата част от “малките” сайтове предлагат повече коментари, отколкото разследвания, както и че тук-там се съобразяват с приетите професионални правила в журналистиката. Но съществуват инфосайтове, които отварят нови пространства за публикуване на разследвания, които традиционните медии пренебрегват. Понякога те изненадват местната преса по отношение на теми и сюжети - нейна “запазена територия”, - но които тя вече няма журналистически ресурси да следи както трябва. В Ню Йорк, например, един граждански изследователски център, който се занимава и с лобиране - Citizens Union Foundation, започва да издава през септември 1999 г. Gotham Gazette. Този Интернет сайт предлага портал с всички услуги за онези, които се интересуват от обществените политики и дейността на неправителствени организации. С екип от петима души и годишен бюджет от 500 000 долара, набиран от субсидии и дарения, Gotham Gazette публикува всекидневно: дайджест на новините с линкове, които отправят всяка новина към многобройните нюйоркски публикации (във всекидневници, седмичници, месечни издания, уеб страници); собствени репортажи за разнообразни проекти на неправителствените организации, както и за културни и политически проекти; коментари, написани от различни автори, университетски преподаватели и журналисти; програма на събитията в града; критики на книги; малки обяви; рубрика за разясняване разходването на

общинския бюджет; интерактивни карти; видеоигри, чрез които могат да се дават предложения за разрешаване на градоустройствени проблеми; линкове към най- посещаваните блогове в региона и т.н. Тези нови медии представляват допълнителен източник за местни новини за гражданите, които вече са добре осведомени какво става в региона благодарение на изобилието на класически медии и на техните професионални информации. Успехът им често се дължи на това, че могат да привличат рекламодатели, насочени към млада и заможна публика. На други места именно хората, които биха имали най-голяма необходимост от източници на информация, алтернативни на доминиращите големи медии, всъщност най-трудно могат да се доберат до тях.

Интернет се явява мощно икономическо, културно и политическо средство за

влияние и отделните общества и страни са привлечени от възможността за материален и идеен просперитет. Както ранен наблюдател на интернет отбелязва: “Достъпът до алтернативни форми на информация и най-вече възможността за споделяне с останалите на вашите собствени алтернативи за официалната гледна точка е, по своята природа, политически феномен”.



2.Електронен подпис



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница