Модул Frame Relay Компютърни комуникации



Дата26.01.2017
Размер173.55 Kb.

Модул 5. Frame Relay
Frame Relay първоначално се е замислял като протокол за използване в интерфейса ISDN и изходните приложения, представени в CCITT през 1984г., преследвали тази цел. Също така била започната работа над Frame Relay в акредитирания ANSI комитет по стандартите в САЩ.
Голямо събитие в историята Frame Relay произлязло през 1990г., когато Cisco Systems, Strata Com, Northern Telecom и Digital Equipment Corporation образували консорциум, за да съсредоточат усилията си за разработване на технологиите Frame Relay и ускорят появата на изделието Frame Relay осигуряващо мрежовото взаимодействие. Консорциумът разработил спецификация, отговаряща на изискванията в базисния протокол Frame Relay, разгледан в TlSl и CCITT; обаче той я е разширил, включил характеристики, осигуряващи допълнителни възможности за комплексно окръжено множество от обединения. Тези допълнения към Frame Relay се наричат обобщено local management interface (LMI) (интерфейс за управляване на локалната мрежа)


Основни технологии

Frame Relay осигурява възможност за предаване на данни с комутационен пакет чрез интерфейс между потребителските устройства (например, маршрутизатори, мостове, главни изчислителни машини ) и обурудвани мрежи (например, превключващи възли). Потребителските устройства често се наричат терминално оборудване (DTE), в същото време като мрежово обурудване, което осигурява съгласуване с DTE, често наричат устройства за приключване работата в информационната верига (DCE). Веригата осигуряваща интерфейса Frame Relay, може да бъде или общодостъпна мрежа за предаване на данни или мрежа с обурудване, намираща се в частно владение, която обслужва отделно предприятие.


В ролята на мрежовия интерфейс Frame Relay се явява такъв тип протокол, както и Х.25 (виж глава 13 “Х.25”. Обаче Frame Relay значително се отличава от Х.25 по своите функционални възможности и по формата. В частност Frame Relay се явява протокол за линии с голям протокол от информация, осигуряваща по-висока производителност и ефективност.
В ролята на интерфейса между обурудването на потребителя и мрежата Frame Relay осигурява средства за мултиплексиране на много числа от логическия информационен диалог (наричани виртуални вериги) чрез един физически канал за предаване, което се изпълнява с помоща на статистики. Това го отличава от системата, използваща само техника временно мултиплексиране (TDM) за поддържане множеството на информационния поток. Статистическо мултиплексиране Frame Relay осигурява по-гъвкаво и ефективно използване на достъпно пропускане. То може да се използва без приложни техники TDM или като допълнително средство за канала, по-тясно снабдени системи TDM.
Друга важна характеристика на Frame Relay се явява това, че тя използва нови технологични постижения за предаване в глобалната мрежа. По-ранните протоколи WAN, такива като Х.25, били разработени в това време, когато преобладавали аналоговите системи за предаване на данни и медните носители. Тези канали за предаване на данни значително са по-малко надеждни, отколкото достъпните сегашни канали с влакно-оптически носители и цифрово предаване на данни. В такива канали за предаване на данни, протоколите наканалното ниво могат да се предшестват от значително необходимо изразходено време за алгоритмите за поправяне на грешка, остава това за изпълнение на по-високото ниво от протокола. Следователно са възможни по-голяма производителност и ефективност без загуба на цялостната информация. Именно тази цел се е преследвала при разработката на Frame Relay. Тя включва в себе си алгоритъм за проверки при помощ на излишния цикличен код (CRC) за откриване на развалени битове (от кого данни могат да бъдат отхвърлени), но в нея отсъстват каквито и да е механизми за корекция на развалените данни в средствата на протокола (например, посредством повторното им предаване в даденото ниво на протокола).
Други различия между Frame Relay и Х.25 се явява отсъствието на изразително управление на потока за всяка виртуална верига. В настоящото време, когато повечето протоколи от висшото ниво, ефективно изпълняват своите собствени алгоритми за управляване на потока, необходимостта в тази функционална възможност на каналното ниво се намалява. По такъв начин Frame Relay не включва явно изразената процедура по управление на потока, която се явява излишна за тези процедури от висшите нива. Вместо това са предвидени много прости механизми за уведомяване за претовареност, позволяващи мрежите да информират, по което и да е устройство, потребителя за това че ресурсите на мрежата се намират в състояние близко до претоварване. Такова уведомяване може да предупреди протокола от висшето ниво за това, че може да потрябва управлението на потока.
Стандарта Current Frame Relay е адресована перманентна виртуална верига (PVC) определени управление и конфигурация, които се осъществяват административно чрез мрежата Frame Relay. Също така бил предложен и друг тип виртуална верига комутираща виртуална верига (SVC). Протокола ISDN е предложен в качеството на съобщителните средства между DTE и DCE за динамична организация, завършвания и управление на веригите SVC. Подробна информация за ISDN е дадена в глава 11 “ISDN”. Както TlSl, така и CCITT довеждат работата по включване на SVC в стандарта Frame Relay.

Допълнения LMI

Освен базовата функция по предаване на данни в протокола Frame Relay, спецификацията на консорциума Frame Relay включва допълнения LMI, които правят задачата за поддръжката на крупните междумрежи по-лека. Няколко от допълненията LMI се наричат “общи”; считат се, че те могат да се реализират всички, които снабдяват тези спецификации. Другите функции LMI се наричат “факултативни”. По-долу се намира следващото кратко сведение за допълнителните LMI:


Съобщения за състоянието на виртуалните вериги (общи допълнения)

Осигуряват връзка и синхронизация между мрежите и потребителските устройства, периодически съобщения за съществуването на новия PVC и ликвидирането на вече съществуващия PVC и в повечето случаи осигурена цялостна информация за PVC. Съобщенията за състоянието на виртуалните вериги предотвратяват изпращането на информация в “черната дупка”, т.е. чрез PVC, който повече не съществува.


Многопунктова адресация (факултативно).

Позволява на изпращача да предава един блок с данни, но го доставя чрез мрежа на няколко получателя. По такъв начин многопунктовата адресация осигурява ефективно транспортиране на съобщителния протокол за амортизация и прицедура за резолюция на адреса, който обикновенно е длъжен да бъде изпратен едновременно с многото пунктно назначение.


Глобална адресация (факултативно).

Дадената идентификаторна мрежа глобалното, а не локалното значение им позволява използването за идентификация на определен интерфейс с мрежа Frame Relay. Глобалната адресация в дадената мрежа Frame Relay прилича на LAN в термините за адресации; следователно протоколите за резолюция на адреса действат във Frame Relay точно така, както те работят в LAN.


Просто управление на потока данни (факултативно).

Осигурява механизъм за управление на потока XON/XOFF, който е приложим към всеки интерфейс Frame Relay. Той е предназначен за такива устройства от високото ниво, които не могат да използват бита за уведомяване за претовареност и който се нуждае в определено ниво управление на потока данни.



Формат на блока от данни

Формата на блока от данни е изобразен на фигура 14-1. Флаговете (flags) ограничават началото и края на блока данни. За откриващите флагове следват два байта адресна информация. 10 бита от тези два байта съставят идентификацията (ID) фактическа верига (наречена съкратвно DLCI от “data link connection identifier”).


Централното заглавие Frame Relay се явява 10-битовото значение DLCI. Тя идентифицира ту логическа връзка, която се мултиплексира във физически канал. В базовия режим на адресация (т.е. неразширени допълнения LMI), DLCI има логическо значение; то означава, че крайните устройства на двете противоположни крайни връзки могат да използват различни DLCI за обръщания към едни и същи връзки. На фиг. 14-2 е представен пример с използване на DLCI при адресация в съответствие с неразширения Frame Relay.
Фиг.14-2 предполага наличие на две вериги PVC: една между Атланта и Лос Анжелис и втора между Сан Хосе и Питсбърг. Лос Анжелис може да се обръща към свой PVC с Атланта, използва DLCI=12, в същото време когато Атланта се обръща към самия този PVC, използва DLCI=62. Мрежата използва вътрешно патентован механизъм за поддържане на два различни логически значими идентификатора PVC.
В края на всеки байт DLCI се намира бит с разширен адрес (ЕА). Ако този бит е единица, то текущия байт се явява последния байт DLCI. В настоящето време всяка реализация използва двубайтовия DLCI, но присъствието на бит ЕА означава, че може да бъде достигнато споразумение за по-дълго използване в бъдещето на DLCI.
Бит С/R, следващия за самия значещ байт DLCI, в настоящото време не се използва.
И накрая три бита от двубайтовия DLCI се явяват полета, свързани с управлението при претоварване. Бит “ Уведомяване за явно изразена претовареност в правото направление”(FECN), намиращ се в мрежата Frame Relay в блока данни за това, за да съобщи DTE приемането на този блок с данни, че на тракта от източника до мястото на назначаване е имало места на претоварване. Бит “ Уведомяване за явно изразена претовареност в обратното направление” (BECN), намиращ се в мрежата Frame Relay в блока данни, преместващ се в посока противоположна на тази в която се премества блока с данни срещнатия претоварен канал. Същност тези битове се заключават в това, че показания FECN или BECN могат да бъдат преместени в който и да е протокол от високо ниво, който може да предприеме съответни действия по управление на потока. (Бита FECN е полезен за протоколи от високото ниво, които използват управления на потока контролиран от потребителя, в това време когато бит BECN се явява значещ за тези протоколи, които зависят от управлението на потока, контролиран от източника. (“emitter-controled”).
Бит “ приемливи отхвърления” (DE) се установяват в DTE, за да съобщи на мрежата Frame Relay за това , че който и да е блок от данни има по-нисше значение, отколкото другите блокове с данни и е длъжен да бъде отхвърлен по-рано от другите блокове с данни; в тези случаи, ако мрежата започне да изпитва недостатък от ресурси. Т.е. той представлява своя най-прост механизъм на приоритета. Този бит обикновенно се установява само в тези случаи, когато мрежата е претоварена.
Формат на съобщенията LMI
В предишния раздел е описан базовия формат на протокола Frame Relay за преноса на блока с данни до потребителя. Разработения консорциум за спецификацията Frame Relay също включва процедурата LMI. Съобщенията LMI се отправят в блока данни които се характеризират с DLCI, спецефичен за LMI (определен в срецификацията на консорциума като DLCI=1023). Формата на съобщението LMI е представен на фиг. 14-3.
В съобщенията LMI заглавния базов протокол е такъв, както в обикновенния блок с данни. Фактическото съобщение LMI се започва с четери мандатни байтове, за които следват променливо число на информационните елементи (IE). Формата и кодираното съобщение на LMI се базират на стандарта ANSI TlSl.
Първия от мандатните байт (unnumbered information indicator-индикатор за непронумерована информация) има такъв формат , че и индикатора на блока с непронумерована информация LAPB (UI) с бит P/F е установен в нула. Подробна информация за LAPB се дава в раздела “ Ниво 2” Глава 13 “Х.25”. Следващия байт се нарича “дискриминатор на протокола” (protokol diskriminator); той е установен на величина, която указва на “LMI”.Третия мандатен байт (call reference-препращана на обръщение) винаги е запълнен с нули.
Последния мандатен байт се явява поле “тип на съобщенията” (message type). Определени са два типа съобщения . Съобщение “запитване за състоянието” (status enquiry) позволява на потребителските устройства да направят запитване за състоянието на мрежата. Съобщение “състояние” (status) се явява отговор на съобщението-запитване за състоянието. Съобщението “ продължете работа”(keepalives) (изпращана чрез линията за връзки за потвърждение на това, че двете страни са длъжни да продължат да считат връзката за действаща) и съобщения за състоянието на PVC се явява пример за такива съобщения; тези общи свойства на LMI, които са длъжни да бъдат част на някоя реализация, съответствуваща на спецификация от консорциума.
Съобщенията за състоянията и запитванията за състоянията съвместно осигуряват цялостна проверка на логическия и физическия канал. За полето тип на съобщенията следват няколко IE. IE се състои от еднобайтов единтификатор IE, поле дължина IE и един или повече байтове, съдържащи фактическата информация.

Глобална адресация

В допълнение към общата характеристика на LMI съществуват няколко факултативни допълнения LMI, които са извънредно полезни в кръга на междумрежовото обединение. Първото важно факултативно допълнение LMI се явява глобалната адресация. Както вече е отбелязано по-рано, базовата (недопълнената) спецификация Frame Relay осигурява само значението на поле DLCI, което идентифицира веригата PVC с локално значение. В този случай отсъства адреса който идентифицира интерфейсните мрежи или връзки, присъединени към тези интерфейси. Т.к. тези адреси не съществуват, те не могат да бъдат открити с помоща на традиционните открити техники и резолюцията на адреса. Това означава, че при нормална адресация Frame Relay трябва да бъде съставена статистическа карта, за да съобщава на маршрутизатора какъв DLCI използват за откриване на отделното устройство и свързвания с тях междумрежови адрес.Допълнение от вида на глобалната адресация позволява да се използва възлов идентификатор. При използването на това допълнително значение, вмъкнато в полето DLCI в блока данни, се явяват глобално значими адреси на индивидуално устройство на крайния потребител (например маршрутизатора). Реализацията на дадения пример е представена на фиг.14-4.


Необходимо е да се отбележи, че всеки интерфейс, изобразен на фиг. 14-4, има свой собствен идентификатор. Да предположим, че Питсбърг трябва да отправи блок с данни в Сан Хосе се явява числото 12, затова Питсбърг помества величината “12” в поле DLCI и отправя блока с данни в мрежата Frame Relay. В точката на изхода от мрежата съдържащо поле DLCI, се изменя мрежата на 13, за да отрази възела източника на блока с данните. Т.к. на интерфейса всеки маршрутизатор има индивидуална величина, както в идентификатора неговите възли, отделните устройства могат да се различават. Това осигурява адаптирана маршрутизация в сложния кръг.
Глобалната адресация осигурява значителни преимущества в крупните комплексни мрежови обединения, т.к. в този случай маршрутизатора възприема мрежата Frame Relay на нейната периферия като обичайния LAN. Няма никаква неоходимост от изменяне на протокола от високо ниво за това, че се използват всички преимущества и им се осигуряват възможности.
Групова адресация (multicusting)
Другата ценна факултативна характеристика на LMI се явява многопунктовата адресация. Груповата многопунктова адресация се обозначава с последователност от четери зарезервирани значения на DLCI (от 1019 до 1022). Блока с данни, отправен от кое да е устройство, използващ един от тези DLCI, тиражират мрежата и се отправят във всички входни обозначени точки с групата от данни. Допълнение за многопунктовата адресация, определя само съобщение LMI, което уведомява потребителските устройства за допълнения, ликвидации и налични групи с многопунктова адресация.
В мрежите, използващи преимуществата на динамическата маршрутизация, маршрутната информация трябва да се обменя между голямо число маршрутизатори. Маршрутните съобщения могат да бъдат ефективно отправени чрез използвания блок от данни с DLCI многопунктова адресация. Това осигурява изпращането на съобщението в конкретната група от маршрутизатори.
Реализация на мрежи
Frame Relay може да бъде използвана в качеството на интерфейс за услуги или на общо достъпна мрежа със своя ,или мрежа с оборудване, намиращо се в частно владение. Обикновенния способ за реализация на частна мрежа се явява допълнение на традиционния мултиплексор Т1 на интерфейса Frame Relay за информационните устройства, а също така и интерфейси (неявяващи се специализирани в интерфейса Frame Relay) за други приложни задачи, такива като предаването на гласа и поведението на видео-телеконференции. На фиг. 14-5 “Хибридна мрежа Frame Relay” е представена мрежа с такава конфигурация.
Обслужване на общодостъпната мрежа Frame Relay, разгръщаща се чрез разместване на комутиращото оборудване на Frame Relay в централния офис (СО) на телекомуникационната линия. В този случай потребителите могат да реализират икономически изгоди от тарифното начисление за ползване на услуги, чувствителни към трафика и освободени от работа по административното, поддържането и обслужването оборудване на мрежите.
За който и да е тип мрежи, линиите включващи потребителски устройства към оборудването на мрежата, могат да работят на скорост, избрани от широкия диапазон от скорости на предаване на информацията. Типични се явяват скоростите в диапазона от 56 кв/сек до 2Мв/сек, макар, че технологията Frame Relay може да осигурява също и по-ниски и по-високи скорости. Очаква се, че в скоро време ще са достъпни за реализация, способни да оперират канални връзки с пропускателна способност над 45 Мв/сек (DS3).
Както и в общодостъпните, така и в частните мрежи факта за осигуряване на потребителските устройства в интерфейса Frame Relay, не се явява обезателното условие за това, че между мрежовите устройства се използва протокол Frame Relay. В настоящето време не съществува стандарт на оборудване междусъединенията вътре в мрежата Frame Relay. Такива модели могат да бъдат използвани в традиционите технологии на комутацианните вериги, комутационния пакет или хибридни методи, комбиниращи тези технологии.

Глава 13. Х.25


Библиографска справка

Основи на технологията

Формат на блока данни

Ниво3


Ниво2

Ниво1


Библиографска справка

В средата на 1970г. се появила необходимостта от определен набор от протоколи, които да обезпечат потребителите от свързване в глобалната мрежа с обществено достъпни мрежи за предаване на данните (PDN). Мрежите PDN, както и TELENET и TYMNET, добиха забележителен успех и стана ясно, че стандартизацията на протоколите ще увеличи още повече броят на абонатите на PDN за сметка на нарасналата съвместимост на оборудването и по-ниската цена. Резултатът от последвалите усилия по разработката в това направление беше групата протоколи, най-популярният от които е Х.25. Протокол Х.25 (официално наречен CCITT Recommendation X.25- “Рекомендация” Х.25 CCITT) бе разработен от компанията за обществени линии за връзка (основно-телефонните компании), а не някакви отделни търговски предприятия. Затова спецификацията, разработена така, че да обезпечи добрата работоспособност независимо от типа на системата на потребителя или разработчика. Потребителите сключват договори с общественодостъпните мрежи за предаване на данни, за да използват техните комутируеми мрежи за пакетите (PSN), и им показват сметката в зависимост от времето на ползване на PDN. Предлаганите услуги (и вземаното за плащане) се регулират от Федералната Комисия по Връзките (FCC). Едно от уникалните свойства на Х.25 се явява неговият международен характер. Х.25 и свързаните с него протоколи управляват една от агенциите на Организацията на Обединените нации, наречен “Международен съюз по Телекомуникации (ITU). Комитетът ITU, отговарящ за предаването на гласа и данните, наречен Международен консултативен комитет по телеграфи и телефони (CCITT). Членовете на CCITT се явяват FCC, Европейските PTT, общодостъпните мрежи за предаване на данни и множество компании, занимаващи се с компютри и предаване на данни. Така, че Х.25 се превърна в стандарт, оригинал с глобално значение, се явява пряко следствие на присъщите му свойства.



Основи на технологията

Х.25 определя характеристиките на телефонната мрежа за предаване на данни. За да започне връзката, един компютър се обръща към друг със запитване за сеанса на връзката. Извиканият компютър може да приеме или да отклони връзката. Ако я приеме, то за системата може да започне предаване на информация с пълно дублиране. Всяка от страните може в който и да е момент да прекрати връзката.


Спецификация Х.25 определя двуточковото взаимодействие между терминалното оборудване (DTE) и оборудването за завършване действията на информационната верига (DCE). Уствата DTE (терминалите и главните изчислителни машини в апаратурата на потребителя) се включват към устройства DCE (модеми, комутатори на пакетите и другите портове в мрежата PDN, разположени в апаратурата на тази мрежа), които се съединяват с “комутаторите за превключване на пакетите” (packet switching exchange) (PSE или просто switches) и другите DCE в PSN и накрая, към другото устройство DTE.
DTE може да бъде терминал, който непълно реализира всички функционални възможности на Х.25. Такива DTE се включват към DCE чрез транслиращо устройство, което се нарича пакетен асемблер/ дисасемблер-packet assembler/ disassembler-(PAD). Действието на интерфейса терминал/ PAD, услугите, предлагани от PAD и взаимодействието между PAD и главната изчислителна машина се определят съгласно CCITT Recommendations Х.28, Х.3 и Х.29.
Спецификация Х.25 съставлява схемата на нива 1..3 на еталонния модел OSI. На ниво 3 от Х.25 се описва формата на пакета и процедурите за обмен на пакетите между равноправни обекти от ниво 3. На ниво 2 от Х.25 е реализиран протоколът Link Access Procedure, Balanced (LAPB). LAPB определя кадрирането на пакетите за звена DTE/DCE. На ниво 1 от Х.25 се определят електрическите и механичните процедури за активиране и дезактивиране на физическата среда, съединяваща данните от DTE и DCE. Необходимо е да се отбележи, че нива 2 и 3 са като при стандартите ISO-ISO7776 (LAPB) и ISO 8208 (пакетно ниво Х.25).
Предаването между устройствата DTE се изпълнява посредством двупосочна връзка, наречена виртуална верига. Виртуалните вериги позволяват осъществяване на връзка между различните елементи на мрежата чрез някакъв брой междинни възли без назначение частите на физическата среда, което е характерно за физическите вериги. Виртуалните вериги могат да бъдат или перманентни, или комутируеми (временно). Перманентните виртуални вериги обикновенно се наричат PVC; превключващите виртуални вериги- SVC. PVC се използват най-често за предаване на използваеми данни, а SVC се използват за предаване на спорадически данни. Ниво 3 на Х.25 отговаря за вътрешното предаване, включващо както PVC, така и SVC.

След това, както е организирана виртуалната верига, DTE изпраща пакета на другия край на връзката на път за отправянето му в DCE, използвайки съответната виртуална верига за определения маршрут на този пакет чрез мрежа Х.25. Протоколът на ниво 3 от Х.25 осъществява мултиплексно предаване между всички DTE, които обслужват устройство DCE, разположено в мрежата със страните на пункта за назначение, в резултат на което пакетът доставя на DTE пункта за назначение.


Формат на блока данни
Блокът данни на Х.25 се състои от последователни полета. Полето Х.25 от ниво 3 образува пакета Х.25; те се състоят от заглавие и потреботелски данни. Поле Х.25 от ниво 2 (LAPB) включва в себе си полето за управление на ниво блок данни и поле за адресация, структурния пакет на ниво 2 и проверяващата последователност на блока данни (FCS).

Ниво 3

Заглавието Х.25 на ниво 3 е образувано от “ идентификатор за универсален формат”-general format identifier- (GFI), “идентификатор на логическия канал”- logical channel identifier- (LCI) и “идентификатор за типа на пакета”- packet type identifier- (PTI). GFI се представя посредством четирибитово поле, което указва на универсалния формат заглавието на пакета. LCI се представя посредством 12-битово поле, което идентифицира виртуалната верига. Полето LCI се явява логически значимо в интерфейса DTE/DCE. С други думи, за организация на виртуалната верига PDN се съединяват два логически канала, всеки от които има независим LCI, два интерфейса DTE/DCE. Поле PTI идентифицира един от 17 типа пакети на Х.25. Полето за адресация в пакетите за установяване на обръщението обезпечава адреса на DTE на източника и пункта за назначение. Те се използват за организация на виртуалната верига, включваща предаването на Х.25. Recommendation X.121 CCITT определя формата на адресите на източника и пункта за назначение. Адресът Х 121 ( наречен още Internation Data Numbers, или IDN ) има различна дължина, която може да достигне до 14 десетични знака. Четвъртият байт в пакета за организация на обръщението определя дължината на адресите на DTE на източника и назначението. Първите четири цифри от IDN се наричат “код за идентификация на мрежата”- data network identification code –(DNIC). DNIC е разделен на две части; пътвата част (3 цифри) определят страната, където се намира PSN. Останалите цифри се наричат “номер на националния терминал”- national, terminal number- (NTN); те се използват за идентификация на определеният DTE в мрежата PSN.


Полето за адресация, образуващо адрес Х.121 е необходим само при използването на SVC и то само повреме на установяване на обръщението. След организиране на повикването, PSN използва полето LCI за заглавие на пакета данни, а за назначение на конкретната виртуална верига с дадено DTE.

Х.25 ниво 3 използва три работни процедури за организация на виртуалната верига:

Установяване на обръщението

Предаване на данни

Прекратяване на повикването

Изпълнението на тези процедури зависи от типа на използваната виртуална верига. За PVC ниво 3 на Х.25 винаги се намира в режим на предаване на данни, т.к. веригата е организирана перманентно. Ако е използвана SVC, то се използват и трите процедури.


Процедурата по предаване на данните зависи от пакета DATA. X.25 на ниво 3 сегментира и отмества чрез операцията “обратен асемблер” потребителските съобщения, ако дължината им превишава максималния размер на пакета за дадената верига. Всеки пакет DATA присвоява номера на последователността, поради което може да се управляват неизправностите и потоците информация чрез интерфейс DTE/DCE.
Ниво 2
На ниво 2 е реализиран протокола LAPB. LAPB позволява на страните DTE и DCE да осъществят връзка една с друга. В процеса на предаване на информация LAPB контролира дали блоковите с данни постъпват в правилна последователност и без грешки в приемното устройство. Аналогично на протоколите от каналното ниво, LAPB използва три типа формати за блоковете данни:

Информационен блок данни (Information (I) frame):

Тези блокове данни съдържат информация от високо ниво и определена управляваща информация (необходима за работа с пълно дублиране). Номерът на последователността на отправяне и приемане и бита за крайно допитване (P/F) осъществяват управление на информационните потоци и отстраняване на неизправностите. Номерът на последователността на отправяне се отнася към номера на текущия блок данни. Номерът на последователността на приема фиксира номера на блока данни, който е длъжен да приеме следващия. В диалога с пълно дублиране както отправящия така и получателя съхраняват номера на последователността на отправяне и приемане на грешките.

Блокове данни на супервайзора (Supervisory (S) frames).

Тези блокове данни обезпечават управляващата информация. При тях няма инфорнационно поле. Блоковете данни S поискват и преустановяват предаването, съобщават за състоянието на канала и потвърждават приемането на блокове данни от тип I.

Неномерирани блокове данни (Unnumbered (U) frames):

Както се вижда от названието, тези блокове данни са непоследователни. Те се използват за управляващи цели. Например, те могат да инициират връзките, използвайки стандартна или разширена организация на прозорците (modulo& versus 128), да разединяват канала, да съобщават за грешки в протокола и да изпълняват други функции.
Полето flag ограничава блока данни LAPB. За да се предотврати появяването структурата на флага в пределите на вътрешните части на блока данни, се използват битове.

Полето adress указва, че съдържа блок данни-команда или ответен сигнал. Полето control обезпечава по-нататъшната квалификация на блоковете данни и блоковете команди и също така указва формата на блока данни (U, I или S), функциите на блока данни (например, receiver ready- “получателят е готов”, или disconnect- “изключване”) и номера на последователността на изпращане/приемане. Полето data съдържа данни от високо ниво. Неговият размер и формат се мени в зависимост от типа на пакета от ниво 3. Максималната дължина на това поле се установява със съгласуването между администратора PSN и абоната по време на оформяне на абонамента. Полето FCS обезпечава цялостта на предаваните данни.


Ниво 1
Ниво 1 от Х.25 използва протокола на физическото ниво Х.21 bis , който е еквивалент на RS-232-C. Протоколът Х.21 bis се явява производен на CCITT Recommendations V24 и V25, който съответно идентифицират веригите при обмена между тях и характеристиките на електрическите сигнали на интерфейса DTE/DCE. X.25 bis обезпечава двупосочни връзки, скорости до 19.2 Кв/сек и синхронно предаване с пълно дублиране чрез четирипроводен носител. Максималното разстояние между DTE и DCE е 15 метра.
Каталог: docs -> Bachelor -> IV%20Kurs -> Sem%20VIII -> KIK
KIK -> Модул tcp/ip компютърни комуникации
KIK -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 11 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 11
KIK -> Модул ppp & isdn компютърни комуникации
KIK -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 12 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 12
KIK -> Модул атм компютърни комуникации
KIK -> Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 8
KIK -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 10 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 10
KIK -> Модул 2 Методически аспекти при изучаването и проектиране на компютърно базирани комуникационни системи (кбкс)
KIK -> Модул Компютърни мрежи – комуникационната подсистема като обект за проектиране


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница