Модул Компютърни мрежи – комуникационната подсистема като обект за проектиране



Дата15.01.2018
Размер354.44 Kb.

Модул 1.
Компютърни мрежи – комуникационната подсистема
като обект за проектиране


1.1.Компютърни мрежи - архитектурни особености и класификация.


Появили се в средата на века, компютърните технологии само за няколко десетилетия заемат едно от челните места сред научно приложните области на техническия прогрес.

В своята "детска" възраст компютрите и компютърните системи се развиват автономно под формата на локализирани системи, обикновено разположени в своя специфична среда (машинна зала). С течение на времето компютърът от технологично чудо се превръща в ежедневна необходимост.

Появяват се проблеми с достъпа до компютрите и тяхното ефективно използване, особено при решаване на задачи с малка изчислителна сложност. Компютърът, макар и невероятен по изчислителна мощност остава изолиран от източниците и системите за събиране и пренасяне на информацията. Така по естествен път компютърните и комуникационните технологии намират своите допирни точки и се появява необходимост от проектиране и изграждане на свързани компютърни системи - компютърните мрежи. Те имат следните предимства по отношение автономните компютърни системи:


  • съвременните процеси на информационна обработка са делокализирани върху обективно обусловена териториална структура, която ефективно се "покрива" от комуникационната система на компютърната мрежа;

  • прозрачната комуникационна среда, свързваща компютрите от мрежата, позволява развитието на системи за колективен потребителски достъп до отдалечен изчислителен ресурс и възможност за динамично преразпределяне върховите натоварвания в свързаното множество изчислителни ресурси;

  • свързаната система от компютри и принадлежащите им периферни устройства дава възможност за непряко резервиране на ресурси, при което се постига по-висока надеждност при относително по-малки разходи, по отношение на прякото (автономно) резервиране;

  • компютърните мрежи предлагат на крайните потребители гъвкава работна среда: мобилни точки на достъп до мрежовите конфигурации; динамичен избор на качество на обслужване; санкциониран достъп до отдалечени бази от данни и др.

  • След създаването на в края на 60-те години на първата не лабораторна мрежа от компютри ARPANET, развитието на компютърните мрежи в технологичен и приложен аспект бележи непрекъснат възход.


1.1.1.Понятия и определения.


Ако трябва да се търси синтезирано определение на понятието компютърна мрежа то е: група от автономни компютри свързани помежду си. Често понятията компютърна мрежа и разпределена изчислителна система (РИС) се употребяват като синоними. Един по детайлен анализ показва, че една такава употреба не е съвсем точна [5]. Според Филип Енслоу РИС изискват развита операционна система с потенциал за изпълнение на потребителски задачи по уникална сигнатура (най-често име на задачата) без значение на ареала, от който е активирана задачата [5]. Енслоу твърди, че РИС не трябва да се възприема като многопроцесорна асоциация, а като виртуална еднопроцесорна система.

Според Ендрю Таненбаум компютърните мрежи са частен случай на РИС, тъй като една компютърна мрежа може да отговаря на условията на свързаност, но да не притежава системно ориентирани средства за изпълнение на приложни процеси по име [5].


1.1.2.Архитектура на компютърните мрежи.


В първите десетилетия от развитието на компютърните мрежи производителите на компютърна техника предлагат съвместими със своите компютри комуникационни продукти. Създават се компютърни мрежи, работещи на базата на уникално компютърно и комуникационно обкръжение. Такива тенденции се забелязват и при разработването на базовото и системното програмно осигуряване за съответната уникална компютърна мрежа.

Динамиката на информационния обмен налага създаването на между мрежови комуникационни връзки. Специалистите се сблъскват с поредица от проблеми на етапа на свързването на две или повече уникални мрежови конфигурации. Различията в апаратните и програмните платформи, предполагат относително висока сложност (съответно и цена) на апаратно-програмните средства, поддържащи прозрачната междумрежова комуникация.

В съвременните компютърни мрежи функционалните връзки в процеса на пренасяне и обработка на данните се поддържат от комплекс апаратни и програмни средства, характеризиращ се с огромно многообразие на компютърни платформи, комуникационни устройства и концепции за системно програмно осигуряване. Необходимостта от ефективно управление на този изчислително-комуникационен комплекс налага въвеждането на един абстрактен модел, който третира компютърната мрежа като архитектура, изградена от краен брой независими функционални слоеве. По този повод Джеймс Мартин прави сполучливо сравнение като казва, че компютърната мрежа от архитектурна гледна точка "прилича на глава лук с няколкото си кожести обвивки"[66].

Всяко от функционалните нива "скрива" обхвата и еволюцията на комуникационния процес на по-ниските нива от мрежовата архитектура по отношение на нивата над текущото. Този абстрактен многонивов модел на архитектурата на компютърната мрежа облекчава решаването на задачата за съвместимостта на мрежовите конфигурации. Достатъчно е да се стандартизират интерфейсите между отделните слоеве и да се дефинират правилата за управление на процедурите (протоколите), на базата на които се реализира информационния обмен между едноименните функционални нива в рамките на всяка от отворените системи (компютърна конфигурация с прилежащите и интерфейсни средства), участваща в процеса на взаимодействие. Този перманентен като практика стандартизационен процес е в основата на модерните схващания по отношение на архитектурата и характерните особености на компютърните мрежи.

Познаването на мрежовата архитектура е необходимост и за разработчиците и за производителите на нови изделия в тази технологична област. Алтернативата за такива изделия е интеграция в условията на съществуващи компютърни мрежи. Параметрите на тази функционална и конструктивна интеграция се свързват с:


  • поддържане на определено множество от стандарти, характерни за функционалността на съответното изделие в рамките на мрежовата архитектура;

  • прозрачност на процесите на проектиране на мрежовите конфигурации при използване на стандартизационни спецификации на "непознати" (нови, неизползвани до този момент) изделия;

  • намаляване на общата стойност на мрежовите конфигурации и на отделните изделия при известни граници на апаратната и програмната съвместимост.


1.2.Класове компютърни мрежи, признаци за идентификация.


Необходимостта от класификация на компютърните мрежи е пряко свързана с проблемите на тяхното проектиране и създаване. Изборът на подходящи класификационни признаци определя обхватността и информативността на конкретната класификационна схема

За разлика от други области при компютърните мрежи се е наложила една базова класификационна схема, който в един или друг вид се представя от голям брой автори. Тази базова класификационна схема се основава на три признака:



  • размер на ареала, който обхваща съответния клас компютърни мрежи;

  • скоростен интервал, в който се помества комуникационната система, присъща за съответния клас компютърни мрежи;

  • типични стандартни и протоколни спецификации, характерни за организацията и управлението на обмена на данни в рамките на конкретния клас компютърни мрежи.

От множеството варианти на базовата класификационна схема е избрана класификацията на професор Манфред Паул от асоциацията на специалистите в областта на компютърните мрежи CAN (Computer Acossiation of Networking) [87].

    • GAN (Global Area Networks) - глобални компютърни мрежи. Това са мрежи с планетарни мащаби по отношение на ареала, който обхващат За този клас мрежи са характерни големи транспортни закъснения при преноса на информация, предвид мащабите на разстоянията, които се преодоляват.

За този клас мрежи е характерно многообразието от комуникационни среди и протоколни спецификации, в рамките на които се развива процеса на пренасяне на данни.

Дефинирането на скоростен интервал по отношение на комуникационната система е несъстоятелно, тъй като високата степен на хетерогенност на преносната среда изключва възможността за отчитане на скорости при двуточков обмен. Това се дължи на големите транзитни времезадръжки в комуникационните възли и нелинейната зависимост на реалната скорост на обмен по отношение на интензивността на трафика в мрежата.Типичен пример за GAN за специализираните фирмени глобални мрежови среди DECnet на Digital, SNA на IBM и др.



    • WAN (Wide Area Networks) - глобална мрежа с териториално ограничена структура. Това са компютърни мрежи от национален мащаб. Териториалната им структура покрива една или няколко съседни държави. Характерен белег на WAN е: протоколната хомогенност на мрежово ниво от еталонния модел на OSI Open System Interconnection (X.25, Sloted ALOHA, Frame Relay, и др.) и фиксираната структура на мрежовата среда със своите три активни елемента (фиг.1.1):

DTE ( Data Terminal EQUIPMENT );

DSE ( Data Service EQUIPMENT )

DCE ( Data Communication EQUIPMENT )

Скоростите на двуточков обмен, в рамките на една WAN попадат в интервала (0.001- 0.01) MBit/s, като единствено при WAN, базирани на сателитна комуникационна подмрежа се постигат по-високи скорости на обмен.

Особености на WAN, формирана по присъщата протоколна спецификация на мрежово ниво, поставя въпроса комуникацията между две и повече такива мрежи.

Фиг. 1.1

Протоколната несъвместимост се разрешава чрез специализирани програмно-апаратни комплекси, наречени шлюзове (GATEWAY). Шлюзовете оперират на ниво 3 от Eталонния модел. Типични примери за WAN са национално обособените мрежи за масово обслужване в рамките на Европа: ACO-net в Австрия, SURF-net в Швейцария, BULPAK в България и др.



    • MAN (Metropoliten Area Networks) - регионални мрежи. Самото наименование на този клас компютърни мрежи подсказва, че те са ограничени по ареал на разпространение в рамките на една промишлена зона, един университетски комплекс, един град и т.н. Специалистите твърдят [8], че MAN се изгражда до ниво 2 (Канално ниво) от Eталонния модел за OSI, като характерни протоколни спецификации са FDDI, ISDN, ATM и др. MAN са познати и под друго наименование - гръбначни мрежи (backbone - networks) . Това наименование произхожда от факта, че MAN възникват заедно с необходимостта от комуникации между мрежите от клас LAN ( Local Area Networks - Локални мрежи ) - фиг.1.2

Фиг. 1.2.

Всяка една LAN комуникира с MAN чрез устройства наречени BRouter, т.е. мостове и маршрутизатори.

Качеството на обслужването в мрежата-гръбнак (MAN) се определя от възможностите за постигане на пределно високи комуникационни скорости (0.1 - 2.0) GBit/s. Гръбначният сегмент, е необходимо да поддържа няколко паралелни "LAN to LAN" сесии при гарантирана прозрачност за крайните потребители. Без регламентирането на свръх високоскоростни комуникации, транзитни времезадръжки в гръбначния сегмент би станал съизмерим с транспортните времезадръжки в самите LAN. Това би влошило реалните скоростни параметри на развиващите се, в рамките на разглеждана мрежова конфигурация, потребителски сесии. Типичен пример за MAN е представената от Франк Хаселбрахер високоскоростна регионална мрежа на град Грац - Швейцария- фиг.1.3.[98]

Фиг. 1.3


    • LAN ( Local Area Network ) - локални мрежи. Характерно за локалните мрежи,е че те се разполагат на относително малки територии, като разстоянията между най-отдалечените възли в локалната мрежа не надвишават 10 км. Голяма част от възлите в локалните мрежи (90-95%) мога да се представят като седемнивови еталонни архитектури, т.е това са възли, в рамките на които се изпълняват приложения и се генерират потребителски сесии. При локалните мрежи понятията комутационна подмрежа и подмрежа за локален достъп не могат физически да се диференцират до две независими множества от възли.

Скоростите на обмен при LAN попадат в интервала 10-100 MBit/s. По отношение на скоростните параметри локалните мрежи се превъзхождат само от регионалните. Това се обяснява с факта, че при LAN не се формира такава висока степен на концентрация на информационните потоци в определено транспортно направление, както при MAN. Ето защо при LAN с относително по-ниски скорости на обмен, но при ефикасно подбрани протоколи за достъп до физическата среда (MAC - Medium Access Control - протоколи), могат да се постигнат еквивалентни транспортни закъснения на тези, които се отчитат при MAN.

При LAN изборът на MAC -протокол предполага и определена топологична схема за организация на мрежовата конфигурация

При локалните мрежи е известна допълнителна диференциация в зависимост от използваните комуникационни среди:


  • basisband LAN (хомогенна локална мрежа) - базирана на единна комуникационна среда.

  • broadband LAN (хетерогенна локална мрежа) - базирана на няколко типа кабелни системи;

Обикновено локалните мрежи се развиват в рамките на една сграда, на един отдел на един или няколко съседни офиса. Те са мрежови конфигурации, ориентирани към потребителските приложения в рамките на работните места на крайните потребители.

    • VLAN (Very Local Area Network) - микромрежи. Микромрежите са специализирани мрежови конфигурации, използвани в различни класове промишлени системи на автоматизирано управление.

Възлите на VLAN се разполагат на разстояние до един метър т.е. в рамките на един управляващ блок или специализиран промишлен контролер.

Всеки възел е редуцирана еталонна архитектура (обикновено са представени три от нивата - физическо, канално, приложно). Физическата реализация на възела е на ниво специализиран чип или група специализирани чипове. За организиране на VLAN се прилагат междумодулни интерфейси, обединяващи функционалността на физическото и каналното ниво от Еталонния модел на ISO; I2C; D2C; HPIB; NISHLan и др.

В изложената класификационна схема доминантата е поставена върху териториалния и скоростния критерии. Диференциацията на мрежовите конфигурации, по класове не предполага приложна несъвместимост. При изграждането на една реална, приложно ориентирана компютърна мрежа в комуникационния процес могат да участват всички изброени класове. Но за целите на проектирането, познаването на особеностите и характеристиките на всеки клас компютърни мрежи е от особено значение при постигането заложеното от потребителите качество на мрежовото обслужване.

1.3.Понятие за ведомствена компютърна мрежа. Предпоставки за обособяване на комуникационната подсистема на ведомствените компютърни мрежи в отделен клас.


Компютърните мрежи като апаратно-програмна платформа са в основата на съвременните системи за информационно обслужване.

Компютърните мрежи предполагат на информационните системи множество от базови услуги, без които самите информационни системи не биха могли да съществуват.

От гледна точка на обектите, които обслужват, компютърните мрежи се подразделят на:


  • Public Data Networks (PDN) - компютърни мрежи за масово използване;

  • Enterprice Data Networks (EDN) - ведомствени (предприятийни, служебни) компютърни мрежи (ВКМ) [62].

Компютърните мрежи за масово използване предлагат на обслужваните обекти набор унифицирани услуги: поддържане двуточкови и многоточкови сеансови съединения; електронна поща (X.400 CCITT); справочно-информационни услуги (X.500 на CCITT); услуги по провеждане на електронни конференции(X.700 на CCITT) и др. Компютърните мрежи за масово използване имат развита териториална структура, която позволява на относително голям брой обекти (потребители или програмни системи) да осъществяват санкциониран достъп до предлагания набор от услуги.

Характерно за мрежите за масово използване е, че тяхната структура (комуникационна система, протоколни спецификации, разположение на точките за достъп) и системата услуги е независима от конкретния обслужван обект.

За разлика от мрежите за масово обслужване, ведомствените компютърни мрежи са създадени, за да обслужват информационните системи, функциониращи в рамките на една или на група организации със стопанска или нестопанска цел.

Ведомствените компютърни мрежи като структура са тясно свързани с възприетата схема за управление и териториалното разположение на конкретната организация. В рамките на ВКМ функционира, специфично ориентирана към предмета на дейност на организацията, информационна програмна среда.

Системата от потребители на ВКМ е регламентирана от ведомствената нормативна база, в която са фиксирани длъжностните характеристики на всяко работно място.

Обобщавайки казаното до тук по отношение на ведомствените компютърни мрежи могат да се формулират следните техни характерни особености, които ги обособяват по отношение на компютърните мрежи за масово използване [62]:

(1) териториалната структура на ВКМ е определена от териториалното разположение на структоопределящите единици на организацията, която мрежата обслужва.

(2) ВКМ от комуникационна гледна точка, предполагат развиването на специализирана транспортна система (характерна особеност за MAN) за реализиране на информационните връзки между отделните структурни единици (отделни представителства, офиси, цехове и др.).

(3) ВКМ включва в състава си и съвкупността от LAN, обслужващи структурните единици от схемата на управление на съответната организация.

(4) към ВКМ се предявяват изисквания за поддържане на специализирани програмни системи, обслужващи информационно процесите на функциониране и управление на съответната организация:

- поддържане на модули работещи в режим на реално време;

- осигуряването на фиксирани времезадръжки при пренасянето на високо приоритетни информационни потоци;

- поддържане на специфични за PDN услуги: електронна поща, електронни конференции;

- поддържане средства за повишаване на надеждността на разпределените бази данни по отношение на несанкциониран потребителски достъп и откази на апаратни средства.

(5) в средата на ВКМ е необходимо да се поддържа единна система за управление на сигурността, независимо от точката на достъп.

(6) ВКМ трябва да предлагат на потребителите и санкциониран достъп до услугите на една или повече PDN. Изискването за санкциониран достъп до PDN - услуги е свързано с разпространението на тези услуги в средата на ВКМ.

Изброените характерни особености формират специфичната идентичност на ведомствените компютърни мрежи.

Ведомствените компютърни мрежи са специализирани мрежови конфигурации, функциониращи за целите на информационното обслужване на конкретна организация.

Това определение, както споделя Фред Халсалл [62], предопределя априорната уникалност на ВКМ една спрямо друга.

Въпреки своята уникалност, породена от уникалността на обекта, който обслужват, ВКМ се подчиняват на изброената система от общи характеристики. Изучаването на ВКМ, като отделен клас компютърни мрежи е необходимо най-вече за целите на проектирането. Но проектиране в широк смисъл, и като проектиране на нови ВКМ и като проектиране в рамките на съществуващи ВКМ: включване на нови програмни модули и услуги, преконфигуриране и усъвършенстване на комуникационната система, включването на нови работни места или нови структурни единици и др.

Обособяването на ВКМ в отделен клас, е продиктувано от невъзможността те да бъдат специфицирани към изброените в т.1.3. класове компютърни мрежи.

Според представената в т.1.3. класификационна схема на Паул, ВКМ включват в своята конфигурация елементи характерни за глобалните, регионалните и локалните мрежи. Изучаването на взаимодействието между тези елементи за формиране на единна мрежова конфигурация е изучаване на същността на ведомствената компютърна мрежа [87].

ВКМ са реалност в практиката като модел за функциониране на изчислителни системи за информационно обслужване на стопански и нестопански организации.

Съвременните организации могат да притежават сложна териториална структура и съответна схема за управление. Като се свърже този факт с динамиката на икономическите, обществените и политическите процеси в регионален и национален мащаб и необходимостта от оперативна и достоверна информация за целите на управлението, се формират изисквания, ограничения и критерии за тяхното информационно обслужване.

Тези изисквания и критерии са валидни в определена степен на конкретизация и за ВКМ, тъй като ВКМ са средата за реализиране на ефективното информационно обслужване.

Актуалната задача за ефективно информационно обслужване не може да бъде решавана извън контекста на задачите за изучаване на ВКМ. Това е главната предпоставка ВКМ, да бъдат обособени в отделен клас.

Друга важна предпоставка за обособяването на ВКМ в отделен клас са особеностите, свързани с тяхното възникване и развитие. ВКМ е една динамично развиваща се, динамично изменяща се структура. Перманентната изменчивост за ВКМ e обективно обусловена от развитието на обслужваната организация.

Обособяването на ВКМ в отделен клас мрежови конфигурации не е теоретичен експеримент. Това е реална необходимост свързана с развитието на познанието в областта на компютърните мрежи и приложението на компютърните мрежи като субект на системите за информационно обслужване.


1.4.Специфични особености на процеса на проектиране на ВКМ.


При анализа на йерархията на компютърните мрежи (т.1.3) и отчитайки особеностите на ВКМ (т.1.4) се налага следния извод: ВКМ не могат да бъдат отнесени по функционални характеристики към нито един от традиционните класове компютърни мрежи (LAN, MAN, WAN, GAN).

Спецификацията на ВКМ е определена от пряката зависимост на архитектурата на този тип компютърни мрежи от предмета на дейност, териториалната и функционална структура на обслужваната организация.

Тази строга специализираност и тясна приложна съвместимост не отхвърля възможността за обобщаване на процесите на проектиране на ВКМ до една базова методика. В подкрепа на това твърдение могат да бъдат приведени следните аргументи:


  • проектирането и изграждането на ВКМ не се осъществява изолирано от процесите и тенденциите в областта на компютърните мрежи;

  • в архитектурата на всяка ВКМ е възможно да бъде локализирани характерни мрежови конфигурации и решения присъщи за локалните, регионалните и глобалните компютърни мрежи;

  • ВКМ се създават за целите на информационното обслужване на конкретна организация.

Независимо от предмета на дейност и структурите на организацията, информационното обслужване се подчинява на система от общи обективни закономерности. Тези общи закономерности определят и общи изисквания (ограничения) към средата, осигуряваща функционирането на процесите на движение и обработка на информацията - ведомствената компютърна мрежа.

  • проектирането на ВКМ е процес който се развива в система от стандарти, свързани с изграждането на реални отворени взаимодействащи си системи. Не съобразяването с това множество от стандарти при проектирането на ВКМ води до комуникационна несъвместимост.

Комуникационната несъвместимост, заложена на етапа на проектирането на ВКМ, би предизвикала поредица от трудности по отношение на обработката потоците "външна" информация.

  • създаването на обща методика за проектиране на ВКМ би се отразило на самия процес на проектиране на ВКМ. Този ефект на "бумеранга" има отношение и влияе не само на качеството на създаваните проекти, но и на скоростта на проектиране. Времето за създаване на проекта се превръща в съществен критерий, отчитайки динамиката на развитието на управленческите дейности.

  • създаването на обща методика за проектиране на ВКМ предполага дефинирането, моделирането, идентификацията и решаването на краен брой частни задачи. Решаването на "частните" задачи съпътства проектирането на ВКМ независимо от спецификата на приложението. Например:

* решаването на задачата за комуникациите на големи разстояния;

* решаването на задачата включване на специализирани входно/изходни устройства;

* решаване на задачата за проектиране на мрежови конфигурации със зададена степен на системна надеждност ( SFT - System Foult Tolerance ). Доказването на необходимостта от обща методика за проектиране на ВКМ се съпътства от въпроса за формата и структурата, под която да бъде създадена методика.

Две са възможните решения:

1. Тъй като съществуват утвърдени методики за проектиране на отделните класове мрежи от класификацията на Паул [87], тези методики да бъдат обогатени с частните проблеми на ВКМ, доколкото тези проблеми са в обхвата и спецификата на съответния клас.

2. Да бъде обособена независима методика за проектиране на ВКМ, в която да се обобщи опита при проектирането на отделните класове компютърни мрежи и отчетат подходите за поддържане на специализираните приложни изисквания.



Решение 1 има определена теоретична стойност, тъй като предполага трактовка от "частното към общото" в процеса на проектиране на ВКМ, т.е. ВКМ се разглежда като специализиран вертикален разрез на йерархията на класовете компютърни мрежи.

Решение 2 предполага създаването на разглежданата методика под формата на директивен документ в ръцете на проектантите на реални ведомствени мрежови конфигурации.

Водещ при избора на решение е критерият за реализуемост. Решение 1 и като комплектност и като структурност има своите предимства по отношение на Решение 2. От гледна точка на своята реализуемост и оперативност при използването това решение отстъпва на Решение 2. Практическото реализиране на Решение 1 е свързано със съществена редакция на системата от методики при ясно разграничаване на вторичния класификационен пласт: "Компютърни мрежи за масово използване - ведомствени компютърни мрежи". От една страна, реализацията на Решение 1 е мащабна по отношение на времето за създаване и доказване на приложимостта на методиката, а от друга страна, възможностите за актуализация на вече създадената методика са ограничени. Това ограничение води до противоречия във връзка с развитието и усъвършенстването на методиката е темпове, съответстващи на динамиката на промените в системата от изисквания, поставени пред проектирания обект - ВКМ. Така по съображения за гъвкавост, оперативност и практическа приложимост изборът попада на Решение 2, т.е. обособяване на специфична методика за проектиране на ВКМ.

Уникалността на приложния обект, отнесена към необходимостта за проектиране на ВКМ, предполага редица проблеми по пътя на създаването на една обобщена методика за проектиране. Анализът на приложните обекти, обобщаването на задачата за проектиране на Ведомствени компютърни мрежи, моделирането, алгоритмизацията и идентификацията на моделите, са в основата на формализацията на процеса на проектиране на ВКМ. Крайният резултат от този многостадиен процес на формализация е създаването на обобщена методика за проектиране на ВКМ.

По този начин проектантите на ВКМ получават "на въоръжение" подредена последователност от дейности, формираща процеса на проектиране на разглеждания обект. В тази последователност намират своето естествено място характерни за проектирането на локални, регионални и глобални мрежови конфигурации принципи и подходи. Но тези принципи и подходи е необходимо да се съобразят с особеностите и ограниченията на ВКМ, като мрежови конфигурации, функциониращи за целите на специализираното информационно обслужване.

Новите проблеми и тенденции в областта на проектирането на ВКМ могат бързо да намерят своето специфично място в специализираната методика, поради минималното време за индентификация.

Важно значение при създаването на методиката за проектиране на ВКМ заемат специфичните особености на самия процес на проектиране на ведомствената мрежова конфигурация. От гледна точка на проектантската практика имат съществено значение следните специфични особености:



  • формализиране на входната информация за процеса на проектиране:

- избор на модела за представяне на функционалната схема за управление на организацията;

- оценка на обема и интензивността на информационните потоци в рамките на функционалната схема за управление на организацията;

- дефиниране на множеството от услуги, формиращо функционалната същност на системата за информационно обслужване;

- моделиране на процесите за взаимодействие между услугите - локализация на типовете услуги;

- коригиране на модела на функционалната структура за управление и оценките за обема и интензитета на информационните потоци във връзка с декомпозицията и локализацията на типовете услуги;


  • свързани с процесите на идентификация на обектите от комуникационния модел на функционалната схема за управление по отношение на базовите градивни елементи на мрежовата технология за организация на изчислителните системи:

- идентификация на ниво работни станции и обслужващи компютри;

- идентификация на ниво мрежови сегменти;

- идентификация на ниво междусегментна комуникация;

- идентификация на ниво междумрежови комуникации;



  • свързани с алгоритмизацията на процеса на възходящо проектиране на комуникационната подсистема:

- алгоритмизация на процеса на проектиране на топологични структури на ниво локален мрежов сегмент при отчитане особеностите на различните типове комуникационни среди;

- алгоритмизация на процеса на избор на стратегия за реализиране на междусегментната комуникация, при зададена система от критерии;

- алгоритмизация на процеса на планиране на междумрежовите връзки при отчитане на "външните" за системата входно-изходни информационни потоци;


  • свързани с процесите на поддържане на системните и приложните услуги в рамките на ВКМ:

- избор на апаратно-програмна платформа за реализиране на услугите - конфигуриране на обслужващите компютри и специализираната периферия;

- планиране на потребителския достъп до услугите в рамките на ведомствената информационна система - конфигуриране на работните станции;

- генериране на списък на лицензионното програмно осигуряване, необходимо за поддържане на потребителския достъп до услугите и функционирането на самите услуги;


  • проблеми за повишаване надеждността на ведомствената мрежова конфигурация:

- класификация на услугите в зависимост от предварително формализирана система от степени на надеждност;

- планиране на апаратно-програмните средства, необходими за поддържане на всяка от дефинираните степени на надеждност;

- планиране на системата от дейности по отношение на защитата от несанкциониран достъп до ресурсите на ведомствената мрежова конфигурация.


  • свързани със структурата и формата на документиране на проекта:

- необходимост от автоматизиране на процесите на проектиране на ВКМ;

- методика за проектиране на ВКМ;

- структура и организация на програмна система за автоматизиране на процеса на проектиране на ВКМ

Тези специфични особености на процеса на проектиране на ВКМ определят обективно необходимостта от обособяване на този процес по отношение процесите на проектиране на локални, регионални и глобални мрежи.

Обособяването на процеса на проектиране на ВКМ не е продиктувано от само от съображения за специфична идентификация на този клас компютърни мрежи, но и от реалната практическа необходимост за бързо и ефективно проектиране на такъв тип специализирани мрежови конфигурации.

1.5.Преглед на световния опит в областта на проектиране на комуникационната подсистема на ВКМ.


Проектирането и изграждане на ведомствени мрежови конфигурации като практически проблем възниква още с появата на мрежовата технология като концепция за организация и функциониране на изчислителните системи.

В края на 60-те и началото на 70-те години възникналите като ведомствени мрежи [5] SNA (System Network Architecture) на IBM, DNA (Digital Network Architecture) на DEC и ARPAnet-университетска компютърна мрежа на САЩ, се разрастват и видоизменят, за да се формират в наши дни, като глобални мрежови архитектури в световен мащаб.

Такива еволюционни процеси са били характерни за етапа на начално развитие и утвърждаване на мрежовите технологии.

На съвременния етап от развитие на компютърните мрежови технологии са характерни следните особености на средата, в която се развиват процесите за проектиране на ВКМ:



  • обособяване на апаратно-програмните средства за изграждане на класифицираните от Паул (т. 1.3) [87] типове компютърни мрежи;

  • относително насищане в областта на стандартизационната практика по отношение на комуникационните среди и протоколните спецификации за достъп до тези среди;

  • добре развита комуникационна инфраструктура и богатство на възможности за избор на комуникационни средства за пренасяне на данни или интегрирани комуникационни средства (за пренос на цифрова и аналогова информация в рамките на единна комуникационна система);

  • насищане на пазара на унифицирани апаратно-програмни средства за осъществяване на междусегментна и междумрежова комуникация, при удовлетворяване на изискванията за прозрачност на хетерогенните протоколни взаимодействия;

  • създаване на разнообразни системни програмни средства за поддържане на многосегментни мрежови конфигурации с възможност за реализиране на системно ниво на широка гама мрежови услуги;

  • прилагане на средства за анализ на натоварването в рамките на конкретната мрежова конфигурация. Целта на прилагането на тези средства е оптимизация на използването на съществуващите или обосноваване на необходимостта от въвеждане на нови мрежови ресурси.

В рамките на изброените характерни особености на съвременните мрежови технологии се развиват два подхода за проектиране на ведомствените компютърни мрежи [8]:

Подход 1. Проектиране на ВКМ като оригинална (нестандартна) мрежова архитектура при строго отчитане на спецификата на приложението и необходимостта от стандартизиран вход/изход за обработка на "външни" информационни потоци.

Подход 2. Проектиране на ВКМ като подредена съвкупност от стандартизирани апаратно-програмни средства на базата на декомпозиция на ведомствения комуникационен процес и идентификация на отделните елементи по отношение на съществуващите архитектурни решения

Подход 1 предполага проектиране на уникална мрежова конфигурация (мрежова конфигурация по поръчка). Такава мрежова конфигурация е с висока степенна специализираност и може да обслужва информационно единствено организацията, за която мрежовата конфигурация е проектирана. Такъв подход е свързан с осигуряването и поддържането на тежка и продължителна инвестиционна програма. Създадената при подход 1 ВКМ обслужва с висока степен на ефективност информационната система на организацията, за който се проектира и изгражда.

Недостатъците на проектираните при подход 1 ВКМ се проявяват след въвеждането на компютърната конфигурация в експлоатация:


  • уникалната архитектура на ниските нива предполага разработването на специализирано системно и базово програмно осигуряване по поръчка. Това означава нова мащабна инвестиция и период за разработка, тестване и настройка;

  • въвеждането на нов мрежов ресурс е съпроводено с необходимостта от разработване на програмно осигуряване, което да поддържа достъпа до ресурса в рамките на уникалната мрежова конфигурация;

  • развитието и усъвършенстването на архитектурата на ВКМ в съответствие с динамиката на процесите в рамките на обслужваната организация, се реализира при определени затруднения. Уникалността на мрежовата конфигурация предполага уникалност и на стратегията за нейното развитие. Това предполага частичното проектиране да се реализира при пълно познаване на особеностите на мрежовата конфигурация, което води до загуба на време. Ако организацията не разчита на постоянен колектив от проектанти, е възможно чрез не ефективни пост проектиране да се влошат чувствително експлоатационните параметри на ВКМ. Аргумент за това съждение е реалната ситуация, който се наблюдава при поставяне на задачата за проектиране в конкретен времеви интервал за генериране на решение.

Тогава проектантът опознава системата до ниво достатъчно за постигане на апаратно-програмна съвместимост (по-точния термин е "поносимост") на ресурса и уникалната ведомствена конфигурация.

Проявява се ефекта на "израждане" на първично заложените при проектирането стратегии, които "външен" проектант трудно може да осмисли и приложи в предоставеното му ограничено време за проектиране.

Предвид строгите изисквания за фирмена тайна, публикациите за ведомствени компютърни мрежи, проектирани по подход 1 са крайно ограничени. Частична информация за ВКМ, проектирани по специализирани поръчки, дава на Ю. Блек в монографията си "Компютърни мрежи, протоколи, стандарти, интерфейси"[8]. Приведените примери за ВКМ на компаниите General Motor (ВКМ е изградена по специализиран протокол, ориентиран към автоматизация на производството - MAP - Manifacturing Automatoin Protocol) и Boeing (ВКМ по специализиран протокол за административно обслужване TOP - Technical and Office Protocol).

Създаването на уникални архитектурни разработки на ВКМ все по-рядко се прилага поради изброените недостатъци, свързани с неефективното финансиране на подобен тип проекти и още по-неефективната поддръжка (апаратна, системна, базова, приложна) на вече изградените мрежови конфигурации.

При проектирането на съвременните ВКМ повсеместно се прилага подход 2 - проектиране на ВКМ като подредена съвкупност от стандартизирани апаратно - програмни средства. Този подход притежава следните съществени предимства:


  • ВКМ се изгражда като стандартизирана мрежова архитектура, за който са в сила всички особености на еталонните взаимодействия между реални отворени системи;

  • въвеждането на нов мрежов ресурс се осъществява без необходимост от създаване на драйверни програми по поръчка, поради съвместимостта, гарантирана от поддържането на еталонните взаимодействия;

  • приложните програмни системи се изграждат чрез използването на унифицирани базови средства за създаване на мрежови приложения тип "клиент-сървер";

  • развитието и усъвършенстването на ведомствената мрежова конфигурация се реализира ефективно и в относително кратки срокове. Използват се готови модули, възли и системи. Процеса на проектиране не предполага създаването на уникални апаратно-програмни средства;

  • относително по-малко време за проектиране при по-висока степен на защитеност от проектантски грешки по отношение на подход 1;

  • създадения проект дава възможност за минимизация на разходите за създаване на ВКМ. Проектирането в рамките на определена стандартизационна среда дава възможност за генериране на повече от един варианти за решение. Това дава възможност на проектанта да проведе сравнителен анализ и да идентифицира варианта, което в най-голяма степен съответства на потребителските изисквания и обективните особености на приложението.

Основният недостатък на подход 2 е влиянието на субективния фактор в лицето на проектанта и проектантския екип. Степента на квалификация на проектантския екип е решаваща за качеството на разработвания проект. Ето още един аргумент за необходимостта от създаване на обща методика за проектиране на ВКМ.

В специализираната литература могат да бъдат класифицирани няколко групи от източници, в които се дават сведения за проектирането и изграждането на ведомствени компютърни мрежи.

Първият тип източници са специализираните издания на фирмите производители на апаратни и програмни средства [34], [35], [64].

В тези издания се прилагат концепции за проектиране на ВКМ, ориентирани към апаратно-програмните платформи, произвеждани или поддържани от съответната фирма. Такъв подход е ограничен по отношение на решения, но предлага и някои общи принципи, характерни за процеса на проектиране на ВКМ.

И в цитираните фирмени издания прави впечатление използването на термина планиране на мрежови конфигурации (Planing for Open Networking) в смисъла на проектиране на мрежови конфигурации.

Този на пръв поглед терминологичен проблем е продиктуван от реалната необходимост за обобщаване на процеса на създаване на ведомствената компютърна мрежа. Проектирането, като процес предполага по голяма степен на конкретност по отношение на планирането. Необходимостта от формализирана система от входни стартови параметри и ограничения е задължително условие за провеждане на процес на проектиране. При планирането обекта се третира като постоянно развиваща се система. По този начин прякото съответствие: състояние на системата - потенциални възможности на ВКМ не се възприема като задължително.

Вторият тип източници са поредица от статии [68, 22, 70, 75] публикувани в списанията PC Magazine, BYTE (Special International Selection) и LAN (The Network Solutions Magazine), Data Communications, посветени на решаването на частни задачи в областта на проектирането на ВКМ. Обща характерна черта на всички статии е техния обзорен характер и поддържането на една постоянна структура:


  • описание на задачата;

  • варианти за решение;

  • анализ на вариантите за решение;

  • статистическа информация за реалното прилагане на всеки един от вариантите.

Особен интерес представляват:

    • статията на Джоана Тилл Джонсън, посветена на "ведомствените мрежови операционни системи" [68]. Джоана Джонсън приема, че "ниските" нива на ВКМ се прозрачни и разглежда характера на ведомствения трафик като водещ критерии при избора на операционна система за ведомствената мрежова конфигурация.

    • статията на Ананд Рао, разглеждаща проблемите за обхвата на обслужващите компютри (сървери) по отношение на йерархията на точките на достъп до информационната система (точките на достъп до ВКМ) [22]. Ананд Рао твърди, че "решаващо за качеството на проектираната ВКМ е достоверното определяне на обхвата на обслужващите компютри по отношение на функционалността на работните места";

    • Дейвид Ким извежда на преден план проблема за верификацията на кабелната система за целите на изграждане на еталонните взаимодействия на ниските нива от мрежовата архитектура [70]. В неговата статия е представен анализ на подходите за верификация на кабелната система за нуждите на симулативното проектиране на ниските нива на ВКМ;

    • статията на Ник Лирпис и Джон Моренси, посветена на оптимизацията на връзките между отдалечени локални мрежи, чрез използването на глобални транспортни среди [75]. В тази статия се разглеждат предимствата и недостатъците на глобалните транспортни среди за масово достъп пред използването на отделени (dedicated) собствени или арендовани комуникационни канали.

Тази втора група от източници представя една обща тенденция в подходите за проектиране на ВКМ. Тази тенденция се свързва с постигане на определено качество на потребителското обслужване чрез частично, насочено въздействие върху едно или група нива от архитектурата на ВКМ. Предимството на този подход е, че прозрачността на част от нивата предполага взимането на проектното решение в условията на система от ограничения. Тези ограничения детерминират множеството от решения по отношение на изискванията за качество на потребителското обслужване. Основният недостатък на този подход е отсъствието на системност по отношение на проектирането на ВКМ, т.е. локалното проектно решение гарантира качеството на потребителското обслужване, но не отчита макрокритериите на системно ниво.

Третата група литературни източници са ориентирани към системния анализ на процеса на проектиране на ВКМ. Едно относително пълно изследване на проблемите на проектирането е представено в монографията на Джон Аткинс "Проектиране на ведомствени мрежи" (Enterprise Network Design) [23]. Акцента в монографията е поставен върху особеностите на информационното обслужване на едно предприятие, фирма, организация от гледна точка на проектирането на компютърна мрежа, която да осигури среда за реализиране на това обслужване. От тази гледна точка са изведени типичните технологични решения за многонивовата еталонна архитектура, които са илюстрирани с реални практически примери. Авторите подчертават решаващата роля на субективния фактор-проектанта за качеството на проектното решение на ВКМ и отбелязват трудностите, които се появяват при търсенето на един обобщен подход при проектирането на ВКМ. В рамките на проблематиката, разгледана в монографията на Джон Аткинс попадат и редица статии от съвременната периодика в областта на компютърните мрежи:



    • Питър Стивънсън разглежда процеса на развитие на мрежовата конфигурация от гледна точка на динамиката на информационните потоци в обслужваната организация [94]. В статията са маркирани директните и индиректните връзки, отразяващи влиянието на нарастването на величината на информационните потоци по отношение на необходимостта от актуализация на технологичните структурни единици на Ведомствената мрежова конфигурация;

    • Майкъл Дурр прави характеристика на Ведомствената компютърна мрежа като отбелязва необходимостта от комплексен подход при проектирането на ВКМ, определя ВКМ като "многоплатформено свързано изчислително обкръжение" [47], обсъжда проблемите на връзката на стандартизационната практика с проблемите на проектирането на ВКМ и разглежда необходимостта от актуализиране на ВКМ, чрез въвеждане на съвременни технологични решения, което да е изпреварващо по отношение на темповете на нарастване на информационните потоци;

    • проблемите за проектиране на Ведомствени компютърни мрежи при минимизирана инвестиционна програма разглежда в своята статия Питър Стивънсън [95]. Авторът акцентира върху системното влияние на топологичните решение като фактор за минимизация на инвестиционната програма, която съпътства процеса на изграждане на ВКМ. Интерес представлява и анализът на топологичните модели във връзка с проектирането на ВКМ. Разглеждат се два базови модела: планарен и пространствено йерархичен, доказват се недостатъците на планарния модел по отношение на създаването на условия за паразитен трафик, анализират се "тесните" места в йерархично ориентираните топологии, като се прави извод за приложението на двата модела;

    • Джордж Мелло очертава мястото и ролята на ВКМ в съвременната инфраструктура на комуникационни процес и анализира влиянието на необходимостта от комуникационна интеграция (връзка с "външния" свят) върху проектирането и архитектурните особености на ВКМ.[80];

    • в обзорната статия "Мрежовите технологии" през 1996" [88] Мери Петроски очертава насоките за развитие на ВКМ от гледна точка технологичното усъвършенстване и приложението на съвременни архитектурни и конструктивни решения, като се дават препоръки по отношение на подходите за интегриране на новите технологични решения от гледна точка на процеса на проектиране на ВКМ;

    • Марти Немзов разглежда проблемите на проектирането на компютърни мрежи като отбелязва, че търсенията на проектантите са насочени в областта на моделирането и проектирането на ВКМ. Авторът аргументира своята теза като привежда статистическа информация за изградените през периода 1994-1995 ВКМ и анализира типичните подходи за проектиране на този клас мрежи, критикува се практиката да се проектира по "шаблон", без да се отчитат фактическите информационни нужди [85]

    • Кристин Гулррасен в своята статия "Много задачи, много функции" характеризира ВКМ като обект за проектиране, като разглежда необходимостта от създаване на уникална мрежова конфигурация, функционираща за целите на уникално информационно обслужване на базата на стандартизирани технологични решения и в условията на спазване на принципите за взаимодействие на отворените системи [56].

Обобщеният възглед за проектирането на ВКМ, който се оформя от анализа на третата група от литературни източници, налага извода за актуалността на разглеждания проблем. Утвърждава се необходимостта от търсене и прилагане на формални подходи в процеса на проектиране, от анализ на проектните решение за изграждане на ВКМ и възможностите за динамично усъвършенстване на мрежовата конфигурации в две насоки:

  • по отношение на поддържане на динамиката на информационните потоци;

  • по отношение на прилагането на съвременните мрежови технологии .

Четвъртата група литературни източници са свързани с анализа на реални примери за Ведомствени компютърни мрежи. Авторите на поредицата от разгледани статии [71][72][74][89][32][69] представят типични решения за реално функциониращи Ведомствени компютърни мрежи в различни сфери на информационно обслужване (Конкретните мрежови решения са представени в Приложение 1 - фиг.p1.1. [71], фиг.p1.2. [72], фиг.p1.3. [74], фиг.p1.4.[89]. фиг.p1.5. [32], фиг.p1.6.[69]). Общата тенденция на анализ в разглежданите статии се свързва с идентификацията на структурата на конкретната организация (Например, Зоологическата градина и аквариума в Ню Орлеан [71]) по отношение на архитектурата на ВКМ - съответствието между потребителски ориентираните комуникационни обекти (работни места, офиси, отдели) и архитектурните елементи на мрежовата технология (работни станции, мрежови сегменти, локални мрежи, междумрежови комуникации и т.н.)

Основната тенденция, която се забелязва при анализа на четирите групи литературни източници са:



    • явното обособяване на Ведомствените компютърни мрежи като специфичен клас мрежови конфигурации с ясно изразен обособяващ признак: ВКМ се проектират, изграждат и функционират за целите на информационното обслужване на територията на конкретна организация;

    • утвърждаване на необходимостта от формализация на процеса на проектиране на Ведомствената мрежова конфигурация, с което се избягват негативните тенденции на:

  • фирмено проектиране - използване на мрежови компоненти и устройства на една фирма, което не винаги води до ефективни проектантски решения, особено в случаите когато е зададена многопараметрична система от ограничения и критерии по отношение на процеса на проектиране;

  • шаблонно проектиране - механично пренасяне на работоспособни решения върху специфични обекти за проектиране, без да се отчитат характерните особености на конкретния обект на проектиране;

  • интуитивно проектиране - проектиране, базирано на опита на конкретен експерт или група експерти. Качеството на проектите е поставено под пряката зависимост от квалификацията на експертната група. Няма възможност за сравнимост на експертните решения за един и същ обект за проектиране;

  • частично проектиране - проектиране в рамките на конкретни нива от архитектурата на ВКМ, като прозрачните архитектурни елементи се подлагат на шаблонно или фирмено проектиране.

    • относително слабо засягане на проблемите на моделирането на ВКМ в процеса на тяхното проектиране. Тази тенденция е следствие от реалното господство на неформалните методи за проектиране по отношение на ВКМ.

От литературните източници от периода 1989-1996 г. се формира устойчивата тенденция на нарастване на интереса към проблемите за проектирането на ведомствени компютърни мрежи. Общата теория на разглежданите до скоро като частни случаи, ведомствени компютърни мрежи се развива с нарастване на необходимостта от тяхното проектиране в рамките на потребителските изисквания за постигане на необходимото качество за обслужване при минимизирана инвестиционна програма. Това развитие поставя все по-високи изисквания към качеството на проектните решения, към адаптивността на ведомствената мрежова конфигурация, към динамичния профил на информационното натоварване на територията на конкретната организация.

1.6.Дефиниране на задача за проектиране на ведомствени компютърни мрежи.


Проектирането е една от присъщите области от инженерната дейност. То обединява в себе си характерните похвати на научното изследване и натрупания практически опит при изучаване и моделиране на реални обекти и системи [23].

Проектирането е процес на съставяне на описание, необходимо за създаване на още несъществуващи обекти и системи.

Този процес се реализира на базата преобразуване на първичното описание (техническо задание).

Според професор Петренко: "Проектирането съответства на информационен процес, в който входната информация за проектирания обект, състоянието на знанията в разглежданата област, минималният или аналогичния опит в проектирането се преобразуват в изходна информация във вид на проектни документи, изпълнени в зададена форма и съдържащи проектни решения или резултати от проектирането. [94]

В този смисъл проектирането може да се разглежда като целенасочена последователност от действия по вземане на проектни решения, в резултат на които се съставя описание на проектирания обект със зададена степен на детайлизация.

Съществен проблем, свързан с процеса на проектирането е определянето системата от изисквания предявявани към обекта на този процес. Познаваемостта на обекта (достоверността на първичното описание) и квалификацията на субекта (научно-изследователския опит и творческата институция на проектанта) определят качеството на изходното описание (подредена съвкупност от проектни документи).

Проектирането носи сложността и противоречивостта на всеки творчески процес. Ето защо самото проектиране не може да се разглежда като еднократен акт, а като подредена съвкупност от етапи на процеса на преобразуване на техническото задание до изходния проектен документ.

Задачата за проектиране на ведомствени компютърни мрежи, носи характерните черти на всяка друга проектантска задача.

Дефинирането на задачата за проектиране на ведомствени компютърни мрежи за един конкретен обект, би я превърнало в частна задача, чието решаване би имало практическа, но не и съществена научна стойност.

Обобщаването на задачата за проектиране при дефинирането й върху целия клас на ведомствените компютърни мрежи предполага създаването на методиката за проектиране на ведомствени компютърни мрежи.

Основното изискване, което се поставя към всяка методика на проектиране е нейната приложност за дефинираната общност от обекти. В този смисъл методиката за проектиране на ведомствени компютърни мрежи трябва да отразява следните характерни особености:


  • да предоставя общ алгоритъм за проектиране на ведомствени компютърни мрежи като подредена съвкупност от етапи с фиксирана функционалност в рамките на предварително приета система от критерии за декомпозиция;

  • да предоставя възможност за редуциране на подредената алгоритмична съвкупност от етапи в зависимост от сложността на конкретна компютърна мрежа;

  • да бъде достъпна за изучаване и използване от специалисти, работещи в областта на проектиране на свързани изчислителни системи;

  • да бъде гъвкава и отворена по отношение на възможности за разширяване и развитие;

  • да гарантира определено качество на провеждания процес на реално проектиране на ведомствени компютърни мрежи.

Решаващ за качеството на резултатите от една методика за проектиране на ВКМ е процесът на моделирането на обекта на проектиране. Същността на формализацията на процеса на проектиране на Ведомствената мрежова конфигурация се състои в декомпозицията на процеса на проектиране до краен брой етапи, формулирането на целите на проектирането за всеки един от етапите, моделиране, оптимизацията и идентификация на резултатите за всеки един етап.

Създаването на методиката за проектиране на ведомствени компютърни мрежи има следните цели:



  • систематизиране на множеството частни решения в областта на проектирането на ВКМ, в една подредена последователност от етапи, като на всеки етап са дефинирани множеството от задачи, множествата от решения, и системата от критерии за идентификация на подредените двойки (задача, решение);

  • моделиране и формализиране на процеса на проектиране на ВКМ от гледна точка на създаване на условия за неговата автоматизация.

  • създаване и реализация на програмна система за автоматизирано проектиране на ведомствени компютърни мрежи.

Развитието на методиката до ниво на инструментално средство - програмна система за автоматизирано проектиране на ведомствени компютърни мрежи не може да се разбира само като алгоритмична задача. Нейното решаване би се отразило върху ефективното приложение на създаваните проекти по разглежданата методика, а от там и върху качеството на създаваните проекти за изграждането на ВКМ.

В заключение може да се посочи, че задачата за проектиране на ведомствени компютърни мрежи се декомпозира до две подзадачи:

а) създаване на обща методика за проектиране на ВКМ;

б) проектиране и реализация на автоматизирана система за проектиране на ВКМ.



Решаването на тези две подзадачи е свързано с изучаване и изследване множество от проблеми, по-важните от които са:

  • проблемът за декомпозицията на методиката на проектиране на ВКМ, до краен брой функционални етапи с характерни за всеки етап множеството от задачи и система от критерии за оценка на решенията;

  • проблемът за идентификация в рамките на всеки функционален етап;

  • проблема за моделиране и алгоритмизация на проектантските дейности в рамките на всеки един от функционалните етапи;

  • проблемът за формиране на структурата и междумодулните връзки в рамките на програмната система за автоматизирано проектиране на ВКМ (ПС за АПВКМ );

  • проблема за фактическото проектиране на програмните модули и междумодулния интерфейс до ниво псевдокод, като база за създаване на реалните програмни решения.


Каталог: docs -> Bachelor -> IV%20Kurs -> Sem%20VIII -> KIK
KIK -> Модул tcp/ip компютърни комуникации
KIK -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 11 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 11
KIK -> Модул Frame Relay Компютърни комуникации
KIK -> Модул ppp & isdn компютърни комуникации
KIK -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 12 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 12
KIK -> Модул атм компютърни комуникации
KIK -> Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 8
KIK -> Дисциплина: Компютърни мрежи Упражнение 10 Дисциплина: Компютърни комуникации Упражнение 10
KIK -> Модул 2 Методически аспекти при изучаването и проектиране на компютърно базирани комуникационни системи (кбкс)


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница