Модулна структура на базата от знания в clips
Изтегляне 47 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Дефиниране на модули Модули се дефинират с помощта на конструкцията defmodule
- NONE | + ::= deftemplate | defclass | defglobal | deffunction | defgeneric
- (defmodule FOO (import BAR ALL) (import YAK deftemplate ALL) (import GOZ defglobal x y z) (export defgeneric +)
- DETECTION . (defrule DETECTION::Find-Fault (sensor (name name) (value bad)) => (assert (fault (name name))))
- (defmethod DETECTION::+ ((x STRING) (y STRING)) (str-cat x y)) Цитиране на името на модул
- Импортиране и експортиране на факти и екземпляри
- ::= [ ] | [:: ] | [ :: ]
- Модули и изпълнение на правилата
- (printout t ″Firing rule in module MAIN.″ crlf) (focus A B)) > (defmodule A (import MAIN deftemplate initial-fact))
- > (defrule B::example-rule => (printout t ″Firing rule in module B.″ crlf)) > (reset) > (run)
| МОДУЛНА СТРУКТУРА НА БАЗАТА ОТ ЗНАНИЯ В CLIPS
CLIPS поддържа средства за модулно изграждане и използване на бази от знания. За целта е предназначена конструкцията defmodule. Модулите в CLIPS позволяват конструкциите от дадено множество да бъдат групирани по такъв начин, че да бъде осъществяван явен контрол върху достъпа до тези конструкции от други модули. Чрез ограничаване на достъпа до образците и класовете модулите могат да функционират като черни дъски (blackboards), които разрешават само определени факти или екземпляри да се виждат от определени модули. Модулите могат да бъдат използвани също от правилата с цел управление на работата на интерпретатора. Дефиниране на модули И ОСОБЕНОСТИ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МОДУЛИ
Модули се дефинират с помощта на конструкцията defmodule. Синтаксис: (defmodule *) ::= (export ) | (import ) ::= ?ALL | ?NONE | ?ALL | ?NONE | ::= deftemplate | defclass | defglobal | deffunction | defgeneric След като даден модул е дефиниран, той не може да бъде предефиниран (с изключение на модула MAIN, който може да бъде предефиниран еднократно). Модули се унищожават с помощта на командата clear. След стартиране на системата и след изпълнение на командата clear автоматично се конструира модулът (defmodule MAIN). Всички вградени класове принадлежат на модула MAIN, но не е необходимо те да бъдат експортирани или импортирани. Пример
(defmodule FOO (import BAR ?ALL) (import YAK deftemplate ?ALL) (import GOZ defglobal x y z) (export defgeneric +) (export defclass ?ALL))
Модулът, в който е валидна дадена конструкция, трябва да се определи при дефинирането на тази конструкция. При дефинирането на факти, образци, правила, функции, генерични функции, класове и екземпляри името на модула се включва като част от името на конструкцията. Модулът, в който е валидна дадена глобална променлива, се специфицира явно в конструкцията defglobal. Модулът, в който е валиден даден манипулатор на съобщение, се определя като част от спецификатора на класа. Модулът, в който е валиден даден метод, се определя като част от спецификатора на генеричната функция. Пример. Следващите конструкции са валидни в модула DETECTION. (defrule DETECTION::Find-Fault (sensor (name ?name) (value bad)) => (assert (fault (name ?name)))) (defglobal DETECTION ?*count* = 0) (defmessage-handler DETECTION::COMPONENT get-charge () (* ?self:flux ?self:flow)) (defmethod DETECTION::+ ((?x STRING) (?y STRING)) (str-cat ?x ?y))
Възможно е в различни модули да са дефинирани конструкции с еднакви имена, затова името на модула трябва да може да се посочва като част от името (“пълното” име) на съответната конструкция. Името на модула може да бъде посочено явно, като се запише пред името на конструкцията и се отдели от него с две двоеточия (::). Ако името на модула не е записано явно, по подразбиране се смята, че се цитира конструкция в текущия модул. Във всеки момент от работата на CLIPS един модул е текущ. При стартиране на системата текущ става модулът MAIN. Текущият модул се променя при изпълнение на функцията set-current-module и при дефинирането на нов модул.
Конструкциите от един модул не могат да бъдат използвани от друг модул, освен ако не са експортирани и импортирани по специфичен начин. Казва се, че една конструкция е видима за даден модул, когато тази конструкция може да бъде използвана в модула. За целта такава конструкция трябва да бъде експортирана от модула, в който е дефинирана, и да бъде импортирана в другия модул. Спецификацията export в дефиницията на един модул се използва за посочване на конструкциите от модула, които могат да бъдат достъпни за други модули, ако бъдат импортирани в тях. Могат да се експортират само образци, класове, глобални променливи, функции и генерични функции. Един модул може да експортира само конструкции, които са видими за него (не непременно дефинирани в него). Съществуват три типа експортни спецификации. Първо, един модул може да експортира всички конструкции, които са видими за него (с помощта на ключовата дума ?ALL). Второ, могат да се експортират всички видими конструкции от определен тип (чрез посочване на типа на конструкциите, последван от ключовата дума ?ALL). Трето, могат да се експортират определени видими конструкции от определен тип (чрез посочване на типа на конструкциите и изброяване на техните имена). Чрез използване на ключовата дума ?NONE се забранява експортирането на конструкции (от определен тип) от модула. Методи на генерични функции и манипулатори на съобщения не могат да се експортират явно. Експортирането на дадена генерична функция автоматично експортира всички нейни методи. Експортирането на даден клас автоматично експортира всички асоциирани с него манипулатори на съобщения. Факти, екземпляри и правила не могат да бъдат експортирани. Спецификацията import в дефиницията на един модул се използва за посочване на конструкциите, експортирани от други модули, които ще бъдат видими за този модул. Могат да бъдат импортирани само образци, класове, глобални променливи, функции и генерични функции. Съществуват три типа импортни спецификации, които по синтаксис и семантика са аналогични на съответните експортни спецификации, но при импортирането навсякъде трябва да бъде цитирано и името на модула, от който се импортират посочените конструкции. Методи на генерични функции и манипулатори на съобщения не могат да се импортират явно. Импортирането на дадена генерична функция автоматично импортира всички нейни методи. Импортирането на даден клас автоматично импортира всички асоциирани с него манипулатори на съобщения. Факти, екземпляри и правила не могат да бъдат импортирани. Всеки модул трябва да бъде дефиниран преди името му да бъде използвано в някаква импортна спецификация. Освен това, всички конструкции, цитирани в импортните спецификации, трябва да бъдат предварително дефинирани.
Фактите и екземплярите са “собственост” на модула, в който са дефинирани съответните им образци и класове (а не на модула, в който са създадени). В този смисъл фактите и екземплярите са видими за тези модули, които импортират техните образци и класове. Това позволява базата от знания да бъде разделена на части по такъв начин, че правилата и останалите конструкции да могат да “виждат” онези факти и екземпляри, които са интересни за тях. Ще отбележим, че образецът initial-fact и класът INITIAL-OBJECT трябва явно да бъдат импортирани от модула MAIN. Правилата, които съдържат в левите си страни образците initial-fact и initial-object (а също и правилата, в чиито леви страни автоматично се добавят посочените образци), не могат да бъдат активирани, докато не се импортират конструкциите, съответни на тези образци. Екземплярите, създадени в един модул, трябва да имат уникални имена, но е възможно в даден момент да са видими различни екземпляри с едно и също име. В такива случаи е необходимо имената на екземплярите да бъдат разширени по начин, който позволява специфицирането на съответния модул. Синтаксис:
Ако името на екземпляра е съставено от един символ, се търси само в текущия модул. Ако преди символа е поставена двойка двоеточия (::), се търси най-напред в текущия модул и след това – рекурсивно в импортираните модули в ред, определен от дефинициите на модулите. Явното определяне на името на модула означава, че търсенето се извършва само в посочения модул. Независимо от формата на записване на името на екземпляра неговият клас трябва да е видим за текущия модул, за да може този екземпляр да бъде намерен.
Всеки модул има своя собствена RETE мрежа (индекс на условията) и свое собствено конфликтно множество (agenda). Когато потребителят зададе командата run, се изпълняват правилата, съответни на активиращите записи от конфликтното множество на модула, който е текущ фокус на интерпретатора. Ще отбележим, че след изпълнението на командите reset и clear текущ фокус става модулът MAIN. Изпълнението на правилата от конфликтното множество на текущия фокус продължава, докато друг модул стане текущ фокус, съответното конфликтно множество стане празно или бъде изпълнена команда rеturn, включена в дясната страна на правило. Всеки път, когато в процеса на работата си интерпретаторът излезе извън правилата, съдържащи се в модула, който е текущ фокус, текущият фокус се премахва от стека на фокусите и следващият модул от стека става негов текущ фокус. Преди да бъде изпълнено избраното за изпълнение правило, модулът, в който е дефинирано то, става текущ модул. Текущият фокус може да бъде променен с помощта на командата focus. Фокусиране на интерпретатора на правилата върху определени модули С помощта на командата focus може в стека на фокусите да бъдат добавени един или няколко модула. Посочените модули се добавят в обратен ред в стека на фокусите по такъв начин, че първият от тях става нов връх на стека на фокусите. Ще обърнем внимание, че текущият фокус може да не съвпада с текущия модул. Фокусирането върху даден модул предполага “забравяне” на текущия модул по такъв начин, че по-късно да може да се осъществи възврат към него. Обратно, установяването на текущ модул с помощта на командата set-current-module означава, че няма да се извършва автоматичен възврат към досегашния текущ модул. Синтаксис: (focus Пример
> (clear) > (defmodule MAIN (export ?ALL)) > (defrule MAIN::focus-example => (printout t ″Firing rule in module MAIN.″ crlf) (focus A B)) > (defmodule A (import MAIN deftemplate initial-fact)) > (defrule A::example-rule => (printout t ″Firing rule in module A.″ crlf)) > (defmodule B (import MAIN deftemplate initial-fact)) > (defrule B::example-rule => (printout t ″Firing rule in module B.″ crlf)) > (reset) > (run) Firing rule in module MAIN. Firing rule in module A. Firing rule in module B. > С помощта на функцията pop-focus (без аргументи) текущият фокус се изважда от стека на фокусите. Като оценка на обръщението към pop-focus се получава името на текущия (досегашния) фокус или FALSE, ако стекът на фокусите е бил празен. При дефинирането на правило в конструкцията defrule могат да бъдат описани т. нар. свойства на правилото (rule properties). Това става с помощта на дескриптора declare: (declare (auto-focus Свойството salience (приоритет на правилото) вече беше разгледано; сега ще се спрем на свойството auto-focus. Ако това свойство има стойност TRUE, тогава при активиране на правилото (т.е. при попадането му в съответната agenda) автоматично се изпълнява команда focus с аргумент името на модула, в който е дефинирано правилото. По подразбиране стойността на свойството auto-focus е FALSE. При такава стойност не се предприемат никакви специални действия в случай на активиране на правилото. Каталог: fmi -> fmi-ftp-upload-folder -> 4%20Semestur%202005 -> Predmeti Predmeti -> Софтуерни технологии Predmeti -> Спецификация на софтуерен проект fmi-ftp-upload-folder -> Бази от данни Упражнение 10 fmi-ftp-upload-folder -> Oracle e-business Suite Модул Financials, подмодул Fixed Assets fmi-ftp-upload-folder -> Бази от данни Упражнение 9 fmi-ftp-upload-folder -> Basic structures напишете pl/sql блок, който въвежда номера в таблицата messages Predmeti -> Спецификация на изискванията Predmeti -> 10. Управление на документацията Документация предназначена за разработчиците Predmeti -> 1. Анализ на риска Изтегляне 47 Kb. Сподели с приятели:
|