Може да има корекции на бюджети на болници


Разговор с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването



страница6/10
Дата27.10.2018
Размер331.5 Kb.
#101305
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Разговор с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването


БНТ  “Денят започва”
Водещ: И така, в Световния ден на здравето ви питаме – какво бихте искали най-много да се промени в българското здравеопазване. И покрай този въпрос, чийто отговор и ваши коментари ще прочета малко по-късно, да честитим още веднъж празника на всички, които имат досег до медицината и които се грижат за нашето здраве. Днес обаче в Световния ден на здравето и пациенти, и лекари на отделни места в общински болници се наеха, така, да изразят своето недоволство от методиката, по която се финансират болничните заведения. С д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването, започваме разговор след минути. Преди това обаче отиваме в болницата в Червен бряг, където е Юлия Стефанова, за да провери дали лекарите там изразяват такова недоволство в днешния ден.

Юлия Стефанова: Добро утро, колеги, от болницата в Червен бряг. Тук работят повече от 140 души. Част от тях се събраха тази сутрин. Така че първо, честит празник на всички, които дойдоха. Първо ми се иска да ви представя д-р Цветан Костадинов, управителя на лечебното заведение, който за повече от 20 години трудов стаж и безброй много пациенти зад гърба си, казвате, че няма да забравите конкретно един случай. Защо?

Д-р Цветан Костадинов: Тъй като е 7 април, първо, поздравявам всички медицински работници. И ми се иска да започнем с нещо хубаво за здравната система. В случая се касаеше за едно малко дете, което се налагаше спешна оперативна намеса. Спешна помощ, виждайки, че детето е много зле, се обади на нашите екипи в болницата и ние го чакахме още в същия момент, преди да дойде линейката реаниматор, хирург и педиатър. Вкарахме го спешно в операционната, извикахме републиканските хирург и детски реаниматор, които до един час дойдоха. Тук беше започната операцията, с тях завършихме. 20 дни беше в университетска клиника по реанимация. Това го казвам като един случай, когато системата наистина има отговорни лекари, които реагират навреме и правят едни много, така, важни неща. В случая, дори беше чудо. Защото беше отписано детето.

Юлия Стефанова: Въпреки това чудо обаче, на днешния ден, навръх професионалния си празник излязохте, за да подкрепите колегите си от другите лечебни заведения.

Д-р Цветан Костадинов: Излязохме. Така започва един ден в една средно статистична общинска болница – колеги, началник отделения, старши сестри всяка сутрин се събираме, тръгваме, изпълняваме си задълженията по отделните отделения. И ние много държим да изпълняваме професионалните си задължения в една спокойна среда без напрежение, защото това дава една възможност и лекарите, и пациентите да са спокойни и удовлетворени. Това означава и качество на болничната медицинска помощ. Новата методика, която влезе в сила преди десетина дни дава някои признаци, че ще има неспокойствие в системата.

Юлия Стефанова: Какво имате предвид? Това ще доведе ли до невъзможност да приемате пациенти?

Д-р Цветан Костадинов: Ами, естеството на нашата болница например е, че 80% от приема е спешен и неотложен. В същото време имаме голяма хемодиализа, в която се намираме в момента, която също е включена в медицинските дейности, които ни се налагат ограничения. Може да си представите, че ние няма как да заложим на клинична процедура хемодиализата ограничения. А това са наречени твърди лимити, тоест няма гъвкавост, няма възможност ние да ги надвишаваме. И затова по този начин изразяваме едно несъгласие с тази методика, едно предложение да бъде преразгледано от НЗОК и БЛС, това са двете институции...

Юлия Стефанова: Добре, споменахте вие за отделението по хемодиализа, където се намираме. Така че думата давам на вас. Вие го стопанисвате така най-образно да се изразим. Кажете, при какви условия обаче работите? Доколкото знам, преди две години е ремонтирано отделението. Но апаратурата пък не, всъщност тя е доста остаряла.

Д-р Иван Бочуков: Първо, честит празник на всички колеги в България. Казвам се Иван Бочуков, завеждам диализното отделение. Наистина от две-три години имахме добрия шанс, благодарение и на усилията и на общинското ръководство на Червен бряг да направим един ремонт и да влезем в ново помещение. Което е далеч по-добро от това, което беше преди.

Юлия Стефанова: Но как лекувате вие пациентите си с подобна апаратура?

Д-р Иван Бочуков: Как ги лекуваме – ще ви обясня. Пациентите, както каза и моят колега, са с един твърд лимит. Те имат едни ограничения, които са дадени от министерството. И при определена бройка ние правим това, което имаме за месеца като количество болни. В летния сезон имаме приход на няколко човека, които идват по съображения – във вилни зони тук от Варна, от София, от други градове. Но те идват само в летния сезон.

Юлия Стефанова: Добре, да чуем и другите ви колеги, които са тук. Любопитно ми е колко е средната заплата на един лекар тук в Червен бряг, в болницата, където се намираме.

Лекар: Може би това трябва да попитате началника на болница.

Юлия Стефанова: И към него. Но все пак и вие работите.

Лекар: Ние нямаме информация за всичките. Това трябва да го попитате.

Юлия Стефанова: И него ще попитаме. Но вие да ни кажете, как работите, справяте ли се вие, пък и новата методика на финансиране – мислите ли, че ще ви ощети?

Лекар: Новата методика на финансиране задължително ще ни ощети. Защото има ограничения на средствата, които ще постъпват в болницата и заплатите няма да могат да растат. Те и без това са много ниски.

Юлия Стефанова: Ето сега даваме думата отново на управителя на болницата, към когото ни насочихте, за да кажете – колко е средната заплата на медиците тук?

Д-р Цветан Костадинов: Средната заплата като цяло е около 500 и няколко лева, говорим санитари, сестра и лекари. Лекарските са между 800 и 1 000 лв. Това са нормални заплати за общинска болница. На някои общински болници е по-високи, други – по-ниски. Но средно статистично не са много високи доходите на работещите в общинските болници.

Юлия Стефанова: Добре, благодаря ви. Тук ще ви прекъсна, за съжаление. Това е от тук, колеги. Ние, разбира се, ще проследим символичния протест на лекарите в общинските болници в страната.

Водещ: Благодарим ти, Юлия. Много пълноценна картина за това в какви условия работят лекарите в Червен бряг. Добро утро още веднъж на д-р Ваньо Шарков. Честит празник.

Д-р Ваньо Шарков: Благодаря. Искам и аз да поздравя всички български лекари с днешния празник. И разбира се, да им пожелая да бъдат здрави, но да бъдат и горди от това, че са български лекари. Където и по света да се намират, те си остават български лекари. И нека да честитим празника и на студентите по медицина. Защото те са онова поколение, което идва след нас и което разбира се ще работи така, че българските пациенти да бъдат още по-добре. Наистина вярвам в това, че младите български лекари могат да променят системата на здравеопазване в България. Колеги, бъдете живи и здрави.

Водещ: Дай Боже пък вие да ги задържите тук. От вас зависи, както се казва. Възлагат се големи надежди. Но дайте да започнем със страха, който явно присъства в днешния ден, на днешния 7-ми април. Остава ли нещо неизяснено, нещо необяснено от страна на министерството и сигурни ли сте, че няма да сбъркате с тази нова методика?

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, първо, искам да кажа, че аз уважавам правото на протеста. Едно от основните неща, самият аз съм участвал в протести, така че никога няма да упрекна, особено пък колеги за това, че протестират. На второ място, искам да кажа, че ние като екип на министерството и лично и министър Москов, който днес се опитва, така, да постави някакъв рекорд в това каква температура може да направи на собственото си тяло. Но ние също имаме някои, как да кажа, някои притеснения относно методиката. И те са свързани с това, че първоначалният ни разговор беше за 90% при 5% допълнително за тези, които оказват спешна медицинска помощ. Впоследствие имаме лечебни заведения, които определено не оказват спешна медицинска помощ, но в същото време имат 96%. Това е и причината, поради която и оперативното ръководство на НЗОК поиска от МЗ, ние сме готови през центровете за спешна медицинска помощ и през районните здравни инспекции, ще предоставим на НЗОК данни за това кои са лечебните заведения, оказващи реална спешна помощ. В същото време трябва да имаме предвид и нещо друго, въпросът не е в протеста. Въпросът е, че положението, което е в момента, което всъщност беше и през миналата година, няма как да продължава. И затова ще дам само няколко факта. Първо, не може в цялата страна средната заболеваемост от неврологични заболявания да бъде 20%, а в една област на страната да бъде 48%. Не може в една общинска болница да се лекуват повече случаи на кома, отколкото в цяла София. Това са реални неща. Тези неща излизат при анализите, които правим...

Водещ: Коя е тази болница?

Д-р Ваньо Шарков: Не, вижте, аз съм коректен човек и точно пък на днешния ден няма да спомена нито една болница....

Водещ: Но тези проверки ...

Д-р Ваньо Шарков: ... за това, че нещата не изглеждат така, както би трябвало да изглеждат.

Водещ: Тези проверки от ваша страна...

Д-р Ваньо Шарков: Има лечебни заведения, които по 10 пъти на годината променят броя на леглата си, за да могат, разбира се, тази седмица да имат повече пациенти, другата седмица да имат по-малко пациенти – нещо, което не би трябвало да се случва. Затова, пак казвам...

Водещ: Ама това ли е решението?

Д-р Ваньо Шарков: ... първите три месеца са времето на първоначалните данни. В следващите три месеца времето на извършването на анализите за това дали има лечебни заведения, аз не ги разделям на това кой е техният принципал. И на базата на тези анализи, ако има лечебно заведение, което, как да кажа, е пренебрегнато...

Водещ: Ощетено.

Д-р Ваньо Шарков: ... лечебно заведение, което е ощетено през тази методика, ще намерим начините, по които да поправим тази несправедливост.

Водещ: А междувременно пациентите?

Д-р Ваньо Шарков: Но в същото време лечебно заведение, което некоректно спрямо другите лечебни заведения в страната работи, също ще понесе своята отговорност.

Водещ: Сега, тази обаче практика ...

Д-р Ваньо Шарков: Това е нормалният начин на работа.

Водещ: ... обаче, която ще засегне всички болници, няма ли опасност през това време да пострада пациентът. Докато вие правите анализ кой греши и кой има нужда от допълнителни пари, пациентите какво ще правят? Тези 5% могат ли да образуват листи на чакащите, това е основното притеснение?

Д-р Ваньо Шарков: Не може, първо ще ви отговаря за това дали може да пострадат пациентите. Сама по себе си нито една методика не може да бъде основание или причина за това да пострада пациент. Второ, по отношение на листа на чакащите – това, което екипът на МЗ си е поставил като задача с промяната в Закона за здравното осигуряване – в България да няма листи на чакащите за тежките и социално значимите заболявания. Защото в момента без да има методика и без все още сме да променили закона, от години в България има липси на чакащите, примерно за онкология. Един бич. И ако ние не стоварим цялата мощ на държавата – и финансова, и всякаква в тези заболявания, а продължаваме да лекуваме обриви и други с пари на българските граждани, тогава нещата ще продължат да бъдат по този начин.

Водещ: Съгласявам се с вас. Но кажете, през тези първи няколко месеца, ако един пациент отиде в болница и му се каже „Ами, министерството не дава пари, затова ще трябва да си доплатите”, той какво да направи, към кого да се обърне? Защото трябва да дадете и тази реакция. В крайна сметка хората се лекуват.

Д-р Ваньо Шарков: Веднага ще ви отговоря. Разбира се, финансовите средства не ги дава министерството. Но ние не сме някаква отделна губерния, а НЗОК.

Водещ: А е касата.

Д-р Ваньо Шарков: Дълги години беше проблем това, че касата и министерството работеха като два различни отбора. Ние искаме това да го променим и да бъдем в един отбор. Защото от това нещо могат да имат полза българските пациенти.

Водещ: Ние не ви разглеждаме като два различни отбора, това е сигурно, пациентът, особено като отиде да се лекува.

Д-р Ваньо Шарков: Не, те сами се разглеждаха като два различни отбора. Това беше проблем. Пак искам да кажа, онези заболявания, които изискват моменталното настаняване на пациента в лечебното заведение, неговото незабавно лечение, тези, от които имат тежки страдания, от които се увеличава нетрудоспособността, тези, които могат да предизвикат смърт и т.н., няма да има никакви листи на чакащите. Там, където заболява лечението му може да бъде отложено във времето, това не е никакъв проблем – нито за пациента, нито за лечебното заведение. Случва се и в момента. Защото листи на чакащите в България има от 2006 г. Никой не ги въвежда в момента.

Водещ: И пак не разбрах - какво да направи пациентът?

Д-р Ваньо Шарков: Пациентът това, което може да направи...

Водещ: Ако му поискат пари.

Д-р Ваньо Шарков: ... Не ви разбрах.

Водещ: Ако му поискат пари в този период от 3-4 месеца.

Д-р Ваньо Шарков: Няма причина, поради която лечебното заведение да иска пари на пациента затова да влезе той да се лекува в лечебното заведение. Ако някъде имате подобен случай, моля тези пациенти да се обърнат към мен лично.

Водещ: Лично към вас.

Д-р Ваньо Шарков: Лично към мен.

Водещ: Ето, това е един вариант. Вторият страх, че болница може да фалира. Как ще успокоите лекарите днес? И може ли да гарантирате, че с тази нова методика няма да се стигне наистина до фалит на лечебните заведения?

Д-р Ваньо Шарков: Веднага ви отговарям. Министерство на здравеопазването, след като проведохме дълги разговори, включително и с асоциациите на областните болници имаме следното решение, което ще го предложим при законодателни промени – в момента лечебните заведения за болнична помощ се финансират изключително и само от НЗОК. С тези финансови средства се заплаща не само медицинската дейност на лечебните заведения, но и дръжката на нейната инфраструктура. Предложението на МЗ, което ще влезе за обсъждане само след няколко седмици е принципалът, собственикът – бил той държава, община или частен предприемач да поеме своята част от разходите за поддръжка и издръжка на инфраструктурата. А средствата от НЗОК да бъдат единствено и само, за да плаща медицинските дейности. Това ще помогне на мениджърите на лечебните заведения да увеличат и заплатите на работещите в системата на българското здравеопазване в болничната помощ и да могат да разплащат своите финансови задължения.

Водещ: И след всичките тези промени, правите ли сметка след колко време, след това затягане на колана в болниците ще бъдат поспрени течовете? Хайде не съвсем, но поне да не изтичат така масово средства, които са предназначени за здраве?

Д-р Ваньо Шарков: Ами, вижте, стремежът ни е да го направим още през тази година. Разбира се, не можем да кажем със сигурност, че в тази или в следващата година ще го спрем. Но трябва да го намалим. Защото определено това не е от полза нито за българските пациенти, нито за лекарите, работещи в тези лечебни заведения.

Водещ: Тоест имате сметки за това колко пари ще бъдат спестени?

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, имаме сметки за това каква част от разходите, които правят лечебните заведения за болнична помощ, на които МЗ е собственик отиват за извършване на стопански разходи – те са около 95 млн. ежегодно. Имаме разчети за това какво влиза в тези стопански разходи. Установили сме някои пропуски, да ги кажем, или некоректно изпълнение на задълженията в някои лечебни заведения. И тези пропуски ще бъдат отстранени.

Водещ: Другият теч, така да се каже, или пък голямата дупка – здравноосигурените, здравно неосигурените респективно. Сигурен ли сте, вие като зам.-министър и въобще с мерките, които министерството предвижда, че наистина могат да бъдат накарани здравно неосигурените пациенти наистина да влязат в час и да си плащат осигуровките?

Д-р Ваньо Шарков: Тук става въпрос за една изконна ценност на обществото и тя се казва справедливост. Този начин, който съществува в момента е несправедлив, поради простият факт, че хора, които не участват в солидарния здравноосигурителен модел ползват същите услуги, каквито ползват здравно осигурените. Ние предприемаме мерки. Тези мерки няма да направят всички неплащащи своите здравноосигурителни вноски коректни платци. Но ще намалят техния брой. Това е идеята, с която заложихме тази промяна в Закона за здравното осигуряване. Анализът на това какъв ще бъде ефектът може да направим към деветте месеца, когато видим какви са приходите в НАП от здравноосигурителни вноски. Това, което виждам аз, а и много мои приятели, които питат – какво трябва да направят, за да бъдат здравно осигурени. Това показва, че вече има ефект от предприетите действия. Дали срокът ще остане 15...

Водещ: Тоест и вие имате много здравно неосигурени приятели, така ли?

Д-р Ваньо Шарков: Така се оказа. Аз мислех, че не е така. Но се оказа, че аз имам такива приятели. Вижте, това е нормално. Защо си мислим, че лекарите не боледуват? Те също боледуват. Както всеки човек може да има приятели, които не са си плащали здравноосигурителните вноски. Но има нещо, което е много важно. По данни на НАП, има около 300 хил. души, които работят в сивия сектор, които получават свои трудови възнаграждения, имат собствени приходи, но не плащат здравноосигурителни вноски. Има и един друг голям проблем, който НАП трябва да изследва и той каза част от работодателите, които са некоректни. Аз преди няколко години внасях питане в НАП, мисля, че беше преди пет години. И ми отговориха, че работодателите дължат около 170 млн. тогава за здравноосигурителни вноски. Забележете, това не прекратява здравноосигурителните права на техните работници, но все пак е дължимо към системата на здравното осигуряване. Това са също мерки, които могат да бъдат предприети. И разбира се, по този начин могат да бъдат увеличени приходите в НЗОК.

Водещ: Добре, кажете обаче, в днешния ден, Световния ден на здравето – кога най-после ще бъдат намалени големите разлики в заплатите, които получават отделните специалисти? Сега примерно да ви дам за това, че педиатрите получават в пъти по-малко от кардиолозите например.

Д-р Ваньо Шарков: Не знам дали това е в пъти. Вероятно е така, щом го казвате. Сега, в крайна сметка това, което успяхме да направим за тези пет месеца, тъй като чух колегите, които говореха в Червен бряг, че те взимат около 800 до 1 000 лв. заплата. Това, което успяхме да направим вече в системата на Спешна медицинска помощ в България – няма нито един лекар, който взима заплата под 1 000 лв., включително и тези, които сега започват да работят. Благодарение на мерките, които предприехме всъщност вече има около 30 български лекари, които започнаха да работят в системата на Спешна помощ и над 50 медицински сестри и фелдшери. Смятам, че това са мерки, които могат да подобрят системата на Спешна помощ. Пак казвам, през мярката, за която разказах вече, по отношение на разходната част на лечебните заведения за болнична помощ може да бъде променено и заплащането на лекарския труд. Иска ни се да направим с магическа пръчка нещата за няколко месеца. Разбира се е трудно. Убеден съм, че ще срещнем и сериозна съпротива. Защото все пак искаме да променим една система, която харчи над 3 млрд. годишно. Това е голяма сила.

Водещ: И още веднъж да ви върна към празника – имате ли пациент, който вие лично като лекар няма да забравите, или пък ваш колега, нещо, което е направил, спасил е живот, помогнал е на някого?

Д-р Ваньо Шарков: Не бих искал да говоря за пациенти. По-скоро пациентите би трябвало да казват това, което мислят за техните лекари. Има един човек, който е оставил много дълбока следа в мен, и той се казва проф. Гюровски. Навремето, когато бях студент, той ни преподаваше хирургия. Не съм виждал човек, който така да обяснява, така да учи, така да обича студентите си и който на една достолепна възраст в момента продължава да оперира.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. И още веднъж да поздравим всички лекари, които се грижат за здравето ни.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница