“Моля, уважавай моите права, защото...”
есе
Моля, уважавай моите права, защото ти си аз и аз съм ти!
А ти, би ли искал да нараниш себе си? Колкото и различни, ние все пак сме еднакви! Както ти, така и аз! И всички други деца по света, равни сме!
Всички ние, макар и малки, по нищо не можем да се наречем маловажни, неспособни. И ние имаме права, и ние имаме възможности... Нека не ги приемаме за даденост, преминавайки през тях просто ей така, без да им обърнем особено внимание и да се замислим върху тях. Все още някъде по света децата живеят без дом и без мечти. Нямат детство, нямат и бъдеще. Техните права са нарушени, защото някой друг не ги уважава, не цени човешката им същност, не вижда болката им, страданието им, тяхната жажда за живот, изпълнен с красотата на детските им мечти. Защото просто някой се мисли за по-различен и значим от тях.
Аз, предполагам и ти, и вие, и всички други като нас искат да бъдат чути гласовете ни! Искаме да се изразим, да изразим себе си, мислите си, чувствата, емоциите, преживяванията и всичко, което ни отличава от тълпата. Искаме да учим, да получаваме информация по въпроси и теми много по-различни едни от други. Искаме реализация, искаме да сбъднем мечтите си... Искаме и можем... Повярвай, повярвайте!
Мило мое другарче, ако някога си бил обиждан и дискриминиран, ти можеш да промениш това, имаш правото! Приятелче, защо не споделиш мнението си с мен, с нас... Аз, ние, трябва и ще уважим твоето мнение! Всеки от нас е уникален със своята индивиуалност, точно това ни прави специални и неповторими сами по себе си!
Всички ние имаме свобода на мисълта, на съзнанието и на религията, имаме правото на свой собствен малък свят и развитие във вътрешно аз!
Скъпи приятели, връстници, ние имаме правото на личен живот и уважение, всеки е различен от другия, живее различно, израснал е различно, но това, че сме сме различни, не дава повод да унижаваме, да не зачитаме другия, защото не приемаме начина му на живот, напротив, трябва да бъдем толерантни: да се поставим на мястото на другия, да го уважаваме като човек, като личност! Но недейте да си мислите, че всички наши желания и мечти ще останат такива, без да прераснат в реалност!
Имаме свободата да мислим, имаме правата, имаме възможността... Следователно имаме силата и правомощията да променим, ако не много, поне малко света!
Малки, но силни сме! Съберем ли мечтите си, уважаваме ли се един друг, знаещи и можещи, ще защитим правата си! Ще направим един по-добър свят за себе си и за бъдещите млади хора след нас! Просто трябва да се уважаваме и най-вече да си повярваме! Защото да уважаваш другите, значи да цениш бъдещето!
Валери Красимирова Коничева, 15 години
Сподели с приятели: |